Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 14094 по описа за 2018 година, прецени:
Делото
е образувано по предявени от „М.Т.“ ЕООД *** срещу К.К.
– гражданин на Р. Кипър три обективно съединени иска, както следва:
- искове, в отношение
главен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 2
от ЗЗД, евентуален иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл.
1 от ЗЗД, с цена на всеки от исковете 52 000 евро;
-
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава на претендираната сума от 52 000 евро за периода от
07.05.2018 г. до предявяване на исковата молба, в размер на 2455,29 евро.
Ищецът „М.Т.“ ЕООД *** излага, че на
10.05.2016 г. е предоставил на ответника К. К. от 52 000 евро чрез банков
превод по банкова сметка *** „О.Б.Б.“ АД гр. София,
на която ответинкът бил титуляр. Основният предмет на
дейност на дружеството ищец бил „търговия, сделки с благородни метали и
скъпоценни камъни, включително внос и износ, консултантска дейност, управление
на недвижими имоти, внос и износ на стоки, маркетинг и управление на търговски
марки, услуги и дейности по „връзки с обществеността“, всякаква рекламна
дейност и рекламни услуги, консултантска дейност, посредничество при търговски
и финансови операции, всякаква промишлена и търговска дейност, включително и
търговско представителство, както и всяка друга дейност, незабранена от закона.
С ответника поддържали бизнес отношения от края на 2015 г., като той следвало
да предостави услугите за развитие на търговска дейност на ищеца. През м. май
2016 г. ответникът поискал от ищеца да му предостави 52 000 евро в заям
или в замяна на бъдещи бизнес услуги. Страните не постигнали съгласие на какво
основание ищецът да предостави сумата на ответника. Въпреки това, поради
предишните му взаимоотношения с ответника, ищецът му превел предварително
сумата, като очаквал впоследствие да конкретизират договорните отношения.
Горното не се осъществило. На основание изложеното ищецът твърди, че при
предаване на паричната сума не било възникнало валидно правоотношение, на
основание на което паричната сума да бъде предадена, и такова не възникнало и
впоследствие.
Като се основана на изложените
твърдения, ищецът формулира следните искания до съда:
- да
осъди ответника К.К. да заплати на ищеца „М.Т.“ ЕООД *** 000
евро, заплатена от ищеца на ответника на неосъществено основание по смисъла на
чл. 55 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД;
-
при условията на евентуалност да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
52 000 евро, заплатена от ищеца на ответника на неосъществено основание по
смисъла на чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД;
-
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2455,29 евро мораторна лихва върху сумата от 52 000 евро за периода
от 07.05.2018 г. до предявяване на исковата молба.
Ищецът
претендира и заплащане на законна лихва върху тези суми от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
К.К. чрез пълномощника си оспорва исковете, като релевира твърдение, че сумата била получена като възнаграждение
за сключен между ищеца „М.Т.“ ЕООД *** като възложителя и К.К.
като изпълнител договор за извършване на работа на 01.04.2016 г., с предмет
предоставяне от изпълнителя на консултации и услуги, свързани с разширяване дейността
на възложителя в Р. Турция и Кралство Мароко; одит на интернет платформа,
собственост на „М.Т.“ ЕООД; одит на транзакциите на интернет платформата, свързани с
регистрацията на клиенти, депозиране на средства, плащания към клиенти и
придобиване на злато според клиентските поръчки; доклад с консултации,
структура на опростена вътрешна счетоводна система за отчитане на транзакциите
от интернет платформата.
По
делото не се спори и се установява от представения банков документ, че ищецът „М.Т.“
ЕООД *** е предоставил на ответника К.К. сумата от
52 000 евро (л. 17, л. 53). Като основание за плащане на сумата в
платежния документ е вписано „други бизнес услуги“. За доказване на основанието
за плащане ответникът е представил договор за извършване на работа от
01.04.2016 г. (л. 48-52). Представителят на ищеца със становище от 16.04.2019
г. е оспорил автентичността на представения договор с твърдение, че не е
полагал подписа си върху него. Релевирал е фактическо
твърдение за техническо възпроизвеждане на подписа на ищеца върху договор от 01.04.2016
г. от предишен договор от 22.02.2016 г. Поискал е представяне на оригинала на
документа по реда на чл. 183 от ГПК. В съдебно заседание на 18.04.2019 г.
представителят на ответника е направил изявление, че договорът е бил разменян
между страните по електронен път и не може да бъде представен в оригинал. По
искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза за установяване
идентичност на положените подписи върху договор от 01.04.2016 г. и договор от
22.02.2016 г. и възпроизвеждане на подписа върху договора от 01.04.2016 г.
Според заключението на вещото лице, между договорите има пълна идентичност и е
налице пренасяне на подписа на възложителя и изпълнителя от договор от
22.02.2016 г. върху договор от 01.04.2016 г. По делото е представена
кореспонденция по електронна поща между лицето Р.П.– служител в „МД7 Т.“ и
адресат с електронен адрес ****@sok-it.lv (превод л. 120-121). Лицето Р.П.е
разпитана като свидетел в съдебно заседание на 19.09.2019 г. за отношенията
между дружеството ищец и ответника К.К. и в какво
качество на ответника са били тези отношения (л. 201-202).
Така
изложените обстоятелства обуславят следните фактически и правни изводи на съда:
При
предявяване на иск за връщане на недължимо дадено с правно основание чл. 55 ал.
1 от ЗЗД, в тежест на ответника е да докаже съществуването на правоотношението,
на основание на което е получил претендираното от
ищеца за връщане. По делото е доказано заплащането на сумата от 52 000
евро от ищеца и получаването й от ответника. Ответникът К.К.
не доказа съществуване на правоотношение, което да е било основание за
заплащане на тази парична сума. Документът, представен в копие, озаглавен
договор за извършване на работа и обозначена дата 01.04.2016 г., не е бил
представен в оригинал по реда на чл. 183 от ГПК, с обяснения от представителя
на ответника, че документът не е бил изготвен на хартиен носител с подписи на
двете страни, а по електронен път. В този смисъл, документът има характер на
електронен документ по смисъла на чл. 3 ал. 1 от Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги във вр. с чл. 3
т. 35 от Регламент ЕС 910/2014 г. Авторството на документа обаче е оборено с
изготвената съдебно-техническа експертиза, с която е установено, че подписите
върху документа са пренесени от друг документ, а не чрез размяна на документа
по електронна поща. Поради това съдът не следва да кредитира представения договор за извършване на работа с дата
01.04.2016 г. като доказателство по делото. Съществуването на договор за
извършване на работа от 01.04.2016 г., на който ответникът основава
възраженията си, подлежи на доказване и с други доказателства, предвид липсата
на задължителна форма на този договор. Такива доказателства обаче не са
представени по делото. Не е
доказателство за съществуването на такъв договор като основание за заплащане на
сумата от 52 000 евро и представения от ответника документ, озаглавен
„Одит на интернет платформа – доклад с констатации“ (л. 94-119). От текста на
документа не може да се направи извод, че той е бил изготвен във връзка с договорни
отношения между страните от 01.04.2016 г., които са били основание за заплащане
на сумата от 52 000 евро. Не е такова доказателство и представената
електронна кореспонденция с участието на лицето Р.П.. Тя е с дати преди датата,
на която ответникът твърди, че е сключил договора – дати 19.11. и 20.11.2015 г.
(л. 120-121).
Не
са доказателство за съществуването на договор от 01.04.2016 г. и представените
от ответника писмени обяснения до ТД на НАП гр. София (л. 67). Няма
доказателства за надлежната представителна власт на лицето С.С., вписан в обясненията като „пълномощник“, нито за
овластяване на това лице да дава обяснения до НАП от името на дружеството ищец.
От справката в търговския регистър е видно, че представител на дружеството е М.С..
Поради това, съдът не може да кредитира представените от ответника писмени
обяснения като извънсъдебно признание за съществуване на договорни правоотношениия, основани на договор от 01.04.2016 г. Не се
доказва съществуването на такъв договор и от представената годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от името на ответника К.Т.К.. Декларацията е
съставен от ответника документ, който удостоверява негови изявления. Освен
това, декларацията не е постъпвала в НАП, видно от заглавната й страница (л.
55).
По
делото ищецът не доказа твърденията си за изплащането на сумата от 52 000
евро за бъдещи услуги. В този смисъл, не се доказа твърдението за неосъществено
основание за изплащане на паричната сума по смисъла на чл. 55 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД. Това дава основание на съда да приеме, че
искът за връщане на сумата от 52 000 евро на неосъществено основание е
неоснователен.
Основателен
е предявеният от „М.Т.“ ЕООД *** срещу К.К. при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за връщане на сума от 52 000 лева,
платена при липса на основание за плащане. Тъй като ответникът не доказа
наличието на основание, на което паричната сума е изплатена, съдът следва да
приеме, че такова основание към датата на плащането 10.05.2016 г. не е било
налице. Поради това, следва ответникът К.К. да
заплати на ищеца „М.Т.“ ЕООД *** 000 лева, недължимо платена от ищеца на
ответника при липса на основание за това.
Искът
с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2455,29 евро законна лихва върху
52 000 евро за периода от 07.05.2018 г. до предявяване на исковата молба е
неоснователен. Действително, ответникът дължи заплащането на законна лихва
върху сумата от 52 000 евро от датата на получаването на поканата, която е
23.04.2018 г., видно от представената по делото нотариална покана. Това
обезщетение обаче се дължи в български лева, а не в евро. Това е така, защото
лихвата по чл. 86 от ЗЗД не произтича от уговорка между страните, а е
установено в закона обезщетение за забава, което не може да се присъжда в чужда
валута. Тъй като съдът не може да присъди нещо различно от поисканото, следва
искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2455,29 евро да бъде
отхвърлен.
Ответникът
дължи на ищеца разноски в размер на 4427,59 лева, според уважената част от иска.
Ищецът дължи на ответника разноски в размер на 125 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от „М.Т.“ ЕООД ***
срещу К.К. иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 52 000 евро като получена на
неосъществено основание.
Осъжда
К.К., гражданин на Р.К., роден на *** г. в гр. Л., Р.
К., с ЛНЧ **********, адрес ***, съдебен адрес:***, да заплати на „М.Т.“ ЕООД ***,
ЕИК ******седалище и адрес на управление:*** сумата от 52 000 евро,
получена с платежен документ от 10.05.2016 г. без основание по смисъла на чл.
55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва
от 23.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от „М.Т.“ ЕООД ***
срещу К.К. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 2455,29 евро.
Осъжда
К.К. да заплати на М.Т.“ ЕООД *** разноски в размер
на 4427,59 лева, според уважената част от иска.
Осъжда
М.Т.“ ЕООД *** да заплати на К.К. разноски в размер
на 125 лева, според отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: