Определение по дело №77/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивната инстанция е сезирана с жалба от подс. Д. М. за проверка правилността на постановената по н.ч.х.д. №1049 /2010 година по описа на Районен съд – Б. присъда, с която е признат за виновен в извършване на публично нанесена клевета , за което е наказан с административна глоба в размер на 1000 лв.

Във въззивната жалба и непосредствено пред проверяващия съд се сочи, че присъда е неправилна, защото от показанията на св. К. М. , Р. М. и И. М. се доказва , че изречените в съдебното заседание от Д. М. позорящи факти са истински , тъй като частният Т. преди съдебното заседание си е позволи да обижда и да отправя заплахи за живота и здравето на П. и неговия син. Силно влошените отношения между страните по делото, намерили израз в образуването на 15 наказателни производства от частен характер, са в основата на искането за приложението на чл. 9 ал.2 от НК. Поискана е и отмяна на постановената присъда и поради допуснато съществено процесуално нарушение на правата на П., изрязващо се в сезираното на съда с неподписана от тъжителя тъжба и неяснота на обвинението.

Повереникът на Ч. Т. настоява за потвърждаване на извода за виновност, тъй като дори и да се приеме за доказано, че доверителят му е имал гангстерско поведение по отношение на членовете на семейството на П., то не води до верност на цялата информация, съдържаща се в клеветническото твърдение. Възразено е и срещу довода, че деянието не е общественоопасно , защото то е осъществено по време на провеждане на съдебно заведение.

Благоевградският окръжен съд в пределите на въззивната проверка по чл. 314 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

С приоритет , с оглед поисканите процесуални последици, се налага обсъждането на довода на защитника за наличието на основанието по чл. 24 ал. 4 т.1 НПК за прекратяване на наказателното производство. Той е лишен от основателност, защото бе доказано, че както първоначалната, така и поправената тъжба са подписани от Ч. Т.. Този факт обезсмисля спора за това какви са процесуалните последици П. установена неавтентичност на частна тъжба, поради което само за пълното следва да се посочи , че дори и да беше установено едва от въззивната инстанция, че частната тъжба не е подписана от тъжителя, то това не обоснова отмяна на първоинстанционната присъда и прекратяване на наказателното производство, а задължение на съда да даде срок за отстраняване на недостатъка , като отстраняването му има обратно действие.

Частното обвинение не е било неясно , тъй като в поправената тъжба са изложени всички онези факти, обосноваващи от кого и кога са изречени и какви точно са позорящите обстоятелства. Упрекът за неяснота в правната квалификация следва да бъде отправен не към тъжителя ,а към съдията – докладчик, защото той е този, който в разпореждането си трябва да я посочи. И в конкретния случай той е основателен, защото не е съобразено П. квалифицирането, че изречените думи ” разбойник и мафиот”, за разлика от твърденето за гангстерско поведение не съдържат обстоятелства , а са епитети, които безспорно са засягащи честта , поради което и твърдението за изричането им е следвало да се квалифицира не като част от клеветническите твърдения, а като обида / друг е въпросът , че изказването на тези думи не би могло да бъде съставомерно като обида, тъй като лицето по отношение, на които са изречени те, не е присъствало в съдебната зала/ . Не само поради крайния оправдателен извод в присъдата по отношение на тези епитети, но поради това, че не е подадена жалба от страна на тъжителя , въззивната инстанция не може да коригира присъдата в тази и част, а и това безспорно пък е в интерес на П..

Установяващите се факти, които се идентични с тези , приети за такива и от районният съд са :

Отношенията между частният Т. С. Д. и П. Д. М. са изключително влошени от около две години. В РС-Б. било образувано н.ч.х.д. № 39/2010г. по описа на РС-Б. с частен Т. свидетелят в настоящото производство С. Д. / син на С. Д./ и подсъдими - Д. М. и К. М.. На 10.06.2010 г. в съдебната палата в една от залите на РС - Б. се състояло открито съдебно заседание по посоченото по-горе наказателно частен характер дело. На публичното съдебно заседание присъствали освен съдията по делото , съдебният секретар и частният Т. по него и свидетел в настоящото производство С.Д., неговият адвокат Ненов, подсъдимите Д. М. и К.М., техният защитник – адв. Д., както и разпитаните като свидетели в настоящето производство Г. И., Д. Д. и С.Д., И. М. и Р. М.. В залата присъствали и други лица, включително и стажанти. П. последната си дума Д. М. заявил, че “не сме нанасяли удари на Д. /частният Т. по НЧХД № 39/2010г. С.Д./, не сме го пребивали, а напротив неговият баща е известен с гангстерското си поведение в гр. Кресна, мога да доведа поне 10 души свидетели, които могат да свидетелстват срещу поведението му,...” Казаното било чуто от всички присъстващи в залата, включително и от свидетелите по настоящото дело, като е и протоколирано. В него не присъствал частният Т. С. Д., но след това С.Д. се обадил по телефона и съобщил на баща си за казаното от страна на Д. М.. П. разговора частният Т. С. Д. споделил , че се чувства обиден и ще съди М. за думите.

Установеността на факта, какво е изрекъл подсъдимият по адрес на Ч. Т. , квалифициращо се правно като позорящо , е мотивирана от районния съд задълбочено, като тя дори и не е оспорена. Основното възражение на защитника е това за верността на обективно съобщеното обстоятелство, което има значение за съставомерността на деянието както от обективна, така и от субективна страна, тъй като, за да е налице клевета е необходимо твърденията на само да са позорящи , но и неистински, а също така и деецът да ги е изрекъл с убедителността, че не са истински. Смисълът на значимото изказване на подс. М. , чрез което безспорно е осъществил едно негово процесуално право – това да изрази окончателното си отношение към обвинение в хода на съдебната фаза от частното наказателно производство, не е само в израз на личната си защита, защото в това производство тя е била насочена към опровергаване на обвинението, повдигнато от С.Д. – син на Ч. Т., и въпреки това в изказването на подс. М. касае поведение на неговия баща – С. Д.. Освен това , както е посочил и районният съд, показанията на св. Р. М. , И. М. и К.М. касаят знание за недобро поведение на С. Д., което е осъществено по отношение на членовете на тяхното семейство, но не и за такова обхващащо се от позорящото определение „ гангстерско” , поради което и с показанията на тези свидетели не се доказва верност на позорящото обстоятелство. Изричането му в съдебно заведение, квалифицира клеветата като осъществена публично и не позволява оценка на обществената опасност на деянието ,като явно незначителна дори и П. съобразяване с обстоятелствата, с точно обратната насоченост . Силно влошените отношения между страните по делото и вече посоченото , че подсъдимият е изрекъл думите в стремежа си да осъществи личната си защита не могат да надделеят и да доведат до отпадане на обществената опасност на деянието . Същите обаче имат изключително значение, и то безспорно е отчетено и от районният съд, и налагат наказване на подс. М. с административна глоба в нейния минимален размер.

По изложените съображения, на основание чл. 338 НПК , Благоевградски окръжен съд :

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5341 постановена на 12.07.2011 год. по н.ч.х.д. № 1049 /2010 година по описа на Районен съд – Б..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: