Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          №……….…/………….

 

        Гр. София, 13.05.2021г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 455 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и по чл. 79, ал.1 предл.2 от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД.

Ищецът „Е.Д.П.и.Г.“ ЕООД поддържа в исковата молба, че с ответника „М.“ ООД сключил предварителен договор за покупко-продажба на имоти от 12.05.2017г. за подробно описаните имоти, находящи се в гр. София, район Студентски, ул.“*******а именно апартамент №20, аптека, паркомясто А-9, паркомясто А-10, медицински център по пластична хирургия, обслужващо помещение към клиниката и право на собственост върху идеални части от описания УПИ и открити паркоместа, като общата покупна цена била в размер на 1 299 618,98 евро с левова равностойност 2 540 755,11 лв. Сочи, че заплатил капаро-задатък в размер на 150 000 лв. по описания на стр.8 от исковата молба начин. Твърди, че не е подписан окончателен договор, а на 24.10.2018г. бил подписан анекс към предварителния договор. Първоначално е предявил иск за обявяване на договора за окончателен по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, а при условията на евентуалност – иск за осъждане на ответника да му заплати сумите, които  е превел като капаро и аванс за закупуване на имотите в общ размер на 279 041,42 лв. и сумата от 422 790,62 лв., представляващи разходи, сторени от ищеца за преустройство и СМР на имотите, предмет на предварителния договор. В становище по отговора от 06.08.2019г. ищецът оспорва възраженията на ответника, като счита, че извършеното прехвърляне на процесните имоти чрез непарична вноска в дружеството „Ф. E.“ ЕООД било недействително като симулативно и противоречащо на закона, като сочи, че имал интерес от привличане като трето лице на Агенцията по вписванията, тъй като било забавено вписването на исковата му молба. Оспорва твърденията, че бил изпаднал в забава за плащане. Описва подробно разменената кореспонденция в нотариални покани и писма, както и проведените лични срещи и разговори. Уточнява, че е извършвал СМР в процесните имоти, като същите са на обща стойност 610 070,33 лв., от които 422 790,62 лв. са преди сключване на предварителния договор, поради което позоваването от ответника на чл. 4, ал. 3 от същия било неотносимо, тъй като СМР били извършени именно за превръщане на помещенията в медицински център и аптека. С молба от 12.08.2019г. е заявил, че не поддържа становището. На 05.08.2019г. с вх.№99151 е подал допълнителна искова молба, в т.І на която е заявено оттегляне на иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Заявено е изменение на иска за разходи за направени СМР, като е посочено, че увеличава същия със сумата от 143 249,39 лв. или да се счита предявен за 566 040,01 лв. Съгласно указания на съда с молба от 04.10.2019г. е представено изрично пълномощно за оттегляне на иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД за адв. Г. и са потвърдени действията й. С определение от 07.10.2019г. съдът е прекратил производството в частта по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, като определението  е влязло в сила. В хода на производството ищецът поддържа останалите искови претенции чрез процесуалните си представители адв. Г. и адв. М..

Ответникът „М.“ ЕООД оспорва исковете по съображения, изложени подробно в писмения отговор от 16.07.2019г. и допълнителния такъв от 25.09.2019г., както и в хода на съдебното производство чрез процесуалните си представители адв. Ш. и адв. Кънева, включително и по доводи, изложени в писмена защита. Сочи, че той е изградил описаната сграда, находяща се в гр. София, район Студентски, ул.“*******представляваща апартаментен комплекс с конферентна зала, аптека, лоби-бар, басейн, подземни и надземни паркоместа, която е въведена в експлоатация. Не оспорва и сключването на предварителния договор от 12.05.2017г. с ищеца. Твърди, че към датата на отговора собственик на имота е трето лице – „Ф. E.“ ЕООД. Ответникът оспорва съдържанието на описаните договор за извършване на СМР и фактури по него, като твърди, че са неистински и описаните в тях СМР не са извършени, което заявява като оспорване съдържанието и на документите, съставени от „Киди и Ко“ ЕООД, СД „Медико-Газ – Х. и Х.“, „Р.“ АД, „Г.“ ООД, както и другите три фактури съответно с № 287, 117 и 169. Счита, че искът по чл. 19, ал.3 от ЗЗД бил недопустим, тъй като имотите са собственост на трето лице, а иска по чл. 55 от ЗЗД го оспорва като неоснователен. Счита, че ищецът не е доказал извършване на подобрения в имотите, но дори и да се установят, се позовава на клаузата на чл. 4 ал.3 от предварителния договор, в която е уговорено, че няма право да претендира обезщетение.

В хода на производството с молба с вх.№50041/08.06.2020г. третото лице М.Г.И. е встъпила в процеса, като изложила, че правният й интерес произтича от това, че по договор за цесия от 20.02.2020г. ищецът й прехвърлил вземанията си срещу „М.“ ООД в общ размер на 845 081,43 лв. Лицето е конституирано с протоколно определение от 23.06.2020г., тъй като ответникът не е дал съгласие да се замени ищеца.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

            По делото не се спори и се установява от представения от ищеца предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.05.2017г., сключен между ищеца като купувач и ответника „М.“ ООД като продавач, че страните са се споразумели за продажбата на описаните имоти, находящи се в гр. София, район Студентски, ул.“*******в Апартаментен комплекс, а именно апартамент №20, аптека, паркомясто А-9 и паркомясто А-10, медицински център по пластична хирургия, обслужващо помещение към клиниката, 2 броя закрити паркоместа и 8 открити паркоместа, ведно със съответните идеални части от поземления имот, съставляващ УПИ 4 за КОО и паркинг в квартал 71, върху който е построена сградата, като общата покупна цена е в размер на 1 299 618,98 евро, без ДДС. В чл.1, ал.2 от договора са подробно индивидуализирани имотите. Съгласно чл. 2 плащането е уговорено по следния начин: - сума в размер на 150 000лв., равняващи се на 76 693,78 евро, представляваща задатък, която е конкретизирана за всеки от обектите, платима в лева в срок до три дни от сключване на договора. Съгласно чл.2, 1 б.“б“ Остатъкът от продажната цена в размер на 1 222 925,20 евро, с левова равностойност 2 391 833,79 лв. ще се изплати на купувача по банков път с кредитни средства, въз основа на договор за кредит, след представяне на удостоверение от Служба по вписванията за вписана първа по ред ипотека върху описаните имоти в полза на кредитната институция, финансираща купувача. В ал. 2 е уговорено, че купувачът независимо от горното може да плати остатъка от продажната цена за имотите или част от нея на траншове във всеки един момент преди сключване на окончателния договор. В чл. 3 е уговорен срок за сключване на окончателен договор  до 08.09.2017г.  или ако не са сключили до тази дата да се явят на 12.09.2017г. при нотариусГ.Г. на посочения адрес. В чл. 4 от договора е уговорено, че след заплащането на задатъка, продавачът осигурява на купувача достъп до имотите, но и считано от този момент купувачът дължи заплащане на всички консумативни разноски за тях като ел. енергия, вода, топлоенергия и съответна част от такса битови отпадъци и данък сгради. Посочено е изрично, че продавачът осигурява достъпа с оглед извършване на довършителни работи в имотите, които са описани в б. „Г“ и „Д“, които следва да бъдат извършени от продавача за негова сметка и които са както следва: по част ОВК съгласно оферта на „Р.“ АД на обща стойност 187 023,33 лв., от които 62 904,80 без ДДС са за сметка на продавача, а другите – за сметка на купувача, като е посочено, че при доказана необходимост от допълнителни материали сумата може да се завиши с 8 000 лв. за сметка на купувача.; по част Архитектурна е посочено, че се извършват от името и за сметка на продавача описаните дейности, а именно шпакловка и боя по стени и тавани, окачени тавани, подове камък Дайно, като тези СМР от продавача ще се извършат след като купувачът приведе имотите във вид, готови за извършването им. В б.“г“ е посочено, че непостигането на степента на завършеност не е основание и няма да се счита причина за разваляне на договора, но ще се дължи обезщетение върху стойността на неизвършените СМР. В чл. 4, ал.3 от договора е уговорено, че след осигуряването на достъп до имотите, купувачът има право да извършва СМР и довършителни работи в тях, за своя сметка, като не може да претендира обезщетение от продавача за тях, освен в предвидените в чл. 6 случаи. В чл. 5 от договора се съдържа декларации, че продавачът е собственик, няма права на трети лица и т.н., а съгласно чл. 6, ал.1 в раздел „Отговорност и санкции“, ако се окаже, че която  и да е от декларациите по чл. невярна, купувачът има право да развали договора с едностранно писмено предизвестие и да претендира от продавача  платения задатък в двоен размер, съответната част от ТБО и данък сгради, направените от купувача разходи при или по повод извършване на подобрения в имотите. В ал.5 на чл. 6 е уговорено, че ако продавачът откаже неоснователно сключване на окончателен договор, купувачът има право по своя преценка да развали договора и да получи същите гореописани плащания, като има право и да претендира неустойка за неизпълнение в размер на 0,1% на ден върху цената на имотите, за които не е сключен окончателен договор, за срок не по-голям от една година. В ал.6 е уговорено, че ако купувачът откаже сключването на договора, или го препятства, респ. не обезпечи заплащането на остатъка от продажната цена, продавачът има право или да развали договора и да задържи платения задатък или да предяви иск за сключване на окончателен договор, като също е уговорена неустойка. В чл. 10 са регламентирани задължения на купувача, като съгласно ал. 2 – купувачът се е задължил в срок най-късно до 05.09.2017г. да представи оригинал на писмо-ангажимент / потвърждение за кредитна готовност/ от финансираща институция, която се задължава да отпусне съответния кредит. В чл. 12 е потвърдено, че след сключване на предварителния договор, купувачът има право да извършва за своя сметка СМР и довършителни работи в продаваемите имоти.

            От ответника е представен предварителен договор от 12.06.2015г., съгласно който ищцовото дружество като купувач-възложител възлага на ответника като продавач –изпълнител да построи за негова сметка описаните имоти, намиращи се в апартаментен комплекс в кв.71, Студентски град, а именно апартаменти №3,4,5,6,7,24 и 30, банков салон, магазин, шест паркоместа в подземния гараж, обслужващо помещение,  и да му ги прехвърли, включително и върху 5 открити паркоместа с номера от 1 до 5. В чл.2.1 е уговорено, че продавачът –изпълнител се задължава да промени за сметка на купувача-възложител и след предварително съгласуване с него инвестиционния проект на сградата, като се преустроят апартаменти от 3 до 7, банковия салон и паркомясто А4 в медицински център, магазина се преустрои в аптека, апартамент 24 се раздели на два отделни, като преустроеният ап.24 и ап.30 ще функционират като административно седалище на ищцовото дружество. Посочено е, че ако преустройството не се одобри от компетентните органи, купувачът може да се откаже от договора. В чл. 7.1 е уговорена цена общо в размер на 1 986 883 евро без ДДС, конкретизирана за всеки от имотите. Уговорено е в чл.7.2 начин на плащане – 198 688,30 евро – в срок до 30.06.2015г. като се приспадне платеният депозит от 19 977,83 евро, като сумата представлява и задатък. Втора и трета вноска в размер на по 198 688,30 евро съответно до 31.07.2015г. и до 31.08.2015г., 794 753,20 евро –в срок до 30.09.2015г., 397 376,60 евро – в срок до 31.10.2015г. и 198 688,30 евро – при подписване на окончателния договор, като всички суми са без ДДС. Уговорено е, че плащанията ще са по банкова сметка, ***.7.4, че може и чрез трети лица. В чл. 8 продавачът-изпълнител се е задължил да построи и осигури въвеждането в експлоатация на имотите в срок до 30.06.2016г., а за медицинския център – в тримесечен срок след окончателното му завършване. В чл. 9.2 е посочено, че разноските по извършване на преустройството по чл. 2, изброени, но не изчерпателно се поемат изцяло от купувача –възложител, с изключение на закупуването и поставянето на агрегат, разходите за които ще бъдат поделени по равно, и с изключение на необходимото събаряне на изградени стени и извозване на отпадъчния материал вследствие на това, разходите за което ще бъдат изцяло за сметка на продавача –изпълнител. В чл. 10 е уговорено вида, в който да се предадат имотите. В чл.18.1 страните са уговорили сключване на нотариален акт в 30дневен срок от въвеждане на строежа в експлоатация, но може и по-рано по договорка. В чл. 22.1 е уговорено, че в случай, че към момента, в който трябва да се прехвърли правото на собственост върху обекта, се окаже, че има тежести, купувачът може да развали едностранно договора и да получи от продавача всички платени до момента на прекратяването суми.

            На стр. 97 и следващите от том 1 на делото е представен анекс от 08.09.2017г., двустранно подписан към договора за продажба на описаните имоти, като описанието е по договора от 2017г., с чл.1 от който страните са се уговорили, че поради неосигуряване финансирането на дължимата продажна цена от страна на купувача, се продължава срока на сключения предварителен договор до 08.11.2017г. В чл.1.3 е уговорено задължение за купувача да представи оригинал на писмо-ангажимент от финансираща институция до 31.10.2017г., като в т.1.5 е уговорена и неустойка за забава в размер на 6% върху неплатената част от продажната цена за периода от 08.09.2017г. до 08.11.2017г. или 0,5% месечно. В чл.2 страните са уговорили, че окончателен договор ще се сключи за всички имоти едновременно, но при липса на финансиране или недостатъчно- само за медицинския център и прилежащите части и паркоместа, но не и за апартамент №20и/или аптеката. В чл.3 е уговорено, че ако купувачът не покани продавача за сключване на окончателен договор на посочената дата, откаже неоснователно сключването му или не обезпечи заплащането на остатъка от цената, продавачът може да развали договора и да задържи платеното капаро или да поиска обявяването му за окончателен.

            На стр. 93 е представен анекс към предварителен договор за покупко-продажба на имоти от 06.12.2018г., в който е посочено, че е във връзка с имотите, находящи се в гр. София, район Студентски, ул.“*******в Апартаментен комплекс, а именно апартамент №20, аптека, паркомясто А-9 и паркомясто А-10, медицински център по пластична хирургия, обслужващо помещение към клиниката, 2 броя закрити паркоместа и 8 открити паркоместа, ведно със съответните идеални части от поземления имот,  и във връзка с преговори по повод връчена на 31.07.2018г. на „М.“ ООД нотариална покана от ищеца, подаден отговор и писмено становище, като страните са се уговорили, че се задължават да сключат окончателен договор за покупко-продажба на описаните имоти в срок до 22.03.2019г., като е уговорена и дата за евентуално явяване пред нотариус Г. на 29.03.2019г., като съгласно чл. 1, ал.4 от анекса, купувачът се е задължил в срок най-късно след подписване на окончателните КСС за посочените обекти през месец декември 2018г., да преведе по сметка на продавача авансово сума, представляваща доплащане до 20% от продажната цена на имота, която е 1 299 618,98 евро с левова равностойност 2 540 755,11 лв. без ДДС. В абзац втори е посочено, че за счетоводни цени сумата, която е уговорено да се плати, равняваща се на 508 151,02 лв. и платените до момента от купувача капаро и аванс в размерна 279 041,42 лв., може да бъде вписана в платежното като капаро/задатък. В ал.5 е уговорено, че ако продавачът не се яви пред нотариуса, или откаже сключване на окончателен договор, или не е осигурил необходимите документи или не е изпълнил условията по чл.1, анексът се счита развален по право и купувачът следва да получи платените суми в двоен размер. Съгласно ал.6, ако купувачът не се яви пред нотариуса, респ. откаже сключване на окончателен договор, продавачът има право да иска разваляне на договора, да задържи платеното по ал.4 и да иска разноски за подготовка за сключване на договора. В ал.7 е уговорено задължение за представяне на писмо-ангажимент от финансираща институция до 16.12.2018г., като е посочено, че всички останали клаузи на предварителния договор от 12.05.2017г. остават непроменени. В края на анекса е уговорено, че довършителните работи по обекта ще се определят посредством изготвяне на КСС с участие на упълномощени представители в срок до 21.12.2018г. Анексът е подписан от купувач – ищеца, но няма подпис за продавач, макар че именно ответникът го представя.

            Във връзка с подписване на анекс към договора, в том 2ри на делото, стр.665, е представен констативен протокол по чл. 593 от ГПК, съставен от нотариус Б.Н., съгласно който на въпросната дата – 24.10.2018г. в кантората на нотариуса по връчена нотариална покана се е явил управителя на ищеца и адв. Н. Г. като пълномощник на управителя на ответника, като е представен в три екземпляра анекс към предварителния договор, но адв. Г. е посочил, че същият не е съгласуван и няма предварителна власт да го подпише, а съответно г-н П. след запознаване с анекса, представен от адв. Г. е поискал същият да се промени след допълнителни преговори.

            На стр. 666-668 са представени три фактури, съответно с №846/25.05.2015г. за авансово плащане по предварителен договор в размер на 39 073,24 лв. с ДДС, № 870/06.07.2015г. със същото основание за сумата от 89 968,18 лв. и № 1157/10.05.2017г. за сумата от 150 000 лв. с ДДС като плащане на задатък по договор от 12.05.2017г.

            Съгласно представения на стр. 112 и следващите от том I на делото, нот. Акт № 47, рег.№1370, дело №41, от 11.04.2019г. на нотариус Е.Б., ответникът е подал на „Е.И.“ ЕООД описаният апартамент 13Б в процесната сграда, ведно с 12,30/598,43 ид.части от подземен паркинг, за цена от 10500 лв. без ДДС.

            Съгласно представения на стр. 116 и следващите нот.акт №30, рег. №1090, от 25.03.2019г. ответникът „М.“ ООД е продал на „Ф. E.“ ЕООД описаните имоти от процесната сграда, а именно обслужващо помещение BL- L1-22 клиника на сутерена на сградата и обслужващо помещение BL- L1-21 на сутерена на сградата, подробно описани.

            От представеното удостоверение от АВ с изх.№2019030110335/01.03.2019г. е видно, че по партидата на „Ф. E.“ ЕООД е вписана като непарична вноска описаните имоти, а именно апартамент №20, апартамент 4, аптека, паркоместа и медицински център по пластична хирургия, всички в процесната сграда, вписан е и залог на търговско предприятие като заложен кредитор е ответника по договор от 19.02.2019г. с дължима сума от 1 080 000евро.  На стр. 125 и следващите е представена и справка от СВ по лице, а именно за ответника, от която е видно, че гореописаните сделки са вписани. Апортът на описаните имоти е вписан още на 08.03.2019г., което е преди подаване на исковата молба по настоящото дело от 12.03.2019г. и преди нейното вписване.

            С представената на стр. 661 от делото, том 2ри, нотариална покана, изходяща от ищеца чрез нотариусУДИАГ.Г., от 20.07.2018г., която съгласно отбелязването е връчена при условията на чл. 50 от ГПК на ответника на 25.07.2018г. срещу разписка, ищецът е посочил, че във връзка със сключените два предварителни договора, е извършена проверка и е установено чрез описания доклад, че като собственик на имота в кадастралния регистър била вписана въз основа на АДС държавата, поради което е посочено, че липсва интерес от провеждане на иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД предвид опасност от евикция от собственик - Държавата и е претендирано връщане на всички платени и подробно описани суми.

            На стр. 588 от делото е представено издадено от „Ю.Б.“ АД удостоворение с изх.№012/29.01.2020г., подписано от първи и втори търговски пълномощници, без вписани имена, съгласно което съгласно издадено съдебно удостоверение, на г.н П. е изплатена на 20.03.2018г. оферта за сключване на договор за кредит с предмет финансиране на покупка на имот, а на 22.03.2018г. клиентът е одобрен като е издадена банкова референция, но съгласно посочения в офертата срок, нейната валидност е изтекла на 20.06.2018г., без да бъде приета от клиента. С аналогично, но още по-подборно съдържание е и представеното удостоверение 0 027/26.02.2020г. / стр.621 от делото/, в което се сочи допълнително и че на 01.02.2018г. била внесена молба в „Банка Пиреос България“ АД за инстенционно кредитиране, описва се среща в банката на 17.09.2018г., оферта до г.н П. от 02.10.2018г. и потвърдени два договора за кредитиране № 230и 231, както и издадено писмо-потвърждение, като се сочи, че са изисквали от банката КСС и предаване на обекта при наличие на акт обр.16, което не е било осъществено и офертата е изтекла на 05.01.2019г. Двата документа са оспорени от ответника с подробно изложените аргументи, като във връзка с оспорването са постъпили в СГС изявление от „Ю.Б.“ АД с вх.№27902/27.10.2020г., в което се сочи, че са извършили проверки по двете удостоверения и установили, че положените подписи не принадлежат на лица, на които са предоставени такива права за офис Мол Цариградско шосе, имало различие в съдържанието на документа, съхранен в архива на банката като екземпляр.  Допълнително становище и документи са представени и с молба с вх.№287045/04.03.2021г. и с вх.№286725/02.03.2021г. В последното се сочи, че договори за кредит с описаните номера с ищеца не са сключвани, възможно е да са водени преговори, но не са предадени такива договори при вливането на „Банка Пиреос България“ АД в  „Ю.Б.“ АД.

            С писмо с вх.№279834/28.10.2020г. Ю.Б.“ АД е уведомила съда, че Е.Г. е била служител на „Банка Пиреос България“ АД в периода 12.02.2004г. – 01.04.2019г., с посочената длъжност и имейл, както и че при проверка не е установена в електронния архив на банката информация за договори за инвестиционен кредит с ищеца.

            В том втори на делото на стр. 673 и следващите са представени договори за възложени СМР и съответните протоколи. Съгласно договор от 07.10.2015г. ищецът е възложил на „Р.“ АД изготвяне на проектна документация по част ОВК за процесния обект, като е приложена оферта за медицинския център, протокол обр.19 от 04.11.2015г. за изпълнени дейности на обща стойност 11 800,52 лв., анекс към договора от 05.11.2015г. и фактура №97059/04.11.2015г. за горепосочената сума по акта за СМР.

            По фактура №117/22.06.2015г. с приложено платежно от Алфа банк / стр.685/, ищецът е заплатил на „ПроИн плюс“ АД сумата от 12 900 лв. с включен ДДС като аванс по договор от 12.06.2015г. за проектиране и преустройство на част от апарт хотел в клиника за естетична хирургия.

            Представена е оферта от „Т. –М“ ЕООД, фактура № 169/06.08.2015г. и платежно за заплатена от ищеца сума от 5400 лв. за проекти по части ОВК, МТ и МГ за обект Преустройство на апарт хотел в клиника за пластична хирургия.

            Представена е фактура № 287/23.12.2017г. за сумата от 2400 лв. – плащане от ищеца към „ААП консулт“ ЕООД по договор за изготвяне на площообразуване на описания обект в Студентски град.

            Представен е договор за строителство от 07.09.2015г. с възложител ищеца и изпълнител – „Киди и Ко“ ЕООД за описания обект – медицинския център, с приложение с описани СМР общо на стойност 30165,61 лв., за която сума е представена фактура от 27.10.2015г.

            Представен е договор за доставка и монтаж на инсталация за медицински газове от 18.09.2015г., сключен между ищеца и изпълнител СД „Медико –газ – Х. и Х.“, фактура по същия от 11.04.2016г. за сумата от 10 000 лв., протокол обр.19 от 20.06.2016г. / стр.711 и следващите от делото/.

            Представен е протокол от 22.10.2015г. за доставка и монтаж на асансьор с фирма „Г.“ ООД и две фактури за сумата от 13424,82 лв. съответно от 10.08.2015г. и 23.10.2015г., като са приложени и платежни.

            На стр.721 и следващите са представени извлечения от сметки за извършените плащания по фактурите.

            На стр. 690 от делото е представен договор за извършване на СМР от 08.07.2015г., сключен между ищеца като възложител и „Електрисити“ ЕООД като изпълнител за възложени СМР – преработка на етажи по време на строителството в описания апартхотел съгласно приложение №1 КСС. Подпис за изпълнител под договора е положен от името на М.Д., като договорът е оспорен откъм автентичност. Представени са и пет фактури за суми с основание СМР съгласно протоколи с доставчик „Електрисити“ ЕООД съответно от 27.10.2015г., 08.10.2015г.. 07.08.2015г., 08.09.2015г. – два броя – част архитектурна и част електро, 27.06.2016г.

            По делото е изслушана съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице М.Г.М., депозирал заключение от 31.01.2020г., по който вещото лице е изследвал подробно описаните договори за СМР и протоколи. Въз основа на подробно изложените съображения и в резултат на изследванията, проведени от експерта, той сочи, че подписът под договора за СМР от 08.07.2015г. с „електрисити“ ЕООД не е положен от М.И.Д., но е положен от В.М.Д.. От В.Д. са положени и подписите под протоколите за отчитане, приемане и заплащане на изпълнени СМР от 08.09.2015г. Вещото лице сочи, че подписът за изпълнител по протокол №3/08.10.2015г. не е положен от Т.К.Р., както и подписът за изпълнител по протокол от 27.10.2015г. не е положен от Й.Г. В.. По отношение на договора от 07.09.2015г. с „Киди Ко“ ЕООД, вещото лице сочи, че подписите са положени от И.Д.Д.. По отношение на договора от 18.09.2015г. и протокола от 20.06.2016г. с СД „Медико –газ – Х. и Х.“, подписите са положени от В.Д.Х.. По отношение на договора за изпълнение на СМР от 07.10.2015г. с „Р.“ АД сочи, че не може да даде отговор, тъй като лицето Б.С.е в чужбина, но подписът в графа изпълнител по обр.акт 19 е положен от Н. Д.Д.. Сочи ,че подписът по протокол от 22.10.2015г. с „Г.“ ЕООД е положен от Д.П.. При изслушване на това заключение вещото лице сочи, че той не е снемал лично подписи четирите лица по втория лист, а управителят на фирмата поел лична отговорност да снеме сравнителни образци, като  той му ги предал.  Уточнява, че лично е снел образци от подписите на Н. Д. и от В.Х., а за М.Д. проверил подписите и в Търговския регистър. Не бил проверил образец от подписа на Р., тъй като той не е управител, а е служител. Сочи, че не е изследвал подписа на управителя на „Р.“, тъй като в самата фирма, му казали, че подписът е положен от търговския директор по това време, който в момента не работи там. В допълнителното заключение на съдебно-почерковата експертиза от 26.08.2020г. се потвърждават изводите на първоначалната след снемане на образци от подписите, като се допълва и че подписът в графа изпълнител по договора с „Р.“ АД е положен от И.Т.В.. При изслушването си вещото лице уточнява, че К. Р. иЙ.Г. са положили подписи пред него, а М.И.Д. не е полагал при него подпис. Били оставили подписи  във фирмата и оттам ги взел, като извадил подписи и от Търговския регистър на това лице.

            По делото  е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Г., чиито заключения от 07.11.2019г. и от 12.12.2019г. съдът кредитира като дадени обективно, безпристрастно и компетентно. От същото се установява, че на експерта са представени освен документите по делото и допълнително такива от счетоводителя на ищеца Н.М., като въз основа на същите се констатира, че по справка, която е възпроизведена в таблица на стр. 3 и 4 от основното заключение, са описани номерата на фактурите, доставчиците и сумите по процесните фактури, които са на обща стойност 803 054.12 лв. и с добавяне на плащанията по договор от „Никоматик” ЕООД към „Електрисити” ЕООД  в размер на 42 027.31 лв., общо сумата възлиза на 845 081,43 лв. Вещото лице сочи, че са му предоставени копия от процесните фактури, приложени към експертизата/Приложение № 2.1/; копие от счетоводните регистри, в които са осчетоводени процесните фактури/приложение № 2.2/; копие от дневниците за покупки, в които са включени процесните фактури и уведомления за приемане на постъпили от  „Eл Ди Пи Интернешънъл Груп” ЕООД данни от Справка декларация за ДДС./Приложение № 2.3/, като експертът ги е систематизирал в изготвената Справка за платени аванси и разходи по преустройство от „Eл Ди Пи Интернешънъл Груп” ЕООД, като в колона 1 са отразени номерата на процесните фактури, в колона 2 наименование на доставчика, в колона 3 са отразени сумите на фактурите, отразени в Справка по чл. 366 от ГПК на стр.164, в колона 4 са отразени показаните в раздел III. При извършената съпоставка на описаните в ДИМ и Справка по чл. 366 от ГПК и предоставените от счетоводителя фотокопие от документите, вещото лице е дало в колона 5 по кои посочени в ДИМ фактури не са предоставени фотокопие на фактури. Експертът сочи, че за плащане по договор от „Никоматик“ ЕООД към „Електрисити“ ЕООД на стойност 42027,31 лв. счетоводителката е предоставила фотокопие от счетоводните регистри на Никоматик ЕООД за осчетоводяване на сумата от 42027,31 лв. от фактура № **********/27.06.2016 г./приложение № 3/. В основното заключение вещото лице сочи, че процесните фактури, подробно описани в ДИМ, с изключение на посочените в колона 5 от Приложение № 1 са осчетоводени в счетоводните регистри, като неосчетоводени са в таблица на стр. 6 от заключението, като са на обща стойност 54 943,46 лв., като включва и гореописаната на Никоматик. Според вещото лице   всички предоставени фактури са включени в дневниците за покупки и е ползван данъчен кредит, с изключение на посочените фактури в колона 5. В допълнителното заключение на вещото лице Г. се сочи, че след справка в счетоводството на ищцовото дружествво и в счетоводствата на доставчиците по съответните фактури, по всяка една от фактурите обследвана от приетата по делото ССчЕ, подробно описани в Приложение № 1, са извършени  реални плащания, като в колона 5 на Приложение 1.1 са отразени датите на плащания на процесните фактури. Данните са взети от приложените към делото извлечения от банковите сметки и от приложените извлечения от  счетоводните регистри приложени в основната експертиза, а в Приложение № 2.2 където е показано начислените фактури и извършените плащания от сметка 503 „Разплащателна сметка в лева”. При извършване на проверка за извършени плащания на процесните фактури вещото лице констатира, че са извършени плащания и по посочените в колона 5 на Приложение № 1 фактури, за които не бяха намерени първичните счетоводни документи от основната експертиза. Вещото лице сочи, че осчетоводяването е извършено по сметка 602 „Разходи за външни услуги” и сметка 609 „Други разходи”, като е показано в „хронологични описи”, приложени към  допълнителната експертиза в Приложение № 2.2.1. В Приложение № 3 са показани извлечение от счетоводните регистри на доставчиците, в който са осчетоводени процесните фактури и получените плащания, но поради краткия срок, съвпадащ с предаване на справките по ДДС, не всички доставчици се отзовали на изпратените писма. В отговор на въпроса на ответника дали правилно са осчетоводени от „Eл Ди Пи Интернешънъл Груп” ЕООД процесните разходи в графа „Дълготрайни активи” в ГФО за 2017 и 2018 г., вещото лице сочи, че определението за дълготраен материален актив/ДМА/ е регламентирано в СС/Счетоводен стандарт/ № 16 и според т. 2 на СС 16 дълготраен материален актив е установим нефинансов ресурс, придобит и притежаван от предприятието, който има натурално – веществена форма; използва се за производство, доставка или продажба на стоки или услуги, за отдаване под наем;  използва се повече от една година; има стойност на придобиване над определен в предприятието размер. В Закона за корпоративно подоходно облагане и ЗДДС отчитането на разходите за ремонт и подобрения се разглеждат в два случая:1/ на собствени ДМА, като разходите за ремонт на собствени ДМА се отчитат като текущ разход, а с разходите за ремонт на собствени ДМА, които са с характер на подобрения, следва да се увеличи балансовата стойност на актива. В втория случая на наети ДМА, разходите за ремонт на наети ДМА се отчитат като текущи разходи. Според вещото лице разходите за ремонт на наети ДМА, които са с характер на подобрение, формират нематериален дълготраен актив, който подлежи на амортизиране/чл. 51 от ЗКПО/ и се амортизират за данъчни цели с амортизационна норма съобразно срока на правното ограничение за ползване, но не по-високо от 33%. Вещото лице установява, че в счетоводните регистри  на „Eл Ди Пи Интернешънъл Груп” ЕООД процесните разходи са осчетоводени по сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА” показани в Приложение № 4, което се допуска от законодателството. Експертът сочи, че от счетоводните регистри не са му били предоставени кредитни известия за процесните доставки.

            По делото са събрани гласни доказателства, като свидетелят К.Т.Г., за който е представена служебна бележка и копие от допълнително споразумение към трудов договор и е видно, че е служител на ответника „М.“ ООД като технически изпълнител на обект в район Студентски, се установява, че той е работи във фирмата от 12 години. Свидетелят сочи, че е присъствал на разговори между фирма „М.“ и „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД в лицето на д-р П. от самото начало. Г-н П. го довел и ги запознал брокер, като свидетелят участвал в 95 % от срещите. Сочи, че дори бил  ходил по банки с д-р П., като правил съм всичко възможно сделката да се осъществи в този период от време. Преговорите с „Е.д.п.и.г.“ ЕООД започнали преди 3 години, откакто е договора. Твърди, че първо имали първоначален договор и след това е удължавания, две, които се наложили, поради това, че д-р П. не можел да изплати сумата и да изпълни финансово параметрите по договора. Твърди, че сградата била пред Акт 16, като общите помещения - завършени 95 %. Имало и Акт 15 и единствено, понеже д-р П. решил да прави клиника на партерния етаж, а по проект било банков офис, който трябвало да се преоборудва чрез вътрешно стълбище и асансьор да стане на клиника, се наложили допълнителни СМР. Свидетелят сочи, че г-н П. искал да закупи от първия етаж 4 апартамента, плюс един апартамент на четвъртия етаж около 300 кв., който след това бил разделен на 2, и съответно паркоместа.  Апартаментите, които искал да преустрои за клиника били на партера и на етаж първи, като били почти готови, правили им замазка, почти всичко било изградено, имало и В и К инсталация. Когато той се появил спрели частично замазката там, където поискал, поради това, че искал да сложат камък 2 см. на пода. В процента, който оставаше да се завърши сградата за Акт 16, той поел ангажимента чрез проектантите да сключи договор и съответно за собствена сметка по плановете да бъдат извършени всички тези промени, които той иска. Свидетелят сочи, че той бил техник и ръководител на обекта. Свидетелят сочи, че г-н П., сключвайки договор, казал, че това ще бъде клиника и за да бъде клиника, той ще си направи проект, който проект да мине през всички необходими инстанции, за да може клиниката да бъде вписана в Акт 16 и така се случило. Клиниката била включена в Акт 16 и след това на него му оставало да си я дооборудва, за негова сметка близо 90% от нещата, т.е. асансьори, стълбища, събаряне на стени, преструктуриране на В и К, на електрическа инсталация. Свидетелят сочи, че за сметка на фирма „М.“  останало да направят настилките, да боядисат по негово желание – цветове, бои. Той трябвало да направи дизайнерски проект, който те да изпълнят и им останали довършителни работи като настилки, шпакловка на партерния етаж. Свидетелят сочи, че Виолета Дикова е една от юристките на фирмата и се занимавала с поправката на първоначалния договор. Сега сградата е във вид на апартаменти, като господинът, който го закупил имота, го върна в първоначалния му вид, тоест махнал асансьора и направил всичко на апартаменти и ги продава в момента. Сградата, като сграда има Акт 16 още преди 3 години, но самата клиника останала на Акт 15, тъй като за да бъде въведена в експлоатация трябвало да е на 100% оборудвана, а  това било изцяло ангажимент на д-р П.. Свидетелят сочи, че знае, че д-р П. от чужбина си бил закупил някакви машини и всеки момент щял да докара оборудването си, но не докаралнищо с изключение на два компресора. Свидетелят уточнява, че присъствал на срещи в банката на Цариградско шосе (не си спомням коя е) след 18:00 часа, в банка Пиреос не си спомня да са ходили. Сочи, че дори на неговия имейл са му изпращали писмо, в което те декларират, че ще му пуснат заем при положение, че той оборудва на 100% клиниката. Господинът постоянно повтарял, че е на прага да финализира нещата, но това не станало. Свидетелят твърди, че асансьорът бил направен, но не бил пуснат в експлоатация, защото той не го е платил и до днешна дата. Сочи, че като цяло той му посочвал фирми, само хората, които пуснали медните тръби, той си ги е водел. Фирма Електрисити ЕООД му е позната, тя довършвала сградата и е извършвала СМР и във обекта на д-р П.. Фирма „Р.“ също е извършвала СМР в обекта на д-р П.. Това са фирмите, с които те работят. Свидетелят сочи, че не знае дали има документи за преустройството, но не са се противопоставили на преустройството, което д-р П. правел в медицинския център. Когато се прекъснали взаимоотношенията, помещението било на голи стени, но имало инсталация за медицински газ, а  помещенията били направени за болнични стаи. Свидетелят твърди, че от ответната фирма са изпратили писмо на д-р П., преди да продадат имота, всичко, което е налично там като газовите тръби, асансьор, компресори (намиращи се долу в гаражите в помещения от него заключени) да си ги вземе. Твърди, че асансьорът е там на склад, не го ползват и можел да си го вземе от фирмата, на която г-н П. дължал пари - 50%.  Свидетелят сочи, че той лично извикал фирмата да разглоби асансьора и да го прибере преди година или повече.

Свидетелката А.С.от страна на ищеца сочи, че Л. П. й е братовчед. Знае за имота, който искал да закупи, в Студентски град, двуетажна сграда (офиси на първия етаж и жилищна част нагоре, който искал да преустрои за клиника за пластична хирургия. Отишла там да го консултира като строителен инженер няколко пъти, а през септември 2018 г. му помогнала да направи количествено-стойностна сметка (КСС) на извършеното до момента и на оставащото, заедно с двама колеги - Л.А.и К.Т.. Целта да се направи КСС, била да може Л. да кандидатства за кредит в банката, той бил одобрен, но му искали двустранно подписани количествено-стойностна сметка (КСС) от продавача фирма М. и от него. Сочи, че представител на ответната фирма не се появил, но имало и представител на банка Пиреос - една госпожа, не си спомня името. На срещата звънели на господина Киро, с гръцка фамилия, който не дошъл, въпреки това направили замерванията, колегата К.изготвил сметките КСС, но след това те не били подписани от представителите на фирмата и кредитът не могъл да се изтегли. Свидетелката сочи, че в началото на 2019 г. била за последно на този обект, който не бил завършен, останали били подовите настилки и довършителни работи. Вентилацията не била монтирана, но материалите били доставени на обекта. Имало връзка между първия и втория етаж, стълбище и асансьор, вторият етаж бил преустроен в стаи за пациенти и кабинети. Свидетелката уточнява, че не е  виждала управителя на дружество М. и не знае как се казва. Срещата, с участието на банка Пиреос, била на място на обекта в Студентски град, следобяд, като представителят на банката бил там, защото държал да има представители на двете страни и да се изготвят и подпишат КСС. Сочи, че д-р П. се обадил на Киро да дойде и казал, че той знаел за срещата и трябвало да дойде, като от доктор П. разбрала, че банката е отказала кредит заради липсата на това КСС.

Свидетелката Р.Х.П., която сочи, че води дела с ищцовото дружество като управител и едноличен собственик на друга фирма. Свидетелката сочи, че „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД е дружество, с което е работила  от края на 2015 г. до март 2018 г., във връзка с  предварителния договор за покупка на недвижими имоти от „М.“ ООД. Сочи, че двете дружества имали сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, а нейната първоначална задача била изготвяне на бизнес план във връзка с кандидатстване на  „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД  пред „Общинска банка“ за кредитиране на сделката. Сочи, че извършените по предварителния договор две плащания е описвала в таблици за направени от кредитоискателя инвестиции. Сочи, че тя лично е видяла само и единствено една предварителна оферта от „Райфайзенбанк“ за инвестиционно кредитиране от 2 000 000 евро, с условие предоставяне на  130%  обезпечение върху кредитираната сума. Свидетелката не знае дали е имало отказ от Райфайзенбанк и сключен договор с други банки. Сочи, че получила документ по имейла от доктор П., от който разбрала, че той на по-ранен етап той е водил разговори с Райфайзенбанк и са му изпратили индикативна оферта. Индикативните оферти според свидетелката не са обвързващи за банката, не пораждат ангажимент за кредитиране. Освен с „Райфайзенбанк“ и „Общинска банка“ свидетелката е участвала и в преговори с други банки, а именно с УниКредит Булбанк, Банка Пиреос, Банка ДСК, отново Райфайзенбанк  и Пощенска Банка. Сочи, че има сключени договори, по които е работила, и одобрение на сделки, които касаят физическото лице Л. П. с „УниКредит Булбанк“ и с „Банка ДСК“, одобрен ипотечен кредит за покупка на апартаменти от „УниКредит Булбанк“ в  процесната сграда, за което е издадено надлежно удостоверение и един малък кредит на едно от дружествата от „Банка Пиреос“ в размер на 50 000 лв. Сочи, че имало индикативна оферта, издадена от „Пощенска банка“, с условията при които би била кредитирана сделката от месец декември 2017 г., които били: предоставяне на допълнително  обезпечение спрямо изискванията на банката, учредяване на залог по реда Закона за особените залози, насочване на всички обороти на дружеството  по разплащателни сметки в банката, превод на работни заплати  на всички служители на дружеството в банката, както и финансиране до 75% от инвестиционните разходи.  Свидетелката сочи, че при преговорите от „Общинска банка“ поискали детайлизирани количествено-стойностни сметки за довършителните работи, които тя получила от „М.“ ООД, след като се обадила на доктор П. и той й казал, че е говорил с „М.“ ООД и те са се съгласили да съдействат за изготвянето и представянето на количествено-стойностните сметки. Свидетелката обяснява, че в „Банка Пиреос“ след представяне на сделката, от нея на двама човека– единият от изпълнителните директори на Банката, господин  Л.П.и господин А.Д., директор на единия от  бизнес центровете, отговорящ за средни корпоративни клиенти, имало коментар, че няма достатъчно обезпечителна маса за финансирането й. Тя помолила  да бъдат приети като допълнително обезпечение, притежаваните от доктор П. инвестиционни диаманти, които, след проверка на ликвидността им от дилърския отдел на банката, не били приети като обезпечение. От Банка Пиреос казали, че поради  липса на достатъчно обезпечение,  не може да финансират сделката. Свидетелката сочи, че не познава Е.Г.. Свидетелката сочи, че не е виждала проектодоговорите, представени на стр. 202 и  212 и следващите от том І на делото. Сочи, че последно господин П. й се обадил март или април 2018 г. да пита дали  има някакво  движение по кредитната сделка в Пощенска банка във връзка с предварителната оферта  от декември месец 2017 г. Като свидетелката сочи, че имало проблем по кредитирането на тези сделки поради липсата на достатъчно обезпечителна маса и липсата на достатъчно собствено участие, така че да покрият сделката като цяло. Сочи, че познава лицето Елица Стоянова, която работела като  юрист по сделката от месец декември 2016 г., но не знае дали е участвала по договорите за кредит. Свидетелката сочи, че не познава и г-н Н.Б.. Сочи, че тя водела преговорите с „М.“ ООД за намаляване на цената по предварителния договор. Сочи, че за количествено-стойностните сметки й съдействал първоначално „М.“ ООД, а после й дали контактите и се обадили на изпълнителите на  отделните СМР, за да може да се прецизират количествено-стойностните сметки. Свидетелката сочи, че всичок което е изпълнявано първоначално, е изпълнявано от дружеството „3 Пи Ел“, за което има надлежно сключени договори, което дружество е собственост на трето лице и тя станала негов управител. Сочи че като физическо лице лично няма договор с Е.Д.П.И.Г. ЕООД. За това кога е станала управител на 3 Пи Ел, трябва да се провери в Търговския регистър, тъй като не помни. Свидетелката сочи, че всички останали финансови институции са отказали кредитиране поради липса на финансова обезпеченост, а за „Банка Пиреос“ този извод направила от казаното й от изпълнителния директор на банката. Сочи, че към момента, към който е работила по сделката с Банка Пиреос, нямало писмено изявление, че е отказано на доктор П. кредитиране, защото той не може да обезпечи финансово кредита.

По скайп е разпитана свидетелката Е.Г., тъй като тя пребивава в Унгария. Свидетелката сочи, че през 2018 г. работела в „Банка Пиреос България“ АД, клон Централно управление. Фирма „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, представлявана от Л. П., кандидатствала за кредит при тях, като не си спомня точни дати, било отдавна. Не само тя отговаряла за това, а и други били ангажирани с кредитния процес, работещи в банката,  като всички са се занимавали с исканията за кредит по обичайния начин за кредитиране. Доколкото си спомня кредитът бил инвестиционен дългосрочен кредит, но не си спомня размера му. Свидетелката сочи, че не помни защо не се е стигнало  до подписване на договор за кредит между банката и „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, чрез  Л.  П.. Сочи, че банката задължително е входирала молбата за кредита, като следва да се документират и решенията на кредитния съвет, ако  е бил подписан договора за кредит. Свидетелката сочи, че „М.“ ООД, беше фирмата по кредита. Свидетелката посочва, че е участвала в срещите с д-р П., негов представител и представители  на „М.“ ООД, които били за уточняване на параметрите по кредита. Сочи, че имала служебен Имейл адрес в Банка Пиреос - Г. Е Пиреосбанк АД към онзи момент. Лицето Н.Б. бил нейн подчинен и той също е участвал в разговорите по кредитирането като кредитен специалист. До успешно кредитиране не се стигнало, като не си спомня причините. Лицето Р.П. нищо не й говори и не е идвала да преговаря по тази сделка. Сочи, че са се чували с г-н П. по телефона, понякога и колеги са пращали документи, но не може да си спомни дали други лица са идвали на преговори по този кредит. Свидетелката уточнява, че тогава била на длъжност ръководител отдел корпоративни клиенти по това време в банката.

Свидетелят Н.Б. сочи, че през 2018 г. бил служител  в „Пиреосбанк България“ АД,   отдел  Корпоративно банкиране, позиция старши мениджър. Сочи, че фирма„Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, с представител  д-р Л. П.   кандидатстала за купуване на недвижим имот, който да се използва като клиника за пластична хирургия. Не помни с точност стойността на  кредита, но бил около 1 000 000 евро. Сочи, че всички кредити минават през кредитен съвет в Отдел корпоративни. Сочи, че по времето, когато работел в  екип с  Е.Г., кредитът минал  през кредитен съвет, бил одобрен и бил изпратен драфт  на договора по повод да се съгласува съдържанието на договора към  клиента, но няма спомен да е подписван такъв договор. Сочи, че след  15. 09. 2018 г.  аз не бил вече част от този екип  и съответно нямал ангажимент по кредита. Сочи, че отсъствал по здравословни причини за определен период от работа в банката и след като се върнал към средата на октомври, вече не бил част от екипа на Е.Г.. Свидетелят няма спомен какво точно е съгласувано като текст. Сочи, че основната комуникация се водела от Е.Г., тъй като тя била ръководител на този екип. Свидетелят сочи, че си спомня, че имало срещи, и на една от тях присъствал и представител на „М.“ ООД, но дали тогава са изисквани някакви документи не помни. Свидетелят сочи, че има изисквания, утвърдени по правни становища от юристи работещи в отдела, за представяне на документи, включително и оценка на имота по сделката и се прилагат към оценката, но не помни дали са изисквани. Свидетелят сочи, че банката в момента не съществува и ако има някакви документи те се намират в „Ю.Б.“ АД. Сочи, че тогава за за документите ползвал само служебен имейл, който бил *******Пиреосбанк. бг или Б.@Пиреосбанк. Свидетелят уточнява, че в момента е служител на Юробанк България. В преговорите  по негови спомени не е участвало Р.П. за кредита на д-р П.. Свидетелят сочи, че за решенията на кредитния съвет, срока на валидност на всеки одобрен кредит е  6 месеца. В случая имаше обединяване, Ю.Б. АД придобила Пиреосбанк и  документация в Пиреосбанк не мисли, че се пази до момента, освен по действащи кредити. Извън срока на валидност на кредитното одобрение, което е 6 месеца, сочи, че не се пазят документи, като това е политиката на банката. Свидетелят сочи, че банката поставя изисквания и условия към кредитополучателя по всеки инвестиционен кредит, като за случая не си спомн конкретно, но обикновено самоучастието се договаря в зависимост от сделката и то обичайно се движи се минимум между 10-30 %. Свидетелят сочи, че когато първоначално се разгледало  постъпилото искане по сделката с д-р П., той бил декларирал, че има възможност да предостави самоучастието, което му  е било изискано, а то се представя след сключване на  договора, след учредяване на надлежните обезпечения. Преди това няма практика банката да има изискване, клиента да депозира по сметка самоучастие. Изпратения до д-р П. драфт, което е проекто договора, сочи, че не му е известно да е разписван, докато той бил на работа. Сочи, че продавача на имота не е  страна по  сделката и няма практика банката да  изпраща данни на продавача с оглед банковата тайна. Свидетелят сочи, че няма спомен  д-р П. да му е представил акт 16, както и на какъв  етап е била сградата, но мисли, че е могла да бъде обект на прехвърлителна сделка, но дали е била с акт 15 или акт16 няма спомен.

Свидетелят М.Д. сочи, че през 2015 г. работили на сградата на  „Електрисити ООД. Той бил управител, но упълномощил сина си В.М.Д. да се занимава основно със строителството. Дружеството „Е.Д.П.И.Г.“ познава във връзка със строителството. Сочи, че обектът бил в Студентски град.  На свидетеля е предявен договора за извършване на  СМР-та  от 08.07.2015 г.  и двата протокола, като същият е заявил, че синът му се занимавал основно с фирмата, за което го упълномощил. Сочи, че не разпознава дали е неговия подпис или подписа на сина му, като сочи, че не е добре с очите, забравил си е очилата, но към 2015 г.  синът му разписвал всичко, тъй като го упълномощил. Свидетелят сочи, че мисли, че е платено по фактурите, но пак посочва, че трябва да се пита В.Д., който се занимава с това.

По делото е разпитан и свидетелят В.Д., който сочи, че е управител на фирма „Електрисити“ ЕООД от доста години. Поддържа, че на сградата до хотел „Витоша“ бил главен изпълнител, с възложител „М.“ ООД и впоследствие имали и договор за СМР с „Е.Д.П.и.г.“ ЕООД, с д-р П.. Сградата била жилищна, с помещения отдолу за обслужване на различни видове дейности. Доктор П. ги ангажирал като изпълнители на някои от СМР-ата за преустройство на по-късен етап. Сочи, че неплатени задължения от „М.“ няма, а от „Ел Ди Пи“ мисли че има и към този момент една фактура. От фирма „Никоматик“ не си спомня дали са получили плащане. При предявяване на свидетеля на договора от 8.7.2015 г. на стр. 690 от делото, той сочи, че подписът за „Електрисити“ е на баща му М.Д., който по това време той бил управител. Сочи, че той имал пълномощно да го представлява във всяка една ситуация, като някои документи ги е подписвал той, другите баща му. Свидетелят сочи, чеЙ.В. и Т. Р. и към онзи момент са изпълнявали функциите на технически ръководители по отделните видове СМР на обекта на целия проект. Свидетелят уточнява, че процесната жилищна сграда била с офиси, магазини и банкови салони. Инвеститор бил М.П.от фирма „М.“. С „Ел Ди Пи“ ги запознал г-н П. и К.Т.. Сградата била почти готова и след като д-р П. дошъл, започнали реконструкция на вече готовите СМР-та, вкл. нови асансьори. Свидетелят сочи, че г-н К.Т.изпълнявал инвеститорски контрол, а Д-р П. довел накрая една колежка инженер, която също приемала част от СМР-ата, но не помни името.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            След прекратяване на производството в частта по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, първата претенция на ищеца е за връщане на платените по предварителния договор суми. От ищеца се претендира връщане на сумата от общо 279 041,42 лв., представляващи капаро и авансово плащане по предварителния договор. Съдът намира, че по делото не се спори относно сключване между страните на предварителния договор за покупко-продажба на процесните имоти, както и че по три фактури, съответно с №846/25.05.2015г. за авансово плащане по предварителен договор в размер на 39 073,24 лв. с ДДС, фактура № 870/06.07.2015г. със същото основание за сумата от 89 968,18 лв. и фактура № 1157/10.05.2017г. за сумата от 150 000 лв. с ДДС като плащане на задатък по договор от 12.05.2017г. са платени суми на ответника, като в том първи от делото са представени и извлечения от сметки за плащанията. Първите две плащания са свързани с първия сключен между страните предварителен договор, представен с отговора на ответника от 12.06.2015г., а последното в размер на 150 000 лв., съставлява задатък по договора от 12.05.2017г. Плащането по тези фактури се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Плащането на сумата, която  по първия договор е в размер на 54 981,52 евро се потвърждава и от изявлението на законния представител на ответника по отговора на нотариалната покана от 03.08.2018г., с заверка от нотариус Благоева / стр.178, том 1 от делото/, като в същия отговор се потвърждава и получаването на задатъка по втория договор в размер на 150 000 лв. Двата предварителни договора касаят имоти в същата сграда, като вторият сключен предварителен договор е за имотите, уточнени съобразно уговореното преустройство, а именно за медицински център по пластична хирургия, аптека и др., а предходния е за имоти по описание апартаменти, банков салон и магазин преди преустройството им. Не се спори между страните по делото, въпреки че не е изрично посочено, че с втория предварителен договор от 2017г. те са предоговорили и уточнили правоотношението си, но то е със същия предмет, а именно имотите в сградата на ул. Баку №3, в ж.к.Студентски град, гр. София, като единствено промяната на предназначението на помещенията води до различното им описание. По делото е безспорно между страните, че процесните имоти, предмет на предварителния договор, са били собственост на ответника, но преди подаване и вписване на настоящата искова молба са прехвърлени на трето лице, а именно апортирани са в капитала на „Ф. E.“ ЕООД. Апортът е вписан още на 08.03.2019г., а исковата молба по настоящото дело е подадена на 12.03.2019г. С оглед горното от ищеца първоначално претенцията за връщане на платените по договора суми е била предявена при условията на евентуалност, а именно ако се отхвърли иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, а след оттеглянето му – като главен иск, като се поддържа, че окончателен договор не е сключен единствено и само по вина на ответника, който отказал да изпълни поетите задължения за довършване на сградата с акт 16, да подпише анекс към договора, а с оглед последващите действия по прехвърляне на имотите, е довело до отпадане на основанието, на което са платени сумите и се дължи връщането им. Ответникът оспорва доводите на ищеца относно причините за несключване на окончателен договор и поддържа, че причините за това са неосигуряване на финансиране от страна на ищеца, а той му е дал необходимото съдействие. Съдът намира, че независимо от спорния въпрос дали окончателен договор не е сключен по вина на ищеца поради неосигуряване на финансиране или поради неизпълнение на задължения на ответника във връзка с изисквани документи от банката за отпускане на кредита, то е безспорно от доказателствата по делото и становището на страните, че към настоящия момент окончателен договор не е сключен и не може да бъде сключен, тъй като процесните имоти, предмет на предварителния договор, са прехвърлени на трети за спора лица. След като ответникът се е разпоредил с имотите, нито може да бъде сключен окончателен договор пред нотариус, нито може да бъде обявен сключения предварителен такъв за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, тъй като е налице обективна пречка за горното, а именно в хода на проверката по чл. 363 от ГПК на собствеността няма да се установи, че отчуждителят по предварителния договор е собственик на имота към момента. Следователно е налице последваща обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по предварителния договор за сключване на окончателен такъв, което е основание да се приеме, че същият е развален на това основание, а именно съгласно чл. 89 ЗЗД, която предвижда, че при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. В случая е налице последваща правна невъзможност за изпълнение на предварителния договор, изразяваща се в това, че за разпореждането съществува непреодолима правна пречка, а именно имотите вече не са собственост на продавача по предварителния договор. Предвид горното, независимо от това по чия вина до датата на прехвърлянето на имотите не е сключен окончателен договор, към настоящия момент е налице последваща невъзможност за изпълнение, която е основание да се приеме от съда, че договорът е развален и следва да се приложат последиците от развалянето, а именно реституция на даденото по договора. Част от платените суми са платени като цена по договора авансово и подлежат на връщане. По отношение на сумата, платена като задатък, съдът също намира, че подлежи на връщане, тъй като съгласно уговореното по договора и закона / чл.93 от ЗЗД/, задатъкът се губи от далата го страна, когато тя неоснователно откаже да сключи окончателен договор. В случая, независимо от обстоятелството дали причина за несключване на договора е невъзможността да се осигури финансиране или несъдействие от ответника с документи за финализиране на банковата сметка, е безспорно, че ищецът не се е отказал от сключване на договора. Напротив, той е настоявал да се подпише последващ анекс, с който да се продължи срока за осигуряване на финансиране. С няколко покани е искал ответникът да се яви за сключване на договор, респ. подписване на анекс към предварителния договор, но отказ от негова страна да сключи такъв няма. В случая ищецът не претендира задатък в двоен размер и са ирелевантни към искането му осъществяването на предпоставките по чл.6 от договора, тъй като ищецът не твърди и не установява да е упражнил надлежно правото си на разваляне на договора поради вина на продавача, за да има право да иска задатъка в двоен размер. Не се и установи от събраните по делото доказателства, че ответникът е упражнил надлежно потестативното си право той да развали договора поради неосигуряване на финансиране от ищеца, за да е относим въпроса дали вина за развалянето на договора има ищеца и поради тази причина следва да загуби внесените суми като капаро. Няма и позоваване на хипотезата на чл.6, ал. 6 от договора, като от ответника не се твърди и не се установява да е упражнил право на разваляне на договора, за да има право да задържи задатъка. Няма твърдения и позоваване и на упражняване на правото по чл. 3 от анекса към предварителния договор от 08.09.2017г., също регламентираща право на ответника да задържи задатъка. Съдът съобразно диспозитивното начало не може да разглежда незаявени възражения, поради което и доколкото ответникът никъде не се е позовал на хипотези, предвиждащи задържането на задатъка по договора и не се и установява упражняването на това право извънсъдебно, съдът намира, че платените суми по предварителния договор, който е развален на основание чл. 89 от ЗЗД, следва да бъдат върнати. След като ответникът не е заявил по надлежния ред и не е установил с доказателствата по делото, въпреки разменената с нотариални покани и отговори кореспонденция с ищеца, надлежното упражняване на право на разваляне на договора, всичките му доводи, че е налице неизпълнение на задълженията по предварителния договор от страна на ищеца във връзка с осигуряване на финансирането на сделката са ирелевантни към тази претенция. Съдът приема, че разваляне на договора е настъпило в хипотезата на чл. 89 от ЗЗД поради последваща невъзможност за сключване на окончателен с оглед прехвърлянето на имотите на трето лице, като не се установи да е развален предварителния договор от страна на ответника на сочените основания, за да той има право да задържи получените като авансово плащане/капаро суми, поради което следва да бъде осъден да върне полученото на ищеца. Следователно тази претенция се явява основателна и доказана за пълния предявен размер от общо 279 041,42 лв., чието връщане се дължи като платени на отпаднало правно основание и за които не се спори, че са получени от ответника като плащане от ищеца по предварителния договор.

            По отношение на легитимацията на ищеца, съдът констатира, че съгласно представен от третото лице М.Г.И. с молбата й на стр. 618 и следващите от делото, договор за цесия от 20.02.2020г. е уговорено прехвърляне на спорните вземания от ищеца на това трето лице, но по делото не се установи да е съобщена надлежно цесията на длъжника, поради което горното не променя факта, че сумата следва да се присъди на ищеца. Доколкото не е постигнато съгласие за замяна на ищеца и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал.1 от ГПК, постановяваща, че ако спорното право бъде прехвърлено другиго, делото продължава своя ход между първоначалните страни, осъдителният диспозитив следва да бъде в полза на ищеца, като бъде отразено и прехвърлянето на спорното право по договора за цесия.

По втората искова претенция, предявена съобразно уточняващата молба частично за сумата от 566 040,01 лв. и уточнена по справка по чл. 366 от ГПК, а именно сумите по подробно описаните фактури на стр.164/166 от делото, които са издадени в периода от 30.06.2015г. до 01.08.2019г., съдът намира следното:

От ищеца се претендира сума за разходи и СМР за преустройство на имотите, предмет на предварителния договор, като се твърди, че същите са извършени със знанието и без противопоставянето на ответника. Съгласно уточненията от ищеца в допълнителната искова молба, сумите, които претендира, са именно за преустройване на имотите в Клиника за пластична хирургия, закупуване на оборудване, плащане към различни институции за снабдяване с разрешителни, които разходи счита, че са направени с оглед сключения предварителен договор и твърди, че поради виновното неизпълнение на договора от ответника, той следва да понесе и отговорността за същите като претърпени вреди от ищцовото дружество. Ищецът не е твърдял, че процесните разходи и суми ги претендира като направени подобрения, нито че е имал качеството владелец на имота. Сумите претендира като вреди от неизпълнението на предварителния договор от ответника, поради което съдът намира, че правното основание на тази претенция е по чл. 79, ал.1, предл.2 от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД, а именно същите се претендират като вреди, настъпили за ищеца от твърдяно виновно неизпълнение на предварителния договор от ответника.

Съгласно Тълкувателно решение № 85/68г ОСГК, което препраща и към Постановление № 6/1974г на Пленума на ВС, отношенията между подобрителя на чужд имот и собственика, ако не се уреждат при условията на чл.72 ЗС или чл.74 ал.2 във вр. с чл.72 ЗС, следва да се разгледат на плоскостта на правилата на неоснователното обогатяване. Държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, ако не може да се ползва от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС за отношенията му със собственика за добивите, получени от имота, и извършените подобрения, се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор - съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията. Лицето, което е извършило подобрения в чужд имот, без да е било обвързано с договор към собственика на имота, когато не е владелец и не е държател, не може да се ползва от разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС.    В случая се касае за извършени разходи за преустройство, които са във връзка с уговорки по сключен договор и не се претендират на плоскостта на неоснователното обогатяване или като подобрения, поради което водещи са уговорките по сключените между страните договори във връзка с тези суми. Част от претендираните суми са разходи, направени в периода от 2015г. до 2017г., поради което по отношение на същите са релевантни уговорките по първия сключен предварителен договор, а именно този, представен с отговора на ответника от 12.06.2015г., като се съобрази как кореспондира с клаузите на втория предварителен договор от 12.05.2017г. В договора от 12.06.2015г. е уговорено задължение на продавача –изпълнител да промени за сметка на купувача – възложител инвестиционния проект за сградата, като се извърши преустройство на описаните апартаменти, банков салон и паркоместа в Медицински център, магазина в аптека и апартамент 24 – в два отделни. Следователно понасянето на разноските за преустройството е уговорено да е от ищеца, тъй като само неговото субективно желание да ползва имотите с различно от първоначалното им предназначение е наложило горното. В чл. 9.2 от договора изрично е уговорено, че разноските по извършване на преустройството по чл. 2, изброени като възнаграждение за проектанти и строителен надзор, изграждане на допълнителна асансьорна шахта, закупуване и поставяне на асансьор, изграждане на нови стени, стълбище, части по Ел.,ВиК и ОВ и др., примерно посочени, но не изчерпателно, се поемат изцяло от купувача –възложител  / т.е ищеца/, с изключение на закупуването и поставянето на агрегат, разходите за които ще бъдат поделени по равно, и с изключение на необходимото събаряне на изградени стени и извозване на отпадъчния материал вследствие на това, разходите за което ще бъдат за сметка на продавача –изпълнител. Следователно по уговорка между страните всички тези разходи, които са във връзка с преустройството с изключение на разходите за агрегат и стените, са за сметка на ищеца, който е купувач –възложител. Именно за такива разходи са представените и сключени от ищеца договори с обект проектни и СМР дейности в процесната сграда, част от които са и оспорени откъм действителност, а именно и договора и протоколите с „Електрисити“ ООД и др. В този предварителен договор, който е бил действащ към момента на извършване на процесните разходи от ищеца във връзка с преустройството на имотите, е уговорено, че същите са за негова сметка и липсва клауза, при която те ще се поемат от другата страна, като дори и в разпоредбата на чл. 12.3 от договора, в раздел „Отговорност за неизпълнение“ е предвидено, че ако купувачът-възложител развали договора поради виновно неизпълнение на продавача, то се дължи връщане на платеното по него, но липсва уговорка относно разходите за преустройства и СМР. Аналогична е и клаузата на чл.22.1 от договора, съгласно която ако се окаже, че към момента, в който трябва да се прехвърли имота, има вещни тежести, се дължи само връщане на платените суми с лихва от датата на плащането и отново страните не са уговорили поемане на разходите за СМР и преустройство, които е уговорено да са в тежест на ищеца, от ответника. Следователно уговорките по този договор не предвиждат никакво възстановяване на платени от ищеца –купувач суми за преустройство и СМР в имотите с оглед желаното от него преустройство на същите, независимо от изпълнението на договора от ответника, а и в случая не се твърди и не се установява, че по този предварителен договор е налице виновно неизпълнение на ответника, тъй като е безспорно, че е осъществено процесното проектно преустройство и именно с оглед горното е сключен последващия предварителен договор от 12.05.2017г. В случая от доказателствата по делото е видно, че почти всички претендирани разходи са извършени през 2015г. и 2016г., като тези, които са последващи, а именно след сключването на договора от 12.05.2017г. са единични като например – по фактура № 287/23.12.2017г. за сумата от 2400 лв. – плащане от ищеца към „ААП консулт“ ЕООД по договор за изготвяне на площообразуване на описания обект в Студентски град и др. Безспорно е и съгласно отразеното в предварителния договор от 12.05.2017г. и документите по делото, че процесната сграда е с разрешение за ползване № СТ-05-193/16.02.2016г. Следователно не се установява ответника като строител да не е изпълнил задълженията си да построи сградата и я въведе в експлоатация, включително съобразно уговореното преустройство. В чл. 4 от сключения предварителен договор от 12.05.2017г. е уговорено, че на купувача се осигурява достъп до имотите, след заплащане на задатъка, с оглед извършване на довършителни работи в тях, като в ал. 2 б.“в“ е конкретизирано какви са довършителните работи и за чия сметка, като тези по част ОВК се поемат от двете страни, съобразно уговореното, по част тавани и стени– от купувача, а тези, за които е уговорено да се извършат от продавача, е посочено, че ще се извършат от продавача, след като купувачът приведе имотите във вид, готови за извършване на съответните СМР или предостави на продавача линеен график за извършване на съответните работи. В чл.3, ал. 3 от така сключения договор, който съгласно чл. 20 от ЗЗД има силата на закон за страните, е уговорено, че след осигуряване на достъп до имотите, купувачът има право да извършва СМР и довършителни работи в тях за своя сметка, като не може да претендира обезщетение от продавача за тях, освен в предвидените в чл. 6 случаи. Следователно разходите за СМР за преустройство и довършителни работи в процесните имоти и по двата договора е уговорено да са за сметка на ищеца –купувач, с изключение на предвидените в чл.6 от договора от 12.05.2017г. хипотези, но следва да се отбележи, че такава клауза няма по предходния договор, т.е. извършените до сключването на договора от 12.05.2017г. разходи са за сметка на ищеца –купувач, независимо от последиците, тъй като страните не са уговорили обратно действие на уговорката им, а правоотношението се урежда от договора, действащ към момента на осъществяването му. В чл.6 от договора от 12.05.2017г. са уговорени няколко хипотези, в които ищецът-купувач може да упражни правото си да развали договора и съответно кумулативно с горното да иска – платения задатък в двоен размер, съответната част от платени разходи и по б.“в“ на чл.6, ал.1, чл. 6, ал.2 и чл.6, ал.5, пр.iii, да иска направените разходи при или повод извършване на подобрения в имотите, или както е посочено да продавача му заплати направените подобрения. Същевременно следва да се има предвид, че упражняването на това право е в раздел „Отговорност и неустойки“, следователно за да се възползва от правото си да развали договора поради неизпълнение на задълженията на продавача и да претендира процесните суми, ищецът –купувач следва да е изправна страна по договора. В случая, независимо от разпитаните свидетели и оспорването на удостоверенията от банката и разменената кореспонденция, е безспорно, че ищецът –купувач не е изпълнил уговореното в чл.10, ал.2 от договора в срок до 05.09.2017г. да предостави на купувача оригинал на писмо-ангажимент – потвърждение за кредитна отговорност на финансираща институция. Неизпълнението на това задължение в уговорения срок се установява безспорно и от отразеното в чл.1 от двустранно подписания анекс към договора от 08.09.2017г., съгласно който страните са продължили срока на договора именно поради неосигуряване на финансирането на дължимата продажна цена от страна на купувача. Този документ е подписан от ищеца и с него се удостоверява неизгодния за него факт, че към момента на сключването му не е осигурено финансиране. Твърдения, че такова финансиране и писмо са били осигурени към септември 2017г. няма, нито се установява от някои от документите, свързани с отпускането на инвестиционен кредит от „Банка Пиреос България“ АД, чийто правоприемник е „Ю.Б.“ АД, тъй като всички данни сочат на кореспонденция и преговори на един значително по-късен етап. В този анекс в чл. 1.3 е уговорено задължение за представяне на писмо-ангажимент в срок до 31.10.2017г. и сключване на окончателен договор на 08.11.2017г., като дори в чл. 1.5 е уговорена неустойка върху неплатената част от продажната цена, дължима от купувача за периода от 08.09.2017г. до 08.11.2017г., която няма данни ищецът да е заплатил и на това основание се явява също неизправна страна. По делото е безспорно, че друг анекс или споразумение между страните за продължаване на уговорените срокове не е постигнато и не е сключван, въпреки разменената кореспонденция. Безспорно е и че към 08.11.2017г. няма данни на ищеца да е издадено писмо-ангажимент от която и да е банка и същият да е имал възможността към тази дата да осигури финансирането на покупката на имотите. Дори и да се възприеме изцяло отразеното в оспореното удостоверение с №27/26.02.2020г. от банката относно финансирането на купувача, е видно, че се касае за искане за кредит от 01.02.2018г., твърдяно одобрение на кредит от март 2018г., но не и в сроковете, които са уговорени по анекса, сключен между страните, а именно до 08.11.2017г. Продължение на уговорените срокове за сключване на окончателен договор след анекса от 08.09.2017г., който срок е до 08.11.2017г., няма. Съдът намира, че твърденията на ищеца, че ответникът е причината за липсата на финансиране не се установи от съвкупния анализ събраните писмени и гласни доказателства по делото, като от представената по делото молба от „Ю.Б.“ АД с вх. № 286725/02.03.2021г. се установява, че договори за инвестиционен кредит № 230/2018г. и № 231/2018г. не са подписвани с ищцовото дружество, и по никакъв начин не се установява от разменената кореспонденция и свидетелските показания, че причината за това е неизпълнение на някакви задължения от страна на „М.“ ООД. Дори и да са водени преговори за финансиране и да е имало т.нар. драфт договор, т.е. проектодоговор, сключването на окончателен и представянето на писмо-ангажимент за финансиране на ищеца по никакъв начин не се установи да е осъществено в релевантния съобразно уговореното между страните момент, а именно до 08.11.2017г. След тази дата не е подписван анекс или друго споразумение, с което да е удължен срока, поради което не се установява надлежно, че ответникът е бил длъжен да оказва съдействие на ищеца след горепосочената дата, а всички свидетелски и писмени доказателства относно преговори за финансиране са относими към последващ период. Ответникът не е бил длъжен да сключва анекс към договора и да изчаква евентуалното осъществяване на бъдещо финансиране, поради което след изтичане на сроковете по анекса от 08.09.2017г., не може да се приеме, че ищецът е оправомощена и изправна страна, която да може да претендира последици от евентуално неизпълнение на задължения на ответника, като не се и установи такова неизпълнение в релевантния срок. Вярно е, че ответникът през 2019г. се е разпоредил с имотите в полза на трето лице, с което сключването на окончателен договор е станало правно невъзможно, но горното не може да се приеме, че съставлява релевантно за процесната претенция неизпълнение на задължение, тъй като се касае за двустранен договор с корелативно обвързани задължения в определен срок по волята на страните, имаща силата на закон съгласно чл. 20 от ЗЗД, в който срок ищецът не е изпълнил своите задължения, въз основа на които следва да се изисква от ответника изпълнение на неговите насрещни задължения. Дори и да се приеме, че срокът не е релевантен и ответникът като кредитор е следвало да приеме предложено му изпълнение по-късно, със забава, то от съвкупността на събраните по делото доказателства, не се установи, че ищецът е изпълнил изобщо задължението си да представи на ответника писмо-ангажимент от финансиращата институция и ответникът с оглед горното неоснователно да е отказал да се яви при нотариус и да се осъществи сделката. Кредиторът може да приеме изпълнение със забава, но ако то е точно, а в случая не е налице изпълнение въобще на това задължение, включително и след срока по анекса. Доказателства въпреки водените преговори за финансиране с „Банка Пиреос България“ АД, че се е стигнало до сключване на договор за кредит и издаване на писмо-ангажимент няма, включително и към по-късна дата. Преговорите и дори одобряването на отпускане на кредита от т.нар. Кредитен съвет на банката, което е спорно, не се равнява на изискването от сключения договор предоставяне на писмо-ангажимент от ищеца. Предвид горното, доколкото ищецът не е предоставил на своя кредитор, макар и закъсняло, точно изпълнение, то не може да се приеме, че ответникът, въпреки разменените нотариални покани е допуснал виновно неизпълнение на задълженията си по предварителния договор, който е с изтекъл срок на сключване на окончателен и не е подновен, за да бъде налице задължение на ответника да подпомогне съконтрахента си в процедурата по отпускане на кредита, и за да са релевантни изобщо твърденията на ищеца, че непредставянето на КСС от страна на „М.“ ООД на банката и/или другите действия са свързани с неотпускането на кредита и е налице вина на ответника за горното. Ето защо по гореизложените съображения съдът намира, че обезщетение на ищеца по втората му претенция не му се следва, тъй като не се установиха кумулативните предпоставки на уговореното по чл. 6 от договора между страните. Само за пълнота, макар че ищецът не е обосновал претенцията си с твърдения, че търси сумата като подобрения върху чужд имот, следва да се отбележи, че сумите не му се следват и на това основание, а именно на плоскостта на неоснователното обогатяване, тъй като по делото не се установи, че същите са съществуващи към момента и увеличават стойността на имота. Такива доказателства, че с разходите за СМР и преустройства е налице увеличена стойност на имотите към настоящия момент ищецът не е ангажирал. Напротив, налице са доказателства, че въпросното преустройство, във връзка с което са направени всички търсени разноски, е само и единствено с оглед желанието на ищцовото дружество да ползва имотите по различно предназначение, а именно за медицински център и аптека и офиси, което не е увеличило обективно тяхната стойност, а напротив, впоследствие за предприети действия за връщането на имотите в предходното състояние. Установи се, че асансьорът не е монтиран и доколкото се твърди и сочи, че е закупен от ищеца, макар и да не е платен частично, безспорно същият като закупена движима вещ може да бъде върнат, тъй като не е трайно прикрепен. По отношение на оборудването на имота с оглед функционирането му като Медицински център също не може да се приеме, че разходите за това съставляват подобрения по смисъла на закона, тъй като самото оборудване, вкл. Медицинска апаратура е движимо имущество, което не е трайно прикрепено и може да се ползва и в друг имот. Не се установи и надлежно, че същото е трайно прикрепено към имота, за да се приеме, че с разходите за същото е налице увеличение на стойността на имота. Доколкото при отговорността по правилата на неоснователното обогатяване се изисква да се установи не само обедняването на ищеца, но и обогатяването на ответника, което е в причинна връзка с горното, макар по делото да има данни за направени разходи от ищеца за СМР и преустройство на имотите, не се установява корелативното с него обогатяване на ответника, тъй като не се установява да са налице ползи и съществуване на същите СМР и преустройство към момента, от които да се е възползвал ответника. Предвид гореизложените доводи съдът намира, че втората претенция на ищеца, предявена частично, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

            С оглед изхода на спора и заявените от двете страни претенции за разноски, съдът намира, че такива им се следват съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, а именно уважават се претенции за сумата от 279 041,42 лв. и се отхвърлят за сумата от 566 040,01 лв., като в процентно съотношение това са 33,1% уважени и отхвърлени 66,9%. От ищеца по списък се претендират разноски в размер на сумата от 22 800 лв. – адвокатско възнаграждение, 15825,04 лв. – държавна такса, 1600 лв. – депозити за експертизи и 50 лв. – депозити за свидетели или общо в размер на 40 275,04 лв. За възнаграждението за адвокат е представен договор за правна защита, по който е уговорено такова в размер на 19 000 лв. без ДДС, представена е фактура за същото от 02.08.2019г., по която е с начислен ДДС възлиза на 22 800 лв. и са приложени извлечения от сметки за заплащането му, както и документ за регистрация по ЗДДС на адвокатите. Следователно същото е надлежно заплатено в горепосочения размер с включен ДДС. От ответника е заявено възражение за прекомерност, но съдът намира, че на първо място делото е с фактическа и правна сложност, с оглед оспорванията на документи са се извършили множество процесуални действия, а и минималното възнаграждение с оглед цената на всички предявени искове, от които само тези за парични претенции са с обща цена 845 081,43 лв., а отделно са били предявени и искове по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, по които цената също е значителна, а именно с оглед данъчната оценка на имотите от 1 528 504,20 лв., то цената на този иск е тази съгласно чл. 69, ал.1, т.4 във връзка с т.2. Само по претенциите за присъждане на суми следващото се по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения такова възлиза на 18 431,63 лв. без включен ДДС, а по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД минималното възнаграждение по Наредбата се определя съобразно интереса според правилата на ал. 2, на чл. 7, но не по-малко от 600 лв. В случая дори включването на минимално възнаграждение от 600 лв., означава, че общо минималното възнаграждение по Наредбата е над 19 000 лв. без ДДС, а при определяне на възнаграждение по правилата на чл. 7, ал.2 с оглед цената на иска същото би се определило по формулата твърда сума от 21 530 лв. плюс 1 % за горницата над 1 000 000 лв. и би било значително над заплатеното от ищеца. Следователно категорично не е налице прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца с оглед интереса от предявените претенции и правилата по Наредба №1/2004г., за да се приеме, че дори и да не е налице фактическа и правна сложност, следва да бъде намалявано. Същите съображения следва да се вземат предвид и относно възражението на ищеца за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, което е в размер на 12 200 лв. и също категорично не е над минимума при спазване на горното правило, дори и да се определи само на базата на предявените парични претенции. Следователно не е налице основание за намаляване на възнаграждението на нито една от страните и при това положение от ищеца са направени разноски общо в размер на 40275,04 лв., като съобразно изхода на спора му се следват 33,1% от извършените или сумата от 13 331,04 лв. На ответника се следват разноски в размер на сумата от 8 161,80 лв. съобразно изхода на спора. От страните не е заявено искане за прихващане, поради което разноски следва да се присъдят на всяка от тях поотделно, въпреки възможността за евентуална компенсация. От третото встъпило лице не се претендират и не му се следват разноски.

Воден от горното съдът

 

                                  Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управител М.Т.П., и със съдебен адрес *** – адв. Ш. и Я., да заплати на „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Л. Д. П., и със съдебен адрес *** – адв. Г., на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД сумата от 279 041,42 лв. / двеста седемдесет и девет хиляди и четиридесет и един лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща заплатени суми по предварителен договор за продажба на имоти, намиращи се в гр. София, ж.к.Студентски град, ул.“Баку“, като получени на отпаднало правно основание – развален предварителен договор, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 12.03.2019г. до окончателното й изплащане, като вземането е предмет на договора за цесия от 20.02.2020г. с цесионер М.Г.И., както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата от 13 331,04 лв. / тринадесет хиляди триста тридесет и един лева и четири стотинки/ - съдебно-деловодни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Л. Д. П., и със съдебен адрес *** – адв. Г., срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управител М.Т.П., и със съдебен адрес *** – адв. Ш. и Я., частично предявени обективно съединени искови претенции за заплащане на сумата от 566 040,41 лв. / петстотин шестдесет и шест хиляди и четиридесет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща разходи за преустройство и СМР на обектите, предмет на предварителния договор, заплатени от ищеца по фактури, описани в справка по чл. 366 от ГПК, издадени в периода от 30.06.2015г. до 01.08.2019г., претендирани като вреди от виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, от общо сочени такива в размер на 610 070,33 лв., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА  „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Л. Д. П., и със съдебен адрес *** – адв. Г., да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управител М.Т.П., и със съдебен адрес *** – адв. Ш. и Я., на основание чл. 78 от ГПК сумата от 8 161,80 лв. / осем хиляди сто шестдесет и един лева и осемдесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството.

Решението е постановено при участието на М.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: