О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Плевен, 30.06.2020
г
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на посочената дата, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЧЛ.
СЪДИЯТА ПАНОВА ч. гр. дело. 393/2020 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с пр. Основание чл. 274 ал.1 от ГПК.
С разпореждане № 2509 от 2.03.2020 г по
ч.гр.дело № 1171/2020г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ
на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със
заявител„А1 България“ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к.1309, район „Илинден“, ул.“Кукуш“№ против И.М.Г., ЕГН ********** ***,
за заплащане на сумата от 667,13 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договор, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
На основание чл.415,
ал.1, т.3 от ГПК съдът е УКАЗАЛ на заявителя„А1 България“ЕАД, ЕИК ****, ЧЕ МОЖЕ
в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението, да предяви осъдителен иск за вземането си за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги против длъжника, като довнесе дължимата държавна
такса по сметка на ПлРС.
Частна
жалба срещу разпореждането е подадена от заявителя като се възразява ,че
незаконосъобразно РС е отказал издаването
на заповед за изпълнение. Твърди се ,че неправилно и без да
съобрази представените по делото писмени доказателства районният съд е приел,
че претендираната неустойка касае дължимите месечни абонаментни такси до
изтичане срока на договора без да съобрази, че последното подписано от страните
приложение към договора ограничава отговорността на абоната при предсрочно
прекратяване на договора до размер на три такси. Посочва се, че страните са
постигнали съгласие при прекратяване на договора преди изтичане на договорения
срок по инициатива или вина на абонат, физическо лице същият да дължи неустойка
в размер на три месечни такси по техния стандартен размер без отстъпка, поради
което размерът на неустойката не е необосновано висок по смисъла на чл. 145 ал.
2 т. 5 от ЗЗП. Посочва се, че останалата част от претендираната неустойка в
размер на 452,43 лв. съставлява възстановяване на отстъпки от пазарните цени на
предоставените устройства и временно оборудване, предоставени за временно
ползване и е изрично уговорена като допълнение към неустойката от три месечни
стандартни вноски. Твърди се, че страните са постигнали съгласие при
прекратяване на договора преди изтичане на договорения срок по инициатива или
вина на абонат, физическо лице същият да дължи неустойка в размер на отстъпките
по абонаментните планове и пазарните цени на крайните устройства, закупени или
предоставени на изплащане. Излагат се подробни доводи защо отстъпките като
благо, от което потребителят се е възползвал при сключване на догововора следва
да бъдат възстановени от същия след като договорът е предсрочно прекратен и
липсата на неравноправност на клаузата. Частният жалбоподател се позовава на
сключена спогодба по дело между него и Комисията за защита на потребителите и
счита, че клаузите в Приложенията № 1 към договора от 2017 г., на които се
основава искането за неустойка са съобразени със спогодбата, поради което са
валидни, а не неравноправни и обосновават възникване на задълженията на
длъжника, посочени в заявлението като неустойка по договора между страните. В
заключение частният жалбоподател иска от въззивния съд да отмени обжалваното
разпореждане и да постанови друго, с което да разпореди издаване на заповед за
изпълнение за посочените в заявлението по чл. 410 от ГПК парични суми за
неустойки, ведно с произтичащите от закона правни последици.
Като обсъди събраните доказателства,
Плевенски окръжен съд намира следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Районен съд –
Плевен е приел, че заявлението по чл.410 от ГПК, в частта му относно претенцията за заплащане
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, следва
да бъде отхвърлена като неоснователна, предвид новите изменения на ГПК - чл.411
ал.2 от ГПК във връзка със задължението на съда да преценява още в заповедно
производство, дали са налице условията за уважаване на искането. Уговорката за
заплащане на неустойка във всички приложени договори между страните е, че при
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, той дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния
абонаментен план до края на срока на договора. Съдът е приел, че така уговорена между страните,
неустойката излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В този случай клаузите за неустойка във всички приложени
договори е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а
не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение №1/15,06,2010 г. по
тълк.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди
всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената
му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката
се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Следователно, според РС, уговорената по
този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните
функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга, поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД. В този смисъл РС е посочил константната практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г.
по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Съдът
следи служебно за нищожността на договорните клаузи - предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата, приложени към
заявлението. При тези констатации на съда за изначална нищожност на уговорките
за дължимост на неустойка, не би могло да се претендира и присъжда никаква
сума, дори и намалена до размер на три стандартни месечни абонамента, доколкото
претенцията се базира на нищожни клаузи. Съдът е приел, че освен посочената
дотук нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, е констатирал, че
посочените клаузи са и неравноправни, по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП,
тъй като задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съдът е приел, че в случая намира приложение
нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и заявлението в частта, в която се претендират
възнагражденията за неустойки следва да бъде отхвърлено, поради констатирани от
съда неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Следва да бъде
дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК да предяви
осъдителен иск против длъжника за вземането си за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги, и в исковия състезателен процес,
страните да вземат становище и представят доказателства в тази насока.
Доколкото обаче ГПК в цитираната норма - чл.411, ал.2, т.3, изрично предвижда,
при служебно констатиране от съда, на неравноправна клауза в договор да откаже
издаване на заповед за изпълнение, то и заявлението следва да бъде отхвърлено в
тази му част.
Разпореждането е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РС е изложил подробни мотиви за
изводите си, които се споделят от въззивния съд и не следва да се преповтарят
във вида ,в който са изложени.
В допълнение към изложеното от РС и при съобразяване на изложеното в частната жалба
въззивният съд съобрази клаузите на чл. 6.3.1 в Приложение № 1/09.01.2017 г. и
Приложение № 1/03.02.2017 г., които са идентични и съгласно които „ако достъпът
до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, определен
по този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договора се прекратява по
техния стандартен размер без отстъпки до изтичане на съответния срок на
ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката
за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза в допълнение на посочената
неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на
лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния
абонамент.“
Съгласно
редакцията на разпоредбата на чл. 411 ал. 2 от ГПК към датата на постановяване
на атакуваното разпореждане районният
съд разглежда заявлението в разпоредително
заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1.
искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или
седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място
на дейност на територията на Република България.
Длъжникът в конкретното заповедно
производство е потребител по по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши
проверка по чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствието на
клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Въззивният съд приема, че са налице основанията на чл. 411
ал. 1 т. 2 пр. 2 и т. 3 пр. 2 от ГПК по
отношение на претендираното от заявителя вземане за неустойка, произтичащо от
клаузата на чл. 6.3.1 в Приложение № 1/09.01.2017 г. и Приложение №
1/03.02.2017 г. съществува обоснована вероятност вземането
да се основана на неравноправна клауза, респ. на клауза, която противоречи на
добрите нрави, доколкото неравноправните клаузи са само един от
случаите, в които клаузата може да бъде приета за
противоречаща на закона и добрите нрави. Налице е установена съдебна
практика, съгласно която уговорката за неустойка
в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на оставащите абонаментни такси е нищожна, т. к. позволява на оператора да получи
престация в значителен размер за сравнително дълъг период от време, без да
предоставя услуга, при което се създават условия за неоснователно обогатяване и
е налице противоречие с добрите нрави на осн. чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. По делото не е представена
твърдяната във въззивната жалба и посочена в заявлението съдебна спогодба между частният жалбоподател и Комисията за
защита на потребителите, одобрена по гр.
д. № 12268/2014 г. по описа на на СГС, но от заявлението се установява, че със
същата частният жалбоподател е поел ангажимент да измени клаузата за неустойка в договорите за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и когато абонатът е физическо лице -потребител по смисъла на ЗЗП максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване по тази клауза да
не надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка. С оглед съдържанието на клаузата за
неустойка, която предвижда различна отговорност за различните потребители на
услуги може да се направи извод, че не е налице индивидуално уговорена клауза за неустойка между страните, определяща обема на
отговорността на потребителя при предсрочно прекратяване на договора, както и че
тази клауза вероятно е неравноправна, тъй като неустойката при неизпълнение
включва както три стандартни месечни вноски съгласно уговореното в твърдяната
спогодба, чиито размер значително надхвърля размера на три индивидуално
договорени месечни вноски за срока на договора, така и други парични суми,
обосновани като отстъпки по договора от такси и продажна цена на предоставени
устройства до края на срока на
договора и задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати като обща сума необосновано
висок размер на неустойка.
Следва да се потвърди разпореждането на Пл РС като правилно и
законосъобразно. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 2509 от 2.03.2020 г по ч.гр.дело № 1171/2020г на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :