Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 10.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на шести юни, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 14592 по
описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на и сл.
ГПК.
С Решение № 113588/09.05.2017г. по
гр.д. № 28413 по описа за 2013г. на Софийски районен съд, 50-ти състав е признато за установено по отношение на Столична община, с
адрес: гр. София, ул. **********по предявени положителни установителни искове с
правно основание чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 77, пр. 2 вр. с чл. 79 от ЗС че Г.И.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** е собственик
по придобивна давност на имот с площ
от 297кв.м. с идентификатор 68134.4357.115, местност бул. Сливница по
кадастрална карта и план на София, одобрен със Заповед № РД-18-14/06.03.2009г.,
кв. 116, ж.к. „Люлин”, бул. „**********с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до
10м.), при съседи: имоти с пл. №№ 68134.4357.113.; 68134.4357.116;
68134.4357.114.; 68134.4357.1., като
неоснователно е отхвърлено искането по чл. 537 от ГПК за отмяна на АОС №
7997/25.10.2012г., СО е осъдена да заплати на Г.И.П. съдебни разноски от 59,34лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5103330/04.07.2017г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете – Столична община
в частта в която исковете са уважени.
Изложил е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че по делото не били установени обстоятелства,
приети за такива от районния съд В случая имало абсолютна забрана за придобиване
на имота по давност, защото той бил общинска собственост. Неправилно районният съд кредитирал
показанията на разпитания свидетел. Не било установено по несъмнен начин, че
ищецът владеел имота за себе си. Ищецът не бил манифестирал такова намерени
през цялото време на владеенето на имота. Разпитаният свидетел посочил, че
ищецът оставил в имота камион, който бил съсобствен на ищеца и на свидетеля,
тоест ищецът не владял имота само за себе си.
Ищецът не бил обработвал земята, не строил в имота, само държането в
имота на съсобствен камион не било достатъчно, за да се приеме за установено
своенето за себе си на имота. Ищецът не бил уведомил общината съобразно чл. 14
от ЗМДТ, че има намерение да стане собственик на имота по давност като подаде
данъчна декларация за облагането му. Претендирал е разноски за възнаграждение
за юрисконсулт.
Въззиваемият - ищец Г.И.П., ЕГН ********** е
оспорил жалбата. Навел е твърдения,
че решението било правилно в обжалваната част. Правилно районният съд
кредитирал показанията на свидетеля, установяващ владеене на имота 19 години
необезпокоявано и без прекъсване. АОС не
сочел основание за собственост на имота от СО. Владението на имота започнало
през 1994г., а забраната за придобиване на общински имот по давност била от
01.06.2006г. и не се отразявала на спора. Гласните доказателства установявали,
че в имота той оставил свой камион, а не съсобствен такъв, че ищецът се грижил
за имота Не бил подал данъчна декларация за имота, защото не разполагал с документ
за собственост на същия.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 12909/02.07.2013г.,
вписана в Агенция по вписвания на 26.09.2013г., вх. рег. № 46581, том Х, № 260,
депозирана от Г.И.П., ЕГН **********
***, с която е поискал от съда да признае за установено на основание на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77, пр. 2 вр. с
чл. 79 от ЗС , че е собственик по
придобивна давност на имот с площ от
297кв.м. с идентификатор 68134.4357.115, местност бул. Сливница по
кадастрална карта и план на София, одобрен със Заповед № РД-18-14/06.03.2009г.,
кв. 116, ж.к. „Люлин”, бул. „**********с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до
10м.), при съседи: имоти с пл. №№ 68134.4357.113.; 68134.4357.116;
68134.4357.114.; 68134.4357.1., ;
основание на чл. 537 от ГПК да отмени АОС № 7997/25.10.2012г и му се
присъдят разноски. Навел е твърдения, че владее имота от 1994г. и до днес
необезпокоявано, явно и непрекъснато. Посочил е, че оградил имота, почистил го
от бурени, храсти и друга растителност, разположил в имота авто-техника.
Съставеният на 25.10.2012г. акт за частна общинска собственост не сочел
основанието за собственост.
Ответникът Столична община в
предоставения срок за отговор е оспорила иска. Навел е твърдения, че имотът е
общинска собственост, за него бил съставен АОС 7997/25.10.2012г. и като такъв не можел да се придобие по
давност съобразно ЗС.
По делото е приета молба-декларация
от Г.П. с искане за съставяне на констативен нотариален акт за пирдобиване по
давност на имот в гр. София, ж.к. Люлин”, 9-ти микрорайон, кв. 116, бул. „**********,
пл. № 844(нов 115).
По делото са приети писма от
Областен управител на област София до кмета на СО, район Люлин от 23.11.2012г., от 10.01.2013г., от 14.03.2013г., с които Обрастния
управител е поискал от кмета на СО, район Люлин да представи заверен препис от
АОС 7997/2012г., документ, удостоверяващ липса/наличие на данни за отчуждаване
за жилищно строителство на ПИ 844(нов 115) с площ от 250кв.м. на бул. „**********,
които са нужни по постъпило искане на 14.11.2012г. за признаване на право на
собственост върху имота по обстоятелствена проверка по чл. 79 от ЗС.
По делото е прието удостоверение
от 12.11.2012г., издадено от кмета на СО, район Люлин , съгласно което недвижим
имот с идентификатор 68134.4357.115 е
идентичен с имот без пл. № кв. 116 по регулационния план на местност бул.
„Сливница”, гр. София, одобрен със заповед от 1998г. и с имот пл. № 8,кв. 78 по регулационния план
на местност „Модерно предградие” от 1956г., като за този имот е съставен АОС
7997/2012г., имотът не е деклариран от Г.П..
По делото е прието писмо от
05.04.2013г. с което Областния управител на област София е уведомил ищеца, че
по подаденото от него на 14.11.2012г. заявление е образувана преписка и е установено,
че недвижим имот с идентификатор 68134.4357.115
е идентичен с имот ПИ 844 (нов 115) с площ от около 250кв.м., кв. 116, ж.к.
**********микрорайон, бул. „**********за имота няма съставен акт за държавна
собственост, съгласно писмо на СО имотът е частна общинска собственост, за
който е съставен АОС 7997/25.10.2012г. и не може да се придобие по давност.
Приета е скица от 25.07.2013г.,
издадена от АГКК за имот с идентификатор 68134.4357.115,
съгласно която имотът е с площ от 297кв.м. при съседи имоти с пл. №№
68134.4357.113.; 68134.4357.116; 68134.4357.114.; 68134.4357.1.
По делото е приет Акт за общинска
собственост № 7997/25.10.2012г., съгласно който имот идентификатор 68134.4357.115, съгласно която имотът е
с площ от 297кв.м. при съседи имоти с пл. №№ 68134.4357.113.; 68134.4357.116;
68134.4357.114.; 68134.4357.1. е частна общинска собственост на основание на
чл. 2, ал.1 от ЗОС – стар общински имот без пл. № в кв. 116 по регулационния
план на местност „бул. Сливница” от 1998г. (пл. № 8, кв. 78 по регулационен
план от 1956г. за местност „Модерно предградие”).
Разпитан по делото св. Д.Г.е заявил, че познава ищеца от
1992г.-1993г., запознали се на търгове за автомобили. Ищецът имал имот на бул.
„Европа” , който владеел от 1994г. без прекъсване, никой не му създавал
проблеми. В имота имало една скамейка, две по-големи дървета, няколко по-малки
дървета и автомобили. Виждал се с ищеца в имота заради автомобилите или просто
да пият кафе, за първи път посетил имота през 1994г. Имотът представлявал
правоъгълник между други парцели и бил с размери около 10м./30м. премерени „на
око” . Ищецът му бил казал, че започнал да ползва имота във връзка с търговията
с автомобилите. През 1993г. ищецът и свидетелят закупили по един камион с
идеята да работят и ищецът оставил в имота своя камион. Имотът бил заграден от
ищеца през 1994г. с ограда от мрежа с
колове , свидетелят бил закарал коловете и мрежата и затова знаел. Ищецът се
грижел за имота, свидетелят не знаел някой да има претенции за имота. Нямало
постройки и електричество в имота. Имало гаражна клетка, но не бил сигурен дали
тя попада в имота или е до него.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77,
пр.2 вр. с чл. 79 от ЗС - положителен установителен иск за
собственост по придобивна давност на
незастроен имот с идентификатор 68134.4357.115, с площ от 297кв.м.
Правото на собственост по давност се придобива при
упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от
време непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото.
Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от
ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към
момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има
волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните
процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на
иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна
давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана
фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да
осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт,
възражение срещу предявен срещу него иск. Придобиването на собствеността по
реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през
определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност – и на
добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят не е въвел,
поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган
– съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия
състав по чл. 79 от ЗС. То е необходимо, за да настъпи правната последица.
Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва автоматично, по
силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението, което е съзнателно поведение с определено намерение.
Намерението за своене на вещта, с което се упражнява фактическата власт върху
нея, позволяват фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се
трансформира в самото вещно право. Позоваването на последиците от така
упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд потвърждават това намерение за
своене. При наличие на позоваване, правните последици – придобиването на
правото на собственост, се зачитат от
момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото на позоваване може да се обективира от наследници на
лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР №
4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС).
Владението съгласно ч. 68 от ЗС включва в себе си
обективен елемент – упражняване на фактическа власт, и субективен елемент –
намерение за своене. Презумпцията на чл. 69 от ЗС, че владелецът
държи вещта за себе си се прилага за всички гражданско-правни субекти и
независимо от това дали се касае за съсобственост, но тази презумция е оборима.
Въвеждането й от законодателя е с оглед затрудненията при доказване на
намерението като психическо сътояние. Съдът
е длъжен при установяване на обективния елемент – владение, да презумира
субективния такъв-намерение за своене. Обективният елемент е фактическо
съсотяние. Собственикът и съсобственикът на вещта имат право да владеят вещта.
Независимо от основанието за съсобствеността тя дава правомощие за съвладение
на съсобствениците и така всеки съсобственик може да владее своята идеална част
от вещта и да държи останалите части от вещта. В хипотеза, в която основанието за първоначалното установяване
на фактическа власт върху имота показва държане или съвладение, а не владение само за себе си, то презумпцията по чл.
69 от ЗС се счита за оборена. Само в хипотеза, в която владението е започнало на основание, което изключва
правата на собствениците, то намерението за своене се предполага. В
хипотеза, в която основанието за установяване на фактическата власт сочи
държане или съвладение, то в тежест на съсобственика, позоваващ се на
придобиване по давност на чуждите идеални части е да докаже, че е променил
намерението с което е държал първоначално чуждите идеални части, като е
започнал да свои същите. Такъв съсобственик
не може да се позовава на презумпцията по чл. 69 от ЗС. В общия случай упражняването на фактическата
власт продължава на основанието на което е започнала да се упражнява. Ако
основанието, на което е придобита фактическата власт е съсобственост,
съответно-предоставено държане на чужда собственост, то същото признава правата
на собственост на ІІІ-ти лица върху част, съответно върху целия имот. При тази
хипотеза, за да се придобие по давност чуждия имот, то следва да се превърне с
едностранни действия държането във владение. Тези действия следва явно и по недвусмислен начин да показват отричане на владението
на останалите съсобственици, които са доведени до тяхното знание. В тежест
на такъв съсобственик е да установи, че е манифестирал промененото си намерение
за държане на имота пред останалите съсобственици, освен ако не установи, че
същото е било обективно невъзможно. (В този смисъл ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на
ОСГК на ВКС).
Веднъж придобито правото на собственост може да
се изгуби само с акт на разпореждане на
носителя на същото или ако друго лице придобие собствеността по оригинерен
способ.
Доколкото двете страни по делото твърдят, че имотът е
бил общинска собственост, като съобрази приетия АОС и периода, през който
ищецът твърди, че е владял имота като свой, то съдът приема, че приложими в
случая са разпоредбите на чл. 86 от ЗС
в редакция към ДВ бр. 31 от 1990г. за
периода до 22.04.1996г., а след това – в редакцията й към ДВ бр.
33/19.04.1996г., чл. 7 от Закона за
общинската собственост в редакцията към ДВ бр. 44/21.05.1996г., съответно
към ДВ бр. 54 от 2008г. и ДВ , бр. 19/20011г., както приложими са и § 1
от ПЗР към ЗД на ЗС (обн. ДВ, бр. 46/2006г. и ДВ, бр. 113/2007г., ДВ, бр. 105/2011
и действащата към момента редакция. Тези разпоредби уреждат забрана за придобиването по давност на
имоти, които са частна общинска собственост
за периода от 16.11.1951г. до 08.11.1999г., а за периода от 31.05.2006г. до 31.12.2022г. , е уредено спиране на придобивната
давност. При така възприето съдът приема, че придобивна давност върху процесния
имот е било възможно да тече само за периода от 08.11.1999г. до 30.05.2006г. Този
период не е по-дълъг от 10 години и
владеене на имота като свой не е от естество да доведе до придобиването му по
давност в случая.
Отделно, по делото съдът приема, че не е установено и
владение на имота като свой, завладяване на същия на основание, изключващо
правата на собственика. В конкретния случай по делото се установява от
събраните по делото гласни доказателства, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху
имота за периода от 1994г. и до момента, като през 1994г. е оградил имота с ограда от колове и мрежа и от този момент е разполагал в имота автомобили, с които е
извършвал търговия. За тези обстоятелства съдът изцяло кредитира събраните по
делото гласни доказателства като резултат от лични впечатления на
свидетеля, неопровергани от другите
доказателства по делото. Доколкото фактическата власт върху имота е установена през
1994г., тоест в момент, в който е имало законова забрана за придобиването на
имота по давност, то съдът приема, че този имот не е завладян от ищеца на основание, изключващо правата на собственика
на имота. Това е така, защото това владение законодателят изрично е отрекъл като възможно да доведе до загуба на
правата на собственика. Да се приеме обратното би означавало, че владението на
имота демонстрира намерение за своенето му и тогава, когато законът не допуска
такова владение да изключи правата на собственика. За такъв извод съдът приема,
че няма опора в закона. С оглед гореизложеното съдът приема, че в случая
презумпцията на чл. 69 от ЗС не намира приложение, защото завладяването на
имота не е било от естество да изключи
правата на собственика на имота. Фактическата власт върху имота е установена от
ищеца през 1994г. като държане и за да се установи основателност на иска,
ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи по
делото, че от момента, в който се е открила възможността да придобие имота по
давност, той е променил намерението,
с което е завладял имота. По делото не са ангажирани доказателства,
които да позволят несъмнен извод , че в
определен момент ищецът с едностранни действия е превърнал държането във
владение, че е демонстрирал това
намерение. Събраните по делото гласни доказателства не установяват промяна в
намерението, с което имотът е владян от ищеца от установяване на фактическата
власт върху него. Свидетелят, разпитан по делото е заявил, че още през 1994г.
имотът е ограден и ищецът е разполагал автомобили в него, като същото е правел
и в периода след това. Промяна в поведението на ищеца не е установено по
делото. Приетите по делото молби, писма установяват намерение на ищеца да се
снабди с нотариален акт на имота по давност едва през 2012г. За периода, в
който имотът е било възможно да се придобие по давност преди подаване на
исковата молба, обаче, по делото не е
установено намерението на ищеца, с което да го е завладял да е променено и от
държане да е преминало във владение на имота като свой. При така възприето
съдът приема, че иск е неоснователен и неправилно районният съд го е уважил.
С оглед гореизложеното решението
на районния съд следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго,
с което иск следва да се отхвърли.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззиваемия следва да
се постави отговорността за разноски по делото на възизвника и той следва да
бъде осъден да заплати на възизваемия разноски от 100лв. за възнаграждение за
юрисконсулт в производство пред СГС. Други разноски въззиваемият не е претендирал
и с оглед диспозитивното начало не следва да му се присъждат.
Решението на СРС в частта, в
която в тежест на ответника са поставени разноски следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 113588/09.05.2017г.
по гр.д. № 28413 по описа за 2013г. на Софийски районен съд,
50-ти състав в частта, с
която е признато за установено по
отношение на Столична община, с адрес: гр. София, ул. **********по
предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77, пр. 2 вр. с
чл. 79 от ЗС че Г.И.П., ЕГН **********
с адрес: *** е собственик по придобивна
давност на имот с площ от 297кв.м. с
идентификатор 68134.4357.115, местност бул. Сливница по кадастрална карта и
план на София, одобрен със Заповед № РД-18-14/06.03.2009г., кв. 116, ж.к. *****”,
бул. „**********с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на
трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), при съседи: имоти с пл. №№
68134.4357.113.; 68134.4357.116; 68134.4357.114.; 68134.4357.1., както и в частта, с която СО е осъдена
да заплати на Г.И.П. съдебни разноски от
59,34лв. и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен с искова молба вх. № 12909/02.07.2013г., вписана в Агенция по
вписвания на 26.09.2013г., вх. рег. № 46581, том Х, № 260, депозирана от Г.И.П., ЕГН ********** ***, с която е поискал от съда да признае за
установено на основание на чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 77, пр. 2 вр. с чл. 79 от ЗС , че е собственик по придобивна давност на имот с площ от 297кв.м. с идентификатор 68134.4357.115, местност
„бул. Сливница“, гр. София по кадастрална карта и кадастрален план на София,
одобрен със Заповед № РД-18-14/06.03.2009г., кв. 116, ж.к. „*****”, бул. „**********с
трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване (до 10м.), при съседи: имоти с пл. №№ 68134.4357.113.;
68134.4357.116; 68134.4357.114.; 68134.4357.1.
ОСЪЖДА Г.И.П., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Столична община, с адрес: гр. София,
ул. **********и адрес за призоваване по делото: гр. София, бул. „******на
основание на чл. 78,ал.3 от ГПК сумата
от 100лв. (сто лема), представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.