О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 271 10.02.2020 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІ наказателен състав
На десети
февруари две хиляди и двадесета
година
в
закрито съдебно заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МЕТОДИ АНТОНОВ
след
като се запозна с материалите по ЧНД № 7279/2019г. по описа на ПРС, VІІ н.с., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на Т.И.Б. ***, в качеството на
пострадало лице по следствено дело № 268/2017г. по описа на ОСО при Окръжна
прокуратура - Пловдив, против Постановление от 07.11.2019г. за прекратяване на
наказателното производство по следствено дело № 268/2017г. по описа на ОСО при
Окръжна прокуратура - Пловдив, образувано за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, извършено през месец февруари 2017г. в с. П., обл. Пловдив, като предвид на
това, че в хода на разследването не са били събрани достатъчно доказателства по
смисъла на чл. 219, ал. 1 от НПК, не е било повдигнато обвинение срещу
конкретно лице.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на прокурорския акт, като се моли съдът да
го отмени и върне за допълнително разследване със задължителни указания.
Съдът, след като се запозна със съображенията на
прокурора, изложени в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната
жалба, и като разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Свидидетелката Т.И.Б. *** по
наследство била собственик на имот - **** по кадастралната карта на селото, *****по
регулационен план на селото, ведно с построената в него еднофамилна жилищна
сграда със застроена площ от 58 кв.м. Собственик на съседния недвижим имот - ****
по кадастралната карта на с. П., **** по регулационен план на селото бил свид. З.Н.И..
Двата имота се намирали на склон, като
поради констатираната денивелация в имотите между тях била изградена подпорна
стена. Посоченото обстоятелство се установява от представените от Община
Пловдив КРП и ЗП, одобрени със Заповед № 167/1969 г., действащи и към настоящия
момент, видно от получено писмо Вх. № 268/03.05.2019г. Изводи за това били
направени и в приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Също така, по
делото било установено, че за землището на с. П.има одобрени и влезли в сила
Кадастрална карта и регистър от 2015 г.
През месец юни 2013г. свидетелката Б.
започнала да живее постоянно в имота си в с. П. Същата се нанесла в имота и видяла,
че подпорната стена между двата имота била разрушена, както и че голяма част от
камъните, с които била изградена подпорната стена, липсвали и били складирани в
имота на И.. Б. предложила на съседа си и семейството му да възстановят заедно
разрушената част от подпорната стена, но не получила съгласие за това от тяхна
страна. Б. твърдяла, че И. продължавал да руши /с кирка/ стената, включително и
в нейно присъствие, без да конкретизира кога конкретно се е случило/случвало
това, както и какви конкретно действия са били извършвани от И. във времето.
В хода на извършените при
разследването процесуално-следствени действия /свидетелски показания,
приложените копия от документи, а така също и извършената съдебно-техническа
експертиза/ е установено, че общата дължина на подпорната стена била с размери
20,93 м, като разрушената част от същата била около 9 метра от към имота на И.,
а камъните от нея били складирани в имота му.
Предвид така възникналия конфликт по
повод това от кого следвало да се изгради разрушената част от подпорната стена,
включително и да се укрепи същата по цялата й дължина, междусъседските
отношения между тях се влошили.
За тези обстоятелства, включително и
за твърдяните неправомерни действия, извършени от И., свид. Б. започнала от месец
Август 2013г. да сигнализирала Община Родопи, а впоследствие и други държавни
органи и институции в страната, като по делото са били приложени копия на
документи в този смисъл. По повод жалбите до Общината, от Кмета на Общината били
назначавани комисии, които да извършат проверки на място, като резултатите от
извършените от определените длъжностни лица проверки същите обективирали в
редица Констативни протоколи - от 29.11.2013 г. (л. 82, том 2), от 14.03.2014
г. (л. 82, том 2), от 12.12.2015 г. (л. 54, том 2), от 28.12.2015 г. (л. 52,
том 2), както и Констативен протокол от 21.02.2017 г. (л. 40, том 2). В
съдържанието на всеки един от посочените протоколи, включително и в този от
2013 г., била отбелязана констатацията, че между двата имота е налична подпорна
стена, част от която, с дължина 9,70 м. е била съборена, а материалите от нея
са били складирани в УПИ
VII-773. Липсвали изводи, обаче, установеното
фактическо положение да се дължало на човешка намеса. В последния Констативен протокол
от 21.02.2017 г. било отбелязано още, че при огледа на място в УПИ VIII-774 било установено наличието на пет броя
канализационни тръби, които се намирали в неговата северна част, пред жилищната
сграда и изходите им били насочени към долната част на двора и в частност към
подпорната стена.
През 2014г. свид. Б. сигнализирала и
Районна прокуратура - Пловдив, за което била образувана пр. пр. № 10901/14.10.2014
г. по описа на РП -Пловдив (л. 60, том 2). В жалбата си Б. твърдяла събаряне на
подпорната стена между двата имота, което според същата било дело на съседа й З.И..
В жалбата си Б. не навеждала твърдение да е свидетел на фактически действия по
премахване на камъните от подпорната страна от страна на И.. След приключване
на извършената по преписката предварителна проверка, РП - Пловдив е отказала да
образува досъдебно производство и е прекратила преписката с Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 20.02.2015г.
В хода на разследването по делото били
приобщени две геодезически заснемания на подпорната стена между двата имота.
Първото геодезическо заснемане от месец октомври 2013г. било поискано и
заплатено от Т.Б. (л. 103, том 2). За изготвянето му била използвана актуална
извадка от действащата кадастрална карта на с. Първенец, общ. Родопи. Второто
геодезическо заснемане от месец Ноември 2018г. (л. 200, том 1) било изготвено
при съобразяване с регулацията от действащия регулационен план на землището на
населеното място.
От заключението на първото
геодезическо заснемане било видно, че подпорната стена е изградена на границата
между двата имота. От второто геодезическо заснемане, съобразено не с
кадастралната карта, а с действащия регулационен план на селото, било установено,
че процесната подпорна стена попадала изцяло в УПИ VІІ-773, който имот бил собственост на З. И.. Установено било, че за процесната
имотна граница имало отклонение между съдържащите се в кадастралната карта и
съответно дворищната регулация очертания.
Във връзка с това, още през 2016г. с Писмо
№ 94-00-1112#20/05.02.2016г. Община Родопи информирала собствениците на двата
поземлени имота, че за местоположението на границата между тях, поради
наличието на несъответствие между действащия КРИ и кадастрална карта, ще е
налице правен спор при несъвпадане волите на собствениците на двата имота,
поради което същите следва да се отнесат до компетентния съд.
От Писмо с Вх. № 268/08.05.2019 г. на
Районен съд – Пловдив било видно, че за периода от 01.01.2019г. до настоящия
момент между лицата Т.Б. и З. И. нямало образувани граждански дела.
В хода на разследването били събрани
гласни доказателства, които били отразени в протоколите за разпит на
свидетелите – З. И. (т.1, л.16) и членовете на семейството му – С.И. (дъщеря,
т.1, л.24,25) и С. И. (съпруга, т.1, л. 121,136), съседи на И.и и Б. – В. К.
(т.1, л. 19), Г. Д. (т.1, л.32), Н. П. (т.1, л.ЗЗ), Д.П. (т.1, л.34), Т. П.
(т.1, л.35), Р. З. (т.1, л.38), Б.З. (т.1, л.39), Й. К. (т.1, л. 141), настоящи
и бивши служители в Кметство с. П.и Община Родопи – Й. Ч. (т.1, л.22), Г. С.
(т.1, л.23), Р. Х. (т.1, л.26,27), П. С. (т.1, л.28,30), К. Ц. (т.1, л.139), П.
С. (т.1, л.144), А. Н. (т.1, л. 145), Т. Б. (т.1, л.146) и К. Д. С. (бивш
полицейски служител при Първо РУ на МВР - Пловдив, т.1, л.31), С. Р. (приятел
на Б., т.1, л.36), Т.Б. (т.1, л.40), Б. Б. (т.1, л.140), И. М. (син на Б., т.1,
л.142), Г. М. (син на Б., т.1, л.143).
След внимателно запознаване и
анализиране на показанията, дадени от свидетелите Б. и И., при така
установените доказателства, предвид твърдението на свид. Б., че съседът й И.
разрушил подпорната стена, били разделени на две противоположни и взаимоизключващи
се групи: от една страна, свид. Б., която твърдяла, че И. рушил стената, включително
и с кирка, и от друга страна - тезата на И., който категорично отричал да е
рушил, включително и с кирка подпорната стена между имотите, като същият твърдял,
че същата е изградена лично от него през 2000г. - 2001г. През 2008г. стената се
била разрушила /вследствие корените на засадено в съседния двор дърво/, като
падналите в неговия имот камъни той събрал на куп.
От показанията на съседите на Б. и И. били
установени следните релеванти за решаване на настоящето по същество
обстоятелства: от разпита на съседи на процесните два имота, чийто показания били
кредитирани като дадени от незаинтересовани лица, независимо един от друг и
въпреки това съответстващи по между си, било установено, че процесната подпорна
стена е изградена от З. И. около 2000 - 2001г. или в по-ранен момент. В показанията
си свидетелите посочили безпротиворечиво, че никога не са виждали И. да
извършва действия по разрушаване на стената. Посочено било, че поради голямата
деневилация на имотите в тази част от селото, както и поради обилните валежи в
няколко поредни години, камъните от стената се свличали, в резултат на което са
се виждали паднали камъни дори пред вратата на дома на И.. Така, според тези
свидетели посочените обстоятелства били накарали И. да отстрани падналите
камъни и да ги складира на друго място в двора си. Посочено било още, че тези
последици за подпорната стена, настъпили от валежите, се дължали и на факта, че
камъните били подредени без зидария между гях, което обстоятелство било потвърдено
както в Констативните протоколи, така и в съдебно – техническата експертиза,
която била приета по делото.
От свидетелските показания на К.Ц. -
бивш служител в Община Родопи, се потвърждавало твърдяното от съседите
обстоятелство за падането на подпорни стени в селото след период на обилни
валежи. От показанията на свидетеля К. С. - в качеството му на **** през 2013г.
и 2014г., посещавал процесиите два имота по повод подадени от Б. сигнали за
неправомерни действия от страна на И., било установено, че при проверките,
извършени от него на място, не е констатирано разрушаване на подпорната стена
от страна на И..
В показанията си С. Р. сочел, че това
разрушение на подпорната стена така го заварили в имота след нанасянето им с Б.
в имота през 2013г., като твърдял, че „не видели кой го е разрушил, но камъните
били в двора на З. И.".
Според прокурора субект на
престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно
лице, стига да не е собственик на унищожената или повредена вещ. Прокурорът е
на мнение, че от обективна страна са налице няколко характеристики на деянието.
Според него предмет на това престъпление може да бъде всяка движима или
недвижима вещ, която не е собственост на дееца, като по отношение на тази вещ,
също както и при другите посегателства срещу собствеността, е налице изискване
тя да притежава стойност. Според прокурора вещ, собственост на дееца, не може
да бъде предмет на това престъпление, като изключение от това разбиране е
предвидено в състава на ал. 2. Прокурорът посочва, че вещта е чужда, когато не
принадлежи изключително на дееца. Сочи, че в чл. 216 от НК, за разлика от други
престъпления против собствеността (кражбата например), отсъства разпоредба,
която да предвижда наказателна отговорност за дееца в случаите, когато част от
вещта - предмет на посегателство, му принадлежи. Следователно, предвид липсата
на изрична норма в тази насока, в противен случай според прокурора би се
стигнало до разширително тълкуване на закона. Прокурорът е на мнение, че дори,
обаче, да бъде приета обратната хипотеза, иначе застъпена в правната теория, че
съсобствена вещ може да бъде обект на унищожаване и повреждане от страна, на
който й да е от съсобствениците, следва да се има предвид, че въпреки това в
настоящия случай не може да бъде установен посоченият съставомерен признак от
обективната страна на престъпния състав, а именно - вещта да е чужда, макар и
само за идеални части от нея. Според прокурорът това е така, тъй като, както е
подробно посочено по-горе, според едното геодезическо заснемане - подпорната
стена между двата имота е построена на имотната граница, а според другото - подпорната
стена се намира изключително в имота, собственост на З. И.. Прокурорът счита,
че може да бъде достигнато до извод, който може да бъде обосновано аргументиран
в случая, а именно, че към настоящия момент не може да бъде установено от друг,
освен гражданския съд по реда на чл. 43, ал. 3 от ЗКИР - спор за имотна граница
или от АГКК по реда на чл. 536 или чл. 54 от ЗКИР - чрез поправка на явна
фактическа грешка или поправка на непълноти или грешки, къде се намира имотната
граница между процесиите два поземлени парцела. Според прокурора посоченото
обстоятелство е съществено, тъй като това ще даде основание вещта - подпорната
стена, да бъде определена като чужда или в алтернатива поне като съсобствена, в
случай че бъде прието становището за съставомерност на изпълнителното деяние в
тази хипотеза. Прокурорът изразява становище, че посочените по-горе правни
възможности относно окончателното решаване на въпроса относно точното
местоположение на границата между двата имота представляват по своята същност
субективни потестативни права и същите като такива зависят изцяло от волята на
заинтересованите субекти (в случая собствениците на имотите.) Прокурорът
посочва, че до момента никоя от страните не е инициирала разрешаването на този
съществен и за наказателното производство въпрос. Според него всички скици на
недвижимите имоти - представени и приети по делото свидетелстват за това, че действия
по реда на чл. 53б или чл. 54 от ЗКИР също не са предприети от страните, като
според него към настоящия момент само поради невъзможност този обективен
признак да бъде доказан в наказателното производство, то напълно обосновано
може да бъде заключено, че деянието не е съставомерно, тоест не представлява
престъпление.
В допълнение прокурорът сочи още и че
не се доказва и извършването на самото изпълнително деяние от страна на З. И.. Сочи,
че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК може да се
осъществи в две форми - унищожаване и повреждане, като уточнява, че разликата
между двете форми е в степента на засягане на субстанцията на вещта (в този
смисъл TP 50-79-ОСНК и
P.369-80-I). Според
прокурора събраните писмени и гласни доказателства (сигнали на Б. до
прокуратурата за същото поведение от страна на съседа И. още от 2014г.,
констативни актове на Община Родопи от 2013 г., свидетелските показания на
всички съседи, кварталния полицай и служители в община Родопи), опровергават
твърденията на Б. за разрушаване на подпорната стена от страна на З. И., още
по-малко такива действия да са извършени от него и през 2017г., като в
допълнение наличието на установени при направените от служителите на общината
пет броя незаконно поставени отводнителни тръби в имота на Б., насочени към
подпорната стена, според прокурора допълнително подкрепя възможността влага и
свличане на земни маси да са станали причина за разрушаването на част от
подпорната стена между двата имота.
Прокурорът посочва, че в заключение, а
и в обобщение на горепосоченото, обосновано от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, счита, че не се установява съставомерността от обективна
страна на посоченото деяние - унищожаване или повреждане.
На следващо място прокурорът посочва,
че за да е съставомерно от субективна страна деянието по чл. 216, ал. 1 от НК,
у „дееца" (в случая евентуално И.) следва да е налице съзнание, че
въздейства върху чужда вещ, да предвижда унищожаването или повреждането й като
последици от това въздействие и да цели този резултат, като според прокурора в
случая за това не само, че липсват доказателства по отношение на И., но са и
налице такива за обратното.
Прокурорът е счел, че така твърдяното
за осъществено не покрива елементите от фактическия състав на престъпление по
чл.216, ал.1 от НК, т.е. според него процесното деяние е несъставомерно, поради
което е счел, че образуваното наказателно производство за посоченото
престъпление следва да се прекрати на основание чл. 24, ал, 1, т. 1 от НК.
С оглед пълнота на настоящото, прокурорът
е посочил, че при проведеното разследване не са били събрани доказателства и за
извършено съставомерно деяние по чл. 323, ал. 1 и сл. от НК, тъй като за
съставомерност на престъплението по посочения състав от НК, от обективна страна
се изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен
спор между страните. Сочи, че в практиката по отношение на това престъпление е
прието, че спорът предхожда по време изпълнителното деяние, като самият спор
следва да е от имуществено, а не от административно естество. Уточнява, че много
важен момент за съставомерност е самоуправството да се осъществи само от
насрещната страна, но не и от оспорващата действителното или предполагаемото
право, като престацията следва да се намира в другата страна и деецът, който
претендира за нея я завладява и то не по установения от закона ред /променя на
съществуващо фактическо положение/. Според прокурора самоуправство не би могло
да бъде осъществено, ако спорът е възникнал не преди, а благодарение на
осъществената промяна, като сочи и, че „спорът" в настоящия случай е от
кого да се възстанови/изгради подпорната стена между двата имота.
Съдът възприема и кредитира изцяло
изводите на представителя на Районна прокуратура – Пловдив от обжалвания
прокурорски акт.
Фактологията и анализът е обхванал
изцяло събраните по делото гласни и писмени доказателства и правилно и
законосъобразно аргументира достигнатите правни изводи. Извършена е преценка,
както за наличие на данни за извършено престъпление по чл.216 НК, така и за
такова по чл. 323, ал. 1 и сл. от НК.
Внимателно и задълбочено са обсъдени свидетелските показания и обсновано
прокурорът ги е разделил в две основни групи, взаимно противоречащи и изключващи
се.
Следва да се отбележи, че съдът изцяло подкрепя анализа
на доказателствата, представен от прокурора, като обективен и детайлен. Обсъдени
са всички данни, включително събраните такива по частен ред, като всичко това е
довело до преценката за несъставомерност на деянието, както по чл.216 от НК,
така и по чл.323 ал.1 от НК. Правилно и законосъбразно представителят на
Районна прокуратура – Пловдив е приел, че липсата на категорични данни за
собствеността на процесния подпорен зид, в частност налице са по-неоспорими
доказателства за собствеността на И., довеждат до неприложимостта на
фактическия състав на нормата на чл.216 от НК. От друга страна, наличието на
административен спор между Б. и И. и липсата на изначален, а не възникнал по
време на предполагаемите действия на И. имуществен такъв, категорично отхвърля
приложното поле на чл.323 ал.1 от НК.
При тези данни единствено правилен и законосъобразен е
изводът на представителя на държавното бвинение за прекратяване на
наказателното производство по сл. дело № 268/17г. по описа на ОС при ОП –
Пловдив, поради несъставомерност.
С оглед пълнота на произнасянето
настоящият състав на Районния съд следва да отбележи, че в така наречената
жалба против прокурорския акт няма посочен нито един правен аргумент, нито
каквито и да е било данни, отнасящи се до наличния правен спор. Изложените от И.
данни касаят правно илеревантни нейни лични възприятия и състояния и
политически изявления, които настоящият състав не счита за уместно да коментира.
В случая прокурорът е направил един
обективен анализ, като е подложил на изследване показанията на всички свидетели
в цялост и е достигнал до правдив и обоснован извод.
По тези съображения съдът намира, че
постановлението на прокурора е законосъобразно обосновано.
Предвид изложените мотиви съдът е на становище, че
постановлението на РП – гр. Пловдив за прекратяване на наказателното
производство е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Ето защо
Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 07.11.2019г. за
прекратяване на наказателното производство по следствено дело № 268/2017г. по
описа на ОСО при Окръжна прокуратура - Пловдив, образувано за престъпление по
чл. 216, ал. 1 от НК, извършено през месец февруари 2017г. в с. П., обл.
Пловдив, при което, предвид на това, че в хода на разследването не са били
събрани достатъчно доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от НПК, не е било
повдигнато обвинение срещу конкретно лице.
Определението подлежи на обжалване и протест в
седемдневен срок от получаването му пред Пловдивски окръжен съд.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и
на РП гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала!
МГ