Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.07.2018 г. гр. Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско
дело № 783 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по исковата молба
на В.Е.В. с ЕГН ********** ***, чрез
адв. Р.С. ***, със съдебен адрес ***, против Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС” АД, със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от М.М.-Г. в качеството на изпълнителен директор.
С исковата молба е предявен иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ – отм. за
осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 14 925 лева, от които 12 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, възникнало на 14.04.2015 г. с л.а. ***, управлявано от Х. М., 2 925 лева обезщетение за забава за периода от 14.04.2015 г. до
05.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 08.09.2017 г. (когато е подадена по пощата, видно от пощенското клеймо
на плика на л.12 от делото) до окончателното плащане.
Ищецът обосновава претенцията си
като твърди, че на 14.04.2015 година възникнало ПТП с л.а. ***, управлявано от Х. М. с ЕГН **********, при което му
била нанесена средна телесна повреда, довела до оперативна интервенция,
обездвижване, болки и затруднения с придвижването, които търпи и понастоящем.
С исковата молба ищецът претендира ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 14 925 лева,
съставляваща 12 000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди
и 2 925 лева обезщетение за забава за периода от 14.04.2015 г. до
05.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата. Обосновава претенцията си въз основа
на застрахователната полица № BG22115000394244
със срок на действие
от 23.01.2015 г. до 23.01.2016 г., която водачът Х. М. е имал към ответното
дружество по време на ПТП-то. Претендира заплащане на
направените съдебно-деловодни
разноски. Представя писмени доказателства и заявява
доказателствени искания за събиране на гласни доказателства, вкл. СМЕ. В
съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител адв. С.
поддържа исковата претенция.
В срока за отговор, депозиран
по пощата с пощенско клеймо от 26.10.2017 г., от ответното дружество е постъпил отговор чрез адв. С.Р., със съдебен адрес ***, с който исковата претенция се оспорва
като неоснователна. Прави се възражение
за съпричиняване на пострадалия, като едновременно с това се оспорват
исковете по основание и размер. Твърди се, че
няма причинно следствена връзка на инцидента с описаните увреждания. Последните също се оспорват относно
техния характер, интезитет и продължителност. Оспорват се твърденията
относно извършеното лечение. Възразява се, че исковете
са завишени с оглед трайната съдебна практика.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ДП № 237
зм-103/2015 г. на РУП-Айтос, вх. № 393/2015 г. на АРП наказателното
производство е образувано за това, че на 14.04.2015 г. около 19.00 часа в гр.
Айтос, по ул. С., с посока на движение от гр. К. към гр. Б., при управление на
МПС водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, като е допуснал ПТП,
вследствие на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пешеходеца
В.Е.В. с ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на долен ляв крайник. По ДП
като водач е посочен Х. М. с ЕГН ********** ***, който разполагал с валидна
застрахователна полица „Гражданска отговорност“
№ BG22115000394244 за управлявания от него по време
на инцидента лек автомобил ***. По ДП са приложени протокол за оглед на местопроизшествието, ведно с
албум към него, приложени са документите относно лекия автомобил, управляван от
водача, както и медицински документи относно състоянието на пешеходеца,
пострадал от ПТП-то. Наказателното производство е прекратено на основание
чл.343, ал.2 от НК с постановление за прекратяване на наказателното
производство от 09.06.2015 г. въз основа на изявлението на пострадалия В.Е.В.,
че не желае спрямо виновния водач Х.М. да се реализира наказателно производство
и съответно да се търси наказателна отговорност.
Представена е застрахователна
полица „Гражданска отговорност“ № BG22115000394244 за управлявания от Х. М. по
време на инцидента лек автомобил *** със срок на действие от 23.01.2015 г. до 23.01.2016 г.
От заключението на СТЕ се
установява механизма на настъпилото ПТП, като заключението не е оспорено от
страните. Пешеходецът В. се е намирал на южния тротоар на ул. С. или на
източния на ул. Г., като е бил в покой, изчаквайки светофара за пешеходци, за
да може безопасно да пресече ул. С. по обособената пешеходна пътека. Водачът на
лекия автомобил го е управлявал по ул. Г., като достигнал кръстовището с ул. С.,
където предприел маневра „завой надясно в кръстовището“. При извършването на
маневрата по неизяснени причини, най-вероятно липсана на достатъчно опит,
водачът напуснал платното за движение на ул. Г. от източната му страна и се
качил на южния тротоар на ул. С., при което настъпилл удар в предната дясна
част на лекия автомобил и лявата подбедрица на
пешеходеца В.. Вследствие на удара пешеходецът паднал на терена, а лекият
автомобил продължил движението си по тротоара и в последствие в градината между
платното за движение и южния тротоар на ул. С., като десните му колела били в
градинката, а левите на платното за движение. Мястото на удара е южния тротоар
на ул. С. в подхода на пешеходната пътека, пресичаща платното за движение на
ул. С. в посока от юг към север, като скоростта на движение в момента на удара
е била 20-25 км/ч. Данни за съпричиняване от пешеходеца няма по заключението на
вещото лице - пешеходецът се е намирал на тротоара в безопасност и е нямало как
да предвиди действията на водача на автомобила, приближаваш го от към гърба му.
За разлика от пешеходеца водачът е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като извърши маневрата „завой надясно в кръстовището“
безопасно, без да напуска платното за движение, но вероятно липсата на опит му
е попречила да стори това.
От заключението на СМЕ се
установяват нанесените увреждания, като заключението не е оспорено от страните.
В резултат от ПТП-то ищецът е получил счупване на лява подбедрица. Лекуван е в
Ортопедично отделение на МБАЛ Б., където кракът му е опериран, като му е поставена
метална остеосинтеза, след което лечението е продължило медикаментозно.
Счупването на подбедрицата е отзвучало в рамките на 4-5 месеца при обичаен ход
на оздравителния процес, като през този период травмата е била свързана с
болки, страдания и затруднения при предвижването и обслужването. В медицинската
документация липсват данни за настъпили усложнения, като не се налага
допълнително оперативно лечение. Евентуално ако ищецът поиска да се премахне
поставената метална остеосинтеза, то това се извършва оперативно, като в
съдебно заседание вещото лице сочи, че премахването на поставената метална остеосинтеза се прави по
желание на пациента. Към момента на прегледа, извършен от вещото лице, функцията
на крайника е напълно възстановена.
Събрани са гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите В.И.Д. – очевидец на инцидента и П. И. Ш. – приятел на
ищеца. Свидетелката Д. подробно разказва случилото се по време на инцидента,
което кореспондира с данните по заключението на вещото лице. Докато ищецът
чакал на тротоара за зелен сигнал на светофара, за да премине през пешеходната
пътека на отсрещната страна на ул. С., където се намирал магазин „Перла“,
водачът идвал откъм гр. К., за да навлезе в кръговото в посока гр. Б.. При
завоя обаче вместо да остане в платното за движение се качил на тротоара, при
което блъснал ищеца на самия тротоар. От удара паднал, а тя самата пристигнала първа
при него, тъй като се намирала от отсрещната страна на тротоара. Позвънила на
112, като ищецът бил целият в жълт и в шок от удара. Свидетелката сочи, че
ищецът бил по-навътре на тротоара, а не на самия ръб, но въпреки това колата го
достигнала. Свидетелят Ш. описва неразположенията и затрудненията, които имал
ищеца във връзка с уврежданията от инцидента. Около 7-8 месеца му трябвало, за
да се възстанови изцяло, включително се наложило операция, а след това трябвало
да се придвижва с патерици. Имал болки, не можел да спи, налагало се да го
вземат с коли и да му помагат с придвижването. Преминал и през рехабилитация,
като дори и сега понякога се оплаквал от травмата.
Гласните показания кореспондират
със заключенията на вещите лица по СТЕ и СМЕ. Налице е пълно кореспондиране с
показанията на свидетелите, като показанията се последователни, логични и
конкретни, поради което съдът няма основание да не ги кредитира наред с
неоспорените от страните заключения по СТЕ и СМЕ. При това показанията
кореспондират с останалите писмени доказателства, включително с данните по
представеното досъдебно производство.
При
така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените искови
претенции за доказани по основание. Нормата на чл. чл.226, ал.1 от КЗ отм. (който
кореспондира на сегашен 432, ал.1 от КЗ) вр. чл.45 от ЗЗД ангажира отговорността на застрахователя за репариране на имуществените и
неимуществени вреди, причинени от водач на лек автомобил, за който е налице
валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В
настоящия казус е безспорно установена деликтната
отговорност на Х.М.
с ЕГН **********, тъй като между страните няма спор, че именно това
е водачът на лек
автомобил ***, с който е
причинено ПТП-то. Данните по ДП са достатъчно ясни, като се потвърждават и от
твърденията на ответника в отговора на исковата молба, който не оспорва
авторството, като дори е направил искане за привличане на дееца в качеството му
на трето лице помагач на ответната страна. Налице са законовите предпоставки на
чл.45, ал.1 от ЗЗД – противоправно виновно поведение на делинквента
Х. М. с ЕГН ********** в
качеството на водач на лек автомобил ***, изразяващо
се в причиняване на ПТП, в резултат от което на ищеца са причинени вреди при
пряка причинно-следствена връзка с деянието. Отговорността за вреди на водача
на лек автомобил *** Х. М.
към момента на деянието – 14.04.2015 г., е покрита от ответното дружество по
силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” – чл.226, ал.1 от КЗ отм., поради което е налице пасивна материалноправна легитимация на
ответното дружество като длъжник по вземането за обезщетение за неимуществени
вреди. В разглеждания казус деликтната отговорност на водача на лекия автомобил
е покрита от застрахователя, съгласно предмета на задължителната застраховка –
98-2010-І ТО на ВКС. Съдът отчита и обстоятелството, че съществуването на
застрахователно правоотношение не е оспорено от застрахователя-ответник, а са
наведени възражения за неоснователност на исковете, включително и поради
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Това становище
на ответника е неоснователно, тъй като по делото не се съдържат доказателства
за неправомерно поведение на ищеца в качеството на пешеходец преди или при
настъпване на процесното ПТП. От събраните по делото доказателства ясно се
установява, че в момента на пътния инцидент ищецът се е намирал на тротоара в
покой, изчаквайки разрешителен знак от светофара за пресичане на пешеходната
пътека на ул. С., поради което не е налице съпричиняване от страна на
пострадалия.
При определяне
размерите на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, последица от претърпяната
средна телесна повреда, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.52 от ЗЗД и
чл.162 от ГПК, въвеждащи критерия на справедливостта. Медицинската експертиза,
неоспорена от страните, сочи, че ищецът е претърпял болки и страдания
вследствие травматично увреждане, представляващо средна телесна повреда - счупване на лява подбедрица. Съдът
счита, че физическата травма на ищеца е променила съществено и изключително в
негативна посока нормалното му ежедневие на физически и психически здрав човек,
като в тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел Ш., които
има преки впечатления и трайни наблюдения от процеса на възстановяване на
ищеца. В резултат от произшествието ищецът е бил настанен за интензивно
болнично лечение, вкл. с оперативна намеса, при която на крака се поставила
метална остеосинтеза. След
преустановяване на престоя в болницата на 27.04.2015 г. животът на ищеца не е
бил възстановен в пълния му нормален такъв, тъй като лечението е продължило още
няколко месеца в домашни условия, вкл. чрез провеждане на рехабилитация, т. е.
последиците не могат да бъдат приети за незначителни или краткотрайни. Ищецът е
имал двигателни затруднения в значителен период, по време на който се наложило
да ползва помощта на приятели в ежедневието си, вкл. ползвал помощни средства –
патерици (заключение по СМЕ и свид. Ш.). От друга страна възстановителният
период се е реализирал пълноценно, като за ищеца не са възникнали усложнения в
здравословното състояние повече от обичайните за този вид травма, в която
връзка е заключението на вещото лице по СМЕ, което сочи, че функцията на
крайника е възстановена в пълен обем и не се наблюдават усложнения. При
съвкупното разглеждане на тези обстоятелства съдът приема, че физическата
травма от процесното ПТП е рефлектирала в осезателен дискомфорт от двигателния
дефицит в лявата подбедрица на ищеца. Тези травма не е отшумяла за кратко
време, а е засегнала в много висока степен нормалното физическо и психическо
състояние на ищеца, причинявайки му силни физически болки, психически и
емоционален дискомфорт в рамките на възстановителния период, продължил около
4-5 месеца съгласно заключението на вещото лице по СМЕ. Свидетелят Ш. сочи, че
повече от половин години е минала, докато отшумят абсолютно всички последици от
инцидента, като съдът не намира противоречие с данните по СМЕ, доколкото
справянето с последиците от такъв вид инцидент зависи не само от проведеното
лечение, но и от субективни фактори, каквито са индвидуалните
възможности на пострадалия за справяне със стреса от нанесената травма. Психическият
дискомфорт на ищеца следва да бъде приет за актуален фактор в живота му, тъй
като е свързан с мерки за опазване на здравето му и за спазване на правила в
ежедневието, които не са били част от бита му преди настъпване на деликта, в
която връзка са показанията на свидетеля Ш.. Освен това към датата на инцидента
същият е бил на 66 години – немлада възраст, в която всяка травма обичайно се
поняса по-тежко в ежедневието - психически, емоционално и физически. Не следва
да се подценява шока, стреса и изненадата, изживяни във връзка със самия
инцидент, тъй като очевидно същите са били с по-висока интензивност и сила от
обичайните изживявания при такива инциденти. В тази връзка са показанията на
свидетелката Д. относно преживяното от пострадалия по време на самия инцидент.
Касае до случай, различен от обичайните инциденти с ПТП, тъй като ищецът е
стоял на безопасно място на тротоара, т.е. дори не се е намирал на платното за
движение, съответно интензивността на изживяванията му е надвишила характерната
за инцидентите с ПТП. Изложеното мотивира съда да приеме като справедливо
обезщетение сумата в размер от 10 000 лева, представляващи адекватен
паричен еквивалент на претърпените на ищеца болки и страдания и на причинения
му траен психически и физически дискомфорт през изминалия оздравителен период,
вкл. за бъдеще време, ако ищецът се подложи на оперативно премахване на
металната остеосинтеза,
което макар и да се осъществява по желание на пациента, също е последица от
настъпилото ПТП, доколкото е поставена именно във връзка с него и към настоящия
момент ищецът продължава да търпи чужд елемент в тялото си.
Съобразно доказателствата по делото, съдът
счита, че не се установи
да е налице такъв интензитет на търпените болки
и страдания от ищеца, както и такива последици за психичното и физическо му състояние,
в т.ч. продължителност на оздравителния процес при ищеца,
отговарящ по размер на заявената претенция за обезвреда
за пълните му размер от
12 000 лева. Както се посочи в исковата молба
ищецът твърди настъпили усложнения за здравословното му състояние, надвишили
възстановителния период, посочен от вещото лице по СМЕ и довели до общо
увреждане на здравето му извън счупването на лявата подбедрица, но такива
доказателства няма по делото. Ето защо и исковата претенция не следва да бъде уважавана в пълния заявен размер от 12 000 лева.
Основателността
на иска за главница налага уважаване и на предявения върху него акцесорен иск
за обезщетение за забава в размер на законната лихва, която е поискана за
следните периоди – от деня на непозволеното увреждане – 14.04.2015 г. до
05.09.2017 г. и деня на предявяване на исковата молба – 08.09.2017 г. (когато е подадена по пощата,
видно от пощенското клеймо на плика на л.12 от делото) до
окончателното изплащане на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД (126-2009-ІІ ТО на
ВКС). В тази връзка
следва да се отбележи, че спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава от датата на деликта (при неимуществените вреди), т.е.
отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент. По прекия иск
отговорността на застрахователя произтича от закона и покрива изцяло
отговорността на прекия причинител на увреждането, който изпада в забава от
настъпване на непозволеното увреждане. В съответствие с нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана. А в съответствие с чл.86 от ЗЗД,
при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Така, обезщетението за неимуществени вреди в
уважения размер ще се присъдят ведно със законната лихва за периодите, които са
поискани в исковата молба - считано от датата на увреждането – 14.04.2015 г. до
05.09.2017 г. в размер на сумата от 2 435,
29 лева, определена от съда по реда на чл.162 от ГПК (с помощта на онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва) и от деня на предявяване на исковата
молба - 08.09.2017 г. до окончателното погасяване. За периода от 06.09.2017 г. до 07.09.2017 г.
законна лихва не се претендира, поради което и съдът не следва да я присъжда с
оглед принципа на диспозитивното начало, което го задължава да се произнесе в
обхвата на волята на ищеца.
С оглед изложеното в останалата част
до пълният размер от 12 000 лева главница предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно със законната лихва върху така отхвърлената част - за периода от 14.04.2015
г. до 05.09.2017 г. над уважения
размер 2 435, 29 лева до пълния претендиран размер от 2 925 лева и от датата на предявяне на исковата молба – 08.09.2017 г. до окончателното изплащане на дължимото.
При този
изход на спора в полза на
ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски съобразно
уважената част от иска в размер
на от 1 437, 03 лева съобразно уважената част от исковите претенции, като във връзка с направеното възражение
по отговора на исковата молба по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от 1 000 лева съдът приема, че
същото следва да бъде определено съобразно фактическата и правната сложност на
делото на основание чл.7, ал.2, т.4 от ГПК от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в размер от 977, 75 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК при
неуважаване на иска в пълния претендиран размер, ищецът следва да бъде осъден
да заплати направените от ответното дружество разноски за СТЕ (депозит от 200
лева) съразмерно на отхвърлената част от претенцията му от 33, 36 лева. Видно от делото, доказателства за сторени
разноски за адвокатско възнаграждение няма – такива не са представени с
отговора по исковата молба, нито след това до приключване на устните прения по
делото.
По изложените съображения,
Айтоският Районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от М.М.-Г.
в качеството на изпълнителен директор да заплати на В.Е.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 10 000 (десет
хиляди) лева, съставляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 14.04.2015 г. с лек автомобил *** с водач Х. М. с ЕГН **********, ведно със
законната лихва – за периода от деня на увреждането - 14.04.2015 година до 05.09.2017 г. сумата в размер на
2 435, 29 лева и от датата на предявяне на исковата молба – 08.09.2017 г. до окончателното изплащане на дължимото.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за обезщетяване на нанесени неимуществени вреди в останалата
част над уважения до пълния претендиран размер от 12 000 лева, ведно със законната лихва върху така отхвърлената част - за периода от
деня на увреждането - 14.04.2015 година до 05.09.2017 г. над уважения размер до пълния
претендиран размер от 2 925 лева и от датата на предявяне на
исковата молба – 08.09.2017 г. до окончателното изплащане на дължимото.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от М.М.-Г.
в качеството на изпълнителен директор да заплати на В.Е.В. с ЕГН ********** ***, направените съдебно-деловодни разноски в размер от 1 437, 03 лева съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА В.Е.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от М.М.-Г. в качеството на изпълнителен директор, направените съдебно-деловодни разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер общо на 33, 36 лева.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :