Решение по дело №1985/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „А. – 2003“ ЕООД, представлявано от Е. К. срещу Ревизионен акт № Р-16001623005661-091-001/15.05.2024 г., издаден от С. П. – Началник Сектор и М. Г. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 362/09.08.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП.

С жалбата до съда, в съдебни заседания, РА се оспорва като незаконосъобразен.

Жалбоподателят счита, че констатациите и изводите на приходните орган не се подкрепят от предприетите процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизията. Развива подробни съображения за неизяснена фактическа обстановка, изводи изградени на предположения и се претендира отмяна на оспорения РА и присъждане на разноски по делото. В указания срок представя писмени бележки, в които излага допълнителни аргументи за отмяна на оспорения РА и претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция ОДОП - [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана с мотивите. Излага подробни съображения в писмено становище и се иска отхвърляне на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия ЗВР № Р-16001623005661-020-001/26.09.2023 г., подписана електронно от С. П. П., на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, упълномощена със Заповед № РД-09-1525/31.08.2023 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена електронно на 27.09.2023 г.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р- 16001623005661-020-002/19.12.2023 г. е продължен срокът за приключване на ревизията до 26.02.2024 г.

В срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р- 16001623005661-092-001/11.03.2024 г. 

Ревизираният период е м.02.2021 г. Ревизията е извършена на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК във връзка с Решение № 356 от 15.09.2023 г., с което е отменен обжалвания РА № Р-16001622006027-091-001 от 16.06.2023 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия.

Видно от РД, основната дейност на ревизираното дружество е покупко-продажба и отдаването под наем на недвижими имоти.

Отразено е в РД, че през ревизирания период „А. - 2003“ ЕООД е декларирало в дневниците за продажби като освободени доставки извършени от дружеството сделки с предмет „нощувки“ с получатели физически лица. От присъединените за целите на настоящото ревизионно производство доказателства от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), от предходни ревизионни производства, органите по приходите констатират, че в сградата в [населено място], [улица] К, собственост на ревизираното лице (РЛ), дружеството отдава под наем апартаменти на физически и на юридически лица. Посочено е за установено при ПУФО, приключила с Протокол № П-16001622054044-073-001/П.10.2022 г., че цената на 1 бр. предлагана нощувка варира от 20 лв. до 35,50 лв., а съгласно представени договори за наем, се констатира и че престоят на лицата е краткосрочен в рамките от два до четири, пет дни. Също така, при извършена проверка и в интернет пространството е установено, че дружеството рекламира луксозни апартаменти за отдаване под наем на физически лица - нощувки. Основен сайт е [интернет адрес], в който се открива реклама за предлагане за краткосрочно настаняване - нощувки. Констатира се, че дружеството отдава под наем апартаменти за краткосрочно настаняване - нощувки, и на юридически лица, за които са издавани фактури и е начисляван ДДС в законоустановения срок. Фактурите, издадени на юридическите лица, са отразявани в дневника за продажбите за съответния данъчен период. С цел установяване времетрайността на престоя на ползваните имоти от физическите лица, обектите на настаняване, идентифициране на самите лица, заплащаното от тях възнаграждение, сключени договори, на РЛ са връчени две искания за представяне на документи и обяснения при предходно ревизионно производство, присъединени за целите на настоящата ревизия: № Р-16001623005637-040-001/27.09.2023 г. и. № Р-16001623005637- 040-002/02.11.2023 г. Във връзка с тях са предоставени справки за отчетени приходи от отдадените краткосрочно под наем апартаменти за нощувки в [населено място], [улица] К по години и месеци с посочено основание „с фактура“ и „без фактура“. От страна на ревизираното дружество е посочено, че относно имотите, които се отдават краткосрочно под наем не се водят регистри за дати, време на престоя, бр. нощуващи лица и заплатени суми, от които да се установят предоставяните апартаменти, бр. нощувки и физически лица.

Изпратени са 27 искания до трети лица - клиенти на РЛ, които са ползвали недвижимите имоти за настаняване, като се сочи в РД, че една част от тях потвърждават дългосрочно наемане и престой. Две лица са отговорили, че нямат сключени договори и са ползвали недвижимите имоти краткосрочно - за една - две, до четири нощувки.

След преглед на наличните документи органите по приходите сочат за установено от тях, че една част от извършените услуги могат да се приемат за освободени доставки, тъй като са отдавани под наем апартаменти или част от тях на физически лица за дългосрочно ползване. За друга част е констатирано, че лицата са нощували за кратък период в обекти на „А. 2003“ ЕООД и са заплащани суми по издадени фактури от РЛ, отразени в отчетните регистри по ЗДДС, съотв. в счетоводната отчетност и чрез регистриране по ЕКАФП платени в брой суми за нощувки, за които не са издавани фактури и съответно не са представени договори. Потребителите на тези услуги не се идентифицират по имена и ЕГН. За тези услуги не са представени доказателства, че са свързани с отдаване под наем на имот за задоволяване на жилищни нужди на физически лица, т.е., дългосрочно. Счетено е, че по същността си тези доставки не могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, за да се третират като освободени.

Във връзка с констатираното, органите по приходите са приели, че предоставянето на различни лица - туристи, за краткосрочно ползване от същите за нощувки, представлява услуга по настаняване по смисъла на чл. 45, ал. 6 от ЗДДС, която е облагаема доставка. Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗДДС данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто. За целите на прилагане на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, обаче, туристическите обекти, в които се извършва настаняването, следва да са категоризирани по Закона за туризма (ЗТ). Чл. 40 от ППЗДДС поставя като едно от изискванията за прилагане на намалената ставка по ЗДДС при настаняване наличието на валиден документ за категоризация на обект.

Недвижимите имоти, собственост на „А. - 2003“ ЕООД, в които се извършва настаняване/нощувки, не са категоризирани като туристически обет по ЗТ. Ревизираното лице не разполага с документите, посочени в чл. 40 от ППЗДДС и не може да прилага намалена ставка на данъка в размер на 9 на сто, предвидена в чл. 66, ал, 2 от ЗДДС. Посочва се, че от дружеството са предоставени справки по месеци и години, от които се установява общата сума на декларираните като освободени доставки настанявания, които, следва да бъдат облагаеми с 20% ставка на данъка съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.

Конкретно за ревизирания м.02.2021 г. се констатира издадена фактура на едно физическо лице на стойност 162,00 лв. и отчетен оборот по ЕКАФП на стойност 1 500,00 лв. В тази връзка с издадения РА е начислен ДДС в размер на 277,00 лв., изчислен в т.ч. (включен в цената).

Същият е оспорен по административен ред, като „А. - 2003“ ЕООД е подало жалба до Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в която е изложило аргументи защо счита, че няма основание да се начислява допълнително ДДС в размер на 277, 00 лева и лихва в размер на 81, 51 лева.

Жалбата е отхвърлена с Решение № 362/09.08.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, като са изложени аргументи защо се приема, че в случая не се касае до услуга с характер на договор за наем по ЗЗД, а за настаняване по Закона за туризма. С оглед на това и е прието, че правилно е установено допълнително задължение за дължим ДДС. Изложени са аргументи защо в случая не е приложима намалената ставка на ДДС от 9 %, а е приложима общата такава. С оглед на изложеното е отхвърлена и подадената жалба.

Така постановеното решение на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив било оспорено в законоустановения срок пред Административен съд Пловдив и било образувано настоящото дело.

В хода на съдебното производство са разпитани двама свидетели на жалбоподателят – М. Е. и Д. К., които сочат какви са били договорните им отношения с дружеството жалбоподател, в какъв период от време и как са заплащали дължимите суми.

Показанията на свидетелите съдът кредитира с доверие, доколкото не се оборват от други доказателства по делото. Същевременно обаче показанията им касаят периоди извън ревизирания такъв и не могат да са единствена причина да се приеме, че направените в хода на ревизията изводи от органите по приходите са неправилни.

В хода на съдебното производство била назначена съдебно-счетоводна експертиза по искане на жалбоподателят.

От заключението на вещото лице се установява следното :

Вещото лице сочи, че не може да отговори в пълнота на поставения въпрос/задача, поради неналичието в делото на необходимите за обследване и анализ документи, свързани с поставената задача и невъзможност да бъдат осигурени / по обективни причини / от счетоводството на дружеството. Сочи, че заключението е изготвено само въз основа на документите по делото и справка в счетоводството на дружеството. Според вещото лице в сграда „А. Бел“ обекти собственост на „А. 2003“ ЕООД са следните:

- Партер - 4 бр. магазини, които се ползват като офиси от дружеството и 9 бр. гаражи

- Етаж 2 - 6 бр. офиси и 1 апартамент (жилище)

- Етаж 3 - 5 бр. апартаменти (жилища)

- Етаж 4-6 бр. апартаменти (жилища)

- Етаж 5-1 апартамент (жилище)

Налични по делото са два договора за наем сключени между Е. К. в качеството му на наемодател и „Арекс-2003“ ЕООД в качеството му на наемател, сключени през м.януари 2022 г. Отдадени са под наем жилища - апартаменти в [жк] , сграда А , етаж 4 , съотетно с площ от 88 и 71 кв.м. Наемателят има раво да преотдава имота на трети лица, без да е необходимо съгласуване с наемодателя. Определен е ежемесечен наем съответно от 450 лвц и 350 лв. платими в брой или по банков пъг. Апартаментите са отдадени под наем за жилищни нужди. Налични са декларации от физически лица относно ползването на жилища под наем, които съдържат следното съдържание/ реквизити: ползване на жилището дългосрочно размер на наема определен съгл.договор заплащането е ставало в брой и по банков път. За ревизирания период м.02.2021 г. дружеството има издадена една фактура на физическо лице № *********/13.02.24 за сумата от 162.00 лв. и регистриран оборот от ЕКАФП посочен в дневник за продажби и СД по ЗДДС за м.02.2021 г. в размер на 1500.00 лв. отразени като „ ДО на освободени доставки“ с предмет на доставката „наем на жилище“ - това са сумите предмет на спора между страните. Експертизата не може да установи колко от обектите ,собственост на дружеството се отдават под наем пре ревизирания период, на каква цена, както и на кои физически лица и за какъв период от време. Платените в брой суми от физически лица, посочени като обороти от ЕКАФП са отчетени от дружеството като“ наем на жилище“.От представените в ревизията документи, в т.ч. и разпечатки от касави апарати ЕКАФП посочени и РД не може да бъде установено по категоричен начин обекта, който е бил отдаван под наем, наемният период за конкретното лице, което е ползвало имота, както и съответната единична цена на услугата. Би могло да се установи съдържанието и хапактера на услугата от счетоводните записвания, които са взети за тези стопански операции. Осчетоводяването на приходите от наем, реализирани по касов апарат в общ размер на 1500 лв. /за ревизирания период м. 02.2021 г./ е отразено по кредита на сметка 703-1 „Приходи от продажба на услуги - наеми“ срещу дебитиране на с/ка 501. Във вторичните счетоводни регистри при записи на осчетоводяване на тези стопански операции е записано като характеристика „данъчна освободена сделка“ а съдържанието на стопанската операция е отразено „наем жилище“. В извадката от с/ка 703-1 за м.02 2021 г. началното салдо е кредитно в размер на 22 323.42 лв., обороти по кредита 1500.00 лв. в брой /Дт на с/ка 501 и 21 557.07 лв.обороти по издадени фактури с Дт на с/ка 411 Клиенти и крайно салдо кредитно в размер на 45 380.48 лв.

Експертизата не установи дублиране на суми по издадени фактури за наем, платени в брой и такива, които са отчетени от ревизиращите като платени чрез ЕКАФП - платени в брой суми за нощувки, за които не са издавани фактури и съответно не би могло да се направи съпоставка с договори за наем, защото те не са налични по настоящото дело.

Експертизата отбелязва наличие на несъответствие в установените суми дължим ДДС от ревизиланото лице и следващите се лихви по отношение на констатациите в ревизионния доклад и ревизионния акт. В ревизионен доклад № Р-16001623005661-092-001/11.03.2024 ревизиращите са записали, че дължимия ДДС е в размер на 332.40 лв. и дължима лихва върху установения при ревизията ДДС в размер на 111.70 лв. В ревизионен акт № 16001623005661-091-001/15.05.2024 г., размера на дължимия ДДС е 277.00 лв. и следваща се лихва 81.51 .лв. И в двата случая, база за определяне на дължимия данък е сумата 1662.00 лв. формирана като сбор от 162.00 лв. издадена фактура *********/13.02.21 на физическо лице и 1500.00 лв. декларирани от РЛ данни по ЕКАФП посочени в колона „ ДО на освободени доставки“. В издадения РА е определена ДО 1385 лв. и дължим ДДС 277 лв., а в РД върху данъчна основа 1662 лв. е определен дължимия ДДС в размер на 332.40 лв., съответно и изчисляването на следващите се лихви. За получените доставки и данъчен кредит/покупки/ за 2021 г. ревизираното дружество е ползвало пълен данъчен кредит в размер на 20 879.69 лв. и частичен данъчен кредит в размер на 18 649.58 лв., определен е коефициент за годината по чл.73 ал.5 от ЗДДС 0.60 лв. За данъчен период 01.12 -31.12.2021 г. дружеството е издало Протокол по реда на чл.177 ал.8 е годишна корекция на частичния ДК в размер на 2424.45 лв. Размера на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на ДК се умножи по коефициент. От предоставените годишни справки от РЛ по време на ревизионното производство по отношение на оборота за доставките за които има право на приспадане на ДК и оборота на всички доставки и дейности е видно, че за 2021 изчисленият коефициент трябва да е 0.84.

Заключението на вещото лице съдът кредитира частично с доверие, доколкото същото сочи дали са осчетоводени първичните счетоводни документи в счетоводството на ревизираното лице. Заключението му е оспорено от ответната страна. Същевременно вещото лице не е дало конкретно изчисление за това как е достигнало до сочения коефициент от 0.84. Това не е сторено и в откритото съдебно заседание, поради което в тази му част и не се кредитира с доверие заключението му. На следващо място следва да се посочи, че вещото лице сочи и правни изводи в заключението си, като в тази му част също не следва да се кредитира заключението с доверие. Конкретно това се отнася до твърдението на вещото лице, че следва съдържанието и характера на услугата да се преценява с оглед извършените счетоводни записвания.

При така установените факти, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ обосновава следните правни изводи:

Оспорва се в срок, подлежащ на обжалване ревизионен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването и жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът счита, че оспорения ревизионен акт, е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Съгласно чл. 114, ал. 2 от ДОПК, ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията.

В конкретният казус сроковете за извършване на ревизия са продължени от компетентен орган. РД е издаден в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК, който е 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията.

В конкретния случай спорът е дали е налице хипотезата на чл.45, ал.4 от ЗДДС, съгласно която освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.

При обсъдената фактическа обстановка не е спорно, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, притежава недвижими имоти, които отдава срещу заплащане. Няма спор, че част от наемните правоотношения са с юридически лица и за тях е начислен ДДС.

Спорно е дали установените доставки за месец февруари 2021 г. са необлагаеми такива с оглед сочената разпоредба на чл.45, ал.4 от ЗДДС или същите попадат в приложното поле на чл45, ал.6 от ЗДДС, съгласно която алинея 4 не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси.

Тук следва да се има предвид и общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР ДОПК, т. е. лицето което, претендира наличие на основание за необлагаема доставка, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че за тези доставки е налице допуснато от закона изключение и те не са облагаеми такива.

Представените доказателствата следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин, че в случая се касае до отдаване под наем на недвижим имот или част от него на за жилище на физическо лице, което не е търговец.

Видно от ангажираните в хода на ревизията доказателства, твърденията на оспорващия за наличие на необлагаеми доставки се градят на липсата на събрани доказателства за това, че конкретни имоти на дружеството са отдавани на физически лица за кратки периоди от време, както и на счетоводни записвания в счетоводството на дружеството. Действително са ангажирани и гласни доказателства, но същите не са достатъчни, за да се отрече отдаването на имоти на дружеството за краткотрайно ползване. От друга страна не се представени никакви писмени или гласни доказателства, които да оборват направените в РД изводи, че дружеството отдава апартаменти за краткосрочно настаняване – нощувки. Посочен е конкретен интернет сайт, при отварянето на който се констатира и към момента рекламна дейност за отдаване под наем на физически лица на недвижими имоти за нощувки, като не е поставено ограничение за минимален брой нощувки.

Така установените доказателства, според настоящата съдебна инстанция водят на извод за правилно установени факти в хода на ревизията. Този извод не се променя от спорът между страните дали са върнати или не всички предоставени от жалбоподателят договори на органите по приходите по предходна проверка. Това е така, тъй като от една страна има ангажирани писмени доказателства за това, че органите на НАП Пловдив са върнали договори на жалбоподателят (представени в съдебно заседание на 12.12.2024 г.), а от друга страна не са ангажирани каквито и да било доказателства, че тези спорни договори касаят именно ревизирания период.

От друга страна в изпратеното Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-16001623005661-040-001/27.09.2023 г. не са изисквани оригинали на договорите.

По ревизионното производство са приобщени материали от предходно ревизионно производство, като се установява, че действително са представени 1005 бр. договори за наем на жилища отдадени на физически лица. Тук следва да се посочи и подадена декларация на 15.12.2023 г. от управителя на „А. 2003“ ЕООД за това, че тези договори не са открити при тях и нямат протокол, че са върнати, поради което се сочи следното : „ Явно са налични по предходната проверка“. В декларацията се сочи и че за имотите, които се отдават с краткотрайно под наем не са водени регистри, от които да се извлече информация кои апартаменти за колко нощувки са отдадени под наем на физически лица и фирми. Сочи се, че е приложена справка по месеци и години какви приходи са отчетени от отдадените под краткосрочно под наем апартаменти разделени по физически лица и фирми. Приложено е извлечение от главна книга на дружеството за периода 01.01.2021 до 31.12.2021 г.

Освен това са приобщени от предходно ревизионно производство счетоводни регистри на дружеството за месец февруари 2021 г., от които се установяват действително сочените в РД и РА приходи – по Протокол **********/28.02.22021 г. в размер на 1500 лева с ДДС 0 лева и забележка наем жилище и фактура ********** от 13.02.2021 г. на стойност 162.00 лева издадена на И. Х. К. ( с непосочен коректно ЕГН или БУЛСТАТ) и основание наем жилище.

При така установените доказателства по делото следва да се приеме, че са обосновани изводите на органите по приходите за това, че дружеството отдава краткосрочно за нощувки на физически лица свои недвижими имоти. Самата краткосрочност не може да доведе на извод, че физическите лица използват имотите за жилище, доколкото това изисква определена трайност на ползване на наетото помещение за по-продължителен период от време.

За пълнота следва да се посочи, че разпитаните свидетели не могат да оборят изводите, че дружеството е отдавало краткосрочно за нощувки на физически лица свои недвижими имоти, доколкото същите не се отнасят конкретно за ревизирания период.

Следва също така да се посочи, че физическите лица давали обяснения в хода на ревизионното производство не са особено конкретни в отговорите си, а дори да се приеме, че същите са били наематели за продължителен период от време, това не значи че през ревизионния период не са осъществявани краткосрочни нощувки.

Доказателство за последното е както рекламата на сайта сочен по-горе, така и факта, че и в по-късни периоди са установени такива нощувки (видно от обясненията на С. С. дадени в хода на ревизионното производство).
Правилно според настоящия съдебен състав се приемат тези физически лица за осъществяващи престой като туристи по смисъла на Закона за туризма и се споделят изцяло изложените от директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП аргументи за това, че в конкретния случай следва тези нощувки да се приемат за услуга по настаняване в туристически обект - самостоятелни апартаменти, независимо че дружеството не е регистрирано по Закона за туризма.

Ето защо и настоящия съдебен състав приема, че действително е налице хипотезата на чл.45, ал.6 от ЗДДС и не следва да се приемат тези нощувки като доставки освободени от дължимия ДДС.

Напълно споделими са и доводите защо е дължим пълния размер на ДДС от 20 %, а не намалената ставка от 9 %. Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗДДС данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто. За целите на прилагане на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, обаче, туристическите обекти, в които се извършва настаняването, следва да са категоризирани по Закона за туризма (ЗТ). Чл. 40 от ППЗДДС поставя като едно от изискванията за прилагане на намалената ставка по ЗДДС при настаняване наличието на валиден документ за категоризация на обект, а в случая такъв липсва.

Що се касае до наведените аргументи за разминаване между изчисления ДДС в РД и РА действително такова е налице, като от двата акта се установява, че е използвана една и съща данъчна основа – 1662 лева. Разликата идва от изчислението на дължимия ДДС за сумата от 162 лева, за която на И. Х. К. е издадена фактура. В РД е прието, че ДДС не се включва в тази сума, а в РА е прието, че доколкото е заплатена окончателна цена от 162 лева в тази сума е включени и ДДС. Ето защо с РА е вменен и по-малък размер на дължим ДДС. Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 от ДОПК данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118. Ето защо независимо, че в РД е посочен по-голям размер на ДДС, водещ в случая е този определен с издадения РА. Именно това е основание да се приеме, че няма как при разминаване в РД и РА да се аргументира незаконосъобразност на издадения РА, още повече че в конкретния случай определения размер на дължим ДДС с РА се явява по-благоприятен за ревизираното лице.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ приема, че ревизионния акт е законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.

При този изход на спора, ще следва жалбоподателят да заплати на ответника направените разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева определен на основание чл.161, ал.1 ДОПК вр. чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Административен съд Пловдив, ІХ– състав:

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А. – 2003“ ЕООД, представлявано от Е. К. срещу Ревизионен акт № Р-16001623005661-091-001/15.05.2024 г., издаден от С. П. – Началник Сектор и М. Г. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 362/09.08.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за ДДС в размер на 277,00 лв., с прилежащи лихви 81,51 лв. за данъчен период м. 02.2021 г.

ОСЪЖДА Алекс – 2003“ ЕООД, представлявано от Е. К. да заплати на Национална агенция по приходите направените по делото разноски в размер на 400 / четиристотин/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.160, ал.7 от ДОПК.