О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
03.06.2020 год., гр. Лом
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І състав,
на трети юни, две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 86/2020год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото
е образувано по предявени от Б.А.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощника,
адв. Р. Б., МАК, против Д.17 ЕООД – гр. *******,
ЕИК *********, искове за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение за
неползван платен годишен отпуск.
С
Разпореждане от 24.01.2020 год. е постановено да бъдат изпратени на ответника
преписи от ИМ и приложенията, за отговор по реда на чл.131 от ГПК, като същите
са връчени на 04.03.2020 год.
В
предоставения срок ответникът е депозирал писмен отговор чрез пълномощника,
адв. Й.Т., АК *******, с който прави и възражение за неподсъдност на делото
пред РС – Лом. Моли същото да бъде изпратено по подсъдност на РС – *******, където
е адресът му на управление.
Съдът
намира, че възражението за неподсъдност е направено в преклузивния срок по
чл.119, ал.3 от ГПК, поради което е допустимо.
Разгледано
по същество се явява основателно.
По
силата на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника.
Настоящият
случай не попада в предвиденото в чл. 114 ГПК изключение, тъй като в исковата
молба не се излагат съображения защо искът се предявява пред РС – Лом – от една
страна, а от друга – видно от приложеното копие от трудов договор, представено с
отговора на ответника, в него е посочена длъжността на работника-"Шофьор, товарен
автомобил/международни превози /без
посочване конкретно място на работа/. Никъде
в труд. договор не е посочено от работодателя в кои държави ищецът ще извършва
дейността си като шофьор товарен
автомобил/ международни превози/, но сам в ИМ той е посочил, че през
цялото време на работа в дружеството -ответник е изпълнявал труд. си задължения
страни от ЕС и не се е прибирал в Р. България.
Директива№ 533
на Съвета на ЕИО от 14 октомври 1991 г
относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите
за условията на труд. договор или
трудово правоотношение е транспонирана в Кодекса на труда с изменението на чл.
66 с ДВ бр.52/2004 г т. е. при синхронизиране бълг. законодателство с
европейското преди влизане на Р. България в ЕС.
Затова чл. 66
ал.3 от КТ е постановил, че за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор,
доколкото друго не е уговорено или не
следва от характера на работата.
В настоящия
казус в трудовия договор не е уговорено място на работа на лицето ищеца Б.А.Б.,
а от характера й се установява, че работата на му като шофьор международни
превози е извън България, в ЕС.
С оглед
разпоредбата на чл. 66 ал.3 от КТ в
случая следва да се приложи като критерий за подсъдност на настоящето
дело- седалището на Д.17
ЕООД – гр. *******, ЕИК *********, защото няма изрично договорено място на работа.
Поради
това, съобразно правилото на чл. 105 от ГПК и при направеното възражение от
ответника, компетентен да разгледа делото се явява РС – *******.
Ето
защо, производството слева да се прекрати пред настоящия съд и делото да се
изпрати по подсъдност на РС – *******.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 86/2020 год. по
описа на Районен съд гр. Лом.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на РС – *******.
Определението
подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването, пред МОС.
Районен
съдия: