НОХД № 232/2019 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия А.П.У. с ЕГН: **********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно-специално
образование, разведен, работещ за това, че на 31.10.2016 г., в
гр. Пазарджик, в качеството си на управител и представляващ „***“ ЕООД - гр.
Пещера, ЕИК ***, в 30 дневен срок от спиране на плащанията, считано от
30.09.2016 г., по публични задължения, в общ размер на 542 176,69 лв.,
формирани от СД по ЗЗДС за периода - 01.02.2016 г. - 31.08.2016 г., общо в
размер на 529 016,52 лв., от които главница – 524 391,52 лева и лихви
4 625,00 лева и декларации образец 6 за периода - 01.01.2016 г. -
29.09.2016 г., общо в размер на 13 160,17 лв., не е поискал от ОС -
Пазарджик да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 626, ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1, вр. чл.
608, ал. 1 , т. 2 от ТЗ.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение. Дава кратки обяснения.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като
пледира за признаване на подсъдимия за виновен и счита, че следва да му бъде
наложено наказание глоба, като при определяне на нейния размер да се отчетат
смекчаващите вината обстоятелства - направените самопризнания и добрите
характеристични данни, а като отегчаващи такива - предишните му осъждания, като
сторените по делото разноските да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституирани граждански ищец или частен обвинител.
В дадената му последна дума подсъдимият предоставя на
съда какво наказание да му наложи.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Търговско дружество „***“ ООД - гр. Пещера е вписано в
Търговския регистър на 09.04.2015 г. като еднолично дружество с ограничена
отговорност със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Златовръх“ №
63, с предмет на дейност: търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки,
при условие, че ако се изисква разрешение или лиценз или регистрация за
извършване на някоя дейност, тази дейност се осъществява след получаване на
такова разрешение или лиценз, съответно след извършване на такава регистрация,
рекламна дейност, отдаване под наем на търговски площи, комисионна дейност,
импорт, експорт, реекспорт, търговия с алкохол и тютюневи изделия, всяка
незабранена от закона дейност, капитал 50 лв., разпределен на 50 дяла от по 1
лв., със съдружници и управители В.И.С.от гр. Пазарджик и Й.Л.Е.от гр. София,
като всяка от тях притежавала по 25 дяла от капитала на дружеството.
На
14.01.2016 г. Е.и С. продали дяловете си на свидетелката С.П.Н. ***, която от
тази дата била вписана като управител на „***“ ЕООД-гр. Пещера. На 10.05.2016
г. Н. прехвърлила дружествените си дялове на подсъдимия А П.У., като от същата
дата подсъдимият У. бил вписан като управител на „р. 15“ ЕООД, както и ново
седалище на дружеството - гр. Пещера, ул. „Михаил Такев” № 85. За периода от
месец януари 2016 г. до м. май 2016 г., по подадени от дружеството декларации
обр. 6 и декларации по ЗДДС, за дружеството били възникнали задължения, в
размер на 12 137.01 лв., които не били платени. На 30.05.2016 г. било
образувано ИД № *********/2016 г., за неплатените публични задължения. От ТД на
НАП Пловдив, офис Пазарджик било изпратено съобщение до подсъдимия У. за
доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК на публично задължение в
размер на 12 137.01 лв., към 30.05.2016 г., произтичащи от задължения от
декларации обр. 6 и декларации по ЗДДС. Същото било лично получено от У. на
07.03.2017 г. Към изпълнителното производство, с разпореждане на публичен
изпълнител изх. № С 160013-105-0095444/06.10.2016 г., били присъединени и
вземане на НАП за Данък върху ДДС, в общ размер на 276 187.70 лв., начислени
към 06.10.2016 г., произтичащ от подадена декларация по ЗДДС, с разпореждане на
публичния изпълнител, с изх. № С 170013-1105-0033735/27.02.2017 г., били
присъединени вземания на ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. София, представляващи имуществени санкции по чл. 415 от КТ, наложени
с наказателни постановления, общо в размер на 5 786,18 лв., начислени към
27.02.2017 г. и с разпореждане за присъединяване, с изх. № С170013-105-
0040219/08.03.2017 г„ били присъединени задължения към НАП за Универсален
пенсионен фонд, ДОО, Здравно осигуряване и Данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения, произтичащи от декларация — образец 6, общо
в размер на 550 025,62 лв., начислени към 08.03.2017 г. Тези разпореждания били
връчени лично на подсъдимия Учкуов съответно на 07.03.2018 г. и на 31.03.2018
г. В хода на изпълнителното дело, от публичния изпълнител - свидетелят И.Т.
било установено, че дружеството не разполага с имущество, с което да погаси
задълженията си.
По делото е назначена и изготвена финансово -
икономическа експертиза, в чието заключение се сочи, че „р. 15“ ЕООД- гр. Пазарджик
е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, считано от дата 30.09.2016 г.
Дружеството не е извършвало никакво плащане, свързано с погасяване на своите
публични задължения по образуваното ИД от ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик.
Сочи се, че към тази дата публичните задължения са в общ размер на 542 176.69
лв., формирани от СД по 33ДС за периода 01.02.2016 г. - 31.08.2016 г., общо в размер на 529 016.52
лв., от които главница - 524 391.52 и лихви 4 625.00 и декларации образец 6 за
периода 01.01.2016 г. - 29.09.2016 г., общо в размер на 13 160.17 лв.
По делото е приложена справка изх. № РД
-03-182/27.02.2018 г. от Окръжен съд- Пазарджик, от която е видно, че в съда не
е подавана искова молба и няма образувано търговско дело за откриване на
производство по несъстоятелност на търговско дружество „р. 15“ ЕООД, ЕИК
*********.
От приложените писмени доказателства се установява, че
към 30.09.2016 г. стойността на активите на управлявано и представляваното от подсъдимия
дружество „р. 15” ЕООД не е могло да покрие възникналите задължения и е налице
спиране на плащанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 626, ал. 2, предложение 3
от Търговския закон, в 30 дневен срок от 30.09.2016 г. подсъдимия У. е имал
задължението да поиска от Окръжен съд Пазарджик да открие производство по
несъстоятелност, но не е сторил това.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи
въз основа на самопризнанието на подсъдимия А.П.У., което самопризнание се подкрепя
от всички събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства по делото, а
именно от показанията на свидетелите Р.Т., С.Н. и И.Т., така и от писмените
доказателства по делото - писмо от ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик с изх. №
23667#1/13.09.2018 г. с приложени към него
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансови 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.,
подадени от името на „***“ ЕООД, Отчет
за приходи и разходи за финансов период от 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.,
Информация за упълномощени лица на фирмата, Банкови сметки, информация за
счетоводителите на фирмата; Писмено съгласие на основание чл. 74, ал. 2, т. 1
във вр. с чл. 72, ал. 1, т.3 и т. 5 от ДОПК от 19.06.2018 г., Писмено съгласие
на основание чл. 62, ал. 5 от Закона за кредитните институции от 19.06.2018 г.,
Протокол за вземане образци за сравнително изследване от 21.06.2018г.,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
характеристична справка, справка за съдимост.
От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подсъдимият А.П.У. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 626, ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1, вр. чл. 608, ал. 1 , т. 2 от ТЗ,
като на 31.10.2016 г., в гр. Пазарджик, в качеството си на управител и
представляващ „***“ ЕООД - гр. Пещера, ЕИК ***, в 30 дневен срок от спиране на
плащанията, считано от 30.09.2016 г., по публични задължения, в общ размер на
542 176,69 лв., формирани от СД по ЗЗДС за периода - 01.02.2016 г. -
31.08.2016 г., общо в размер на 529 016,52 лв., от които главница – 524
391,52 лева и лихви 4 625,00 лева и декларации образец 6 за периода -
01.01.2016 г. - 29.09.2016 г., общо в размер на 13 160,17 лв., не е
поискал от ОС - Пазарджик да открие производство по несъстоятелност. Съдът
намира за установени и доказани по категоричен начин всички елементи на
престъпния състав.
От обективна страна са установени задължения на „***“
ЕООД към бюджета. Налице е спиране на плащанията по визираните по-горе
задължения. Това предполага настъпила неплатежоспособност, поради което е
следвало управителят на дружеството – подсъдимият А.П.У. да поиска от Окръжен
съд - Пазарджик да открие производство по несъстоятелност. Той не е сторил това
в законоустановения срок, който съгласно чл. 626, ал.1 от ТЗ е до 30 дни от
датата на съответното събитие. В случая това е следвало да стане в периода 30.09.-30.10.2016
г.
От субективна страна подсъдимият У. е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, тъй като е бил уведомен лично за
наличието на задължения на управляваното и представлявано от него дружество, разпорежданията
на контролните органи от ТД на НАП са връчени лично на него. Въпреки че фирмата
не е била в състояние да погаси посочените по-горе задължения, подсъдимият не е
поискал от компетентния за това съд – Окръжен съд Пазарджик, да открие
производство по несъстоятелност, с което е осъществил изпълнителното деяние на чл.
227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 626, ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1, вр.
чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително ниска обществената опасност на извършеното от подсъдимия
У. деяние, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години
или глоба до пет хиляди лева. Не се касае за тежко престъпление по смисъла на
общата част на НК. Все пак следва да се отбележи, че законодателят неслучайно е
инкриминирал деянието, тъй като с него се засягат обществени отношения, които
могат да имат негативен ефект върху множество гражданскоправни субекти –
кредитори на търговеца.
Съдът прецени като сравнително ниска и обществената
опасност на подсъдимия, който е осъждан, но е с добри характеристични данни. Смекчаващи
отговорността обстоятелства са именно направеното самопризнание, безупречното
процесуално поведение и добрите характеристични данни.
Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се
отчетат предходните осъждания.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред.
При тези данни съдът определи на подсъдимия А.П.У. наказание за
престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 626, ал. 2, пр. 3,
във вр. с ал. 1, вр. чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ глоба в размер на две хиляди
лева. Видът и размерът на наказанието съдът определи отчитайки смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки сравнително ниската
степен на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за негово
извършване и данните за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК.
Така определеното наказание съдът намира, че
съответства напълно на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се
със сравнително ниска степен на обществена опасност и на сравнително ниската
обществена опасност на самия подсъдим. Съдът намира, че едно по-леко наказание
не би могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК. При горните
данни съдът намира, че именно така определеното наказание ще изиграе своята
роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият
ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. С наложеното
наказание ще се постигне и другата цел, преследвана от закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления.
Съдът следва да осъди подсъдимия А.П.У. да заплати и сторените по
делото разноски за експертиза в размер на
175,95 лева, платими по сметка на ОД МВР Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: