РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Пазарджик , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20205220102151 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.410 ал.1, т.2 от КЗ.
Подадена е искова молба от “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.’’Христофор Колумб’’ №43, представлявано от Й. Ц. и Р. Б. –
Изпълнителни директори, чрез процесуалния си представител К.А. –
юрисконсулт против Община Пазарджик, ЕИК *********, с адрес:
гр.Пазарджик, бул.’’България’’ №2, в която ищецът, чрез пълномощника си
твърди, че на 24.06.2019г., на кръстовището на ул.„****“ и ул.„****** в
гр.Пазарджик, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което
правомерно движещото се МПС с рег.№PA **** ВХ попада в необозначена и
необезопасена ревизионна шахта на пътното платно. Твърди, че за
настъпилото ПТП водачът на увредения лек автомобил е уведомил
компетентните органи, които след посещение на място са съставили
Удостоверение рег.№100600- 12639/01.07.2019г., съгласно което причина за
1
настъпване на пътнотранспортното произшествие е (без)действието на
Община Пазарджик, която стопанисва пътя, а водачът на моторното превозно
средство е правоспособен водач на МПС, не е употребил алкохол към
момента на ПТП, няма вина за настъпилото ПТП и спрямо него не е
образувана административно-наказателна преписка.
Твърди, че между „ЗД ЕВРОИНС" АД и собственика на увредения лек
автомобил с рег.№PA **** ВХ има сключен застрахователен договор за
застраховка „Каско на МПС" №00500100287426/10.01.2019г., валиден към
датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие към „ЗД ЕВРОИНС" АД е предявена претенция под
№**********/25.06.2019г. за изплащане на застрахователно обезщетение по
посочената застрахователна полица. Нанесените имуществени вреди са
описани в Протокол за оглед и оценка на щети от 25.06.2019г. и Протокол за
допълнителен оглед и оценка на МПС от 19.11.2019г. По заведената
претенция е било определено застрахователно обезщетение в размер на
810,44 лв. В полза на застрахованото лице е било издадено възлагателно
писмо за отстраняване на уврежданията от външен изпълнител. Видно от
приложеното банково извлечение, на 09.01.2020г. обезщетението е изплатено
изцяло по сметка на сервиза, извършил ремонта.
Сочи, че съгласно §7 ал.1, т.7 от Преходните и заключителните
разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация,
с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и
следните държавни имоти: мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които
обслужват само територията на съответната община и не са включени в
уставния фонд на търговски дружества. Легалната дефиниция на понятието
„канализационна система" е установена в §1, т.33 от Допълнителните
разпоредби на Закона за водите, според която тя е съвкупност от
канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в
урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции
или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на
отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите,
пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до необходимите
2
качества и заустването им в съответния воден обект. Посочва, че
разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи предвижда, че отпадъчните и/или дъждовните
води от имотите на потребителите се отвеждат, като сградните
канализационни инсталации или вътрешните канализационни мрежи се
присъединяват към канализационните системи чрез канализационно
отклонение, посредством ревизионна шахта или ревизионен отвор -
собственост на потребителите. Сочи, че в чл.5 и чл.6 от Закона за водите се
предвижда, че водностопанските системи включват съоръжения за отнемане,
съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на
води, за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие
на водите (ревизионната шахта е именно такова съоръжение за отвеждане на
води), като водностопанските системи и съоръжения на територията на
страната могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на
физически и юридически лица. Съгласно чл.19 ал.1, т.4, б.„а" и „б" от Закона
за водите, публична общинска собственост са водоснабдителните системи
или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване,
обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се
доставя вода за потребителите на територията на общината, с изключение на
тези по чл.13 ал.1, т.5 и 6 от същия закон, както и уличните разпределителни
водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и водопроводните
отклонения до измервателните уреди в имотите на потребителите; уличните
канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните
територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им
съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води,
които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на
тези по чл.13 ал.1, т.7 от същия закон. Предвид чл.141 ал.1, т.1 от Закона за
водите собствениците на водностопански системи са длъжни да ги поддържат
в техническа изправност, а според чл.191 - кметът на съответната община
контролира изграждането, поддържането и експлоатацията на
водностопанските системи по чл.19, т.4 от същия закон.
Твърди, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е общинска
собственост на основание чл.56 ал.2 от Закона за общинската собственост, вр.
с пар.7 ал.1, т.4 от Закона за местното самоуправление и местната
3
администрация, поради което съгласно чл.11 ал.1 от Закона за общинската
собственост имотите и вещите - общинска собственост следва да се
управляват в интерес на населението на общината, а на основание чл.19 ал.1,
т.2, вр. с чл.31 от Закона за пътищата, ответникът е длъжен да осъществява
дейностите по управлението и поддържането му, в т.ч. осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година (§1, т.14 от Допълнителните разпоредби на Закона за
пътищата). Сочи, че разпоредбата на чл.167 ал.1, изр. Първо, вр. с чл.167 ал.2,
т.1 от Закона за движение по пътищата вменява на лицата, които стопанисват
пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, а в
тежест на службите за контрол, определени от кметовете на общините, е
предвидено задължение да контролират в населените места изправността и
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка.
Посочва, че по смисъла на §1, т.37 от Закона за движение по пътищата,
„препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества и други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. По смисъла на §6, т.1 от Закона за движение по
пътищата „път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци, в т.ч. и улиците, а съгласно §1, т.9 от Правилника за прилагане на
Закона за движение по пътищата „обхват на пътя" включва платното
(платната) за движение, банкетите, тротоарите, разделителните ивици,
отводнителните окопи, откосите и ивиците, ограничаващи пътя.
С оглед на горното, канализационната шахта с капака е публична
общинска собственост, намираща се на общински път. Следователно тя е
съоръжение от техническата инфраструктура на транспортната и
канализационна система, тъй като от една страна попада в обхвата на
общинския път - котата на шахтата е на нивото на уличното платно, а от
друга страна ролята и целта на поставянето й е да осигурява достъп за
контрол и извършване на необходимите дейности за поддръжка на
канализационните системи.
Твърди, че общината-ответник като юридическо лице извършва
горепосочените дейности чрез своите служители или други лица, на които е
4
възложила изпълнението им и за чиито действия или бездействия отговаря.
Отговорността на ответника за лошия избор на изпълнител на възложената
работа е обективна и за нейното ангажиране не се изисква да е налице
виновно поведение.
Във връзка с гореизложеното, твърди, че с изплащане на
застрахователното обезщетение, на основание чл.410 ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането, за "ЗД ЕВРОИНС" АД възниква право да се суброгира в
правата на своя застрахован срещу възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод, на която са възникнали вреди по
смисъла на чл.49 от Закона за задълженията и договорите до размера на
изплатеното обезщетение, 810.44 лв. и обичайните разноски за неговото
определяне, в размер на 15 лв.
Твърди, че с регресна покана "ЗД ЕВРОИНС" АД е отправило покана
към длъжника да плати. Поканата е получена на 23.03.2020г., видно от
приложеното известие за доставяне. Към настоящия момент ответникът не е
изплатил претендираната сума.
Твърди, че за ищцовото дружество е възникнал правен интерес за
предявяване на настоящия иск за осъждане на ответника да заплати на „ЗД
ЕВРОИНС" АД претендираните суми.
Моли съда да осъди Община Пазарджик да заплати на „ЗД ЕВРОИНС“
АД, на основание чл.410 ал.1, т.2 от КЗ, главница в размер на 825,44 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№**********/25.06.2019г., с включени 15 лева ликвидационни разноски за
неговото определяне, законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане и разноските,
направени в исковото производство, заплатените държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно
описани. Направени са доказателствени искания. Посочена е банкова сметка
на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответната община, чрез процесуалния й представител, с
5
който е взето становище, че исковете за обезщетение и лихви са допустими,
но неоснователни. Оспорва същите по основание и размер.
Посочва, че в исковата молба ищецът сочи, че отговорността на
Община Пазарджик е гаранционно обезпечителна, т.е. отговорност на
възложителя на работа - каквато не е налице в случая. Сочи, че съгласно чл.49
от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, в
случая обаче изискването за поддържането на процесната шахта произтича
пряко от закона като кмета няма право на избор при възлагане на
поддръжката.
Счита, че обстоятелствата, на които се основават исковете не отговарят
на действителното положение, тъй като Община Пазарджик не следва да носи
отговорност по настъпилия застрахователен случай.
Възразява, че Община Пазарджик не е пасивно легитимирана да
отговаря по иска на „ЗД ЕВРОИНС“ АД, тъй като съгласно чл.19 ал.1, т.4,
б."б" от Закона за водите публична общинска собственост са уличните
канализационни мрежи (част от която са ревизионните шахти, разположени в
средата на пътното платно), като от Закона за водите и Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги следва, че за
канализационната система носи отговорност друг субект "Водоснабдяване и
канализационни услуги" ЕООД - Пазарджик, поради следните обстоятелства:
1.Процесната шахта, която е задължителна част от канализационната
система, не е собственост на Общината по силата на чл.198о от Закона за
водите - „Стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите
и съоръженията се извършват от ВиК операторите“. Изрична е и разпоредбата
на чл.126 от ЗВ, че лицата, които осъществяват експлоатацията на
канализационните мрежи и съоръжения са длъжни да ги поддържат в
техническа и експлоатационна изправност. Твърди, че от тук може да се
направи изводът, че ВиК операторът има не само права, но и насрещни
задължения, каквото е полагането на необходимата грижа и разходи за
изправното им състояние, в противен случай ако бъдат извършени разходи за
поддържането им в изправно състояние ще е налице неоснователно
обогатяване, тъй като на същите за сметка на Общината. След като чл.1 от
6
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
вменява на определено лице ремонтът и поддръжката (извън дейностите по
почистването от кал и нечистотии) на шахтите, то именно това лице ще
следва да носи отговорността от неизпълнение или лошо изпълнение на
задължението си да поддържа и ремонтира канализационната система. Сочи
съдебна практика.
Моли съда да не възприема твърдението на ищеца, че Община
Пазарджик е собственик на процесната шахта, тъй като по силата на
посочените по-горе закони задължението за поддържането й в изправност е
вменено на други лица. Община Пазарджик е собственик на общинския път,
но не и на посочената от „ЗД ЕВРОИНС“ АД шахта, още повече, че по делото
не съществуват доказателства, че същата е собственост на Общината. Сочи,
че съгласно чл.43 от Наредбата за управление на общинските пътища в
Община Пазарджик, Общината е длъжна да поддържа общинските пътища,
съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и
опазване на околната среда, което задължение Община Пазарджик е
изпълнила. Общината отговаря за поддръжката на общинските пътища (чл.31
от Закона за пътищата). Посочва, че няма спор, че пътният участък,
разположен на кръстовището между ул.„****** и ул.„****“, на която е
станало произшествието, е път от категорията на тези, за чието изграждане,
ремонт и поддръжка отговаря общината. Възразява, че ревизионната шахта на
този път обаче, не е нито част от пътя по смисъла на т.1 на §1 от ДР на ЗП,
нито пътно съоръжение по смисъла на т.3, нито пътна принадлежност по
смисъла на т.4 от §1 от ДР на ЗП. Твърди, че в тази връзка за Общината няма
законови задължения във връзка с поддръжката на канализационната мрежа.
Такива задължения има съответният оператор на ВиК услуга. Сочи съдебна
практика.
Твърди, че с оглед горното, доколкото искът по чл.86 от ЗЗД е
акцесорен на този по чл.410 ал.1 от КЗ, той също следва да бъде отхвърлен.
Не възразява да се приемат представените с исковата молба писмени
доказателства.
В проведените по делото съдебни заседания, ищецът, редовно призован,
не изпраща свои представител. С писмени становища, депозирани по делото,
7
пълномощникът на ищеца поддържа изцяло предявения иск и моли съда да го
уважи. Претендира разноските. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и моли съда да
го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски по делото. Подробни
съображения по същество излага в представената писмена защита.
Съдът след като се запозна с твърденията на ищеца в исковата молба и с
възраженията на ответника в писмения отговор и като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно, че
на 24.06.2019г., в гр.Пазарджик, на кръстовището на ул.“****“ и ул.“******, е
настъпило пътно-транспортно произшествие, с участник в него свидетеля Ст.
Р. Др., който е управлявал лек автомобил „М. 6“, с ДК №РА **** ВХ,
собственост на лизингово дружество. В резултат на това ПТП са причинени
повреди на лекия автомобил „М. 6“ с ДК №РА **** ВХ. За настъпилото ПТП
водачът на увредения лек автомобил е уведомил компетентните органи. Не е
спорно по делото, че водачът на моторното превозно средство е
правоспособен водач на МПС и че не е употребил алкохол към момента на
ПТП.
Не е спорно и това, че между ищеца „ЗД ЕВРОИНС" АД и собственика
на увредения при пътно-транспортното произшествие лек автомобил с рег.
№PA **** ВХ е имало сключен застрахователен договор за застраховка
„Каско на МПС" №00500100287426/10.01.2019г., валиден към датата на
процесното ПТП, видно и от приложената застрахователна полица. Във
връзка с настъпилото застрахователно събитие, към застрахователя-ищец е
предявена претенция под №**********/25.06.2019г. за изплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди. Причинените и
установени повреди по автомобила са описани в Протокол за оглед и оценка
на щети от 25.06.2019г. и в Протокол за допълнителен оглед и оценка на
МПС от 19.11.2019г.
По заведената при ищеца претенция е било определено застрахователно
обезщетение в размер на 810,44 лв. В полза на застрахованото лице е било
издадено възлагателно писмо за отстраняване на повредите от външен
8
изпълнител. Обезщетението е било изплатено на 09.01.2020г. по сметка на
сервиза, извършил ремонта на лекия автомобил, видно от приложеното
банково извлечение от същата дата.
С протоколно определение от 17.11.2020г., постановено в
производството по делото горните обстоятелства, а именно: 1.Наличието на
валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско на МПС“ с полица №00500100287426, с предмет МПС
марка „М.“, модел „6“, с рег. №РА **** ВХ, сключена с ищцовото дружество
и 2.Изплащането на застрахователното обезщетение в размер на 810.44 лв. в
полза на правоимащото лице на 09.01.2020г., са приети за безспорни между
страните.
Ответникът, въпреки отправената от ищеца до него регресна покана,
получена на 23.03.2020г., видно от приложеното известие за доставяне, не е
възстановил на ищеца претендираната сума.
Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-автотехническата експертиза е, че с оглед данните по делото, вещото
лице е определило следния най-вероятен от техническа гледна точка
механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие: В експертната
практика е прието подобен удар да се класифицира като челен удар в
неподвижна преграда, ниско разположена на пътя. В конкретния случай
скоростта на автомобила е била ниска с оглед на пътните условия от порядъка
на 30 км/ч. ПТП е протекло в тъмната част на деня към 21,25 часа на
24.06.2019г. при неблагоприятни пътни условия, мокра и наводнена пътна
настилка в условията на видимост от късите светлини на фаровете на
автомобила под пороен дъжд. Водачът С.Д. е управлявал лекия автомобил
марка “М. 6” с ДК №РА**** ВХ в посока от Остров Свобода към Центъра.
Видимостта пред автомобила при движението в дясната лента е била
ограничена от късите светлини на фаровете на автомобила и поройния дъжд.
Водачът не е имал техническата възможност своевременно да възприеме
наличието на необозначен предмет, наводнен и сливащ се с общия фон в
наводненото кръстовище и върху собствената лента. Скоростта на движение е
била технически съобразена с пътните условия и зоната, осветена от късите
светлини, при което автомобилът е бил правилно разположен в собствената
лента, с оглед наличието на голямо количество насъбрала се без оттичане
9
вода. Ударът от “М. 6” е осъществен с предната част, като ударът за него е
бил челен ексцентричен с концентрация предна лява ъглова част. Настъпили
са видими повреди върху всички елементи на автомобила в тази част.
Засегнати са основно поели удара: предна броня, предпазна кора двигател,
предпазната кора под предната броня, кора, греда под радиатора и кора под
рамката на радиатора.
Според заключението на вещото лице настъпилите повреди и
деформации по лекия автомобил „М.“, модел „6“, с рег. №РА **** ВХ в
предната му лява ъглова, ниско лежаща част, предна броня - ляв ъгъл,
предпазна кора двигател, предпазната кора под предната броня, кора, греда
под радиатора и кора под рамката на радиатора, като степен на увреденост,
напълно съответстват на установения и описан механизъм на
произшествието. Налице е причинно-следствена връзка между установения
механизъм на произшествието и настъпилите повреди-щети по автомобила.
Общата стойност на увредените детайли и части (477,37 лв.) и трудът (198
лв.), необходими за пълното възстановяване на автомобила, възлизат на
810,44 лева с ДДС.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че разликата в установените и
описани в приложените документи щети, съответно при първия и при втория
оглед на лекият автомобил, се дължи на това, че първият оглед е извършен
само като външен оглед, без разглобяване на автомобила, доката вторият
оглед е извършен в сервиза, след разглобяване. Тогава именно са
констатирани всички дефектирали части. Вещото лице заяви, че в случай
причинените на автомобила щети не са му пречели да се движи. Категоричен
е, че не е възможно процесният автомобил да се е увредил повече, вследствие
на употребата му през тези четири - пет месеца от произшествието до
ремонта му в сервиза.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.410 ал.1, т.2 от КЗ е доказан и
основателен и следва да бъде уважен по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.410 ал.1, т.2 от КЗ, с изплащането на
10
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49
от Закона за задълженията и договорите.
Суброгационният иск на застрахователя по имуществено застраховане
против причинителя на вредата за връщане на изплатеното застрахователно
обезщетение по чл.410 ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането визира следния
фактически състав: 1/ валидно сключен писмен застрахователен договор за
имуществено застраховане под формата на застрахователна полица или друг
писмен акт, 2/ застрахователят да е изплатил на застрахования дължимото
застрахователно обезщетение 3/ възложител за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод да която са възникнали вреди.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай посочените
законови предпоставки са налице.
Както бе посочено и по-горе, по делото не са спорни обстоятелствата за
наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество-
застраховател и собственика на лекия автомобил по имуществено
застраховане като в срока на действие на застрахователния договор е
настъпило застрахователното събитие. Не е спорно и обстоятелството, че
застрахователят е заплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
При наличието на тези предпоставки, застрахователят има право да се
суброгира в правата на застрахования срещу възложителя на работата до
размера на изплатеното застрахователното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне. Суброгацията тук настъпва по силата на
закона. Правата на застрахования преминават по право върху застрахователя,
което означава, че застрахователят упражнява чужди права /тези на
застрахования/, но от свое име. В разглежданата хипотеза възложителят на
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали имуществените вреди, отговаря пред застрахователя не въз
основа на застрахователното правоотношение, тъй като не е страна по това
правоотношение, а по силата на закона. Отговорността е по правилата на
деликтната или договорната отговорност в зависимост от вида на
11
увреждането /договорно или деликтно/, което означава, че застрахователят
ангажира гражданската отговорност на възложителя. Суброгационното право
може да се упражни, както срещу физическо, така и срещу юридическо лице.
Срещу възложителя на работата се упражнява по реда на чл.49 от ЗЗД
/какъвто е настоящия случай/. Затова в настоящия случай на изследване
подлежи фактическия състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД, която е
обективна и безвиновна /гаранционно-обезпечителна/.
Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/,
общинските пътища са публична общинска собственост. Според ал.5 на
същия, собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни
елементи по условията на чл.5.
Чл.5 ал.1 от ЗП предвижда, че пътищата /пътната инфраструктура/ имат
следните основни елементи: 1.обхват на пътя; 2.пътни съоръжения; 3.пътни
принадлежности. Според ал.7 на чл.5 от ЗП, пътните съоръжения и пътните
принадлежности се разполагат в обхвата на пътя, с изключение на базите за
поддържане на републиканските пътища, енергозахранващите и
осветителните съоръжения заедно с прилежащите им терени и
снегозащитните съоръжения, които могат да се разполагат извън него. В §1,
т.3 от ЗП е дадена легална дефиниция на "Пътни съоръжения" и това са:
водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите;
тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и
водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения.
Съгласно чл.31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
В конкретния случай, улицата, на която е станало процесното пътно-
транспортно произшествие, се намира в населено място – в гр.Пазарджик и
безспорно не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен
път по смисъла чл.3 ал.3 от ЗП и като такъв е публична собственост на
община Пазарджик (чл.8 ал.3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските
пътища се осъществяват от общините (съгласно чл.31 от ЗП), като лицата,
които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно за препятствията по тях и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок (чл.167 ал.1 от ЗДвП). В случая установената
12
шахта с надигнат капак на пътното платно представлява "препятствие на
пътя" по смисъла на параграф 1, т.19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта
на пътното покритие и създава опасност за движението.
За неоснователни съдът счита възраженията в отговора на ответника, че
пътната шахта не е собственост на общината и че тя не следва да отговаря за
нея. Процесната шахта се намира в обхвата на път, който е общинска
собственост. Не се касае за подземно съоръжение като част от
канализационната система на града, а за отворен /надигнат/ капак на шахтата
над повърхността на пътя, в който се е ударил лекия автомобил. По делото не
се установи шахтата като част от пътната настилка да е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят при
движението си (по аргумент от чл.52 ал.1 от ППЗДвП). Не се доказа да е
имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация.
Следователно ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, в
резултат на което е настъпила вредата. Оттук се налага изводът, че за
поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая
ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени
със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват,
като по този начин обезпечават безопасността на движението. Предвид на
това в случая правилно е ангажирана отговорността на ответника.
Наличието на надигнат капак на шахтата на пътното платно
представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата,
съответно неизпълнение на задълженията на общината по чл.31 от ЗП. От
гледна точка на деликтната отговорност, се касае за противоправно
бездействие, което ангажира отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД. По
чл.49 от ЗЗД отговаря този, който е възложил на друго лице някаква работа. В
случая общината следва да отговаря за бездействието на работниците и
служителите, на които е възложила дейността по поддържането на пътя.
Съгласно чл.167 ал.2, т.1 от ЗДвП, служби за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират в населените места изправността и
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и др. В този смисъл
Решение №1184/29.10.2009 год. на ВКС по гр.дело №5107/2007 год., ІІ г.о.,
ГК.
Освен това в ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава
13
водачът на МПС да избягва необезопасени препятствия или други неравности
по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че ако по някаква
причина не го стори, той ще носи отговорност за нанесените повреди по
управлявания от него автомобил. Установи се по делото, че водачът на лекия
автомобил не е имало как да види и възприеме вдигнатия капак на шахтата,
поради наводнения участък, в резултат на проливния дъжд.
С изплащане на застрахователното обезщетение, възлизащо в размер на
установената от съдебно-автотехническата експертиза необходима сума за
възстановяване на лекия автомобил, която е в размер на 810,44 лева /и
съответства на реално заплатената в случая сума/, чрез превеждането й за
ремонта на автомобила на оторизирания сервиз, доказано от приложеното
банково извлечение от 09.01.2020г. /и неспорно между страните/, ищцовото
дружество е встъпило в правата на кредитора (застрахования) срещу
причинителя на вредата (ответната община), поради което предявеният главен
иск следва да бъде уважен.
На основание разпоредбата на чл.410 ал.1 от КЗ освен изплатеното
обезщетение ще следва да се уважи и претенцията за присъждане на
разноските, направени за неговото определяне, които в случая са в размер на
15,00 лева.
Така искът се явява изцяло основателен и доказан изцяло и ще следва
да се уважи до претендирания от ищеца размер от 825,44 лева.
Основателна е и акцесорната претенция на ищеца - за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 27.05.2020г. и до окончателното й изплащане.
Не се доказаха по делото, при условията на пълно и главно доказване,
възраженията на ответника за такова поведение на водача на автомобила,
което да се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво
съпричиняване. Напротив установи се по делото, че причината за
увреждането е бил ударът на процесния лек автомобил в надигнат капак на
необезопасена и необозначена шахта на пътното платно. Вещото лице
установи, че такива повреди биха настъпили, независимо от скоростта, още
повече, че в заключението си същият е изследвал вреди при скорост от 30
14
км/ч, която е дори по-ниска от тази, посочена от свидетеля от 40-50 км/ч, като
уточни, че при по-голяма скорост, вредите биха били и по-големи. Вещото
лице не констатира наличие на вреди, които биха могли да настъпят от друг
механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението. Не установи такива, които да са настъпили в периода след
произшествието и до ремонта на лекия автомобил в оторизирания сервиз.
Неоснователно е и възражението на ответника, че лекият автомобил не
е бил използван от водача по предназначение, поради което настъпилото ПТП
не попада в обхвата на покрит риск по застраховката. Установи се по делото,
че водачът, който е собственик на фирма и има ресторант в парк „Острова“,
при настъпване на процесното произшествие се е движел по обичайния си
маршрут от местоработата - ресторанта към центъра на града /според
показанията на свидетеля, минавал оттам много пъти/.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените от него разноски по делото в размер общо на 450 лева, от
които 50 лева държавна такса, 250 лева възнаграждение за вещото лице и 150
лева определено от съда юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пазарджик, ЕИК *********, с адрес: гр.Пазарджик,
бул.”България” №2 да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Христофор Колумб” №43, представлявано от Й. Ц. и Р. Б. –
Изпълнителни директори, с процесуален представител К.А. – юрисконсулт
сумата от 825.44 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета №**********/25.06.2019г. в размер на 810,44 лева и
ликвидационни разноски за неговото определяне в размер на 15,00 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.05.2020г. до окончателното й изплащане, както и
разноски по делото в общ размер на 450 лева.
15
Банкова сметка на ЗД“ЕВРОИНС“ АД, по която да бъдат заплатени
присъдените суми: Банка „Юробанк България“ АД с IBAN:
BG**************.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16