№ 246, гр.Бургас, 08.08.2019 година
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично заседание на осми август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: Георги Дуков
разгледа докладваното от съдията-докладчик Светлин
Иванов ЧНД № 768 по
описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и
следващите от НПК, във връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения
от свобода И.Р.Д. ЕГН ********** ***, да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на останалата част от общото наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 9 години, наложено му с определение №46 от 19.04.2012г. по НОХД № 531/ 2011
г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, в сила от 05.05.2012г.
В съдебно заседание началникът на Затвора - Бургас изразява
становище за неоснователност на молбата на осъдения. Излага съображения, че
корекционната и превъзпитателна работа с осъдения Д. все още не е постигнала
целените резултати за неговото поправяне и превъзпитание, с оглед липсата на
категорични данни за позитивни изменения в светогледа и поведението на осъдения, допуснатите от него дисциплинарни
нарушения, липсата на достатъчно категорична мотивация за водене на
законосъобразен начин на живот и демонстрираната при изпълнение на наказанието
непостоянство и променливост. Наличните устойчиви криминални нагласи не са
преодолени, поради което съществува риск той да се завърне към извършването на
престъпления при живот на свобода. С такива доводи предлага молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване
да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения за неоснователна, въпреки наличието
на посочените в закона формални предпоставки за неговото предсрочно
освобождаване. Позовава се на средните стойности на риска от рецидив и
значителни вреди, както и на липсата на категорични доказателства за
окончателното и необратимо поправяне на осъдения на настоящия етап от
изпълнение на наказанието. Предлага молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване да бъде оставена без уважение.
Осъденият И.Д. участва в производството лично, моли
съда да уважи молбата и да го освободи условно предсрочно от изтърпяване на
останалата част от наказанието „Лишаване от свобода”. Изразява увереност, че се
е поправил и е дал доказателства за това, изразяващи се в полагания от него
труд, не бил наказван и не бил създавал проблеми на администрацията. Заявява,
че му е осигурена работа от негови роднини в Германия и желае да обърне
внимание на здравето си.
Съдът изслуша становищата на страните,
анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, и като
съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:
С определение №46 от
19.04.2012г. по НОХД № 531/ 2011 г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, в сила от
05.05.2012г., спрямо молителя И.Д. било определено общо наказание измежду
наказанията, наложени му по НОХД № 2118 2011г. по описа на Районен съд-Несебър,
по НОХД № 434/ 2011г., НОХД № 297/ 2011г., НОХД № 531/ 2011г. и НОХД № 483/
2011г., всички по описа на Окръжен съд-Ямбол, в размер на най-тежкото, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 9 години, търпимо ефективно при първоначален
строг режим. Със същото определение от срока на общото най-тежко наказание било
приспаднато времето, през което осъденият търпял наказание „лишаване от
свобода“ по някоя от включените в съвкупността присъди, както и времето, през
което осъденият е бил задържан под стража по някое от посочените дела.
За начало на наказанието
била определена датата 03.05.2011г., когато И. Георгиев започнал изтърпяването на наказанието „Лишаване
от свобода“ за срок от 9 година по горецитираното НОХД № 531/ 2011г. по описа
на Окръжен съд-Ямбол, включено в съвкупността. Изпълнението на наказанието
започнало най-напред в Затвора-Стара Загора, след което на 23.11.2012г.
осъденият бил преместен в Затвора-Бургас за доизтърпяването му. Със заповед от
05.03.2014г. на ВНД замл-главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“-гр.София,
осъденият Д. отново бил върнат в Затвора-Стара Загора. Впоследствие бил
преместен в Затвора-Пловдив, а след това отново бил върнат в Затвора-Стара
Загора. Със заповед от 01.06.2016г. е приведен в Затвора-Сливен за работа по
поддръжката до отпадане на необходимостта, но поради несправяне с работата е
върнат в ЗООТ „Стара Загора“. През м. юли 2017г. е преместен в Затвора-Бургас,
от 10.08.2017г. е настанен в ЗООТ „Житарово“. С определение № 293 от
19.12.2017г. по ЧНД № 1254/ 2017г. по описа на Окръжен съд-Бургас, осъденият Д.
бил преместен от ЗООТ „Житарово“ в Затвора-Бургас, поради държане и опит за
внасяне на наркотични вещества в затворническото общежитие.
От документите, приложени в затворническото досие на И.Д.,
и от изисканата от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост
се установява, че молителят е осъждан общо многократно за извършени тежки умишлени
престъпления от общ характер, и понастоящем е в затвора за трети път. До
настоящия момент, осъденият Д. не се е ползвал от института на условното
предсрочно освобождаване. Подадената от него молба в тази насока е била
оставена без уважение с определение № 289 от 29.11.2018г. по ЧНД № 973/ 2018г.
по описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от 07.12.2018г.
Към 08.08.2019г.
молителят фактически е изтърпял над 2/3 от наложеното му общо наказание,
включително чрез зачитане на положения в
затвора труд в размер на 6 месеца и 28 дни. Остатъкът от наказанието към тази дата
възлиза на 1 (един) месец и 16 (шестнадесет) дни.
След настаняването му на 10.08.2017 в ЗООТ „Житарово“
бил ангажиран на външни работни обекти -
„***“ ЕООД и фирма „***“, но допуснал последователни дисциплинарни нарушения,
за които бил съответно санкциониран. След преместването му на 22.11.2017г. в ЗОЗТ
„Дебелт“, осъденият полагал доброволен труд в клуб „***“, от която работа сам се отказал
поради малкото работни часове, които му зачитали за дейността. Впоследствие бил
назначен за *** в ***, но поради установени злоупотреби с *** бил отстранен от
тази длъжност. Понастоящем не работи поради хронични здравословни проблеми.
Спрямо осъдения И.Д. към момента са налице
множество оценки на риска от рецидив и значителни вреди. Според първоначалната
му оценка, изготвена при постъпването му в затвора през 2011г., величината на
риска от рецидив и вреди е фиксирана на 87 точки, в рамките на високите
стойности, с идентифицирани проблемни зони - отношение към правонарушението, трудова
заетост, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, злоупотреба
с наркотици и умения за мислене. При следващите годишни атестации за периода
2011-2015г. включително оценката на риска от рецидив и вреди се запазва в
същите стойности – 87 точки, при липса на позитивни промени в същите зони на дефицит.
При оценката, извършена през 2016г. е
отчетено минимално понижение на риска от рецидив от 87 на 85 т., с позитивни
промени единствено в зоната трудова заетост. Оценката през 2017г. бележи ново
понижение на риска от рецидив и вреди от 85 на 73 точки, т.е. вече в горната
част на средните стойности, с положителни промени в зоните управление на
финанси и доходи, начин на живот и обкръжение и междуличностни проблеми. Във
връзка с осъществено от осъдения Д. дисциплинарно нарушение, свързано с
употреба и опит за внасяне в общежитието на наркотични вещества, през м.
ноември 2017г. е извършена извънредна оценка, която установила рязко повишение
величината на риска от рецидив и вреди от 73 на 90 точки, с отчетено повишение
в зоните отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение,
злоупотреба с наркотици и умения за мислене.
В извършената на 10.05.2018г. поредна
оценка на риска е констатирано отново видимо намаление на величината от 90 на
75 точки – отново в горната граница на средните стойности, с подобряване в
зоните отношение към правонарушението, образование и обучение, трудова заетост,
начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми и умения за мислене.
Последната оценка на риска, извършена по повод молбата на Д. за условно
предсрочно освобождаване, констатира ново леко понижение в рамките на средните
стойности – от 75 на 68 точки, с продължаващо понижение в областите отношение
към правонарушението, взаимоотношения, междуличностни проблеми и умения за
мислене.
Обобщени са наблюдения на ангажираните с
работата с осъдения инспектори и други служители – осъденият приема напълно отговорността
за собственото си криминално поведение, само донякъде разбира факторите,
допринесли за него, мотивацията му за преосмисляне на поведението му е формална
на фона на устойчиви криминални нагласи, които не са преодоляни; поддържа
отношения с близките си и получава морална и материална подкрепа от тях; към
момента на последното атестиране междуличностните му умения са адекватни, но в
течение на изпълнението на наказанието е прибягвал до насилие в отношенията с
други лишени от свобода; в голяма степен
е развил уменията си за мислене, но не винаги е в състояние да намира добри
алтернативи, съществува целеполагане, но не и достатъчна настойчивост при
постигане на поставените цели. Представен е извод, че с оглед допуснатите от
осъдения нарушения на правилата в условията на затворническо общежитие от
открит тип, декларираната и демонстрирана промяна в поведението му е била
ситуативна и подчинена на постигането на благоприятни за него цели (промяна на
режима в по-лек и преместване), а не е израз на качеството и искрено
превъзпитание и поправяне. Усилията на Д. за постигане на положителна промяна
са оценени като привидни, доколкото поведението му се отличава с непостоянство
и променливост, граничещи не само с допускане на дисциплинарни нарушения, но и
с престъпно поведение (например опитът да внесе наркотици в общежитието). В
същия контекст, участието на молителя в общопенитенциарни мероприятия е
интерпретирано като начин той да получи поощрения и да впечатли администрацията
за собствена изгода, но без да полага усилия за позитивна промяна в поведението
си. Въпреки, че е награждаван, Д. е допускал и дисциплинарни нарушения,
последното от които датира от 16.04.2019г., за което е наказан със заповед на
началника на ЗОЗТ „Дебелт“ от 22.05.2019г. за нерегламентиран контакт и
предаване на забранена вещ – фонокарта, на друг лишен от свобода. Констатирано
е, че по упоменатите проблемни зони до момента не са постигнати заложените при
корекционно-възпитателната работа резултати, което препятства изграждането на
устойчиви позитивни поведенчески нагласи у молителя. Отчетено е и
съществуването на риск при живот на свобода Д. да извърши ново насилствено престъпление
при нужда от финансови средства, предвид и зависимостта му от наркотични
вещества.
Наред с това, осъденият Д. е участвал в курс по ***,
курс по ***, в програма ***, в специализираната програма „***“, включвал се в
спортни и културно-масови мероприятия, организирани в затворническото общежитие,
бил награждаван, включително с домашен отпуск.
Установените по делото фактически данни формират извод
за наличие само на първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения Д. –
изтърпяването на повече от 2/3 от срока на наложеното му наказание (чл.70 ал.1
т.1 от НК).
Не се установява по несъмнен начин втората
задължителна предпоставка - доказано добро поведение на осъдения в степен,
позволяваща обосновано заключение за постигнато поправяне.
Ангажирането на извод по чл.70 ал.1 от НК, че
осъденият е дал доказателства за своето поправяне, налага изследване на
цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до
момента.
Данните за съдимостта на молителя свидетелстват за твърде
висока степен на криминализация на личността му. Общото наказание в размер на 9
години „лишаване от свобода“, което търпи понастоящем, е наложено за множество
тежки умишлени престъпления, 4 от които осъществяват квалифицирани състави на
грабеж по чл. 199 от НК. В приложените становища от началника на Затвора-Бургас
и началника на сектор „СДВР“ в Затвора-Бургас изрично и ясно е посочено, че
прогнозата за развитие на личността на Д. в условията на свобода е
неблагоприятна, доколкото дори в условията на облекчен режим той не проявява
нужната отговорност и самоконтрол и допуска извършването на множество
дисциплинарни нарушения, последното от които през м. април 2019г.
Без да се подлагат на
съмнение заявената от осъдения мотивация за безпроблемно изтърпяване на
наказанието и съблюдаването през преобладаващата част от времето на режимните
изисквания, тези обстоятелства, поотделно и заедно, съвсем не са достатъчни за
извод, че осъденият действително е осъзнал и поел отговорността за извършените
престъпления, че е преосмислил из основи базисните си ценности и е предприел
съзнателни и целенасочени усилия да ги коригира в социалноприемлива и
съобразена със закона насока.
Величината на риска от рецидив
и сериозни вреди остава в средните нива на средните стойности, като
атестационните му резултати за предходните две години бележат резки колебания,
достигащи до стойност от 90 точки в края на 2017г. Следователно, въпреки продължителния
му престой в затвора, наличната по делото доказателствена съвкупност мотивира съда да счита, че постигнатите в
работата с молителя резултати са твърде недостатъчни по обем и дълбочина да оправдаят
извод за неговото поправяне. Въз основа на доказателствата може да се приеме
само, че при осъдения Д. е започнал и продължава процес на положителна промяна,
която обаче далеч не е постигната в необходимата съгласно чл.70 ал.1 предл.
първо от НК степен. Съдът изцяло споделя и позицията на началника на затвора,
че при очертаните факти, създадените до момента частични позитивни нагласи в
поведението на молителя следва да продължат да бъдат направлявани и
затвърждавани в контролираната среда на пенитенциарното заведение, съобразно
индивидуалния план за изпълнение на наказанието.
Отделно от изложеното,
към датата на разглеждане на настоящото дело, неизтърпеният остатък от
наказанието е едва 1 месец и 16 дни. По мнението на съда, този срок е твърде
недостатъчен за реализиране на законодателната идея, вложена в чл.70 от НК – да
подложи поправилия се осъден на контролирано наблюдение в условията на живот на
свобода, с цел да гарантира устойчивост и необратимост на неговото поправяне, и
да обезпечи законосъобразното му поведение в изпитателния срок. В случая
продължителността на остатъка от наказанието не позволява евентуална
пробационна мярка да бъде дори първоначално активирана, особено при евентуално
обжалване или протестиране на настоящото определение. Още по-малко такава мярка
може да изпълни надлежно и в пълнота предназначението си, установено в чл.70
ал.6 от НПК, тъй приложението й е допустимо само в рамките на изпитателния
срок.
Предвид горното съдът намери, че молбата на осъдения И.Д.
за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от общото
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 години, наложено му с определение №46
от 19.04.2012г. по НОХД № 531/ 2011 г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, в сила от
05.05.2012г., е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл.440 ал.1 от НПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода И.Р.Д. ЕГН ********** ***,
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от общото
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 години, наложено му с определение
№46 от 19.04.2012г. по НОХД № 531/ 2011 г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, в
сила от 05.05.2012г.
Съгласно чл.441 от НПК, ново предложение или молба за
условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода И.Р.Д. може да се
направят не по-рано от шест месеца, считано от влизане на настоящото
определение в сила.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от
началника на Затвора-Бургас, и на протестиране от прокурора в 7-дневен срок от
обявяването му пред Апелативен съд - Бургас.
Председател: