О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София 01.07.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД , трети въззивен състав, в закрито заседание на първи
юли две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА
ВРАЧЕВА
след като се
запозна с докладвано от съдия ГЕОРГИЕВА ВЧНД 314 по описа на АСНС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІІ
НПК .
С
протоколно определение,постановено
на 15.06.2020г. СНС по НОХД 4163/2018г. пети състав,
е
оставил без уважение искането, направено от С.Й.Г. и неговата защита в
производството по чл.270 ал.1 от НПК за изменение на мярката му за неотклонение
от „задържане под стража“ в по-лека такава. Основното оплакване на защитата се
свежда до необоснованост на съдебния акт като се твърди, че в недостатъчна
степен първоинстанционния съд бил обсъдил събраните до момента и в хода на
съдебното следствие доказателства. В частната жалба се твърди също, че съдебния
акт атакуван с нея, в недостатъчна степен е преценил наличието на нови
доказателства за каквито защитата счита показанията на свидетелите пред СНС.
Правят
се доводи, че макар и в производство по чл.270 НПК, СНС не е преценил обстоятелствата
по чл.56, ал.3 НПК и най-вече психическото и здравословното състояние на
малолетното дете Р. С. Г.. В този смисъл и в съответствие с наведените
оплаквания в частната жалба адв. Н. моли от името на подзащитния си С.Г. за
изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека
такава.
В
срока за възражение, прокуратурата не е представило такова.
Апелативният
спец наказателен съд, като се занима с оплакванията в жалбата и при направената
служебна проверка приема за установено следното:
Подадената
от адв. Н. като защитника на подс. С.Г. частна жалба, е в срок, поради което
същата е допустима. Частната жалба е правилно администрирана. Разглеждайки я по
същество АСНС намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Подсъдимият
Г., е задържан под стража през ноември 2014 г. по ДП № 247/2014 г. на ГД „КП“, а
по ДП №57/2017г. на ГД БОП, т.е. по настоящото наказателно дело от 05.09.2017 г.
Въззивната
инстанция изцяло споделя изложените в определението на СНС доводи, че не са налични
нови обстоятелства, които да обосноват изменение на мярката за неотклонение от
„Задържане под стража“ в по-лека такава. Споделя изводите на СНС относно опасностите
от укриване и извършване на престъпление, както и по отношение на извода за
наличие на обосновано предположение.
Не
споделя оплакванията, изложени във въззивната частна жалба АСНС намира за
необходимо да добави следните факти и обстоятелства, относими към вида на търпяната
процесуална принуда в хода на съдебното производство, а именно:
Делото
се намира в съдебната фаза, когато законодателя не е ограничил срока на задържане
и го е поставил в зависимост единствено и само от наличието на „нови
обстоятелства“.
В
случая подсъдимия Г., е предаден на съд за поредица от тежки умишлени
престъпления за които са му повдигнати
обвинения и внесен обвинителен акт, а именно за това, че:
- За времето от неустановена дата през месец юни 2015 г. до 04.05.2017 г., в гр.София, е ръководил организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица - на дванадесет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници Г. Р. С., ЕГН **********; С. М. Х., ЕГН **********; Г. К. Х., ЕГН **********; И. С. П., ЕГН **********; И. Й. Й., ЕГН **********; Г. М. Г., ЕГН **********; Х. Б. А., ЕГН **********; Г. И. Г., ЕГН **********; Б. Б. К., ЕГН **********; В. С. М., ЕГН ********** и З. Р. Н., ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел (получаване на доходи от престъпна дейност) и с цел извършване на престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК на територията на гр.София.
Престъпление по чл.321, ал.З, т.1, вр.ал.1 от НК.
- За времето от неустановена дата през месец декември 2016 г. до 26.12.2016 г., в гр.С., ул. „Г.С.“ № *******, в сградата на З. - гр.С., в съучастие, като помагач - умишлено улеснил извършването на престъплението, чрез даване на съвети и информация за жертвата и като подбудител - умишлено склонил, чрез даване на наставления и разпореждания извършителите Г. Р. С., ЕГН **********, С. М. Х., ЕГН ********** и Г. К. Х., ЕГН ********** умишлено да умъртвят Я. Б. Я., ЕГН ********* като на 26.12.2016 г. около 17.40 ч., в гр.София, жк „Р. К.“, зад бл.*****, вх.*****, му причинили тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в множествени разкъсно-контузни рани на главата в дясно теменно-слепоочно; подлежащо масивно кръвонасядане на меката черепна покривка челно теменно и двустранно слепоочно; многофрагментно счупване на черепа в областта на дясната слепоочна кост с изхождащи от него линейни счупвания, както следва - линейно счупване с ход напред теменно челно и леко в ляво, през дясната предна черепна ямка и предната трета на средната черепна ямка в дясно, достигащо до многофрагментното; - линейно счупване с напречен ход теменно, в посока наляво през черепната основа на границата предна средна черепна ямка в ляво, пред турското седло до петльовия гребен; -линейно счупване с ход тилно в дясно до границата задна-средна черепна ямка в дясно; състояние след хирургично отваряне на черепната кухина вдясно; петнист кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка теменно; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно; дифузен изразен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия с размекчение в кората и мозъчните ядра на дясната голямомозъчна хемисфера; ограничена контузия по конвекситета и външно на левия теменен дял на главния мозък; изразен мозъчен оток; кръвоизлив в мозъчния ствол, като описаните травматични увреждания са в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка със смъртта, настъпила на 30.12.2016 г. в 00.32 ч. в УМБАЛСМ „Н.И.П.“, гр.С. и убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост - чрез нанасяне на множество удари в областта на главата и тялото с твърди тъпи предмети, от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група - описаната в пункт първи от обвинението и убийството представлява опасен рецидив - С.Г. е извършил деянието, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК - с определение на СНС по НОХД № 2778/16 г., влязло в сила на 24.10.16 г., за извършените от обв.С.Й.Г. единадесет престъпления, се налага едно общо наказание - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
Престъпление по чл.116, ал.1, т.6, т.9, т.10 и т.12, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.З и ал.4, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1 буква “А” от НК.
- На 05.04.2016 г. около 07.10 ч. в гр.София, ж.к. Б. б., на пешеходната алея пред бл.****, в съучастие, като подбудител - умишлено склонил чрез даване на наставления и разпореждания извършителите Г. Р. С., ЕГН ********** и С. М. Х., ЕГН **********, да причинят на С. И. С., ЕГН ********** тежка телесна повреда - постоянна слепота с едното око, изразяваща се в тежка очна травма - оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око; разкъсване на лява очна ябълка; пролапс на увеята; излив на кръв в предна очна камера и липса на леща и деянието е извършено с особена жестокост — чрез нанасяне на множество удари в областта на главата и тялото с метални тръби, от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група - описаната в пункт първи от обвинението.
Престъпление по чл.131, ал.1, т.8 и т.9, вр.чл.128, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.З, вр.ал.1 от НК.
- За това, че на 28.11.2017 г., около 11.40 часа, в гр.С., ул.“М-р Г.В.“ № ****, ет.****, пред помещението за свиждане в Ареста при ОСИН — гр.С., се е заканил с убийство на С.Й. А., ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице - главен надзирател IV степен в сектор „Арести“ - I категория при Областна служба „Изпълнение на наказанията“- София, при изпълнение на службата му, с думите, че такива като него по друг начин ги „оправя“, че ще си има проблеми, че приема действията му като лично насочени срещу него и няма да остави така нещата, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му у С.Й. А..
Престъпление по чл.144, ал.З, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК.
- За престъплението по чл.
116, ал. 1, т. 6, т.9, т.10 и т.12, във вр. чл. 115, във вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 и вр. чл. 29, ал.1, буква „а“ и „б“ от НК, се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ чиито минимален срок е 15 години (от 15 до 20 години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна). Касае се за лице, което е
рецидивист и от прочита на справката за съдимост в нейния актуален вид, се
обосновава извод за опасност от извършване на престъпление. Не се покриват
критериите по отношение на подсъдимия Г. за това, процесуалната принуда да бъде
облекчена и смекчена.
По отношение на
обоснованото предположение:
АСНС намира, че няма
промяна по отношение на това най-важно обстоятелство, което визира необходимостта
от най-тежката процесуална принуда. Обвинителния акт е внесен със списък от 70
свидетели и 33 вещи лица. До монета са разпитани голям брой свидетели на
обвинението, но прави впечатление процесуалното поведение на свидетелите. В
по-голямата си част разпитаните в първата инстанция свидетели, са си променили
показанията и това е наложило констатиране на противоречие. Прокарва се една
тенденция за промяна на показанията, което обстоятелство буди смущение и
настоящата инстанция счита, че ако процесуалната принуда на Г. бъде облекчена,
то тази линия на защита, насочена към промяна на доказателства, ще бъде
засилена. Впрочем, Специализираната прокуратура е тази, която при наличие на
драстична промяна в показанията на съдебното следствие и то в огромен брой на
разпитаните до момента свидетели, следва да предприеме действие по разследване,
включително и на тези обстоятелства и в друго производство.
От служебната проверка
настоящата инстанция установи, че на 22.06.2020 г. с Присъда №4 по ВНХД №43/2017
г. по описа на АСНС (която не е влязла в сила), подс. Г., е осъден на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 години за деяние по чл. 321, ал.3, предл.1 и
предл.3, вр ал.2 НК, като е постановено и реално изтърпяване на тази присъда
при първоначален строг режим. По ВНОХД №43/2017 г. подсъдимият е с мярка за
неотклонение „Подписка“, а справката за съдимост беше коментирана по-горе в
мотивите и АСНС преценява, че правилно СНС се е позовал на многобройните
предишни осъждания
на Г., обсъждайки опасността от извършване на престъпление.
По
делото са налични доказателства за това,
че малолетното дете на подсъдимия има здравословен проблем, за който обаче са
взети необходимите мерки за отстраняване. Полагат се грижи за детето от другия
родител. Семейното положение и здравословните проблеми на детето, не могат да
бъдат приоритетни при преценка на вида на мярката за неотклонение, предвид
наличните по делото доказателства.
Настоящата инстанция
намира, че СНС в
производството по чл.270, ал.1 НПК по
искане за изменение на мяркат за неотклонение, стриктно е спазил изискванията
за преценка на всички обстоятелства относими към вида на мярката за
неотклонение и правилно не е навлязъл в подробности по отношение на анализ
съвкупния доказателствен приобщен по надлежен ред в хода на цялото наказателно
производство до момента , предвид нормата на чл.29, ал.2 НПК и предстоящото
постановяване на съдебен акт по същество от СНС.
С оглед на изложеното,
АСНС не намира наличие на нови обстоятелства в степен обосноваващи промяна на
мярката за неотклонение на подс. Г.. Видно от проверката на НОХД №4163/2018 г.,
делото се насрочва ритмично и по него се работи ритмично. Отделен е въпросът,
че се касае за дело с фактическа и правна сложност, голям брой свидетели,
подсъдими, вещи лица. Внимателния прочит протоколите от съдебните заседания и отразеното
в тях процесуалното поведение на подсъдимите и защитата , води до извода, че
става въпрос за наказателен процес с по-висока
степен на сложност и трудност при провеждане на процесуалните действия в
съдебните заседания.
Предвид на изложеното, Апелативен
специализиран наказателен съд намира за правилно, законосъобразно и обосновано
атакуваното с частната жалба определение. Изводът за неоснователност на
искането за изменение на мярката за неотклонение на подс. Г., е законосъобразен
и съответен на доказателствата събрани до момента – на досъдебното производство
и в хода на съдебното. Ето защо определението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Апелативен
специализиран наказателен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от
15.06.2020 г., постановено по НОХД №4163/2018 г., с което в производство по
чл.270 НПК, Специализиран наказателен съд, 5-ти състав, е оставил без уважение
искането на подс. С.Й.Г. и неговия защитник адв. Н. за изменение на мярката му
за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.