РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 03 октомври 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И.Д., като разгледа
докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 268 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе, съобрази
следното:
Иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д.П.Д.“ ***, офис сграда Лабиринт, ***, ***чрез юрисконсулт В.В.срещу П.Ф.Ф.,
ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че между „БТК” ЕАД като доставчик на
телекомуникационни услуги и ответника като потребител бил сключен договор №
880603307327092014-31781643 на дата 27.09.2014 г. със срок 24 месеца за
телефонен номер *********при тарифен план VIVA Free. Договорът бил с предмет предоставяне на електронни съобщителни
услуги на потребителя чрез обществената електронна съобщителна
подвижна клетъчна мрежа и във връзка с него на името на длъжника е открит
Акаунт № 15282291001.
С подписването на сключения договор между страните
потребителят декларирал, че се е запознал и е съгласен с Общите условия на
договора между „БТК” ЕАД и абонатите на услуги, предмет на договора, които са
издадени на основание чл.226, ал.1 ЗЕС. Твърди се, че на ответника били
издадени от „БТК” ЕАД фактури за неизплатени суми по договора, а именно фактури
с №
**********/08.09.2015
г. на стойност 1970.28 лв. за отчетен период от 08.08.2015 г. до 07.09.2015 г.; фактура № **********/08.08.2015
г. на стойност 115.60 лв. за отчетен период от 08.07.2015 г. до 07.08.2015 г.; фактура № **********/08.07.2015
г. на стойност 126.08 лв. за отчетен период от 07.06.2015 г. до 07.07.2015 г.; Длъжникът заплатил сума в размер на 113.27 лв. по фактура № **********,
издадена на 08.07.2015 г.,
като по останалите фактури не е извършено плащане. Посочва
се още, че на 05.05.2016г. между „БТК” ЕАД и „СМАРТ КЪЛЕКТ” ООД /
понастоящем „СМАРТ КЪЛЕКТ” ЕООД/, е сключен договор за прехвърляне на вземания,
по силата на който вземанията на „БТК” ЕАД , произтичащи от договор за
телекомуникационни услуги, за който бил открит акаунт № 15282291001 били прехвърлени и станали собственост на „СМАРТ
КЪЛЕКТ” ООД / понастоящем „СМАРТ КЪЛЕКТ” ЕООД/, който от своя страна
прехвърлил на ищеца процесните вземания
с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2017 г. /Приложение №
2/.Посочва се, че общите условия приложими към договора съдържали
изрично правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърди се, че длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за станалите
продажби на вземането с уведомителни писма от страна на „БТК” ЕАД и
съответно „Смарт Кълект“ ЕООД, изпратени с известия за доставяне съответно на
30.11.2016 г. и на 08.01.2018 г. В качеството си на цесионер ищецът депозирал
срещу ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 144/2018 г. по описа на РС Луковит била
издадена заповед за изпълнение, срещу която постъпило възражение от ответника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че последният дължи
на ищеца сумата от 2098,69 лв., представляваща главница по горепосочените фактури, ведно със законната
лихва за забава от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. Иска се от съда да се произнесе и по направените деловодни
разноски в исковото и заповедното производство.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Оспорва обстоятелството, че е бил уведомен за сключения
договор за цесия с ищеца. Оспорва
вземанията по основание и размер.
В
съдебното заседание ищецът се
представлява от юриск. В., който поддържа иска и моли за уважаването му. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ответника в заповедното и в исковото производство.
Ответникът
се представлява от адв. Р.М., който поддържа възраженията с отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и
недоказан. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производство.
След като съобрази доводите на страните и обсъди
доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното право е възникнало
в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения между „БТК“ ЕАД и ответника, че по договора са
предоставени електронни съобщителни услуги на претендираната стойност, сключени договори за цесия и съобщаването им
на длъжника.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 144/2018 г. по описа на РС - Луковит е видно, че по заявление, подадено от ищеца на 01.03.2018
г., съдът е издал заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 69 от 02.03.2018 г., с която е разпоредил
длъжникът П.Ф.Ф. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
сумата от 2098,69 лв., представляваща главница по Договор за телекомуникационни
услуги с акаунт № 15282291001, ведно със законната лихва от датата на постъпване
на заявлението – 01.03.2018 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски в размер на 91,97
лв., включващи държавна такса в размер на 41,97 лв. и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. В заявлението претенцията е индивидуализирана като непогасено
задължение по три броя фактури, издадени във връзка с Договор за
телекомуникационни услуги № 880603307327092014-31781643 от 27.09.2014 г. със срок 24
месеца за телефонен номер *********при тарифен план VIVA Free, сключен
между „БТК“ ЕАД и длъжника, което вземане впоследствие е прехвърлено с договори
за цесия между „БТК“ ЕАД и „Смарт Кълект“ ООД от 05.05.2016 г. и съответно
между „Смарт Кълект“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Против издадената заповед за изпълнение е постъпило от
длъжника писмено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, във връзка с което в
дадения на заявителя едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск по
чл.422 ГПК, поради което същият е допустим.
На 27.09.2014
г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД като доставчик на
телекомуникационни услуги и ответника П.Ф.Ф. като потребител на
телекомуникационни услуги е сключено Допълнително
споразумение към договор за електронни съобщителни услуги № 880603307327092014-31781643,
клиентски номер 15282291001, със срок 24 месеца, за телефонен номер *********при
тарифен план VIVA Free и заявени допълнителни пакети +WORLD 30, +TALK ENTRA L на срочен абонамент – удвоени
минути, +TALK VIVA L на срочен абонамент, + NET M на срочен абонамент.
Приложени са Общи условия за
уреждане на взаимоотношенията между „БТК“ ЕАД и потребителите на електронни
съобщителни услуги, предоставяни чрез обществена електронна съобщителна
подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM и по стандарт UMTS, за които не се спори, че
са действали през процесния период от време.
Макар и по делото да не е
представен първоначалния договор, а е представено само описаното допълнително споразумение към него, наличието
му не се оспорва от ответника, съдът приема за доказано, че ответника П.Ф.Ф. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД са били в облигационни правоотношения във
връзка с предоставяне на електронни съобщителни услуги - мобилни услуги за
телефонен номер ********.
Представени са три броя фактури, издадени на името на ответника П.Ф.Ф.,
клиентски номер 15282291001:
Кредитна
сметка № ********** от 08.09.2015 г. за отчетен период 08.08.2015 – 07.09.2015
г. на стойност 2356,91 лв. с ДДС, от които
баланс за предходни периоди 386,63 лева.
Месечна сметка № **********
изд. на 08.08.2015 г. за отчетен период 08.07.2015 г. – 07.08.2015 г. на
стойност 386,63 лв. с ДДС, от които 271,03 лв. баланс за предходни периоди.
Месечна сметка № **********
изд. на 08.08.2015 г. за отчетен период 08.07.2015 г. – 07.08.2015 г. на
стойност 386,63 лв. с ДДС, от които 144,95 лв. баланс за предходни периоди.
Представени са приложения,
неразделна част към фактурите, съдържащи детайлна информация.
На 05.05.2016г. между „БТК“
ЕАД в качеството на цедент и „Смарт Кълект“ ООД в качеството на цесионер е
сключен договор за прехвърляне на вземания, посочени в Приложение №1, в което
според представеното удостоверение от 16.05.2018г. от „БТК“ ЕАД е включено и
вземането към ответника в общ размер на 2098,69 лева. Цесионерът е упълномощен
от цедента да съобщи на длъжника за извършената цесия. На 30.11.2016 г. е
изпратено съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
за извършената цесия до ответницата, получено лично от нея на 30.11.2016
г., видно от известие за доставяне /л. 18/. На 19.12.2017 г. между „Смарт
Кълект“ ЕООД в качеството на цесионер и ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания, индивидуализирани в
Приложения №№ 1-6. В Приложение №2 под № 4603 е индивидуализирано вземането от
ответницата в общ размер на 2098,69 лева. Цесионерът е упълномощен от цедента
да съобщи на длъжника за извършената цесия. На 08.01.2018 г. е изпратено
уведомително писмо за извършената цесия
на адреса на ответницата, като пратката е върната с отбелязване, че не
потърсена. Макар да няма данни уведомителното писмо за втората цесия да е
получено от ответника, с връчване на препис от исковата молба то е
достигнало до него. Съгласно установената задължителна практика на ВКС, цесията
следва да се счита надлежно съобщена на длъжника и когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за цедираното вземане.
Въпреки изложеното, съдът
намира предявеният иск за неоснователен и недоказан.
С исковата молба се
претендират вземания по отношение на ответника П.Ф.Ф. за незаплатени и
предоставени електронни съобщителни услуги по договор № 880603307327092014-31781643 от
27.09.2014 г. за телефонен номер ********.
От представените приложения,
съдържащи детайлна информация, е видно, че в издадените три фактури са
начислени стойности на предоставени мобилни услуги за два телефонни номера – освен за номер ********, но и за номер *********, като за ползването на
последния нито е представен договор,
нито пък има подобни твърдения в исковата молба. Освен цена на мобилни услуги
за използването на два телефонни номера, са фактурирани и месечни вноски за две
устройства, предоставени на лизинг. Видно от приложението към кредитната сметка
№ ********** от 08.09.2015 г. в раздел „Други корекции“ са начислени шест вида
неустойки /три от тях за предсрочно прекратяване на договор/ на обща стойност 1137,03 лева отново за два
телефонни номера. В раздел „Устройства на лизинг“ са описани предсрочно
изискуеми задължения за две устройства на лизинг – съответно 311,39 лв. и
528,40 лева. В исковата молба липсват твърдения за наличието на договори, с които
на ответника да са предоставени устройства на лизинг, както и не са представени
доказателства за това. Ищецът не е посочил да има вземания от договори за
лизинг на устройства. Липсват твърдения за предсрочно прекратяване на процесния и/или други договори за електронни съобщителни
услуги и начислени в тази връзка неустойки.
Очевидно в представените
фактури са фактурирани стойности на услуги и доставки на различни основания –
договор за електронни съобщителни услуги и за друг телефонен номер, договори за
лизинг на устройства, за които липсва индивидуализация в исковата молба, както
и не са представени доказателства за тях. Доколкото вземанията се оспорват от
ответника, представените фактури като
частни свидетелстващи документи, едностранно съставени от кредитора, не се
ползват с обвързваща съда доказателствена сила, съответно не могат да установят
търсените с иска вземания както по основание, така и по размер. А и не фактът
на издаване на фактурата е основание за плащане, обратно, фактурата се издава, защото
е извършена доставката. Не се установява и процесният договор да е предсрочно
прекратен, за да е дължима неустойката при подобна хипотеза, нито се излагат
твърдения и се представят доказателства за нейния размер и период на
начисляване. Така посочените във
фактурата корекции не представляват предоставени електронни съобщителни услуги,
като същевременно ищецът ги е посочил като част от главницата, но те имат
различен характер и основание от претенциите за незаплатени мобилни услуги. При така събраните
доказателства съдът не би могъл да формира извод и да приеме за доказано
обстоятелството, че представените от ищеца по делото отчетни документи коректно
отразяват вида, количеството и стойността на доставените услуги. В тази връзка
неустановени по делото са правнозначими факти и обстоятелства, от които да бъде
установен по категоричен и убедителен начин размера на задължението.
Съобразявайки всички изложени по-горе
съображения, съдът приема, че поради обстоятелството, че не е провел успешно
доказване на релевантните за спора факти, за ищеца, носещ доказателствената
тежест в процеса, ще следва да настъпят неблагоприятните последици от това
обстоятелство, поради което предявеният от него иск ще бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, ищецът няма
право да му се присъждат разноски по правилата на чл.78, ал.1 от ГПК.
Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника в
заповедното производство е неоснователно доколкото същото /300 лв./ е в
минимално определения размер съгласно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
исковото производство, доколкото същото /400 лв./ е близко до минимално определения размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба
и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д.П.Д.“ ***, офис сграда Лабиринт, ***, ***чрез юрисконсулт В.В.срещу
П.Ф.Ф., ЕГН ********** *** иск за установяване на вземането в размер от 2098,69 лв. –
главница по договор за телекомуникационни услуги с акаунт № 15282291001, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 144 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Луковит.
ОСЪЖДА „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д.П.Д.“ ***, офис сграда Лабиринт, ***, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на П.Ф.Ф.,
ЕГН ********** *** сумата от 700.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното и в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: