№ 3234
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100507176 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20199844 от 18.10.2021 г., постановено по гр.д. №
29846/2020 г. на СРС, ГО, 173 състав, поправено с решение № 20037317 от
20.05.2022 г., ответникът ЗАД "ОЗК З." АД, ЕИК 1****, е осъден да заплати
на Л. К. С., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1000 лева - обезщетение за нанесени на ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, последица
от настъпило на 28.12.2018г. в град София, в локалното платно на бул. „****
/пред ТЦ „Дъ Мол“/, причинено виновно от водача на лек автомобил марка
„Киа“, модел „Сиид“, рег. № ****, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника, както и сумата от 130,56 лева - лихва за забава
за периода 27.03.2019 г.-08.07.2020 г. върху главницата, като искът по
чл.432,ал.1 КЗ е отхвърлен за горницата над 1000 лева до пълния му предявен
размер от 5000 лева, а искът по чл.86,ал.1 ЗЗД е отхвърлен за горницата над
130,56 лева до пълния му предявен размер от 654,17 лева.
Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259 ГПК, е
депозирана въззивна жалба, уточнена с молба вх. № 46076 от 20.07.2022 г., от
ищцата Л. К. С., чрез адв. Х. З.. В депозираната жалба се излагат оплаквания
за неправилност на първоинстанционното решение в частта досежно
определения размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди –
1
последица от настъпило на 28.12.2018 г. ПТП в гр. София. Поддържа се, от
претърпяното ПТП получила контузия на главата и контузия на лакътната
става, , имала силни болки, нарушени функции на вестибуларния апарат и
временно затруднение в движението на горен крайник за период около един
месец. Отделно се твърди, че настъпилото произшествие оказало силно
въздействие върху психиката на ищцата, била стресирана, уплашена и
неуверена при пресичане на пътни платна. Твърди се, че неправилно
първоинстанционнияът съд не приел за доказано, че вследствие на
процесното ПТП ищцата имала влошено психическо състояние – макар от
2013 г. ищцата да страдала от рецидивиращо депресивно разстройство, след
2013 г. същата не била търсила консултации при специалист – психиатър до
момента на настъпване на пътно – транспортното произшествие. Отправя се
искане за частична отмяна на обжалваното решение – за разликата над
уважения размер от 1 000 лева до сумата от 2 000 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника ЗАД „ОЗК З.“ АД.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в
частта, в която е уважен предявеният главен иск по чл.432,ал.1 КЗ до размера
от 1000 лв., т.е. със сила на пресъдено нещо са установени всички елементи
от фактическия състав на претенцията с изключения размера на претърпените
неимуществени вреди.
Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
2
предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението, което следва да бъде
присъдено на ищцата, съдът следва да съобрази характера и вида на
получените травматични увреждания, начина, по който са се отразили върху
ищцата – отражението върху нейното физическо и психическо здраве и
личните и обществени контакти.
Безспорно установено е по делото, че травматични увреждания на
ищцата /контузия на главата без данни за сътресение, контузия на лявата
предмишница /са настъпили вследствие на пътно-транспортното
произшествие в резултат от удар от автомобил на пешеходна пътека, при
който ищцата пада и удря ляв лакът и глава. Изготвената СМЕ установява, че
контузията на лявата лакътна става отзвучава за около 30 дни. По делото като
свидетел е разпитана и Анета Д. - приятелка и съседка на ищцата, която
твърди, че научила за инцидента още същата вечер. Когато посетила ищцата,
тя лежала на леглото с болки в лакътя, а на рамото имало подутина и
синини. Правила терапия с риванол. Слагала компреси и пиела
болкоуспокояващи хапчета, а свидетелката 2-3 пъти носила храна. Можела
да се самообслужва, ходела и на работа. Болките траели около десетина дни.
След този инцидент ищцата била малко стресирана, имала уплах,
притеснявала се да пресича, като след инцидента при нея се отключила
страхова невроза. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като
същите са житейски логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
При определян размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази и
специфичния механизъм на настъпване на произшествието
С оглед изложеното, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищцата във връзка с травматичните
увреждания, причинени от процесния инцидент, неимуществени вреди, е в
размер на 2000 лв. Макар ищцата да не е получило тежки физически
наранявания, пълното възстановяване е продължило цял месец, а отделно от
това настъпилото събитие по своето естество е с изключително висок
3
психологически травматизъм – удар на пешеходец от л.а. на пешеходна
пътека, на която по принцип пешеходецът би следвало да се чувства защитен.
Подобни инциденти често водят до изключително тежко увреждане на
здравето на пострадалия, а в много случаи имат и летален изход, поради което
този вид произшествия нанасят трудно преодолима психологическа травма у
пострадалия – нещо, което безспорно се установява в случая от показанията
на свидетеля Д..
С оглед несъвпадането на изводите на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено в обжалваната част, като
на ищцата бъде присъдено допълнително обезщетение от 1000 лв.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението
на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските.
На ищцата следва да се присъдят допълнително 150,33 лв. разноски за
първоинстанционното производство, като решението следва да бъде отменено
в частта, в която в полза на ответника са присъдени разноски за сумата над
82,89 лв. За въззивното производство в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер от 395 лв. за д.т. и адвокатско възнаграждение
/внесена д.т. над 25 лв. е недължимо платена без основание и не подлежи на
присъждане/.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20199844 от 18.10.2021 г., постановено по гр.д.
№ 29846/2020 г. на СРС, ГО, 173 състав, поправено с решение № 20037317 от
20.05.2022 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният от Л. К. С., ЕГН
**********, срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК 1****, иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата над 1000 лв. до 2000 лв., представляваща
обезщетение за нанесени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и неудобства, последица от настъпило на
28.12.2018г. в град София, в локалното платно на бул. „**** /пред ТЦ „Дъ
Мол“/, причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Киа“, модел
„Сиид“, рег. № ****, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника, както и в частта, в която Л. К. С., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК 1****, разноски за сумата над 82,89 лв., и
вместо него постановява:
4
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК 1****, да заплати на Л. К. С., ЕГН
**********, още 1000 лв., представляваща обезщетение за нанесени на
ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания
и неудобства, последица от настъпило на 28.12.2018г. в град София, в
локалното платно на бул. „**** /пред ТЦ „Дъ Мол“/, причинено виновно от
водача на лек автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“, рег. № ****, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответника.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК 1****, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на Л. К. С., ЕГН **********, допълнителни разноски за
първоинстанционното производство в размер от 150,33 лв., както и разноски
за въззивното производство в размер от 395 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5