Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260533 24.09.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 15828 по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК **** против Т.С.М., ЕГН
********* *** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр.
член 150 и 153, ал. 1 от ЗЕ, за признаване за установено съществуването на парично вземане, представляващо главница в размер на 280,63 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018 година; обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 04.07.2017г. до 20.06.2019
година в размер на 45,16 лева, ведно със законната лихва
върху главницата в размер на 280,63
лева, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се деловодните разноски в производството по реда на чл. 410 от ГПК и разноските в настоящото производство, включващи ДТ, депозит за вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът сочи, че ответникът е собственик
на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „********, който има качеството
на клиент на топлинна енергия, като съгласно предвиденото в Общите условия е
длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставената топлинна енергия, както
и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30- дневен срок
след изтичането на периода, за който се отнасят. Ищецът твърди, че съгласно Общите условия, когато задължението за заплащане на топлинната енергия не
е извършено в срок, то клиентът дължи на ЕВН обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забава.
Ищецът твърди, че в качеството си на топлопреносно
предприятие, за което притежава необходимия лиценз, е доставил до сградата, в
която ответникът притежава жилище топлинна енергия за отопление и топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация на обща стойност 325,79 лева, като начислената топлинна енергия е била доставена и
разпределена в пълно съответствие със Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане,
както и е спазена методиката за дяловото разпределение на топлинната енергия за
обекти, намиращи се в сгради в режим на Етажна собственост.
Ищецът посочва, че за събирането на посочените суми било
образувано заповедно производство, била издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при
условията на член 47, ал. 5 ГПК, като на кредитора от заповедния съд би даден
месечен срок да предяви установителен иск за
вземането му.
В отговора на исковата молба, подадена от назначения на ответника особен представител
адв. И.Н. се твърди, че исковете са недопустими поради липсата на
пасивна материално правна легитимация , респ. като неоснователни понеже нямало
данни имотът да е собственост на
ответницата, както и че ответницата не била запозната с общите условия на
дружеството.
ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.
235, ал.2 вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представената справка по лице
от СВ – П.за периода 01.01.1992г. –
22.01.202т. е видно, че върху апартамент, находящ се в град П*****от ЧСИ с рег. № ***е била наложена възбрана в полза
на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК
*** с длъжник ответницата. Освен това е приложена и 1
брой декларация по член 14 от ЗМДТ от т.С.М., в кояато е декларирана
собоствеността върху ¾ ид.ч. от това жилище на основание наследяване.
Тези писмени доказаетлства не са оспорени и предвид на това, че декларацията по член 14 от ЗМДТ се
подава от данъчнозадължените лица, сред които са и собствениците на облагаеми
недвижими имоти, същата като официален документ, установява факта, че
ответницата е собственик на ¾ ид.ч. от процесния апартамент.
Изслушано е изслушано заключение
на вещото лице инж. В.Ш., от което се видно, че за процесния период 01.05.2017г. - 30.09.2018 г. абонатната станция, обслужваща процесната сграда в
режим на етажна собственост, е функционирала, като топломерите в абонатната
станция са били отчитани ежемесечно, а технологичните разходи са отчитани и
отчислявани от подаваната към процесната абонатна станция топлинна
енергия. СТЕ намира, че са били спазени
изискванията на т. 6.7, във връзка с т. 6.5 от Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост. Вещото лице е установило, че съгласно проекта на сградата в
имота на ответника не преминава щранг
лира, като през този период в имота на ответника всички отоплителни тела са
отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и на същите не се начислява ТЕ за
отопление. До 31.07.2017г. е имало монтиран 1 бр. водомер за топла вода, за
който не е осигуряван достъп за отчет на
изразходваното количество ТЕ за БГВ, като след тази дата устройството е
демонтирано и тази услуга не се ползва в процесния имот и сума за нея не се
начислява. Според вещото лице дяловото разпределение е извършено коректно
съобразно изискванията на Методиката за дялово разпределение съобразно
проектния отопляем обем на жилището от 145 куб.м. Количеството ТЕ разпределено
в имота на ответника е общо 4,92296 мегавата, в това число 1,25754 мегавата за
отдадена от сградната инсталация , 0,0 мегавата за отопление и 3,66542 мегавата
за БГВ.
От заключението на ССЕ, изготвена
от вещото лице З.М., се установява, че след запознаване с издадените от ищеца
документи – данъчни фактури и изравнителни сметки, с оглед на приетите
нормативно определени цени за единица ТЕ за процесния период задължението за
главница е в размер на 280,63 лева, а на мор. лихва е в размер на 45,16 лева.
Вещото лице в изготвена от него справка № 3 е посочило падежа на всяка отделна
данъчна фактура, като началния момент на мораторната лихва върху задълженията
за доставена ТЕ е начислена правилно, от датата на деня следващ падежа на
първата издадена ДФ № *****.
При така установените фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата
на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите.
Според чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална
дефиниция на понятието „потребител” е
дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в общите условия
на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно
се установява съществуването на облигационна връзка между страните. По делото са представени общите условия на дружеството, за които се
установява да са публикувани в един централен и в един местен ежедневник и са
влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им, освен това същите са били
одобрени от ДКЕВР. Съгласно член 69, ал. 1 от Общите условия те влизат в сила
без да бъдат писмено приети от купувачите. Не се твърди от потребителя да е упражнил правото си по член 69, ал. 1 от
тези общи условия, съгласно които в срок от 30 дни след влизането им сила
купувачът, който не е съгласен с тях да внесе заявление, в което да предложи
нови условия. Ето защо, съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в
договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните общи условия за продажба на
топлинна енергия от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, както
в конкретния случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цената за доставената топлинна енергия.
Основният спорен между страните по делото въпрос е
дали на ответника е доставено претендираното количество и вид топлинна енергия
през процесния период, съответно дали дължи претендираните за тази енергия,
суми.
В случая е установено, че ответникът е собственик на ¾ ид.ч. от имот, присъединен към абонатната станция, от
което следва, че лицето има качеството потребител на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща етажна
собственост – чл.
140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите
стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на
който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици
на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват и в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ, която гласи,
че потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С приетата по
делото съдебно - техническа експертиза се установява, че абонатната станция е въведена в
експлоатация и е функционирала за процесния период от време, както и че технологичните разходи са
отчислявани в съответствие със закона.
От заключенията на съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи, приети пред съда
се установява, че начислените на ответника суми са правилно определени, при
съобразяване на действащите нормативни изисквания и при ползване на
информацията от фирмата за топлинно счетоводство Нелбо ЕАД.
Съдът възприема изготвените заключения като
обективни, последователни и изготвени с необходимите знания и опит в
съответната област, както и обосновани.
На основание гореизложените мотиви съдът счита, че предявените от ищеца искове са основателни и
доказани до размера
на 210,47 лева главница и 33,87 лева мор. лихва, съобразно притежаваните от
ответницата права на собственост върху топласнабдения имот – 3/4 ид.ч. от
правото на собственост. Исковете за разликата над уважените размери до пълните
предявени размери ще се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
С
оглед изхода на спора в полза на ищеца по съразмерност ще се присъдят направените от него разноски по заповедното производство в
размер на 18,75 лева за държавна такса и 37,50 лева за юрк. възнаграждение, а
за исковото в размер на 56,25 лева за държавна такса, 180 лева за вещи лица и
225 лева за особен представител.
На основание гореизложеното, ПРС, І- ви гр. състав,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание член
422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 415, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в отношенията между ищеца "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ***** и
ответника Т.С.М., ЕГН *********
***, представляван от особения представител адв. И.Н., че ответникът дължи на ищеца главница в размер
на 210,74 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018 година; обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 04.07.2017 г. до 20.06.2019
година в размер на 33,87 лева, ведно със законната лихва върху
главницата в размер
на 210,74 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 21.06.2019г. до
окончателното изплащане, за които е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 10342/2019 по описа на ПРС, І гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над уважените размери до пълните предявени размери от 280,63 лева
главница и 45,16 лева за мор. лихва, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Т.С.М., ЕГН ********* ***, да
заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П. ул.
**** разноски от 56,25
лева по заповедното производство и 461,25 лева по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.