№ 547
гр. Варна , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100500093 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 291944/29.12.2020г.
от „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, чрез адв. В.М., против
решение № 261639/11.12.2020г. по гр.д. № 6597/2020г. на 47-ми състав на ВРС, с което е
прието за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 във вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД, че дружеството дължи на „Булпарт 5“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: град Варна, район Одесос, ул. «Георги Живков» № 22, сумата от 3721.12 лева,
представляваща платена без основание стойност на електроенергия, начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя за периода от 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г.
за обект, находящ се в гр. Добрич, ул. „Суха река“, № 20, вх. А, ап. 1-А клиентски №
**********, абонатен № **********, с титуляр Д.Н.Д., за която сума е издадена фактура №
**********/18.09.2019 г., като вземането е прехвърлено на ищеца по силата на договор за
цесия от 27.02.2020 г., сключен между Д.Н.Д. и «Булпарт 5» ЕООД, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.03.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр. дело № 3873/2020 г. по описа на ВРС; дружеството е осъдено да заплати на
„Булпарт 5“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район
Одесос, ул. «Георги Живков» № 22 сумата от 444,42 лева, представляваща сторени по
делото в заповедното производство и сумата от 574,42 лева, представляваща сторени по
делото пред първа инстанция съдебно- деловодни разноски за исковото производство, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК
Считайки обжалваното решение за неправилно, необосновано и в разрез със събрания в
хода на процеса доказателствен материал, се моли да бъде отменено и постановено друго
решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Моли и за присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на
1
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава
минимума по Наредба № 1/09.07.2004г.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от „Булпарт 5“ ЕООД със седалище и адрес
на управление: град Варна, район Одесос, ул. «Георги Живков» № 22, чрез адв. Кр.Т.
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на направените във въззивното производство съдебно-
деловодни разноски. И тази страна прави възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава минимума по
Наредба № 1/09.07.2004г.
В с.з. на 16.02.2021г., въззивното дружество “Енерго Про Продажби» АД, чрез адв.
В.М. поддържа въззивната си жалба, като заявява, че не прави възражение за прекомерност
на заплатеното от въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение. Въззиваемото
дружество «Булпарт 5» ЕООД, чрез адв. М.М. поддържа становището си, залегнало в
писмения отговор.
С исковата си молба дружеството „Булпарт 5“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.
Кр.Т., е предявило срещу “Енерго-Про Продажби ” АД иск с правно основание чл. 415, ал.1
от ГПК, вр.чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД с искане да бъде прието за установено, че ответното
дружество дължи на ищцеца сумата от 3721.12 лева, представляваща платена без основание
стойност на електроенергия, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя за периода от 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г. за обект, находящ се в гр. Добрич,
ул. „Суха река“, № 20, вх. А, ап. 1-А клиентски № **********, абонатен № **********, с
титуляр Д.Н.Д., за която сума е издадена фактура № **********/18.09.2019 г., като
вземането е прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от 27.02.2020 г., сключен
между Д.Н.Д. и «Булпарт 5» ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 25.03.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3873/2020 г. по
описа на ВРС. В исковата молбата се твърди, че Д.Н.Д. е бил в договорни отношения с
“Енерго-Про Продажби” АД. На 05.10.2018г. «ЕРП Север» АД е извършило проверка на
СТИ в обекта на последния, като е бил съставен констативен протокол, въз основа на който
е извършена корекция на потребената електроенергия, като е била начислена с фактура от
18.09.2019г. допълнително сумата от 3721.12лв. за периода от 06.10.2017г. до 05.10.2018г.,
която сума е заплатила изцяло от клиента. За тази сума е сключен договор за цесия от
27.02.2020г. в полза на „Булпарт 5“ ЕООД, надлежно съобщен на дружеството-ответник и
по подаденото заявление по реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3873/2020г. На 41 състав на ВРС за сумата в размер на 3721.12лв.- процесната.
След като в срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, „Булпарт 5“ ЕООД се е
принудило да води настоящия иск. «Енерго Про Продажби» АД не е било налице основание
за начисляване на процесната сума. След като е платена от Димитров, то плащането е
недължимо. След кото вземането по недължимо направеното от Димитров плащане му е
цедирано, претендира да бъде установено, че ответнното дружество му дължи връщане на
сумата от 3721.12лв., за която е била издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
3873/2020г. на 41-ви състав на ВРС. Претендира още и заплащане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна “Енерго-
Про Продажби ” АД, чрез адв. Н.Банков. В отговора си ответникът е оспорил предявения
иск по чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД като неоснователен. Наведени са
2
твърдения, че сумата от 3721.12лв. е била начислена по партидата на Д.Н.Д., на основание
съществуващото между тях облигационно отношение по продажба на ел.енергия и
представлява стойността на ползваната от него ел.енергия от 19675.3кВтч, натрупана в
невизуализирания регистър Т3, но дължима на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ, евентуално на осн. Чл.
183 от ЗЗД. Предявеният иск за осъждане на ответника да заплати посочената сума е
неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Претендира присъждане на сторените
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 3873/2020г. на XLI състав на ВРС е видно издаването на
заповед за изпълнение № 1683/16.04.2020г. в полза на „Булпарт 5» ЕООД, ЕИК *********,
като наименованието погрешно е посочено като «Булпорт 5» ЕООД срещу „Енерго - Про
Продажби” за сумата от 3721.12лв., представляваща при първоначална липса на основание
стойност на коригирана неотчетена и незаплатена електроенергия за периода от 06.10.2017г.
до 05.10.2018г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 27.02.2020г. от Д.Н.Д. на
цесионера „Булпарт 5” ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението и
разноски за заповедното производство от 444.42лв.
Видно от приложеното копие на уведомление до „Енерго-про продажби” АД от
Д.Н.Д., чрез пълномощника адв. Кр.Т., ответното дружество е уведомено, че с договор за
прехвърляне на вземане от 27.02.2020г., доставено на 24.03.2020г., Д. е прехвърлил на
„Булпарт 5” ЕООД вземането си от електроразпределителното дружество за сумата от
3721.12лева, представляваща платена при начална липса на основание вноска по
разсроченото плащане, извършено на 10.12.2019г. на коригирана непотребена
електроенергия за периода от 06.10.2017г. до 05.10.2018г., за която е издадена фактура №
**********/18.09.2019г, на осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Договорът за цесия от
27.02.2020г. е представен също по първоинстанционното дело на л. 16. От приложеното на
л. 13 от първоинстанционното дело пълномощно е видно, че Д.Н.Д. е упълномощил
адвокатите от Адв.съдружие «К.Т., Г., Г. и партньори», сред които адв. Кр.Т. да го
представлява пред „Енерго-про продажби” АД, като сключва договор за цесии и да прави
уведомления от негово име.
От представения по делото констативен протокол № 1202359 се установява, че на
05.10.20181г. служители на „ЕРП Север” АД са извършили проверка на електромер №
1115031500783569, монтиран в ГРТ за обект на адрес гр. Добрич, ул. «Суха река», № 20, вх.
А, с титуляр на партидата Д.Н.Д.. По време на проверката е измерена ел.енергия от
19675кВтч в регистър 1.8.3. Свален е и изпратен за експертиза в БИМ, запечатан и
пломбиран с пломба № 508072. Протоколът е изготвен в отсъствието на абоната и подписан
от двама свидетели и съставителите.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №
2067/10.09.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел Варна, в който е отразено, че изследваният
електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 508072. При софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Действително потребената
ел.енергия се разпределя и върху невизуализираните тарифи Т3-19675.3кВтч. Не е
осъществяван достъп до вътрешността му. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
3
Със становище от 17.09.2019г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“АД,
въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка № 2067/10.09.2019г. е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 06.10.2017г.
до 05.10.2018г. в размер на 19675кВтч общо.
Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел.
Енергия, като е издало фактура № **********/18.09.2019г. за сумата от 3721.12лева.
Не се спори между страните и от представеното от ответното дружество извлечение
фактури и плащания за клиента Д.Н.Д. сумата от 3721.12лв. по фактура №
**********/18.09.2019г. е платена изцяло на 10.12.2019г.
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В
заключението е посочено, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо
средство за измерване на ел.енергия. Преминал е първоначална метрологична проверка през
2015г. и повторна следва да се извършва всеки 6 години. В КП на БИМ е документирано
показания от 19675кВтч ел.енергия , които не са визуализирани на дисплея. Наличието на
данни, записани в тарифа 1.8.3 се дължи на неправомерно вмешателство чрез софтуерно
проникване в паметта на електромера и претарифиране на отделните регистри.
Количеството ел.енергия от 19675кВтч е отчетено от процесния електромер, но не е
визуализирано на дисплея и не се отчита при редовен отчет. След като съгласно КП №
2017530/15.09.2015г. процесният електромер е монтиран при нулеви показания за дневна и
нощна тарифа, това означава, че е монтиран нов. Следователно и показанията в Т3 са били
нулеви. Извършените изчисления са математически точни при цени по технологични
разходи за отделните периоди, според определените от КЕВР.
Видно от протокол № 2017530/15.09.2015г., с който е монтиран проверяваният
електромер, нощна и днавна тарифи са с нулеви показания при монтажа, но липсват данни
за върховата тарифа-1.8.3. Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго про
Продажби” АД следваше да установи при условията на пълно и главно доказване на
валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или
електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на
проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно
действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на стойността
на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от страната основание.
Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от
Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да
извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов
нормативен акт.
Извършвайки корекцията на сметките, упълномощеният представител на „Енерго-
Про Продажби“ АД е посочил, че намира правното си основание в текста на чл. 50 от
ПИКЕЕ. В чл. 50 от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
4
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Може да бъде прието, че не е
налице тази хипотеза. СТИ не е било параметризирано да отчита по повече от две тарифи,
като при положение, че абонатът е битов, недоказано е обстоятелството за начина и
причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3. Вещото
лице по изслушаната СТЕ стъпва върху констатациите в КП № 2067/10.09.2019г., че това се
дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в параметризацията на електромера, но по
делото не се установява това, още по-малко да е следствие на виновното поведение на
абоната. Липсват доказателства и за софтуерно прочитане на данните на електромера в
БИМ, съответно установяване, че има извършено претарифиране на електромера след
монтирането му, още повече, че липсват отразени данни за сумарния регистър 1.8.0., в който
се сумира количеството ел.енергия преминала по всички тарифи-визуализирани и
невизуализирани, а и в протокола за монтиране на проверявания електромер не е
удостоверен монтажа при нулеви показания в регистър 1.8.3., както и в 1.8.0., за което и
вещото лице може да изкаже само предположенията си, при наличието на данни, че е
монтиран нов, според КП № 1202359/05.10.2018г., при положение, че официалният
свидетелстващ документ е КП № 2067/10.09.2019г., издаден от надлежния държавен орган, в
качеството му на такъв-БИМ.
В конкретния казус следва да бъде съобразено и това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да бъдат
регламентирани както процедурата по установяване на неточното измерване, така и
последиците при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните
мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на проверките и тяхното
документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила за коригиране на сметките
съобразно причината, довела до неизмерване/неточно измерване на потребяваната
ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на потребителите при реализиране на
отговорността им за заплащане на потребената ел.енергия в хипотезите, в които не следва да
се установява виновно поведение от тяхна страна. Но разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 –
56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение-в случая 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност
нормата на чл. 47 са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена на 05.10.2018г. , тоест след тяхната отмяна. В
същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата по
извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на
чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени
корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/. Освен това,
както беше посочено вече по-горе не са ангажирани доказателства за показанията в
сумарния регистър 1.8.0. в КП № 2067/10.09.2019г., както и по регистър 1.8.3. и 1.8.0. при
монтажа на проверявания електромер в протокол № 2017530/15.09.2015г.
Недопустимо според настоящия състав е и приложение на общите правила за
5
доказване на определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите
на ел.енергия се регулират от специален закон- ЗЕ. Поради това и недопустимо е
посредством предвидените в ГПК доказателствени средства- свидетелски показания напр.,
да бъде установяван факта на констатираното неточно измерване. Следва да бъде прието, че
е и невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа регламентация на специалните
понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи показатели за
понятието обща точност, нито пък за допустими граници на грешката. Няма как и общите
закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред и в
регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие,
каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно
неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е
възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено- както в специалния
закон, така и в общите граждански закони. Поради изложените съображения и настоящият
състав не споделя изводите на ВКС за приложимост на правилата на чл.183 ЗЗД, споделени
в цитираното в отговора на исковата молба решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/18г.
по описа на ВКС, ІІІ г.о.
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено, включително и в часта на разноските за заповедното
производство от 444.42лв. и първата инстанция в размер на 574.42лв.
При този изход на спора в тежест на въззивното дружество следва да бъдат
възложени разноски за въззивното производства, на осн.чл.78 ал. 1 ГПК в размер на
580.00лв., представляващи заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските на осн. чл. 80 от ГПК, приложени на л. 22 и 23 по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261639/11.12.2020г. по гр.д. № 6597/2020г. на 47-ми
състав на ВРС, с което е прието за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 55, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че «Енерго–Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс - Г, дължи на „Булпарт 5“ ЕООД със седалище и адрес на управление: град Варна,
район Одесос, ул. «Георги Живков» № 22, сумата от 3721.12 лева, представляваща платена
без основание стойност на електроенергия, начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя за периода от 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г. за обект, находящ се в
гр. Добрич, ул. „Суха река“, № 20, вх. А, ап. 1-А клиентски № **********, абонатен №
**********, с титуляр Д.Н.Д., за която сума е издадена фактура № **********/18.09.2019 г.,
като вземането е прехвърлено на ищеца по силата „Булпарт 5“ ЕООД с договор за цесия от
27.02.2020 г., сключен между Д.Н.Д. и «Булпарт 5» ЕООД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 25.03.2020 г., до окончателното изплащане
на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 3873/2020 г. по описа на ВРС; «Енерго–Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс - Г, е осъдено да заплати на „Булпарт 5“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Варна, район Одесос, ул. «Георги Живков» № 22 сумата от 444,42
лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски и сумата от 574,42
лева, представляваща сторени по първоинстанционното дело разноски, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК
6
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”,
представлявано от Яна М. Д. и Д.К. Д. да заплати на „Булпарт 5“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Варна, ул. «Георги Живков» № 22, представлявано
от Живко Стефанов Желязков сумата от 580.00лв., представляваща разноски за въззивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7