№ 87
гр. Дулово, 14.05.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Дуловският районен съд, граждански
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Николаев
при секретар РОСИЦА РАДЕВА, като
разгледа докладваното от Районния съдия гр. дело № 652
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.344, във вр. с чл.330, ал.2, т.6 от КТ от И.Е.И., ЕГН **********,***,
Силистренска област, ул. „Васил Априлов“, № 5, против ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО
„КАРАКУЗ“, ЕИК *********, гр. Дулово, Силистренска област, ул. „Васил Левски“,
№ 22, да се признае уволнението му за незаконно и да се отмени заповед №
220/11.10.2018 г. на Директора на предприятието за прекратяване на трудовия
договор; да бъде възстановен на предишната му работа - на длъжността „горски
надзирател“, считано от деня на уволнението - 11.10.2018 г.; да се осъди
ответната страна да заплати обезщетение в размер на месечното му брутно трудово
възнаграждение от 1 089 (хиляда осемдесет и девет)лв., за времето, през което е
останал без работа поради уволнението, но за не повече от шест месеца, ведно със
законната лихва от завеждане на иска; да се осъди ответната страна да заплати
суМ. от 1 089 (хиляда осемдесет и девет) лв., незаконно удържана като
обезщетение, ведно със законната лихва от завеждане на иска; да се осъди
ответната страна да заплати разноските по делото, ведно със законната лихва
върху тях, считано от завеждане на иска.
В исковата молба ищецът твърди, че със
Заповед № 220/11.10.2018 г., връчена на 11.10.2018 г. Директорът на ДЛС
„КАРАКУЗ“ ТП Дулово е прекратил трудовото правоотношение между двете страни.
Като правно основание за уволнението е посочена разпоредбата на чл.190, ал.1,
т.7 от КТ - налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а ищецът е заемал
длъжността „горски надзирател“. Видно е заповедта, ищецът е наказан с дисциплинарно
наказание за нарушения по чл.190, ал. т .7, във вр. с чл.187, т.3, т.8 и т.10
от КТ, а именно: „...неизпълнение на основни функции и задължения на горския
надзирател ...“,конкретизирани в „...допуснато извършване на изсичане и
транспортиране на незаконна дървесина...“./с.1, с удебелен шрифт/. Ищецът е
категоричен, че не е извършил нарушенията, описани в заповедта за
прекратяването на трудовото правоотношение. А незаконното изсичане и
транспортиране на дървесина е станало под прякото нареждане, допускане и
участие на следните длъжностни лица - ръководители: бившия директор О.Б.;
бившия старши лесничей на ГСУ К.П..
В законноустановения срок ДЛС „КАРАКУЗ“
ТП Дулово - ответник по делото, е подал писмен отговор на исковата молба, в
който изцяло е оспорил основателността и размера на предявените искове.
Излага подробни съображения във връзка с
това оспорване. Заявява, че е недопустимо е да се твърди, че ищецът не е
изпълнил задълженията си, поети с трудовия договор и пряко обвързани с длъжностната
му характеристика, тъй като му било възложено неправомерното поведение, а
именно - да допусне извършване на изсичане и транспортиране на незаконна
дървесина. Твърди се, че от представените по делото писмени доказателства не
може да се направи извод в тази посока. Посочва се, че по силата на сключения
между ДЛС „КАРАКУЗ“ ТП Дулово и ищеца трудов договор, именно на него е
възложено да охранява поверения му охранителен участък, да следи за спазване на
дисциплината за ползване на горите, да изпълнява разпоредбите за извършване и
извеждане на сеч, да опазва горите от незаконна сеч. С виновното си бездействие
- като не е констатирал извършване на сеч на немаркирани дървета в поверения му
охранителен участък, каквото е задължението му, както и с това, че не е изпълнил
задълженията си по служба, визирани в чл.45,т.3 от Инструкция № 17/10.08.1999
г. за контролната служба в горите и горската стража и не е отбелязал пъновете
на незаконно отсечените дървета с червена боя и при установените нарушения не е
съставил констативен протокол, той е извършил, описаното в заповед №
220/11.10.2018 г. нарушение. Акцентира се, че в дадените обяснения вх. №
В-1594-2 от 10.10.2018 г. ищецът е описал какво е възприел по повод незаконната
сеч, но не и мерките, които е предприел по предотвратяване на противоправното
действие. Не е дал обяснения относно своите нарушения на поети с трудовия му
договор задължения.
В съдебно заседание И.Е.И. е редовно призован,
явява се лично и с адв. И.Д. от САК. Поддържа исковата молба. Ответникът ТП
ДЛС „КАРАКУЗ“ Дулово е редовно призовано, не се явява законен представител,
вместо него се явява адв. С.Х. от САК. Поддържа писмения отговор на исковата
молба.
Съдът приема за установено следното:
Не се спори между страните, че ищецът е
работил по трудов договор от 28.06.2011 г. на длъжността „Горски стражар“ в ТП
ДЛС „КАРАКУЗ“ Дулово, видно от Допълнително споразумение № 41 към трудов
договор от 28.06.2011 г.; Длъжностна характеристика за длъжност горски
надзирател; Заповед за отпуск № 68 от 21.03.2012 г.; Заповед за отпуск № 58 от
01.03.2012 г.; Допълнително споразумение № 19 от 30.10.2012 г.; Заповед за
райониране № 80/07.06.2012 г.; Заповед за отпуск №15 от 21.01.2013 г.; Заповед
за отпуск № 35/22.02.2013 г. – прекратяване, Рапорт за извършена проверка
В-437/22.02.2013 г.; Заповед № 31/22.02.2013 г. за извънредна ревизия; Доклад
от извършена ревизия № В469/26.02.2013 г.; Писмо за обяснения № И128/26.02.2013
г.; Ревизионен протокол № В469/26.02.2013
г.; Обяснения с вх. № В496/28.02.2013 г.;
Заповед № 37/04.03.2013 г. за ОИО; Заповед за отпуск № 95/01.07.2013 г.;
Заповед за отпуск № 25/03.02.2014 г.; Заповед № 63/03.04.2014 г. /извадка/за
райониране; Заповед за отпуск № 205/03.11.2014 г.; Заповед № 96/08.05.2015 г.
за налагане на ОИО; Заповед за отпуск № 166/09.10.2015 г.; Заповед за отпуск №
49/01.03.2016 г.; Ревизионен протокол 6/24.03.2016 г.; Заповед № 42/27.02.2017
г. – райониране; Заповед № 22 от 18.01.2017 г. – общински гори; Заповед за
отпуск № 162/09.08.2016 г.; Заповед за отпуск № 140/24.07.2017 г.; Заповед за
отпуск № 206/02.10.2017 г.; Допълнително споразумение № 24/22.06.2017 г.; Допълнително споразумение № 33/01.03.2018 г.;
Доклад с вх. № 2204/11.02.2018 г. на РДГ – Русе; Писмо № РД151/10.10.2018 г.;
Писмо за обяснения с № 141594/09.10.2018 г.; Обяснения с вх. №
В1594-2/10.10.2018 г.; Заповед за дисциплинарно уволнение № 220/11.10.2018 г.;
Копие от трудова книжка на стр. 8-9; Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ;
Приемо-предавателен протокол № 120; Обходен лист.
При така установената фактическа
обстановка съдът е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание
чл.344, във вр. с чл.330, ал.2, т.6 и чл. 225, ал.1 от КТ.
Следва да се отбележи, че правото на
уволнение е субективно потестативно право на работодателя. Законодателят е
въвел обориМ. презумпция, че всяко уволнение е законно /по аргумент от чл. 344
ал. 1 от КТ/, като същевременно е предоставил субективно процесуално право на
уволнения работник или служител да оспори законността на уволнението си, а в тежест
на работодателя е да докаже, че е налице презюмираната законност на това
уволнение.
На първо място, в пледоарията на процесуалния представител на ищеца се
прави възражения за това, че в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ, работодателят
не е посочил изчерпателно твърдените в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение нарушения. Според ищцовата страна нищо не е конкретизирано и
не става ясно чрез кои свои бездействия и неизпълнение на кои задължения е
настъпила щетата.
Съдът не споделя това възражение на
ищеца.
Следва да се има предвид, че законът не
поставя изискване в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да бъдат
посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, денят
и часът на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не
са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е
извършеното дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ.
Както в искането на обяснения, така и в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин,
включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и
документи. Заповедта за дисциплинарно уволнение може да се мотивира и чрез
препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на
работника или служителя, т. е. няма пречка нарушението, за което е наложено
наказанието, да бъде индивидуализирано и в друг документ, посочен в заповедта
за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник.
В тази връзка следва да се отбележи, че
в Заповед № 220/11.10.2018 г., връчена на 11.10.2018 г., обстойно се описва
следното
нарушение на ищеца:
Не е изпълнил основни функции и
задължения на горския надзирател - да спазва дисциплината на ползване на
горите, да охранява поверения му охранителен участък, да изпълнява разпоредбите
за извършване и извеждане на сеч, да опазва горите от незаконна сеч и да
изпълнява дейностите в кръга на служебните си задължения, произтичащи от
нормативни документи /ЗГ, ППЗГ, КТ, Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите издадена от МЗХ- други нормативни актове за горите, длъжностната
характеристика/. Посочените задължения са му вменени и с Длъжностна
характеристика на горски надзирател, която му е връчена срещу подпис на
26.06.2012 год., което е неизпълнение и на трудовите задължения предвидени в
ЗГ, ППЗГ, КТ, Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите издадена от МЗХ -
други нормативни актове за горите и което е нарушение на трудовата дисциплина и
е отчетено в текста на чл.187, т.10 от КТ изразяващи се в следното:
От извършената проверката от РДГ-Русе в
периода от 03.10.-05.10.2018 г. се установи, че без да са маркирани на терен и
без редовно позволително за сеч е допуснато извършване на изсичане и
транспортиране на незаконната дървесина от 12-ти ОУ в подотдели 256-а, 257-щ,
261-в261-г,261-д, 261-е, намиращи се в землището на с. Межден - по доклад с
рег. М 2204/10.10.2018 г на РДГ-Русе.
Извършеното нарушението на служителя се
изразява във виновно бездействие, доколкото същият не констатирал извършена сеч
на немаркирани дървета в поверения му охранителен участък, при подробно
изброяване на отделите в този участък - задължение, което имал по трудов
договор, съгласно длъжностната му характеристика / за пазене на поверените му
охранителни участъци от незаконни ползвания и повреди/.
Освен това служителят не е изпълнил
задълженията си по служба, съгласно чл.45, т.3 от Инструкция № 17/10.08.1999 г.
за контролната служба в горите и горската стража, а именно - да отбележи
пъновете на незаконно отсечените дървета с червена боя и при установени
нарушения да състави констативен протокол, който представя на прекия си
ръководител.
Спазена е разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, т. е. дисциплинарното
наказание е наложено със Заповед, издадена на 11.10.2018 г., в предвидения
двумесечен срок от откриване на нарушението - в периода от 03.10.-05.10.2018 г.
Изискването
на чл. 193 ал. 1 КТ също е изпълнено. В Заповед № 220/11.10.2018 г. Работодателят е приел
и оценил писмените обяснения на ищеца, с вх. № В-1594-2/10.10.2018 г. по описа
на ТП ДЛС „КАРАКУЗ“ Дулово.
Относно възражението за нарушения на норМ.
на чл.189 от КТ, че не е преценено съответствието на наложеното наказание с
твърдените нарушения предвид обстоятелството, че по отношение на ищеца не са
образувани други дисциплинарни производства, същото е ирелевантно що се отнася
до конкретната преценка на работодателя за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание, като съображенията за това кореспондират с тежестта на
нарушението на трудовата дисциплина, както и с всички доказателства, събрани от
работодателя по случая.
Ето защо, съдът счита, че предявеният
иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението
на ищеца по Заповед № № 220/11.10.2018 г. на ТП ДЛС „КАРАКУЗ“ Дулово, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконно, се явява неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен. При този изход на процеса относно
главния иск, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните, обусловените от него
искове по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на предишната
работа – на длъжност „горски надзирател”, код по НКПД 54143011 съгласно трудов
договор № 9 от 01.02.1999 г. и допълнително споразумение № 41 от 28.06.2011 г.
при ТП ДЛС „Каракуз” Дулово; иска по чл. 225, ал.1 от КТ - да се осъди ответната страна да заплати
обезщетение в размер на месечното му брутно трудово възнаграждение от 1 089
(хиляда осемдесет и девет)лв., за времето, през което е останал без работа
поради уволнението, но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва
от завеждане на иска и иска за суМ. от 1 089 (хиляда осемдесет и девет) лв.,
удържана като обезщетение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от КТ, ведно
със законната лихва от завеждане на иска.
С оглед изхода на процеса, следва да се
отхвърли и искането на ищеца да му бъдат присъдени направените от него разноски
по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лева.
Ответникът е поискал присъждане
направените разноски за адвокатско възнаграждение, поради което същите следва
да бъдат уважени.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни,
предявените от И.Е.И., ЕГН **********,***, Силистренска област, ул. „Васил
Априлов“, № 5, ПРОТИВ : ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „КАРАКУЗ“, ЕИК *********, гр.
Дулово, Силистренска област, ул. „Васил Левски“, № 22, обективно съединени
искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 – за отмяна на Заповед №
220/11.10.2018 г. на ТП ДЛС „КАРАКУЗ“ Дулово, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, исковете по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ - да
бъде възстановен на предишната му работа - на длъжността „горски надзирател“,
считано от деня на уволнението - 11.10.2018 г.; иска по чл. 225, ал.1 от КТ - да се осъди ответната страна да
заплати обезщетение в размер на месечното му брутно трудово възнаграждение от 1
089 (хиляда осемдесет и девет)лв., за времето, през което е останал без работа
поради уволнението, но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва
от завеждане на иска и иска за суМ. от 1 089 (хиляда осемдесет и девет) лв.,
удържана като обезщетение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Е.И., ЕГН **********,***, Силистренска
област, ул. „Васил Априлов“, № 5, за присъждане на направените разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 /хиляда и сто/лв.
ОСЪЖДА И.Е.И., ЕГН **********,***,
Силистренска област, ул. „Васил Априлов“, № 5, да заплати на ДЪРЖАВНО ЛОВНО
СТОПАНСТВО „КАРАКУЗ“, ЕИК *********, гр. Дулово, Силистренска област, ул.
„Васил Левски“, № 22, направените от него разноски по делото, които са в размер
на 1 440 /хиляда четиристотин и четиридесет/лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: