№ 363
гр. Разград, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20233330100311 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – установителни искове, за
установяване вземането на ищеца към ответника за дължими главница,
възнаградителна лихва и обезщетения за забава.
Образувано е по искова молба, депозирана от “БАНКА ДСК” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ’’Московска”
№ 19, чрез пълномощника юрисконсулт И.И. на представляващите банката,
със съдебен адрес: гр. Русе, ул. „Александровска“ № 4, Финансов център –
Русе, срещу Б. Г. Г. с ЕГН ********** от с. Топчии, общ. Разград, ***.
Ищецът моли съда да признае за установено съществуването на парично
вземане на ищеца срещу ответницата, произтичащо от Договор за
поръчителство към договор за кредит за текущо потребление от 26.02.2019 г.,
което вземане е удостоверено в Извлечение по чл. 417, т. 2 от ГПК от
счетоводните книги на банката, за следните суми, дължими към 29.07.2020 г. -
датата на представения документ по чл. 417, т. 2 от ГПК в заповедното
производство, а именно: 12 401,67 лева – главница; 511,96 лева - договорна
лихва за периода 14.01.2020 г. - 27.07.2020 г.; 11,93 лева - обезщетение за
забава за периода 14.12.2019 г. - 27.07.2020 г.; 3,45 лева - законна лихва от
28.07.2020 г. - 27.07.2020 г.; 120,00 лева - разходи при изискуем кредит;
законна лихва върху главницата, считано от 29.07.2020 г. (датата на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда) до окончателно изплащане на
задължението. Предвид разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно
решение N2 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се моли
да им бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство по
ЧГД № 1028/2020г. по описа на Районен съд - гр. Разград: 260,98 лева -
платена държавна такса и 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Моли се за присъждане и на направените разноски по настоящото
производство.
1
Ищецът сочи, че вземането на банката произтича от Договор за кредит
за текущо потребление от 26.02.2019 г. (Договор за кредит) и Общи условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление (Общи условия),
неразделна част от договора за кредит, в размер на 13 200,00 лева, сключен
между банката чрез ФЦ Разград - в качеството на кредитор и С.М.М.. На
същата дата бил сключен и договор за поръчителство с Б. Г. Г. с ЕГН
********** за обезпечаване дълга по Договора за кредит за текущо
потребление от 26.02.2019 г. с титуляр С.М.М., главница 13200 лв. и срок на
издължаване - 120 месеца. Сочи се, че кредитът е осчетоводен, погасяван по
кредитна сметка № 11/25926827. Съгласно т. 2 от договора за кредит
кредитополучателят се задължил да изплати кредита в срок от 120 (сто и
двадесет) месеца, с определена крайна падежна дата за окончателно
издължаване 26.02.2029 г., при уговорен начин на погасяване с месечни
вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна
част към договора. Според условията кредитът се олихвявал с променлив
лихвен процент в размер на 7,65 % годишно или 0,02% на ден, формиран от
стойността на референтен лихвен процент /РЛП/, представляващ индикатор
„среден лихвен процент по салда на срочни депозити в лева на домакинствата
със срок над 1 ден до 2 години" 0,180 %, който при отрицателна стойност се
приема със стойност 0 % /нула/ и фиксирана надбавка в размер на 7,740 %.
Лихвеният процент се променял с промяната на РЛП, при предпоставките, по
реда и в сроковете, посочени в Общите условия, а крайният лихвен процент
не можел да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка
или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в
случай на изпълнение на условията. Според ИМ кредитът се погасявал чрез
разплащателна сметка 02/23670925 с титуляр С.М.М., а последният имал
задължение съгласно т. 13, т. 2 от Общите условия да погасява кредита при
условията на договора. Съгласно т. 18.1 от Общите условия при забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена
в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
(десет) процентни пункта. В случай на погасяване на дължимата вноска до
седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилагала.
Изтъква се още, че според т. 18.2. от Общите условия при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък
от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен
процент и с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Последиците настъпвали автоматично, а ако законът го изисква - след
уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за
кореспонденция. След предявяване на молбата за събиране на вземането по
съдебен ред, остатъка от главницата се олихвявал със законната лихва по чл.
86 от ЗЗД. Твърди се, че кредитополучателят допуснал нередовности в
плащанията на вноските по кредита, довело до настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането на основание т. 18.2 от Общите условия - при
допусната забава в плащанията на уговорени погашения по главница и/или
лихва над 90 дни (общо 197 дни забава). Тази забава била налице по
отношение на дължимите вноски от м, януари 2020 г. - брой, размер и падеж
на непогасени/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница до
датата на предсрочна изискуемост, както следва: 13/07/2020 г. - 157,10
лв.,13/06/2020 г. - 157,10 лв., 13/05/2020 Г. - 157,10 лв., 13/04/2020 г. - 157,10
лв., 13/03/2020 г. - 157,10 лв.,13/02/2020 г. - 157,21 лв., 13/01/2020 г. - 71,87 лв.
2
Ищецът сочи, че общия размер на просрочената сума е в размер на 1014,58
лв., като порази неизправността на кредитополучателя, изразяваща се в
неточно изпълнение на задължението да плащане на погасителните вноски по
кредита, настъпила предсрочна изискуемост на вземането на основание т.
18.2. от Общите условия. Твърди се, че ищеца е уведомил и поръчителя за
настъпилата предсрочна изискуемост чрез връчване на уведомление. Поради
неплащане на дължимите месечни плащания и на основание чл. 18.2 във
връзка с чл.19.2 от Общите условия, банката упражнила правото си,
обявявайки целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, считано от
28.07.2020 г. В с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 417, т. 2 от ГПК, на 28.07.2020 г.
банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК в PC - Разград. По образуваното заповедно производство ЧГД №
1028/2021 г. по описа на PC - Разград, на 30.07.2020 г. била издадена Заповед
№ 2667 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист за предявеното в производството
парично вземане на банката, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. На
банката били присъдени и разноските за заповедното производство: сумата
260,98 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист за
събиране на сумите било образувано Изпълнително дело № 20207620400346
по описа на ЧСИ Д. Д., рег.№ 762 при КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд - Разград. Твърди се действителност на представения по делото договор за
поръчителство. Сочи се, че претендираната по заповедното и в настоящото
производство лихва е възнаградителна, дължима на основание чл. 8 от
договора, считано от 14.01.2020 г. (от момента, когато няма плащане). Твърди
се още, че претендираните суми за забава представляват договорено
обезщетение, дължимо на основание чл. 18.1 от ОУ. Според ищеца
претендираната сума от 120,00 лева за разходи се дължи на основание чл.
18.1. от договора, т. 13 от договора, приложение № 3.
Ответницата не е подала писмен отговор.
Съдът съобразявайки горното, счита че са налице законовите
предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ по чл. 239,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:
На ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа, включително и неподаването на писмен отговор на
исковата молба, и от неявяването и в съдебно заседание. Указания в този
смисъл са дадени с определението на съда за връчване на исковата молба по
реда на чл. 131 от ГПК, съобщението за което ответницата е получила.
Впоследствие предупреждение за горните последици се съдържа в
определението на съда за насрочване на делото и в призовката, изпратена на
ответницата за насроченото съдебно заседание, връчена лично. Ето защо
съдът счита, че са изпълнени условията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Сочените в
исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото
писмени доказателства, като установяват дължими вземания на ищеца срещу
ответника, произтичащи от възникналото договорно правоотношение с
ответника. При преценка на обсъжданите доказателства и предвид липсата на
други конкуриращи такива, ангажирани от ответната страна, съдът счита, че
може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на
3
исковете, предявени на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на
претендираните от ищцовото дружество срещу ответницата парични
вземания, за които на 30.07.2020 г. са издадени Разпореждане № 2667 от
30.07.2020 г., с което е допуснато незабавно изпълнение, Заповед № 2667 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
30.07.2020 г. и Изпълнителен лист от 30.07.2020 г. по Частно гражданско дело
№ 1028/2020 г. по описа на Районен съд – Разград. Искът за установяване на
парично вземане при условията на чл. 422, ал. 1 от ГПК се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
по чл. 417 от ГПК на 29.07.2020 г., считано от която дата е дължима и
претендираната от ищеца в заповедното производство законна лихва за забава
върху главното задължение до окончателното му погасяване (арг. чл. 86 от
ЗЗД).
Ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Отново съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по
заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на
уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от
666,55 лв. (шестстотин шестдесет и шест лева и 55 стотинки), от които:
616,55 лв. (шестстотин и шестнадесет лева и 55 стотинки) за заплатената
държавна такса при образуване на делото, от тях 260,98 лева – заплатени при
образуване на заповедното производство и 355,57 лева – доплатени при
образуване на исковото производство, както и определено юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство в размер на 50,00 (петдесет)
лева (ищецът няма твърдения за неправилно определяне на възнаграждението
в заповедното). Претендира се юрисконсултско възнаграждение по
настоящото производство, като съобразно материалния интерес съдът
определя същото в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева. Всички
разноски следва да бъдат разграничени, както следва: общо 310,98 лв. по
заповедното производство и общо 715,57 лв. (седемстотин и петнадесет лева
и 57 стотинки) по исковото производство.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
ответницата Б. Г. Г. с ЕГН ********** от с. Топчии, общ. Разград, ***, дължи
на ищеца “БАНКА ДСК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ’’Московска” № 19, представлявано от “БАНКА
ДСК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1036, общ. Столична, район Оборище, ул. "Московска" № 19, представлявано
от изпълнителни директори Т.Х.К., С.Л.С., Б.Ф.С. и Д.Н.Н.И., съдебен адрес:
гр. Русе, ул. „Александровска“ № 4, Финансов център – Русе, следните суми,
за които са издадени Разпореждане № 2667 от 30.07.2020 г., с което е
допуснато незабавно изпълнение, Заповед № 2667 за изпълнение на парично
4
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.07.2020 г. и
Изпълнителен лист от 30.07.2020 г. по Частно гражданско дело № 1028/2020
г. по описа на Районен съд – Разград: 12401,67 лв. (дванадесет хиляди
четиристотин и един лева и 67 стотинки), представляващи дължима главница
по Договор за кредит за текущо потребление от 26.02.2019 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 29.07.2020 г. до окончателното и заплащане; договорна лихва в размер на
511,96 лв. (петстотин и единадесет лева и 96 стотинки) за периода 14.01.2020
г. – 27.07.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 11,93 лв. (единадесет
лева и 93 стотинки) за периода 14.12.2019 г. – 27.07.2020 г.; 3,45 лв. (три лева
и 45 стотинки), представляващи законна лихва за периода 28.07.2020 г. –
27.07.2020 г.; 120,00 (сто и двадесет) лева за разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. Г. Г. с ЕГН **********
от с. Топчии, общ. Разград, ***, ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА ДСК” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1036, общ.
Столична, район Оборище, ул. "Московска" № 19, представлявано от
изпълнителни директори Т.Х.К., С.Л.С., Б.Ф.С. и Д.Н.Н.И., следните суми:
310,98 лв. (триста и десет лева и 98 стотинки) за направени разноски по
заповедното производство по ЧГД № № 1028 по описа на за 2020 г. Районен
съд – Разград и 715,57 лв. (седемстотин и петнадесет лева и 57 стотинки) за
направени разноски по настоящото исково производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 от
ГПК). Решението не подлежи на въззивно обжалване в уважената част, като
на основание чл. 240, ал.1 от ГПК ответникът разполага със защита срещу
решението - може да иска отмяната му, ако е бил лишен от възможността да
участва в делото.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към ЧГД № 1028 по
описа на за 2020 г. Районен съд – Разград с оглед на правните последици по
чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5