Решение по дело №79/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба против Решение № 25/ 23.02.2024 г., постановено по АНД № 691/ 2023 г. по описа на Разградския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 004180 от 06.11.2023 г., издадено на директора на РД – Варна при ГД „Контрол на пазара“ при КЗП. С посоченото НП на „Лидл България“ЕООД енд КО“ КД е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лв. на основание чл. 210а ЗЗП за нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП.

Недоволен от това решение е останал наказващият орган. В жалбата си и представените писмени бележки сочи, че обжалваното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. С оглед на това моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от наказаното дружество.

Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира и за присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд- Разград.

Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

Събраните в хода на производството доказателства установяват, че по повод постъпила жалба на 09.05.2023 г. служители на КЗП извършили проверка в магазин „Лидл“, находящ се в гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ № 66 във връзка с продаваните там протеинови барчета на производителя Born Winner. При проверката констатирали, че в търговския обект се предлагат за продажба 47 броя протеинови барчета на този производител с наименование „Coconut“ 60 гр., с обявена цена 3, 49 лв. Извършени са изследвания в акредитирана лаборатория за съдържанието на продукти от този вид, при които са установени следните отклонения: 1. Съдържание на белтък – 27,60 гр., вместо обявените 33 гр. по етикет; 2. Съдържание на мазнини – 17,50 гр., вместо обявените 13 гр. по етикет; 3. Съдържание на наситени мастни киселини – 9,49 гр., вместо обявените 6,4 гр.. При тези данни контролният орган приел, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтъци, мазнини и наситени мастни киселини в протеиновия бар и срещу „Лидл България“ ЕООД енд КО“ КД е съставен АУАН № 004180 от 23.08.2023 г. за нарушение по чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП за вмененото административно нарушение е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 25 000 лв. на основание чл. 210а ЗЗП. С решението си въззивният съд е отменил това НП. В мотивите си е посочил, че определянето на една търговска практика като нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП предполага установяване на поведение, проявено чрез действие или бездействие от страна на търговеца, довело до предоставяне на невярна информация.

В случая информацията за съдържанието на протеиновия бар изхожда от неговия производител, а няма нормативно въведено задължение за търговците да извършват контролни изследвания на продаваните в обектите им хранителни стоки с цел удостоверяване истинността на информацията, отразена на етикета на стоката от нейния производител. С оглед на това е приел, че липсва противоправно поведение на търговеца, за което може да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност. Този извод се споделя изцяло и от настоящата инстанция.

Защитата на потребителите е основен приоритет на ЕС. С цел да гарантира правото им на информирано решение, въз основа на достатъчно пълна, достоверна и обективна информация за продуктите, европейският законодател с разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО императивно е забранил нелоялните и заблуждаващи търговски практики (чл. 5, §1 и §4). и е регламентирал редица мерки в защита на потребителите. Дефинициите за нелоялни и заблуждаващи търговски практики са посочени в чл. 5, §2 и чл. 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО. Цитираните европейски норми са идентични на националните ни разпоредби (чл. 68в; чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП).

Според приложената разпоредба чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, поради което има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

В случая се касае до предоставена информация за хранителните стойности на проверяваните продукти.

Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. (Регламентът). Понятието „информация за храните“ е дефинирано в чл. 2, § 2, б. "а" от него и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно чл. 2, § 2, б. "и" от регламента „етикет“ означава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна.

В чл. 8, §1 от Регламента изрично е определен стопанският субект, който отговаря за информацията за храните. В него ясно и недвусмислено е посочено, че това е субектът, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. Това са и лицата, които са длъжни да осигуряват достоверната и точна информация за храните( по арг. на чл. 8, §2 от Регламента).

Следва да се отбележи, че европейският законодател разграничава този субект от лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. В чл. 8, § 3 от Регламента изрично е посочено, че стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

Анализът на цитираните норми сочи, че производителят е този, който трябва да осигури точна и достоверна информация на етикета на произведената от него хранителна стока. Търговецът, който предлага хранителна стока на крайния потребител, е задължен да не я доставя, но само при знание или предположение, че тя не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби.

В казуса „Лидл България“ ЕООД енд КО“ КД не е производител на проверяваните хранителни продукти и не предоставя информация за техните съставки. Тези данни са изложени предварително при опаковането и етикирането на стоките от техния производител, поради което той би могъл да носи административна отговорност ако се установи, че предоставената информация е невярна и подвеждаща.

Наред с това съдът приема, че деянието, за което е санкционирано дружеството не е доказано по категоричен начин. Както в АУАН, така и в НП наказващият орган се позовава на резултатите, установени от лабораторно изследване за което е съставен Протокол № 28113/ 31.05.2023 г. В него изрично е посочено, че резултатите се отнасят само за изпитваните образци. По делото липсват доказателства, че са изследвани продуктите, намерените в процесния магазин или поне, че са от една и съща партида с тях. С оглед на това не може да се приеме за безспорно установено, че в този обект са предлагани за продажба протеинови барчета, с отразена невярна и подвеждаща информация за тяхното съдържание върху етикета, поставен от производителя им.

В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена и доказана в размера на 3 180 лв. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност, което е допустимо и основателно.

Делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност. Пред касационната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, на което не са събирани нови доказателства и не са установявани нови фактически обстоятелства. Оказаната правна помощ се изразява и в изготвяне на писмени бележки, които са аналогични по съдържание на представените жалба и писмени бележки в хода на производството пред Районен съд- Разград. С оглед на това съдът намира, че уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 3 180 лв. се явява прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален на 2 500 лв. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът се съобразява и със задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/ 23.02.2024 г., постановено по АНД № 691/ 2023 г. по описа на Разградския районен съд.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Лидл България“ ЕООД енд КО“ КД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Равно поле, ул. "3-ти март" № 1, община Елин Пелин, обл. София, сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.