Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
……………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Росица Пейчева и прокурора Мартин Бешков, като
разгледа докладваното от съдия Костадинова
ВНОХД № 4158/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 16.04.2014 г., постановена по НОХД № 22314/2011 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, подсъдимият П.Н.П.,
ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование,
женен, е признат за невиновен в извършването на престъпления по чл.
325, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 14.09.2011 г. около 02:40 ч. в
гр. София, на ул. ******, на паркинга на бар „Париж” е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като същите се отличават с изключителни цинизъм и дързост - при
извършена полицейска проверка от служители на 04 РУП-СДВР им е отправил псувни
и закани: „Падне ли Б.Б., ще ви се ебе майката ..., скапани куки..., мръсни
ченгета..., ще ви уволня”, като замахнал с глава и ударил в челото инсп. Г.О.П.
и по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 14.09.2011 г. около 02:40
ч. в гр. София, на ул. ********, на паркинга на бар „Париж” е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в охлузване на кожата в челната област на
главата, довело до болка и страдание, без разстройство на здравето, на
полицейски орган - инсп. VI степен група OOP, сектор ОП при 04 РУП-СДВР Г.О.П.
при изпълнение на службата му, като на основание чл. 304, ал. 1 от НК е
оправдан по повдигнатите му обвинения.
С присъдата е отхвърлен и предявеният от ГИ и ЧО П. граждански иск.
Срещу присъдата в законоустановения срок са подадени протест на СРП и
въззивна жалба и допълнение към нея от повереника на ЧО и ГИ П. – адв. Н..
В протеста се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна и се
моли за отмяната ѝ и постановяване на нова осъдителна такава.
Във ВЖ и допълнението ѝ се сочи, че постановената присъда в частта,
с която подс. П. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 131,
ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК и е отхвърлен ГИ, е неправилна,
незаконосъобразна „постановена в нарушение на закона и морала“ и се моли за отмяната ѝ в обжалваната
част, като бъде постановена нова осъдителна за пр. по чл. 131, ал.2, т.4 от НПК
и гр. иск бъде уважен в цялост. Прави се искане за допълнителен разпит на ЧО и ГИ Г.П..
В производството пред въззивния съд е било допуснато провеждане на
въззивно съдебно следствие, в хода на което е извършен допълнителен разпит на
свидетелите Г.О.П. и С.И.К., назначена е тройна съдебно-медицинска експертиза и
са събрани писмени доказателства - справка от началника на 04 РУ СДВР, за
постъпил сигнал на 14.09.2011г. при дежурен офицер, за процесния инцидент,
описан в обвинителния акт и е изискан препис-извлечение от регистъра на 04 РУ
СДВР в частта, относно инкриминираната обвинението дата 14.09.2011 г., който да
обхваща регистрираните сигнали при ОДЧ за посочената по-горе дата, в цялост.
В дадения ход по същество представителят на СГП поддържа
депозирания протест и счита присъдата за незаконосъобразна и необоснована.
Прокурорът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на
посочените в обвинението дата и място подсъдимият е отправил думите, подробно
посочени в ОА, респективно причинил телесните увреждания по отношение на ЧО/ГИ,
с които си действия подсъдимият е извършил действия, които грубо нарушават
обществения ред и се изразяват явно неуважение към обществото. От това, че
действията на подсъдимия са били насочени към длъжностно лице, а именно
полицейски служител по време на изпълнение на служебните му задължения,
прокурорът извежда и наличието на квалифициращи двете деяния обстоятелства.
Прави обстоен анализ на събраните в хода на производството доказателствени
материали, като счита, че същите категорично подкрепят обвинението. Пледира, че
първоинстанционният съд неправилно е дал вяра на обясненията на подсъдимия и на
свидетели, намиращи се в отношение с него, като изразява становище за
кредитиране на показанията на разпитаните полицейски служители като
кореспондиращи със съдебно медицинското изследване. Предлага подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения, като му бъдат наложени наказания
„ЛОС“, в рамките на минималното предвиденото от закона, изтърпяването на които
да бъде отложено при условията на чл.66 от НК, а предявеният граждански иск да
бъде уважен в пълен размер.
Повереникът
на ЧО/ГИ – адв. А., се придържа изцяло към казаното от представителя на
прокуратурата.
Частният
обвинител и граждански ищец П. не изразява становище.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Я., моли да бъдат оставени без уважение протестът на
прокуратурата и жалбата на частния обвинител, като намира мотивите на
първоинстанционния съд за подробни и аргументирани. Счита, че заключението на повторната
СМЕ не променя по същество изводите на първата. Изтъква разликата в ръста на
подсъдимия и пострадалия, като намира, че показанията на свидетелите, поддържащи
обвинителната теза, не могат да обяснят механизма на получаване на нараняването
от подсъдимия. Предвид опровергаването от СМЕ на изложената от свидетелите
полицейски служители фактическа обстановка, защитникът пледира да не бъдат
кредитирани показанията им за изречените изрази по обвинението за хулиганство.
Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционната присъда.
В личната си защита подсъдимият П. заявява, че се чувства обиден
от поведението на пострадалия. В предоставеното му право на последна дума
посочва, че няма как да нанесе описания удар при констатираното съотношение
между ръста на двамата, твърдейки, че е абсолютно невинен.
Софийски градски
съд,
VIII-ми въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства,
изложените от страните доводи и възражения и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост
и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни доказателствени
средства, писмени доказателства и заключения на експертизи. Без да променя
изводите на районния съд, СГС приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият П.Н.П. е българин, български гражданин, с висше
образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********,***.
Към 14.09.2011 г. св. Г.П. бил пол. инспектор VI степен, група OOP,
сектор ОП при 04 РУП-СДВР. На същата дата той и неговите колеги - полицаите К.
иД.били назначени като контрола - Р-62 при 04 РУП-СДВР със задача охрана на
обществения ред и извършване на проверки на другите полицейски патрули,
действащи на територията на 04 РУП-СДВР. Около 02.40 часа свидетелите П., К. иД.проверили
патрул в състав свидетелите Р.Р.и Р.Н.. Това станало на кръстовището на ул. Луи
Айер и ул. *******в гр. София. В близост се намирал нощен бар „Париж". В
това време покрай полицаите преминал джип, който паркирал на паркинга пред
нощното заведение. Св.П. разпоредил на свидетелите Р.Р. и Р.Н. да извършат
проверка на автомобила и лицата в него. Двамата се отправили към леката кола.
Поискали документите на намиращите с нея двама души. По представени лични карти
установили, че това са подсъдимият П.Н.П. - пътник и свидетеля Д. В. - водач на
автомобила. Освен личните карти, свидетелите Р. и Н. поискали от В. и
подсъдимия да представят СУМПС и документи за собствеността на леката кола.
Подсъдимият и свидетелят отказали за представят свидетелства за управление на
МПС с мотива, че нито един от тях не е управлявал колата. Към свидетелите Р. и Н.
се присъединили и останалите полицаи - П., К. и Д.. Петимата полицаи обградили
св.В. и подсъдимия, като св.П. се отличавал от останалите с високия си ръст.
Подсъдимият и св.В. настоявали, че няма да представят други документи,
освен лични карти, като поддържали, че никой от тях не е управлявал автомобила.
Св. В. говорил на висок тон, отказал да му бъде извършена и проба за
установяване на употреба на алкохол. От извършена справка полицаите установили,
че той не притежава СУМПС. В близост, в таксиметров автомобил, стоял и
наблюдавал случващото се св. С.Х.. Спорът се разраствал, като полицаите дърпали
св.В., настоявали да си даде шофьорската книжка. Подсъдимият твърдял, че нямат
право да ги проверяват, поискал от свидетелите-полицаи да се легитимират. В
този момент св. П. се приближил до подсъдимия и му нанесъл удар с глава в
областта на носа. Подсъдимият паднал на земята. Когато видял това св. В. рязко се
насочил към тях с думите: „вие какво си въобразявате и защо си превишавате
правомощията“.
Повикана е линейка на Бърза помощ. Пристигналия лекарски екип прегледал
само свидетеля П., за което е издаден фиш.
Свидетелят В. и подсъдимия не са прегледани на мястото на инцидента.
Двамата са задържани в 04 РУП-СДВР. Освободени са същия ден - В. в 15.25 ч, а
подсъдимият в 16.05 ч. На следващия ден сутринта - 15.09.2011 г. двамата се
явили в Клиника по съдебна медицина, където на подсъдимия П. е констатиран оток
и кръвонасядане по гърба на носа, а на свидетеля оток и кръвонасядане в горната
трета на носа и на лявата скула.
От изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ по писмени данни и
преглед на живо лице /л. 1 ДП/ е установено, че в следствие на инцидента св. П.
е получил повърхностно охлузване на кожата в челната област в ляво, което му е
причинило болка и страдание.
От изготвената в съдебното следствие СМЕ се установява, че следствие на
инцидента подс. П. е получил контузия с травматичен оток на носа, причинило му
болка и страдание, както и нарушение на носовото дишане в лека степен,
реализирало признака „разстройство на здравето неопасно за живота".
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз
основа на събрания по делото доказателствен материал: обясненията на подсъдимия;
показанията на свидетелите С.И.К., Р.П. Р., Р.Д.Н., Н.Х.Д., Г.О.П., Д. Б.В., С.В.Х.,
заключенията на приетите 4 бр. СМЕ, писмените доказателства, справката за
съдимост на подсъдимия и др.
Първата инстанция е събрала и проверила всички възможни доказателства,
необходими за разкриване на обективната истина по делото, като след направен
анализ на доказателствените източници, е достигнал до верни крайни изводи, с
които настоящият въззивен състав се съгласява.
Първоинстанционният
съд детайлно е обсъдил противоречията в доказателствения материал по делото и е
направил логични и обосновани изводи относно приетата фактическа обстановка,
като събраните от настоящата инстанция доказателства подкрепят изцяло
възприетата от Софийски районен съд фактическа обстановка. В съответствие с
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са
посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са
обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а
други се отхвърлят. Извършеният в мотивите към първоинстанционната присъда
доказателствен анализ е подробен и задълбочен, като се споделя изцяло от
контролиращата съдебна инстанция, поради което въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани (в този
смисъл Решение № 372 от 01.10.2012 г. по НД № 1158/2012 г. , НК, III НО на
ВКС). С оглед проведеното въззивно съдебно следствие, следва да бъдат обсъдени
събраните от настоящата инстанция доказателства.
По отношение на обвинението по чл.
131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК:
Правилно първоинстанционният съд е основал изводите си за причинените на
подсъдимия и свидетеля П. на заключенията приетите 3 бр. съдебномедицински
експертизи. Настоящият състав намира същите за кореспондиращи изцяло със заключението
на приетата във въззивното производство тройна СМЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено, обективно, и даващо пълен и точен отговор на
поставените въпроси. От него се установява, че на свидетеля П. са причинени
телесни увреждания, реализиращи критериите на медико-биологичния признак „болка
и страдание“, като най-вероятно се е касаело за повърхностно охлузване на
кожата, евентуално придружено с оток и кръвонасядане, дължащо се на действието
на твърд тъп предмет по механизма на удар с или върху такъв. При същия инцидент
подсъдимият П. е получил оток на носната пирамида и кръвонасядане по гърба на
носа, дължащи се на директен удар с твърд тъп предмет в областта на носа и
реализиращо медико-биологичния признак „болка и страдание“. След изследване на
възможните механизми на причиняване на констатираните телесни увреждания, експертите
посочват, че при подсъдимия П., същите е възможно да се получат и по двата механизма,
описани от свидетелите, без да се ангажират с категоричен и еднозначен отговор
относно механизма на получаване на травматичните увреждания при двамата
участници в инцидента на 14.09.2011 г.
Относно начина на получаване на увреждането на свидетеля П. се оформят
две противоположни групи свидетелски показания. В подкрепа на обвинението стоят
показанията на пострадалия П. и свидетелите К., Р., Н. и Д., а противоположен механизъм
на нанасяне на удара описват подсъдимия и свидетелите В. и Х.. При преценката на достоверността на заявеното от свидетелите въззивният
съд взе предвид установеното и от първата инстанция, че всички представители на
първата група са полицейски служители, чиито взводен командир е пострадалият П.,
а свидетелят В. е приятел на подсъдимия. Единственият свидетел, който няма
връзка с някоя от страните в конфликта, е Х., поради което настоящият състав
приема заявеното от него за обективно и безпристрастно.
Правилно районният съд е оценил показанията на свидетелите Р., Н., К. иД.като
противоречиви, недостоверни, тенденциозни и пристрастни, като втората инстанция
също намира, че в тях се съдържа вътрешно противоречие относно начина на
причиняване на травмата. Доколкото липсват твърдения за отскачане на
подсъдимия, нито за навеждане от страна на пострадалия П. при нанасяне на
удара, обосновано СРС е приел, че същите описват практически невъзможен
механизъм за нанасянето ѝ. В подкрепа на изводите на първата инстанция са
констатираната от въззивния съд разлика от 10 см. в ръста на двамата /в полза
на св. П./ и разясненията на изготвената тройна повторна съдебно-медицинска
експертиза за точното местоположение на причинените увреждания.
При преценката на показанията на тази група свидетели, въззивният състав
взе предвид и непосредствено дадените пред него показания на свидетелите П. и К.,
в които и двамата са категорични, че подобни инциденти са били ежедневие. Липсата
на спомен у свидетелите съдът си обяснява с изминалия изключително дълъг период
от време от датата на инцидента и с изпълняваните от тях задължения, като
приобщаването на показанията от досъдебното производство на свидетеля К. не
спомага в голяма степен за изясняване на обективната истина. Прави впечатление,
че освен липсата на спомен у свидетелите, са налице разминавания относно
съставомерните обстоятелства, заявени в хода на двата им разпита пред
разследващ орган, като намира за нелогично в този, даден в момент по-близък до
инкриминираното деяние да липсват обстоятелства, за които свидетелите да
заявяват спомен в по-късен момент, както и почти идентичното съдържание на
заявеното от двамата свидетели във вторите им поред разпити в досъдебното
производство /л. 37 и л. 41-42 от ДП/. Обстоятелството, че тази група свидетели
са полицейски служители, не изключва задължението на съда при преценка за
достоверност на показанията им да ги подложи на внимателен анализ в съвкупност
с другите доказателствени материали по делото, поради което въззивният съд
намира възраженията в протеста на СРП в тази насока за неоснователни.
За да не кредитира показанията на полицейските служители за
съставомерните обстоятелства, съдът, освен обсъдените противоречия, взе предвид
и обстоятелството, че заявеното от тях за подаден сигнал в ОДЧ на 04 РУ-СДВР,
не намира подкрепа в приложените писмени доказателства: отговор от справка,
изискана от началника на 04 РУ-СДВР и препис-извлечение от книга за получени
сигнали в ОДЧ на 04 РУ-СДВР за инкриминираната дата, от които е видно, че
подобен инцидент не е отразен в книгите за получени сигнали, както и данните от
показанията на свидетеля Х. пред първата инстанция, че отразеното в протокола е
било продиктувано от полицаите.
От друга страна въззивният състав, подобно на първия, намира обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелите В. и Х., дадени пред съда, като
логични, последователни и непротиворечиви. За да се довери на тях при
изграждане на фактическите си изводи настоящата инстанция прецени и
съответствието им със заключението на изготвената СМЕ, както и с правилата на
формалната логика, при които получаването на констатираните наранявания е
обективно невъзможно по описания в обвинителния акт начин.
Предвид гореизложеното, въззивният съд е съгласен с крайния извод на
първата инстанция, че в конкретния случай поведението на подсъдимия П. се явява
несъставомерно от обективна страна.
При обективната несъставомерност на поведението на подсъдимия П.,
въззивният състав намира за безпредметно обсъждането на субективната страна на
престъплението, както и на наличието на квалифициращи признаци.
По отношение на обвинението по чл.
325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК:
Въззивният съд, подобно на районния, обособи две противоположни групи
свидетели, съвпадащи по състав с описаните по-горе, като също кредитира
обясненията на подсъдимия и свидетелите В. и Х. относно изричането на
инкриминираните думи „падне ли Б.Б. ще ви се ебе майката ... скапани куки ... мръсни
ченгета ... ще ви уволня“.
За това, че подсъдимият не е изрекъл посочените изрази, обясненията му
кореспондират изцяло с показанията на свидетеля В., който се е намирал в
непосредствена близост до него. Между заявеното от двамата липсват противоречия
и несъответствия, поради което обосновано районният съд ги е приел за
достоверни. От решаващо значение за настоящия състав да ги кредитира са
показанията на единствения страничен наблюдател – свидетеля Х., който е чул
разправията, как полицаите искат документи за проверка на лицата в автомобила и
твърденията, че някой от тях е пиян, но е категоричен, че не е възприел
отправяне на обидни или нецензурни думи от някого от тях.
При анализа на показанията на другата група свидетели въззивният съд взе
предвид не само противоречието им със заявеното от свидетелите В. и Х., но и разминаванията
помежду им, както и в разпитите им в различните фази на процеса. В показанията
на свидетелите полицейски служители са налице несъответствия не само по
отношение на лицето или лицата, които са изрекли инкриминираните изрази, но и
за това дали са били изречени такива, като, както беше посочено, липсва
съответствие в данните за това при първоначалните разпити на свидетелите. Всичко
това, преценено в съвкупност със служебната им обвързаност с лицето, сочено
като пострадал и с констатираната още от първата инстанция пълна идентичност
при излагане на фактите, като свидетелите са използвали едни и същи изразни
средства, следвайки една и съща хронология, поставя под съмнение достоверността
на твърденията за изричане на инкриминираните изрази.
По всички тези съображения, настоящият състав достигна до същия краен
извод, както и първостепенния такъв, а именно, че липсват доказателства, сочещи
по категоричен начин изричането на инкриминираните думи от подсъдимия.
Предвид липсата на доказателства, установяващи обективната страна на
престъплението, въззивният състав не намира за необходимо да обсъжда същото от
субективна страна.
Ето защо, след като прие за установено, че подсъдимият П. не е осъществил
състава на престъпленията по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл. 131, ал. 2,
т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, СГС констатира, че правилно е оправдан на осн.
чл. 304 от НПК от районния съд.
Законосъобразно, предвид оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.
131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, СРС е отхвърлил предявения
граждански иск като неоснователен.
С
оглед признаването на подсъдимия П. за невиновен, съдът правилно е постановил
направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
В
заключение и предвид съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези
на първостепенния такъв, присъдата на първата инстанция следва да бъде
потвърдена изцяло.
При извършената на основание чл. 314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
16.04.2014 г., постановена по НОХД № 22314/2011 г. по описа на СРС, НО, 97 състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.