№ 1127
гр. Сливен, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230100993 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 03.02.2023 г. между ищцовото
дружество „Изи Финанс” ЕООД в качеството му на кредитодател и длъжника
И. Ю. Р. като кредитополучател бил сключен Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 423431 при спазване на всички законови разпоредби
на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Твърди се, че заемната сума от 2500,00 лв. била
преведена на длъжника чрез касово получаване на сумата от каса на „Изи пей”
АД. Длъжникът се задължил да погасява кредита на 12 вноски от по 192,31 лв.
всяка и 13-та вноска от 192,28 лв. в периода от 05.03.2023 г. до 28.02.2024 г.
Ищецът излага, че длъжникът не плащал дължимите вноски, поради което с
изпратен имейл на 30.11.2023 г., длъжникът бил уведомен за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Евентуално ищецът изтъква, че към
настоящия момент е настъпил и падежът на всички вноски по кредита.
Ищецът описва, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора, освен връщане на
отпусната сума по кредита, потребителят дължи и заплащане на
възнаградителна лихва върху главницата при фиксиран ГЛП от 40,15 %,
1
поради което претендира и сумата от 539,29 лв. за периода от 05.03.2023 г. до
30.11.2023 г. На изложените основания ищецът моли за уважаване на
предявените искове и претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му от съда особен представител - адвокат, с който
изразява становище за допустимост на исковете, но неоснователност по
същество. Оспорва сключването на процесния договор, както и усвояването
на отпуснатата сума от 2500 лв. от ответника. Наред с това излага становище
за нищожност на Договора поради противоречие със закона и заобикаляне на
закона, като изтъква, че същият е сключен в нарушение на нормите на чл. 11,
ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10, т. 27 и ал. 2 ЗПК. Излага също, че предвидената в
договора неустойка при непредоставяне на обезпечение не е включена в ГПР
по кредита, с което се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а бъде ли
включена, ГПР би надвишил многократно нормативно предвидения
максимален размер. Клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, се явява
неравноправна съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП и не е била индивидуално уговорена.
Въпреки, че ищецът не претендира заплащането й от ответника, самото й
наличие в Договора за кредит, води до неговата нищожност и съгласно чл. 23
ЗПК ответникът дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита.
Особеният представител на ответника прави и възражение, че длъжникът е
заплатил дължимата главница. На изложените основания моли за отхвърляне
на исковете като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени и претендира
разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който е депозирал
писмено становище. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни,
евентуално за приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за предоставяне на кредит № 423431
2
от 03.02.2023 г. с посочени страни - кредитор „Изи Финанс“ ЕООД и
потребител И. Ю. Р., съдържащ данни за предоставен на ответника кредит в
размер на 2500,00 лв. В договора са посочени следните условия на отпуснатия
кредит - лихвен процент 40,15 %, ГПР 48,44 %. В чл. 3 от Договора е
уговорено, че в срок до пет дни потребителят следва да предостави
обезпечение чрез банкова гаранция или две физически лица - поръчители,
като при неизпълнение на това задължение, потребителят дължи неустойка в
размер на 1235,52 лв. Така като общ размер на дължимата от
кредитополучателя сума е посочено 4312,83 лв., като падежът и размерът на
вноските са посочени в погасителния план по чл. 4, ал. 3 от Договора.
Видно от приетата Разписка № 0700017826961598/03.02.2023 г. от
„Изипей“ АД ответникът е усвоил отпуснатата по Договора за кредит сума от
2500,00 лв. в брой на 03.02.2023 г. от офис на „Изипей“ АД в гр. Сливен - Сити
център.
По делото са допуснати съдебно-графическа и съдебно-икономическа
експертизи, чиито заключения съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От заключението на съдебно-графическа експертиза се установява, че
ответникът е положил подписа на „Получател“ и е изписал имената си И. Р. в
приетата по делото Разписка № 0700017826961598/03.02.2023 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза, се установява, че между „ИЗИ Финанс” ЕООД
(кредитор) и И. Ю. Р. (потребител) е сключен Договор за предоставяне на
кредит № 423431/03.02.2023 г., по силата на който кредиторът е предоставил
на потребителя сумата от 2500 лв. При извършена проверка в счетоводните
документи, съхранявани при ищеца „Изи Финанс” ЕООД, експертизата е
установила, че по Договор за предоставяне на кредит № 423431/03.02.2023 г.
няма извършени плащания. В посочения ГПР от 48,44 % не са включени
разходи за събиране, лихва за забава и неустойка за неизпълнение. Като се
включи в обхвата му и размерът на предвидената неустойка в договора за
непредоставеното обезпечение, посочено в чл. 3, ал. 1 и в размера по чл. 3, ал.
2 от Договор за предоставяне на кредит № 423431/03.02.2023 г., използвайки
нормативно установената формула посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал.
2 от ЗПК, ГПР възлиза в размер на 245,73 %.
3
По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 4799/2023 г. по описа
на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2552/11.12.2023 г. срещу ответника за сумите от
2500,00 лева - главница по Договора за кредит, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от
539,29 лева - договорна лихва за периода от 03.02.2023 г. до 30.11.2023 г.,
както и сумата от 213,30 лв. разноски по делото. Препис от заповедта е връчен
на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на
настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът И. Ю. Р. дължи на
ищеца „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 2500,00 лв., представляваща главница
по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 423431 от 03.02.2023
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 539,29 лв.,
представляваща договорна/възнаградителна лихва за период от 03.02.2023 г.
до 30.11.2023 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2552 от
11.12.2023 г. по ч. гр. д. № 4799/2023 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество обаче, съдът намира за основателен
единствено предявения иск за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 2500,00 лв., главница по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 423431 от 03.02.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.12.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит, като възраженията на особения представител на
ответника за нищожност на договора на посочените основания, съдът намира
за основателни.
Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
4
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в отговора на исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран
размер от 48,44 %, а договорната лихва е 40,15 %. Не става ясно какво
представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.
Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение,
което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
5
законово основание. Нещо повече, както се установи от заключението на
допуснатата съдебно-икономическа експертиза по делото, действителният
ГПР по процесния договор възлиза на 245,73 % и е в пъти над максималния
праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна
недействителност - нищожност на договора.
Този извод на съда не се разколебава от обстоятелството, че ищецът не
претендира заплащане на дължимата неустойка по договора, тъй като същата
е изначално уговорена, не е включена в изчисляването на ГПР по кредита и
води до подвеждане на потребителя относно действителния размер на ГПР по
договора.
Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето
защо ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви
или други разходи по кредита.
Следователно, по изложените мотиви и тъй като от събраните по
делото доказателства се установи, че ответникът е усвоил чистата стойност на
кредита от 2500,00 лв., а не е извършил никакви плащания по договора, то
предявеният иск за главница се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен в пълния предявен размер.
Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предявеният установителен иск с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 539,29 лв., представляваща договорна/възнаградителна лихва за период от
03.02.2023 г. до 30.11.2023 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
№ 2552 от 11.12.2023 г. по ч. гр. д. № 4799/2023 г. по описа на СлРС, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в
6
производството, съразмерно с уважената част от исковете, а именно сумата от
710,12 лв., от общо направени разноски в размер на 863,30 лв., от които 63,30
лв. заплатена държавна такса и 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по ч. гр. д. № 4799/2023 г. по описа на РС - Сливен
и 61,00 лв. довнесена държавна такса, 500,00 лв. внесен депозит за
възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер на 150,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Ю. Р., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, ул. ........................ ДЪЛЖИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица, ж. к. „И. Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, на основание чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, сумата от 2500,00
лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 423431 от 03.02.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
08.12.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение № 2552 от 11.12.2023 г. по ч. гр. д. № 4799/2023 г. по описа на
СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено, че И. Ю. Р.,
ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ул. ........................ дължи на „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Триадица, ж. к. „И. Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК сумата от 539,29 лв. /петстотин тридесет и девет лева и двадесет и девет
стотинки/, представляваща договорна/възнаградителна лихва за период от
03.02.2023 г. до 30.11.2023 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
№ 2552 от 11.12.2023 г. по ч. гр. д. № 4799/2023 г. по описа на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. Ю. Р., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ул.
........................ ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ж. к. „И.
7
Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК,
сумата от 710,12 лв. /седемстотин и десет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща разноски в общ размер, направени в производството по ч. гр.
д. № 4799/2023 г. по описа на РС - Сливен и в настоящото исково
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8