Решение по дело №194/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение №50/29.03.2012г. по ч.н.дело №271/2012г., в производство по чл. 243 ал.4 и сл. от НПК, Кърджалийският районен съд е отменил Постановление на РП - Кърджали от 23.02.2012г.за частично прекратяване и спиране на наказателно производство,с което е прекратено досъдебно производство №601/2010 г. по описа на РУ Полиция – Кърджали в частта,в която е водено срещу Н. К. Х. и е върнал делото на РП Кърджали с указания за доразследване .

От посоченото определение е останал недоволен прокурор при Р. П. - Кърджали, който го протестира,като неправилно и незаконосъобразно ,излагайки подробни съображения.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Частния П. е основателен.

С Постановление на РП - Кърджали от 27.07.2010 г. е било образувано Досъдебно производство № 601/2010 г. по описа на РУ Полиция- Г., срещу неизвестен нарушител за това, че на 10.07.2010г., в Г., причинил на А. М. А. от с. Б В., общ. Ч средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. ал. 2 от НК.С постановление на разследващият полицай по делото от 04.01.2012г.Н. К. Х. от с.Ч, с ЕГН е привлечен като обвиняем за извършване на горното престъпление. В хода на производството е било установено следното:

Свидетелят А. Х. Х. и обвиняемия Н. К. Х. са роднини - А. Х. Х. е племенник на Н. К. Х., а последният е чичо на А. Х. Х.. Родителите и на двамата живеят в с. Б В., общ. Ч в къщи с общ двор, а в съседство бил дворът на пострадалия А. М. А., който живеел със сина си,свидетеля С. А. М. На 10.07.2010 г.св. Акшън Х. и обвиняемия Н. Х. били при родителите си в с. Б В., общ. Черноочене и решили да отрежат надвиснали над двора клони на акации, които растели по общата граница с двора на съседите А. М А. и С А. М. Преди да започнат отсичането на клоните, А.Х. и Н. Х. не потърсили А. А. или С.М. и не ги уведомили за намерението си да режат клони. Около 10.30 часа в двора на родителите си обв.Н. Х. се качил на дървена стълба и с брадва започнал да отсича акациеви клони, а А. Х. Х. придържал стълбата. Отсечените клони Н. К. Х. хвърлял в двора на съседите, за да ги ползват.По това време С А. М не бил в дома си. Прибирайки се, видял, че А Х. и Н. Х. режат клони от дървета, растящи на границата между дворовете им,а баща му А. А. се миел на чешмата в двора. С М се скарал на А Х. и Н. Х., че режат клоните и между тях избухнал скандал.

При разследването А Х Х. и Н. К. Х. дават показания, в които твърдят, че на 10.07.2010 г., както докато отсичали клони, така и изобщо през деня, не са виждали пострадалия А. М А. и отричат да са хвърляли по него камъни, дърва или други предмети.Разпитан на досъдебното производство пред орган по разследването, пострадалият А. М А. посочва, че в началото на месец юли 2010 г. видял А и Н. да секат в двора му дървета до оградата и им направил забележка. Твърди още, че Акшън хвърлил камък по него, който го ударил по гърдите, залитнал и паднал на земята по гръб, а след като станал Н. хвърлил по него дърво, което го ударило по лицето отляво. От удара го заболяло много и имал кръв по лицето. В последващ разпит, проведен пред съдия от PC - Кърджали, пострадалият А. М А. твърди, че Н. го ударил по корема с камък, а Акшън го ударил по ченето с дърво.От заключението по извършената съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява, че на А. М А. било причинено счупване на долна челюст в областта на левия й ъгъл, оток и кръвонасядане по лицето. Описаните травматични увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и е възможно да са възникнали по време и начин така, както съобщил пострадалия. Счупването на долната челюст в областта на левия й ъгъл довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.

От приложеното заверено копие от акт за смърт № 4/07.12.2011 г. се установява, че на 07.12.2011 г. А. М А. е починал в дома си в с. Б В., общ. Черноочене, като причината за смъртта му е остра сърдечна слабост.

При преценка на така събраните доказателства, водещият разследването прокурор е приел за безспорно установено , че на 10.07.2010г., на А. М А. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, с което е осъществен престъпния състав по чл. 129 ал.1 във вр.с ал.2 от НК.Приел е съща така и, че отсъстват доказателства, които да водят до несъмнен извод за извършителя на престъплението, тъй като пострадалият А. А., който е и единствения свидетел, посочил данни за извършителя на престъплението, е дал в хода на разследването различни показания - в първия си разпит посочва, че Н. с дърво го ударил по лицето отляво, а в последващ разпит обяснява, че Акшън го ударил по ченето с дърво.Приел е, че отсъства въþможност да се изяснят противоречията в изложените от пострадалия показания чрез друг разпит или извършване на разпознаване на извършителя на деянието, тъй като пострадалия е покойник.Поради факта,че противоречията в показанията на пострадалия са съществени и пораждали сериозни съмнения за участието на Н. К. Х. в престъплението, за което е привлечен като обвиняем,а събраните при разследването доказателства не са достатъчни да обосноват предявеното обвинение, поради което същото не е доказано по несъмнен начин,прокурорът е прекратил наказателното производство в частта, в която е водено срещу Н. К. Х. за престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК,като на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК наказателното производство е било спряно поради неразкриване на извършителя на престъплението.

Първоинстанционния съд е приел,че в материалите по делото се съдържат достатъчно данни, от които можело да се направи извод за участие на Н. Х. и Ашкън Х. в извършване на противоправното деяние.Приел,че делото не е изяснено и следвало да бъдат извършени допълнителни процесуално-следствени действия, необходими за разкриване на обстоятелствата по извършване на деянието, а именно: подробен разпит на св. С А. М, който е бил непосредствен свидетел на състоянието на пострадалия след извършване на деянието и също е бил замерван от Н. и А с дърва и камъни, и по-конкретно да му се зададе въпроса дали баща му е казал кой и по какъв начин му е причинил нараняванията;очна ставка между Н. и А; очна ставка между С А. и обв. Н. Х. и А Х., с оглед установяване на обстоятелството кой какви действия е извършил при причиняване на нараняванията на пострадалия,като се обсъди участието на А А. в деянието и евентуално като причинител на нараняването.С оглед на изложеното, съдът е отменил издаденото от РП- Кърджали постановление и е върнал делото на РП-Кърджали за доразследване.

Настоящата инстанция намира извода на първоинстанционния съд, че делото следва да се върне за доразследване,за неправилен.Процесуалните действия,които съдът иска да бъдат извършени допълнително, няма да внесат яснота по случая и не се налага тяхното извършване.Можело е и е било задължително, при разпита на пострадалия А. пред съдия,разследващия полицай да прояви по-голяма настойчивост за изясняване на фактическата обстановка,но за съжаление е проведен изключително формален разпит,за който полицаят не е бил подготвен и не е обърнал внимание на същественото противоречие между казаното пред съдия и заявеното на разпита от 11.08.2010г.Тъй като пострадалия е починал, делото в тази част няма как да се изясни. Що се отнася до очните ставки,то същите на първо място биха били незаконосъобразни,защото на практика няма съществени противоречия между обясненията на обвиняемия Н. Х. и свидетелските показания на свидетелите А Х. и С М,каквото е изискването на закона за прилагането на този институт; а на второ място- тези очни ставки по никакъв начин няма да установят авторството на деянието.Безспорно челюстта му е била счупена,но с неговата смърт установяването на авторството на деянието става невъзможно.

Поради това настоящата инстанция намира,че атакуваното определение на Районния съд,като неправилно и необосновано, следва да бъде отменено,а Постановлението на РП от 23.02.2012г.,като правилно, обосновано и заносъосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Определение №50/29.03.2012г. по ч.н.дело №271/2012г. на Кърджалийският районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП-Кърджали от 23.02.2012г.за частично прекратяване и спиране на наказателно производство, с което е прекратено досъдебно производство №601/2010 г. по описа на РУ Полиция – Кърджали в частта,в която е водено срещу Н. К. Х. от с. Б. В., общ. Ч., за престъпление по чл.129.ал.2 във вр. с ал.1 НК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/2/