РЕШЕНИЕ
№ 1189
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330117421 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Искова молба на А. Т. А., ЕГН **********, депозирана против „ЕОС
Матрикс„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, ул. „Рачо Петров –Казанджията“ 4-6, с правно основание в чл. 124 ал.
1 от ГПК.
Според фактите в исковата молба, между ищеца и трето на спора лице ,
„Булбанк „ АД, банка , регистрирана като субект по фирмено дело № 2010
/190 г на СГС, бил сключен на дата 11.06.2004г договор за издаване на
револвираща кредитна карта. По силата на договора, банката предоставила на
А. сума от 6500 лева , която той трябвало да върне ведно с лихва, на
минимални погасителни вноски от по 425 лева месечно. А. усвоил сумата ,но
изпаднал в забава да я върне.
С договор за цесия от дата 16.12.2009г., „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, универсален правоприемник на „Булбанк „ АД, прехвърлил на
ответника вземанията си по договора за кредит; ищецът бил уведомен за тази
цесия на дата 24.06.2013г.
Изложени са обаче доводи, че вземането на банката е погасено с изтичането
1
на давност, и се иска от съда да постанови решение , с което да признае за
установено по отношение на ответника , че ищецът не му дължи плащане на
сумата от 5384.47 лева главница по договора. Иска и присъждане на
направените разноски.
Ответното дружество оспорва иска като недопустим, ищецът нямал интерес
от такъв иск. Оспорва иска и като неоснователен.
Допустим като установителен иск с правно основание в чл. 124 ал. 1 от
ГПК; ищецът винаги има интерес да установи, че не дължи дадена сума
поради погасяване по давност, като потози начин се позовава на изтекла
такава ; нещо повече, той има интерес от исканото установяване, тъй като в
отношенията му както с ответника, така и с третите лица , вземането на
цесионера се счита съществуващо, след като е записано в централния
кредитен регистър.
По същество, съдът съобрази следното:
Всяко вземане, произтичащо от осъществен гражданскоправен фактически
състав ( в случая – договор) се погасява с изтичането на давност като срок на
бездействие на кредитора; давност винаги тече, освен ако не бъде спряна или
прекъсната чрез някой от способите, посочени в чл. 115 и 116 от Закона за
задлженията и договорите. Следователно , при отрицателен установителен
ик иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК, отричащ задължение на ищеца поради изтекла
давност, ищецът следва да установи съществуването на вземането и датата на
неговата изискуемост , а ответника – да отрече съществуването на задължение
или неговата изискуемост, или да твърди нови факти, довели до спиране и /
или прекъсване на давността.
В случая, съществуването на договора с „Булбанк „ АД за издаване на
кредитна карта е бизспорно, копие от същия е представено на л. 3 и
следващите от делото. Установява се от същия, че банката е отпуснала на А.
кредитен лимит в размер на 6500 лева , усвоен от него, а по този факт няма и
спор между страните. Не се спори също така , че договора е сключен на дата
11.06.2004г, а според чл. 7 от същия , договора се сключва за срок от 12
месеца , който може да бъде продължен еднократно с още 12 месеца , по
искане на кредитополучателя – картодържател. В същия смисъл е и чл. 2 т.6
от договора , спорез който крайния срок, до който лимита може да револвира,
е 24 месеца от датата на подписването му. С изтичането на този срок, всички
2
неплатени от А. суми стават изискуеми. Съответно, от 12.06.2006г всички
усвоени, но неплатени от длъжника – ищец суми за главница са изискуеми и
за тях тече общата погасителна давност.
По делото няма данни давността да е била спирана и/или прекъсвана.
Кредиторът – ответник не доказва такива факти, не ги и твърди. Изтекла е
още през 2011г.
Страните не спорят и по това , че процесното вземане е било прехвърлено на
ответника чрез цесия от дата 16.12.2009г, като по този начин „ЕОС Матрикс„
ЕООД, ЕИК ********* е надлежно легитимирано да отговаря по иска.
Искът е основателен.
Разноските се възлагат в тежест на ответника. На адвоката на ищеца се
дължи съобразно материалния интерес по делото минимален хонорар от 600
лева, на основание чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата (
съдът не може да отрече наличието на хипотеза по чл. 38 от ЗА).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на „ЕОС Матрикс„ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Рачо Петров –
Казанджията“ 4-6, че в отношенията между страните , А. Т. А., ЕГН
**********, не дължи на ответника плащане на сумата от 5384.47 лева
главница по договор от дата 11.06.2004г. за издаване на револвираща
кредитна карта, сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, поради
погасяване по давност.
Осъжда „ЕОС Матрикс„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. „Рачо Петров –Казанджията“ 4-6, да заплати на А. Т.
А., ЕГН ********** сумата от 215.37 лева разноски по делото .
Осъжда „ЕОС Матрикс„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. „Рачо Петров –Казанджията“ 4-6, да заплати на
адвокат Е.Г. И. , личен номер на адвокат **********, адрес на дейност
*******************, сумата от 600 лева хонорар по делото , на основание
чл. 38 от ЗАдвокатурата.
3
Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр.Пловдив,
в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4