РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 21.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА КАНД № 34 / 2022 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 9 от 24.01.2022 г., постановено по НАХД № 355/2021 г., Ловешкият районен съд, първи състав, е отменил Наказателно постановление № 0747 от 31.03.2021 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Ловеч, с което е наложена на М.Ю.Ю., ЕГН: **********,***, глоба в размер на 220 лв., на основание чл. 416, ал. 1 и чл. 472, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицнската дейност, за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4 от Закона за ветеринарномедицнската дейност, като незаконосъобразно.
Със същото решение е осъдена Областна дирекция по безопасност на храните – Ловеч да заплати на М.Ю.Ю., ЕГН: **********, сумата от 300 лв. разносдение.
Недоволна от така постановеното решение е останала Областна дирекция по безопасност на храните - Ловеч, която чрез юрк. М.С., е подала в законния срок касационна жалба против решението на ЛРС. Касаторът изразява несъгласие с мотивите на РС за незаконосъобразност на наказателното постановление, като намира същото за законосъобразно и постановено при липса на допуснати процесуални нарушения при издаването му. Изразява се несъгласие с мотивите на РС относно промяна на собствеността на животновъдния обект, като се сочи, че видно от всички писмени и гласни доказателства наказаната М.Ю.Ю. е била собственик на животновъден обект, вкл. за периода 31.07.2020 г. до датата на съставяне на АУАН – 08.10.2020 г. Оспорва се констатацията на РС за липса на реквизита дата на нарушението, като се сочи, че в АУАН и НП е посочена крайната възможна дата, до която е могло да се приключи с констатираното незаконно бездействие, като се сочи, че датата на проверката е и дата на нарушението. Акцентира се, че липсват правни изводи в обжалваното решение на РС. В заключение се моли касационната инстанция да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление изцяло. Алтернативно се моли за отмяна на решението на РС и за връщане на делото за разглеждане от друг състав на РС. Касаторът претендира и разноски за юрисконсулт.
В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. М.С., която поддържа касацинната жалба.
Ответникът по касационната жалба М.Ю.Ю., не се явява, като се представлява в съдебно заседание от адв. М.И. от ЛАК, който намира обжалваното решение на ЛРС за законосъобразно, а касационната жалба за неоснователна, като излага аргументи в писмена защита. Ответникът претендира и разноски за адвокатска защита.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на районния съд, като се споделят доводите на районния съд за отмяна на НП.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е основателна, но по различни съображения.
Решението на РС е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК:
Районният съд е изложил мотиви, но същите съдържат вътрешно противоречие и са непълни във връзка с правните изводи на РС за отмяна на наказателното постановление.
Липсват мотиви на РС дали въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел, че правната квалификация на административнонаказателната разпоредба на чл. 416, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицнската дейност е приложена правилно.
Правните изводи на РС за отмяна на наказателното постановление се изразяват в следното: „По делото не е безспорно доказано, че собственик на проверявания животновъден обект е именно жалбоподателката, тъй като видно от представения по делото нотариално заверен договор от 31.07.2020 г. /л.62/ същата е продала 150 броя кози и 150 броя овце от цитирания обект“.
Този лаконичен правен извод за собствеността на проверявания животновъден обект не се споделя от касационната инстанция. От една страна, обстоятелството, че наказаната Ю. е продала на друго физически лице общо над 300 животни - 150 броя кози и 150 броя овце, заедно с приплодите им, предполага, че наказаната като продавач разполага с животновъден обект, защото няма как да се продадат собствени 300 бр. животни без наказаната да разполага с животновъден обект. От друга страна, продажбата общо на 300 бр. животни, а видно от цитирания нотариално заверен договор за покупко-продажба на животни от 31.07.2020 г. /на л.62 от делото на РС/, 300 бр. животни са подадени заедно с „неидентифицираните“ им приплоди, т.е продадени са над 300 бр. животни, доказва, че към датата на продажбата наказаната Ю. разполага с животновъден обект, а отделно с цитирания договор за покупко-продажба на животни от 31.07.2020 г. /на л.62 от делото на РС/ се продават голям брой животни – над 300 бр., а не се продава самия животновъден обект. Според житейската логика - след като наказаната към датата 31.07.2020 г. е разполагала с над 300 бр. собствени животни, то същата няма как да ги държи и отглежда без животновъден обект.
Ето защо лаконичните мотиви на РС, че: „По делото не е безспорно доказано, че собственик на проверявания животновъден обект е именно жалбоподателката, тъй като видно от представения по делото нотариално заверен договор от 31.07.2020 г. /л.62/ същата е продала 150 броя кози и 150 броя овце от цитирания обект“, са неоснователни и нелогични.
Отделно след като РС е приел, че: „По делото не е безспорно доказано....“, то в изпълнение на служебното начало районният съд е бил длъжен сам служебно да събере допълнителни доказателства, вместо да отменя наказателното постановление с мотиви, че не е безспорно доказан факт, в който районния съд се съмнява, но затова пък е длъжен с оглед служебното начало сам да изследва и да събира допълнителни доказателства.
Касационната инстанция не споделя и друг лаконичен правен извод на РС: „От фактическото описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, не става ясно за новородени или за закупени ДПЖ става въпрос, съответно кога те са закупени.“ За съставомерността на административното нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 4 от Закона за ветеринарномедицнската дейност е без значение дали животните са „новородени или закупени“. Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 4 от Закона за ветеринарномедицнската дейност - Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: в тридневен срок писмено или по електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на идентификация;
Ето защо административното нарушение би било съставомерно при неуведомяването в тридневен срок както за новородени, така и за новозакупени животни. Отделно видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, в същата е описано следното: „На 08.10.2020 г. е извършена проверка на място в с. Гостиня, общ. Ловеч в животновъден обект 5543-0099, собственост на М.Ю.Ю., при която е установено, че обекта се отглеждат 118 бр. кози. От тях 107 бр. кози са без официална идентификация, 3 бр. кози са с един идентификатор и 8 бр. кози са с два идентификатора. Към същата датата 08.10.2020 г. според данни на ВетИс на БАБХ в животновъдния обект не фигурират никакви ДПЖ“.
Отделно за съставомерността на административното нарушение по сочената норма също не е от съществено значение кога точно животните са родени или закупени, като административното нарушение се осъществява чрез бездействие, поради което във всеки момент след изтичането на тридневен срок от раждането или закупуването на животните административното нарушение би било съставомерно. При положение, че в обекта са заварени толкова голям брой животни - общо 118 бр. кози, като по „данни на ВетИс на БАБХ в животновъдния обект не фигурират никакви ДПЖ“, а и видно от свидетелските показания такъв голям брой нерегистрирани животни – няма как да са приплод, но, както беше посочено по-горе, дали животните са новородени или новозакупени не влияе на извода за съставомерност на административното нарушение, което би било състовамерно и в двата случая.
Касацинната инстанция не споделя и другия формален мотив на РС за отмяна на наказателното постановление поради непосочване на дата на извършване на административното нарушение. Административното нарушение е констатирано на 08.10.2020 г., като се изразява чрез продължавано бездействие, поради което за конкретния случай може да се приеме, че датата на административното нарушение съвпада и с датата на констатирането му.
Както беше посочено по-горе, касационната инстанция не споделя мотивите на РС за отмяна на наказателното постановление само на посочените по-горе формални основания, а от друга страна липсват мотиви по същество, като отделно РС е могъл да събере сам служебно допълнителни доказателства, в случай на съмнение относно собствеността на животновъдния обект.
Поради това касационната инстанция приема, че РС е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.
Предвид сочените съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на страните и липса /непълнота/ на мотиви, следва решението на РС да бъде отменено и делото върнато на друг състав на РС със задължителните указания, посочени по-горе.
Съгласно чл. 220 от АПК касационанта инстанция не е съд по фактите, поради което при липса на мотиви на решението на РС относно сочените по-горе съществени обстоятелства делото не може да бъде решено по същество от касационния съд.
С оглед изхода на делото касационната инстанция не следва да се произнася с настоящия съдебен акт по въпроса за разноските.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 222, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 9 от 24.01.2022 г., постановено по НАХД № 355/2021 г. на Ловешкия районен съд, първи състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: