Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Л. И., подадена чрез пълномощника адв. Л.И. от ВТАК, срещу Решение №*/27.08.2013г. по гр. дело №*/2013г. на ГОРС, в частта му, в която е признато за установено по отношение на Л. И., като законен представител на М. Д., че Ц. С. Д. не дължи сумата от 1770,00 лв., представляваща 59 месечни вноски за издръжка (по 30,00 лв. всяка) за периода 01.06.2004г. – 30.04.2009г. и сумата от 1181,26 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 1770,00 лв., по изпълнително дело № 104/2012г. по описа на ЧСИ С.К., образувано въз основа на изпълнителен лист № 2/31.01.2012г., издаден по гр. дело № 98/2004г. по описа на РС П., като погасени по давност. Решението се обжалва и в частта му, в която И. е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 274,98 лв. В жалбата се развиват съображения, че обжалваното решение е неправилно. Излага се, че при дължима издръжка между родител и дете, давност между тях не тече до навършване на пълнолетие на детето. Сочи се, че родителят е носител на родителски права, доколкото изрично не е налице тяхното ограничаване или лишаване от тях. С тези доводи процесуалният представител на жалбоподателя обосновава правен извод, че в настоящия случай давност между ищеца Ц. Д. и детето му не е текла. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски. Въззиваемият – Ц. Д., чрез процесуалния си представител – адв. Д.П., оспорва жалбата. Счита, че давност не тече само между деца и родители, които упражняват родителските права, поради което, след като Д. не упражнява родителски права над детето си, то давност в отношенията между тях за процесните периоди е текла. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски за настоящата инстанция. Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на Л. И., като майка на М. Д., че ищецът Ц. Д. не дължи като погасена по давност на М. Ц.Д. издръжка в размер на 1770 лв. за периода от 01.06.2004г. до 30.04.2009г., както и лихва върху тази сума в размер на 1181,26 лв. В исковата молба се твърди, че вземането за издръжка се погасява с тригодишна давност, считано от деня, в който е станало изискуемо. Навежда се, че давност не тече само между деца и родители, които упражняват родителски права. Излага се, че от възникването на вземането за издръжка до предприемането на действия по принудително изпълнение са изминали 8 години, като за периода от 59 месеца преди май 2009г. (01.06.2004г. – 30.04.2009г.) вземането за издръжка се явява погасено по давност. С тези доводи ищецът моли искът му да бъде уважен. В депозиран пред първата инстанция отговор на исковата молба, процесуалният представител на Л. И., излага съображения, че давност между родители и деца не тече. Развива доводите си, че Ц. Д. също е носител на родителски права, поради което в случая не може да намери приложение нормата на чл. 115, б. „а” от ЗЗД. По тези съображения моли искът да бъде отхвърлен. Видно от удостоверение за раждане на М. Ц. Д. (на л. 8 от делото пред първата инстанция) майка на детето е Л. И., а баща на детето е Ц. Д.. Със съдебна спогодба между Л. И. и Ц. Д., одобрена от РС П. на 19.05.2004г., упражняването на родителските права върху малолетното дете М. Д. било предоставено на неговата майка Л. И.. Със спогодбата бил определен режим на лични отношения с детето на бащата Ц. Д.. Д. се задължил да заплаща месечна издръжка в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 30,00 лв., считано от влизане в сила на определеното, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването на издръжката. С изпълнителен лист № 2/31.01.2012г., издаден от районен съд гр. П., Ц. С. Д. бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето М. Д. на неговата майка и законен представител - Л. И., в размер на 30,00 лв., считано от 19.05.2004г. Въз основана на така издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № *0104 по описа на ЧСИ С.К., с рег. № * и район на действие – Окръжен съд Велико Търново. По делото била изготвена покана за доброволно изпълнение изх. № 7115/09.05.2012г. по описа на ЧСИ. За установяване на релевантни факти пред първата инстанция е изслушана съдебно-икономическа експертиза, според която размерът на законната лихва върху 59 месечни вноски за издръжка по 30,00 лв. всяка, за периода 01.06.2004г. – 30.04.2009г. е 1181,26 лв. При така установената фактическа обстановка (която не е спорна между страните) съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. За уважаване на този иск ищецът следва да докаже настъпването на факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено иþпълнителното основание. В случая, при позоваване на погасителна давност, ищецът следва да докаже наличието на висящо изпълнително производство и началния момент, от който дължи претендираното задължение. По делото няма спор за факти. Освен това от доказателствата по делото е видно, че срещу Ц. Д. е образувано изпълнително дело, като са предприети действия по изпълнението пред месец май 2012г. Установява се още, че изпълнителното дело е образувано за задължение на длъжника към законния представител на малолетното му дете за издръжка, дължима от 19.05.2004г. (за което е издаден и изпълнителен лист). Спорът е правен и се свежда до въпроса дали между Ц. Д. и М. Д. е текла погасителна давност за периода 01.06.2004г. – 01.05.2009г. Съгласно чл. 115, б. „а” ЗЗД давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителски права. Т.е. течението на давността се спира само за периода, през който съответния родител упражнява родителските си права. В случая настоящият съдебен състав счита, че за процесния период Ц. Д. е упражнявал родителските си права, поради което давност между него и М. Д. не е текла. Съображенията за този извод са следните: Родителските права възникват по закон и престават да съществуват при посочени в закона предпоставки. На практика терминът „родителски права” включва в себе си единство от права и задължения, които родителят има спрямо детето си. Родителските права и задължения се носят от двамата родители, като всеки от тях е носител на правата и задълженията в пълния им обем. Родителските права принадлежат само на единия родител при хипотези, които изрично са предвидени в закона (лишаване на другия родител от родителските права, смърт на другия родител, липса на известен родител и др.). Разводът между лицата не засяга родителските права и на двамата родители, а засяга единствено упражняването на родителските функции. Родителят, на когото не е поверено детето, не е лишен от родителски права. В такъв случай родителят само изгубва значителен обем от практическото осъществяване на родителските права и задължения, тъй като се оказва във фактическа невъзможност да ги осъществи. Въпреки това, за този родител остава възможността (макар и в намален обем) да упражнява своите родителски права и задължения. Ето защо се налага извод, че макар родителските права да са предоставени на единия родител (в случая със съдебна спогодба, одобрена от РС П. на 19.05.2004г., упражняването на родителските права върху малолетното дете М. Д. е предоставено на Л. И.), то другият родител продължава да има възможност да ги упражнява в намален обем. По арг. на обратното от нормата на чл. 115, б. „а” ЗЗД се налага извод, че давност тече между дете и родител, докато последния изобщо не упражнява родителските си права. Както беше посочено в случая родителят упражнява родителските си права, но в намален обем. Впрочем част от родителските му права (под формата на задължение) е и да заплаща издръжка на детето си. Всичко изложено до тук води до извод, че за процесния период давност между въззиваемия и детето му не е текла. Ето защо вземането на М. Д. към неговия баща – Ц. Д., не се е погасило по давност, поради което предявеният от последния иск е неоснователен. При това положение обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 439 ГПК да се отхвърли. При този изход на делото на жалбоподателката следва да се присъдят осъществените пред настоящата инстанция разноски в размер на 59,02 лв. за заплатена държавна такса. С оглед факта, че при този изход на спора искът ще бъде отхвърлен изцяло, на жалбоподателката се дължат и изцяло направените разноски пред първата инстанция. В случая обаче не са налице доказателства за направени такива, доколкото в представения пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие е посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено от Л. И. по банков път, а същевременно не са представени доказателства за това. При това положение, съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК, не следва да се присъждат изцяло разноските в полза на жалбоподателката за процесуално представителство пред първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалба на Л. И. Решение №*/27.08.2013г. по гр. дело №*/2013г. на ГОРС, в частта му, в която е признато за установено по отношение на Л. И., като законен представител на М. Д., че Ц. С. Д. не дължи сумата от 1770,00 лв., представляваща 59 месечни вноски за издръжка (по 30,00 лв. всяка) за периода 01.06.2004г. – 30.04.2009г. и сумата от 1181,26 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 1770,00 лв., по изпълнително дело № 104/2012г. по описа на ЧСИ С.К., образувано въз основа на изпълнителен лист № 2/31.01.2012г., издаден по гр. дело № 98/2004г. по описа на РС П., като погасени по давност, както и в частта му, в която Л. Н.И. е осъдена да заплати на Ц. С. Д. сумата от 274,98 лв., представляваща направени разноски съразмерно с уважената част от иска, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. С. Д., ЕГН *, срещу Л. Н. И., ЕГН *, като майка и законен представител на малолетния М. Ц.Д., ЕГН *, иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 1770,00 лв., представляваща 59 месечни вноски за издръжка (по 30,00 лв. всяка) за периода 01.06.2004г. – 30.04.2009г., като погасена по давност и сумата от 1181,26 лв., представляваща акцесорно задължение - законна лихва върху главницата от 1770,00 лв., по изпълнително дело № 104/2012г. по описа на ЧСИ С.К., образувано въз основа на изпълнителен лист № 2/31.01.2012г., издаден по гр. дело № 98/2004г. по описа на РС П.. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ц. С. Д., ЕГН *, да заплати на Л. Н. И., ЕГН *, като майка и законен представител на малолетния М. Ц.Д., ЕГН *, сумата от 59,02 лв., представляваща разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |