О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 829
Година, 2018
Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..
на трети май ....….……..…………….………….. Година две хиляди и осемнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор ………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от ……...… Р. Калиманова
……..……………………….
гражданско дело №……… 1915 ....…. по описа за ……….
2017 ………. година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба
на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество чрез нейния Председател
Пламен Георгиев Димитров с адрес за призоваване град Варна, ул.“А.К.“№*, ет.* против Ж.Н.Ж. *** за
отнемане от ответника в полза на държавата следното негово имущество на
стойност 291579.08 лева, а именно: сумата от 5000 лева, представляваща
равностойността на придобитите от него на 31.01.2007
година и впоследствие отчуждени 50 дружествени дяла от капитала на „КСК-1“ЕООД, ЕИК *********, към датата на отчуждаването 13.01.2009 година; сумата от 9779.15 лева, представляваща
вземане от трето лице съгласно молба за вписване на възбрана, отбелязване или
заличаване на частен съдебен изпълнител рег.№804 №60, том 2, вх. рег.№1883 от 16.05.2008 година на съдия по вписванията при Кюстендилския
районен съд, за която е установено, че няма извършено погашение и върху която в
полза на ищеца е наложен запор по изпълнително дело №20178040400435
по описа на ЧСИ рег.№804; сумата от 4280 лева, представляваща вноски от трети
лице по разплащателна сметка в лева №21061603,
открита в „Банка ДСК“ЕАД на 05.06.2013
година с титуляр „Джи ен джи-Ж.Ж.“, ЕИК *********; сума в
размер на 7900 лева, представляваща вноски от трети лица, по сметка с IBAN ***,
с титуляр ответника, открита на 30.07.2004 година в „Юробанк България“АД; сума в
размер на 6100 хлева, представляваща вноски от трети лица по разплащателна
сметка в „Юробанк България“АД
на търговски предприятия в левове с IBAN ***, с титуляр ответника в качеството
му на ЕТ „Джи ен джи - Ж.Ж.“; сума в размер на 12211.50 лева, представляваща
касови вноски и преведена сума от лична сметка на ответника с IBAN ***на сметка
на търговски предприятия в левове IBAN *** „Юробанк
България“ АД, открита на 31.07.2007 година с титуляр
„Еко ресурс“ЕООД, ЕИК *********; сума в левова
равностойност на 6558.94 лева, представляваща касови вноски по разплащателна
сметка на физически лица в евро с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“ АД с
титуляр ответника по делото, открита на 27.09.2005
година; сума в размер общо на 26005 лева, представляваща касови вноски по
разплащателна сметка на физически лица с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“АД, с титуляр ответника, открита на 07.12.2005 година; сума в размер общо на 206470 лева,
представляваща вноски от трети лица по разплащателна сметка на физически лица в
лева с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“АД, с
титуляр ответника, открита на 07.12.2005 година и
сума в размер общо на 7274.49 лева, представляваща разлика от предоставена и
върната сума към трети лица по разплащателна сметка на физически лица в лева с IBAN
*** „Първа инвестиционна банка“АД, с титуляр
ответника, открита на 07.12.2005 година. Претендира
се от ищеца и заплащането на сторените от него в производството
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправеното искане представя и
ангажира доказателства.
В съответствие с разпоредбите на закона в тази насока съдът е изпратил
препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника по делото с
указания за възможността в посочения от закона срок да изрази становище по нея,
да представи доказателства, направи доказателствени искания, както да упражни и
останалите предоставени му от правната
норма права. В така предоставения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който на първо място е направил възражение за недопустимост на настоящото
производство по доводи и съображения, подробно и изчерпателно посочени в него.
Отправено е, с оглед на същото, искане делото да бъде прекратено.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в исковата молба
факти, с които е обосновава предявената с нея претенция, наведените от
ответната страна доводи и възражения, представените писмени доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
При съобразяване на разпоредбата на §5 ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, с оглед започване на проверката
срещу ответника по реда и при условията на отменения закон ЗОПДНПИ,
то производството в неговата съдебна фаза, чието начало е сложено с
депозирането първо на молба за допускане на обезпечение, а впоследствие и на
исковата молба в съда и разглеждането на отправеното с последната искане следва
да продължи и се развива също по реда на вече отменения закон, цитиран от съда по-горе.
Както този закон, така и отменения с него Закон за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност целят да ограничат
възможността за забогатяване от незаконни източници за чужда сметка, както и за
сметка на обществото като цяло. Предмет на отнемане е собствеността, придобита
от източници с незаконен произход, който не може да бъде оправдан с правно
допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство. Това следва да
се постигне в рамките на установено в закона санкционно производство по
установяване и отнемане в полза на държавата на такова имущество, което
производство е уредено като единно, но осъществяващо се в относително
самостоятелно обособени фази, първата от които се развива пред Комисията, а
другите две пред съда.
Съобразно чл.22 от
него, проверката срещу определено лице започва с акт на директора на
съответната териториална дирекция, когато същото е привлечено като обвиняем за
престъпление по текстове от НК, изчерпателно посочени и изброени в цитираната
норма, както и когато съгласно българското законодателство има признат акт на
чуждестранен съд за някое от престъпленията по чл.
22, ал. 1 или за административно нарушение по чл. 24, ал. 1. На следващо място проверката
по чл. 21, ал. 2 започва с акт на
директора на съответната териториална дирекция и въз основа на уведомление от административнонаказващия орган, когато срещу лице има влязъл
в сила акт за административно нарушение от естество да създава облага, ако
облагата е на стойност над 100000 лева към момента на придобиването й, и не
може да бъде отнета по друг ред. В случаите по чл.
22 разглежданата проверка започва въз основа на уведомление от прокурора до
директора на съответната териториална дирекция, което уведомление има
съдържанието по чл.25 ал.2
от приложимия нормативен акт. Съобразно нормата на чл.27,
проверката по чл. 21, ал. 2 продължава до
една година, като в съответствие с предоставената изрична възможност за това,
Комисията може еднократно да удължи срока по ал. 1 с още 6 месеца. Въз основа
на резултатите от проверката, в едномесечен срок от приключването й, директорът
на съответната териториална дирекция изготвя мотивиран доклад до комисията със
заключение за удължаване на срока на проверката, прекратяването и, респективно
за образуване на производство по същия този закон.
В хода на проверката, Комисията на
основание чл.37 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ може да приеме
решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на
имущество въз основа на доклад на директора на съответната териториална
дирекция, когато в нейните рамки са събрани достатъчно данни, от които да се
направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито. В
случай, че не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано
предположение, че имуществото е незаконно придобито, комисията приема решение
за отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на
проверката или приема решение за връщане на преписката за събиране на
допълнителни данни. След налагане на
обезпечителните мерки органите на комисията в лицето на директорите на
териториалните дирекции и инспекторите в тях, следва да поканят проверяваното
физическо лице да представи писмена декларация за данните по чл.57 ал.1 от закона, както и
доказателства в подкрепа на същите. Пак
след налагането на обезпечителните мерки, в съответствие с чл.60
ал.1, Комисията трябва да осигури на проверяваното
лице възможност за участие в производството, като в тази връзка чрез посочените
по-горе свои органи го уведоми и съответно му предостави за запознаване всички
материали, които се отнасят до него и му даде едномесечен срок, за да направи
възражения и да представи доказателства. След
обсъждане на възраженията и събиране на посочените от лицето доказателства
директорът на съответната териториална дирекция внася в комисията в едномесечен
срок мотивиран доклад със съдържанието по чл.61 ал.1 от закона, който следва да съдържа и окончателно
заключение. В едномесечен срок от неговото внасяне Комисията приема решение или
за прекратяване на производството по преписката, ако от събраните доказателства
не се установява или не може да се направи обосновано предположение, че имуществото
е незаконно придобито, или за предявяване на иск за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество. На
основание чл.74 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ Комисията следва
да предяви иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество пред окръжния съд, в района на който е постоянният адрес на
проверяваното лице, в срок до три месеца от налагане на обезпечителните мерки.
В конкретния случай, видно от книжата по делото, с нарочно уведомление
от 26.05.2015 година, постъпило при ищеца чрез
териториалната му дирекция в град Бургас на 02.06.2015
година, Окръжна прокуратура - Бургас го е уведомила на основание чл.25 от ЗОПДНПИ /отм./, че на 26.05.2015 година е
внесла в Окръжен съд-Бургас обвинителен акт по досъдебно
производство №63/2010 година по описа на ОСО при БОП
пр. пр. № 3678/2010 година
по нейния опис, водено срещу ответника по делото за престъпление по чл.203 ал.1 във връзка с чл.202, ал.2, т.3,
предл. 2-ро във връзка с чл.201 във връзка с чл.26 от НК
/лист №100 от кориците на делото/.
С протокол №ТД03БС/УВ-3518/03.06.2015
година, изготвен от директора на териториалната дирекция на ищеца в град Бургас
на 03.06.2015 година е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника по
разгледаното уведомление от Окръжна прокуратура - Бургас. Посочено е в него /лист №101/, че в хода на
проверката следва да се съберат сведения за изясняване произхода на
имуществото, неговото местонахождение, начина на придобиването и
преобразуването му, както и други обстоятелства, съгласно чл.27,
чл.28 и чл.29 от ЗОПДНПИ /отм./. В изпълнение на
горното са предприети множество действия за установяване вида и стойността на
имуществото на ответника за период от 10 години, а именно от 03.06.2005 година до 03.06.2015
година. С решение №186 от 26.05.2017
година на КОНПИ е образувано производство по ЗОПДНПИ /отм./ против ответника и е взето решение за внасяне на
мотивирано искане в съда за допускане на обезпечение на бъдещ иск. По
депозираната молба е образувано частно гражданско дело №
801/2017 година по описа на Бургаския окръжен съд, по което с определение №925 от 29.05.2017 година
заявеното с нея искане е било изцяло уважено. Ответникът е бил уведомен за
образуваната и извършвана по отношение на него проверка, както и с възможността
да се запознае с материалите, събрани в нейните рамки. Всички материали, както
и изготвения доклад от страна на ищеца са му били предоставени на 21.06.2017 година, за което е бил съставен и нарочен
протокол. В съответствие с предоставената му възможност за това на 28.06.2017 година ответникът е депозирал декларация по чл.57 от цитирания по-горе нормативен акт; на 14.07.2017 година той е подал и възражение, ведно с
доказателства. В КОНПИ е постъпил доклад с изходяща дата от 08.12.2017
година на директора на териториалната дирекция в град Бургас на основание чл.61 ал.1 от ЗОПДНПИ
/отм./, който е бил разгледан и във връзка с който на
19.12.2017 година от Комисията е взето решение под №589 от същата дата да бъде внесено в съда искане за
отнемане от ответника в полза на държавата на незаконно придобито имущество на
стойност 291579.08 лева. Исковата молба е постъпила в съда на 22.12.2017 година, като по нея е образувано настоящото
производство.
При съобразяване на всичко така изложено, съдът намира направеното
възражение от ответника за недопустимост на предявения иск за основателно по следните
доводи и съображения:
Както изрично е записано в текста на чл.27 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, проверката по този закон продължава до една година.
Еднократно, съобразно ал.2 на същата норма, срокът
може да бъде удължен с още 6 месеца. Този срок в конкретния случай безспорно не
е спазен - при сложено начало на производството в неговата фаза пред Комисията
на 02.06.2015 година с получаването от страна на ТД
на КОНПИ на уведомлението от Окръжна прокуратура-Бургас за внесен в съда срещу
ответника обвинителен акт, същото е продължило и след 02.06.2016
година - съответно до 29.05.2017 година, в който
момент въз основа на взето на 26.05.2017 година решение
е поставено началото на обезпечителното производство пред съда с подаване на
нарочна молба, съдържаща искане за допускане на обезпечителни мерки по бъдещия
в онзи момент иск и предмет на настоящото производство, съответно до 22.12.2017 година, когато в съда е депозирана исковата
молба на КОНПИ, съдържаща искане за отнемане в полза на държавата на посоченото
в нея имущество от ответника. В този връзка е необходимо да се отбележи
изрично, че по делото нито има данни, нито има твърдения комисията да е взела
решение по чл.27 ал.2 от
приложимия нормативен акт за удължаване на срока на проверката с още 6 месеца
или това значи до 02.12.2016 година. При така
изложените и установени от доказателствения материал по делото факти от
значение за основателността на възражението на ответника е преценката дали
разглеждания по-горе срок е инструктивен, каквото е становището на ищеца или е
преклузивен, в какъвто смисъл са твърденията на ответната страна.
Българското право не съдържа легална дефиниция на понятието „инструктивен
срок“. В т.8 на Постановление №4/1976
година за обобщаване на съдебната практика по някои въпроси от Закона за
административното производство Пленумът на Върховния съд на Народна Република
България е приел, че сроковете, в които административните органи следва да
издават своите актове, са инструктивни и че изтичането на срока не отнема на
органа възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран. Прието е в
този смисъл, че инструктивен е онзи срок, след чието изтичане административният
орган все още може да се произнесе по искането. Съдът счита, че разглеждания в
случая срок не е инструктивен, т.е. не носи горните
характеристики, а е преклузивен, поради което и с изтичането му и липса на
решение от страна на Комисията в неговите рамки за водене на настоящия иск то
не само проверката, а също и производството по ЗОПДНПИ
/отм./ приключват и е недопустимо да се развие
исковото производство пред съда, тъй като правомощията на Комисията и нейните
органи спрямо проверяването лице вече са преклудирани;
преклудирано е и материалното права на държавата за
отнемане на имущество от това лице.
Изводът за определянето на посочения по-горе срок като преклузивен се
налага както от формулировката на правната норма, с която той е установен, така
и от установените и действащи принципи в държавата, включително този на
правната сигурност и справедливост. Да се приеме обратното, а именно, че срокът
е инструктивен, а не преклузивен, означава преди всичко съответното проверявано
лице да бъде поставено в неравностойно положение от страна на държавата и
спрямо нея. От една страна всички срокове, в които то може да упражни своите права,
разгледани по-горе, са задължителни. Ако не бъдат спазени, следва и съответна санкция,
която в конкретния случай би била незачитане на подадените декларация,
възражения и/или несъобразяване на представените с
тях писмени доказателства. В този смисъл и поради това, да се приеме обратното
на възприетото от съда разбиране за същността на конкретния срок означава на
държавата в лицето на нейните органи да се признае правото не само да не спазва
определените срокове без конкретни последствия, даже без каквито и да било в
случая на предявен и уважен иск, но и неограничено във времето да осъществява
разширените си правомощия и пак неограничено във времето да въздейства
неблагоприятно по този начин в правната сфера на проверяваното лице и то да
търпи съществени ограничения, без произнасяне по същество от нейна страна. В тази
насока е и решение №13 от 13.10.2012
година по конституционно дело №6/2012 година на
Конституционния съд на Република България, в което изрично е посочено, че
проверката е ограничена във времето /до една година,
а по изрично решение на Комисията за продължаване на срока - максимално до една
година и шест месеца/. Очевидно е, че тези
ограничения, оправдани от позициите на необходимата защита обществения морал и
правата и свободите на гражданите, по своята интензивност следва на първо място
изцяло и напълно да кореспондират с поставените цели на закона - преодоляване
на последиците от неоправданото забогатяване за сметка на други лица или
обществото като цяло, забогатяване от извършване на дейност, която поначало е
забранена. На второ място, тези ограничения следва да отговарят и на критериите
за законоустановеност и пропорционалност, да бъдат
съответни на задължението на държавата именно чрез законите да гарантира и
защитава правото на собственост като основно право на гражданите, да зачита
неприкосновеността на частната собственост, а така също и личния и семейния им
живот, тяхната чест, достойнство и добро име.
В този смисъл е и създадената към настоящия момент практика на ВКС на РБ,
намирила израз в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №323/2017 година от 18.01.2018
година по гражданско дело №5291/2016 година, ІV г.о.
Тук е необходимо да се посочи, че действително в същото са разгледани и
коментирани сроковете по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД - обн., ДВ, бр. 19 от 1.03.2005 година,
последно изм. и доп., бр.
38 от 18.05.2012 година, отм.,
считано от 19.11.2012 година/.
Новото в следващия ЗОПДНПИ /отм./
и приложим и в случая се състои в това, че развитието и изходът на воденото
наказателно производство престават да са решаващи за отнемането на имущество по
гражданската претенция на държавата. Освен това, процедурата по този закон може
да бъде възбудена не само на основание констатациите на прокуратурата за
наличието на обосновано предположение за извършено престъпление от определена
категория, но и въз основа на влязъл в сила акт за тежко административно
нарушение. Тези нови положения предопределят и разширеното понятие за подлежащото
на отнемане имущество, за каквото по силата на чл. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ се счита
имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. ЗОПДНПИ /отм./, освен че учредява органите за установяване на
незаконно придобито имущество - Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество и нейните териториални звена, регламентира и трите основни етапа на
развитие на законовата процедура: 1) провеждане на предварителна проверка; 2)
внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане
на обезпечителните мерки и 3) съдебно производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобитото имущество. Разлика, обаче в принципите на
двата закона и техните идеи липсва, което категорично сочи на това, че важимостта на казаното за същността на срока по ЗОПДИППД /отм./ в това съдебно
решение, следва да се отнесе и има своята важимост и за
сроковете по ЗОПДНПИ /отм./
Ето защо и по така изложените доводи, съдът намира, че
поради недопустимост на предявения иск образуваното по него производство следва
да бъде прекратено.
С оглед отправеното в тази насока с отговора на исковата
молба от ответника искане, изхода на делото и предоставената с нормата на чл.78 ал.4 от ГПК възможност за
това, на същия следва да бъде присъдена сумата от 9500 лева, представляваща
направени съдебно-деловодни разноски, в която сума се включва реално
заплатеното възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат. По делото е
представен от ответника договор за правна защита, в който е записано, че сумата
е платена в брой. Този запис, съобразно приложимите норми от закона и даденото
тяхно тълкуване с нарочен акт на ВКС е достатъчен, за да се приеме, че
разноските са реално направени, поради което и да бъдат възложени в тежест на
другата страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.130 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №1915/2017
година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество чрез нейния
Председател Пламен Георгиев Димитров с адрес за призоваване град Варна, ул. „А.К.“№*, ет.* да заплати на Ж.Н.Ж. *** сумата от 9500 /девет хиляди и петстотин лева/,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен от
връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: