РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР
АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 10228 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на „П.Б.Б.ЕАД срещу постановление от 05.06.2018 г. по изп. дело
№ 20168380400523 на ЧСИ с рег. № 838, с което е прекратено изпълнителното
производство по отношение на длъжника „И.“ ООД. В жалбата се посочва, че прекратяването
на изпълнителното производство е основано на определение на ОС-Видин, с което е
отменено разпореждане на РС-Видин за издаване на заповедта за изпълнение, въз
основа на която е издаден изпълнителният лист, по който е образувано
изпълнителното производство. Жалбоподателят счита, че определението на ОС-Видин
е извън правораздавателната компетентност на съда, тъй като издаването на
заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, поради което определението е
нищожно и съответно не следва да служи за основание за прекратяване на
изпълнителното производство. Освен това посочва, че съдът не е обезсилил
издадения изпълнителен лист. Не претендира разноски в настоящото производство.
Длъжникът и ответник по жалбата „И.“ ООД изразява
становище за неоснователност на жалбата, като посочва, че според него ОС-Видин
е отменил именно разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение, макар и това да не е изрично посочено в съдебния акт, поради което
определението на съда е валидно, а освен това счита, че е възможно съдът да
обезсили и самата заповед при подадена жалба срещу нея. Посочва и че в случая
не е необходимо да се обезсилва изрично изпълнителният лист, тъй като
прекратяването на изпълнителното производство е с оглед на отмяната на
разпореждането за незабавно изпълнение, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист. Претендира разноски в настоящото производство.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Посочва, че ако с
определението на ОС–Видин е отменено разпореждането за издаване на заповедта за
изпълнение, то заповедта следва да се счита обезсилена, съответно
изпълнителният лист също е обезсилен и изпълнителното производство следва да
бъде прекратено. Ако с определението е отменено разпореждането за издаване на
изпълнителен лист, това също следва да доведе до обезсилване на изпълнителния
лист и до прекратяване на изпълнителното производство.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител,
съдът намира следното:
Видно от приложеното
копие на изп. д. № 20168380400523
на ЧСИ с рег. № 838 изпълнителното производство е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 22.12.2015 г., издаден от РС-Видин въз основа на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 11.12.2015 г. По изпълнителното
дело е представено и определение от 05.05.2016 г. на
ОС-Видин, с което по жалба на длъжника „И.“ ООД е отменено разпореждането на
РС-Видин за издаване на заповедта за изпълнение и е прекратено заповедното
производство. Въз основа на посоченото определение, представено от длъжника, е
постановено и обжалваното постановление на съдебния изпълнител от 05.06.2018 г.
за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника „И.“
ООД.
Според мотивите (а и според диспозитива) на определението
от 05.05.2016 г. на въззивния съд, а и видно от
текста на жалбата до въззивния съд (също приложена по изпълнителното дело)
длъжникът „И.“ ООД (наред и с другите длъжници) е обжалвал именно издаването на
заповедта за изпълнение с аргумент, че към момента на издаването й е налице
висящ съдебен спор между страните, свързан със същото вземане, което е предмет
и на заповедта за изпълнение. Въззивният съд е уважил жалбата, установявайки
недопустимост на заповедното производство на посоченото основание, прилагайки
чл. 126 ГПК. От гледна точка на изложеното в мотивите на определението на съда,
както и с оглед на съдържанието на жалбата и направеното в нея искане до съда,
е напълно ясно, че съдът е отменил именно разпореждането за издаване на заповедта
за изпълнение, т.е. самата заповед, а не разпореждането за допускане на
незабавно изпълнение на заповедта. Този извод следва и от това, че мотивите на
съда за отмяна на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение са
свързани с наличието на друго производство, в което предмет са вземанията,
предявени в заповедното производство, като включително е прекратено заповедното
производство на основание чл. 126 ГПК. Въззивният съд не се е произнесъл
относно преценката на заповедния съд за
наличието на предпоставки за допускане на незабавно изпълнение (какъвто не е и
предметът на частната жалба), т.е. не е разгледал частна жалба по чл. 419 ГПК.
Следва да се посочи, че съществува и практика в някои съдилища, при която заповедният
съд се произнася с отделно разпореждане, когато уважава заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и въз основа на това разпореждане издава заповедта
(въпреки че актът, с който съдът уважава заявлението е самата заповед, както е
посочено и в мотивите към т. 8 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
където са изброени актовете, с които се произнася заповедният съд). Поради това
може да се заключи, че с определението на ОС-Видин от 05.05.2016
г. е отменена именно заповедта за изпълнение (като това следва да се разбира
под разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение), което равнозначно
на обезсилването на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 413 и чл. 419 ГПК заповедта за
изпълнение не подлежи на обжалване като цяло. Може да се обжалва само произнасянето
на съда по разноските, съдържащо се в заповедта за изпълнение, както и
разпореждането за допускане на предварително (незабавно) изпълнение на
заповедта, ако тя е издадена въз основа на някой от документите по чл. 417 ГПК
(това положение отново е изяснено и в мотивите към т. 8 на ТР № 4/2014 г. на
ОСГТК на ВКС). Поради това недопустимо е да се обжалва самото издаване на
заповедта за изпълнение, съответно недопустимо е определението на въззивния
съд, с което се отменя или обезсилва заповедта за изпълнение. Все пак такова
определение на въззивния съд не е нищожно, доколкото е постановено от
правораздавателен орган в надлежен състав и в рамките на правораздавателната
компетентност на съда.
В тази връзка следва да се посочи, че поначало в
компетентността на въззивния съд се включва проверката на актовете на
първоинстанционния съд. Заповедта за изпълнение (съответно разпореждането за
издаването й) също е акт на първоинстанционния съд. Действително налице са
актове, които не подлежат на въззивно обжалване по изрично разпореждане на
закона, но това не променя принципното положение, че компетентността на
въззивния съд се изразява в това да проверява актовете на първата инстанция.
Наличието на разпоредба на закона, която изключва определени актове на първоинстанционния
съд от обхвата на въззивната проверка представлява отрицателна процесуална
предпоставка за упражняването на правото на жалба пред въззивния съд. Поради
това подобна жалба би била недопустима, а съответно недопустимо би било и
произнасянето на въззивния съд по нея.
Следователно определението на ОС-Видин от 05.05.2016 г. е недопустимо. То обаче не е нищожно, тъй като,
както се посочи по-горе, е постановено от съдебен орган и поначало е в кръга на
правораздавателната власт на съда (в този смисъл са и разясненията, дадени в ТП
№ 1/2016 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС). Поради
това, доколкото определението е влязло в сила (а то би следвало да не подлежи
на обжалване, доколкото никое от определенията на въззивния съд във връзка със
заповедното производство не подлежи на обжалване – т. 8 на ТР № 4/2014 г. на
ОСГТК на ВКС), то поражда последиците си и не подлежи на преразглеждане от друг
съд. Следователно заповедта за изпълнение е отменена.
Това, че съдът не е обезсилил изрично
изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение, не означава,
че липса основание за прекратяване на изпълнителното производство. Според чл.
433, ал. 1, т. 4 ГПК изпълнителното производство се прекратяване не само,
когато бъде обезсилен изпълнителният лист (хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК), но и когато бъде отменен актът, въз основа на който е издаде
изпълнителният лист. В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповедта за незабавно изпълнение и след нейната отмяна той не може да продължи
да съществува самостоятелно, съответно изпълнителното производство трябва да се
прекрати на посоченото основание – чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК.
По изложените
съображения жалбата следва да се остави без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.
4 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските в настоящото
производство, които възлизат на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на „П.Б.Б.ЕАД срещу постановление от 05.06.2018 г. по изп. дело
№ 20168380400523 на ЧСИ с рег. № 838, с което е прекратено изпълнителното
производство по отношение на длъжника „И.“ ООД.
ОСЪЖДА „П.Б.Б.ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата 500 лв. (петстотин
лева) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.