№ 16
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500554 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на А.П.С., понастоящем в Затвора - Варна срещу решение №
260077/9.08.2021 г. по гр.д.№ 910/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което са
отхвърлени кумулативно предявените срещу Прокуратурата на РБ искове с
правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
50000 лева – обезщетение за неимуществени вреди поради отказите на
ответника да разреши прекъсване на наказанието „лишаване от свобода“, за
да присъства на погребенията на майка си и на вуйчо си през м.декември 2016
г., ведно със законната лихва. Оплакванията са за неправилност поради
нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание ответната страна
оспорва въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално
допустима.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
1
съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Предявени са искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от А.П.С. срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 50000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради
отказите на Прокуратурата да разреши прекъсване наказанието му „Лишаване
от свобода“, за да присъства на погребенията на майка му и на вуйчо му през
м.декември 2016 г., ведно със законната лихва, с твърдения за нарушаване на
правото му на личен и семеен живот.
Оспорвайки исковете, Прокуратурата на Република България твърди: че
основанието за постановените откази е високата обществена опасност на
осъдения, установена от характеристичните данни за него и от отрицателното
становище от администрацията на Затвора – Враца; че няма доказателства за
реално претърпени неимуществени вреди и че не е доказана причинната
връзка между вредите и актовете на ответника.
Не се спори по делото, установява се от приложените писмени
доказателства, че ищецът е осъден: по НОХД № 2421/1996 г. на СРС за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, чл.54 от НК –
квалифицирана кражба; по НОХД № 137/1996 г. на РС – Монтана за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.55 от НК - квалифицирана
кражба; по НОХД № 1123-2003/2003 г. на СРС за престъпление по чл.206,
ал.1 от НК, вр. с чл.54, ал.1 от НК – обсебване; по НОХД № 3281/2002 г. СГС
за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3, вр. с чл.18, ал.1 от НК и чл.54 от НК
– опит за квалифицирано убийство; НОХД № 2000/2003 г. на СГС за
престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.4, вр. чл.115, вр. чл.54 от НК –
квалифицирано убийство; по НОХД № 5341/2003 г. на СРС за престъпление
по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК – грабеж; по НОХД
№ 23/2011 г. на КОС за престъпление по чл.124, ал.3, пр.2, вр. с ал.1, пр.2, вр.
с чл.129, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ и б. „б“ от НК – убийство по
непредпазливост в условията на рецидив; по НОХД № 2564/2020 г. на ВРС за
престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК – закана
за убийство.
Безспорно е, че майката на ищеца Д.Т.В., б.ж. на с.Мадан, общ.
Бойчиновци е починала на 13.12.2016 г., а вуйчо му - Ц.Т.Д., б.ж. на с. Мадан,
2
общ. Бойчиновци е починал на 20.12.2016 г.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена се
установява, че А.П. В. и А.П.С. са едно и също лице.
С Постановления от 13.12.2016 г. и от 21.12.2016 г. на Окръжния
прокурор на ОП – Враца, потвърдени с постановления на прокурор от
Апелативна прокуратура - София е отказано прекъсване изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на ищеца, за да присъства
на погребенията на майка му и на вуйчо му.
Заключението на назначената КСППЕ установява, че при извършеното
освидетелстване е констатирана лека потиснатост и нестабилност на
унаследената нервна система, което – заедно с повишената мнителност и
недоверчивост на ищеца, фрустрира взаимоотношенията му с околните.
Повишена е нервотичността. Има данни за свръхценни идеи. В по-
емоционално наситени моменти, е възможно да има усещането, че другите
искат да му нанесат вреда, което го прави враждебен. Констатирано е
опозиционно поведение - противопоставяне на правила и изисквания,
повишена е подозрителността. Изразява желания и цели, като желателният
Аз-образ се различава от реалния такъв. Експертизата установява, че след
неблагоприятните събития през м.декември 2016 г., ищецът е имал симптоми
на Остра стресова реакция, която обикновено отзвучава за 2-3 седмици. В
хода на психологичното освидетелстване е констатирано, че стресът от отказа
на прокуратурата е преминал, но е останало опозиционното поведение с
противопоставяне на правила, изисквания и норми на поведение.
Обективното му състояние е на повишена чувствителност и намалена
пластичност в ситуации на фрустрация, съпроводени с повишена
раздразнителност и подозрителност, произтичащи от разминаването на
очаквания и реалност и пораждащо стрес.
Предвид изначално ниския самоконтрол и намалени адаптивни
възможности, престоят в единично затворено помещение е създало условия
за изостряне на тези личностови черти и е отключил острата стресова реакция
от отказа на Прокуратурата. Експертизата не е открила данни за
диагностицирани психични разстройства при ищеца, не е регистрирано
чувство на дълбока вина; острата стресова реакция е отзвучала, но факторите
върху психическото му здраве са комплексни и свързани както с
3
продължителното изтърпяване на наказанието, така и с окончателната раздяла
с близките му родственици. Не е установена болестна симптоматика, свързана
с психични проблеми, а ищецът преценява себе си в благоприятна светлина и
има близки планове - да завърши образованието си, да пише стихове и книга
и да продължи да общува хармонично с човек извън затвора.
Експертизата допуска острата стресова реакция да е свързана, както със
загубите на близки родственици, така и с отказа да му бъде разрешено
освобождаване от затвора, но не е възможно разграничаване на причините за
нея – вероятно е началото да е свързано с вестта за смъртта на майка му,
задълбочена е от смъртта на вуйчо му и от отказа на Прокуратурата, който е
отключил враждебност. Заключението установява, че към момента на
освидетелстването, при С. няма болестна симптоматика, свързана с психични
проблеми и постравматично стресово разстройство.
Показанията на свидетелите Кр.С.а - съпруга на ищеца и на В.П. не
противоречат на приетите за установени факти от съвкупната преценка на
писмените доказателства.
Тъй като процесният казус е извън обхвата на ЗОДОВ, приложим е
общият ред за непозволено увреждане. С оглед твърдениията за
незаконосъобразно постановени откази да бъде прекъснато наказанието
„лишаване от свобода“, за да присъства на погребенията на майка си и на
вуйчо си през м.декември 2016 г., пасивно легитимиран да отговаря по иска е
Прокуратурата на РБ, като процесуален субституент на Държавата, която
съгласно чл.7 от Конституцията отговаря за вреди, причинени от незаконни
актове и действия на нейни органи и длъжностни лица.
Събраните по делото доказателства и изразените от страните становища
обуславят извод, че не е осъществен фактическият състав на чл.49 от ЗЗД. Не
е доказано извършено противоправно деяние, водещо до деликтна
отговорност на прокуратурата. Твърденията на ищеца за незаконосъобразни
действия и бездействия от ответника, изразяващи се в откази да бъде
прекъснато наказанието му „лишаване от свобода“, не са доказани.
Разпоредбата на чл.447, т.2 от НПК предвижда процедура за прекъсване
на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ - при изключителни
причини от семеен или обществен характер, като компетентен да се
произнесе е Окръжният прокурор по местоизтърпяването на наказанието.
4
Законодателят е предвидил възможност за преценка, включваща както
наличието на „изключителни причини“, така и на останалите обстоятелства,
свързани с обществения интерес и преценяване на риска за обществото от
временното освобождаване на затворника.
При постановяване на двата отказа, Окръжният прокурор е преценил
продължителния остатък от наказанието „лишаване от свобода“ - 12 години,
вида на извършените от С. престъпления и опасността от рецидив. Обсъдена е
склонността му към рискови и импулсивни действия, както и отрицателното
становище от администрацията на затвора, запозната с поведението му.
Постановените откази са преминали инстанционна проверка и са били
потвърдени от Апелативна прокуратура – София. Т.е. компетентните
прокурори са извършили задълбочена преценка на възможността за
прекъсване изтърпяването на наказанието, като водещ е бил обществения, а
не личния интерес на затворника. Последващото му поведение е доказало, че
наказанието не е реализирало превъзпитателната си функция - докато ищецът
е изтърпявал наказанието „лишаване от сводоба“ във Варненския затвор, е
извършил ново престъпление.
При постановяване на настоящото решение съставът на Варненския
апелативен съд се съобрази с решение на Съда в Страсбург от 2.08.2019 г. по
делото „В. срещу България“, постановено по жалба № 54558/15 г., което не е
идентично с настоящия случай.
Освен че жалбоподателят по цитираното дело е отправил искане да
присъства на погребение по време на предварително задържане, отказът за
конвоирането му е постановен от областното звено „Охрана“ към
Министерство на правосъдието. Именно фактът, че при условията на
предварително задържане не е възможно да се развие процедурата по чл.447
от НПК или да бъде разрешен отпуск по чл.98 от ЗИН, е мотивирал Съда в
Страсбург да приеме, че отказът на компетентните власти да позволят на
жалбоподателя да присъства на погребението на свой родственик
представлява нарушение на правото му на зачитане на личния и семеен
живот, предвидедено в чл.8 от Конвенцията.
В настоящия случай ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ по влезли в сила присъди, което го е мотивирало да сезира
Окръжния прокурор с искания за прекъсването му по реда на чл.447 от НПК.
5
Чл.8 от Конвенцията не предоставя безусловно право на разрешение за
излизане, за да се присъства на погребение.Тъй като задължение на
националните власти, сезирани с такава молба е да разгледат нейната
основателност, релевантни съображения са степента на опасност на
осъденото лице и неговото поведение, естеството на извършеното
престъпление, гаранциите за връщане в затвора, съобразявайки остатъка от
наказанието и алтернативни решения с оглед възможността да се конвоира
лицето.
Предвид факта, че исканията за прекъсване на наказанието за
разгледани по предвидения процесуален ред и е упражнен инстанционен
контрол върху правилността им, не е доказано противоправно деяние –
действие или бездействие от прокурор, обосноваващо деликтна отговорност
на Прокуратурата на РБ. Искът, предявен от А.П.С. с правно основание чл. 49
от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение –
потвърдено изцяло, поради което Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260077/9.08.2021 г. по гр.д.№ 910/2020 г.
на Окръжен съд – Варна.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6