Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Добрич, 16.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Теодора Димова, като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско
дело № 387 по описа на ДРС за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от Община град Добрич, с ЕИК *********,
с административен адрес: гр. Д., представлявана от … Й.Т.Й., против
„Бестрейнинг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д.,
представлявано от управителите М.К.К. и Н.Н.Г., кумулативно обективно
съединени установителни искове по чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
ответното дружество дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д.
№3360/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №260484 от 25.11.2020г., а
именно: 17 417,06 лева (седемнадесет хиляди четиристотин и седемнадесет лева и
шест стотинки), представляваща неплатено задължение за осма година по
концесионен договор № 98 от 15.03.2012г. – за периода 15.03.2019г. до
15.03.2020г., от които 14 514,22 лева главница и 2 902,84 лева ДДС; 141,78 лева
(сто четиридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща
законна лихва върху главницата за периода 15.04.2019г. до 14.05.2019г.; 6
635,55 лева (шест хиляди шестстотин тридесет и пет лева и петдесет и пет
стотинки), представляваща неустойка за периода 15.05.2019г. до 31.07.2019г.;
Претендират се сторените разноски в
исковото и в заповедното производство.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства:
Въз основа на подадено Заявление по реда
на чл. 410 ГПК от Община град Добрич, по ч. гр. дело № 3360/2020 г. на ДРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260484/25.11.2020 г., с
която е разпоредено длъжникът „Бестрейнинг“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Д., да заплати на Община град Добрич следните суми: 17
417,06 лева (седемнадесет хиляди четиристотин и седемнадесет лева и шест
стотинки), представляваща неплатено задължение за осма година по концесионен
договор № 98 от 15.03.2012г. – за периода 15.03.2019г. до 15.03.2020г., от
които 14 514,22 лева главница и 2 902,84 лева ДДС; 141,78 лева (сто четиридесет
и един лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща законна лихва върху
главницата за периода 15.04.2019г. до 14.05.2019г.; 6 635,55 лева (шест хиляди
шестстотин тридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща
неустойка за периода 15.05.2019г. до 31.07.2019г.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника „Бестрейнинг“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Д. като в законоустановения срок по
чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение, поради което за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Собствеността на Община град Добрич
върху гореописания недвижим имот е публична общинска, като имотът е актуван с
АОС № … от 17.04.1998 г., вписан под № …, том … вх. регистър № … от 24.08.2005
г., нот. дело 6691 от Службата по вписвания. На основание чл. 59, ал. 1 от
Закона за общинската собственост е съставен нов АОС № …/18.12.2014г., вписан
под вх. per. № … от 22.12.2014г., акт. № …, том … от Службата по вписвания.
Местонахождението на имота е: град Д.
На основание Решение № 3-8 по протокол №
3 от 20.12.2011г. на Общински съвет гр. Добрич, между Община град Добрич, в
качеството на концедент и Бестрейнинг ООД, в качеството на концесионер, е
сключен концесионен договор № …/15.03.2012г., в който Община град Добрич е
предоставила концесия върху общински нежилищен имот - публична общинска
собственост, бивша …. № …, град Добрич, представляваща масивна сграда, със
застроена площ от … кв.м., представляваща съчетание от три двуетажни, едно
едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от … кв.м., ведно с
… кв.м. застроено и незастроено дворно място, урегулирано в УПИ …, кв…. по
ПУП-ПРЗ на ж.к."….”, поземлен имот с кадастрален идентификатор … по КК на
град Добрич
Договорът е сключен за срок от 20 години
и влиза в сила от датата на подписването му. Съгласно договора, концесионерът
се е задължил да заплаща дължимите концесионни възнаграждения в размера,
сроковете и по реда, предвидени в чл. 17 на концесионен договор №
98/15.03.2012г.
Съгласно чл.17, ал.2 от договора
концесионерът дължи на концедента годишно концесионно плащане /ГКП/ в размер на
16 100 лева без ДДС, което се индексира с натрупване всяка година с индекса на
инфлация, посочен от НСИ, платимо на една вноска в размер на 100% от годишното
концесионно плащане, дължимо в срок до 30 дни след началото на всяка година по
договора. Размерът на минималното годишно концесионно плащане за срока на
концесията - 16 100 лв. без ДДС се индексира с натрупване всяка година с
индекса на инфлация, посочен от НСИ, както следва:
За 1-та година по договора - ГКП1 =
освобождава се от заплащане; т.е. има гратисен период.
За 2-та година по договора - ГКП2 = 16
100 лв без ДДС,
За 3-та година по договора - ГКПЗ = ГКП2
+ (ПСП2 * индекс на инфлация);
За 4-та година по договора - ГКП4 = ГКПЗ
+ (ГКПЗ * индекс на инфлация);
За 20-та година по договора - ГКП20 =
ГКП 19 + (ГКП 19 * индекс на инфлация), като се приспадне гаранцията по чл.18,
т.2 от процесния договор, ако са изпълнявани задълженията от страна на
концесионера по време на концесията.
За периода 2014-2017г. /вкл./ не е
извършвана индексация на годишните концесионни плащания.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от Договор № …/15.03.2012г.,
при забавено изпълнение на задължения за плащане на концесионните плащания в
срок до 30 дни, концесионерът дължи и законната лихва.
Според чл. 20, ал. 2 от договора, при
неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащане за повече от 30
дни, концесионерът дължи неустойка в размер на 0,5 % на ден, за всеки ден след
тридесетият, върху стойността на незаплатената част от паричното задължение за
съответния период.
Стойността на дължимото годишно
концесионно възнаграждение за осмата година по договора /за периода
15.05.2019г. - 31.07.2019г./, възлиза на 17 014,22 лв. /без ДДС/, дължимо до
14.04.2019г. Същото не е заплатено. Поради това се претендира реално
изпълнение, ведно с обезщетение за забава за периода 15.04.2019г. –
14.05.2019г. в размер на 141,78 лв.
На основание чл.20, ал.2 от договора при
неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащане за повече от 30
дни, концесионерът дължи неустойка в размер на 0,5% на ден за всеки ден след
тридесетия върху стойността на неизплатената част от паричното задължение за
съответния период. Следователно
върху дължимото концесионно възнаграждение за осмата година по договора, за
периода 15.05.2019-31.07.2019г. (вкл.) е начислена неустойка в размер на 6
635,55 лв.
Видно от приложените писма Община град
Добрич многократно е отправяла до концесионера надлежно връчени покани за
доброволно изпълнение на задълженията му.
В указаните срокове, а и до настоящия
момент, дружеството не е извършило плащане на задълженията за неустойка, което
провокира правния интерес на Община град Добрич да бъдат предприети действия за
събиране на съответните суми, в резултата на което беше подадено Заявление по
реда на чл. 410 от ГПК от Общината и издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Към настоящия момент, концесионерът
„Бестрейнинг“ ООД, ЕИК: ********* ползва имота, без да заплаща съответното
обезщетения за забава за плащане на концесионното възнаграждение за
предоставяне на концесия на общински нежилищен имот, публична общинска
собственост.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от редовно уведомения ответник чрез упълномощения адвокат – адв. Б.П., с които
се настоява за отхвърляне на предявените
искове. На 10.07.2020 г.
дружеството - ответник е заплатило в полза на ОБЩИНА ДОБРИЧ сума в размер на 3
000,00 лв., част от дължимо концесионно възнаграждение за осмата година от
договора с включен ДДС, а с последващи плащания дружеството е погасило и
остатъка от дължимото концесионно възнаграждение за осмата година, както
следва:
• На
18.02.2021 г. е заплатена сума в размер на 3 000,00 лв., част от дължимо
концесионно възнаграждение за осмата година от договора с включен ДДС;
• На
12.03.2021 г. е заплатена сума в размер на 3 000,00 лв., част от дължимо
концесионно възнаграждение за осмата година от договора с включен ДДС;
• На
23.03.2021 г. е заплатена сума в размер на 3 000,00 лв., част от дължимо
концесионно възнаграждение за осмата година от договора с включен ДДС;
• На
07.04.2021 г. е заплатена сума в размер на 3 000,00 лв., част от дължимо
концесионно възнаграждение за осмата година от договора с включен ДДС;
• На
09.04.2021 г. е заплатена сума в размер на 3 000,00 лв., част от дължимо
концесионно възнаграждение за осмата година от договора с включен ДДС;
• На
13.04.2021 г. е заплатена сума в размер на 2 417,06 лв., част от дължимо
концесионно възнаграждение за осмата година от договора с включен ДДС.
С оглед изложеното, към датата на
подаване на писмения отговор
„БЕСТРЕЙНИНГ" ЕООД е погасило в пълен размер дължимото към ОБЩИНА
ДОБРИЧ концесионно възнаграждение за осмата година от договора, заедно с
начисления върху него ДДС или общо сума в размер на 20 417,06 лв. Ето защо,
претенцията за заплащане на концесионно възнаграждение в размер на 14 514,22
лв., както и на дължим ДДС в размер на 2 902,84 лв., следва да се отхвърли като
неоснователна.
Уговорената в договора неустойка е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, поради противоречие с
добрите нрави, поради което и същата не е дължима от страна на „БЕСТРЕЙНИНГ“
ООД; свободата на договаряне на страните, основана на чл. 9 от ЗЗД, при
уговарянето на неустойки помежду им следва да е в рамките на императивните
правни норми и правилата на добрите нрави; последните не допускат и
използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо
обогатяване на кредитора и един от корективите на последното е предвидената от
законодателя в чл. 26, ал. 1, пр, трето от ЗЗД възможност за прогласяването й
за нищожна; в този смисъл е и възприетото в Тълкувателно решение № 1/2009 г.,
постановено на 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно
което „преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора", като „неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции".
Според ответното дружество на преценка
подлежи вида и размера на задължението, което неустойката обезпечава. Съгласно
чл. 20, ал. 2 от договора за концесия, процесната неустойка обезпечава
изпълнението на паричното задължение на „БЕСТРЕЙНИНГ" ООД да заплаща
годишно концесионно възнаграждение по сключения договор .Съгласно чл. 17, ал. 2
от договора, размерът на годишното концесионно възнаграждение е 16 100,00 лв.,
като неустойката е уговорена в размер на 0,5 % на ден върху стойността на
дължимата сума. Към момента на сключване на договора, законната лихва за един
ден забава при неизпълнение на задължението за плащане на концесионно
възнаграждение е в размер на 4,54 лв. За периода, за който се претендира
заплащане на процесната неустойка, а именно: 15.05.2019 г. -31.07.2019 г.,
размерът на законната лихва е 368,67 лв. В същото време, към момента на
сключване на договора, неустойката за един ден забава при неизпълнение на
задължението за плащане на концесионно възнаграждение е 80,50 лв. За процесния
период 15.05.2019 г. - 31.07.2019 г., Община Добрич претендира неустойка неустойката в размер на 6 635,55 лв. Клаузата
в чл. 20, ал. 2 от договора за концесия предвижда задължение за концесионера за
заплащане на неустойка върху неплатеното концесионно възнаграждение в размер на
0,5 % на ден, преизчислена за един месец размерът й е 15 %, а при просрочие от
една година размерът на неустойката е 180 %. Според ответника, така
предвидената неустойка е прекомерно висока и несъразмерна със задължението, за
неизпълнение на което е предвидена. При забава продължила 365 дни, размерът на
неустойката за забава ще е 29 382,50 лв., докато размерът на дължимото годишно
концесионно възнаграждение е 16 100,00 лв. или размерът на неустойката забава е
равен на почти 2 пъти размерът на годишното концесионно възнаграждение, дължимо
при точно изпълнение на договора.
Според ответното дружество има и други правни способи за обезпечение на
задължението : видно от уговореното в чл. 18, ал. 1 от договора, наред с уговорената
неустойка за забава, към момента на сключването му, концесионерът е гарантирал
изпълнението на задължението си за заплащане на концесионно възнаграждение като
се е задължил да предостави на концедента парична гаранция в размер на
годишното концесионно плащане, която е предоставена от страна на дружеството.
Претендираната неустойка за забава,
уговорена в чл. 20, ал. 2 от договора, надхвърля с почти 10 пъти законната
лихва, с която се съизмерява евентуалната вреда за кредитора от забавената
парична престация на длъжника и с почти 100 % общия размер на дължимото от
концесионера концесионно възнаграждение за съответната година, т.е. на
задължението, чието изпълнение обезпечава. Така преценяван към момента на
сключване на договора, размерът на уговорената неустойка, съпоставен с
очакваните вреди от евентуалното неизпълнение и с размера на обезпеченото
задължение, води до извод, че целта за която е уговорена, излиза извън
посочените й функции, а формира вземане, което би довело до неоснователно
разместване на парични средства и неоснователно обогатяване за кредитора. В
същото време наличието на предоставена гаранция за изпълнение на задължението
за концесионно плащане, наред с уговорената неустойка, дава възможност на
концедента да получи удовлетворение на вземанията си, което също води до
извода, че уговорената неустойка излиза извън обезпечителната й функция,
следваща от чл. 92 от ЗЗД.
Уговорената в противоречие с добрите
нрави процесна неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, поради което изключва в полза на ОБЩИНА ДОБРИЧ да е възникнало право на
вземане за неустойка за забава в претендирания размер, поради което според
ответника предявеният иск за неустойка следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
В условията на евентуалност, в случай,
че съдът приеме, че уговорената в договора за концесия неустойка не е нищожна,
се моли да се приеме, че тя не е дължима в претендирания от ОБЩИНА ДОБРИЧ
размер. Размерът на годишното концесионно плащане за осмата година от договора
е 17 014,22 лв. Част от същото, а именно сума в размер на 2 500,00 лв. без ДДС
е заплатена от ответника на 10.04.2019
г. Размерът на претендираната неустойка за забава за периода 15.05.2019 г. -
31.07.2019г. е изчислен върху цялата сума от 17 014,22 лв., без да е отчетено
извършеното на 10.07.2019 г. плащане. С оглед изложеното, размерът на
неустойката за периода от 15.05.2019 г. до 09.07.2019г. върху сумата от 17
014,22 лв., е 4 763,98 лв. Размерът на неустойката за периода от 10.07.2019
г.до 31.07.2019 г. върху сумата от 14 514,22 лв., е 1 596,46 лв. Така, общият
размер на неустойката е 6 360,54 лв., а не както твърди ОБЩИНА ДОБРИЧ, сума в
размер на 6 635,55 лв.
Неоснователна е и претенцията на ОБЩИНА
ДОБРИЧ за заплащане на законна лихва в размер на 141,78 лв. за периода от
15.04.2019 г. до 14.05.2019 г.
С плащането от 13.04.2021г. сумата в
размер на 141,78 лв., представляваща законна лихва, е заплатена от страна на
„БЕСТРЕЙНИНГ" ООД в полза на ОБЩИНА ДОБРИЧ, поради което предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По изложените съображения се настоява за
отхвърляне на предявените искове . Претендират се сторените по делото разноски.
С писмена молба с вх. рег.
270613/18.11.2021г., депозирана след като което е даден ход на делото по
същество, ищецът, чрез законния си представител /кмета на Община град Добрич/ е
заявил отказ от следните искове: за сумата от
17 417,06 лева (седемнадесет хиляди четиристотин и седемнадесет лева и
шест стотинки), представляваща неплатено задължение за осма година по
концесионен договор № 98 от 15.03.2012г. – за периода 15.03.2019г. до
15.03.2020г., от които 14 514,22 лева главница и за сумата 2 902,84 лева ДДС;
141,78 лева (сто четиридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща законна лихва върху главницата за периода 15.04.2019г. до
14.05.2019г.
Добричкият
районен съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №3360 по описа за
2020г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 25.11.2020г. е издадена
заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е
разпоредено длъжникът ‚Бестрейнинг“ ООД да заплати следните суми: 17 417,06
лева (седемнадесет хиляди четиристотин и седемнадесет лева и шест стотинки),
представляваща неплатено задължение за осма година по концесионен договор № 98
от 15.03.2012г. – за периода 15.03.2019г. до 15.03.2020г., от които 14 514,22
лева главница и 2 902,84 лева ДДС; 141,78 лева (сто четиридесет и един лева и
седемдесет и осем стотинки), представляваща законна лихва върху главницата за
периода 15.04.2019г. до 14.05.2019г.; 6 635,55 лева (шест хиляди шестстотин
тридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща неустойка за
периода 15.05.2019г. до 31.07.2019г.
Заповедта е връчена на длъжника, който в
срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е депозирал възражение. С разпореждане от 18.01.2020г.
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е
връчено на 20.01.2021г. Исковата молба е подадена на
дата 05.02.2021г., поради което като допустима
подлежи на преценка по основателност.
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал.,
предл. 1, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД. Предявени са като установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Съдът,
като съобрази обективираното в молба с вх. рег. № 270613/18.11.2021г.
изявление за отказ на
ищцовата страна за част от предявените искове и прецени, че същото изхожда от
активно легитимирано лице, приема, че същото надлежно десезира съда от
разглеждането и решаването на част от предявената искова претенция, поради което
производството по делото подлежи на прекратяване /в съответната
част/, поради отказ
от исковете
за главница и обезщетение за забава, на основание чл. 233 от ГПК. Процесуалното действие не е обусловено от
съгласието на ответника.
Съгласно
указанията, обективирани в т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС на ОСГТК,
издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, респ. чл.415, ал.1
от ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при
сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл.410 от ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен
по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422 от ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване. Ето защо следва
да бъде обезсилена в съответната част издадената по ч.гр.д. №3360/2020г. на ДРС
заповед по чл. 410 от ГПК №260484 от 25.11.2020г.
С оглед частичното прекратяване на
производството, предмет на разглеждане е установителният иск по чл. 92 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
съществуване на вземането за неустойка, за което е издадена процесната заповед
за изпълнение, а именно: възникнало валидно договорно задължение, което не е
изпълнено, постигната уговорка за заплащане на неустойка за забава при
неизпълнение на договореното задължение и нейният размер.
Ответникът е навел възражение за
нищожност на неустоечната клауза: Предвид общото правило на чл.154, ал.1 ГПК
следва да се приеме, че при предявен иск за заплащане на неустойка и надлежно
въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на
неустоечната клауза, на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, това
правоизключващо възражение следва да бъде установено именно от ответника.
Независимо от обстоятелството, че при възражение за нищожност на уговорена
неустойка поради противоречие с добрите нрави, не следва да се събират
доказателства за действително претърпените от кредитора вреди, предвид момента,
към който се осъществява преценката за валидност на неустоечната клауза,
ответникът трябва да установи фактите, на които основава своето възражение и
които са относими към релевантните критерии за надлежно реализиране на тази
преценка.
Видно от представения по делото Акт № …
от 18.12.2014 г. за общинска частна собственост, вписан в СВп. - гр. Добрич под
№…, том …, вх. рег. №…/22.122014г., Община гр. Добрич се легитимира, на
основание § 42 от ПР на Закона за общинската собственост, като собственик на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ 8 300 кв.м., с идентификатор …
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Добрич, УПИ …, кв. … по
ПУП-ПРЗ на ж.к. „…“, одобрен със заповед № 591/21.07.1997 г. на Кмета на Община
гр. Добрич, представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ 319 кв.м.,
с идентификатор …, находящ се в гр. Д.
Между страните е подписан концесионен
договор, по силата на който ответникът е получил правото да експлоатира гореописания
имот, представляващ публична общинска собственост - бивша …. № …, съставляваща
масивна сграда със застроена площ от … кв.м.,представляваща съчетание от три
двуетажни, едно едноетажна тяло и топла връзка с разгърната застроена площ ….
кв.м., ведно с …. кв.м., застроено и незастроено дворно място, урегулирано в
парцел № …, кв. …. по Кадастрален и ЗРП на ж.к.“…“, гр. Добрич, срещу плащане
на концесионно възнаграждение и задължение да управлява и поддържа обекта на
концесия със свои средства и на свой риск, при предвидените в договора условия.
Настоящият състав приема, че
концесионният договор е обвързал валидно страните по него. Основните задължения
по договора на концедента са да предостави ползването на обекта, на
концесионера да заплаща ежегодно концесионно възнаграждение, да изпълнява по
реда и сроковете, предвидени в договора, а именно да заплаща годишно
концесионно плащане в размер на 16 100 лв. без ДДС на една вноска в срок до 30
дни след началото на всяка година .
По делото не е спорно, че вземанията за
главница за осмата година от договора и обезщетението за забава са платени в
хода на производството по настоящото дело.
Не се спори, че е налице забава от страна
на концендента в изплащането на концесионното плащане за осмата година по
Договор № …/15.03.2012г. По отношение на иска за неустойка, на основание чл. 92
от ЗЗД настоящият съдебен състав констатира, че неустойката е уговорена в чл.
20, ал. 2 от договора от 15.03.2012 г. Страните са уговорили, че при забава
повече от 30 дни в плащането на договорено концесионно възнаграждение
концесионерът дължи на концедента неустойка в размер на 0,5 % на ден, за всеки
ден след тридесетия, върху стойността на неизплатената част от паричното
задължение за съответния период. В член 20, ал.1 от договора е уговорена
законна лихва за забава на същото плащане за първите 30 дни след падежа.
Съгласно клаузите на член 18, т.2 от
договора ответникът - концесионер е
внесъл парична гаранция /на 15.03.2012г./ -
100% от годишното концесионно плащане, която остава в концендента за
срока на концесията и следва да се прихване от последното концесионно плащане уговорена
като обезпечение на „другите задължения на концесионера“. Член 18,т.1 от
договора предвижда задължение за авансово плащане на 100 % от годишното концесионно
плащане до изтичане на 30 дни от началото ( от деня - 15.03. ) на съответната
година.
Следователно неустойката за забава е
единственото уговорено от страните обезпечение на задължението за концесионно
плащане.
По делото е прието и заключението на вещото
лице Е.Й., което не е оспореното от страните и като обективно и компетентно е
приобщено към доказателствения материал. Според това заключение в
счетоводството на Община гр. Добрич са отразени задължения за концесионно
възнаграждение по процесния Договор, сключен между ищеца и ответника, за
ползване на недвижим общински имот, нежилищен имот, публична общинска
собственост, представляваща бивша … № …. Дължимото от ответника концесионно
възнаграждение в размер на 17014,22 лева без ДДС и в размер на 20 417,06
лева с ДДС към датата на изготвяне на заключението е заплатено в цялост. По
отношение на дължимата по договора неустойка в размер на 0,5% на ден, начислена
за периода на забава от 15.05.2019 г. до 31.07.2019 г., то същата е в размер на
6635,55 лв.
В случая следва да се извърши преценка
за съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от
неизпълнението на задължението. Към меродавния момент на сключването на
договора - 15.03.2012 г. - дневният размер на неустойката е 80,50 лева, а
дневният размер на законната лихва, с която се измерват очакваните вреди от
забавата в плащането, е 4,54 лева ( с оглед заключението на вещото лице и публичната
информация за : основен лихвен процент на БНБ към същата дата от 0,15 % и
равният на него, увеличен с 10 пункта, годишен размер на законната лихва за
просрочени задължения - 10,15 % ) ,т.е. неустойката е над 17 пъти по - голяма.
За периода от 15.05.2019 г. до 31.07.2019 г., за който е предявен искът,
набраната неустойка е в размер от 6635,55 лева, според т.3 от заключението на
съдебно - счетоводната експертиза. Така тя надхвърля размера на годишното
концесионно плащане от 16 100 лева – при годишно концесионно възнаграждение в
размер на 17 014,22 лева без ДДС, годишният размер на неустойката възлиза
на 31 050,92 лева /т.8 от ССчЕ/.
Предметът на договора за концесия -
правото да се управляват услуги на образование (от различни степени) и услуги
по обучение и правото да се експлоатира обект от обществен интерес - масивна
сграда на площ от … кв.м. и терен на обща площ от … кв.м., която е публична
общинска собственост - оправдава превеса на обезпечителната и санкционната
функция на процесната неустойка, но в случая функцията на неустойката надхвърля
и тях. При уговорен по този начин дневен размер на неустойката за забава
концедентът реализира срещу изпълнение на задължението си да осигурява
ползването на имота без каквито е да било усилия, значителен по размер приход .
При възможност да прекрати/ развали договора , ако няма плащане след повече от
60 дни от падежа, каквато е уговорена в член 20,ал.3, за него е много по -
изгодно да запази обвързаността си с концесионера и при позоваване на негова
забава от 231 дни да претендира набраната неустойка . По - важното е ,че тя
превишава с повече от 17 пъти размера на очакваните вреди. Това сочи, че целта
на неустойката не е само обезщетяването на кредитора и санкционирането на
длъжника, а неоснователно обогатяване на първия. Това действие на неустойката е
несъвместимо с добрите нрави и поради това клаузата за нея следва да се признае
за нищожна като накърняваща добрите нрави.
По изложените съображения искът за
неустойка подлежи на отхвърляне в цялост.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора ответното
дружество има право на разноски . „Бестрейнинг“ ЕООД претендира разноски, както следва: 200 лв. – депозит за вещо лице и 1560 лв.
- адвокатско възнаграждение. Наведеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност за съда по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но
не по-малко от минималния такъв, в случай когато заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В настоящия случай претендираното
адвокатско възнаграждение от 1560 лева с
ДДС е уговорено при първоначално предявени три иска : за главница - 17 417,06
лева; за обезщетение за забава - 141,78 лева и за неустойка - 6 635,55 лева. Съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.2, от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, се установява, че минималният размер за
адвокатско възнаграждение по иска за главница е 1052,51 лв.; по акцесорния по чл. 86 от ЗЗД
– 300 лева, а по иска по чл. 92 от ЗЗД – 661,78 лева /или общо 2014,29 лева/ . Следователно
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в общ размер от 1560 лева не е прекомерно .
С оглед изхода на спора ответникът има право
на разноски /по иска по чл. 92 от ЗЗД/, както следва: 520 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и 66,66 лева – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 233 от ГПК, производството
по гр. дело № 387 по описа за 2021 г. на
ДРС, В ЧАСТТА, образувано по
предявени от Община град Добрич, с ЕИК *********, с
административен адрес: гр. Д., представлявана от … Й.Т.Й., против „Бестрейнинг” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Д. представлявано от управителите М.К.К. и
Н.Н.Г., кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1
във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал., предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответното
дружество дължи на ищеца част от сумите, предмет на издадената по ч.гр.д.
№3360/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №260484 от 25.11.2020г., а
именно: 17 417,06 лева (седемнадесет
хиляди четиристотин и седемнадесет лева и шест стотинки), представляваща
неплатено задължение за осма година по концесионен договор № … от 15.03.2012г.
– за периода 15.03.2019г. до 15.03.2020г., от които 14 514,22 лева главница и 2
902,84 лева ДДС и 141,78 лева (сто
четиридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща законна
лихва върху главницата за периода 15.04.2019г. до 14.05.2019г., поради отказ от исковете.
ОБЕЗСИЛВА
издадената по ч.гр.д. №3360/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №260484 от
25.11.2020г., в частите, с които е разпоредено длъжникът „Бестрейнинг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., представлявано от управителите М.К.К. и Н.Н.Г., да заплати
на Община град Добрич, с ЕИК
*********, с административен адрес: гр. Д., представлявана от … Й.Т.Й. следните
суми, а именно: 17 417,06 лева
(седемнадесет хиляди четиристотин и седемнадесет лева и шест стотинки),
представляваща неплатено задължение за осма година по концесионен договор № …
от 15.03.2012г. – за периода 15.03.2019г. до 15.03.2020г., от които 14 514,22
лева главница и 2 902,84 лева ДДС и 141,78
лева (сто четиридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща законна лихва върху главницата за периода 15.04.2019г. до
14.05.2019г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Община град Добрич, с ЕИК *********, с
административен адрес: гр. Д., представлявана от … Й.Т.Й., против „Бестрейнинг” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., представлявано от управителите М.К.К. и
Н.Н.Г., установителен иск по чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във
вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответното дружество дължи на ищеца сумата от 6 635,55 лева (шест хиляди шестстотин тридесет и пет лева и
петдесет и пет стотинки), представляваща неустойка за периода 15.05.2019г. до
31.07.2019г., предмет на издадената по ч.гр.д. №3360/2020г. на ДРС заповед по
чл. 410 от ГПК №260484 от 25.11.2020г.
ОСЪЖДА
Община град Добрич, с ЕИК *********, с административен
адрес: гр. Д., представлявана от … Й.Т.Й., да
заплати на „Бестрейнинг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., представлявано от управителите М.К.К. и Н.Н.Г., сумата от 586,66 лева –
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните. В
частта, с която производството е прекратено и е обезсилена заповедта за
изпълнение, решението е с характер на определение и подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Окръжен съд –
Добрич.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: