РЕШЕНИЕ
№……………………/11.04.2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XIV състав, в публично заседание на
девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
и при участието на секретаря Наталия
Зирковска, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1260 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба от „Гарван“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул. Дубровник“ № 6, чрез адв. С.Ж.,
против Решение рег. № 32-157630/19.05.2021 г. към MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019
г. на с.д. Директор на Териториална дирекция /ТД/ Северна морска, с което, на
основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 74,
§ 2, буква б) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/, във връзка с чл. 140, чл. 141
от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013, във връзка с чл. 77 § 1 буква „а“ във връзка с чл. 85, § 1 във
връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, във
връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, във връзка с
чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във
връзка с чл. 59 от АПК, е: отказано приемането на митническата стойност на
стоки с № 3 по митническа декларация /МД/ MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г.,
като е определена нова митническа стойност, извършена е корекция на MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019
г. с промяна на данните за стока № 3, и са установени за досъбиране
допълнителни държавни вземания за мита (А00) в размер на 292,78 лева, окончателно
антидъмпингово мито (А30) в размер на 3 030.27 лв., окончателно
изравнително мито (А40) в размер на 839.31 лв., ДДС (В00) – 1808.41 лв., ведно
с лихва за забава на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59,
ал. 2 от ЗДДС. С Решение рег. № 32-165925/27.05.2021 г. към MRN
19BG002002001603R4/30.01.2019 г., Директорът на ТД Северна Морска е направил поправка
на очевидна фактическа грешка в Решение рег.№ 32-157630/19.05.2021 г. към MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г.
В жалбата са релевирани доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречието му с
материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Твърди се, че ОЛАФ нямат правомощия да определят цени на брой на
конкретен вид стока, както и че митническите органи нямат задължение да се
съобразяват с проверка, по която няма издаден окончателен Доклад на службата.
Посочва, че определената от ОЛАФ единична минимална цена на бройка за велосипед
не почива на никаква правна норма. Излага съображения, че в съответствие с
Решение по дело №291/15 на СЕС решението няма изложени мотиви относно изчислена
средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, както и
че един и същ тарифен номер, не означава, че стоките са сходни по смисъла на МКС.
Позовава се на разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламена за изпълнение /ЕС/ №
2015/244, според която съмненията в достоверността на декларираната митническа
стойност, следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му. Твърди, че не е спазено изискването – дружеството да е
надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията, в
която връзка да е била изискана обосновка на договорената стойност. Навежда
доводи, че не е спазена разпоредбата на чл.141, § 1 от Регламент за изпълнение
2015/24476, и чл. 1, § 2 от същия регламент. Сочи, че когато такива продажби не
могат да се установят, се използва договорната стойност на сходни стоки,
продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи
корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата,
както и вида на транспорта при условие, че такава корекция може да бъде
направена на базата на доказателства, които ясно установяват основателността и
прецизността на корекцията, независимо от това дали тя води до увеличаване или
до намаляване на стойността. Навеждат се доводи, че е посочен единствено номера
на митническата декларация, която е послужила за определяне на по-високата
митническа стойност. Твърди, че е нарушено правото на защита на дружеството,
като според трайната съдебна практика, митническата декларация е частен
документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила и следва да се
преценява с оглед събраните по делото доказателства. Излага съображения, че към
момента не може да се установи дали стоките, внесени от третото лице, които
митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност,
отговарят на изискването за „сходни стоки“, тъй като липсват и не са
представени документите, които придружават тази декларация. Сочи, че не става
ясно по какъв начин в решението е установено, че стоките на дружеството –
жалбоподател и митническата декларация на трето лице са „сходни“, както и как е
определена по-висока стойност, без да се посочва как е изчислена и какво
включва тази по-висока стойност. Отправя се искане за отмяна на обжалваното
решение, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски
съгласно представен списък.
В депозирани чрез представител по
пълномощие писмени бележки жалбоподателят излага подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното решение.
Ответникът – Директора на Териториална
дирекция Северна морска, в Агенция „Митници“, чрез процесуален представител
излага становище за неоснователност на жалбата и счита, че оспореното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на
административното производство са събрани необходимите доказателства за
прилагане на чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 съобразно
предвидената в тази правна норма последователност. Обстойни доводи в тази
насока се съдържат в депозирано по делото писмено становище. Отбелязано е, че в
случая не се касае за митническа стойност определена по реда на чл. 70, § 1 от
Регламент /ЕС/ №952/2013. Изложени са съображения, че в случая не е открита
достатъчно информация за прилагане на метода „идентични стоки“, поради което
този метод не може да бъде използван. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, направено е и възражение за прекомерност на
размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните в производството доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.01.2019 г. „Гарван“ ЕООД декларира за режим „допускане за свободно
обращение“ стоки, 200 колета, 4 050 кг. - бруто, държава на износ Китай,
деклариран произход Китай, стойност на търговска фактура от 24.12.2018 г. в
размер на 8 061.22 USD, при курс за митнически цели 1,714890 лева за 1
USD, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка FOB
Нингбо, по митническа декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 година.
Контрагент на вносителя е китайското дружество YIWU ZUOZHUANG IMPORT &
EXPORT CO.Q LTD.
Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са
приложени: фактура № YWS1812495A/24.12.2018 г. (л. 76 от адм. преписка),
опаковъчен лист, коносамент №MAEU967435125, декларация от
управителя на дружеството, че за стоката няма направена застраховка, сертификат
за непреференциален произход №19C3307Y1074/00005/03.01.2019 г., фактури за морско
навло, спедиторска услуга и товаро-разтоварни такси, пълномощно, платежни
нареждания за внесени суми за мито и ДДС към бюджета, декларация за стойността D.V.1.
С писмо peг. индекс 32-119485/23.04.2020 г./л.58-69/ от Европейската служба
за борба с измамите (OLAF), уведомяват административния орган за започнало
разследване по повод възможно избягване на антидъмпингови и изравнителни мита
при внос на електрически велосипеди от КНР чрез подфактуриране и кражба на
идентичност на износители, с цел заплащане на по-ниски мита при вноса на
митническата територия на Съюза. Разследването е във връзка с предоставена
информация от Европейската асоциация на производителите на велосипеди (ЕАПВ) и
обхваща стоки, класирани в кодове по ТАРИК 8711 60 10 00 и 8711 60 90
10.
OLAF е анализирал и сравнил получените данни от ЕАПВ с данните за вноса от
Surveillance II за периода от юли 2018 до февруари 2020 г., с цел идентифициране
на несъответствия във внесените в ЕС и изнесените от КНР количества и в
декларираната митническа стойност при внос в ЕС и при износ от КHP. След
извършен анализ на данните от Surveillance II, OLAF е определил праг от 220 евро,
средна цена за брой, като най-ниската установена пазарна цена за най-евтините
модели велосипеди.
Когато в процеса на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от
ЗМ на декларираната митническата стойност, митническите органи, пред които са
декларирани стоките, се усъмнят, че декларираната митническа стойност
представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл. 70 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, се прилага разпоредбата на чл. 140 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ №
952/2013 /Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447/. В този случай и във връзка с
чл. 48 от Регламент № 952/2013 митническите органи могат да изискат
допълнителна информация. Когато съмненията не отпадат, митническите органи,
преди да вземат окончателно решение, трябва да известят заинтересованото лице,
в писмен вид, относно основанията за съмненията си, както и да му предоставят
възможност за отговор. Окончателното решение и основанията за вземането се
съобщават в писмен вид на въпросното лице.
С писмо № 32-194089/ 07.07.2020г./л.32-33 от адм. преписка/ от дружеството
„Гарван“ ЕООД са изискани за нуждите на допълнителната проверка, съгласно
нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, допълнителни
документи в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките
представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата
им за износ за Съюза.
На основание горното е извършена проверка на точността и пълнотата на
информацията и придружаващите документи на процесната МД, включваща стока
декларирана с код по ТАРИК **********, попадащ в обхвата на Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2019/73 на Комисията от 17 януари 2019 година и Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2019/72 на Комисията от 17 януари 2019 година за налагане на
окончателно антидъмпингово и изравнително мито.
След разглеждане на представените документи за стока №3 по митническа
декларация MRN 19BG002002001603R4/ 30.01.2019 г. е установено следното:
С писмо № 32-206974/17.07.2020 г./л.26, л. 29 от адм. преписка/ в
определения от митническите органи 10-дневен срок, Веселин Неков, в качеството
си на управител на фирма „Гарван“ ЕООД е предоставил писмени обяснения и е декларирал,
че:
- не разполага със заверени копия от външнотърговски договори с лица пряко
или косвено свързани с доставката на стоката;
- за закупуването на стоките е изготвен писмен договор с продавача, който
представя с горепосоченото писмо;
- няма изготвено търговско досие на фирмата;
- дружеството има търговски отношения с продавача и не е налице никаква
форма на свързаност между дружествата и продавача;
- дружеството не връща част от прихода на продавача или на трето лице;
Със същото писмо дружеството представя:
-
банков документ за извършено плащане.
Във връзка с писмо № 32-206974/17.07.2020 г./л.26, л. 29 от адм. преписка/,
със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, обективирано в писмо
рег. № 32-94049/23.03.2021 г. /л. 16-21 от адм. преписка/, „Гарван“ ЕООД е
уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер
на задължение по митническа декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г.,
като митническите органи правят следните
констатации и изводи:
Налице са обстоятелства, които обосновават основателно съмнение относно
реалността на декларираната митническа стойност по цитираната митническа
декларация.
Постъпило е писмо рег. индекс 32-119485/23.04.2020 г. от Европейската
служба за борба с измамите /ОЛАФ/, с което административният орган е уведомен
за започнало разследване по повод възможно избягване на антидъмпингови и
изравнителни мита при внос на електрически велосипеди от КНР чрез
подфактуриране и кражба на идентичност на износители, с цел заплащане на
по-ниски мита при вноса на митничесата територия на Съюза. OLAF е анализирал и сравнил получените данни от ЕАПВ с
данни за вноса от Serveilance II за периода от юли 2018
г. до февруари 2019 г., с цел идентифициране на несъответствие във внесените в
ЕС и изнесените КНР количества и в декларираната митническа стойност при внос в
ЕС и износ от КНР, за да се стигне до определен праг от 220 EUR средна цена за брой, като най-ниската установена
пазарна цена за най-евтините модели велосипеди. Писмо рег. индекс
32-119485/23.04.2020 г. от Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/.
Представената търговска фактура № YWS1812495А от 24.12.2018г./л. 76 от адм.
преписка/ от Yiwu Zuozhuang Import&Export Co., Ltd. е на стойност 8 061.22
USD, посочено условие на доставка FOBNingbo, няма данни за начина и
сроковете за плащане по сделката.
По представеното 1 /един/ брой платежно нареждане/л. 97 от адм. преписка/
за валутен превод от дата 19.05.2019г. до Банка ДСК за сумата от 52 207.56 USD с получател китайското
дружество Yiwu Zuozhuang Import&Export Co., Ltd., като основание за плащане
са посочени номера на 5 /пет/ броя фактури, митническите органи са приели, че не
може да се определи каква част от плащането е по процесната митническа
декларация.
Представено е копие на договор за покупко-продажба от 02.01.2019г./л.69-71
от адм.преписка/ с легализиран превод на български език между „Гарван“ ЕООД и
Yiwu Zuozhuang Import&Export Co., Ltd., в който фигурира сумата от 8 061.22
USD за стока „градински стол, ръкавици“, посочен произход Китай и доставка:
CFR.
Едновременно с това в договора има следната информация относно доставката:
a. Условието на доставка е FOB
Ningbo, съгласно Incoterms 2010;
b. Крайна дестинация - България,
пристанище Варна.
Условията ИНКОТЕРМС (International
Commercial Terms) са разработени от Международната търговска камара в Париж
през 1936г. Те се вписват в договорите, фактурите и транспортните документи със
стандартизирани формули, обединени в 4 групи - Е, F, С и D. Условието на
доставка CFR - Cost & Freight (стойност и фрахт) с посочено
пристанище/пункт на разтоварването е цената на сделката, покриваща стойността
на стоката, транспортните, спедиторските и други административни разходи до
получаващото пристанище. Превозният договор се сключва от продавача.
Условието на доставка FOB - Free on board
(свободно на борда на кораба) с посочено пристанище на натоварването е когато
цената на сделката покрива стойността на стоката и разходите до натоварването й
на борда на кораба; договорът за превоз се сключва от купувача. Така посочени
две различни условия на договориране на условията на доставка, както и датата
на договора – 02.01.2019 г., а търговската фактура е от 24.12.2018 г., засилват
съмненията на митническите органи относно декларираната стойност на
декларираната стока.
Според административния орган така
посочени съвсем две различни условия за доставка, както и датата на договора –
02.01.2019 г., а търговската фактура е от 24.12.2018 г., засилват съмненията на
административния орган относно митническата стойност на декларираната стока.
Относно условията по плащане по сделката в договора е посочено следното:
забавено плащане за период от 90 дни след пристигането на контейнера, период на
изпращане - 60 дена след получаване на аванса. Митническите органи, считат че е
налице неизпълнение на договорките, от страна на „Гарван“ ЕООД, залегнали в
представения договор с китайския му контрагент, а именно: Плащането е извършено
не до 90 дни след пристигането на контейнера, както е договорено, а след
закъснение около 20 дни през втората половина на месец май 2019 г. Също така приемат,
че няма предоставени никакви доказателства за предплатен аванс от българското
дружество към китайското, което е необходимо условие залегнало в договора
последното да експедира стоката към купувача.
Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа
стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, митническите органи имат задължение да положат
необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки,
а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите
органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за
сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.
15, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че лицето, което участва пряко
или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
Митническите органи са приели, че отстрана на оспорващия не са предоставени
документи, доказващи по безспорен начин декларираната митническа стойност. Предвид
това обстоятелство, за административния орган са се породили съмненията относно
реалността на декларираната митническа стойност, както и за извършено реално
платена или подлежаща на плащане цена на стоката.
След извършен сравнителен анализ в митническата база данни за декларации за
допускане за свободно обръщение на сходни стоки са намерени резултати за
декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които не са
необичайно ниски. Същите са декларирани и приети в съответствие с чл. 70
Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.
Предвид гореизложеното, административният орган приема, че митническата
стойност следва да бъде определена на основание чл. 74, § 2, буква „б“ от
Регламент /ЕС/ 952/2013, като се вземе предвид декларираната митническа
стойност по митническа декларация, като и на основание чл. 101 Регламент /ЕС/ №
952/2013 г. и чл. 54, ал. 1 от Закона за ДДС, възниква задължение за
допълнително заплащане на държавни вземания.
На оспорващия е дадена възможност да изрази становище по посочените в
съобщението мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението обективирано в
писмо рег. № 32-94049/23.03.2021 г. /л. 16-21 от адм. преписка/.
С писмо рег. № 32-144770/10.05.2020 г. /л. 15 от адм. преписка/ „Гарван“
ЕООД изразява становище, че на митническите органи е предоставена цялата
необходима информация относно стойността на стоките – предмет на вноса. Според оспорващият
не е налице окончателен доклад на ОЛАФ, както и липсват доказателства, че
дружеството е платило или договорило повече от декларираното. Посочено е, че
ОЛАФ не може да дава осреднени цени на
стоки. Изложени са аргументи, че съмненията в достоверността на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му. Посочил е, че не е спазено изискването да бъде уведомено дружеството
за обстоятелствата, на които се основават съмненията. Аргументирал се е, че по
отношение на избрания способ за увеличение на митническата стойност – чл. 74, §
2, б. „б” от Регламент /ЕС/ 952/2013, в писмото не е имало информация относно
стоките по митническата декларация на третото лице, която е била ползвана за
увеличение на стойността. Съответно дружеството не е могло да се защити и
изложи своите аргументи.
След запознаване с цялата административна преписка Директорът на ТД
„Северна морска“ към Агенция „Митници“ е издал обжалваното Решение рег. № 32-157630/19.05.2021 г. към MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019
г., с което, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с
чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140, чл. 141 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с
чл. 77 § 1 буква „а“ във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във
връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с
чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, във връзка с чл. 54,
ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 59 АПК, с което:
1. ОТКАЗВА да приеме митническата стойност на
декларираните стоки с №3 по митническа декларация MRN
19BG002002001603R4/30.01.2019 г.;
2. ОПРЕДЕЛЯ МИТНИЧЕСКАТА СТОЙНОСТ по митническа декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019
г., за стока №3, както следва: Стока №3
„електрическо колело” – 14 бр. поз.2-5, Митническа стойност – 410.16 лв./бр., База
за определяне на митническата стойност MRN 18BG005807Н0307476/13.11.2018.
3. СЕ КОРИГИРАТ данните за стока № 3 по митническа
декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г., с промяна на
статистическата стойност, митническата стойност, цената на стоката, метода за
определяне на стойността и задълженията на стоки с №3, като са определени общо
задължения за антидъмпингово мито като са определени общо задължения за
антидъмпингово мито (А30) в размер на 3 565.93 лева; изравнително мито (А40) в размер на 987.67
лева; мита (А00) в размер на 344.53 лева и ДДС (В00) в размер на 2 132.81
лева;
6. Да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните
вземания;
7. Начислени и взети под отчет сумите за мита са: (А00) в размер на 934.04
лева, окончателни антидъмпингови мита (А30) в размер на 535.66 лева,
изравнително мито (А40) в размер на 148.36 лева и ДДС (В00) в размер на 3 183.09
лева, които са заплатени;
8. Дължими суми за доплащане са: (А00) в размер на 292.78лева, задължения
за антидъмпингово мито (А30) в размер на 3 030.27 лева; изравнително мито
(А40) в размер на 839.31 лева; и ДДС (В00) в размер на 1 808.41лева, ведно
с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
С Решение рег. № 32-165925/27.05.2021 г. към MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019
г., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение рег.№ 32-157630/19.05.2021
г. към MRN
19BG002002001603R4/30.01.2019г., Директора на ТД Северна Морска, взема следното
решение:
В диспозитива на решение рег. №
32-157630/19.05.2021 г., ВМЕСТО „Рекапитулация“
|
Вид |
Дължим размер |
|
А00 |
1 226.82 |
|
А30 |
3 565.93 |
|
А40 |
987.67 |
|
В00 |
4 991.50 |
|
Общо |
10 771.92 |
6. Да се вземе под отчет начисленият в настоящото решение размер на
държавните вземани.
7. Начислените и взети под отчет с ВПО №19BG002002163177-001/13.05.2019 г. суми са:
- мито /А00/ 934.04 лв.
- окончателно антидъмпингово мито /А30/ 535.66 лв.
- окончателно изравнително мито /А40/ 148.36 лв.
- ДДС /В00/ 3 183.09 лв., които са заплатени
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„Рекапитулация“
|
Вид |
Дължим размер |
|
А00 |
1 458.31 |
|
А30 |
3 565.93 |
|
А40 |
987.67 |
|
В00 |
5 423.61 |
|
Общо |
11 435.52 |
6. Да се вземе под отчет начисленият с настоящото решение размер на
държавните вземания.
7. Начислените и взети под отчет с ПВПО №19BG002038299-002/04.11.2020 г.
суми са:
- мито /А00/ 1 165.53 лв.
- окончателно антидъмпингово мито /А30/ 535.66 лв.
- окончателно изравнително мито /А40/ 148.36 лв.
- ДДС /В00/ 3 615.20 лв., които са заплатени
В останалата си част, диспозитивът на Решението остава непроменен. Решението
е неразделна част от Решение рег.№ 32-157630/19.05.2021 г. към MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г.
В хода на съдебния процес като доказателства по делото са приети и
приложени представените от ответната страна с превод на български език
Съобщение от 06.04.2020 г. от ОЛАФ/л.34-69/, заверени за вярност оригинал на
митническите декларации, ведно с придружаващите ги документи, послужили за база
за определяне на митническата стойност съответно на стока по позиция № 3 от
процесната митническа декларация.
По искане на жалбоподателя, по делото е допуснато изготвянето на съдебно
счетоводна експертиза (ССЕ), според чието заключение (л. 151-153 от делото) цената
на придобиване на процесните стоки, според съдържащите се в счетоводството на
дружеството данни е 16 120.84 лв., и тя е формирана от няколко компонента,
описани в т. IV, т. 1 от Заключението. В т. V., т. 1. от ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ е посочено, че по
фактурата, приложена към митническа декларация /№ YWS1812495 от 25.12.2018 г./ е извършено еднократно плащане на 14.05.2019 г., след
което по счетоводни данни няма информация за други подлежащи на плащане суми по
нея. По т. V., т. 2 от ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ е установено, че плащането
е било извършено по банков път от валутната сметка на „Гарван” ЕООД, открита в
Банка ДСК ЕАД. Стойността на фактура №YWS1812495A от 24.12.2018 г. е
заплатена изцяло на 14.05.2019 г. с еднократно плащане. По т. V., т. 3 от ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ, вещото лице приема, че цената
на стоките посочена във фактура №YWS1812495A от 24.12.2018 г. и
заплатена на 14.05.2019 г. съответства на тази, декларирана в процесната
митническа декларация. Посочено е, че допълнително в митническата декларация са
посочени данни за извършените разходи по фактура №**********/25.01.2019 г. с
основание „Морско навло”.
От така установеното фактическо положение
съдът достигна до следните правни изводи:
Вносителят „Гарван“ ЕООД, гр. Варна е уведомен за издаденото решение с
писмо рег. № 32-157841/20.05.2021г., връчено на дружеството-вносител на
25.05.2021г., видно от приложеното на л. 12 от делото известие за доставяне.
Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимиран
субект – адресат на оспорения индивидуален административен акт, в
законоустановения срок и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В кръга на дължимата служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013, във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във
връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно: Директорът на ТД
„Северна морска“ към Агенция „Митници“.
Решението е оспорено по съдебен ред, във връзка с което е образувано
настоящото съдебно производство.
Оспореното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила и в несъответствие с материалноправните норми, включително тези на
правото на ЕС, и целта на закона, поради
следните съображения:
Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на „основателни
съмнения“ по смисъла на чл. 140 § 2
Регламент /ЕС/ № 2015/2447 и налице ли са
предпоставките за определяне на митническата стойност на стоки по позиция № 3
по митническа декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г. по реда на чл. 74, §
2, буква „б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013, във връзка с чл. 141 Регламент /ЕС/ №
2015/2447.
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент /ЕС/ 952/2013, митническата стойност
на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл. 71 и чл. 72 Регламент /ЕС/ 952/2013. Митническата стойност трябва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември
2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се
установява, че е налице реално плащане на подлежащата на плащане цена по
фактурата, визирана в процесната по делото митническа декларация. Установеното
в този аспект е в подкрепа на извода, че митническата стойност на внесените
стоки следва да бъде договорната им стойност, т.е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, по смисъла на чл. 70 § 1 от Регламент
/ЕС/ 952/2013, тъй като именно тази стойност отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност.
Правомощието на митническите органи да
отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70 § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, и да определят митническата стойност по методите,
предвидени в чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013, възниква при
наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от регламента за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447, които подлежат на доказване във всеки конкретен
случай - в този смисъл Решение № 15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело №
8396/2019 г. В настоящия случай в хода на административното производство, както
и в съдебното, ответникът не ангажира доказателства за основателност на
неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Видно от
приобщените доказателства, дружеството - вносител е представило цялата изискана
информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока –
фактура, която е именно придружаващия документ във връзка с митническата
стойност, съгласно чл. 145 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, както и документи за извършени разплащания, данни
относно извършени транспортни разходи и др.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/
2015/2447, и при наличието на съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 Регламент
/ЕС/ 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация.
С писмо рег.№32-194089/07.07.2020
г./л.32-33 от адм. преписка/ административния орган е изискал от оспорващия
единствено допълнителна информация, представяне на документи и писмени
обяснения, свързани с допълнителна проверка, но не е посочено обстоятелството,
че допълнителната проверка се извършва във връзка с породени съмненията
свързани с реалната и действителна
договорната стойност на стоките. Това искане по същността си е бланкетно,
доколкото са изискани документи, принципно необходими за обосноваване
изпълнението на условията по чл. 70, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, но няма
нужното съдържанието във връзка с процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение
/ЕС/ 2015/2447, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с
обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да
представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения.
В изпратеното на оспорващото дружество съобщение /л.16-21 от адм.преписка/
по реда на чл. 22, § 6, приложим по препращане от чл. 29 от Регламент №
952/2013, не са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на
органа в достоверността на декларираната митническа стойност. В уведомлението
за наличието на съмнения митническият орган се основава на писмо рег. индекс
32-119485/23.04.2020 г. от Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/, с
което са уведомени за започнало разследване по повод възможно избягване на
антидъмпингови и изравнителни мита при внос на електрически велосипеди от КНР
чрез подфактуриране и кражба на идентичност на износители, с цел заплащане на
по-ниски мита при вноса на митничесата територия на Съюза. Не е посочено обаче
каква точно информация е била анализирана и сравнена, за да се стигне до
определен праг от 220 EUR средна цена за брой,
като най-ниската установена пазарна цена за най-евтините модели велосипеди.
Не е ясно и не е обосновано защо митническите органи не прилагат
последователно буквите от а) до г) на § 2 на чл. 74 МКС, за да се стигне до
определяне на митническата стойност въз основа на „договорната стойност на
сходни стоки“ – чл. 74, § 2, буква „б“ Регламент /ЕС/ 952/2013 – относно стока
№3 по процесната митническа декларация. Не е конкретизирано и кои подобни
продажби на „сходни стоки“ са анализирали митническите органи, за какъв период,
на какво търговско равнище и в какво количество, както и извършени ли са
корекции с оглед значителни разлики в разходите между внесените стоки и
въпросните сходни стоки, дължащи се на разликата в разстоянията и видовете транспорт.
В този смисъл следва да се отбележи, че в оспореното решение за определяне на
митническа стойност органите са се позовали на декларация MRN 18BG005807H0307476/13.11.2018 г. /л. 91-92/, която е
за внос на 1 бр. електровелосипед. С митническа декларация на жалбоподателя MRN 19BG00002002001603R4/30.01.2019 г. са описани 13 бр.
електрическо колело.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административното
производство е било нарушено правото на защита на оспорващото дружеството,
което, макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 Регламент /ЕС/ 952/2013 за
предстоящото издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на
стоките, не е било информирано за конкретните обстоятелства, на които се
основават съмненията на административния орган. Бланкетно е бил информиран
оспорващият за ползваните от органа други митнически декларации (такива на
трети лица) за допускане до свободно обращение на сходни стоки, които са били
анализирани и от които са ползвани данните за най-ниската декларирана
митническа стойност. По този начин оспорващото дружество е било лишено от
възможността да изрази становище по конкретните обстоятелства на които се
основават съмненията, и по тези, релевантни за определяне на новата митническа
стойност на процесните стоки. Митническите декларации, от които митническите
органи са ползвали най-ниските декларирани цени от трети лица, не се съдържат и
в административната преписка по издаване на акта, а в заверени копия се
представят от ответника допълнително по делото, след като са били изискани от
компетентните структури на Агенция „Митници“. Гореизложеното обуславя извод, че
е налице съществено нарушение на процесуалните правила, чието избягване би
резултирало в различно произнасяне по същество на административния орган, което
обосновава отмяната на оспореното решение като незаконосъобразно. Допуснато е
нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за
него решение – по аргумент от решението на Съда на ЕС по обединени дела С-29/13
и С-30/13, т. 49.
Разпоредбата
на чл. 141, ал. 1 от Регламент за
изпълнение 2015/2447,
предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по
реда на чл. 74 § 2, букви „а“ или „б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013 се използва
договорната стойност на идентични или сходни
стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите
количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се
установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема
предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества,
коригирана предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или
на разликите в количествата. В чл. 1 § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за
изпълнени са дефинирани понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ и според тях в рамките на определянето на
митническата стойност се има предвид следното: „идентични стоки“ са стоките,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните
различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение
отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоките, произведени в същата
държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни,
са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
По отношение неприложимостта на методите по чл. 74, § 2, буква „а“ и буква „б“
Регламент /ЕС/ 952/2013 е посочено, че в национална база данни за оформени
митнически декларации за допускане на свободно обращение на сходни стоки са
били намерени резултати за деклариране и приети митнически стойности от други
вносители, които не са обичайно ниски. Следователно,
при направения анализ са коментирани резултати за „сходни стоки“, но същите не
са посочени в решението като митнически стойности, като липсват аргументи защо
са приети за необичайно ниски. При липсата на подробна
мотивация при прилагане на този вторичен метод, решаващият орган не е имал
основание да премине към следващия метод и постановеното решение е в разрез с
материалноправните разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013. При наличие на
подобни данни, митническите органи следва да докажат, че митническата стойност
на вносните стоки действително е по-висока от декларираната, което в случая не
е сторено. В оспорения индивидуален административен акт не се съдържат никакви
констатации по какъв начин и въз основа на какъв анализ са изведени съжденията
за различна от декларираната от жалбоподателя митническа стойност на стоките.
Напротив, чрез представените от оспорващото дружество доказателства (фактура №
YWS1812495A/24.12.2018 г. и доказателства за плащането на декларираната с
митническата декларация стойност на внесените стоки) е обосновано, че именно
договорната стойност на процесните стоки, следва да е тяхната митническа
стойност. Това се установява и от приложените към митническата декларация
съпроводителни документи.
Митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за изпълнение
/ЕС/ 2015/2447 анализ, и съответно не са обосновали приложената от тях
договорна стойност по внос от трето лице. Ответният административен орган не
установява по делото факта на извършване на изискуемия анализ, а дори да е
извършен такъв, то липсва обективирана в оспореното решение конкретна обосновка
от органа.
Не е извършен анализ на условията дори по двете доставки (по митническата
декларация на жалбоподателя и по митническата декларация на третото лице с „декларирани
по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните”). Цените са изчислени съобразно количеството и стойността
на различни митнически декларации за всяка една от процесните стоки, като в обжалваното
решение не са посочени вносителите по тях, както и не е извършен анализ на
условията по доставката съгласно Incoterms и как това се отразява на
цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества
срокове и начин на плащане, количества, търговска марка и качеството на
стоките, съгласно изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение
/ЕС/ 2015/2447.
В конкретния случай митническият орган е определил по-висока митническа
стойност от декларираната такава по отношение на процесните стоки, ползвайки
посочената в решението митническа декларация. Липсват каквито и да било
съображения на административния орган защо приема, че стоките по сравняваната
декларация са „сходни“ по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за
изпълнение, доколкото тяхното описание е различно електровелосипед и
електрическо колело. При очевидна липса на сходство дори в описанието на
стоките митническият орган не е изложил никакви аргументи, които да обосноват
приложението на чл. 74, § 2, буква „б“ Регламент /ЕС/ 952/2013, нито е извършил
необходимите корекции с оглед голямата разлика (няколко пъти) в количеството на
стоките по сравняваните декларации. Не е обосновано въобще сходството на
стоките, което да е послужило за определяне на различна от декларираната
митническа стойност.
В оспореното решение не се съдържа обосновка, в т.ч. чрез използване на
специални знания на вещо лице, за това как различните стойности се отнасят към качеството
на стоките и изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 Регламент /ЕС/
№2015/2447 за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимнозаменяеми в търговско отношение. Освен това, в изпълнение на
изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 във връзка с
чл. 1, § 2, т. 14 от същия, във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“ Регламент /ЕС/
952/2013, качеството на стоките – ако се приеме, че сходството в
характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство в качеството – отново не
е достатъчно, тъй като следва да бъде установено също така, че стоките се
търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което
условие в случая не е доказано, като дори не е изследвано от митническите
органи.
Неправилно в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната
митническа стойност са съобразявани и статистическите данни за митническата
стойност на стоките. Митническите органи неправилно интерпретират тълкуването,
дадено от Съда на ЕС с Решение 16 юни 2016 г., С-291/15. С това решение Съдът
на ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата
стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на
сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки. Информацията, съобразявана в
случая, не отговаря на това условие, тъй като няма как от посочените
статистически данни за количества и цени да се извърши преценка дали се касае
за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за
търговската марка/производителя, качеството и количеството на стоките, както и
за търговското равнище. От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента
за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 следва, че тарифното класиране на стоката и
условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство
на стоките.
С оглед изложеното,
съдът намира, че митническите органи не са извършили изискуемата от чл. 141 от
Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 преценка дали се касае за цени именно
за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качество на
стоките и основни характеристики и съответно не са обосновали приложената от
тях договорна стойност по внос от същото дружество. Върховният административен
съд в свое Решение № 9228/18.06.2019 г. по адм. дело № 3456/2019 г. посочва, че
в тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между
внесените стоки със „сходни“ стоки. Липсата на анализ на характеристиките и
определящите реквизити от съставните материали на стоките и отсъствие на
доказателства за възможното изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от
внесените стоки, както и липсата на съпоставка за взаимозаменяемостта им в
търговската дейност, води до незаконосъобразност на процесното Решение - в този
смисъл Решение № 13962 от 11.11.2020 г. по адм. дело № 7054/2020 г. на ВАС.
С оглед изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите
органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от
Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“ Регламент
/ЕС/ 952/2013, поради което, като не е приел декларираната договорна стойност
на стоки по позиция № 3 от процесната митническа декларация и е определил нова
такава, по декларации на трети лица, административният орган неправилно е
приложил материалния закон и е постановил незаконосъобразен административен акт,
който следва да се отмени.
С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата
страна за присъждане на разноски. Реално извършените такива по делото възлизат
общо на 1020 (хиляда и двадесет) лева, от които внесена държавна такса в размер
на 50 (петдесет) лева, внесен депозит за експертиза в размер на 250 лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева. Същите следва да се възложат в тежест на
ответния административен орган. Направеното във връзка с последното възражение
за прекомерност не се споделя от съдебния състав, доколкото настоящото
производство е с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-157630/19.05.2021 г. към MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019
г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“ и
Решение рег. №32-165925/27.05.2021 г. на Директора на ТД Северна Морска с което
е извършена поправка на очевидна фактическа грешка на същото.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати в полза на „Гарван“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна и адрес на управление ул. „Дубровник”, бл. 6, вх.Б, ет. 5,
ап. 40, сумата от 1020 (хиляда и двадесет) лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: