№ 84
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600179 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 33-та от НПК, в хипотезата на чл. 422, ал. 1,
т. 5 НПК.
Образувано е по искане на осъдения Р. А. Б. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 4/2022 г.
по описа на ОС-Хасково, с влязлото в сила по което решение е потвърдена присъдата №
260031/25.11.21 г. по н.о.х.д. № 537/20 г. на РС-Димитровград, с която е признат за виновен
за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ НК и е осъден на шест години и шест
месеца лишаване от свобода, при „строг“ първоначален режим.
Формулираните оплаквания са за нарушение на материалния закон, допуснато
съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание.
Основната претенция е за възобновяване и връщане делото за ново въззивно разглеждане, а
алтернативно заявената – за намаляване наказанието.
Искателят критикува решаващия съд, че бил приел да разгледа порочен обвинителен
акт, в който не било конкретизирано вредоносното действие по чл. 209 НК. Не бил посочен
и предметът на измамата, така че решаващите съдилища нямали възможност да приемат, че
това е сумата, която деецът не бил заплатил за стоката, която „купил“. Освен това била
инкриминирана невъзможна от материалноправна гледна точка обвинителна конструкция,
при която деецът не бил получил, а спестил пари. Що се отнася до оплакването за явна
несправедливост на осъщественото санкциониране, обръща внимание на стойността на
1
имущественото увреждане (250 лева) и споделя виждане, че трябва да се отчете като
обстоятелство със завишен смекчаващ потенциал.
При пренията назначената за служебен защитник на подсъдимия адв. К. заостри
вниманието към оплакването за явна несправедливост на наказанието, а по отношение на
останалите оплаквания препрати към развитата в искането за възобновяване аргументация.
Потвърди формулираната претенция за изменение на присъдата чрез редуциране срока на
наказанието лишаване от свобода. Доверителят й се присъедини към изтъкнатите
съображения и искане за възобновяване на делото.
Представителят на АП-Пловдив намери, че искането не е основателно, като изложи
конкретни контрааргументи по отношение на писмено и устно изложените доводи.
Предложи да бъде оставено без уважение.
Апелативният съд гр. Пловдив, след като обсъди съображенията на страните и
извърши проверка на атакуваните съдебни актове, счете, че искането за възобновяване е
допустимо – депозирано е в срок, от лице, което има право да иска проверка по реда на
глава 33-та от НПК, в него са обосновани касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, а
разгледано по същество е неоснователно.
1. Не се споделя оплакването за съществено процесуално нарушение, допуснато при
оформяне тезата на прокуратурата в обвинителния акт. Заобикаляйки проблема с
преклузията по чл. 248, ал. 3 НПК, съдът по възобновяването държи да изрази становище, че
обвинителният акт отговаря на изискванията на процесуалния закон. Тезата на неговия
автор е изложена пълноценно, разбираемо и непротиворечиво, като са фиксирани
фактически констатации относно всеки от съставомерните елементи на твърдяната измама.
Засегнат е и интересуващият защитата проблем относно въздействието, което е окачествено
като „причиняването на вреда“. В случая измамата е била улеснена чрез инкриминираната
сделка за покупка-продажба на стока (цигари на стойност 498 лева). Стоката се е намирала
във фактическата власт на продавачката на ЕООД „*“, която с измамлив прийом деецът е
заблудил, че й плаща цялата спомената стойност. В действителност той е изпълнил своето
парично задължение частично. В пряка причинна връзка със заблудата продавачката е
изпълнила своята престация в цялост (предала е на Б. „купената“ стоката). Липсващата част
от престацията на съдоговорителя й (инкриминираните 250 лева, които след оттеглянето му
не били открити в касата,) е представлявала имотната вреда, както правилно са приели
инстанционните съдилища. Отнасяйки включително незаплатените цигари, деецът е
постигнал целта за имуществено облагодетелстване. В обвинителния акт не пише нещо по-
различно, което означава, че обвинението е формулирано точно по начина, по който е
възприето от проверяваните инстанции, респ. по който защитата го е контааргументирала.
2. Не се споделя становището, че стойността на незаплатените цигари, с която е бил
намален активът на ощетеното търговско дружество, би могла да се установи единствено по
2
счетоводен път. В случая е установена от самата измамена, която в края на своята смята е
констатирала липсата на 250 лева в касата (и веднага я е възстановила). Ако не е
съществувала липсата, предоставянето на собствени средства от нейна страна би бил акт,
лишен от разум.
3. Следващото възражение в искането за възобновяване е относно оценката на
доказателствената съвкупност, извършена от съдилищата по фактите, по-точно относно
тяхната преценка дали тази съвкупност обосновава обвинението. Става дума за класическо
твърдение за необоснованост на инстанционните съдебни актове. Обосноваността не
подлежи на контрол (и в тази връзка – на коментар) от съда по възобновяването.
Противното би означавало ПАС да навлезе в прерогативите на инстанциите по фактите.
Вътрешното убеждение на районния и на окръжния съд може да бъде поставено под
съмнение, само когато са нарушени процесуалните норми, които регулират неговото
формиране и гарантират правилността му.
Другояче казано, съдът по възобновяването може да се занимае единствено с
твърдение за превратно тълкуване на доказателства и доказателствени средства – влагане на
смисъл, различен от действителния, за игнорирането им, за позоваване на данни, които
нямат характеристиката на доказателства и за отклонение от правилата на формалната
логика при доказаталствения анализ. Искателят обаче не се позовава на подобни пороци в
съдебната дейност, а твърди непроверяемата по касационен ред „недостатъчност“ на
доказателствата.
След като не се откриват недостатъци в доказателствената дейност, които да поставят
под съмнение коректността на становището относно съставомерността на деянието и
авторството, няма основание за уважаване искането за ново разглеждане на делото. Впрочем
при касационните прения защитата въобще не се спря на тази претенция (а неопределено
препрати към писменото искане).
4. Възражението по отношение последния етап от съдебната дейност също се
преценява като неоснователно. Касационната проверка констатира, че няма смекчаващо
обстоятелство, което да не е открито, а правилото по ал. 2 на чл. 54 НК за определяне на
наказанието съобразно значението и смекчаващо-отегчаващото влияние на всички
индивидуализиращи обстоятелства е приложено точно. Имотната вреда не е на висока
стойност, както многократно подчертава защитата, но пък избраният способ за измама е
изисквал значителни ловкост и хитрост. Г-н Б. е прилагал своите умения и при предходните
си измами (видно от описанието им в справката за съдимост на л. 18 и сл. от въззивното
дело). Излиза, че е развил своеобразна специализация в този вид престъпни посегателства –
възбуждане на заблуда на продавачи, че получават цялата изискуема сума за покупката.
Проверяваните инстанции са били прави да отчетат със завишен отегчаващ потенциал и
факта, че незабавно след освобождаването му от затвора на 06.03.2020 г. г-н Б. е осъществил
по споменатия маниер още четири деяния, освен настоящото, и то в условията на престъпен
„гастрол“ в различни населени места. Тези престъпления не определят квалификацията
опасен рецидив, така че отегчаващата им способност е вън от съмнение. Трябва да се
3
спомене също, че още от 2003г. осъденият е започнал престъпната серия, по-голямата част
от осъжданията в която също не са съставомерни (не са използвани за квалификацията по
чл. 29 НК). Така че е очевидна необходимостта от по-интензивно наказателноправно
въздействие.
Не е основателно виждането на защитата, че осъденият трябва да се ползва от факта
на възстановяване на причинената имотна вреда на ощетеното дружество. Възстановяването
е било направено с лични средства на продавачката, както по-горе беше казано. При липса
на какъвто и да е принос от страна на дееца въпросното възстановяване няма как да се
отчете за смекчаване на неговото наказание.
В последна сметка инстанционните съдилища са постигнали изискуемото според чл.
35, ал. 3 НК съответствие между деяние и наказание. Следователно са направили
оптималния санкционен избор. И според ПАС именно избраното наказание 6г. и 6м.
лишаване от свобода е годно да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК.
Поради това искането за възобновяване е неоснователно във всичките му части.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на в.н.о.х.д. № 4 по описа за
2022 г. на Хасковския окръжен съд, с решение по което е потвърдена присъдата по н.о.х.д.
№ 537/2020 г. на РС-Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4