О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 06.12.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на шести
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 2642 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 129, ал. 3 и чл. 130
от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на Н.А.Д. срещу Определение № 12427 от 30.10.2018г. по гр.д. № 3985/2018г. по
описа на ВРС, XII-ти
състав, с което на основание чл. 129,
ал. 3 и чл. 130 от ГПК е върната исковата му молба и прекратено образуваното
въз основа на нея производство по предявените от него срещу „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД,
ЕИК ********* искове по КТ.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на определението и постановяването му в
нарушение на чл. 130 от ГПК. Изложени са доводи, че съдът не му е дал
възможност за представяне на доказателства за правоотношенията му с ответника;
не са изпратени преписи от исковата молба на ответника на основание чл. 131 от ГПК, доколкото допустимостта на иска се определя с участие на ответника. Моли
за отмяна на определението, като делото бъде върнато на ВРС за извършване на
следващи се съдопроизводствени действия.
По аргумент от чл. 129, ал. 3, пр.
последно и чл. 130, пр. последно от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на
частната жалба.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт – определение, което
попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес
от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявени от Н.А.Д. *** ЕАД искове по КТ. В исковата и
уточняващите молби ищецът навел следните фактически твърдения: начиная от
05.04.1974г. страните са обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по
което ищецът е работник с място на работа „Портови флот и Пилотска дейност“ и
работно място в екипаж на плавателен съд под ръководството на капитан с шифър
на правоспособност ТУ-ЕТМ - 8342. Трудовото му правоотношение е прекратено със
Заповед № 107 от 15.04.1998г. на основание чл. 328, т. 2 и т. 3 от КТ. С
Решение по гр.д. № 5834/1998г. по описа на ВРС уволнението е отменено, ищецът
възстановен на заеманата длъжност и работодателят осъден да заплати обезщетение
за оставане без работа, вследствие незаконното уволнение. Независимо от това
вписаното уволнение в трудовата му книжка не е заличено, а работодателят не
плаща дължимото му трудово възнаграждение. Твърди, че го е възстановил и отново
на същото основание го е уволнил отново. Последващо прекратяване на трудовия
договор не е налице. Вследствие на това поведение на работодателя пропуснал да
реализира доходи от трудови възнаграждения за периода от
13.10.1998г.-20.03.2018г., вследствие на принудителен престой без работа.
Същевременно вследствие неправомерното поведение на работодателя ищецът
претърпял и неимуществени вреди, от понижения жизнен стандарт на семейството му,
не е бил разбиран, семейството му се е разпаднало, като се е разделил и с
непълнолетната си дъщеря. Въз основа на тези твърдения, отправил следните
искания:
-
За произнасяне
по актуалността на трудовия му договор – да се приеме за установено, че в
периода от 15.04.1998г. – 20.03.2018г. между страните съществува трудово
правоотношение, както и че трудовото правоотношение не е осъществено;
-
За осъждане
на ответника да заплати сумата от 13 205 лв. представляваща сбор от
дължимо трудово възнаграждение за периода 15.04.1998г.-26.04.2001г. /366.83 х
36 месеца/;
-
За
осъждане на ответника да заплати сумата от 192 392 лева, представляваща
обезщетение за вреди, причинени на ищеца вследствие неизпълнение на
задължението на работодателя по чл. 349, ал. 2 вр. чл. 346 от КТ за отразяване
в трудовата му книжка, че вписаното уволнение е признато за незаконно от съда и
вписване на неверни данни в същата, формирана като сбор от имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи вследствие нереализирани доходи от трудови
възнаграждения за периода от 13.10.1998г.-20.03.2018г. и допълнителен клас
възнаграждения в размер на 120 590 лв. и неимуществени вреди – болки и
страдания.
-
Всички
суми се претендират ведно с лихва за забава, която за отделните претенции не е
уточнена по момент и начин на настъпване на забавата на работодателя, размер и
конкретен период.
Предявените искове съответно са с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 226, ал. 3 вр.
ал. 1 вр. чл. 346 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Четирикратно с определения ВРС е
оставил исковата молба без движение с указания до ищеца да отстрани
противоречието в твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и петитума
й – на какво основание е възникнало трудовото правоотношение между страните
след отмяната на предходното уволнение. Ищецът не е навел фактически твърдения,
че в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ е заел длъжността, на която е бил
възстановен, нито, че след този срок правоотношението между страните е
възникнало на друго основание. Твърдението, че след отмяна на уволнението от
1998г., трудовото правоотношение между страните продължава автоматично е
необосновано. Същевременно служебно известен на съда е факта, че по в.ч.гр.д. №
2232/2010г. по описа на ВОС е потвърдено определение на ВРС, с което е върната
като недопустима искова молба на същото основание между същите страни, в която
ищецът е поддържал твърдения за нищожност на заповед за уволнение от
22.05.2001г. При тези противоречиви твърдения, исковата молба по иска за
установяване съществуването на трудово правоотношение е необоснована, липсват
ясни и еднозначни фактически твърдения за момента и начина на възникване на
твърдяното правоотношение, поради което тя не отговаря на чл. 127, т. 4 от ГПК.
След изпълнение на процедурата по чл. 129, ал. 1, правилно ВРС е приложил
последиците по чл. 129, ал. 3 от ГПК в тази й част.
При твърдение, че в исковия период
трудовото правоотношение не е осъществено, респ. че ищецът не е престирал труд
по него, обстоятелствата на които се основава искът за заплащане на трудови
възнаграждение също са неясни. В тази част исковата молба е правилно върната
като нередовна.
По исковете за обезщетение на
вреди: при служебна проверка ВОС установи, че с влязло в сила решение по гр.д.
№ 1084/2004г. по описа на ВРС, са отхвърлени на основание чл. 226, ал. 1, т. 1
и т. 2 от КТ предявените от ищеца срещу същия ответник искове за заплащане на
парични суми, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди -
несвоевременно вписване на данни за трудово правоотношение в официални
документи, за периода от 15.04.1998г. до 04.02.2004г., както и обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психични кризи, променен начин
на живот и дискомфорт, променени семейни ценности, унизителни отношения към
правото на ищеца да престира, преживени стресове от несправедливостта, излъгани
очаквания и неспокойство в пенсионна възраст, намалени възможности за медицинско
лечение и помощи, вследствие на несвоевременно и неточно вписване на данни за
трудово правоотношение в официални документи.
С Решение по гр.д. № 1521/2009г. по
описа на същия съд са отхвърлени предявените от ищеца искове с правно основание
чл. 226, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 КТ за заплащане на парични суми представляващи
претърпяна загуба за периода 16.03.2006г. - 19.12.2008г., изразяваща се в неполучено
трудово възнаграждение; пропуснати ползи за периода 16.03.2006г. - 19.12.2008г.,
изразяващи се в неполучено увеличение на трудовото възнаграждение; пропуснати
ползи - неполучено допълнително трудово възнаграждение, ведно със законната
лихва върху тези главници за периода 16.03.2006г. - 19.12.2008г., както и
обезщетение за неимуществени вреди за периода 15.04.1998г. - 19.12.2008г.,
изразяващи се в лишаване от трудов и осигурителен стаж, унизително отношение и
лишаване от правото на здравно осигуряване.
С решение по гр.д. № 13618/2010г. е
отхвърлен иск между същите страни с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2, вр.
ал. 3 КТ за заплащане на парични суми, представляващи обезщетение за вреди,
причинени на ищеца вследствие отказа на работодателя да отрази отмяната на
уволнението на ищеца в трудовата му книжка за период от 14.07.2009г. до
07.09.2010г., формирани на базата на брутното трудово възнаграждение на ищеца в
размер на 366 лева на месец.
С решение по гр.д. № 12849/2009г.
са отхвърлени искове на ищеца с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди поради вписване на
неверни данни в трудовата книжка на ищеца, добавяне на неверни данни а именно: вписване
на неверни данни в трудовата книжка на 22.05.2001г. при лиса на заличаване на
отмяна на незаконно прекратения договор, както и на не вписване на основанието
поради което на 22.05.2010г. е прекратено трудовото правоотношение за периода
от 13.03.2009г. до 13.07.2009г. изразяващи се в пропуснати ползи под формата на
неполучени трудови възнаграждения за посочения период от по 428 лв. БТВ за
месец и за заплащане на мораторна лихва начислена върху главницата от 428 лева
за същия период, ведно със законната лихва върху посоченото обезщетение от
датата на настъпване на вредите до окончателното изплащане на сумата.
При това положение предявените на
същото основание, между същите страни искове се явяват недопустими поради
принципа на непререшаемост по чл. 299, ал. 1 от ГПК.
Обжалваното определение на ВРС, с
което исковата молба в тази част е върната на основание чл. 130 от ГПК е
правилно и законосъобразно, а частната жалба неоснователна. Несъстоятелни са
поддържаните доводи в нея. Ето защо частната жалба следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на Н.А.Д. срещу Определение № 12427 от 30.10.2018г. по гр.д. №
3985/2018г. по описа на ВРС, XII-ти
състав, с което на основание чл. 129,
ал. 3 и чл. 130 от ГПК е върната исковата му молба и прекратено
образуваното въз основа на нея производство по гр.д. № 3985/2018г. по описа на
ВРС по предявените от него срещу „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК ********* искове
по КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
постановяването му от жалбоподателя на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.