№ 6537
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110139998 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. М.П., срещу
Л. И. М., с ЕГН: ********** и Т. Б. И., с ЕГН: **********, с която се иска да
бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца:
Ответницата Л. И. М. сумата от общо 560.74 лева, представляваща 1/6
част от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение в общ размер от 3364.44 лева, за
имот – апартамент № 14, находящ се в гр. София, общ. Л., ж.к. Л., бл.
***, вх. А, ет. 6, от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на
470.63 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл. /1/6 част от
задължението в общ размер от 2823.79 лева/, и 85.31 лева – обезщетение
за забава за периода от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г. / 1/6 част от общия
размер на задължението от 511.89 лева/, 2/главница за услугата дялово
разпределение в размер на 3.96 лева за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г. вкл, / 1/6 от пълния размер на задължението от 23.77 лева/ и
0.84 лева – обезщетение за забава за периода от 01.12.2019 г. до
17.11.2022 г. / 1/6 от пълния размер на сумата от 5.09 лева/, както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 65657/2022 г. на СРС –
30.11.2022 г. до окончателното плащане на сумите;
Ответницата Т. Б. И. сумата от общо 2242.96 лева, представляваща 4/6
части от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
1
енергия и услуга дялово разпределение в общ размер от 3364.44 лева, за
имот – апартамент № 14, находящ се в гр. София, общ. Л., ж.к. Л., бл.
***, вх. А, ет. 6, от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на
1882.52 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл. /4/6 части
от задължението в общ размер от 2823.79 лева/, и 341.24 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г. / 4/6
части от общия размер на задължението от 511.89 лева/, 2/главница за
услугата дялово разпределение в размер на 15.84 лева за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, / 4/6 части от пълния размер на
задължението от 23.77 лева/ и 3.36 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.12.2019 г. до 17.11.2022 г. / 4/6 части от пълния размер на
сумата от 5.09 лева/, както и законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. №
65657/2022 г. на СРС – 30.11.2022 г. до окончателното плащане на
сумите
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана услугата дялово
разпределение. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми. Уточнява се, че такова
задължение ответниците имали като собственици на процесния имот.
С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на
Б.Е.И., нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 17, том І,
рег. № 252, н.д. № 17/2022 г. от 24.01.2022 г., извлечение от сметки и
съобщение към фактури, договор между СЕС и ФДР, протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР, договор между ищеца и ФДР, копие от в-к. Монитор с
публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците Л. И. М. и Т. Б. И..
От същите в срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори, с
които исковите претенции се оспорват по основание и размер. В тази връзка
на първо място се релевира възражение за погасяване на част от сумите по
давност – като се посочва, че сумите до 2022 г.. били погасени по давност,
предвид датата на подаване на заявлението по заповедното производство.
Оспорва се и наличието на облигационно отношение между страните
въз основа на ОУ на ищцовото дружество. Твърди се, че нямало данни
ответниците да са съсобственици на имота.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално
2
частично отхвърлени.
С определение № 36274/12.10.2023 г. по делото като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем
сървисиз“ ЕООД. Същото е депозирало молба с приложени документи за
дялово разпределение – 2 броя изравнителни сметки и 2 броя талони за отчет.
Изготвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. №
35035/05.02.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 12.03.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответниците не се явяват в насроченото открито съдебно заседание по
делото, като не изразяват и допълнително писмено становище.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците /
и още едно лице/ за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 2082/18.01.2023 г. по ч.гр.д. № 65657/2022 г. по описа на СРС.
Последната е връчена на длъжниците.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот № 17, том І, рег. № 252, н.д. № 17/2022 г. от 24.01.2022 г.
се установява, че на 24.01.2022 г. ответниците Л. И. М. и Т. Б. И., както и
лицето Елза Бориславова И. /третият длъжник по заповедното дело/ са
продали процесния имот – апартамент № 14, находящ се в гр. София, общ. Л.,
ж.к. Л., бл. ***, вх. А, ет. 6 на трето лице /Камен Георгиев Велинов/. Съгласно
посочения нотариален акт правата на страните произтичат от договор за
покупко продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 28.05.1992 г., сключен с Б.Е.И. и ответницата Т. Б. И.
като купувачи и удостоверение за наследници на Б.Е.И..
Видно от удостоверение за наследници на Б.Е.И. същият е починал на
08.10.2005 г. като е оставил за свои наследници Т. Б. И. /съпруга/, Л. И. М.
/дъщеря/ и Елза Бориславова И. /дъщеря/.
От ответниците не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или
въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период /продажбата
на имота е след процесния период/.
3
От договор между СЕС и ФДР от 04.09.2002 г. и протокол от ОС на
СЕС за избор на ФДР от 02.09.2002 г. се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово
разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/
„Техем сървисиз“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата
в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор
между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово
разпределение през процесния период.
Налице е и договор /№ Д-05-63 от 22.06.2017 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от една година и
клауза за автоматично продължаване.
Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са
изготвяни редовно изравнителни сметки. Сумите обаче са начислени на база,
доколкото в имота няма монтирани индивидуални измервателни уреди /имот
с клиентски номер 290923 /посечен долу в изравнителната сметка и на стр.
1ва от исковата молба/. Предоставяна е и услугата дялово разпределение.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, от която
се установява, че в имота няма измервателни уреди. Поради това
начисленията са на база, за три лица, съгласно методиката. Приспаднати са
сумите по изравнителни сметки.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
На последно място, видно от приложено на л. 20 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
2823.79 лева /за целия имот/ е формирана от изравнителна сметка за
отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 1712.08
лева /отразена към м. 07.2020 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 1111.71 лева /отразена към м.
юли 2021 г./.
За отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Е представена
справка към обща фактура с начислените прогнозни суми по месеци, която
съдът използва при изчисленията по повод възражението за давност.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-
горе имот, за което е издадена заповед № 2082/18.01.2023 г. по ч.гр.д. №
4
65657/2022 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които са
депозирали възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните е била налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено
лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
5
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / удостоверение за наследници на Б.Е.И., нотариален
акт за покупко продажба на недвижим имот № 17, том І, рег. № 252, н.д. №
17/2022 г. от 24.01.2022 г. с цитирания в него договор за покупко продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
28.05.1992 г., сключен с Б.Е.И. и ответницата Т. Б. И. като купувачи и копие
от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод,
че ответниците Т. Б. И. и Л. И. М., както и лицето Елза Бориславова И. са
имали качеството потребители на топлинна енергия, доколкото са
съсобственици на процесния имот през целия процесен период /между датата
на сключване на договор за покупко продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти – 28.05.1992 г. и датата на
нотариалния акт 24.01.2022 г. – няма данни за междинни разпоредителни
сделки с имота/.
В тази връзка между ответниците и „Топлофикация София“ АД е било
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че Т. Б. И. и Л. И.
М. не са били в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат
за неоснователни, доколкото по делото се установи, че същите са
собственици на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу
ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не
бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота.
От своя страна видно от удостоверението за наследници на Б.Е.И. –
същият е оставил за свои наследници ответницата Т. Б. И. като съпруга и две
дъщери сред които ответницата Л. И. М.. Действителното самият договор от
1992 г. не е приложен по делото, но видно от нотариалния акт същият е
сключен с Б.Е.И. и Т. Б. И. като купувачи – поради това независимо дали по
силата на сделката или на правилата на съпружеската имуществена общност
/СИО/ всеки от двамата притежава по ½ идеална част от имота. След смъртта
на Б.Е.И. по силата на чл. 9, ал. 1 от ЗН и чл. 5, ал. 1 от ЗН неговата ½ идеална
част се разпределя между трите му наследници /съпруга и две дъщери/. В тази
връзка и Т. Б. И. действително се явява собственик на 4/6 идеални части от
имота / ½ +1/6/, а всяка от дъщерите му на по 1/6 идеални части от имота – в
който смисъл са формулирани и претенциите от ищцовото дружество.
Извън наличието на облигационна връзка между ответниците и ищеца
по делото, както се отбеляза и по-горе, от страна на ответниците не са
въведени други конкретни възражения срещу исковата претенция, с
изключение възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС
постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
6
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията, претендирани за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл. Предвид изричната разпоредба
на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че
приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 65657/2022 г. по описа на СРС е подадено на 30.11.2022 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е частично основателно. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число
на втория месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. – досежно вземането за главница. Няма как
да се приеме давност до края на процесния период, доколкото, както се
посочи и по-горе, съгласно ОУ на дружеството досежно задължението за м.
октомври 2019 г. ответникът е изпаднал в забава чак на 15.12.2019 г.
/съответно за м. септември е изпаднал в забава след 15.11.2019 г./. Поради
това погасени по давност са главници на обща стойност 691.32 лева за
периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. /изчислени от съда съобразно
справката към обща фактура за отоплителен сезон 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г. – като сбор от сумите 128.64 лева + 128.64 лева + 144.68 лева + 144.68 лева
+ 144.68 лева/.
При съобразяване квотите в съсобствеността то искът за главница
спрямо ответницата Л. И. М. е основателен до сумата от 355.41 лева за
периода 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., като за сумата от 115.22 лева следва да
бъде отхвърлен /470.63 лева -355.41 лева/.
При съобразяване квотите в съсобствеността то искът за главница
спрямо ответницата Т. Б. И. е основателен до сумата от 1421.65 лева за
периода 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., като за сумата от 460.87 лева следва да
бъде отхвърлен /1882.52 лева - 460.87 лева/.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
7
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г. в размер на 511.89 лева дължими от
ответниците са следните суми съобразно квотите им в съсобствеността:
спрямо Л. И. М. – искът е основателен за 78.39 лева при погасени по давност
6.93 лева и спрямо Т. Б. И. искът е основателен за 313.56 лева при погасени
по давност 27.68 лева
върху съответните главници.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
основателен като възражението за давност не може да бъде споделено, а
между страните липса спор, че сумите са платени на ФДР от ищеца. Предвид
изложените и по-горе доводи за периода на давността съдът съобрази, че това
вземане се претендира с начална дата от 01.10.2019 г., поради което и не се
явява погасено по давност.
Доколкото главният иск за същото се явява основателен, то основателен
е и искът за обезщетение за забава в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 65657/2022 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 19.54 лева за Л. И. М. и 78.16 лева за Т. Б. И., които включват
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. С
оглед изхода на делото от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата
от 15.28 лева – от Л. И. М. и сумата от 61.14 лева – от Т. Б. И..
Длъжниците не претендират разноски в това дело.
По разноските в производството по гр.д. № 39998/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 56.09 лева държавна такса, 300 лева – възнаграждение за вещо лице
8
и 250 лева – юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи
претендирани разноски са действително извършени. На основание чл. 78, ал.
8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ на ищеца следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в
минималния размер от 100 лева. В тази връзка от сумата от общо 456.09 лева
на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 59.46 лева – от Л. И. М. и
сумата от 237.83 лева от Т. Б. И. предвид изхода на делото.
Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства
за извършени такива.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. И. М., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, общ. Л., ж.к. Л., бл. ***, вх. А, ет. 6, ап. 14 ДЪЛЖИ на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б следните суми съответни на
собствената на Л. И. М. 1/6 идеална част от имота: 1/сумата от общо 355.41
лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 14, находящ се в гр.
София, общ. Л., ж.к. Л., бл. ***, вх. А, ет. 6, за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г. вкл, и сумата от 78.39 лева – обезщетение за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г. върху съответните главници; 2/ сумата от 3.96
лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г. вкл, и сумата от 0.84 лева – обезщетение за забава за периода от
01.12.2019 г. до 17.11.2022 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 65657/2022 г. на СРС – 30.11.2022 г. до окончателното плащане на сумите,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 65657/2022 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
за следните суми и периоди: за сумата от 115.22 лева – главница,
представляваща разликата до пълния размер на претендираната стойност на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент
№ 14, находящ се в гр. София, общ. Л., ж.к. Л., бл. ***, вх. А, ет. 6 за периода
от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.. вкл. и за сумата от 6.93 лева – обезщетение
за забава за периода от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г. върху съответните
главници, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част с
оглед погасяването им давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. Б. И., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к. адрес ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б следните суми съответни на собствените на Т. Б. И. 4/6 идеални части от
имота: 1/сумата от общо 1421.65 лева – главница, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот –
9
апартамент № 14, находящ се в гр. София, общ. Л., ж.к. Л., бл. ***, вх. А, ет.
6, за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и сумата от 313.56 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г. върху
съответните главници; 2/ сумата от 15.84 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и сумата от
3.36 лева – обезщетение за забава за периода от 01.12.2019 г. до 17.11.2022 г.,
както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 65657/2022 г. на СРС –
30.11.2022 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
65657/2022 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: за сумата от 460.87 лева – главница, представляваща разликата до
пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 14, находящ се в гр.
София, общ. Л., ж.к. Л., бл. ***, вх. А, ет. 6 за периода от 01.05.2019 г. до
30.09.2019 г.. вкл. и за сумата от 27.68 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г. върху съответните главници, поради
неоснователност на претенциите в отхвърлената част с оглед погасяването им
давност.
ОСЪЖДА Л. И. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, общ. Л., ж.к.
Л., бл. ***, вх. А, ет. 6, ап. 14 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 15.28 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 65657/2022 г. на СРС
и сумата от общо 59.46 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 39998/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Т. Б. И., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. адрес
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 61.14 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 65657/2022 г. на СРС и сумата от общо 237.83
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
39998/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 65657 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11