Р Е Ш
Е Н И Е № 260008
Гр. Пловдив, 14.09.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Катя Пенчева
Величка Белева
с участието на секретаря Нели Богданова разгледа докладваното от съдията
Вера Иванова въззивно гражданско
дело № 353
по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 342,
постановено на 12.03.2020 г. по гр.д.
1342/2019
г. на Окръжен
съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от З.К.К. против Л.З.К. иск
за прогласяване нищожността на договор за дарение, сключен на **********г. с
нотариален акт №., том І, рег.№., дело №*******г. на нотариус Л.Т., с рег. №.
по регистъра на НК, вписан в СВ под №., т.11, д.№*********г., с който Л.З.К.
дарява на З.К.К. притежавания от нея недвижим имот, а именно апартамент №19,
намиращ се на мансарден етаж в застроената масивна четириетажна с мансарда
жилищна сграда, с приземен етаж, подземни гаражи и обслужващо гаражите хале,
находяща се на ул. „С.“№20 в гр. П., построена в дворно място, съставляващо
парцел ., имот пл.№. от кв.602- стар по рег. план на гр. П., Пета градска част,
„А.А.”, със застроена площ 75,50 кв. м, при граници: отдолу ап. 16, отляво
ап.18 и стълбищна клетка, заедно със съответните идеални части съгласно чл.38
от ЗС от общите части на сградата и от правото на строеж върху описаното дворно
място, поради невъзможен предмет.
Жалбоподателят З.К.К. моли решението да бъде
отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, посочени във
въззивната жалба с вх. № 15 722/15.06.2020 г., и да бъде уважен предявеният от
него иск. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява на 19.06.2019
г. иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26,ал.1,предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 40,ал.1 от ЗУТ за обявяване за нищожен на договора за дарение,
сключен на ********** г. между него и Л.З.К. съгласно нотариален акт за дарение
на недвижим имот № ., том., рег. № ., дело № ******* г. на нотариус Л.Т.,
вписан под акт № ., том., дело № ********* г. на АВ, с който Л.К. дарява на З.К.
притежавания от нея недвижим имот апартамент №19 на мансардния етаж на
жилищната сграда, находяща се в гр. П.на ул.“С.“20, съответно описан, поради
противоречие със закона - с нормата на чл. 40 от ЗУТ. Във въззивното
производство не заявява искане за събиране на нови доказателства.
Ответникът по жалбата Л.З.К. не е взела становище
по нея. Като ответник в производството пред окръжния съд изразява становище, че
искът е основателен. Във въззивното
производство не заявява искане за събиране на нови доказателства.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното
решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и
исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:
С подадената на 19.06.2019 г.
искова молба ищецът твърди, че договорът за дарение, сключен с посочения в
исковата молба нотариален акт, с който неговата дъщеря Л.К. му е дарила
находящия се в гр. П. имот апартамент № 19, е нищожен на основание чл. 26,ал.1
от ЗЗД поради противоречие със закона, тъй като обектът не е самостоятелно
жилище-апартамент, а втори етаж на апартамент тип „мезонет“, състоящ се от два
етажа с вътрешно стълбище, водещ се като апартамент № 16, който апартамент № 16
е собственост на дъщеря му Л.К.. Твърди и че дареният апартамент няма
самостоятелна кухня, нито кухненски бокс, каквото е изричното изискване на чл.
40 от ЗУТ, а кухня има само на първия етаж от жилището тип „Мезонет“. Заявено
е, че в случая няма два самостоятелни обекта-жилища, а е налице само един
жилищен обект– апартамент тип „Мезонет“ от два етажа, което е видно и от
таблицата за разпределяне на процентите от общите части в сградата, изготвена
от фирмата-изпълнител на обекта строителна фирма „А.“, в която таблица няма
апартамент № 19, а само апартамент № 16 със застроена площ 181,36 кв.м.,
включваща двата етажа на мезонета. Претендира договорът за дарение да бъде
обявен за нищожен.
Становището на ответницата,
заявено писмено в първото по делото съдебно заседание на окръжния съд на
6.11.2019 г., е, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства отговарят
на истината, посоченият в нотариалния акт за дарение като отделно жилище
апартамент № 19 на петия етаж няма кухня или кухненски бокс, нито помещение за
багаж или килер, изба, таван, свързан е с апартамент № 16 на четвъртия етаж с
вътрешна вита стълба и не отговаря на изискванията на чл. 40 от ЗУТ да бъде
обособен като отделно жилище. Заявено е, че същото се вижда и от таблицата за
разпределението на общите части на сградата, притежавани от собствениците на
отделните обекти в нея (апартаменти, гаражи, магазини), изработена от фирмата,
построила обекта. Заявено е, че при тези обстоятелства е основателно искането
договорът да бъде обявен за нищожен поради противоречие с разпоредбата на чл.
40 от ЗУТ.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд посочва, че според чл. 26,ал.2,пр.1 от ЗЗД са нищожни договорите,
които имат невъзможен предмет, като по смисъла на посочената разпоредба
договорът е нищожен поради невъзможен предмет, когато имотът или вещта се извън
гражданския оборот, както и когато към момента на сключването му вещта-предмет
на разпореждане не съществува фактически или не отговаря на установените в
действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, т.е. с оглед
тези изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки
самостоятелен обект. Съдът приема, че е в доказателствена тежест на страната,
която претендира нищожността, да докаже осъществяването на опорочаващия факт –
че към момента на постигнатото съгласие съществува непреодолима правна пречка
предметът да възникне – да бъде осъществено обособяването му по какъвто и да
било начин. Съдът преценява, че в случая не са ангажирани от ищеца убедителни
доказателства, въз основа на които да се приеме, че към датата на сключване на
договора за дарение описаният в него недвижим имот няма характеристиките на
самостоятелен обект и не отговаря на изискванията за жилище, регламентирани в
чл. 40 от ЗУТ. Съдът посочва законовите определения на понятията „жилище“,
„обект“ и „самостоятелен обект“ съгласно §5, т. 30 и т. 39 от ЗУТ и §1,т.1 от
ДР на ЗКИР (в редакцията на нормата към датата на сделката ********** г.). Съдът
установява, че съгласно нотариалния акт, с който е сключен договорът за
дарение, имотът е описан с всички съществени индивидуализиращи белези (вид,
местонахождение, площ, граници), макар да не са конкретизирани наличните в него
помещения, като в този нотариален акт имотът е отразен със същите
характеристики, както и в нотариалния акт за покупко-продажба, съгласно който
ответницата е закупила посочените обекти от Ж. М.. Съдът приема за установено,
че дареният имот е нанесен в кадастъра като самостоятелен обект с идентификатор
и площ с предназначение жилище, апартамент. Съдът посочва, че съгласно
заключенията на първоначалната СТЕ и на повторната СТЕ апартамент № 19 отговаря
на изискванията за жилище и самостоятелен обект и към момента, и към
извършването на атакуваната сделка – същият има необходимата площ и височина,
самостоятелен вход, жилищно помещение, санитарен възел. Съдът посочва, че е
констатирано от вещите лица, че не е спазен одобреният архитектурен проект в
частта му, касаеща изграждането на кухненски бокс и място за хранене, но няма
пречка такова помещение да се обособи, като се монтира мивка, тъй като има
водопровод и канализация на етажа. Съдът посочва, че липсата на техническото
изграждане на такъв кухненски бокс не променя функционалната обособеност на
жилището при наличието на проектна възможност. Съдът посочва, че съгласно
заключенията извършеното свързване на ап.16 и ап.19 с вита стълба, което не е
изпълнено съобразно изискванията на действащите технически правила и норми,
води до нарушаване устойчивостта на сградата и така обединени двата обекта не
представляват едно жилище тип „мезонет“, защото не са налице изискванията за
такова жилище. Съдът намира, че тези изводи и констатациите на експертите не се
опровергават от представената от ищеца таблица за площта на обекти в сградата,
по отношение на която няма яснота от кого е съставена, за коя сграда се отнася,
нито дали съответства на одобрените строителни книжа. Затова съдът приема, че
не се доказва твърдяното от ищеца, че апартамент № 19 не е отговарял на
законовите изисквания за самостоятелност и на изискванията за жилище,
регламентирани в чл. 40 от ЗУТ. Съдът намира, че същият съставлява реално
обособена част от сграда-жилище с определено наименование, местоположение,
вход, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, а не е
част от един общ имот – тип мезонет, при което следва да се приеме, че
договорът е имал реално определен, съществуващ в гражданския оборот предмет, а
не невъзможен такъв. Изводът на окръжния съд е, че доколкото не е установено
към момента на сключване на оспорения договор процесният имот да не е
съществувал, да е погинал или да е изваден от гражданското обръщение, то не
може да се обоснове извод за нищожност на този договор на твърдяното основание,
поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С въззивната жалба жалбоподателят
твърди, че решението на окръжния съд е неправилно, тъй като е необосновано и
постановено в противоречие със събраните по делото доказателство. Заявява, че
са нарушени чл. 40 от ЗУТ и чл. 26 от ЗЗД. Посочва, че в нотариалния акт за
дарение прехвърленият му апартамент на
петия етаж е описан като самостоятелно жилище, но в действителност този етаж
(обект) няма характер на самостоятелно жилище-апартамент, тъй като не притежава
изискваните от императивната норма на чл. 40 от ЗУТ кухня или кухненски бокс,
няма и помещение за багаж (изба или килер) и е свързан с вътрешно стълбище с
долния четвърти етаж-собственост на ответницата. Посочва, че искът не се
оспорва от ответницата, която признава твърденията, че дарения от нея етаж няма
кухня или кухненски бокс, както и помещение за багаж, и че той е свързан с
долния етаж с вътрешно стълбище, като тя е закупила двата етажа в този вид от
нейния праводател Ж. Т. М.. Заявява, че фактът, че дарения му апартамент № 19
на етаж 5 е построен в този вид, не като отделен обект, а като част от
апартамент № 16 на етаж 4, се доказва и от представената с исковата молба
таблица за разпределение на процентите от общите части на сградата между
собствениците на отделните обекти в нея, изготвена от фирмата-строител „А.“, в
която таблица апартамент № 16 на етаж 4 е посочен с квадратура 181 кв.м., която
включва квадратурите на етаж 4 и етаж 5, а апартамент № 19 на етаж 5 изобщо не
фигурира. Посочва, че от изготвените две заключения на ССЕ е установено, че в
процесния апартамент № 19 на етаж 5 няма изградени кухня или кухненски бокс,
както и че няма и не може да се обособи помещение за багаж – изба или килер,
както и е налице вътрешната свързаност чрез стълбище с апартамент № 16 на
долния, четвърти етаж. Заявява, че при тези категорично доказани факти съдът,
за да отхвърли иска, е приел становището на експертите, че понеже фактически
изпълненото било в отклонение от одобрения проект, който предвиждал двата етажа
като отделни, самостоятелни апартаменти, за него и за неговата праводателка
възниквало задължението да приведат двата етажа в предвидения по проект вид,
т.е. да изградят кухня или кухненски бокс на петия етаж, което е теоретично
възможно, и помещение за багаж, което е практически абсолютно невъзможно, и
след тези действия следвало да направят постъпки за разрешение да обединят
двата етажа в едно жилище. Заявява, че това становище е незаконосъобразно, тъй
като отношенията, възникнали по време на изпълнението на строителството и
неговото приемане и въвеждане в експлоатация от приемателна комисия са изцяло
извън обсега на спора по делото, защото нито той, нито неговата праводателка
(ответницата) имат участие и връзка с тези отношения, имотът е закупен години
след завършването и въвеждането на строежа в експлоатация и спрямо тях няма
никакви законови разпоредби, даващи възможност да им се възлагат задължения за
отстраняване на пропуски по взаимоотношения, в които не са участвали. Твърди,
че при така установените факти изводът на вещите лица и на съда, че дареният му
обект отговаря на изискванията за самостоятелен обект въпреки липсата на
задължително изискваните от нормата на чл. 40 от ЗУТ елементи, понеже
фактически изпълненото било в отклонение от одобрения архитектурен проект, е
очевидно незаконосъобразен. Посочва, че нормата на чл. 40 от ЗУТ изисква за
признаването на самостоятелен обект-жилище съществуването на всички, посочени в
нея, елементи да са налични към момента на сключване на сделката, а не като
предвиждане в архитектурния проект за строежа. Заявява, че при тези данни
очевидно в случая се касае за прехвърляне на собственост чрез сделка дарение на
един обект, който представлява res extra commerrcium, вещ
извън оборота, поради отсъствието на задължителните елементи, посочени в
императивната норма на чл. 40 от ЗУТ.
Съгласно нормата на чл.
26,ал.1,предл.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона. Ищецът
твърди с исковата молба, че дареният му апартамент № 19 не е самостоятелно
жилище-апартамент, а втори етаж на апартамента №16-собственост на ответницата,
находящ се на долния етаж и състоящ се от два етажа с вътрешно стълбище, както
и че той няма самостоятелна кухня, нито кухненски бокс, както изрично изисква
нормата на чл. 40 от ЗУТ. Затова претендира да се обяви договорът за дарение за
нищожен съгласно чл. 26,ал.1 от ЗЗД поради противоречие със закона. Съгласно нормата
на чл. 40 от ЗУТ (в сила от 31.03.2001 г.), всяко жилище трябва да има
самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс
и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или
извън него, като е допустимо помещенията да бъдат пространствено свързани с
изключение на тоалетни и бани-тоалетни (алинея 1), а санитарни помещения над
жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само
в жилището, което обслужват (алинея 2). Съгласно §5, т.30 от ДР на ЗУТ, по
смисъла на този закон „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди. Съгласно §5, т.39 от ДР на ЗУТ „обект“ е
самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по
ЗКИР. Определение на понятието „самостоятелен обект в сграда“ е дадено и с
нормата на § 1, т.1 от ДР на ЗКИР, която норма в редакцията й към датата на
сключването на процесния договор за дарение ********** г. посочва, че „самостоятелен
обект в сграда“ е обособена с ограждащи стени част от сградата, която има
самостоятелно функционално предназначение. От значение следователно в случая е
да се установи основателни ли са твърденията на ищеца, че дареният му като апартамент
обект не е бил към датата на сделката самостоятелно жилище-апартамент, като не е
отговарял на изискванията на чл. 40 от ЗУТ, в какъвто случай договорът е
сключен в нарушение на законовите изисквания относно прехвърляне на правото на
собственост, респективно, придобиване от надарения на правото на собственост,
върху обект, който да представлява жилище (апартамент).
Видно от представения от
ищеца с исковата молба в копие нотариален акт № ./********** г., том I, рег. № ., дело № ******* г. на нотариус Л.Т., в него е посочено, че Л.К.
дарява на баща си З.К. притежавания от нея недвижим имот апартамент № 19,
намиращ се на мансарден етаж на жилищна сграда в гр.П., ул.“С.“20 със застроена
площ 75,50 кв.м., ведно със съответните
идеални части съгласно чл. 38 от ЗС от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, в което тя е построена, като в този
нотариален акт няма посочване от какви помещения се състои дареният апартамент.
Видно от представения в копие от ищеца с исковата молба нотариален акт № … на
нотариус С. Й., съгласно който Ж. М.продава на Л.К. апартамент № 16 с площ
103,50 кв.м., апартамент № 19 и подземен гараж № 3 в жилищната сграда на ул.“С.“20
в гр. П., апартаментът № 19 е описан по същият начин, без да е посочено от
какви помещения се състои този апартамент. Видно от приетия в съдебното
заседание на окръжния съд на 18.12.2019 г. в копие нотариален акт № .. г. на
нотариуса при ПРС, съгласно който С. А.продава на Ж. М. правото на строеж на
ап.16 и ап.19, апартамент № 19 е описан още тогава по същият начин, без да е
посочено от какви помещения се състои този апартамент. С исковата молба е
представено и копие от таблица, изготвена от строителна фирма „А.“, относно
обекти и тяхна квадратура, в която липсва апартамент № 19, а апартамент № 16 е
посочен с квадратура 178 кв.м., но няма данни, от които да се приеме, че тази
таблица касае именно сградата на ул.“С.“20 в гр. П.. Видно от заключението на
в.л. Б. К.-Х. от 6.11.2019 г., съгласно част „Архитектура“ на одобрения проект
ап.16 е на четвърти етаж, има ЗП 105,60 кв.м. и се състои от антре с вградени
шкафове, два санитарни възела, единият с предверие с пералня, кухненски бокс и
място за хранене (столова), дневна и тераса пред нея с врата от столовата и
спалня на запад с врата от антрето, всички на запад, и втора спалня с врата от
антрето и тераса на изток, а ап.19 на мансардния етаж има ЗП 72,40 кв.м. и
повтаря разпределението на ап.16 без западната спалня и санитарния възел между
нея и частта от антрето с входната врата, общата ЗП на ап.16 и ап.19 по
одобрения проект е 178 кв.м. (105,60 кв.м. плюс 72,40 кв.м.), не са й
предоставени строителни книжа (заявление за допускане, одобрени проекти в
съответните части, разрешение за строеж и пр.) за обединяването на ап.16 и
ап.19 в едно жилище (т.нар. мезонет) и няма данни, че е било направено искане
за това, в антрето на ап.16 на мястото на вградените шкафове по одобрения
проект е създадена стълбищна клетка (частично в обема на спалнята), има отвор в
стоманобетонната плоча на жилището (таван на жилището) и вита метална стълба, която
служи за връзка с пространството над него, от витата стълба се излиза в
пространството на ап.19, в който не е изпълнен кухненският бокс и място за
хранене по одобрения проект, пространството е едно с това на дневната и се
използва като спалня, от която се влиза в санитарен възел, чийто вход от
антрето по одобрения проект не съществува, входът от стълбищната площадка е
запазен. Видно от същото заключение, по одобрените инвестиционни проекти
апартамент № 19 е самостоятелно жилище с вход от стълбищната площадка над
четвъртия етаж (от стълбищната площадка на мансардния етаж) с антре, дневна,
кухненски бокс, спалня, санитарен възел и две тераси, от одобряване на проекта
през 1994 г. до дарението през 2006 г. апартамент № 16 и апартамент № 19 са
били две жилища по документи, каквито по документи са и към момента на
изготвянето на заключението, в район „С.“ при Община П. не са били представени
строителни книжа за промяна, с която да е извършена направа на отвор в ст.б.
плоча между двата апартамента за свързването им и обособяване на стълбищна клетка
в антретата и частично в обема на източните спални и за монтаж на метална
стълба и за ползването им по описания в заключението начин, няма данни кога и
от кого е извършено свързването на двата апартамента с вита стълба и ползването
им като едно жилище, което както към момента на изготвяне на заключението, така
и по действалите през годините правила и норми е строеж, осъществен в
несъответствие със строителните книжа на сградата или преустройство,
осъществено в несъответствие с определения от закона ред, без строителни книжа,
и в двата случая наричан „незаконен строеж“. Според същото заключение
необходимо е съществуващото на място да се приведе в съответствие с одобрения
проект, като за да се извърши промяна на предвиденото по одобрения проект, в
който двата апартамента са самостоятелни жилища (такива са и във всички
документи през годините) и да се създаде от тях едно жилище на два етажа (тип
мезонет), както се ползва, трябва по определения от закона ред да се
предприемат действия, инициирани и финансирани от собствениците, но след като
ап.16 и ап.19 се приведат в съответствие с одобрения проект. Видно от
допълнението от 9.12.2019 г. към заключението на в.л. Б. К.-Х., в трите
апартамента на мансрадния етаж няма складово помещение, в сградата има общо 17
апартамента и 11 складови помещения (8 броя „зимник“ и 3 броя „таванска стая“),
като съгласно нотариалния акт за продажба на право на строеж и право на
собственост от 1994 г. за баща и синове П. (собственици на дворното място) са
изби 1,2 и 3 и тавански стаи 1,2 и 3 с отделен коридор и помещение „баня-WC“ за тях, т.е. за тях са 6 складови помещения от общо 11, а за 14 жилища
остават 5 складови помещения, изпълнената стълба между ап.16 и ап.19 не
съответства на правилата, определени в чл. 73,ал.2 и чл. 74,ал.1 от Наредба № 5
за правила и норми по ТСУ, в ап.19 не е изпълнен кухненски бокс на предвиденото
по одобрения проект място, по-точно не е изпълнен монтаж на кухненска мивка
(останалите хладилник, печка, шкафове са елементи на подвижното обзавеждане),
няма и изводи на водопроводната инсталация, направен е отвор за санитарния
възел, не е налице едно жилище тип „Мезонет“, защото трябва да бъдат изпълнени
всички изисквания за жилище (вкл. и за тип мезонет) в тяхната съвкупност, а не
на някои по индивидуална преценка, необходимо е съществуващото на място да се
приведе в съответствие с одобрения проект, като за да се извърши промяната на
предвиденото по одобрените инвестиционни проекти, в които ап.16 и ап.19 са
самостоятелни жилища (такива са и във всички документи през годините и в КККР
на гр.П.) и да се създаде от тях едно жилище на два етажа (тип мезонет), както
се ползва, което да съответства на действащите технически правила и норми,
трябва по определения от закона ред да се предприемат действия, инициирани и
финансирани от собствениците, но след като ап.16 и ап.19 се приведат в
съответствие с одобрения проект, защото ЗУТ не позволява узаконяване на
строежи, изпълнени в несъответствие със строителните правила и норми. Видно от
заключението на в.л. Р.И.-Н.от 4.02.2020 г., има отвор в носещата конструкция
на жилищната сграда, през който е проведено вътрешното стълбище, което свърза
ап.16 и ап.19, ап.19 има вход (достъп) от обща част на сградата-стълбище, който
не се ползва, тъй като от вътрешна страна входното антре се полза като складова
площ на жилището, двата самостоятелни обекта (ап.16 и ап.19) се ползват като
едно жилище, независимо, че връзката между двете нива е извършена без
необходимите строителни книжа (тя е незаконен строеж), за тези два
самостоятелни обекта няма данни нито в Район „Северен“ на Община П., съответно
и в СГКК-гр.П., че са правени постъпки или са регистрирани проекти, с които да
бъдат преустроени и обединени в един самостоятелен обект, на място двата
апартамента се ползват като едно жилище, като за вход в ап.19 се ползва само
вътрешното стълбище, входът и входното антре на ап.19 от стълбищната клетка е
запълнен с багаж. Видно от същото заключение, отворът, през който е „проведено“
стълбището, по същество е отвор в носещата конструкция на сградата и не попада
в приложното поле на чл. 151,ал.1 от ЗУТ, направеният отвор в носещата
конструкция на сградата е съществено изменение в носимоспособността на плоча на
кота +13,99 и е извършен без строителни книжа за вътрешно преустройство и
обединяване на ап.16 и ап.19, няма данни за законно вътрешно преустройство по
чл. 38 от ЗУТ и обединяване на двата СО, независимо от данните (начина) за
ползването им към момента на огледа, още повече че се касае за незаконно
изграден строеж, който компрометира целостта на конструкцията на сградата,
която съгласно чл. 38 от ЗС е обща част на сградата. Установява се следователно
от посочените три нотариални актове и от
заключенията на вещите лица, че апартамент №19 към момента на сключването на
договора за дарение на ********** г. не е бил отделен, самостоятелен обект
жилище-апартамент, тъй като той не е фактически отделен от апартамент № 16, а е
свързан с него чрез отвор в плочата между двата апартамента и вита стълба, и
към него не е имало складово помещение. Установява
се от заключението на в.л. Б.К.-Х., че в ап.19 не е изпълнен кухненският бокс и
място за хранене по одобрения проект, а пространството е едно с това на
дневната и се използва като спалня. Установява се също така от допълнението към
заключението на в.л. Б. К..-Х., че в ап.19 не е изпълнен кухненски бокс на предвиденото
по проекта място, като не е изпълнен монтаж на кухненска мивка и няма изводи на
водопроводната инсталация. Установява се от заключението на в.л. Р. И.-Н., че
входното антре на ап.19 се ползва като складова площ на жилището.
Съгласно нормата на чл. 40,ал.1 от ЗУТ във вр. с
§5, т.30 и т. 39 от ДР на ЗУТ законът изисква жилището да бъде реална част от
строеж със самостоятелно функционално предназначение, която да представлява
съвкупност от помещения, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди, като то трябва да има самостоятелен вход,
най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна,
както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. В
случая е установено, че дареният на ищеца апартамент № 19 на петия етаж не е отговарял
и не отговаря на основното изискване за жилище - не е самостоятелен обект,
защото е свързан с отвор и стълбище с апартамента на долния етаж. Установено е
още, че освен това този обект няма кухня или кухненски бокс и складово
помещение. При тези обстоятелства е видно, че сделката дарение от ********** г.
е извършена относно обект, съществуващ реално на място (в един вид) и по
строителна документация (в друг вид). Този обект във вида, в който съществува, обаче
не отговаря както на законовите изисквания за жилище, така и на строителната
документация, според която той следва да е отделен апартамент, защото той е
изпълнен още по време на строителството като свързан с отвор с апартамента на
долния етаж. Налице е, както посочват вещите лица, нарушение на строителните
предвиждания, които представляват сериозни нарушения на строителни правила и
норми. В случая обаче предмет на спора не е законността на строителството и
дали и как евентуално нарушенията могат да бъдат отстранени, поради което в
случая са без правно значение становищата на двете вещи лица как би могло,
евентуално, тепърва да се приведе процесният апартамент във вида, в който е
предвидено да бъде изграден по строителната документация, след което да се иска
разрешение за свързване на двата апартамента по начина, по който са били те
свързани. Предмет на спора е дали
сделката дарение е сключена на ********** г. при спазване на законовите
изисквания и конкретно дали е сключена при спазване на нормата на чл. 40,ал.1
от ЗУТ във вр. с §5, т.30 и т.39 от ДР на ЗУТ, който въпрос е правен и е от
компетентността на съда, а не на експертите. Окръжният съд правилно е приел, че
следва да извърши проверка дали дареният апартамент отговаря на установените в
действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, т.е. с оглед
тези изисквания дали представлява годен за извършване на разпоредителни сделки
самостоятелен обект, която проверка е такава за наличие на нарушение на закона,
а не за наличие на невъзможен предмет. С обжалваното решение окръжният съд е
извършил именно преценката дали в случая са ангажирани от ищеца убедителни
доказателства, въз основа на които да се приеме, че към датата на сключване на
договора за дарение описаният в него недвижим имот няма характеристиките на
самостоятелен обект и не отговаря на изискванията за жилище, регламентирани в
чл. 40 от ЗУТ. Изводът на съда, че съгласно заключенията на първоначалната СТЕ
и на повторната СТЕ апартамент № 19 отговаря на изискванията за жилище и
самостоятелен обект и към момента, и към извършването на атакуваната сделка –
същият има необходимата площ и височина, самостоятелен вход, жилищно помещение,
санитарен възел, обаче е неправилен. В случая именно поради констатациите на вещите
лица, че не е спазен одобреният архитектурен проект в частта му, касаеща
изграждането на два отделни апартамента и на кухненски бокс и място за хранене
в ап.19, е видно нарушението на чл. 40,ал.1 от ЗУТ, а това, че няма пречка
такова помещение да се обособи, като се монтира мивка, тъй като има водопровод
и канализация на етажа, не се отразява на правнозначимия в случая факт, че към
датата ********** г., а и понастоящем, правото на собственост върху дарения на
ищеца апартамент не следва да бъде прехвърляно, защото с такава сделка се
нарушава законът - чл. 40,ал.1 от ЗУТ във вр. с §5, т.30 и т.39 от ДР на ЗУТ.
При прехвърляне на правото на собственост върху съществуваща вещ, която според документите за изграждането й е
жилище, но реално не отговаря на законовите изисквания за жилище, защото при
строителството е изпълнена в нарушение с техническата документация, съответно,
с техническите правила и норми, сделката
е сключена в нарушение на закона. В случая липсата на техническото изграждане
на кухненски бокс в един несамостоятелен обект, свързан с долустоящия
апартамент, също обосновава липсата на функционална обособеност на жилището, а
наличието на проектна възможност, респективно, на възможност за съобразяване с
такава, не може с оглед основните характеристики на института на нищожност на
договорите да обоснове извод за липса на нищожност на дарението при допуснатото
нарушение на закона. Правната теория (Витали Таджер,
„Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял II“) посочва, че
нищожната сделка има недостатък, който е правопрекратяващ юридически факт,
непозволяващ да се породи желаното от страните действие. Нищожна е тази сделка,
която още със сключването й не може да породи желаното от страните правно
действие. При нищожността сделката е обременена с най-тежък порок и затова тя е
напълно правно безсилна. Нищожността води до пълна невъзможност сделката да
произведе желаното от страните действие. Придаването на недостатъка на
правопрекратяващо действие спрямо желаното от страните действие се дължи на
това, че той води до определяне на сделката като неправомерно действие.
Обявяването на нищожността е способ за защита на обществения ред и на правната
сигурност в оборота. Като последица от правонарушение нищожността има по начало
обратно действие. Пълната невъзможност сделката да произведе желаното от
страните действие е начална. Всеки може да се позове на нищожността. Режимът на
нищожността се състои само от повелителни правни норми. При разглеждане на
спорове съдът е длъжен служебно да следи за нищожността и да констатира такава
сделка независимо от желанията на страните – съдът е длъжен да обяви сделката
за нищожна. Според количествения обхват на сделката нищожността може да бъде
пълна или частична, като при пълната цялата сделка не произвежда исканото
действие, а при частичната – само тази част, която е опорочена. Съгласно т.1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на
ВКС по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание
за обжалване. Тази принципна постановка се аргументира с разпоредбата на чл. 4 ГПК (отм.), възпроизведена в чл. 5 от действащия ГПК, която вменява на съда
задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва
да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма. В случая
окръжният съд е констатирал наличието на нарушението на закона, на нормата на
чл. 40,ал.1 от ЗУТ във вр. с §5, т.30 и т.39 от ДР на ЗУТ, но неправилно е
приел, че следва да бъде отчетена евентуална възможност за отстраняване на
допуснатите нарушения при строителството. Конкретно, съдът е установил
наличието на изключително съществено нарушение, като е възприел съгласно заключенията на вещите лица, че извършеното
свързване на ап.16 и ап.19 с вита стълба, което не е изпълнено съобразно
изискванията на действащите технически правила и норми, води до нарушаване
устойчивостта на сградата и така обединени двата обекта не представляват едно
жилище тип „мезонет“, защото не са налице изискванията за такова жилище, но не
е направил съответния и значим за предявения иск правен извод, че това
нарушение на закона относно техническите правила и норми обосновава именно
твърдяната от ищеца нищожност на договора за дарение от ********** г. поради
нарушение на законовите изисквания правото на собственост да съществува,
съответно, да се прехвърля върху обект жилище по смисъла на чл. 40,ал.1 от ЗУТ
във вр. с §5, т.30 и т.39 от ДР на ЗУТ. Съответно, окръжният съд е достигнал до
неправилния извод да не се доказва твърдяното от ищеца обстоятелство, че
апартамент № 19 не е отговарял на законовите изисквания за самостоятелност и на
изискванията за жилище, регламентирани в чл. 40 от ЗУТ.
Затова неправилно окръжният съд е преценил, че дареният апартамент
съставлява реално обособена част от сграда-жилище с определено наименование,
местоположение, вход, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор
по ЗКИР, а не е част от един общ имот – тип мезонет, при което следва да се
приеме, че договорът е имал реално определен, съществуващ в гражданския оборот
предмет, а не невъзможен такъв. Въпросът, който следва да бъде разрешен в
случая, е не дали е законно свързването на двата апартамента, а дали с
дарението на чл. ********** г. е нарушена нормата на чл. 40,ал.1 от ЗУТ във вр.
с §5,т.30 и т.39 от ДР на ЗУТ, след като е прехвърлена собственост върху обект,
който съществува по документи, но на място е изпълнен по начин, който го лишава
от характеристиките на жилище. След като договорът за дарение е сключен в
нарушение на нормата на чл. . 40,ал.1 от ЗУТ във вр. с §5,т.30 и т.39 от ДР на
ЗУТ, той като противоречащ на закона е нищожен на основание чл. 26,ал.1,предл.1
от ЗЗД. Основателно е следователно оплакването на жалбоподателя, че при
установените по делото факти изводът на съда, че дареният му обект отговаря на
изискванията за самостоятелен обект въпреки липсата на задължително изискваните
от нормата на чл. 40 от ЗУТ елементи, понеже фактически изпълненото било в
отклонение от одобрения архитектурен проект, е незаконосъобразен. Основателно е
твърдението на жалбоподателя, че преценката на окръжния съд е неправилна,
защото нормата на чл. 40 от ЗУТ изисква за признаването на самостоятелен
обект-жилище всички, посочени в нея, елементи да са налични към момента на
сключване на сделката, а не като предвиждане в архитектурния проект за строежа.
Установява се следователно, че жалбата е основателна, поради което обжалваното
решение като неправилно следва да бъде отменено, като бъде уважен предявеният
иск за прогласяване на нищожността на договора за дарение от ********** г.
поради нарушение на закона– на нормата на чл. 40,ал.1 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл.
78,ал.6 от ГПК ответницата по спора следва да бъде осъдена да заплати
държавната такса за воденето на делото пред двете съдебни инстанции, както и
направените разноски за възнаграждение на вещите лица, изготвили експертизите в
производството пред окръжния съд. При данъчна оценка на дарения апартамент
67 356,90 лв., видно от удостоверението от 5.07.2019 г., издадено от
Дирекция „МДТ“-гр.П., и с оглед нормата на чл. 71,ал.2 от ГПК дължимата ДТ за производството
пред окръжния съд е 673,57 лв., а за производството пред апелативния съд – 336,79
лв., общо 1010,36 лв. На вещите лица са изплатени възнаграждения от бюджета на
окръжния съд в размер на 200 лв. и на 220 лв., общо 420 лв. Затова и с
оглед разпоредбата на чл. 109 от Правилника за администрацията в съдилищата
следва ответницата по спора Л.К. да бъде осъдена да заплати тези суми в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив.
С оглед
на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 342, постановено на 12.03.2020 г. по гр.д. 1342/2019 г. на
Окръжен съд – Пловдив, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА по иска, предявен на
19.06.2019 г. на основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26,ал.1,предл.1
от ЗЗД, вр. с чл. 40,ал.1 от ЗУТ от З.К.К., ЕГН ********** *** против Л.З.К.,
ЕГН ********** ***, НИЩОЖНОСТТА като сключен в нарушение на закона - на
нормата на чл. 40,ал.1 от ЗУТ - на договора за дарение, сключен на **********г.
с нотариален акт №, том , рег.№, дело №*******г. на нотариус Л.Т., с рег. №..
по регистъра на НК, вписан в СВ под №140, т.11, д.№*********г., с който Л.З.К.
дарява на З.К.К. притежавания от нея недвижим имот, а именно апартамент №19,
намиращ се на мансарден етаж на масивната четириетажна с мансарда жилищна
сграда, с приземен етаж, подземни гаражи и обслужващо гаражите хале, находяща
се на ул.“С.“№20 в гр. П., построена в дворно място, съставляващо парцел .,
имот планоснимачен номер. от квартал .-стар по регулационния план на гр. П.,
Пета градска част, „А.А.“, при граници на парцела: от две страни улици, имот
планоснимачен номер 993 и общински имот, което описание на дворното място е
съгласно нотариален акт № .. г. на нотариус Св.Й., вписан в СВ при РС-П. като
акт № .. г., със застроена площ на апартамента 75,50 кв.м., при граници на
апартамента: отдолу апартамент № 16, отляво апартамент № 18 и стълбищна клетка,
заедно със съответните идеални части съгласно чл. 38 от ЗС от общите части на
сградата и от правото на строеж върху подробно описаното по-горе дворно място, който
недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор .. по
КККР на гр. П., одобрени със заповед РД-18-48/3.06.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота гр. П., ул.“С.“20,ет.6,ап.19, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ..,
с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на
обекта 1, посочена по документа площ 75,50 кв.м., с прилежащи съответни идеални
части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата
на същия етаж .., под обекта .. и над обекта ...
ОСЪЖДА Л.З.К., ЕГН ********** *** да
заплати съгласно чл. 78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 1010,36 лв. - дължима държавна такса за
производство по спора пред окръжния съд и пред апелативния съд, както и сумата
420 лв. – дължими разноски за възнаграждения на вещи лица, изплатени от бюджета
на Окръжен съд-Пловдив.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)