Решение по дело №225/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 270
Дата: 18 октомври 2019 г.
Съдия: Росица Карова Цветкова
Дело: 20197270700225
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№.............., град Шумен, 18.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                                                        Председател: Росица Цветкова

                                                                        Членове: 1. Снежина Чолакова

                                                                         2. Бистра Бойн

 

при секретаря Р. Хаджидимитрова

и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №225 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производство по чл.63 ал.1 изречение второ от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно – процесуален кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба от ЕТ „Д.П.“***, срещу Решение №375/17.06.2019 г. по ВНАХД №882/2019 г. по описа на Районен съд град Шумен.

   В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като противоречи на процесуалния и материалния закон. Касаторът твърди, че за едно и също нарушение има съставени три Акта за установяване на административно нарушение, което е недопустимо, тъй като за едно и също нарушение може да се наложи едно наказание. Излагат се и доводи, че описанието на нарушението в обстоятелствената част не кореспондира с правната квалификация, дадена от наказващия орган в НП, както и в Акта за установяване на административно нарушение. Касаторът излага доводи, че има регистрирано ФУ, свързани с НАП, и за трите автомати за кафе, като в момента на проверката са били в сервиз, с оглед промяна на обектите. Като не е отчел тези факти съдът е постановил неправилно решение, поради което касаторът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакувания съдебен акт на РС град Шумен и съответно да отмени НП №414812-F441814/28.02.2019 г. на Началник отдел „ОД“ – Варна, в ЦУ на НАП.

   Ответната страна ТД на НАП, редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по касационната жалба.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбите за неоснователна и предлага Решението на РС град Шумен, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

   Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустими и разгледана по същество е основателна.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна следното: С атакуваното решение Районен съд град Шумен е потвърдил  НП №414812-F441814/28.02.2019 г. на Началник отдел „ОД“ – Варна, в ЦУ на НАП, с което на касатора на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №F441814/12.11.2018 г. от длъжностно лице при ЦУ на НАП.

   Спор по отношение на установената фактическа обстановка няма между страните. Спорът е по отношение приложение на закона и в частност разпоредбата на чл.17 от ЗАНН и чл.7 ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

   За да постанови своя акт, въззивният съд е приел, с оглед събраните по делото доказателства, че касаторът е осъществил състава на нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като в момента на проверката, извършена на 30.10.2018 г. от контролните органи в с.Близнаци, и на трите автомати не е имало монтирано ФУВАС, което означава, че няма изградена дистанционна връзка с НАП. С оглед на това съдът е приел, че безспорно касаторът като лице, попадащо в разпоредбата на чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., е нарушило нормата на чл.7 ал.1 от същата Наредба и правилно му е ангажирана отговорността по чл.185 ал.2 от ЗДДС, поради което е потвърдил Наказателното постановление.

   Настоящата касационна инстанция, като съобрази събраните по делото доказателства, както пред въззивната инстанция, така и пред касационната инстанция, намира, че атакуваното Решение на РС град Шумен е постановено при противоречие с материалния закон, поради следните съображения:

   На първо место наведеното възражение от касатора, че е нарушен, принципът, въведен в чл.17 от ЗАНН, съдът намира за неоснователно. Видно от приложеното НП по делото същото не е издадено въз основа на три Актове за установяване на административно нарушение, както твърди касатора, е само въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №F441814/12.11.2018 г. от длъжностно лице при ЦУ на НАП. За да бъде нарушен принципът на чл.17 от ЗАНН лицето трябва да бъде „наказано“ за едно и също нарушение, за което вече е било наказано или с влязло в сила НП или решение на съд. Този фактически състав не се установява по настоящото производство. Представените други два Акта за установяване на административно нарушение по никакъв начин не установяват, че касаторът е санкциониран за същото нарушение. Наказването за административно нарушение се осъществява чрез издаване на НП от компетентен орган или чрез решение на съд, за каквито обстоятелства касаторът не представя доказателства.

   Наведеното второ твърдение в касационната жалба обаче за допуснато съществено нарушение при издаване на НП, въз основа на АУАН, изразяващо се в несъответствие между описанието на нарушението и дадената правна квалификация на нарушението, настоящата касационна инстанция намира за основателно.

   Безспорно от събраните по делото доказателства, които са били представени и пред въззивната инстанция, се установява, че по отношение и на трите автомата за кафе има въведено ФУ, съгласно представените три броя свидетелства за регистрация на ФУ от 31.10.2018 г., които са въведени в експлоатация от 2012. Този факт се потвърждава и от представените три броя Абонаментни договори, които са с дати преди датата на проверката и в които са описани номерата и марката на ФУ, които съответстват на номерата и марката в свидетелствата за регистрация. Към делото е приложен и отчет от фискална памет от ФУ от дата 31.10.2018 г., 10.09 ч. от кафе-автомат, с.Близнаци, което установява, че в деня на извършване на проверката, която обаче е била извършена в 16.00 ч., на автоматите е било монтирано ФУ с връзка към НАП, но същите впоследствие са били демонтирани и предадени на сервиз за смяна на адреса.

   Няма спор, че при контролна покупка от страна на контролните органи ФУ-а се били демонтирани, както и кафе апаратите са работили, но не са отчитани продажбите по реда на чл.7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.

   Както в Акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е описано следното нарушение “…. при извършената проверка е констатирано, че търговецът като лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., извършва продажба без монтиран ФУВАС и дистанционна връзка с НАП“. За така описаното нарушение е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.7 ал.1 от същата Наредба, която гласи „Лицата по чл.3 от Наредбата са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.“    

   При съпоставка описанието и квалификацията на нарушението, настоящата касационна инстанция намира, че е налице противоречие, с оглед установените по горе факти. Описанието на нарушението касае извършване на продажба без ФУВАС, което съответства на правната квалификация на чл.7 ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., според която „Не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 от Наредбата без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба“. При това положение е следвало наказващият орган да посочи, че е нарушена нормата на чл.7 ал.2 от Наредбата, а не чл.7 ал.1 от Наредбата.

   Несъответствието между фактическата обстановка, описанието на нарушението и дадената правна квалификация, води до извода, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила както при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, така и при издаденото въз основа на него Наказателно постановление, тъй като е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Това нарушение влече отмяна на Наказателното постановление.

   Като не е отчел това и е достигнал до друг правен извод РС град Шумен е постановил решение в несъответствие с процесуалния и материалния закон, поради което съдебният акт следва да бъде отменен. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, то настоящата касационна инстанция следва да реши спора по същество, като бъде отменено НП №414812-F441814/28.02.2019 г. на Началник отдел „ОД“ – Варна, в ЦУ на НАП, тъй като касационната жалба се явява основателна.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р     Е     Ш     И:

 

   Отменя изцяло Решение №375 от 17.06.2019 г., постановено по ВНАХД №882/2019 г. на Районен съд град Шумен и вместо него постановява:

   Отменя Наказателно постановление №414812-F441814/28.02.2019 г. на Началник отдел „ОД“ – Варна, в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Д.П.“***, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

   Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                             2.

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 18.10.2019г.