№ 29
гр. гр.Велинград, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Т.а Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Т.а Владимирова Гражданско дело
№ 20215210100679 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС
Образувано е по искова молба, депозирана от Н. ВЛ. Ц., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. ***, бл.217, ет .10, ап.49, и
съдебен адрес: гр.София, ул. „Аксаков“ № 28, ет.2, ап.3, чрез адв.П. против
Община Велинград, представлявана от кмета Коев, с която е предявен иск с
правно основание по чл. 31, ал.2 от ЗС, с искане съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати сума от 1200 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части от парцел №
424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр.
Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от
2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода от 01.07.2016
г. до 31.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и иск с правно основание по
чл. 86 ЗЗД за сумата 365 лева, представляваща лихва за забава, за периода от
01.07.2018 г. до датата на подаване на исковата молба-29.06.2021 г..
В исковата молба ищеца твърди, че с влязло в сила решение на Окръжен
съд Пазарджик от 14.06.2001 г., по гр. д. № 633, по описа на съда за 2001 г.
наследодателката му С.Н.М. е призната за съсобственик на 2/3 идеална част
от имот, възстановен по силата на ЗВСОНИ, намиращ се в гр. Велинград и
представляващ парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения
регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. №
7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на
града, а останалата1/3 идеална част от него принадлежи на ответника. Твърди
се, че тази част от процесния имот попада в двора на Основно училище
„Георги Бенковски“, като от момента на възстановяване на собствеността до
1
настоящия той се ползва от него, тъй като ответникът му го е предоставил.
Поддържа се, че по този начин Община Велинград е лишила наследодателката
му от възможността свободно да използва собствеността си, поради което на
основание чл.31, ал.2 от ЗС й дължи обезщетение. Поддържа, че ответникът
многократно е канен да заплати обезщетение за ползването на имота, но
такова не е получавано. Излага, че наследодателката му подала искова молба
(служеща и като покана за изпълнение) за заплащане на обезщетение за
ползването на имота, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за период до 16.07.2003
г.. С влязло в сила решение на ВКС № 14/07 от 27.02.2007 г., на IVa
отделение, по гр. д. № 2776 по описа за 2005 г., ответникът е осъден да
заплати претендираното обезщетение за лишаването от ползата на
съсобствения имот за съответния период. Твърди се, че и след това
ответникът продължил да отказва да заплаща обезщетение, поради което
отново бил предявен иск, по който с Решение № 104/17.06.2013 г., по гр.д. №
1715, по описа на ВКС за 2011 г. искът й бил уважен. Впоследствие между
страните били водени още множество дела, по които исковете били уважени,
въпреки това ответникът продължавал да не плаща обезщетение. Предвид
изложеното се моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в
размер на 1200 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на собствените на наследодателя му- С.Н.М., 2/3 идеални части от парцел №
424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр.
Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от
2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода от 01.07.2016
г. до 31.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и иск с правно основание по
чл. 86 ЗЗД за сумата 365 лева, представляваща лихва за забава, за периода от
01.07.2018 г. до датата на подаване на исковата молба-29.06.2021 г..
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, изразява становище, че
предявените искове са изцяло неоснователи. Оспорва идентичността на имота
и квотите на страните в съсобствеността по отношение на него. Твърди се, че
за процсения период няма искане от ищеца до Общината за заплащане на
обезщетение, а на следващо място, че не ответникът не е създавал пречки
пред другия съсобственик да ползва имота съобразно предназначението му и
правата й, а тя не е пожелала да ползва реално. Сочи се, че процесният имот
не се ползва лично от Община Велинград, както и че тя не го е предоставяла
под каквато и да е форма за ползване на трети лица, нито получава доходи от
него. Признава се, че част от процесния имот попада в двора на ОУ „Георги
Бенковски“, но се твърди, че в друга е реализирана, съгласно регулация
улица, а третата попада вече в друг парцел, като никоя от тези не се ползва
лично и само от Община Велинград. Оспорва на основание чл.193 ГПК
верността на съдържанието на представената скица на имота в частта, в която
е записано, че Стефка Мандова е собственик на 2/3 ид.части. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
След като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа
2
и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС
Страните не спорят, че процесния имот пл.№7696, от кв.424, по плана
на гр. Велинград е съсобствен между тях, изложеното се установява от прието
като писмено доказателство Решение от 14.06.2001 година по гр.дело №
633/2001г. на Окръжен съд Пазарджик, влязло в сила на 13.06.2003г.. С
доклада по делото е обявено за безспорно помежду им и обстоятелството, че
той се е ползвал от ОУ „Георги Бенковски“ през процесния период.
От приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна, се установява, че месечната
наемна цена за периода от 01.07.2016 г. до 31.08.2016 година за процесният
имот възлиза на 654 лв. /0,50лв. за ползване на кв. метър и квадратура за 2/3
ид.части от имота /, а размерът на мораторната лихва върху така изчисленият
месечен наем за периода 01.07.2018 г. до 29.06.2021 г.. год. възлиза на 397,85
лв.
В процесния случай се установи кумулативното наличие на трите
предпоставки, регламентирани в чл. 31,ал.2 от ЗС – страните по делото са
съсобственици на процесния имот при права 2/3 за ищцата и 1/3 за ответника.
Ответникът – Община Велинград е предоставил ползването на целия имот на
ОУ”Г.Бенковски” Велинград, като ищцата е отправила писмена покана до
другия съсобственик, обективирана в искова молба до ОС Пазарджик от
21.07.2003 година, в която изрично ищцата претендира за обезщетение за
ползване на имота. От събраните гласни доказателства се установи, че имотът
се ползва и се е ползвал за училище, ограден е и наследодателката на ищеца
не е имала достъп до него.
Относно размера на обезщетението, от което е била лишена
наследодателката на ищеца при ползване на целия имот от ответника, респ. от
третото лице за спора, на което е предоставено ползването, съдът приема
заключението на съдебно-икономическата експертиза, според което то е в
размер на 654 лв.. Неоснователно е възражението на ответника за погасяване
на това вземане по давност предвид датата на депозиране на исковата молба-
29.06.2021 при съобразяване периода, за който се претендира обезщетение, а
именно считано от 01.07.2016 г., доколкото вземането се погасява с изтичане
на общата петгодишна давност.
При така установеното от фактическа страна и предвид изложените
правни съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 31,ал.2 от ЗС- за заплащане на обезщетение в размер на по 1200 лв., за
периода от 01.07.2016 г. до 31.08.2016 г. за това, че съсобственият имот се
ползва само от единия от съсобствениците е основателен и доколкото не е
налице изменение чрез увеличаване размера му, то съдът е обвързан от
диспозитивното начало.
По иска с правно основание по чл.86 от ЗЗД.
Предвид основателност на главния иск и доколкото е налице забавено
плащане на процесното обезщетение, то за ответника е възникнало и
задължение за заплащане на лихви за забава върху него. При съобразяване
3
заключението на вещото лице се установява, че искът е доказан по основание
и размер и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
При съобразяване представените доказателства за извършените в хода на
производство разноски от ищеца, с оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, който
следва да бъде осъден да заплати сумата от 1500 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание по чл. 31, ал.2 от ЗС Община Велинград, със
седалище и адрес: бул. „Хан Аспарух“ №35, представлявана от кмета
Костадин Коев, ДА ЗАПЛАТИ на Н. ВЛ. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.София, ж.к. ***, бл.217, ет .10, ап.49, сумата от 1200 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части
от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен
план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424,
с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода от
01.07.2016 г. до 31.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба- 29.06.2021 до окончателното плащане, а на основание чл.
86 ЗЗД сумата от 365 лева, представляваща лихва за забава, за периода от
01.07.2018 г. до датата на подаване на исковата молба-29.06.2021 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Велинград, седалище и
адрес: бул.Хан Аспарух“ № 35, представлявана от кмета Костадин Коев, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. ВЛ. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
***, бл.217, ет.10, ап.49, сумата от 1500 лв., представляваща разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4