РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 14.07.2020 година

       

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на тридесети юни две хиляди и двадесета година в закрито заседание в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                          ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 102 по описа за 2020 година на същия съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

              Образувано е по касационна жалба на А.М.Ю. ***, подадена чрез адв. С.С. – ЛАК, срещу Решение № 16 от 26.02.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 351 по описа за 2019 година на Районен съд – Тетевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0356-000425 от 16.10.2019 година, издадено от началника на РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Тетевен.  

              По наведените в касационната жалбата доводи, че съдебното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния и на процесуалния закон се иска отмяната му.  

   В съдебно заседание касаторът лично и чрез адв.С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че районният съд не е отчел наличието на безспорно установени процесуални нарушения при съставяне на АУАН, като странно е интерпретирал и доказателствата по изясняване на случая. Отделно в решението си се е позовал на писмени доказателства, които не са събрани по съответния  ред, и са в противоречие с останалите доказателства по делото. Твърди, че Справката на л. 10 по делото, използвана от съдът, за да приеме, че са нали безспорни доказателства за прекратяване на регистрацията на превозното средство, е в противоречие с АУАН и с НП. В тази връзка по същество и в писмени бележки развива аргументи. Претендира разноски.

    Ответникът РУ на МВР Тетевен – редовно призован, не изпраща представител. 

    В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като правилен и законосъобразен.   Излага, че Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е стигнал до обоснования извод, че няма допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка по делото е изяснена в хода на административно-наказателното производство и счита, че още тогава проверката е показала, че превозното средство е с прекратена регистрация, поради което твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение при прилагане на справката не може да се отрази върху крайния извод по делото.

                Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши  служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

      Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

                       В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.   

                 С обжалваното решение трети състав на Тетевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 19-0356-000425 от 16.10.2019 година на началника на РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Тетевен, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 27221 от 15.09.2019 година, с което на А.М.Ю. *** за нарушение по чл.100 ал.1 т.1, чл.150а ал.1 и чл. 140 ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП глоба от 100 лева и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на основание Наредба №1з-2539 на МВР са му отнети 10 /десет/ контролни точки.

                   Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел, че при извършена проверка от служители на РУ Тетевен било установено, че на 15.09.2019 г. около 14:12 часа в с. **** на ул.****№ *** жалбоподателят като водач управлява товарен автомобил Газ 63 с регистрационен номер **** със неустановена собственост и прекратена регистрация на 01.02.2008 година, след като няма съответната категория за товарен автомобил. На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, по чл.150А ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, който бил подписан от същия без възражения. Във връзка с констатираното от контролните органи срещу Ю. било образувано бързо досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 във връзка с ал.1 от НК. С постановление от 25.09.2019 година на Районна прокуратура гр.Тетевен наказателното производство по досъдебното производство било прекратено, като е постановено от прокуратурата делото да се изпрати на Началника на РУ на МВР гр.Тетевен за продължаване на административно наказателното производство срещу жалбодателя по ЗДП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/.

    При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна вменените на жалбоподателя административни нарушения по ЗДвП, автора и вината му, след като полицейските органи, установили на място нарушението, са възприели Ю. като водач на товарния  автомобил, последният управлявал МПС, което е с една регистрационна табела - стар образец, не носи свидетелство за управление на МПС, не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за съответната категория, към която спада управляваното от него МПС и с прекратена регистрация на 01.10.2006 година. Решаващият състав аргументирано обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като изложил подробни доводи в тази връзка, включително и за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. С горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.

                 Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

   

Според разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

           Санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл.183 ал.1 предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

             Съгласно на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП се наказва с глоба от 100 до 300 лева водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. В разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДП е регламентирано, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него средство, като видно от приложената справка за нарушител на името на жалбоподателя се установява, че същия притежава категории „В”, „АМ” и „ТКТ“.

 С разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

                  Санкцията за неизпълнение на това изискване е в чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП – глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за лице, водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

             С горните норми е регламентирано правило за поведение, което следва да се спазва от водачите, и неспазването му представлява нарушение на това правило.

   Съгласно §6 т.25 от ДР на ЗДвП „Водач” е лице, което управлява пътно превозно средство. По делото е безспорно установено, че касаторът е управлявал товарния автомобил, поради което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Качеството „водач” на товарния автомобил и управляването му на път за обществено ползване изисква Ю. да управлява моторно превозно средство, което е регистрирано, за което има свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, както и да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория.  

   Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по текстовете на чл.100 ал.1 т.1, чл.150а ал.1 и чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което е наказан касаторът по административен ред. Изложените от решаващият съд мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събраният доказателствен материал и се споделят от настоящият състав. Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като намира за безпредметно да ги повтаря.                      

               Неоснователни са твърденията в жалбата и по същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата, като съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят състав, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.  

                Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

     При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Тетевен за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. Административно-наказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушенията, извършителя и вината, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.    

    От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно.  

    При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.

                 Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са налични.  По делото не са ангажирани доказателства за налични смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като маловажно. Само по себе си не се явява такова и приложеното пред касационната инстанция решение на ТЕЛК.

      При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Тетевен за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Обосновано решаващият състав е приел за неоснователно възражението на ПП на жалбоподателя, че акта за нарушение е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е съществено процесуално нарушение съставянето на акта в присъствието само на един свидетел, какъвто в случая е посочения  полицейски служител. Наред с това и актосъставителят и свидетеля, вписан в акта за нарушение са очевидци на извършените от жалбодателя, касатор в настоящото производство нарушения, и двамата свидетели са били уведомени от спрелият процесното МПС полицейски служител, че именно касаторът е управлявал товарния автомобил, когато е бил спрян за проверка, и доколкото актосъставителя и посочения свидетел са извършили проверка в таблет и справка с дежурния в полицията в гр.Тетевен, установила описаните в акта нарушения същите са очевидци на извършените нарушения от същия. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача за нарушенията на ЗДвП. Доколко соченото в касационната жалба като установено в хода на въззивното производство, че проверката е започнала в по-ранен час от друга група полицейски служители не опровергава извода за извършените транспортни нарушения, авторството и вината, не рефлектира и върху крайният извод на първоинстанционният съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.  Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушенията, извършителя и вината му, формирани от районния съд, се споделят от настоящият състав.

             От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд. Видно от доказателствата по делото жалбата на Ю. е подадена чрез РУ на МВР Тетевен и е постъпила в Районен съд Тетевен комплектована с административ-нонаказателната преписка под опис, включително със Справка за МПС, установяваща прекратената регистрация, приета за доказателство с определение на съда от о.с.з. на 28.01.2020г., поради което се явяват неоснователни възраженията в касационната жалба, че в решението си РС се е позовал на писмени доказателства, които не са събрани по съответния ред, и са в противоречие с останалите доказателства по делото.

    С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

    Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

              Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 26.02.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 351 по описа за 2019 година на Районен съд – Тетевен. 

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. 

 

   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.