№ 7
гр. Пещера, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20225240100159 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.
№ 5135/06.12.2022 г., подадена от П. Х. В., в качеството си на майка и законен
представител на детето С. И. И., чрез адв. С. Костадинова - Новоместска – АК
- Пазарджик, против И. А. И., с която се иска, на основание чл. 127, ал. 2 от
СК вр. чл. 143 от СК и чл. 149 от СК, да бъде предоставено упражняването на
родителските права спрямо роденото от съвместното съжителство на
страните дете С. И. И. на майката П. Х. В.; да бъде определено
местоживеенето на детето на адреса на майката в гр. Батак, ***; да бъде
определен подходящ режим на лични отношения на бащата И. А. И. с детето
С. И. И., като се съобрази, че бащата живее в Белгия и се прибира рядко в
България и се постанови срещите между бащата и детето да бъдат
осъществявани на територията на гр. Батак в присъствието на социален
работник от Агенция „Закрила на детето“; да бъде осъден ответника И. А. И.
да заплаща на детето С. И. И. месечна издръжка в размер на 250 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2022 г. до настъпване
на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, както и да заплати
издръжка за малолетното си дете за минало време – за една година назад, за
периода от 02.02.2021 г. до 02.02.2022 г., в размер на 250 лв. месечно или в
общ размер на 3000 лв., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на вземането.
Ищцата П. В. твърди, че с ответника И. И. са живели на семейни начала
от 2014 г. в гр. Ловеч, като от съвместното им съжителство имат родено едно
малолетно дете – С. И. И., ЕГН **********, род. на 16.09.2017 г. в гр. Ловеч.
Сочи, че малко преди навършване на двегодишна възраст на детето, двамата с
1
ответника се разделили. Ищцата, заедно с детето С. И., отишла да живее в гр.
Бургас при родителите си, а ответникът заминал да живее и работи в Белгия.
Изтъква, че по време на съвместното им съжителство ответникът често
упражнявал физическо и психическо насилие спрямо нея. Заявява, че има
съмнения, че понякога ответникът приема забранени субстанции, тъй като на
моменти поведението му било неконтролируемо и агресивно. Поради това
ищцата изпитвала сериозни притеснения както за собствената си безопасност,
така и за здравето и развитието на детето си. Ищцата сочи, че от 2019 г. се е
преместила да живее с детето и родителите си в гр. Батак. Излага, че от близо
една година и четири месеца има сериозна връзка с лицето Петър Георгиев
Кънев, с когото живеят заедно. Сочи, че двамата имат постоянна работа,
жилището им е с много добри условия, както и че осигуряват спокойна,
комфортна и здравословна среда за детето С. И.. Заявява, че от момента на
раздялата й с ответника същият е платил сумата в общ размер на 2000 лв. за
издръжка на детето. Сочи, че на 14.01.2022 г. ответникът дошъл на работното
място на ищцата, държал се грубо и агресивно с нея, след което отишъл в
полицията, където поискал съдействието на органите на реда, за да се срещне
с дъщеря си. Впоследствие ответникът се видял с детето в Дирекция
„Социално подпомагане“ в присъствието на социални работници, като при
тази среща подарил дрехи и играчки на детето. С оглед проявената физическа
и психическа агресия на ответника спрямо ищцата и детето, ищцата счита, че
контактите между ответника и детето трябва да са по-редки и в присъствието
на социален работник. Ищцата сочи, че до настоящия момент двамата с
ответника не са постигнали съгласие относно въпросите, свързани с
упражняването на родителските права, издръжката и отглеждането на детето.
На база гореизложеното, ищцата моли исковите претенции да бъдат
уважени. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника И. А. И., чрез назначения му особен представител адв. Х.
Г. – АК – Пазарджик, в който моли да се постанови решение в интерес на
малолетното дете С. И..
В съдебно заседание ищцата П. В., чрез пълномощника си адв. С.
Костадинова-Новоместка, поддържа исковата молба, предлага конкретен
режим на лични отношения между ответника и детето С. И., сочи, че сумата в
размер на 2000 лв., която ответникът платил за издръжка на детето е за
период преди 2021 г., и моли за уважаването на предявените искове.
Претендира разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът И. И., чрез назначения му особен представител адв. Х. Г., в
съдебно заседание, моли за постановяване на решение в интерес на детето.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становището на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото заверено копие на Удостоверение за
раждане от 19.09.2017г., издадено въз основа на Акт за раждане №
2
0256/19.09.2017 г., се установява, че страните П. Х. В. и И. А. И. са родители
на детето С. И. И., ЕГН **********, родена на 16.09.2017 г. в гр. Ловеч.
По делото не е спорно, че от месец август 2019 г. страните са разделени
и не живеят заедно.
Страните по делото не спорят, че след фактическата им раздяла
непосредствени грижи за дъщеря им С. И. полага майката П. В. първоначално
в гр. Бургас, а впоследствие и понастоящем в гр. Батак.
Видно от представеното заверено копие на служебна бележка с изх. №
32/27.01.2022 г., издадена от Директора на Детска градина „Катя Ванчева“ –
гр. Батак детето С. И. посещава редовно втора смесена възрастова група
„Звездичка“.
Съгласно приложения и приет по делото, без възражения на страните,
социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Батак,
към настоящия момент основни грижи за отглеждането и възпитанието на
малолетното дете С. И. се полагат от майката П. В., с помощта и подкрепата
на съжителя й Петър Кънев. Майката П. В. притежава необходимия
родителски капацитет да отглежда детето. Същата адекватно задоволява
базисните нужди и потребности на детето и стимулира развитието му. Детето
С. И. е здраво, с добър външен вид, физическото и психоемоционалното му
състояние са в норма за възрастта. Малолетната С. И. се отглежда в спокойна
семейна среда. Социално-битовите условия, при които живее детето, са
подходящи за отглеждането и развитието му. Жилището, в което живее
детето, майката и съжителя й, се намира в гр. Батак и представлява масивна
тухлена сграда на два етажа, всеки от които с по три стаи, баня и тоалетна.
Хигиената в дома е на отлично ниво. Стаите в жилището са обзаведени
според нуждите на детето. Малолетната С. И. има детска стая, обзаведена с
необходимата мебелировка и вещи, осигуряващи правилното му физическо,
психическо и социално развитие. Към къщата има прилежащ двор. Детето С.
И. редовно и с желание посещава трета група в Детска градина „Катя
Ванчева“ – гр. Батак. Поведението на детето в детската градина е много
добро. Малолетната С. И. е много контактна, играе с всички деца от групата и
с желание изпълнява указанията на учителите и активно участва в
образователния процес. Бащата не е намерен от социалните работници за
провеждане на среща. При социалното проучване е установено, че бащата И.
И. живее и работи в чужбина. Контактите на бащата с детето са по телефон и
социални мрежи. Последната среща на бащата с детето е на 14.01.2022 г. в гр.
Батак. Социалните работници сочат, че при проведената среща с майката и
детето не са оценени рискови фактори и отчуждение на детето от бащата.
Посочено е, че майката осъзнава, че за правилното психо-емоционално
развитие на детето от значение е то да общува и с двамата си родители.
От служебно изискана справка от НАП – Велико Търново, офис
Габрово, се установява, че няма данни за регистриран трудов договор и
осигурителен доход на ответника.
3
От представения по делото трудов договор № 021/12.08.2020 г.,
сключен между работодателя „Прайм – Власеви“ ООД и работника П. Х. В. и
служебно изискана справка от НАП – Пловдив, офис Пазарджик, се
установява, че от 12.08.2020 г. майката работи по трудово правоотношение с
основно месечно трудово възнаграждение от 610 лв.
В съдебно заседание, по реда на чл. 59, ал. 6 от СК вр. чл. 127, ал. 2 от
СК, е изслушана майката - ищцата П. В., която сочи, че от август 2019 г.
живеят разделени с ответника и оттогава тя отглежда и възпитава дъщеря им
С. И.. Заявява, че грижи за детето полага тя, подпомагана от съжителя й
Петър Кънев, от своите родители и родителите на съжителя й. Изтъква, че
откакто са разделени с ответника детето живее при нея, че ответникът не се
интересува от детето, както и че от 2021 г. не е заплащал никакви средста за
издръжката на малолетната им дъщеря. Моли съда да постанови решение, с
което да й предостави упражняването на родителските права по отношение на
детето С. И., да определи местоживеенето на детето при нея, да определи
режим на лични отношения между бащата и детето като предложения в
съдебно заседание от процесуалния й представител – адв. С. Костадинова-
Новоместска, както и да осъди ответника да заплаща издръжка за дъщеря им,
както е поискано в исковата молба и уточнителната молба към нея.
За изясняване на фактическите обстоятелства по делото в качеството на
свидетел е разпитан Петър Георгиев Кънев, с когото ищцата живее на
семейни начала, чийто показания, преценени при условията на чл. 172 от ГПК
с оглед възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото,
предвид отношенията му с ищцата, съдът кредитира, тъй като ги намира за
обективни и добросъвестно дадени. Свидетелят Петър Кънев твърди, че от
ноември 2020 г. живее на семейни начала с ищцата, както и че оттогава те
двамата и детето С. И. живеят в едно общо домакинство в гр. Батак. Сочи, че
двамата с ищцата, подпомагани от родителите си, полагат грижи, отглеждат и
възпитават детето, че той води и прибира детето от детска градина, че той,
ищцата и детето ходят заедно по почивки, че бащата не се интересува от
детето и не дава никакви средства за издръжката му.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК вр. чл. 143 от СК и чл. 149 от СК.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцата е да установи,
при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК следните
обстоятелства: 1) че страните са родители на детето С. И. И.; 2) че страните
живеят разделени и от кога; 3) всички наведени обстоятелства, обуславящи
интереса на детето родителските права върху него да се упражняват от
ищцата, своята пригодност като родител, интереса на детето от контакт с
ответника в рамките на предложения режим; 4) полаганите до образуването
на делото преки и непосредствени грижи върху детето, респ. доставянето на
средства за неговата издръжка и техния размер; 5) нуждите на детето от
4
издръжка – за храна, облекло, развлечения, лечение и други, и възможностите
на другия родител да предоставя такава в претендирания размер; 6) че
ответникът не е заплащал издръжка за детето С. И. И. за минало време – от
02.02.2021 г. до 02.02.2022 г. и материалната възможност да заплаща такава.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите
не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 127, ал. 2 от СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 от ДР ЗЗакрД при
определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено
задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а)
желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на
родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
В настоящия случай страните са родители на детето С. И. И.. Те не са
постигнали споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК и не живеят съвместно,
което неминуемо е от естество да създава разногласия и проблеми при
упражняването на родителските права.
Установените фактически положения налагат упражняването на
родителските права да се концентрира у личността на майката. От събраните
по делого гласни доказателства и приетия социален доклад се установява, че
майката притежава добър родителски капацитет, познава потребностите на
детето и адекватно откликва на тях. При майката следва да се определи и
местоживеенето на детето на адрес: гр. Батак, ул. „Георги Бенковски“ № 13.
Режимът на личните отношения трябва да осигури възможност детето
да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители,
като право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си
родители. Съдът намира, че следва да бъде определен следния режим на
лични отношения на бащата с детето: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца - в събота от 10,00 часа до 17,00 часа и в неделя от 10,00 часа до 17,00
часа, без преспиване при бащата; всяка четна година на Коледните празници -
всеки ден от 10,00 часа до 17,00 часа, без преспиване при бащата; всяка
нечетна година на Новогодишните празници - всеки ден от 10,00 часа до
17,00 часа, без преспиване при бащата и всяка нечетна година на
Великденските празници - всеки ден от 10,00 часа до 17,00 часа, без
преспиване при бащата; десет дни през лятото - всеки ден от 10,00 часа до
5
17,00 часа, без преспиване при бащата, в период, в който майката не е в
платен годишен отпуск. По делото не се събраха доказателства при
контактите си с детето бащата да е проявявал поведение, което да застрашава
психическата и емоционална стабилност на детето и последното да е било
поставено в несигурна и опасна среда. Ето защо съдът намира, че към
настоящия момент няма основание да бъде постановено контактите между
бащата и детето да бъдат осъществявани в присъствието на социален
работник от Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Батак.
Нуждите и благополучието на детето изискват определяне на обща
месечна издръжка, дължима от бащата и майката. Претенцията по чл. 143 от
СК има за предмет вземането на малолетно дете за издръжка, дължима от
родителя му. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото
дете и възможностите на неговите родители - чл. 142, ал. 1 от СК, но не може
да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК -
една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната.
Задължението на дължащия издръжка е законово и съдържанието му се
свежда до това да се предоставят средства за съществуването на друг
нуждаещ се член от семейството. Липсата на трудова заетост у родителя нe го
освобождава от задължението за издръжка, освен ако не е нетрудоспособен и
ако няма имущество.
Като взе предвид възрастта на детето – на 5 години и неговите нужди –
обичайни (задоволяването на които е съпроводено с режийни разноски,
разходи за храна, облекло, обувки, медикаменти, учебни пособия, доколкото
детето е в предучилищна възраст), съдът намира, че са необходими минимум
450 лв. на месец за издръжката му. За осигуряването на средствата следва да
се ангажира адекватна отговорност и от двамата родители, съобразно с
техните възможности. Установи се по делото, че майката и бащата към
настоящия момент работят (доколкото се твърди, че ответникът работи в
чужбина и това обстоятелство не се оспорва от ответника, макар и да няма
конкретни данни за доходите му там). Бащата е в трудоспособна възраст, няма
данни да има здравословни проблеми, нито да издържа други деца (не се
твърди, а и не са ангажирани доказателства за ответника да са възникнали
други алиментни задължение), поради което същият следва да осигури 250
лв. месечна издръжка за детето, а майката следва да покрие разликата от 200
лв., тъй като тя полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание
на детето, което живее при нея и тя е тази, която откликва на ежедневните му
потребности. Дори и ответникът да не полага към момента труд и да не
реализира доходи от труда си, то това се дължи изцяло на неговото поведение
и не би могло този факт да се тълкува в негова полза при определяне на
издръжката на дъщеря му.
С оглед на горните изводи, искът за заплащане на издръжка занапред
следва да бъде уважен в посочения размер от 250 лв. месечно, считано от
6
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2022 г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане.
Относно претенцията по чл. 149 от СК за присъждане на издръжка за
минало време – една година преди завеждане на исковата молба – от
02.02.2021 г. до 02.02.2022 г., включително, съдът намира, че същата е
основателна и следва да бъде уважена в размер на месечната издръжка от 250
лв. или общо 3000 лв. за целия период. По делото не се спори, че ответникът
и ищцата са във фактическа раздяла от повече от две години преди завеждане
на исковата молба на 03.02.2022 г., както и че оттогава ответникът не е живял
с дъщеря си. Ответникът не ангажира доказателства, които по безспорен
начин да установяват, че той се е грижил за детето С. И. през процесния
период от 02.02.2021 г. до 02.02.2022 г., включително, и е заплащал издръжка
за дъщеря си. При доказателствена тежест, лежаща върху ответника,
последният не установява да е изпълнявал задължението си за осигуряване
издръжка на детето в процесния период.
По изложените съображения съдът счита, че исковата претенция за
присъждане на издръжка за минал период от време - от 02.02.2021 г. до
02.02.2022 г., включително, за детето С. И. следва да бъде изцяло уважена в
претендирания размер от 250 лв. за всеки месец от посочения период или
общо в размер на 3000 лв.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Поради това съдът е
длъжен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищцата. Ищцата
претендира разноски в общ размер на 690 лв., от които: 30 лв. - за държавна
такса за завеждане на исковата молба, 360 лв. с ДДС - за адвокатско
възнаграждение и 300 лв. – за възнаграждение на назначения особен
представител на ответника, като за реалното заплащане на посочените
разноски по делото са представени доказателства (разписки, фактура и
договор за правна защита и съдействие). На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 690 лв. – сторени от
ищцата разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 69, ал. 1,
т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ответникът И. И. следва да заплати по сметка на Районен
съд – Пещера сумата в размер на 360 лв. - държавна такса върху размера на
издръжката занапред, както и сумата от 120 лв. - държавна такса върху
размера на присъдената издръжка за минал период от време.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
спрямо детето С. И. И., ЕГН **********, род. на 16.09.2017 г., на майката П.
Х. В., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето С. И. И., ЕГН **********,
род. на 16.09.2017 г., при майката П. Х. В., ЕГН **********, на адрес: гр.
Батак, ***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на детето С. И. И.,
ЕГН **********, род. на 16.09.2017 г., с бащата И. А. И., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца - в събота от
10,00 часа до 17,00 часа и в неделя от 10,00 часа до 17,00 часа, без
преспиване при бащата; всяка четна година на Коледните празници - всеки
ден от 10,00 часа до 17,00 часа, без преспиване при бащата; всяка нечетна
година на Новогодишните празници - всеки ден от 10,00 часа до 17,00 часа,
без преспиване при бащата и всяка нечетна година на Великденските
празници - всеки ден от 10,00 часа до 17,00 часа, без преспиване при бащата;
десет дни през лятото - всеки ден от 10,00 часа до 17,00 часа, без преспиване
при бащата, в период, в който майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143 от СК, И. А. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Севлиево, ***, да заплаща на малолетното си дете С. И. И., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител П. Х. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Батак, ***, ИЗДРЪЖКА в размер на 250,00 лв.
(двеста и петдесет лева) месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.02.2022 г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 149 от СК, И. А. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Севлиево, ***, да заплати на малолетното си дете С. И. И., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител П. Х. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Батак, ***, ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ – за
периода от 02.02.2021 г. до 02.02.2022 г., включително, в размер на 250,00 лв.
за всеки месец от посочения период или общо в размер на 3000 лв., считано
от датата на влизане в сила на настоящото решение
до окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва за забава
върху присъдената сума до пълното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ***, да
заплати на П. Х. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ***, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 690 лв., от които: 30 лв. – разноски
за държавна такса, 360 лв. с ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение и
300 лв. – разноски за възнаграждение на назначения особен представител на
ответника.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ***, да
заплати по сметка на Районен съд - Пещера сумата в общ размер на 480,00
8
лв., от която: 360,00 лв. - държавна такса за издръжката по чл. 143 от СК и
120 лв. – държавна такса за издръжката за минал период от време по чл. 149
от СК.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9