Решение по дело №850/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на дружество „ХЕЛТ ЕНД СПА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. Р., срещу решение № 24/28.02.2025г., постановено по АНД № 773/2024г. на РС Несебър, в частта му, в която е потвърдено наказателно постановление (НП) № 68/28.10.2024г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БД“ЧР“) с център Варна в частта му, с която на касационния жалбоподател на основание чл. 200, ал. 1, т. 29 от Закона за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за извършено по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ административно нарушение, както и имуществена санкция в размер на 150.00 лева на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ за извършено по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ административно нарушение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство: в нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен в отсъствие на нарушителя; АУАН не бил връчен; НП не било издадено в едномесечен срок от съставяне на АУАН. НП се оспорва и по същество : не било безспорно установено времето на извършване на нарушенията; липсвали категорични доказателства за обективните признаци на административните нарушения. Отрича се възможността да се извършва проверка за спазване на условията на разрешителното за водовземане, при положение че срокът му бил изтекъл и били отпаднали задълженията за спазване на тези условия. От друга страна, се оспорва компетентността на съставителите на констативния протокол, обективиращ резултатите от проверката. Релевиран е и довод за маловажност.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в оспорената част с постановяване на друго за отмяна на оспореното НП в тази му част. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63д от ЗАНН.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – Директора на БД“ЧР“, не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация не се явява и не се представлява. Касационната жалба се оспорва чрез писмено становище, подадено от пълномощник – старши юрисконсулт С. С., в което е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Несебър е потвърдил НП № 68/28.10.2024г. на Директорът на БД“ЧР“ в частта му, с която на касационния жалбоподател на основание чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за извършено по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ нарушение (пункт 1 от НП), както и имуществена санкция в размер на 150.00 лева на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ за извършено по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ нарушение (пункт 2 от НП).

В останалата част, с която на касационния жалбоподател на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 150.00 лева за извършено по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ административно нарушение, НП е отменено, като нарушителят е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, изразяващо се в непредставяне на БД“ЧР“ в срок доклад за изпълнение на условията по разрешително № 21590169/13.01.2024 г., в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, макар и същото да представлява маловажен случай, ще му бъде наложено административно наказание. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

От фактическа страна съдът приел, че на 17.04.2024 г. била извършена контролна проверка на обект хотелски комплекс „З. сендс“, находящ се в землището на [населено място], община Несебър, собственост на жалбоподателя „ХЕЛТ ЕНД СПА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, като целта на проверката била спазването условията на Разрешително № 21590169/13.01.2014г. за водовземане на подземните води чрез нови водовземни съоръжения, издадено от Директора на БД“ЧР“, наричано по – надолу Разрешителното. Титуляр на Разрешителното е касаторът, а водовземното съоръжение е сондаж C-2E с дълбочина 12±5м в [ПИ] по КККР на [населено място], чиято цел е напояване на зелени площи около хотелски комплекс „З. сендс“ чрез потопяема помпа. Началният срок на действие на Разрешителното е от датата на влизането му в сила, а крайният срок – 30.01.2024г. Няма данни Разрешителното да е обжалвано, съответно кога е влязло в сила, което не е от значение за настоящия спор. Разписани са изисквания към местата за мониторинг, както и изискванията към програмата за мониторинг. Условията, при които е предоставено правото за водовземане, се съдържат в приложение, което е неразделна част от Разрешителното. За контролиращ орган е посочен Директора на БД“ЧР“ или оправомощени от него длъжностни лица.

При проверката, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № Б-234/17.04.2024г., било установено, че не се спазват „Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг“ от Разрешителното, както следва: за 2023г. „ХЕЛТ ЕНД СПА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД не извършил химичен анализ на черпените подземни води в акредитирана лаборатория; не била представена в БД“ЧР“ в срок до 31.01.2023г. информация за определяне на дължимата държавна такса за водовземане за 2023г. (декларация по чл.194б от ЗВ); не бил представен в БД“ЧР“ в срок до 31.03.2023г. доклад за изпълнение на условията в разрешителното за 2023г.

С писмо от 23.04.2024г. представител на касатора бил поканен за съставяне на АУАН, но тъй като такъв не се явил, свидетелката В. К. съставила АУАН № 204 (бланков № 001511) в отсъствие на нарушителя. В АУАН са описани три извършени от касатора административни нарушения :

1/по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, затова че не е извършен химичен анализ на черпените подземни води за 2023г., което е неизпълнение на т.3 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“ от Разрешително;

2/по чл.48, ал.1, т.1 от ЗВ, затова че не е представена в БД“ЧР“ в срок до 31.01.2024г. информация за определяне на дължимата такса водовземане – декларация по чл.194б от ЗВ за 2023г., което е неизпълнение на т. 4.1.3. от Раздел „Условия за предоставяне на информация от собствения мониторинг“ от Приложение към Разрешителното;

3) по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ, затова че не е представен в срок до 31.03.2024г. доклад за изпълнение на условията в Разрешителното за 2023г., което е неизпълнение на т.4.1.4. от Раздел „Условия за предоставяне на информация от собствения мониторинг“ от Приложение към Разрешителното.

Въз основа на АУАН е издадено оспореното НП, в което административнонаказателната отговорност на касатора, като титуляр на Разрешителното, е ангажирана за три отделни административни нарушения :

1) В периода от 01.08.2023 г. до 30.09.2023 г. не извършва химичен анализ на черпените подземни води в акредитирана лаборатория за 2023г. и не представя в БД“ЧР“ резултати, което представлява неизпълнение на условие по т.3 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“ от Разрешителното, което е нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗВ му е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева;

2) На 01.02.2024 г. не е представил на Директора на БД“ЧР“ в срок до 31 януари на следващата година – 2024 г., информация за определяне на дължимата такса за водовземане по образеца, утвърден от министъра на МОСВ – декларация по чл.194б от ЗВ за 2023 г., което представлява неизпълнение на т.4.1.3. от Раздел „Условия за предоставяне на информация от собствения мониторинг“ от Приложение към Разрешителното, което е нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ му е наложена имуществена санкция в размер на 150.00 лева;

3) На 01.04.2024г. не е представил на Директора на БД“ЧР“ в срок до 31 март 2024 г. доклад за изпълнение на условията по Разрешителното, което представлява неизпълнение на т.4.1.4. от Раздел „Условия за предоставяне на информация от собствения мониторинг“ от Приложение към Разрешителното, което е нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ му е наложена имуществена санкция в размер на 150.00 лева – в тази част НП е отменено по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН и решението на районния съд в тази му част е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.

За да постанови решението си (в оспорената част), съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Обосновал е извод, че възражението за изтекъл срок на Разрешителното е ирелевантно, тъй като задължението за извършване на химичен анализ е възникнало по време на действието му, а задължението за представяне на декларация по чл.194б от ЗВ се отнася именно за календарната 2023 г., за която се отнася и Разрешителното. Обсъдил е и размера на наложените имуществени санкции, като счел същите за правилно определени в размер на предвидения от закона минимум. Прието е, че в конкретния случай фактическите обстоятелства не водят до извод за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С оглед изложените мотиви, РС Несебър потвърдил оспореното НП по пунктове 1 и 2 като законосъобразно.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал, поради което не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Делото пред първата инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол.

Решението в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.

Издаденото на касатора Разрешителното е за водовземане по реда на чл.46, ал.1, т.1, б.“ж“ – от подземни води. Издателят е Разрешителното е Директорът на БД“ЧР“, съобразно териториалната му компетентност, очертана в чл.152, ал.1, т.2 от ЗВ, както и функционалната по чл.155, ал.1, т.3 от ЗВ.

Срокът на Разрешителното е изтекъл на 30.01.2024г., но изпълнението на задълженията за представяне на доклад и декларация по чл.194б от ЗВ следва да се изпълнят след този срок, тъй като се отнасят за период, през който Разрешителното е било действащо. Затова са изцяло несподелими доводите, че проверката била лишена от основание, тъй като била извършена след срока му. Проверката е била предприета да установи дали са изпълнени условията на Разрешителното за 2023г., а за да бъдат някои от тези условия изпълнени, бившият вече титуляр е следвало да подаде описаните два документа вече през 2024г., независимо че Разрешителното е преустановило действието си след 01.02.2024г.

Контролът върху изпълнение на условията на разрешителното се извършва по реда на Раздел ХІ от ЗВ. Директорите на басейновите дирекции или оправомощени от тях длъжностни лица осъществяват контрол на основание чл.188, ал.1, т.4 от ЗВ. Проверката на 17.04.2024г. е извършена от В. К. – младши експерт при БД“ЧР“, на която Директорът на БД“ЧР“ Варна делегирал със Заповед № 12/01.02.2024г. правото да извършва контролни проверки, да съставя констативни протоколи, да издава предписания в рамките на компетентността на Директора на БД“ЧР“ по реда на ЗВ и ЗООС и да съставя АУАН по тези два закона и подзаконовите актове по приложението им. Следователно, неоснователни се явяват доводите в касационната жалба, че проверката била извършена от некомпетентни лица.

АУАН е бил съставен от длъжностното лице, извършило проверката. С описаната по – горе заповед актосъставителят е бил оправомовощен по реда на чл.201, ал.1 от ЗВ и да съставя АУАН по чл.200, ал.1, изключая тези по т.16 и т.34-41, между които процесните две нарушения не попадат.

С писмо изх. № 26-00-9733/23.04.2024г. Директорът на БД“ЧР“ оправил до касатора покана да изпрати в тридневен срок получаване на писмото представител, който да присъства при съставяне на АУАН. Писмото е получено на 25.04.2024г. от юриста Г. Р., която е подала касационната жалба срещу решението на районния съд. От страна на касатора не се твърди техен представител да се е явил в указания срок, поради което актосъставителят не е допуснал твърдяното нарушение на чл.40 от ЗАНН.

АУАН обаче е съставен извън тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя.

Нарушението по пункт първи е затова, че в срок до 30.09.2023г. не е представен в БД“ЧР“ химичен анализ, съобразно т.3 и т.4 условията в Разрешителното, според които титулярът има задължение ежегодно да изследва в акредитирана лаборатория химичния състав на черпените подземни води по конкретни показатели, като водните проби за изследванията се вземат в периода 01.08-30.09. Административният орган е приел, че срокът за изпълнение на задължението по т.4 е до 30.09.2024г. и именно към посочената дата следва да се извърши преценката за срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението по пункт 2 е 01.02.2024г. и е заради неподадена в срок до 31.01.2024г. декларация по чл.194б от ЗВ.

Според разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушението или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В ЗАНН са установени по – дълги срокове за съставяне на АУАН за нарушения на конкретно посочени закони, между които настоящият случай не попада.

Тъй като касаторът е ползвател и титуляр на Разрешителното за водоползване, издадено от административнонаказващия орган, задължението за представяне на резултатите от химичен анализ, както и на декларацията по чл.194б от ЗВ е пред същия този орган, следователно с изтичане на сроковете за изпълнение на тези задължения се счита, че нарушителят е открит. Директорът на БД“ЧР“ е органът, комуто ЗВ е предоставил контролните правомощия, вкл. и да следи за изпълнението на условията на разрешителното.

Задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона са дадени с Тълкувателно решение № 4/29.03.2021г. по тълкувателно дело № 3/2019г. на ВАС – ОСС от І и ІІ колегии, в мотивите на което е казано, че по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя. Откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна. Това тълкуване на закона, отнесено към спецификата на процесния случай, означава, че още в първия ден след изтичане на съответните срокове административнонаказващият орган (който е и отговорният да следи за изпълнение на условията на Разрешителното) е имал данни за нарушенията, поради което откриване на нарушенията не следва да се отнася към датата на извършване на физическата проверка на място. Това е така, защото в констативния протокол, съставен след проверката на място, всъщност констатира неизпълнение на задължения, които е следвало да бъдат изпълнени не на мястото на водовземането, а в БД“ЧР“.

От изложеното следва, че административнонаказващият орган, вместо да прекрати образуваното с АУАН административнонаказателно производство, е издал НП при допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила. Като е потвърдил НП в частта му пунктове 1 и 2, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго, с което НП по пунктове 1 и 2 да се отмени.

В полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева, съобразно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН вр. чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 24/28.02.2025г., постановено по АНД № 773/2024г. на Районен съд Несебър, в частта му, с която е потвърдено наказателно постановление № 68/28.10.2024г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ с център Варна в частта му, с която на „ХЕЛТ ЕНД СПА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище [населено място] 1784, [улица], ет.4, представлявано от управителя И. Г. Г., на основание чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за извършено по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ административно нарушение (пункт първи от наказателното постановление), както и имуществена санкция в размер на 150.00 лева на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ за извършено по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ административно нарушение (пункт втори от наказателното постановление), вкл. и в частта му относно разноските, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 68/28.10.2024г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ с център Варна в частта му, с която на „ХЕЛТ ЕНД СПА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, с посочени данни, на основание чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за извършено по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ административно нарушение (пункт първи от наказателното постановление), както и имуществена санкция в размер на 150.00 лева на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ за извършено по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ административно нарушение (пункт втори от наказателното постановление).

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ при МОСВ да заплати на „ХЕЛТ ЕНД СПА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, с посочени данни, сумата 80.00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.