МОТИВИ към Присъда № 40/24.04.2019г. по НОХД
№ 642/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимата А.Н.П. за
това, че:
През
периода месец декември 2007 г. – месец ноември 2011 г., в гр. П., при условията
на продължавано престъпление, в качеството на счетоводител на „****“ ООД/ЕООД –
гр. П., с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери - 154 491.30 лева за „****“
ООД/ЕООД – гр. П., представляващи данък върху добавена стойност, като при
водене на счетоводството е съставила документи с невярно съдържание: отчетни
регистри – дневници за покупките на „****“ ООД/ЕООД – гр. П., съгласно чл.124,
ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразила данъчни
фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка
по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и данъчни фактури със завишени стойности и е
избегнала данъчни задължения в особено големи размери – 154 491.30 лева, като е
потвърдила неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон
и правилник за приложението му – чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС
- пред ТД на НАП – П., и е приспаднала
неследващ се данъчен кредит, както следва:
1. През
месец декември 2007 г., при водене на счетоводството е съставила документ с
невярно съдържание – дневник на покупките на „****“ ООД – П., в който е
отразила данъчна фактура със завишени стойности с № ***г., с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 11 400.00 лева, с посочен
доставчик „****“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, при действително издадена от
посочения доставчик данъчна фактура с начислен данък с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 400.00 лева,
а на
14.01.2008 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 9 000.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 1041689/14.01.2008 г.,
за данъчен период 01.12.2007 – 31.12.2007 г., подадена пред ТД на НАП – П., е
потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 15 837.20 лв., а действително установеният е 6 837,20 лева и е променила
резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за
възстановяване в размер на 1 476.45 лева, а действително установеният е ДДС за
внасяне в размер на 7 523,55 лева, като
е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 9 000.00 лева.
2. През
месец април 2008 г., при водене на счетоводството е съставила документ с
невярно съдържание – дневник на покупките на „****“ ООД – П., в който е
отразила данъчна фактура със завишени стойности с № *** г., с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 624.53 лева, с
посочен доставчик „****“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, при действително
издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен данък с право на
пълен данъчен кредит в размер на 214.53 лева,
а на
13.05.2008 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 5 410.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001098283/
13.05.2008 г., за данъчен период 01.04.2008 – 30.04.2008 г., подадена пред ТД
на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 7 177.03 лв., а действително установеният е 1 767.03 лева и
е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 1 509.64 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне
в размер на 6 919.64 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в
размер на 5 410.00 лева.
3.
През месец юни 2008 г., при водене на счетоводството е съставила документ с
невярно съдържание – дневник на покупките на „****“ ООД – П., в който е
отразила данъчна фактура със завишени стойности с № ***г., с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 594.28 лева, с посочен
доставчик „****“ ЕООД – П. с ЕИК по
БУЛСТАТ: ****, при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура
с начислен данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 374.28 лева,
а на
14.07.2008 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 5 220.00 лв., като в СД
по ЗДДС с вх. № 16001127861/14.07.2008 г., за данъчен период 01.06.2008 –
30.06.2008 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“
от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 303.85 лв., а
действително установеният е 2 083.85 лева и е променила резултата за периода,
като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на
96.15 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5 316.15 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен
кредит в размер на 5220,00 лева.
4. През
месец юли 2008 г. при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила данъчна фактура № ***г., с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 000 лева, с
посочен доставчик „****“ ЕООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, без да е налице
доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС,
а на
13.08.2008 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 5 000.00 лв. като в СД по ЗДДС с вх. № 16001142630/13.08.2008
г., за данъчен период 01.07.2008 – 31.07.2008 г., подадена пред ТД на НАП – П.,
е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 9 745.12 лв., а действително установеният е 4 745.12 лева и е променила
резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за
възстановяване в размер на 613.12 лева, а действително установеният е ДДС за
внасяне в размер на 4 386.88 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен
кредит в размер на 5 000.00 лева.
5.
През месец август 2008 г., при водене на счетоводството е съставила документ с
невярно съдържание – дневник на покупките на „****“ ООД – П., в който е
отразила данъчна фактура със завишени стойности с № ***г., с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 18 017.83 лева, с посочен
доставчик „****“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, при действително издадена от
посочения доставчик данъчна фактура с начислен данък с право на пълен данъчен кредит
в размер на 17.83 лева,
а на
15.09.2008 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 18 000.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №
16001159287/15.09.2008 г., за данъчен период 01.08.2008 – 31.08.2008 г., подадена
пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 19 351.29 лв., а действително установеният е 1
351.29 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от
декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на 693.57 лева, а
действително установения е ДДС за внасяне в размер на 18 693.57 лв,
като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 18 000.00 лева.
6.
През месец септември 2008 г., при водене на счетоводството е съставила документ
с невярно съдържание – дневник на покупките на „****“ ООД – П., в който е
отразила данъчна фактура № ***г, с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 334.00 лева, с посочен доставчик „****“ ЕООД – гр. А.,
обл. П., с ЕИК по БУЛСТАТ: *********, без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС
а на 13.10.2008 г. е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 334.00 лв. като в СД по ЗДДС
с вх.№ 16001169323/13.10.2008 г., за
данъчен период 01.09.2008 – 30.09.2008 г., подадена пред ТД на НАП – П., е
потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 20 002.80 лв., а действително установеният е 19 668.80 лева и е променила
резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за
възстановяване в размер на 20.74 лева, а действително установения е ДДС за
внасяне в размер на 313.26 лева, като е
приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 334.00 лева.
7.
През месец декември 2008 г., при водене на счетоводството е съставила документ
с невярно съдържание – дневник на покупките на „****“ ООД – П., в който е
отразила:
• данъчна фактура със завишени стойности с
№ ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 14 752.00 лева, с посочен доставчик „*****“ ООД – с.К., обл. С. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, при действително издадена от
посочения доставчик данъчна фактура с начислен данък с право на пълен данъчен
кредит в размер на 792.00 лева,
• данъчна фактура № ****г., с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 934.21 лева, с
посочен доставчик „***“ ЕООД – с. Б.р., обл.П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, без да е налице доставка по
смисъла на чл.6 от ЗДДС и
• данъчна фактура № **********/28.12.2008
г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
13 020.00 лева, с посочен доставчик „***“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, без
да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
а на 23.02.2009 г. е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 27 914. 21 лв. като
в СД по ЗДДС с вх. № 16-95 от 23.02.2009 г. -коригираща СД по ЗДДС с вх.№ 16001218384/13.01.2009 г., за данъчен период 01.12.2008 – 31.12.2008
г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“ от
декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 31 122.59 лв., а действително
установеният е 3 208. 38 лева и е променила резултата за периода, като в раздел
„В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на 3 578.94 лева, а
действително установения е ДДС за внасяне в размер на 31 493.15 лева, като е приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 27 914. 21 лева.
8. През месец април 2009 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности
с № **** г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2 172.80 лева, с посочен доставчик „***“ АД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***,
при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен
данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 1372.80 лева
а на
13.05.2009 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 800.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №
16001285562/13.05.2009 г., за данъчен
период 01.04.2009 г. – 30.04.2009 г., подадена пред ТД на НАП – П., е
потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 5 953.24 лв., а действително установеният е 5 153.24 лева и е променила
резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 2 835.36 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне
в размер на 3635.36 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в
размер на 800.00 лева.
9. През месец юли 2009 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности
с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 579.91 лева, с посочен доставчик „****“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****,
при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен
данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 99.91 лева,
а на
14.08.2009 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 480.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001341799/14.08.2009 г., за данъчен период 01.07.2009 г. –
31.07.2009 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“
от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 306.83 лв., а
действително установеният е 1 826.83 лева и е променила резултата за периода,
като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на
393.17 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 873.17 лева,
като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 480.00 лева.
10. През месец септември 2009 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности
с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1 444.08 лева, с посочен доставчик „****“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****,
при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен
данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 359.08 лева,
а на
14.10.2009 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 1 085.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №
16001374833/14.10.2009 г., за данъчен
период 01.09.2009 г. – 30.09.2009 г., подадена пред ТД на НАП – П., е
потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2 506.34 лв., а действително установеният е 1 421.34 лева и е променила
резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 3.99 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в
размер на 1 088.99 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в
размер на 1 085.00 лева.
11. През месец октомври 2009 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила данъчна фактура № ****г., с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 160 лева, с
посочен доставчик „***“ ЕООД – П. с ЕИК
по БУЛСТАТ: ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС
а на
16.11.2009 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 2 160.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №
16001394087/16.11.2009 г., за данъчен
период 01.10.2009 г. – 31.10.2009 г., подадена пред ТД на НАП – П., е
потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2 727.79 лв., а действително
установеният е 567.79 лева и е променила резултата за периода, като в раздел
„В“ от декларацията е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 1 809.19
лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 350.81лева, като
е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 2 160.00 лева.
12. През месец ноември 2009 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности
с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 24 700.34 лева, с посочен доставчик „****“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ:
****, при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен
данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 200.34 лева,
а на
14.12.2009 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 24 500.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №
16001411963/14.12.2009 г., за данъчен период
01.11.2009 г. – 30.11.2009 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила
неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26
199.52 лв., а действително установеният
е 1 699.52 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от
декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на 333.08 лева, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 24 833.08 лева, като е
приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 24 500.00 лева.
13. През месец декември 2009 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила данъчна фактура № ****г., с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 003.04 лева, с
посочен доставчик „***“ ЕООД – С. с ЕИК
по БУЛСТАТ: ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС,
а на
14.01.2010 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 5 003.04 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №
16001430264/14.01.2010 г., за данъчен
период 01.12.2009 г. – 31.12.2009 г., подадена пред ТД на НАП – П., е
потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 7 916.09 лв., а действително
установеният е 2 913.05 лева и е променила резултата за периода, като в раздел
„В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1 397.78 лева, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6 400.82 лева, като е
приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 5 003.04 лева.
14. През месец юни 2010 г., при водене на счетоводството
е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките на „****“ ООД
– П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности с №**** г., с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4
487.04 лева, с посочен доставчик „***“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, при
действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен данък с
право на пълен данъчен кредит в размер на 487.04 лева,
а на
14.07.2010 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 4 000.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №
16001539618/14.07.2010 г., за данъчен
период 01.06.2010 г. – 30.06.2010 г., подадена пред ТД на НАП – П., е
потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 8 636.74 лв., а действително
установеният е 4 636.74 лева и е променила резултата за периода, като в раздел
„В“ от декларацията е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 849.00
лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3 151.00 лева,
като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 4000.00 лева.
15. През месец юли 2010 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности
с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4 203.00 лева, с посочен доставчик „*****“ ООД – с.К., обл. С. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, при действително издадена от
посочения доставчик данъчна фактура с начислен данък с право на пълен данъчен
кредит в размер на 223.00 лева,
а на
16.08.2010 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 3 980.00 лв., като в СД
по ЗДДС с вх. № 16001558270/16.08.2010 г.,
за данъчен период 01.07.2010 г. – 31.07.2010 г., подадена пред ТД на НАП – П.,
е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 5 338.52 лв., а действително установеният е 1 358.52 лева и е променила
резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 1 163.88 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне
в размер на 5 143.88 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в
размер на 3 980.00 лева.
16. През месец септември 2010 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила:
• данъчна фактура със завишени стойности с
№ ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 9 727.84 лева, с посочен доставчик „*****“ ООД – с.К., обл. С. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, при действително издадена от
посочения доставчик данъчна фактура с начислен данък с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1 015.15 лева и
• данъчна фактура № ****г., с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 600.00 лева, с
посочен доставчик „*****“ ООД – с.К., обл. С. с ЕИК по
БУЛСТАТ: ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС,
а на
14.10.2010 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 13 312.69 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №
16001595814/14.10.2010 г., за данъчен
период 01.09.2010 г. – 30.09.2010 г., подадена пред ТД на НАП – П., е
потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 21 501.45 лв., а действително установеният е 8 188.76 лева и е променила
резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 9 973.65 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне
в размер на 23 286.34 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в
размер на 13 312.69 лева.
17. През месец ноември 2010 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности
с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 5 504.33 лева, с посочен доставчик „***“ ЕООД – С. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***,
при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен
данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 504.33 лева,
а на
14.12.2010 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 5 000.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001633540/14.12.2010 г., за данъчен период 01.11.2010 г. –
30.11.2010 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“
от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 11 675.32 лв., а действително установеният е 6 675.32
лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 9.16 лева, а действително установеният е
ДДС за внасяне в размер на 5 009.16 лева, като е приспаднала неследващ се
данъчен кредит в размер на 5 000.00 лева.
18. През месец декември 2010 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности
с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6 660.00 лева, с посочен доставчик „***“ ЕООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***,
при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен
данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 960.00 лева,
а на
13.01.2011 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 4 700.00 лв., като в СД
по ЗДДС с вх. № 16001649003/13.01.2011 г., за данъчен период 01.12.2010 г. –
31.12.2010 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“
от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12 528.10 лв., а действително установеният е 7 828.10
лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 82.80 лева, а действително установеният
е ДДС за внасяне в размер на 4 782.80 лева, като е приспаднала неследващ се
данъчен кредит в размер на 4 700.00 лева.
19.
През месец февруари 2011 г., при водене
на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на
покупките на „****“ ООД – П., в който е отразила данъчна фактура със завишени
стойности с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 11 455.30 лева, с посочен доставчик „***“ ООД – С. с ЕИК по
БУЛСТАТ: 1***, при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура
с начислен данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 455.30 лева.
а на
13.03.2011 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 10 000.00 лв., като в СД
по ЗДДС с вх. № 16001687692/13.03.2011 г., за данъчен период 01.02.2011 г. –
28.02.2011 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“
от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 16 482.78 лв., а действително установеният е 6 482.78
лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 17 400.75 лева, а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 27 400.75 лева, като е приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 10 000.00 лева.
20. През
април 2011 г., при водене на счетоводството е съставила документ с невярно
съдържание – дневник на покупките на „****“ ООД – П., в който е отразила:
• данъчна фактура със завишени стойности с
№ ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2 226.34 лева, с посочен доставчик „***“ ООД – С. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***,
при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен
данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 226.34 лева и
• данъчна фактура със завишени стойности с
№ ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1 637.53 лева, с посочен доставчик „***“ ЕООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***,
при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен
данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 343.53 лева,
а на
16.05.2011 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 1 294.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001730055/16.05.2011
г., за данъчен период 01.04.2011 г. – 30.04.2011 г., подадена пред ТД на НАП – П.,
е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 24 924.71 лв., а действително
установеният е 23 630.71 лева и е променила резултата за периода, като в раздел
„В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1 653.50 лева, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2 947.50 лева, като е
приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 1 294.00 лева.
21. През месец май 2011 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила повторно, на отделен ред, с добавяне на
допълнителна цифра „0“ към номера, данъчна фактура № ****г., с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 620.00 лева, с
посочен доставчик „***“ АД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с предмет на доставката:
„електроенергия“, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, при
наличие на действително издадена от посочения доставчик фактура с № ****г., с
предмет на доставката „присъединяване мощност“, с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 1 620.00 лева.
а на
14.06.2011 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 1 620.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001747610/14.06.2011
г., за данъчен период 01.05.2011 г. – 31.05.2011 г., подадена пред ТД на НАП – П.,
е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 12 382.50 лв., а действително установеният е 10 762.50 лева и е променила
резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 7 989.12 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне
в размер на 9 609.12 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в
размер на 1 620.00 лева.
22. През месец август 2011 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила повторно, на отделен ред, данъчна
фактура № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 1 338.36 лева, с посочен доставчик „***“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ:
***, с предмет на доставката: „строителни материали“, без да е налице доставка
по смисъла на чл.9 от ЗДДС.
а на
14.09.2011 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 1 338.36 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №
163421101766890/14.09.2011 г., за данъчен период 01.08.2011 г. – 31.08.2011 г.,
подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“ от
декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 445.85 лв., а действително
установеният е 9 107.49 лева и е променила резултата за периода, като в раздел
„В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1 735.44 лева, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3 073.80 лева, като е
приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 1338.36 лева.
23. През
месец октомври 2011 г., при
водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на
покупките на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени
стойности с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 5 165.75 лева, с посочен доставчик „***“ ООД – П. с ЕИК по
БУЛСТАТ: ****, при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура
с начислен данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 825.75 лева,
а на
14.11.2011 г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 4 340.00 лв., като в СД
по ЗДДС с вх. № 163421102282897/14.11.2011 г., за данъчен период 01.10.2011 г.
– 31.10.2011 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел
„Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 19 797.55 лв., а
действително установеният е 15 457.55 лева и е променила резултата за периода,
като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на 12
543.89 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 16
883.89 лева, като е приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 4 340.00 лева - престъпление по чл.255,
ал.3 вр. ал.1, т.2 предл.1,
т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Делото бе разгледано по реда на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимата признание на фактите
по обвинителния акт. В хода на съдебните прения, представителят на
Прокуратурата, поддържа обвинението, така както е повдигнато, счита, че от
доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с
отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, с оглед данните
за личността на подсъдимата, и предвид обстоятелството, че делото се разглежда
по реда на глава 27 от НПК, да се наложи наказание Лишаване от свобода, при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, ориентирано към минимума на
предвиденото в закона, същото да се намали с 1/3 и да се изтърпи при
първоначален строг режим. Предлага освен това, да се групират наказанията на
подсъдимата по настоящото дело и по осъжданията й до момента, като се определи
едно общо най-тежко измежду тях, и се приспадне изтърпяната до момента част от
наказанията по предходните дела. Прокурора предлага да не се налага
съпътстващото наказание Конфискация, предвид липсата на имущество към което то
да се насочи, а направените по делото разноски - да се възложат на подсъдимата.
Защитата
на подсъдимата, в лицето на адв.В. М., не оспорва
фактите по делото, предлага, съдът да наложи наказание Лишаване от свобода, към
минимума, което да се намали с 1/3, да се определи общо наказание с това по
предходните осъждания и то да се приспадне изцяло от вече изтърпените
наказания.
Подсъдимата
А.П. лично, се разкайва за извършеното, моли за по-ниско наказание, заяви, че
това е последното от поредицата нейни дела, като вече си е взела поука и моли
за шанс да започне живота си на чисто, без да се налага да влиза отново в
Затвора, където е престояла общо 5 години и 2 месеца по предходните й
осъждания.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.
чл.373, ал.3 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата
А.Н.П. е родена на ***г***, жител и живуща ***, българка, българска гражданка,
с висше образование, омъжена, осъждана, ЕГН **********.
Подс.А.П. призна изцяло фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
Подс.А.П. има завършено висше
икономическо образование със специалност
„счетоводство и контрол“. През 1997 г. започнала работа като счетоводител в
счетоводна кантора на свой роднина, а от 2005 г. започнала свободна практика,
през ЕТ *** – „А.П.“*** ООД, в което била в съдружие с дъщеря си, свидетелката Г.
П.. До настоящия момент е осъждана многократно за извършени престъпления от
особената част на НК: през 2008 г. от Районен съд гр. П. по чл.78а НК на 1 000
лв. глоба за престъпление по чл.308, ал.1, НК за извършени деяния за периода
16.10.2002 – 31.08.2004 г. Второто й осъждане е на 1 година и 6 месеца лишаване
от свобода за престъпление по чл.212б, ал.1, т.1 НК за извършено деяние за
периода 01.04.2010 – 16.04.2010 г. Изпълнението на наказанието е отложено за
срок от четири години. Присъдата е влязла в сила на 16.11.2012 г. Третото й
осъждане е на четири месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.309 НК за
извършено деяние през месец декември 2011 г. Изпълнението на наказанието й е
отложено с изпитателен срок от 3 години. Присъдата е влязла в законна сила на
02.02.2012 г. С влязло в сила определение от
22.06.2013 г. по НОХД № 2357/2013 г. на РС гр.П. е осъдена на 1г. 6м. пробация за престъпление по чл.310, ал.1 вр. чл.308 НК. С влязло в сила определение от 01.07.2013 г.
по НОХД № 3704/2013 г. на РС гр.П. за извършено престъпление по чл.277а, ал.2 вр. ал.1 от НК е осъдена на 6 м. лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. С влязла в
законна сила на 11.07.2013 г. присъда № 47/06.02.2013 г. по НОХД 7654/2012 г.
на РС гр.П. е осъдена на 2 г. и 8 м.
лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, за извършено за
периода 19.01.2009 – 25.05.2009 г. престъпление по чл.212, ал.4 вр.ал.1 НК. Освен това е осъждана с влезли в сила съдебни
актове за престъпления по чл.255, ал.3 вр. ал.1 НК
като всичките й осъждания са групирани и й е наложено общо наказание в размер
на 5 години и 2 месеца лишаване от свобода, което е изтърпяно в Затвора
гр.Сливен при първоначален строг режим.
„****“ ООД/ ЕООД – П., с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, било регистрирано през 2005
г. със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „***“ № 57. Основният
предмет на дейност на дружеството бил: „Цялостно строителство на сгради и
строителни съоръжения“. До месец април 2008 г. собственици на капитала,
управители и представители на „****“ ООД били св. М. Г. и С. П. М.. След
смъртта на последния, в дружеството, като съдружник, встъпил синът му – св. П.
М.. Предметът на дейност бил запазен. Управлението и представителството на „****“
ООД следвало да се осъществява от двамата съдружници
св. Г. и св. М., които са брат и сестра – заедно и поотделно. В края на месец
ноември 2012 г., св. М. Г. напуснала „****“ ООД, като прехвърлила своята част
от капитала на дружеството на брат си – св. П. М.. Считано от 11.01.2013 г.
правно-организационната форма на дружеството била променена от ООД на ЕООД,
като св. П. М. станал едноличен собственик на капитала, управител и
представител. Последното е от значение, доколкото установява, че за
инкриминирания по делото период - месец декември 2007 г. до месец ноември 2011
г. дружеството „****“ е било ООД, като макар и двамата съдружници
да били с равни права и представителна
власт относно управлението му, дейността била ръководена от св. П. М.. „****“
ООД е било регистрирано по ЗДДС считано от 28.08.2006 г. Като лице, регистрирано
по ЗДДС, в съответствие с чл.125 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС „****“ ООД следвало да подава ежемесечно,
за всеки данъчен период, справки-декларации по образец, съставени въз основа на
отчетните регистри по чл.124 ЗДДС – дневници на покупките и дневници на
продажбите, с изключение на случаите по чл.157.
Разпоредбите на чл.124, ал.1 от ЗДДС и на чл.113, ал.1 от ППЗДДС
въвеждат задължение за лицата, регистрирани по ЗДДС, да водят аналитични
регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията
за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, със съдържание,
съгласно изискванията на закона и на правилника за прилагането му. Оформянето и
подаването в ТД на НАП на СД по ЗДДС и съответните отчетни регистри за
покупките и продажбите, изискуеми във връзка с регистрацията на „****“ ООД като
ДЗЛ по ЗДДС, се извършвало от счетоводната кантора на подс.
П., по силата на сключен договор за счетоводно-консултантски услуги от
01.07.2006 г. и упълномощаване от страна на собственика на дружеството,
включително и с правомощия да го представлява пред данъчната администрация във
връзка с извършвани проверки и ревизии. Съгласно показанията на св. П. М., подс. П. извършвала редовно и в срок оформянето и
оповестяването на документацията, изискуема по силата на ЗДДС и ППЗДДС. Тази
дейност извършвала за времето от 01.07.2006 г. до края на 2011 г. В периода от 31.10.2007 г. до 29.12.2011 г. подс. П. подавала посочените документи в ТД на НАП – П. от
името на „****“ ООД – П. по електронен път с УЕП/ КЕП на „****“ ЕООД (собственост на брат й) – до 06.08.2010 г., а
след тази таза с УЕП/КЕП на „**** П.“ ООД. И за двете фирми като титуляр на
електронния подпис била посочена дъщеря й – св. Г. П.. От показанията на свидетелите: Г. П., В. Д.,
Б. А., М. К., С. К.(М.) – счетоводители в кантората на подсъдимата, както и от
обясненията на последната, се установява, че всеки един от клиентите, в това
число и „****“ ООД, представял първичните счетоводни документи в счетоводната
кантора, като оперативните счетоводители предприемали въвеждане на данните от
тях чрез използвания счетоводен софтуер „****“. Дейността на счетоводната
кантора и ръководството на счетоводителите се извършвали от подс.
П., макар че дъщеря й – св.Г. П. формално била посочена за управител на
кантората, както и за титуляр на електронния подпис, чрез който се подавали СД
и отчетните регистри на клиентите по ЗДДС. Св. Г. П. не извършвала дейност по
оперативно счетоводство, а по-скоро, съгласно показанията на свидетелите, е
изпълнявала спомагателни административни функции, като посещение на различни
институции, носене на документи и др. След като оперативните счетоводители
въведат всичките фактури в дневниците за покупките и в дневниците за продажбите
за даден клиент, пристъпвали към оформяне на СД по ЗДДС (автоматично генерирана
от счетоводния софтуер), след което предавали изготвените документи на подс. П. за проверка и одобрение. При необходимост от
корекции, същата ги нанасяла, като единствено тя оформяла и крайният резултат в
СД по ЗДДС преди да пристъпи към подаването им в ТД на НАП. В хода на разследването тези обстоятелства са
констатирани въз основа на показанията на свидетелите: Б. Н.-А., М. К., В. Д.,
С. М. (К.), П. М., както и от обясненията на самата подсъдима. В показанията си св. П. М. твърди, че подс. П. никога не му предявявала на хартиен носител за
запознаване и подпис изготвяните от нея отчетни регистри и СД по ЗДДС, тъй като
подавала същите в ТД на НАП по електронен път с електронния подпис на кантората
й. Той си водел паралелна счетоводна отчетност, като стриктно следял салдото по
документооборота на „****“ ООД и в края на всеки отчетен период бил наясно със
счетоводните резултати, които сравнявал с получените при осчетоводяването от
страна на подсъдимата. В повечето случаи липсвали съществени различия, а при
наличие на такива – те били минимални, поради което и подс.
П. се ползвала с неговото доверие. В същия смисъл са и обясненията на подс. П., както и показанията на свидетелите М. К., Б. Н.-А.
и С. М. (К.). Фактурите, получавани и издавани от „****“ ООД, били подписвани
първоначално от покойният Ст. М. като управител на дружеството, а в последствие
от св. П. М.. Поради доверието, което имал на подсъдимата, той бил предоставил
в кантората й печат на дружеството, касов апарат, празни кочани с фактури,
както и целият счетоводен архив. Освен това, подс. П.
водела счетоводната отчетност и на друго негово дружество – „***“ ЕООД. През октомври 2009 г. доверието
на св. П. М. в ****ността на подс.
П. било разклатено, поради възникнали задължения на „***“ ЕООД за социално
осигуряване, за които свидетелят не подозирал, тъй като ежемесечно предоставял
в счетоводната кантора дължимите суми, включително и за ДДС. Обясненията на подсъдимата
били, че е внесла предоставените й от управителя на „***“ ЕООД суми за
осигуровки, но от приходната администрация били допуснали грешка, във връзка с
която тя подала коригираща декларация. Задължението било в размер на 21 000
лева, като последвал запор върху банковите сметки на „***“ ЕООД, от които
данъчните органи изтеглили 11 000 лева за погасяване на дълга. В резултат св.
П. М. прибрал кочаните с фактури за „****“ ООД и за „***“ ЕООД, както и
касовият апарат при себе си. От началото на 2010 г. , според твърденията му,
започнал сам да внася задълженията на дружеството си за данъци и осигурителни
вноски по данните, които подсъдимата му съобщавала за всеки данъчен период.
През декември 2011 г. подс. П. била задържана от
органите на МВР, а през месец февруари на 2012 г. бил излъчен репортаж по
„Господари на ефира“ за злоупотреби, които същата извършвала при водене на
счетоводството на различни фирми. Тези събития окончателно снели доверието на
св. П. М. към подс. П., което го накарало да прекрати
договора си с нея за счетоводно обслужване и да изиска счетоводния си архив.
Междувременно, на 22.04.2012 г., подс. П. отново била
задържана в следствения арест, като на 25.04.2012 г. спрямо нея била взета и
МНО „задържане под стража“ по ДП № 84/ 2012 г. по описа на ОСО при ОП- П.. Св.
П.М. успял да получи част от счетоводните документи на „****“ ООД от
служителките на кантората на подсъдимата – св. Б. Н.-А. и св. С. М. (К.).
Установил липса на счетоводни документи, както и наличието на фактури, за чието
издаване не знаел. От началото на 2012 г.
св. П. М. започнал да подава СД по ЗДДС, дневници за покупки и дневници
за продажби на „****“ ООД по електронен път с електронен подпис на името на
дружеството. Св. Б. Н.-А. за известно време му помагала с въвеждането на
данните в отчетните регистри. Годишното приключване, както и оформянето и
подаването на ГДД и ГФО за 2011 г. било
извършено от счетоводната кантора на подсъдимата. В началото на 2013 г.
счетоводното обслужване на „****“ ООД било поето от св. Е. С. със счетоводна
кантора „Рекаунт“ ЕООД. На 17.12.2014 г. „****“ ООД
било дерегистрирано по ЗДДС, а считано от 23.06.2015
г. – търговската му дейност – прекратена, съгласно решение № 372/ 17.06.2015 г.
на ПОС, с което дружеството било обявено в несъстоятелност. Разчетите на „****“
ООД по ЗДДС за инкриминирания по делото период били обект на две ревизионни
производства: Първото от тях протекло в периода от месец ноември 2012 г. до
месец март 2013 г., като било проведено от инспектори по приходите към ИРМ/Офис
Кърджали на ТД на НАП – П.. Същото приключило с издаването на РД № 1300295/
08.03.2013 г. и РА № *********/ 09.04.2013 г., връчени на св. П. М.. Ревизията
обхванала разчетите на „****“ ООД във връзка с прилагането на ЗДДС за два
данъчни периода: от 01.12.2009 г. до 31.12.2009 г. и от 01.02.2011 г. до
28.02.2011 г. Установени били задължения за ДДС в общ размер на 16 458.34 лева,
която сума данъчнозадълженото лице /ДЗЛ/ приспаднало от данъчните си задължения
без да са били налице основания за това. В хода на ревизионното производство
св. П. М. извършил корекция на неправомерно приспаднатия ДДС с ПДК за периодите
декември 2009 г. и февруари 2011 г., което било отразено в дневник за покупките
и в СД по ЗДДС за месец ноември 2012 г. В резултат, в хода на ревизията били
начислени единствено лихви за закъснение в размер на 3 323.74 лева. Второто
ревизионно производство било проведено в периода от месец септември 2013 г. до
месец април 2014 г. Същото започнало по сигнал на ОП – П.. Екипът от ревизори се състоял от св. М.
Радева и св. Д. Е. от ТД на НАП – П.. Обхватът на ревизията включвал разчетите
на „****“ ООД по ЗДДС за периода от 01.12.2007 г. до 30.11.2013 г., с
изключение на данъчни периоди месец декември 2009 г. и месец февруари 2011 г.,
за които вече е имало предходна данъчна ревизия. Освен това, предмет на
ревизията били и разчетите на дружеството за КД по ЗКПО за периода от 2007 г.
до 2012 г. (вкл.), както и за осигурителни вноски за ДОО и ЗО. Ревизиращият
екип установил грешки при изготвянето на дневниците за покупки и за продажби,
съответно и при СД по ЗДДС за „****“ ООД за ревизирания период. Констатирано
било включване в дневниците за покупки на данъчни фактури за покупки, без
въобще да са налице доставки на стоки и/или услуги през съответния период, на данъчни
фактури за действително реализирани покупки, но със завишени стойности на
данъчната основа и на данъка с право на данъчен кредит или повторно вписване на
вече въведени такива. В дневниците за продажби били включвани данъчни фактури
за извършени доставки на стоки и/или услуги от „****“ ООД, за които
собственикът и управител на дружеството св. П. М. е заявил, че не е знаел,
както и че не е извършвал такива. За нарушенията, допускани от подс. П. при осчетоводяване на дейността на дружеството му,
св. П. М. разбрал едва през месеците юли и септември 2013 г. по повод на
разпитите му в качеството на свидетел по ДП № 84/ 2012 г. по описа на ОСО при
ОП – П.. В тази връзка още в самото начало на ревизионното производство през
данъчен период месец ноември 2013 г. той анулирал продажните фактури, които са
били издавани без неговото знание, като уведомил за това дружествата, посочени
в тях като получатели. Данъчната основа на анулираните продажни фактури била на
обща стойност 588 405.33 лева, а начисленият по тях ДДС в общ размер на 117
681.07 лева. Ревизиращият екип установил, че повечето от дружествата,
получатели по анулираните от св. П. М. продажни фактури, са били счетоводно
обслужвани от подс. А.П.. Извършена била и корекция
на всички покупни фактури, които били неправомерно включени в дневниците за
покупки на дружеството със завишена данъчна основа и завишен ДДС, както и на
тези, по които нямало реални доставки на стоки и/или услуги. Данъчната основа
на корекцията за целия ревизиран период била в размер на 645 291.30 лева, а
данъчният кредит – на 128 858.26 лева. Корекциите намерили отражение и в
подадената от дружеството СД по ЗДДС за данъчен период месец ноември 2013 г.
Ревизиращият екип признал направените от управителя на „****“ ООД корекции,
като в резултат на тях били установени задължения за ДДС за внасяне в размер на
16 566.18 лева, което представлява сборът от деклариран, но невнесен от
дружеството ДДС за данъчен период октомври 2013 г. в размер на 5388.99 лева и деклариран
ДДС за данъчен период ноември 2013 г. в размер на 11 777.19 лева, формиран от
разликата между данъчния кредит по всички покупни фактури, за които е било
установено не****но отразяване в дневниците за покупки, и начисления ДДС по
продажбите, за които не се е установила реалност на сделката. Върху посочената
сума са били начислени и лихви за просрочие с общ
размер 59633.42 лева. Към момента на приключване на досъдебното производство
дължимия данък и лихвите върху задължението не са били внесени. Ревизионното
производство е приключило с издаването на РД № 1400844/11.04.2014 г. и РА №
*********/ 13.06.2014 г., обжалван по административен ред пред директора на
ОДОП – П., който постановил Решение № 907/ 11.09.2014 г., с което го е
потвърдил в частта относно установените задължения на „****“ ООД по ЗДДС и
начислените върху техния размер лихви за просрочие.
РА № *********/ 13.06.2014 г. влязъл в сила на 30.12.2014 г.
През инкриминирания период, „****“ ООД извършвало цялостно строителство на
сгради. В тази връзка продажбите, които дружеството реализирало били в
значително малък обем в сравнение с доставките на стоки/материали и/или услуги
за извършване на дейността. Подс. П. се възползвала
от това обстоятелство. Без знанието на управителя на дружеството същата
издавала фактури за продажби от името на „****“ ООД към други дружества, които
обслужвала счетоводно, за да коригира резултатите им по ЗДДС към намаляване на
дължимия ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване. Тези фактури отразявала в
дневниците за продажби на „****“ ООД и в СД по ЗДДС в съответните данъчни
периоди, като начислявала и декларирала ДДС за облагаемите продажби, който
ставал дължим при издаването на съответния данъчен документ (продажна фактура).
В същото време подсъдимата е била наясно, че управителя на „****“ ООД си води
паралелно счетоводна отчетност, като следи стриктно за салдото по
документооборота (размер на ДДС по издаваните фактури за продажби и размер на
данъчния кредит по получавани фактури за покупки) и в края на всеки отчетен
период сравнявал получените резултати с осчетоводените от нея. В тази връзка подсъдимата
се стремяла да намали данъчните резултатите на дружеството с размера на
изискуемия данък по издадените от нея фактури за нереални доставки. Това
намаляване постигала по няколко начина: като включвала в дневниците за покупки
на „****“ ООД данъчни фактури за покупки без да са били налице доставки на
стоки и/или услуги за съответния данъчен период, като обикновено издавала тези
фактури от името на други дружества, които обслужвала счетоводно, или включвала
в дневниците за покупки фактури за действително реализирани покупки, но със
завишени стойности на данъчната основа и на данъка с право на данъчен кредит
или отразявала едни и същи фактури за реални доставки повторно, на отделен ред
в дневниците за покупки, но с минимални корекции в някои от реквизитите им. Подсъдимата
била добре запозната с данъчното законодателство и въведения в страната ред за
установяване и плащане на данъчните задължения. Била е наясно с изискванията на
Закона за счетоводството относно счетоводното отчитане на дейността на
предприятията, счетоводните документи и представяне на счетоводната информация.
В тази връзка, знаейки че съгласно разпоредбите на ЗДДС данъчните задължения се
установяват въз основа на декларираните от ДЗЛ резултати от упражняваната
стопанска дейност, удостоверени с представените от тях и изискуеми по закон
отчетни счетоводни регистри и декларации, подсъдимата е водела счетоводството
на „****“ ООД за инкриминирания период по описания по-горе начин. Същата се е
стремяла и постигала целта си за определени данъчни периоди, изчерпателно
посочени в повдигнатото й и предявено обвинение, привидно да увеличава
данъчният кредит до размер, който превишава или е приблизително равен на
начисления ДДС по продажбите, като разликата да представлява данък за
възстановяване или данък за внасяне, но в по-малък размер. Св. П. М. не е бил
наясно със систематично и целенасочено извършваните от подсъдимата нарушения на
данъчното и счетоводно законодателство, макар и да е контролирал крайния
резултат от стопанската си дейност за всеки данъчен период. Подаването на
отчетните регистри и СД по ЗДДС в ТД на НАП по електронен път с електронния
подпис на счетоводната кантора на подс. П., при което
той не се е запознавал със съдържанието на документите, го е възпрепятствало да
узнае своевременно и да възпрепятства престъпното й поведение. Данъчните
периоди, за които в хода на разследването се установява, че подс.
П. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения, като е
съставяла документи с невярно съдържание при водене на счетоводството: отчетни
регистри – дневници за покупките на „****“ ООД/ ЕООД – гр. П., в които е
отразила данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и данъчни фактури със
завишени стойности, приспаднала е неследващ се данъчен кредит и е потвърдила
неистина в подадени пред ТД на НАП декларации, които се изискват по силата на
ЗДДС и ППЗДДС, са: декември 2007 г., април, юни, юли, септември и декември 2008
г., април, юли, септември, октомври, ноември и декември 2009 г., юни, юли,
септември, ноември и декември 2010 г., февруари, април, май, август и октомври
2011 г., а именно:
1. За данъчен период месец
декември 2007 г.:
В дневникът за покупките на „****“ ООД била отразена данъчна фактура № ***г.
с доставчик „****“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****. Посоченото дружество било
регистрирано по през 2006 г. със съдружници В. Б. и Д.
И. – с равни права като управители и представители. Считано от 27.12.2006 г. „
***“ ООД било регистрирано и по ЗДДС. Основната дейност на дружеството била
проектиране, доставка, монтаж, гаранционен и извънгаранционен сервиз на асансьорни уредби. На 04.07.2007 г., между „****“ ООД и „
***“ ООД бил сключен договор за изпълнение (папка 2, л.44) относно „доставка и
монтаж на асансьорна уредба“. От показанията на св.
Д. И.се установява, че асансьорната уредба била
предназначена за строена от „****“ ООД към 2007 – 2008 г. жилищна сграда в гр. П.,
ул. *** № 78. Фактура № ***г. (папка 2, л.40-41) била издадена от „
***“ ООД за извършено авансово плащане по договора с данъчна основа (ДО) – 12
000 лева и начислен ДДС – 2 400 лева, като с посочените стойности е била
включена и в дневникът за продажби на доставчика по ЗДДС за данъчен период –
декември 2007 г. и декларирана в подадена СД по ЗДДС. Същата била оформена от св. Д. И., който
потвърждава доставката и разплащането й от „****“ ООД, последното - извършено
по банков път и отразено при доставчика
в счетоводен регистър на сметка 503-банка. През посочения данъчен период
Фактура № ***г., издадена от „ ***“ ООД,
била включена от подс. П. в дневникът за покупки по
ЗДДС на „****“ ООД с ДО - 57 000 лева и
с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 11
400.00 лева. Същата допуснала „умишлена техническа грешка“ при отразяването на
действителните стойности по посочената фактура, за да прикрие издадени и
включени в дневникът за продажби на дружеството за същия данъчен период и без
знанието на св. П. М. продажни фактури
към „****“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ООД с общ размер на ДО - 55 900 лева и
начислен ДДС, който следвало да бъде внесен - 11 180 лева. В СД по ЗДДС с вх. №
1041689/ 14.01.2008 г., за данъчен период 01.12.2007 – 31.12.2007 г., която подс. П. ***, посочила същият завишен размер на ДДС с ПДК
за покупката по фактура № ***г. По този
начин е потвърдила неистина в раздел Б от декларацията, отразявайки данък по
доставките с ПДК в размер на 15 837.20 лв., като добре е знаела, че
действителният размер е 6 837.20 лева. Несъответствието, което е в размер на
9000 лева, представлява разликата между размерът на декларираният по сделката с
„ ***“ ООД ДДС с ПДК от 11 400 лева и
размерът на действително начисленият от доставчика данък от 2 400 лева. Подсъдимата
била наясно, че за тази разлика от 9000 лева „****“ ООД няма право на данъчен
кредит, но същият бил неправомерно приспаднат чрез депозирането на СД по
ЗДДС. В раздел В от СД по ЗДДС с вх. №
1041689/ 14.01.2008 г., подсъдимата декларирала ДДС за възстановяване в размер
на 1 476.45 лева, а в действителност „****“ ООД е следвало да внесе ДДС в
размер на 7 523,55 лева (разликата между начисления ДДС за извършени продажби
14 360.75 лева и действително установеният размер на ДДС с ПДК, който да бъде
приспаднат от 6 837.20 лева). Избегнатото по този начин данъчно задължение е в
размер на 9000 лева (сборът от ДДС за възстановяване 1476.45 лева, за което не
са били налице основания и размерът на ДДС за внасяне 7 523.55 лева). Изложеното
се потвърждава и от констатациите на проведените по делото ССчЕ
(основна и допълнителна). Същото е намерило отражение в пункт 1 от повдигнатото
и предявено на подс. П. обвинение.
2. За данъчен период месец
април 2008 г.:
През месец април 2008 г, при водене на счетоводството на „****“ ООД, подс. П. отразила в
дневника за покупките на дружеството данъчна фактура с № *** г., с доставчик „****“
ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: **** с ДО 28122.62 лева и начислен ДДС при
доставките с ПДК в размер на 5 624.53 лева. Предметът на доставката бил
„строителни материали“. „****“ ООД – П. било регистрирано в ПОС през 2006 г.
Негов управител (вкл. и към април 2008 г.) бил св. Д. А., който притежавал и
дял от дружествения капитал. Основният предмет на дейност на дружеството бил
търговия със строителни материали на едро и дребно, която се осъществявала в
четири склада за строителни материали на територията на гр. П. и в гр. А.. Към
инкриминирания по делото данъчен период
„****“ ООД – П. имало регистрация по ЗДДС към ТД на НАП – П., която е с
начална дата 29.09.2006 г. и крайна дата
03.05.2011 г., когато е била извършена дерегистрация.
Счетоводител на дружеството е била св. Е. Д.. В показанията си управителя на „****“
ООД – св Д. А. потвърждава, че „****“ ООД било клиент
на дружеството, макар и да не е запознат пряко с негов управител, представител
или собственик, както и с предмета на дейност. С клиентите на „****“ ООД
работели търговците, назначени към дружеството. От показанията на св. Д. се
установява, че фактурите за продажби към клиентите на дружеството се издавали в
търговските обекти – складовете, като били оформяни чрез складов софтуер.
Същата потвърждава издаването на фактура №*** г. от „****“ ООД – П. на „****“ ООД, като пояснява, че е била оформена
в Централния склад на доставчика в гр. П., ул. „****“ и е с предмет продажба на
тухли и „екстра“, включваща товарене, разтоварване и транспорт. Заплащането е
било извършено в брой. На 20.07.2010 г. била регистрирана промяна в
собствеността на дружеството, като едноличен собственик на капитала и управител
на „****“ ООД (след тази дата – ЕООД) станал св. Ст. Д.. Същият заявил, че не
разполага със счетоводен архив на дружеството, поради което депозирал писмено
съгласие по чл.74, ал.2, т.1 от ДОПК за разкриване на данъчна и осигурителна
информация за „****“ ООД за инкриминирания по делото период. От ТД на НАП са
изискани копия на отчетните регистри на дружеството и подаваните СД по ЗДДС.
При преглед на същите, както и от констатациите на ССчЕ
се установява, че фактура № *** г. е била действително издадена от доставчика „****“
ООД – П., като е била отразена в дневникът му за продажби и СД по ЗДДС за
данъчен период октомври 2008 г., с ДО - 1072.67 лева и ДДС с ПДК – 214.53 лева.
От това следва, че въвеждайки посочената фактура в дневникът за покупки на „****“
ООД за данъчен период април 2008 г. със завишена стойност на ДДС с ПДК в размер
на 5624.53 лева, подс. П. е извършила невярно
документиране. Разликата между действителния размер на ДДС с ПДК по фактурата и
вписаният от подсъдимата е 5 410 лева. В подадената от нея пред ТД на НАП – П.
СД по ЗДДС с вх. № 16001098283/ 13.05.2008 г., за данъчен период 01.04.2008 –
30.04.2008 г., посочила същият неверен размер на ДДС с ПДК за покупката по
фактура № *** г. Тези действия на подсъдимата били с цел да намали размера и да
прикрие начислен и деклариран ДДС в общ размер на 7186.67 лева по издадени от
нея, без знанието на св. П. М., фактури за продажби от името на „****“ ООД към
„****“ ЕООД, „****“ ЕООД и ЕТ „****“, по които не били налице реални доставки
на стоки и /или услуги. Посочвайки в раздел от Б от СД по ЗДДС с вх. №
16001098283/ 13.05.2008 г. размер на ДДС с ПДК – 7 177.03 лева, като е знаела,
че за частта от 5 410 лева, възлизаща на разликата между 5 624.53 лева и
действително начисления размер по сделката с „****“ ООД от 214.53 лева, „****“
ООД няма право на данъчен кредит, подс. П. е
потвърдила неистина в подадената от нея декларация. Проведената по делото ССчЕ определя действителния размер на ДДС с ПДК за данъчен
период април 2008 г. в размер на 1 767.03 лева (7 177.03 лв. – 5410 лв.). Подсъдимата
променила данъчните резултати на „****“ ООД за данъчен период април 2008 г.,
като в раздел В от СД по ЗДДС с вх. № 16001098283/ 13.05.2008 г. декларирала
ДДС за внасяне в размер на 1 509.64 лева, като е знаела, че действителния
резултат се равнява на разликата между начисления ДДС по продажбите в раздел А
– 8686.67 лева и реалния ДДС с ПДК в раздел Б на декларацията в размер на 1 767.03 лева. „****“ ООД е
следвало да внесе ДДС в размер на 6 919.64 лева. В конкретния случай
действително дължимият от „****“ ООД данък бил занижен с размера на
неправомерно приспаднатия ДДС с ПДК от 5 410 лева, което е и размера на
данъчното задължение, чието установяване и плащане е било избегнато. Това се
потвърждава от показанията на свидетелите П. М., Д. А., Е. Д., Ст. Д., приложена
по делото данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл.72, ал.1 от ДОПК
за „****“ ООД, както и от заключението по проведената ССчЕ.
3. За данъчен период месец юни
2008 г.:
През посочения данъчен период „****“ ООД закупило бетон от „****“ ЕООД – П.,
с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, като в обхвата на сключената сделка се включвали и
„изпомпване и транспорт“. Издадена била фактура №**** г. с ДО 1871.40 лева и
ДДС с ПДК – 374.28 лева. „****“ ЕООД било учредено през 2005 г. Същото било
управлявано и представлявано от П. А. (неустановен по делото). В периода от
23.03.2006 г. до 20.04.2011 г. било регистрирано по ЗДДС към ТД на НАП – П..
Основният предмет на дейност на „****“ ЕООД бил търговия със строителни машини,
пътно-строителна техника, камиони, автобуси и др., както и производство на
бетон. С решение № 187/ 15.04.2011 г. дружеството е било обявено в
несъстоятелност, като му е бил назначен временен синдик – адв.
Г. Г.. Последният е разпитан по делото в качеството на свидетел, като е
представил и заверено копие на фактура**** г., издадена от „****“ ЕООД на „****“
ООД, в едно с три броя експедиционни бележки за превоз на бетон. В същия
данъчен период, без знанието на управителя „****“ ООД, подс.
П. издала данъчни фактури за продажби от името на дружеството към други две
дружества, които обслужвала счетоводно: „****“ ЕООД и „***“ ООД, по които
начислила ДДС в общ размер на 7 400 лева. Тези фактури били включени в
дневниците за продажби на „****“ ООД за данъчен период юни 2008 г., макар че
нямало реални сделки по тях. Съответно, начисленият ДДС по посочените фактури
намерил отражение и в декларирания резултат в раздел А на подадената СД по ЗДДС
за периода, като при декларирането му подлежал на внасяне в бюджета. За да
прикрие тези свои действия, подсъдимата решила да промени данъчния резултат за
периода, като вписала действително издадена фактура за доставка №**** г. от „****“
ЕООД в дневникът за покупки на „****“ ООД със завишени стойности на ДО от
1871.40 лв. на 27 971.40 и ДДС с ПДК от 374.28 лв. на 5594.28 лв. В конкретният
случай разликата между действително начисления при доставчика ДДС с ПДК по
фактурата и вписания в отчетният регистър на покупките на „****“ ООД била в
размер на 5 220 лева. Посочената сума била включена в раздел Б на
подадената пред ТД на НАП от подс. П. СД по ЗДДС с вх. № 16001127861/ 14.07.2008 г. за
данъчен период 01.06.2008 – 30.06.2008 г., като част от общия размер на ДДС с
ПДК, посочен като 7 303.85 лева. Подсъдимата е била наясно, че действителният
размер на данъка, който ДЗЛ има право да приспадне от задълженията си за
начислен ДДС за продажбите е 2 083.85 лв. (7 303.85 лв. – 5 220 лв.). По този
начин и в дневникът за покупки и в подадената СД по ЗДДС тя потвърдила неистина
относно доставката от страна на „****“ ЕООД. Действителният размер на ДДС за
внасяне от „****“ ООД за данъчния период възлизал на разликата между начислен
ДДС за продажбите 7 400 лв. и ДДС с ПДК
за покупки – 2 083.85 лева. т.е. в размер на 5 316.15 лв. Вместо да декларира
този размер, в раздел В от СД по ЗДДС с вх. № 16001127861/ 14.07.2008 г. подсъдимата
посочила, че ДДС за внасяне е в размер на 96.15 лева, като по този начин е
избегнала установяването и плащането на реалния размер на данъчното задължение
за периода в размер на 5220 лв., представляващи разликата между действително
установения размер на ДДС за внасяне и декларирания такъв. Посочената сума е и
сумата на неправомерно приспаднатия данъчен кредит за периода. Установеното
съответства на приложените по делото счетоводни документи (заверено копие на
инкриминираната фактура и експедиционни бележки) и записите в отчетните
регистри и СД по ЗДДС на „****“ ООД, като се подкрепя от показанията на св. П. М.,
св. Г. Г., както и от констатациите по ССчЕ. Не се
установяват противоречия в събраните доказателства, като св. П. М. заявява, че
не е знаел за неправилните счетоводни записвания, а подс.
П. потвърждава това.
4. За данъчен период юли 2008
г.:
През месец юли 2008 г, при водене на счетоводството на „****“ ООД, подс. П., отразила в дневникът за покупки на дружеството
данъчна фактура № ***г., с доставчик „****“ ЕООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, с
ДО – 25 000 лв. и начислен ДДС с ПДК в размер на 5 000 лева. Посоченият предмет
на сделката бил „комисионна“. „****“ ЕООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: **** било
регистрирано през 2005 г., първоначално с едноличен собственик Л. М., която в
последствие прехвърлила собствеността върху дружествения капитал на синът си Т.
М.. Основният предмет на дейност на дружеството бил консултантски услуги по
покупко-продажба и посредническа дейност с недвижими имоти. Дружеството е с
регистрация по ЗДДС от 21.03.2005 г. и към момента. Счетоводната му отчетност
към месец юли 2008 г. се водела от подс. П.. В края
на 2012 г. собственикът и управител на дружеството Т. М. починал, поради което
и за разследването е било обективно невъзможно да извлече факти относно
сключената сделка със „****“ ООД чрез негови показания. Към настоящият момент
едноличен собственик и управител на „****“ ЕООД е св. Л. М. Същата заявява, че
до смъртта на баща й не е била в течение на търговските сделки на дружеството,
като не може да представи инкриминираната фактура за доставка към „****“ ООД,
тъй като разполага само с част от счетоводния архив. Такъв й бил предаден в
насипен вид и не в пълен обем от две служителки на подсъдимата, след като
последната била вече задържана. Св. М. е предоставила писмено съгласие за
разкриване на данъчна и осигурителна информация по чл. 72 от ДОПК за „****“
ЕООД, въз основа на което по делото са приложени дневници на покупките и
продажбите, както и СД по ЗДДС на дружеството за данъчен период юли 2008 г.
Видно от приложените документи фактура № ***г. е била включена от подс. П. и в дневникът за продажби на „****“ ЕООД за
данъчен период месец юли 2008 г., с получател „****“ ООД и предмет „комисионна
услуга“. Същата е била отразена и в подадената СД по ЗДДС. Собственикът и
управител на „****“ ООД не потвърждава наличието на сделка по фактурата. В същата
насока са и обясненията на подс. П., която е заявила,
че сделката по фактура № ***г. е фиктивна, като идеята за издаването на
данъчния документ и отразяването му в счетоводните регистри и СД и на двете
дружества била нейна, за което не уведомила управителите им. Очевидно от
изложеното е, че по фактура № ***г. не е била налице доставка по смисъла на
чл.9 от ЗДДС. През месец юли 2008 г., в дневника за продажби на „****“ ООД били
регистрирани две продажби, по които е бил начислен ДДС за внасяне с общ размер
на 9 132.00 лева, като за да не бъде платена тази сума към бюджета, подс. П. решила да промени данъчния резултат за периода,
поради което и включила данъчна фактура № ***г., в дневникът за покупки и в СД
по ЗДДС с вх. № 16001142630/ 13.08.2008 г. на „****“ ООД, които подала в ТД на
НАП – П., като е била наясно, че съставя документи с невярно съдържание. В
подадената от нея СД по ЗДДС с вх. № 16001142630/ 13.08.2008 г. на „****“ ООД,
в раздел Б, подсъдимата посочила ДДС по покупки с ПДК в общ размер на 9745.12
лева, макар и да е знаела, че за част от тази сума, равняваща се на 5000 лева
(ДДС с ПДК по инкриминираната фактура) ДЗЛ не е имало право на приспадане на
данъчен кредит от размера на задължението си за внасяне на данъка. Реалният
размер на ДДС с ПДК за периода, установен от ССчЕ, е
4745.12 лева. По този начин подсъдимата не само потвърдила неистина в
подадената декларация, но манипулирала и крайния резултат на дружеството по
ЗДДС, който се формира от разликата между общата сума на данъка, който е
изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за
който е упражнено правото на приспадане.
Като е посочила данъчен кредит в размер на 9745.12 лева, който превишава
начисления данък - на стойност 9 132.00 лева, в раздел В от СД по ЗДДС с вх. №
16001142630/ 13.08.2008 г. подс. П. е декларирала
разликата от 613.12 лева, като данък за възстановяване. Действителният резултат
за данъчен период юли 2008 г. за „****“ ООД е бил ДДС за внасяне в размер на 4
386.88 лева, формиран от разликата между начисления ДДС по продажбите - 9
132.00 лева и ДДС с ПДК по действителните покупки – 4 745.12 лева. Размерът на
избегнатото по този начин задължение възлиза на сумата на ДДС по продажбите - 9
132.00 лева, намалена със сумата на ДДС с ПДК по действителните покупки - 4
745.12 лева, увеличена с декларирания ДДС за възстановяване – 613.12 лева т.е.
5000 лева. (9132.00 лв. – 4745.12 лв. = 4386.88 лв. + 613.12 лв. = 5000 лв.)
Това е сумата на неправомерно приспаднатият данъчен кредит по сделката с „****“
ЕООД. Горното се потвърждава от показанията на св. П. М., Л. М.а, приложените
отчетни регистри и СД по ЗДДС за „****“ ООД и „****“ ЕООД, както и на
заключението по ССчЕ. Не се установяват противоречия
между посочените доказателства и обясненията на подс.
П..
5. За данъчен период август
2008 г.:
При осъществяването на строителната си дейност в рамките на инкриминирания
по делото период „****“ ООД установило трайни търговски взаимоотношения със
доставчика „****“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: **** („****“ ООД), чийто основен
предмет на дейност бил производство на изделия от бетон за строителството.
Посоченото дружество било учредено през 2003 г. с управител и представител св.
Б. К.. В периода от 10.01.2004 г. до 13.04.2017 г. било регистрирано по ЗДДС.
През месец август 2008 г., с данъчна фактура № ****г. „****“ ООД закупило от „***“ ООД шина за мазилка на
стойност ДО – 89.17 лв. и ДДС с ПДК – 17.83 лв. В същият данъчен период в
дневника за продажби на дружеството били отразени две продажби, по които бил
начислен ДДС за внасяне в общ размер на 20 044.86 лв. За една от продажбите
собственикът и управител П. М. не знаел, тъй като същата била фиктивна, а
фактурата по нея издадена от подсъдимата, за да намали ДДС за внасяне на друго
дружество - „***“ ООД – П., което обслужвала счетоводно. За да прикрие
издаването на тази фактура, а и като цяло да намали размера на начисления ДДС
за внасяне, подс. П. решила да промени данъчния
резултат на „****“ ООД за периода, като в дневникът за покупки вписала фактура
за реална доставка № ****г. и издател „****“ ООД със завишени стойности: на ДО
- с 90 000 лева и на ДДС с ПДК - с 18 000 лева. С последната сума бил завишен и
общия размер на декларирания от подсъдимата ДДС с ПДК в раздел Б на подадената
от нея СД по ЗДДС за периода с вх. № 16001159287/ 15.09.2008 г., а именно
19351.29 лв. вместо 1351.29 лв. По този начин и в дневникът и в СД тя не само
въвела невярно съдържание, но и потвърдила неистина относно доставката от „****“
ООД. Подсъдимата е била наясно, че реалният размер на ДДС с ПДК, който „****“
ООД е имало правото да приспадне по фактура № ****г. от задълженията си за ДДС
за внасяне, е бил в размер на 17.83 лева, но въпреки това, съзнателно е
завишила стойността му, като по този начин целенасочено е осуетила
установяването и плащането на данъчните задължения на дружеството в реален
размер. Действителният размер на ДДС за внасяне, който „****“ дължал към
бюджета, определен от разликата между начисления данък върху продажбите - 20 044.86 лв. и реалния размер на ДДС с ПДК
за покупките за целия период – 1351.29 лв., възлизал на 18693,57 лева. Вместо
да декларира този размер, подс. П. посочила неистина
в раздел В на декларацията, че ДДС за внасяне е на стойност 693.57 лв.
Избегнатото по този начин данъчно задължение е в размер на 18000 лева
(разликата между действително установения размер на ДДС за внасяне 18693.57 лв.
и декларирания в СД като дължим – 693.57 лв.). Издаването на фактура № ****г.
било потвърдено от показанията на св. Б. К. като управител и св. Д М.като
счетоводител на „****“ ООД, както и от представени хронологии на счетоводни
записвания по сч.см.411-клиенти. Плащането било
извършено в брой. Св. П. М., като собственик и управител на „****“ ООД, не бил
наясно с корекциите, които подсъдимата извършила при отразяване на фактурата в
отчетните регистри и в СД при формиране на данъчния резултат за периода. При
установяване на горната фактическа обстановка не се констатират съществени
противоречия между обясненията на подсъдимата, и показанията на свидетелите П. М.,
св. Б. К., св. Д. М. Представеното по делото заключение на ССчЕ
кореспондира с представените доказателства.
6. За данъчен период месец
септември 2008 г.:
През месец септември 2008 г., при водене на счетоводството на „****“ ООД, подс. П. включила в дневникът за покупки на дружеството
данъчна фактура № ****г., издадена от „****“ ЕООД – гр. А., обл.
П.ска, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***** на „***“ ЕООД относно „покупка и монтаж на климатик“. „***“ ЕООД било регистрирано през 2002 г. с
едноличен собственик на капитала и управител – св. П. М.. Към инкриминирания
данъчен период счетоводството на
дружеството се водело от подс. П.. В показанията си
св. П. М. твърди, че фактура № ****г. отразява реална сделка, но за другото му
дружество „***“ ЕООД, обслужвано от подсъдимата. Прилага дневници на продажбите
и на покупките, СД по ЗДДС на „***“ ЕООД и протокол за приемането им за данъчен
период август 2008 г., от които документи не се установява въвеждане на фактура
№ ****г, издадена от „****“ ЕООД. Едноличният собственик и управител на „****“
ЕООД – А. – св. С.също потвърждава издаването на фактурата именно към посочения
в нея получател „***“ ЕООД. Заявява, че същата касае реална доставка на
вписаните в нея стока и услуга. Представил е и документи относно въвеждането й
в отчетния регистър на продажбите по ЗДДС (дневник за продажби) на „****“ ЕООД
за отчетен период август 2008 г. Св. С.твърди, че след справка в счетоводството
на дружеството му, не е установил регистрирани сделки със „****“ ООД. В
конкретния случай, макар и сделката по посочената фактура да е потвърдена от
страните по нея в основанието за издаването й и стойността на доставката,
отнесена счетоводно към дейността на „****“ ООД, същата не носи характера на
реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В тази връзка, с
въвеждането на посочения данъчен документ в дневника за покупки на „****“ ООД
за отчетен период септември 2008 г. и с включването й при декларирането на
резултатите от стопанската дейност на дружеството за целите на ЗДДС в
подадената СД по ЗДДС с вх.№
16001169323/ 13.10.2008 г., подс. П. е извършила
невярно документиране. В резултат, с начисления по фактурата ДДС с ПДК в размер
на 334.00 лева неправомерно е бил завишен общият размер на декларирания в
раздел Б от СД по ЗДДС данък, който да бъде приспаднат от размера на начисления
ДДС за продажбите за периода. През месец септември 2008 г., „****“ ООД
реализирало продажби, по които е начислило дължим за внасяне към бюджета ДДС в
размер на 19982.06 лв. Общият размер на декларираният от дружеството ДДС с ПДК
за реализирани покупки е 20 002.80 лв., като за 334.00 лева от тях за „****“
ООД не е било налице право на приспадане на данъчен кредит т.е. реалният размер
на ДДС с ПДК за периода, който е следвало да бъде деклариран е 19668.80 лв.
Респективно, в раздел В от СД, подс. П. е посочила,
че за данъчен период септември 2008 г. на „****“ ООД следва да бъде възстановен
ДДС в размер на 20.74 лв., който резултат, ако не е бил приспаднат ДДС с ПДК по
фактура № ****г., издадена от „****“ ЕООД, в размер на 334.00 лева, е следвало
бъде ДДС за внасяне в размер на 313.26 лв.
7. За данъчен период месец
декември 2008 г.:
През месец декември 2008 г., при водене на счетоводството на „****“ ООД и
съставянето на дневника за покупките на дружеството и СД по ЗДДС за данъчния
период, подс. П. отново извършила невярно
документиране, като отразила в тях, както следва: Данъчна фактура № ****г.,
действително издадена от посочения в нея доставчик „*****“ ООД – с.К., обл. С. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, но със завишени стойности на
ДО и ДДС с ПДК, вместо реално вписаните в данъчния документ, а именно: за ДО
вместо 3 960 лв., вписала 73 760.00, а размерът на ДДС с ПДК променила от
792.00 лв. на 14 752.00 лева.; Данъчна фактура № ****г., с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 934.21 лева, с посочен
доставчик „***“ ЕООД – с. Б.р., обл.П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, без да е налице доставка по
смисъла на чл.6 от ЗДДС и Данъчна фактура № ****г., с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 13 020.00 лева, с посочен
доставчик „***“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, без да е налице доставка по
смисъла на чл.6 от ЗДДС. Доставчикът „*****“ ООД – К. било вписано в регистъра
на ТД при СГС през 2000 г., като от същата година е регистрирано и по ЗДДС към
ТД на НАП – С.. Основната му дейност се изразявала в производство и продажба на
бетон и бетонови смеси, както и експлоатация на бетонови възли. През месец май
2008 г. дружеството разкрило бетонов център /БЦ/ в гр. П., на ул. ****, на
който „****“ ООД било редовен клиент от октомври 2008 г. до към края на 2012 г./
началото на 2013 г. От показанията на св. В. Г., св. С. Г. и св. А. Н.
(съответно управител, диспечер транспортни средства и търговски представител
към „*****“ ООД, БЦ – П.) се установява, че лично П. М. е подавал заявки до БЦ
– П. за доставки на бетон и бетонови смеси за строителни обекти, които е
изпълнявал. Същите му били доставяни до обектите с транспорт на „*****“ ООД.
Фактурирането се извършвало от св. С. Г. и св. А. Н. на компютър чрез
счетоводна програма. Проведената по делото ССчЕ е
установила осчетоводяване на фактура № ****г. в дневник за продажбите и СД по
ЗДДС на „*****“ ООД за данъчен период декември 2008 г. с ДО 3 960 лв. и ДДС с
ПДК – 792.00 лв. В тази връзка вещото лице по ССчЕ е
изчислило разлика в размер на 13 960 лева между декларирания от „****“ ООД
данък с право на приспадане на данъчен кредит и реално начисления при
доставчика. Доставчиците: „***“ ЕООД – с. Б.р., обл.П., ЕИК по
БУЛСТАТ: *** - с управител св. К. Д. и „***“ ООД – П., ЕИК по БУЛСТАТ: *** - с
управител св. Г. Ж., били създадени през 2006 г., като имали и регистрация по
ЗДДС към ТД на НАП съответно от 27.07.2006 г. и 28.06.2007 г. Подсъдимата П.
водела счетоводството и на двете дружества. Основната дейност на „***“ ЕООД
била търговия на едро с обвивки за колбаси, както и със строителни
материали, а „***“ ООД се занимавало с
цялостно строителство на сгради. Свидетелите К. Д.и Г. Ж.като управители на
посочените дружества са категорични, че при осъществяване на дейността си не са
извършвали доставки към „****“ ООД. Св. П.М. от своя страна, като управител на
„****“ ООД също заявява, че дружеството му не е поддържало търговски
взаимоотношение по повод доставките на стоки и/или услуги с „***“ ЕООД и „***“
ООД. Тези твърдения на свидетелите кореспондират с обясненията на подс. П., че издала и осчетоводила фактура № ****г. от
името на „***“ ЕООД и фактура № ****г. от името на „***“ ООД, двете за доставки
към „****“ ООД, без да са налице реални сделки по тях между посочените
контрагенти. Извършила това без знанието на собствениците и управителите на
трите дружества. С тази си действия целяла да намали резултата на „****“ ООД за
данъчния период, а именно да редуцира размера на ДДС за внасяне, който
начислила по фактури за фиктивни продажби към други дружества, на които водела
счетоводството или същото било водено от нейни познати, които я помолили за
„услуга“. Касае се за фактури, издадени от името на „****“ ООД към „****“ ЕООД,
„****“ ЕООД, „****“ ЕООД, ЕТ „****“ и „***“ ЕООД, като общият размер на
начисления по тях ДДС за продажби, подлежащ на внасяне в бюджета, бил 28773.20
лв. Тази стойност била включена в дневникът за продажби на „****“ ООД, като
участвала и при формираното на резултата за периода в раздел А от СД по ЗДДС –
начислен ДДС за продажби. За данъчен период декември 2008 г. „****“ ООД
декларирало ДДС за извършени продажби в общ размер на 34 701,53 лв., като подсъдимата
се стремяла да намали тази сума със стойността на начисленото от нея ДДС за
продажби по фактурите, които издала без знанието на св. П. М., а именно с 28
773.20 лв. Целта си постигнала като в
дневникът за покупки и в раздел Б на СД по ЗДДС вписала завишеният размер на
ДДС с ПДК по фактурата от „*****“ ООД -
13 960 лв. (разликата между вписания ДДС с ПДК – 14 752 лв. и реално начисления
от доставчика – 792.00 лв.), както и ДДС с ПДК по фактурите от „***“ ЕООД -
934.21 лв. и от „***“ ООД – 13020 лв., като е знаела, че за така формирания ДДС
с ПДК в общ размер на 27 914.21 лв. за „****“
ООД не е било налице право на приспадане от дължимия ДДС за внасяне. В раздел Б
на оформени и подадени в ТД на НАП от подсъдимата СД по ЗДДС с вх.№
16001218384/ 13.01.2009 г. и коригиращата я СД по ЗДДС с вх. № 16-95 от
23.02.2009 г., същата посочила ДДС с ПДК в размер на 31 122.59 лв., като е
знаела, че действителният размер, който „****“ ООД е имало право да приспадне
от задълженията си за ДДС за внасяне е 3 208.38 лв. Последната сума е
потвърдена по размер и от заключението по ССчЕ. По
този начин, в дневниците за покупки и в СД по ЗДДС, подс.
П., не само е въвела невярно съдържание, но и съзнателно е потвърдила неистина.
Променила и крайния данъчен резултат на обслужваното от нея дружество, като
постигнала целта си да намали размера на ДДС за внасяне, който декларирала в
раздел В на СД по ЗДДС с вх.№ 16001218384/ 13.01.2009 г. и
коригиращата я СД по ЗДДС с вх. № 16-95 от 23.02.2009 г., а именно : ДДС за
внасяне – 3 578.94 лв., при действителен размер на дължимия данък – 31 493.15
лв. Разликата между двете стойности е размерът на данъчното задължение, чието
установяване и плащане е било избегнато чрез инкриминираното поведение на подсъдимата,
а именно 27 914.21 лв. В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и
приложените по делото първични счетоводни документи, отчетни регистри по ЗДДС,
СД по ЗДДС, извлечения от счетоводни записвания, както и заключението по ССчЕ.
8. За данъчен период месец
април 2009 г.:
В продължение на вече установената практика, разглеждана в предходните данъчни
периоди, през месец април 2009 г., подс. П. издала и
осчетоводила в дневника за продажби на „****“ ООД, без знанието на собственика
и управителя П. М., три броя фактури за фиктивни доставки към фирма на свой
познат - „****” ЕООД – К. По тях начислила ДДС за продажби в общ размер на 8
788.58 лева, които „****“ ООД следвало да внесе в бюджета. За да прикрие тези
свои действия, подс. П., по познатият вече механизъм
на действие, въвела в дневникът за покупки на дружеството, за същия данъчен
период, фактура за реална доставка № ****** г. от „***“ АД – П. с ЕИК по
БУЛСТАТ: ***, по която завишила стойностите на посочените от доставчика ДО и
ДДС с ПДК. Размерът на вписаният от подсъдимата ДДС с ПДК – 2 172.80 лв.
надвишавал действително начисления във фактурата с 800 лева. С посоченият
размер увеличила и стойността на ДДС с ПДК за реалните покупки на „****“ ООД за
периода, като в раздел Б на оформената от нея и подадена в ТД на НАП – П. СД по
ЗДДС с вх. № 16001285562/ 13.05.2009 г. заявила, че ДДС по доставките с ПДК е 5
953.24 лв., вместо действителната сума от 5 153.24 лв. Тези действия довели до
промяна на данъчния резултат на дружеството, като в раздел В на СД по ЗДДС, подс. П., макар и да е знаела, че за „****“ ООД не е налице
правото да приспада ДДС с ПДК за разликата между действително начисления от
доставчика „***“ АД – П. по фактура № ******г.
и вписаният от нея в дневника за покупки, го приспаднала от общият размер на
дължимия данък за извършените продажби – 8788.60 лв., при което декларирала ДДС
за внасяне в размер на 2 835.36 лв., вместо в действителния му размер – 3
635.36 лв. По този начин, съзнателно и целенасочено, чрез съставяне на документи
с невярно съдържание – дневник за покупките и СД по ЗДДС с вх. № 16001285562/
13.05.2009 г., депозирана пред ТД на НАП, в която потвърдила неистина, подс. П. избегнала установяването и плащането на данъчно
задължение за „****“ ООД за данъчен период април 2009 г. в размер на 800 лева,
представляващи разликата между декларирания, след приспадането на неследващият
се данъчен кредит, и действително установения данък. Гореизложеното се
установява и от заключението на проведените по делото ССчЕ.
Фактура № ***** г. е била издадена на „****“ ООД от „***“ АД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: *** за
покупка на заготовка за арматура с ДО – 6864.00 лв и
ДДС с ПДК – 1372 лв., видно от приложено по делото копие. Сделката по нея се
потвърждава от доставчика чрез показанията на св. Н., както и от представени
извлечения на счетоводните записвания, копия на дневник на продажбите и СД по
ЗДДС, в който е била отразена. „***“ АД е било учредено през 2005 г., като от
същата година е и с регистрация по ЗДДС към ТД на НАП – П.. Предметът на
сделката по фактура № ***** г. напълно съответства на декларираната и
осъществявана от „***“ АД дейност -
производство и търговия със строителни материали – стомано-бетонови
конструкции и изделия. Между „****“ ООД и „***“ АД е имало трайно установени
във времето от 2007 до 2010 г. (вкл.) търговски взаимоотношения, като
сключваните сделки са били документирани от доставчика с оформянето на данъчни
фактури, които са били своевременно разплащани от получателя. Въз основа на
горното следва да се приема реалност на сделката по фактура № **** г., с
доставчик „***“ АД и получател „****“ ООД, с посочените в нея параметри относно
възникването на данъчното събитие, начисляването на данъка и неговия размер,
като по този начин се извежда и неправомерното поведение на подс.
П. при осчетоводяването й за данъчни цели.
9. За данъчен период месец юли
2009 г.:
Както е коментирано в пункт 5 - досежно данъчен
период август 2008 г. - между „****“ ООД
и доставчика „****“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: **** („****“ ООД) били
установени трайни търговски взаимоотношения. През месец юли 2009 г. „****“ ООД
закупило от „***** “ ООД тухли, във връзка с което била издадена фактура № ****г.
с начислен от доставчика ДДС в размер на 99.91 лв. В същият месец, подс. П. осчетоводила посочения данъчен документ, като го
вписала в дневникът за покупки на „****“ ООД, но със завишени стойности на ДО и
ДДС с ПДК. Последният, посочен в размер на 579.91 лева т.е. със завишение от
480 лева. Същото невярно съдържание подсъдимата придала и на изготвената от нея
СД по ЗДДС с вх. № 16001341799/ 14.08.2009
г., за данъчен период 01.07.2009 г. – 31.07.2009 г., подадена пред ТД на
НАП – П., като в раздел Б относно размера на получени от „****“ ООД доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит отразила обща
стойност за периода от 2 306.83 лв., като е знаела, че за 480 лв. от тази сума,
за дружеството не е било налице право да ги приспада от общия размер на
начисления данък по продажбите - 2 700
лева. Реалната стойност на ДДС с ПДК е била 1 826.83 лева. Тази сума е посочена
и в заключението по ССчЕ. По този начин подс. П. е потвърдила неистина в раздел Б от СД по ЗДДС с
вх. № 16001341799/ 14.08.2009 г. относно
действителния размер на ДДС с ПДК и е променила
резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала
ДДС за внасяне в размер на 393.17 лева, чиято стойност формирала след като от
размера на декларирания ДДС, начислен за извършените за периода продажби - 2700
лв., приспаднала ДДС с ПДК за извършени покупки, но в завишения от нея размер от 2 306.83 лв., вместо реалния такъв –
от 1826.83 лв. т.е. същата е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на
480 лева. Действителният данъчен
резултат за „****“ ООД за месец юли 2009 г. е бил ДДС за внасяне в
размер на 873.17 лв. (2700 лв - 1826.83 лв = 873.17 лв.). С тези си действия подсъдимата е
избегнала установяването и заплащането на данъчни задължения в размер на 480
лева (873.17 лв. – 393.17 лв. = 480 лв.). Св. П. М. заявява, че не е знаел за
описаното по-горе поведение на счетоводителката му. Подс.
П. от своя страна потвърждава показанията му, като заявява, че коригирала
стойностите на ДО и ДДС с ПДК по реално издадената от „****“ ООД фактура № ****
г., като съзнателно ги завишила с цел да намали ДДС-то за внасяне и да комп****ра „****” ООД за фактури,
които била пуснала без знанието на управителя в предходни данъчни периоди. Реалността на фактура № ****** г., издадена
от „****“ ООД се установява от приложено нейно заверено копие, цитирането й в
справка за издадени фактури от дружеството към „****“ ООД, хронология на сч.сметка 411-клиенти, показанията на св. Б. К. и св. Д. М.
Корекциите, които подсъдимата е извършила при осчетоводяването на обсъжданата
фактура, са видни от приложените копия на дневник за покупките и СД по ЗДДС на
„****“ ООД за данъчен период юли 2009 г. Същите са потвърдени и от заключението
по ССчЕ.
10. За данъчен период септември
2009 г.:
През месец септември 2009 г., при
водене на счетоводството на „****“ ООД, подсъдимата отново съставила документи
с невярно съдържание – дневник на покупките и СД по ЗДДС с вх. № 16001374833/
14.10.2009 г., която подала в ТД на НАП
– П.. Обект на невярното документиране и този път била реално издадена фактура
от доставчика „*****“ ООД – П. с № **** г., която подсъдимата отразила със
завишени стойности на ДО и ДДС с ПДК. От
приложено копие на данъчния документ се установява, че предмет на сделката са
били строителни материали: лепило за топлоизолация, мрежа, мазилка и грунд на
стойност 1795.40 лева, с начислен от доставчика върху тази сума ДДС в размер на
359.08 лева., които „****“ ООД – П.,
като купувач, имало правото да приспадне от общия размер на данъка за
извършените през отчетния период продажби. В дневникът за покупки на
дружеството, подсъдимата отразила
фактура № **** г. с ДДС с ПДК в размер на 1 444.08 лева т.е. със
завишение от 1085.00 лева. В същият данъчен период „****“ ООД регистрирало в
дневникът си за продажби сделки, по които бил начислен ДДС в общ размер на 2
510.33 лева, дължим за внасяне в бюджета. Същият размер бил деклариран и в
оформената от подсъдимата СД по ЗДДС за периода. С цел да не бъде платена
посочената сума от „****“ ООД, без знанието на управителя на дружеството, в
раздел Б от СД по ЗДДС с вх. № 16001374833/ 14.10.2009 г., подадена в ТД на НАП – П., подс. П. вписала и по този начин потвърдила неистина
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит, а именно посочила сумата от 2 506.34 лв., като е знаела,
че за размера на завишението от 1085.00 лева на данъка по фактура ****г. за „****“
ООД не е съществувало правото да го приспадане от начисления данък върху
продажбите. От назначената по делото ССчЕ се
установява, че действителния размер на ДДС с ПДК за периода е 1 421.34 лева. По
този начин, с цел да прикрие фактури за продажби, които била издала от името на
„****“ ООД, без знанието на управителя и да комп****ра дружеството за начисления по тях ДДС, дължим към
бюджета, подс. П. манипулирала данъчния резултат за
периода, като в раздел В от декларацията декларирала ДДС за внасяне в размер на
3.99 лева, която стойност формирала след като от общия размер на начисления в
раздел А на декларацията ДДС върху продажбите -
2 510.33 лв., приспаднала сбора от стойността на ДДС с ПДК за реалните
покупки 1 421.34 лв. и стойността на завишението от 1085.00 лева на данъка по
фактура ****г., т.е. сумата от 2 506.34
лв. Действителния резултат за данъчен период септември 2009 г. за „****“ ООД е
бил ДДС за внасяне в размер на 1 088.99 лева, установен чрез назначената по
делото ССчЕ. С тези си действия подс.
П. осуетила установяването и плащането на данъчни задължения за дружеството на
стойност 1085.00 лева, представляващи разликата между установения действителен
размер на ДДС за внасяне 1088.99 лв. и декларираният от нея размер на
задължението от 3.99 лв. Обясненията, които дава подсъдимата по този пункт съответстват
на показанията на свидетелите: П. М., Б. К., Д. М. В подкрепа на изложената
фактическа обстановка са и приложените по делото копия от първични счетоводни
документи, отчетни регистри по ЗДДС, СД по ЗДДС, извлечения от счетоводни записвания,
както и заключението по ССчЕ.
11. За данъчен период месец октомври 2009 г.:
През месец октомври 2009 г., в дневникът за покупки на „****“ ООД била
регистрирана фактура № **** г., за „комисионна услуга“ с ДО 10 800 лева и ДДС с
ПДК – 2160 лева, с посочен доставчик „***“ ЕООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***. В хода на
проведеното разследване не се установява наличие на реална доставка съгласно
чл.6 от ЗДДС по посочения данъчен документ. Съгласно показанията на св. А. П.
едноличен собственик и управител на „***“ ЕООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, както и при справка
в ТР на АВ – П. се установява, че дружеството е било създадено през 2005 г., с
основен предмет на дейност „посредническа дейност на агенции за недвижими
имоти“. От същата година е регистрирано и по ЗДДС. В периода от учредяването на
„***“ ЕООД до края на 2011 г., счетоводното
му обслужване извършвала подс. П.. Св. П.категорично
отрича да е извършвал услугата, посочена във фактура № ***г., издадена на „****“
ООД, като пояснява, че към 2009 г. дружеството му не е осъществявало стопанска
дейност и не е разполагало с фактури по ЗДДС. Реалността на сделката по
цитираният данъчен документ е била оспорена и от св. П. М., който твърди, че „***“
ЕООД никога не е било доставчик на стоки или услуги за „****“ ООД. Фактура № ***г.,
с издател „***“ ЕООД и получател „****“ ООД е отразена в отчетните регистри и
СД по ЗДДС и на двете дружества, в данъчен период октомври 2009 г., което се
установява при преглед на представените по делото копия от същите и се потвърждава
от изявленията на подс. П., че издала и осчетоводила
документа по свое еднолично решение и без да уведомява затова св. П. М. и св.
А.П. Видно от гореизложеното, като е знаела, че по Фактура № ***г., с издател „***“
ЕООД, не е била налице реална доставка на посочената в нея услуга, но въпреки
това я отразила в дневникът за покупки на „****“ ООД за данъчен период октомври
2009 г., подсъдимата е придала невярно съдържание на последния. Същата е била
наясно, че в конкретния случай, поради липсата на облагаема доставка, за „****“
ООД не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит за покупки в
размера, посочен във фактура № ***г., а именно - 2160 лева. Независимо от това,
същата го е декларирала в раздел Б от оформената и подадена от нея в ТД на НАП
– П. СД по ЗДДС с вх. № 16001394087/ 16.11.2009
г. на „****“ ООД, за данъчен период октомври 2009 г. По този начин е
потвърдила неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит. Декларирания от подсъдимата общ
размер на ДДС с ПДК е 2 727.79 лева, при действително установен размер от
567.79 лева. В същият данъчен период „****“ ООД е реализирало продажби, по
които е бил начислен ДДС на обща стойност 918.60 лева, дължим за внасяне в
бюджета. Подсъдимата решила да промени данъчния резултат за периода, като
намали размера на дължимия ДДС, начислен за реализираните продажби и по този
начин да комп****ра
дружеството за извършени от нея злоупотреби в предходни данъчни периоди, през
които била задължила „****“ ООД с начислен ДДС по издадени от нея, без знанието
на св. П. М., фактури за фиктивни продажби към други дружества, които
обслужвала. С декларирането на ДДС с ПДК, чийто размер завишила със стойността
на данъка, начислен по фактура № ***г. от „***“ ЕООД, а именно - 2160 лева,
формирала и посоченият в раздел В от декларацията краен резултат: „данък за
възстановяване“ от държавния бюджет в размер на 1 809.19 лева. Действителният
резултат за данъчния период, е следвало да бъде представен като разлика между
общата сума на данъка, изискуем от лицето за периода - 918.60 лв.,
и общата сума на данъчния кредит, за който реално е съществувало
основание и право на приспадане - 567.79 лева. В случая начисленият данък
превишава реалния размер на данъчния кредит, поради което и разликата
представлява резултат за периода - данък за внасяне в размер на 350.81 лв.
(918.60 – 567.79 = 350.81 лв.). Чрез създаването на документи с невярно
съдържание – дневник за покупките и СД и с потвърждаване в последната на неистина
относно размера на ДДС с ПДК, подсъдимата е избегнала установяването и
плащането на данъчно задължение в размер на 2160 лева, представляващо сбора на
декларирания при липса на основание данък за възстановяване в размер на 1809.19
лв. и реално дължимия данък за внасяне от 350.81 лв. В същият размер е и
неправомерно приспаднатия от подсъдимата данъчен кредит по фактура № ***г. с
доставчик „***“ ЕООД. Изложеното по-горе
се установява от показанията на св. П. М., А. П., С. М. (К.), приложените
отчетни регистри и СД по ЗДДС за „****“ ООД и „***“ ЕООД, както и на
заключението по ССчЕ. Не се установяват противоречия
между посочените доказателства и обясненията на подс.
П..
12. За данъчен период месец
ноември 2009 г.:
През месец ноември 2009 г., с данъчна фактура № *** г. „****“ ООД закупило от „***“ ООД строителни материали (газобетонен блок, лепило и др.) на стойност ДО – 1 001.72
лв. и ДДС с ПДК – 200.34 лв. В същият данъчен период, без знанието на
управителя на „****“ ООД, подс. П. издала две данъчни фактури за продажби от името
дружеството към „***“ ЕООД, по които начислила ДДС в общ размер на 26 100 лева.
Тези фактури били включени в дневниците за продажби на „****“ ООД за данъчен
период ноември 2009 г., макар че нямало реални сделки по тях. Съответно,
начисленият ДДС по посочените фактури намерил отражение и в декларирания
резултат в раздел А на подадената СД по ЗДДС за периода, като при декларирането
му подлежал на внасяне в бюджета. За да прикрие тези свои действия и начисления
от нея данък за внасяне по фиктивните продажби, които регистрирала, да не бъде
заплатен, подсъдимата решила да промени данъчния резултат на „****“ ООД за периода. Целта си постигнала
по вече описания механизъм: като вписала действително издадена фактура за
доставка № *** г. от „****“ ООД в дневникът за покупки на „****“ ООД със
завишени стойности на ДО от 1001.72 лв. на 123 501.70 и ДДС с ПДК от 200.34 лв.
на 24 700.34 лв. В конкретният случай разликата между действително начисления
при доставчика ДДС с ПДК по фактурата и вписания в отчетният регистър на
покупките на „****“ ООД е в размер на 24 500 лева. Посочената сума била
включена в раздел Б на подадената пред
ТД на НАП от подс. П. СД по ЗДДС с вх. № 16001411963/
14.12.2009 г., за данъчен период
01.11.2009 г. – 30.11.2009 г. като част от общия размер на ДДС с ПДК, посочен
като 26 199.52 лева. Подсъдимата е била наясно, че действителният размер на
данъка, който ДЗЛ има право да приспадне от задълженията си за начислен ДДС за
продажбите е 1 699.52 лева (26 199.52 лв. – 24 500 лв. = 1699.52). По този
начин и в дневникът за покупки и в подадената СД по ЗДДС тя потвърдила неистина
относно доставката от страна на „****“ ООД по фактура № *** г. Действителният размер на ДДС за внасяне от „****“
ООД за данъчния период възлизал на разликата между начислен ДДС за
продажбите 26 532.60 лв. и ДДС с ПДК за
покупки – 1 699.52 лева. т.е. в размер на 24 833.08 лева. Вместо да декларира този размер, в раздел В
от СД по ЗДДС с вх. с вх. № 16001411963/ 14.12.2009 г., подсъдимата посочила, че ДДС за внасяне е
в размер на 333.08 лева, като по този начин е избегнала установяването и
плащането на данъчно задължение за периода в размер на 24 500.00 лв.,
представляващ разликата между действително установения размер на ДДС за внасяне
и декларирания такъв. Посочената сума е и сумата на неправомерно приспаднатия
данъчен кредит за периода. Установеното съответства на приложените по делото
счетоводни документи (заверено копие на инкриминираната фактура) и записите в
отчетните регистри и СД по ЗДДС на „****“ ООД, като се подкрепя от показанията
на св. П. М., св. Б. К., Д. Мушева, както и от
констатациите по ССчЕ.
13. За данъчен период месец
декември 2009 г.:
През месец декември 2009 г., при водене на счетоводството на „****“ ООД, подсъдимата
П. отразила в дневник на покупките на дружеството данъчна фактура № ***г., с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5
003.04 лева, с посочен доставчик „***“ ЕООД –
С. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС. В същото време, в дневникът за продажби на дружеството подсъдимата въвела
и издадена фактура за продажба към „***“ ЕООД – с. П., по която бил начислен
ДДС в размер на 820 лева. Собственикът и управител на „****“ ООД оспорил
реалността на сделките и по двете цитирани по-горе фактури, като твърди, че не
е знаел за издаването и осчетоводяването им. Сделката по фактура № ***г. с
издател „***“ ЕООД – С. е била обект на проверка от страна на данъчните органи,
възложена с Резолюция № 1200557/ 09.01.2012 г. Проверката протекла в периода
януари – юли 2012 г., като св. П. М. твърди, че не е бил уведомен за нея.
Същата приключила с доклад за необходимостта от предприемане на ревизионни
действия. В периода ноември 2012 г. – март 2013 г. била извършена данъчна
ревизия относно разчетите на „****“ ООД по ЗДДС за два данъчни периода –
декември 2009 г. и февруари 2011 г. Според твърденията на св. П. М., едва в
хода на това ревизионно производство разбрал за съществуването на данъчна
фактура № ***г. с издател „***“ ЕООД, както и за това, че в хода на проверката
от данъчните органи дружеството му е било представлявано от св. Б. Н.-А.
служител на кантората на подс. П. с пълномощно,
издадено от името на сестра му – св. М. Г.. По данни на св. Б. А. в същия този
период отношенията между св. П. М. и подс. П. вече
били обтегнати. В същото време, след задържането й в края на 2011 г., подсъдимата
избягвала да се явява пред данъчните органи. Това наложило тя да представя
исканите документи и писмени обяснения пред ТД на НАП -П. от името на „****“
ООД. В хода на данъчната проверка и на последвалото я ревизионно производство,
което приключило с издаването на РД № *********.03.2013 г. и РА № *********/
09.04.2013 г., не била установена реалност на доставката по фактура № ***г. с
издател „***“ ЕООД, макар и при справка в информационния масив на ТД на НАП да
се установило включването й в дневникът за продажби на дружеството за данъчен
период ноември 2009 г. Собственик, управител или представител на „***“ ЕООД не
е бил открит и не е представил документи и писмени обяснения във връзка с
извършената доставка на „****“ ООД. Същият не е бил установен и разпитан и в
хода на наказателното производство. Фактура № ***г. с издател „***“ ЕООД – С. е
представена по делото като заверено копие. Подсъдимата потвърждава, извършеното
от нея въвеждане в дневникът за покупки на „****“ ООД за месец декември 2009 г.,
за което е извършила и отбелязване върху самия документ „1/12-7 - осчетоводена в дневникът за покупки, в месец декември
2009, под номер 7“. Размерът на начисления по фактурата ДДС с ПДК – 5003.04 лв.
подсъдимата декларирала като част от общия размер на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит от 7 916.09 лв. в
раздел Б от СД по ЗДДС с вх. № 16001430264/ 14.01.2010 г., за данъчен период 01.12.2009 г. –
31.12.2009 г., подадена пред ТД на НАП – П.. По този начин данъчният резултат
за периода, деклариран от нея в раздел В от СД бил данък за внасяне в размер на
1 397.78 лева. Назначената по делото ССчЕ установява
данъчният резултат на „****“ ООД за периода като ДДС за внасяне в размер на 6
400.82 лева, като разликата с декларирания от подсъдимата размер 1 397.78 лв.
се дължи на неправомерното приспадане от нейна страна на ДДС с ПДК по
фактурата, издадена от „***“ ЕООД.
14. За данъчен период месец юни
2010 г.:
През месец юни 2010 г. подс. П. въвела в
дневникът за покупки на „****“ ООД действително издадена от доставчика „***“
ООД (правоприемник на ****ООД) фактура № ****г., но със завишени стойности на
ДО от 2 435.21 лв. на 22 435.21 лв. и на начисления данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит от 487.04 лв. на 4 487.04 лева. Стойността на
завишението на начисления ДДС с ПДК е 4000 лева. За да прикрие издаването на
тази фактура, а и да комп****ра
„****“ ООД за начисления от нея неправомерно ДДС за внасяне в предходния
данъчен период, подс. П. решила да промени данъчния
резултат на дружеството за месец юни 2010 г., като в дневникът за покупки
завишила стойността на ДДС с ПДК по фактурата от „***“ ООД с 4000 лева. Със
същия размер завишила и общата стойност на декларирания от нея ДДС с ПДК в
раздел Б на СД по ЗДДС с вх. № 16001539618/ 14.07.2010 г., за данъчен период 01.06.2010 г. –
30.06.2010 г., подадена пред ТД на НАП – П., а именно посочила сумата от 8 636.74
лв., вместо 4 636.74 лева. По
този начин и в дневникът и в СД подс. П. не само
въвела невярно съдържание, но и потвърдила неистина относно доставката от „***“
ООД. Подсъдимата била наясно, че реалният размер на ДДС с ПДК, който „****“ ООД
е имало правото да приспадне по фактура ****г. от задълженията си за ДДС за
внасяне, е бил в размер на 487.04 лв., но въпреки това, съзнателно е завишила
стойността му, като по този начин целенасочено е осуетила установяването и
плащането на данъчните задължения на дружеството в реален размер. Данъчният резултат, определен от разликата
между начисления данък върху продажбите -
7787.74 лв. и действителния размер на ДДС с ПДК за покупките– 4 636.74
лв., бил ДДС за внасяне в размер на 3 151.00 лева. Вместо да декларира този данъчен резултат, в
раздел В от декларацията, подс. П. посочила, че за „****“
ООД е налице ДДС за възстановяване в размер на 849.00 лева. Избегнатото по този
начин данъчно задължение е на стойност 4000 лева (сборът на действително
установения размер на ДДС за внасяне 3151.00 лв. и размера на декларирания в СД
като ДДС за възстановяване без да е налице основание за това - 849.00 лева.).
Заключението по ССчЕ, което е взето предвид при
определяне на действителния размер на данъчния резултат за периода,
кореспондира с представените по делото доказателства, сред които и копие на
инкриминираната фактура, извлечения от счетоводните записвания на „***“ ООД и „****“
ООД, отчетни регистри и СД по ЗДДС.
15. и 16. За данъчни периоди месец юли 2010 г. и месец
септември 2010 г., съставляващи съответно пункт 15 и пункт 16 е необходимо
съвместното им разглеждане, тъй като невярното документиране на покупките и
декларирането на начисления по тях ДДС с ПДК, участващ при формирането на
данъчните резултати в изготвените и подадени в ТД на НАП СД по ЗДДС, касаят
един и същи доставчик „*****“ ООД – с.К.,
обл. С. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***. Както бе коментирано в
пункт 7 от обвинителния акт, между „****“ ООД доставчика „*****“ ООД – К. били
установени трайни търговски взаимоотношения, които стартирали през месец май
2008 г. с разкриването на бетонов център /БЦ/ в гр. П. и продължили до към края
на 2012 г. Доставките касаели предимно бетон и бетонови смеси за строителни
обекти, които „****“ ООД изпълнявало, като заявките за тях подавал управителя –
св. П. М.. За същите били издавани данъчни фактури, които „****“ ООД разплащало
своевременно. През месец юли 2010 г., „*****“ ООД доставило на „****“ ООД
бетон, за което била издадена данъчна фактура № ****г., с начислен от доставчика ДДС в размер на 223.00
лева. При въвеждането й в дневникът за покупки на „****“ ООД за месец юли 2010
г., подс. П. завишила тази стойност с 3980.00 лева,
като вписала размер на ДДС с ПДК за доставката в размер на 4 203.00 лева. По
същият начин подсъдимата постъпила и при въвеждането на реално издадена от
посочения доставчик данъчна фактура № ****г. за доставка на бетон – при
вписването й в дневникът за покупки на „****“ ООД за месец септември 2010 г.,
вместо да отрази действителния размер на данъка при доставки с право на пълен
данъчен кредит - 1 015.15 лева, тя го
посочила със завишена стойност - 9
727.84 лева т.е. със 8 712.69 лева в повече. В същият отчетен регистър на
дружеството, подсъдимата въвела и данъчна фактура № ****г., от „*****“ ООД с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4
600.00 лева, относно „авансово плащане“, за която е знаела, че е анулирана от
доставчика т.е. не е бил налице данъчен документ, удостоверяващ настъпването на
данъчно събитие (в конкретния случай сделка по смисъла на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС). От представени по делото
счетоводни справки и заверени копия на дневници на продажбите, ведно със СД по
ЗДДС от „*****“ ООД се установява, че посоченото дружеството, като доставчик, ****но
е осчетоводило данъчни фактури № ****г. и № ****г. и декларирало начисления по
тях данък, като липсва отразяване за фактура № ****г. С въвеждането на
обсъдените по-горе данъчни документи в дневниците за покупки на „****“ ООД със
завишени стойности на начисления от доставчика данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит и при липсата на реална доставка, подсъдимата е съставила
документи с невярно съдържание, каквото придала и на раздел Б от изготвените и
подадени от нея СД по ЗДДС с вх. № 16001558270/ 16.08.2010 г., за данъчен период 01.07.2010 г. –
31.07.2010 г. и СД по ЗДДС с вх. № 16001595814/ 14.10.2010 г., за данъчен период 01.09.2010 г. –
30.09.2010 г., в които наред с реалния размер на данъка за покупки, които
дружеството имало право да приспадне от начисления за периода данък върху
продажбите, декларирала и недействителните, както и завишени негови стойности по фактурите от „*****“
ООД. В СД по ЗДДС с вх. № 16001558270/ 16.08.2010 г., за данъчен период 01.07.2010 г. –
31.07.2010 г., подадена пред ТД на НАП – П., в раздел Б, подс.
П. декларирала начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 5 338.52 лв., а действителната
му стойност била 1 358.52 лева. По аналогичен начин, при оформянето и
подаването в ТД на НАП на СД по ЗДДС с вх. № 16001595814/ 14.10.2010 г., за данъчен период 01.09.2010 г. –
30.09.2010 г., в раздел „Б“ от същата, вместо реалния размер на ДДС по
доставките с ПДК от 8 188.76 лева, декларирала същият със стойност 21 501.45
лв. По този начин, и в двете декларации, с които ДЗЛ „****“ ООД следвало
да отчете резултатите от стопанската си дейност за данъчни цели, подс. П. потвърдила
неистина за размера на данъка върху покупките, за които е било налице правото
да бъде приспаднат от начислените данъци за извършени продажби. За данъчен
период юли 2010 г., в дневника си за продажби, „****“ ООД регистрирало сделки,
по които бил начислен ДДС, дължим към бюджета, в общ размер на 6 502.40 лв.,
като за данъчен период септември 2010 г. данъкът за извършени от дружеството
доставки е бил в размер на 31 475.10 лева. Независимо, че през посочените два
данъчни периода подс. П. не е издавала данъчни
фактури за фиктивни продажби от името на „****“ ООД, които да трябва да
прикрива, същата преценила, че размерът на ДДС за реализирани доставки, дължим
към бюджета, е доста висок, поради което решила да го намали. Целта си
постигнала посредством описаните по-горе действия по невярно документиране в
дневниците за покупки и лъжливо деклариране в СД по ЗДДС на размера на ДДС с
ПДК. Подсъдимата променила данъчните резултати на „****“ ООД за разглежданите
два данъчни периода, като от декларираните данъци, начислени от дружеството за
продажби, приспаднала променените от нея и завишени стойности на ДДС с ПДК,
като е знаела, че липсва основание за това. По този начин в раздел В от СД по
ЗДДС № 16001558270/ 16.08.2010 г., за
данъчен период 01.07.2010 г. – 31.07.2010 г., , декларирала ДДС за внасяне в
размер на 1 163.88 лева, при действителен размер на задължението 5 143.88 лева,
а същият раздел на СД по ЗДДС с вх. № 16001595814/ 14.10.2010 г., за данъчен период 01.09.2010 г. –
30.09.2010 г. посочила ДДС за внасяне в размер на 9 973.65 лева, при реален
такъв - 23 286.34 лева. По описаният
механизъм на действие подс. П. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения за „****“ ООД, както следва:
за данъчен период юли 2010 г. – в размер на 3 980.00 лв., определен от разликата между
действителния размер на задължението по ЗДДС и декларираният от подсъдимата
(5143.88 лв. – 1 163.88 лв. = 3 980.00 лв.), а за данъчен период септември 2010
г. – на стойност 13 312.69 лв., получена като резултат на същите аритметични
действия (23 286.34 лв. /установен действителен размер на задължението по ЗДДС/
- 9 973.65 лв. /деклариран от подсъдимата данък/ = 13 312.69 лв). Стойностите на укритите данъчни задължения за двата
данъчни периода съответстват на стойностите на неследващият се ДДС с ПДК, които
подсъдимата приспаднала. Собственикът и управител на „****“ ООД – св. П. М.
заявил, че не е знаел и по никакъв начин не е провокирал или инициирал
инкриминираното поведение на подс. П., което се потвърждава
от обясненията на последната. В подкрепа на изложената фактическа обстановка са
и приложените по делото първични счетоводни документи, отчетни регистри по
ЗДДС, СД по ЗДДС, извлечения от счетоводни записвания, както и заключението по ССчЕ, базирано на тях.
17. За данъчен период месец ноември 2010 г.:
През месец ноември 2010 г. „****“ ООД закупило дограма от „***“ ЕООД – С. с
ЕИК по БУЛСТАТ: ***, за което била издадена данъчна фактура № ****г., с ДО – 2
521.66 лв. и ДДС – 504.33 лв. Дружеството доставчик потвърдило сделката по
посочения данъчен документ в параметрите отразени в него – получател, предмет
на сделката, стойност и размер на начисления данък. Представило е документи –
дневници на покупките и СД по ЗДДС и извлечения от счетоводните регистри, от
които се установява осчетоводяване на фактура № ****г. и на начисления по нея
ДДС, както и декларирането му пред данъчните органи. „***“ ЕООД – С. с ЕИК по
БУЛСТАТ: *** било учредено през 2000 г., с едноличен собственик и управител -
св. С. Н.. От показанията на същия, както и при справка за извършените
вписвания в ТР при АВ се установява, че основната дейност на дружеството,
поддържана и към ноември 2010 г, била производство на изделия от пластмаси за
строителството – ПВЦ и алуминиеви врати и прозорци, гаражни и интериорни врати,
вътрешни и външни щори. Производствената дейност на „***“ ЕООД била
организирана на територията на гр. С. и гр. К., а стоката – складирана в
представителни магазини и търговски бази в страната, една от които и в гр. П.,
на ул. Г. Б.. Св. Н. е заявил, че познава „****“ ООД като редовен клиент на
дружеството му за периода ноември 2010 г. – май 2012 г., като били извършени
доставки, документирани с издадени общо девет на брой данъчни фактури, всички
разплатени своевременно от получателя предимно в брой. Въз основа на
гореизложеното се приема и реалност на доставката и доставчика по данъчна
фактура № ****г., издадена на „****“ ООД. В обсъждания данъчен период „****“
ООД реализирало две продажби, отразени в съответния отчетен регистър, по които
бил начислен ДДС, дължим към бюджета, в общ размер на 11 684.48 лв. Подс. П. преценила този размер като „висок“, поради което,
без да уведомява управителя на дружеството, решила да го намали, като за целта
в дневника за покупки за ноември 2010 г. завишила ДО и начисления ДДС по
фактура № ****г., издадена от „***” ЕООД – С.. Вписала начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит по фактурата в размер на 5 504.33
лева, вместо реално посочения от издателя в нея - 504.33 лева. По този начин, с
разликата от 5000 лева между реално начисления при доставчика данък и
осчетоводения и деклариран от нея, завишила общия размер на ДДС с ПДК за
получени доставки, посочен в раздел Б на СД по ЗДДС с вх. № 16001633540/
14.12.2010 г., за данъчен период
01.11.2010 г. – 30.11.2010 г., със стойност 11 675.32 лв. Подсъдимата е била наясно, че
действителния размер на ДДС с ПДК за покупки, с който „****“ ООД е имало
правото да намали размера на начисления ДДС за внасяне по продажбите, като го
приспадне, е бил 6 675.32 лева. Въпреки това, в СД по ЗДДС, извършила
приспадане на ДДС с ПДК със завишената от нея стойност 11 675.32 лв. от декларираната в раздел А на
декларацията обща сума на начисления ДДС по продажбите 11 684.48 лв. и по този начин променила данъчния резултат
за периода, като в раздел „В“ от СД декларирала ДДС за внасяне в размер на 9.16
лева. Реалният резултат от стопанската дейност на дружеството за целите на
данъчното облагане по ЗДДС е бил ДДС за внасяне в размер на 5 009.16 лева. Със
съставянето на дневникът за покупките на „****“ ООД за ноември 2010 г. с невярно
съдържание относно размера на данъка с ПДК и потвърждаване на тази неистина в
съставената и подадена в ТД на НАП – П. СД по ЗДДС за периода, подс. П. съзнателно и целенасочено е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 5000 лева, като е
приспаднала неследващ се данъчен кредит в същия размер. Установеното
съответства на приложените по делото счетоводни документи (заверено копие на
инкриминираната фактура) и записите в отчетните регистри и СД по ЗДДС на „****“
ООД и „***“ ЕООД, като се подкрепя от показанията на св. П. М., св. С. Н.,
както и от констатациите по ССчЕ. Не се установяват
противоречия в събраните гласни доказателствени
средства, като св. П. М. поддържа тезата, че не е знаел за неправилните
счетоводни записвания на подсъдимата, която потвърждава това.
18. За данъчен период месец декември 2010 г.:
„****“ ООД реализирало покупка от „***“ ЕООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, за
която била издадена данъчна фактура № **********/ 29.11.2010 г., с предмет:
„Аванс по договор“, с посочени ДО - 9800 лв. и размер на ДДС – 1960.00 лв.
Доставчикът отразил ****но посочената фактура в отчетните си регистри и СД по
ЗДДС за периода. „***“ ЕООД – П. било учредено през 2006 г., с едноличен
собственик на капитала и управител – св. Ивайло Д.. През същата година било
регистрирано по ЗДДС. Дейността, която дружеството извършвало, била
строителство и СМР – полагане на промишлени настилки. През периода 2010 – 2013
г. „****“ ООД било редовен клиент на „***“ ЕООД, като, според показанията на
св. И. Д., за всяка извършена услуга били оформяни фактури, договори, оферти,
както и протоколи за приемане на извършените СМР. През месец декември 2010 г.
продажбите на „****“ ООД били с ДО – 63054.48 лв., върху които бил начислен ДДС
в размер на 12 610.90 лв. Покупките,
отразени в дневникът за покупки и в раздел Б на СД по ЗДДС с вх. № 16001649003/
13.01.2011 г., надлежно оформена и подадена от подс. П.
в ТД на НАП, били с начислен ДДС с ПДК в общ размер на 12 528.10 лв., като за
една от тях – по фактура № **********/ 29.11.2010 г. от „***“ ЕООД – същата
завишила стойността на ДДС по доставката на 6 660.00 лв. С извършеното невярно
документиране, подсъдимата потвърдила неистина и в посочения дневник и в раздел
Б от декларацията. Направила това, за да намали данъчния резултат на „****“ ООД
и дружеството да не издължи цялата сума на данъка, която се формира при
разликата между ДДС, начислен по продажбите и реалния размер на ДДС с ПДК за
покупките. В резултат, в раздел В от декларацията, подсъдимата декларирала
занижен размер на ДДС за внасяне - 82.80 лева, като реалният такъв, който е
следвало да посочи, бил - 4 782.80 лв. (ДДС за продажбите - 12 610.90 лв. минус
реалния размер на ДДС с ПДК - 7 828.10 лв. /разликата между декларирания ДДС с
ПДК 12528.10 и 4700 лв. - стойността, с която е бил увеличен ДДС с ПДК по фактура
**********/ 29.11.2010 г.). С посочените действия било избегнато установяването
и плащането на данъчни задължения в размер на 4 700 лева, която сума се
определя след като от реално установеният като дължим данък за периода се
извади сумата на декларирания от подсъдимата (4 782.80 лв. – 82.80 лв. = 4 700
лв.). В същият размер е и неследващият се данъчен кредит, който подсъдимата
приспаднала (6660.00 лв. /завишен размер на ДДС с ПДК по доставката от „***“
ЕООД/ – 1960.00 лв. /реален размер на начисления ДДС с ПДК от доставчика/ = 4
700 лв. /неследващ се ДДС с ПДК/). Гореизложеното се потвърждава от
заключението по ССчЕ, както и от представените по
делото доказателства – копия от фактури, отчетни регистри и СД по ЗДДС за „****“
ООД и „*****“ ЕООД, показанията на свидетелите П. М., И. Д. и П. Д.а и
обясненията на подс. П.. Св. П. М. е постоянен и
последователен в твърденията си, че не е знаел за действията на подсъдимата при
водене на счетоводството на дружеството му и подаването на отчетните регистри и
СД по ЗДДС за дейността му. Подс. П. потвърждава
изнесената в показанията му позиция.
19. За данъчен период месец
февруари 2011 г.:
В периода 2010 – 2011 г. „****“ ООД активно закупувало стоки от доставчика
„***“ ООД – С. с ЕИК по БУЛСТАТ: 1***. Посоченото дружество било учредено през
2002 г., а от 2003 г. – регистрирано по ЗДДС към ТД на НАП – С.. Дейността му
се състояла в търговия с хидроизолационни строителни
материали, извършвана чрез представителни офиси в гр. С., Б. и П. и складови
бази в посочените градове. „****“ ООД е било клиент на склада на дружеството в
гр. П., ул. *****, откъдето били издавани и фактурите за извършени покупки.
Последните били разплащани в брой – при по-малки стойности на доставките или по
банков път. От показанията на св. Е. К. – гл.счетоводител на „***“ ООД - се установява, че осчетоводяването на
продажбите от всички обекти на дружеството се извършва посредством счетоводен
продукт ЕRP система „Колибри“, чрез който едновременно с издаването на фактура
автоматично се извършват и всички счетоводни операции по нея. През февруари
2011 г., „***“ ООД издало данъчна фактура№ ***г. за извършено от страна на „****“
ООД „авансово плащане по договор за доставка 93 от 24.02.2011 г.“ със стойности
на ДО – 7 276.50 лв. и начислен ДДС – 1 455.30 лв. Същата била разплатена по
банков път. Доставчикът отразил фактурата в дневникът си за продажби за периода
и в СД по ЗДДС. (приложени заверени копия). В същият данъчен период, в дневника
за продажби на „****“ ООД били регистрирани три сделки с предмет „право на
строеж“, по които бил начислен ДДС, дължим към бюджета, в общ размер на 33
883.53 лева. Посочената сума била декларирана и в раздел А на оформената и
подадена от подс. П. в ТД на НАП СД по ЗДДС с вх. № 16001687692/ 13.03.2011 г.,
за данъчен период 01.02.2011 г. – 28.02.2011 г. За да намали размера на така
декларирания данък, подс. П. решила да промени
данъчният резултат на „****“ ООД за периода, като в дневникът за покупки и в СД
по ЗДДС № 16001687692/ 13.03.2011 г., посочила ДДС за покупки с ПДК в общ
размер на 16 482.78 лв,
който надвишавал с 10 000 лева реално начисления данък по фактурите за доставки
- 6 482.78 лева. Постигнала това, като придала невярно съдържание и потвърдила
същото в дневника за покупки и в раздел Б от СД, в които отразила данъчна
фактура с № ***г. от „***“ ООД със завишени стойности на начисления от
доставчика данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 11 455.30 лв.,
като е знаела, че действителната стойност на същия е 1 455.30 лв. По този начин
подсъдимата постигнала увеличение на декларирания от нея общ размер на ДДС с
ПДК в раздел Б от СД с 10 000 лева, които неправомерно приспаднала от
начисления ДДС по продажбите, съзнавайки, че не са били налице предвидените в
ЗДДС предпоставки за това. Целената промяна на данъчния резултат на „****“ ООД
за периода била осъществена, като в раздел В от СД по ЗДДС с вх. № 16001687692/
13.03.2011 г., подс. П. посочила ДДС за внасяне в
по-малък размер от реално дължимия - 17 400.75 лева и за пореден път
декларирала неистина. Действителния данъчен резултат на „****“ ООД за данъчен
период февруари 2011 г. е бил ДДС за внасяне на стойност 27 400.75 лева,
формирана от разликата между начисления данък върху продажбите - 33 883.53 лева
и действителния размер на ДДС с ПДК за покупките - 1 455.30 лв. Съотношението
между реално установеният данъчен резултат за периода и декларираният от подс. П. неверен такъв в раздел В на СД № 16001687692/
13.03.2011 г. определя избегнатото данъчно задължение, равняващо се в случая на
сумата от 10 000 лева. (27 400.75 лв. /установен ДДС за внасяне/ - 17 400.75
лв. /деклариран ДДС за внасяне/ = 10 000 лв.).
Подс. П. потвърждава фактите, изложени в пункт
19 от повдигнатото й и предявено обвинение. В тази връзка се извличат
доказателства за инкриминираното й поведение от приложените по делото копия на
счетоводни документи и отчетни регистри за „****“ ООД и „***“ ООД (инкриминираната
фактура, дневници и СД по ЗДДС, счетоводни справки и др.), от показанията на
свидетелите П. М. и Е. К., както и от заключението на назначената ССчЕ и констатациите по РД № 1300295/ 08.03.2013 г. и РА №
*********/ 09.04.2013 г. (допълнително изискани и представени от ТД на НАП).
Св. П. М. поддържа изначално застъпената в показанията му позиция, че не е бил
наясно с неправомерните действия на счетоводителката на дружеството му - подс. П., а последната не оспорва това.
20. За данъчен период месец
април 2011 г.:
През месец март 2011 г „****“ ООД, извършило множество покупки на стоки,
които били регистрирани в отчетния регистър за месец април 2011 г., съставен от
подсъдимата. Същата за пореден път въвела две от фактурите за доставки към
дружеството със завишени стойности на ДО и ДДС с ПДК, а именно: данъчна фактура
с № ****г., издадена от „***“ ООД - С. и данъчна фактура № ****г., издадена от
„***“ ЕООД - П.. С фактура № ****г. „****“ ООД закупило от „***“ ООД – П., на
което дружество било редовен клиент, „строителни материали“ с ДО – 6 131.70 лв. и начислен от доставчика
ДДС с ПДК – 1 226.34 лв. Посоченият данъчен документ бил отразен от подсъдимата
в дневникът за покупки за месец април 2011 г. с ДО – 12131.70 лв. и ДДС с ПДК –
2 226.34 лв. Същите стойности тя включила и при определяне на общия размер на
ДО и ДДС за покупките за периода в раздел Б от СД по ЗДДС № 16001730055/
16.05.2011 г., оформена и подадена от нея в ТД на НАП – П.. Реалните стойности
по фактура № ****г., с които е била издадена и осчетоводена от „***“ ООД, се
установяват от представени по делото копия на данъчния документ, счетоводни
справки, отчетен регистър – дневник на продажби и СД по ЗДДС, както и от
показанията на св. К.. Сравнението на съдържанието на данъчния документ, с това
на дневникът за покупки на „****“ ООД, в който същият е бил отразен от подсъдимата,
показва завишение на ДДС с ПДК в размер на 1000 лева. Дружеството доставчик по
данъчна фактура № ****г. – „***“ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, било учредено
през 2001 г., а от 2002 г. -
регистрирано по ЗДДС към ТД на НАП – П.. Същото развивало дейност по
търговия със строителни материали за груб строеж и транспортна дейност в
България и чужбина. Към 2011 г. разполагало с два търговски обекта – складове
за продажби на едро - в гр. П. на „***“ № 21 и на бул. „***“ № 242. В периода
от 2010 до края на 2011 г., „****“ ООД било редовен клиент, като закупувало
лепила, бои, гипс, цимент и др. строителни материали, които обикновено
заплащало в брой и на място в търговските обекти срещу издаден данъчен
документ. От показанията на св. П. – счетоводител на „***“ ЕООД - се
установява, че фактурирането на стоките, закупени от складовете и магазините на
дружеството, е извършвано на място в обектите чрез счетоводен софтуер –
складова програма „Инфо плюс“. Издадените данъчни
документи се представяли в счетоводството за осчетоводяване. Данъчна фактура № ****г.
била издадена на „****“ ООД за закупени от дружеството разнообразни по
асортимент строителни материали от склад 1, в гр. П. на „***“ № 21.
Представеното по делото копие на фактурата сочи ДО на закупените стоки – 6
717.67 лв. и начислен от доставчика ДДС в размер на 1 343.53 лв., заплатени в
брой от купувача и осчетоводени по този начин в дневникът за продажбите, в СД
по ЗДДС и във водените от „***“ ЕООД аналитични и хронологични счетоводни
записвания по счетоводните сметки. В дневникът за покупки на „****“ ООД за
данъчен период април 2011 г. подс. П. въвела данъчна
фактура № ****г., с издател „***“ ЕООД, с ДО – 8187.67 лв. и ДДС – 1 637.53 лв.
Същите стойности включила и при определяне на общия размер на ДО и ДДС с ПДК за
извършените покупки в раздел Б от оформената и подадена от нея СД по ЗДДС №
16001730055/ 16.05.2011 г. за данъчен период април 2011 г. Разликата между
реално начисления от „***“ ЕООД данък, които „****“ ООД имало правото да
приспадне като данъчен кредит от задълженията си за начислен данък върху
продажбите за периода и отразения от подсъдимата, била в размер на 294.00 лв. С гореописаните действия, при
водене на счетоводството на „****“ ООД, подс. П.
придала на съставения от нея дневник за покупките невярно съдържание, което
потвърдила и в СД по ЗДДС с. № 16001730055/ 16.05.2011 г., за данъчен период
01.04.2011 г. – 30.04.2011 г., оформена и подадена от нея пред ТД на НАП – П..
В раздел Б от посочения документ, същата декларирала общ размер на ДДС с ПДК за
покупките 24 924.71 лв., като е знаела
че за сумата от 1 294 лв., съставляваща общата стойност на увеличения ДДС по
фактурите за доставки от „***“ ООД и от „***“ ЕООД, за „****“ ЕООД не е било
налице правото да упражни приспадането й от общия размер на задълженията по
начисления ДДС върху продажбите, дължим към бюджета. Последният бил деклариран
в раздел А от СД със стойност 26 578.21 лв. и произтичал от една единствена
продажба, която ДЗЛ било регистрирало в дневникът си за продажби за периода. Подсъдимата
знаела, че финансовите възможности на дружеството да заплати данък в такъв
размер и конкретно в обсъждания данъчен период са ограничени, поради което, без
да уведомява св. П. М., предприела описаните по-горе действия по невярно
документиране и деклариране, с които да промени данъчния резултат към
намаляване на размера на дължимия данък. В резултат, в раздел В на СД по ЗДДС
с. № 16001730055/ 16.05.2011 г., декларирала ДДС за внасяне в размер на 1
653.50 лева, който формирала, след като от начисления ДДС за продажбите 26
578.21 лв. приспаднала завишения размер на ДДС с ПДК за покупките 24
924.71 лв. Подсъдимата е била наясно, че
действителния данъчен резултат на „****“ ООД за периода е бил ДДС за внасяне в
размер на 2 947.50 лв., но въпреки това
е декларирала същият с намаление от 1294.00 лв. Последната сума представлява
размера на данъчното задължение, чието установяване и плащане е било избегнато.
В посочения смисъл са и констатациите от назначената по делото ССчЕ и свидетелските показания на св. П. М., св. К. и св. П., приложените копия от фактури, отчетни
регистри, СД по ЗДДС и извлечения от счетоводните записвания на „****“ ООД, „***“
ООД и „***“ ЕООД. Подсъдимата признава тези действия, като обясненията й
подкрепят заявеното от собственика и управител на „****“ ООД становище, че не е
бил наясно с тях.
21. и 22. За данъчни периоди месец май 2011 г. и месец август 2011 г.:
И за тези два периода е уместно съвместно разглеждане, тъй като през тях подсъдимата
е сменила механизма, чрез който, при водене на счетоводството на „****“ ООД, е
постигала промяна в данъчните резултати на дружеството по ЗДДС. През месеците
май 2011 г. и август 2011 г., същата продължила да „допуска технически грешки“
при въвеждането на реално издадени фактури за покупки, но вече не завишавала
стойностите на ДО и ДДС, а ги отразявала повторно, на отделен ред, с
действителните им стойности. В резултат, дублирала размера на начисления по тях
ДДС с ПДК, с което увеличавала и декларирания в раздел Б на СД общ размер на
данъка, който да бъде приспаднат под формата на данъчен кредит от начисления
данък върху продажбите. По описания начин, през данъчен период месец май 2011 г.,
подсъдимата съставила дневник за покупките, в който, на ред 90, отразила
данъчна фактура № ****г., с доставчик „***“ АД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с предмет на доставката „присъединяване
мощност“, с ДДС с ПДК – 1620 лв., начислен върху ДО – 8 100 лв. На ред 92 от
отчетния регистър на покупките въвела фактура от същия доставчик, с идентични стойности
на ДО и ДДС с ПДК, но с предмет на доставката „ел. енергия“ и пореден номер на
документа, съдържащ същите цифри като вписаната на ред 90 от дневника фактура,
но с прибавена цифра „0“. Датата на издаване и на двата документа е една и
съща. По делото е приложено копие на данъчна фактура № ****г., с доставчик „***“
АД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, въз основа на което се установява невярното
отразяване на документа на ред 92 от дневникът за покупки на „****“ ООД за
данъчен период май 2011 г. По делото е представен официален писмен отговор от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД – правоприемник на „***“ АД, от който се
установява, че дружеството е оператор на разпределителната електрическа мрежа
за територията на Югоизточна България, без правото на продажба на електрическа
енергия. Представено е и копие на фактура № ****г., с издател „***“ АД – П.. По аналогичен начин, в данъчен
период август 2011 г., подс. П. дублирала записите в
дневникът за покупки на „****“ ООД по отношение доставка за дружеството по
данъчна фактура № **** г., издадена от „***“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с
която били закупени „поцинковано руло и транспортна услуга“ с ДО – 6 691.82 лв.
и ДДС – 1 338.36 лв. Първоначално подсъдимата въвела фактурата на ред 57, като ****но
посочила реквизитите й относно номер на документа, дата на издаване,
наименование на доставчика, предмет на доставката и стойности на ДО и ДДС. В
последствие, вписала същия документ на ред 61 от дневника, като променила
единствено записът в колона „вид стока/услуга“, посочвайки „строителни
материали“. Доставчикът „***“ ООД – П.,
извършвал дейност по производство и търговия с изделия от черни метали от
учредяването си през 1998 г. и към инкриминирания момент. Регистрацията му по
ЗДДС била от 1998 г., непрекъсвана и към момента. „***“ ООД разполагало с две
производствени бази в гр. П. – на **** с административен адрес П., Север-64 А,
и на Околовръстен път К., откъдето се извършвали и продажбите на готова
продукция, както и издаването на данъчни фактури за тях, последните оформяни
чрез счетоводен софтуер. От показанията на св. К., икономически директор на
дружеството, се установява, че в периода 2007 – края на 2011 г., за „****“ ООД,
като клиент на „***“ ООД, има издадени
общо 26 бр. фактури, една от които с № **** г. Приложените от св. К. разпечатки
на дневниците за продажби на „***“ ООД, за периодите, в които има издавани
фактури, както и хронологии на сметка 411-клиенти с аналитичност „**** ООД“ за
периода 2007 – 2011 г. сочат осчетоводяване на продажбата по фактура № **** г.
при доставчика. Цитираните счетоводни документи и показанията на св. К. не
сочат данни за издавани КИ към фактурите. В конкретния случай, и в двата
данъчни периода, по въведените дублирани записи на фактури: № ****г., с
доставчик „***“ АД – П. и № **** г., издадена от „***“ ООД – П. с ЕИК по
БУЛСТАТ: ***, липсва облагаема доставка на стоки или услуги, поради което и за
„****“ ООД не е било налице правото да приспада от данъчните си задължения по
ЗДДС за двата периода данъка, посочен в тях. Действията на подсъдимата по
дублиране на записите в дневниците за покупки на „****“ ООД и за двата
разглеждани данъчни периода, са били умишлени и целенасочени. Същите не са плод
на неволна техническа грешка, тъй като промяната в автентичния номер и предмета
на доставката в документите сочат към съзнателно манипулиране на записите, за
да не бъдат отчетени като „грешка“ при подаването на отчетните регистри за покупки
и СД по ЗДДС към ТД на НАП. С действията си подс. П.
е съставила документи с невярно съдържание – дневници на покупките за данъчни
периоди май 2011 г. и август 2011 г., относно начисления данък при доставките с
право на пълен данъчен кредит. Същото съдържание е придала и на раздел Б на
изготвените от нея СД по ЗДДС, в които декларирала, както следва: В СД по ЗДДС с вх. № 16001747610/ 14.06.2011
г., за данъчен период 01.05.2011 г. – 31.05.2011 г., подадена пред ТД на НАП – П.,
вписала общ размер на ДДС с ПДК - 12
382.50 лв., като е знаела, че тази сума е била неправомерно завишена от нея с 1
620.00 лв., представляващи ДДС по дублиран запис на фактурата от „***“ АД.
Реалният размер на ДДС с ПДК е бил - 10 762.50 лева; в СД по ЗДДС с вх. №
163421101766890/ 14.09.2011 г., за данъчен период 01.08.2011 г. – 31.08.2011
г., подадена пред ТД на НАП – П., декларирала начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 10 445.85 лв., с ясното съзнание, че
за 1 338.36 лв. от тази сума по повторния запис на фактурата от „***“ ООД, за „****“
ООД не е било налице правото на приспадане от дължимия данък върху продажбите.
Реалният размер на ДДС с ПДК за периода е бил 9 107.49 лева. Независимо от
гореизложеното, и в двата отчетни периода по ЗДДС, подс.
П. приспаднала ДДС с ПДК в размерите, декларирани от нея в раздели Б от СД и по
този начин променила данъчните резултати на „****“ ООД към намаляване на
стойностите на дължимия ДДС за внасяне, както следва: В раздел „В“ на СД по ЗДДС с вх. № 16001747610/ 14.06.2011 г.,
за данъчен период 01.05.2011 г. – 31.05.2011 г. декларирала ДДС за внасяне в
размер на 7 989.12 лева, а действително дължимият за периода е бил ДДС за
внасяне в размер на 9 609.12 лева, получен като разлика между начисления ДДС за
продажбите – 20 371.62 лв. и реалния размер на данъка за покупки - 10 762.50
лева. По този начин е избегнала плащането на данъчно задължение на стойност 1
620.00 лв. В раздел „В“ от СД по ЗДДС с вх. № 163421101766890/ 14.09.2011 г.,
за данъчен период 01.08.2011 г. – 31.08.2011 г., подс.
П. декларирала ДДС за внасяне в размер
на 1 735.44 лева. Съотношението между начисления за периода ДДС за извършени
продажби и реалния размер на ДДС с ПДК за покупките, сочи че действителният
данъчен резултат е бил ДДС за внасяне, равняващ се на сумата от 3 073.80 лева.
Разликата между декларирания от нея данъчен резултат и реално установения,
определя размера на избегнатото данъчно задължение - 1 338.36 лв., която сума
съответства на неправомерно приспаднатия данъчен кредит. Приемането на
гореизложените факти за установени е въз основа на приложените по делото
документи – инкриминираните фактури, дневници на покупките и продажбите, СД по
ЗДДС, извлечения от счетоводни записвания и др. за „****“ ООД, „***“ ООД и „***“
АД. Същите са взети предвид и от проведената ССчЕ,
чието заключение потвърждава констатациите по пункт 21 и 22 от повдигнатото и
предявено на подс. П. обвинение. Свидетелските
показания на П. М. и св. К., съответстват на останалите събрани доказателства.
23. За данъчен период месец
октомври 2011 г.:
През месец октомври 2011 г. „****“ ООД регистрирало общо седем продажби, по
които бил начислен ДДС, дължим към бюджета, в размер на 32 341.44 лв. Св. П. М.
твърди, че за две от сделките, регистрирани в дневникът за продажби на
дружеството му с фактури към „****“ ЕООД и „****“ ЕООД, не е знаел и не е
извършвал доставки. Разбрал за тях едва в хода на ревизионното производство.
Изявленията му в тази насока се подкрепят от обясненията на подс.
П., която признава за издаването на две фактури към „****“ ЕООД, дружество на
което също водела счетоводството, с начислен по тях ДДС в размер на 4 340.00
лева, които „****“ ООД следвало за внесе в бюджета. За да прикрие действията си
от св. П. М., за когото знаела, че следи салдото по документооборота всеки
месец, подсъдимата решила да промени данъчния резултат за периода и да намали
размера на дължимия данък за продажбите със сума, равна или близка по стойност
на тази, която начислила по фактурите за фиктивни продажби. Постигнала това по
познатия вече и утвърден в практиката й механизъм: В дневникът за покупки на „****“
ООД въвела данъчна фактура № ****г., от „***“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****,
със завишени стойности на ДО и начисления от доставчика данък. Реално
начисленият по фактурата ДДС бил в размер на
825.75 лева, видно от приложено по делото копие на документа. Вместо
тази стойност, подсъдимата вписала данъка в размер на 5 165.75 лева, т.е.
завишила същия с 4 340.00 лева.
Невярното съдържание, което придала на дневникът за покупки на
дружеството, пренесла и в СД по ЗДДС с № 163421102282897/ 14.11.2011 г., за
данъчен период 01.10.2011 г. – 31.10.2011 г., подадена пред ТД на НАП – П.,
където в раздел Б от същата, потвърдила съзнателно и целенасочено завишения от
нея размер на ДДС по доставките.
Декларирала същия на стойност 19 797.55 лв., за която е знаела, че
следва да бъде с 4 340.00 лв. по-малко т.е. в размер на 15 457.55 лв. По този
начин подсъдимата манипулирала и крайния данъчен резултат за периода,
деклариран от нея в раздел В от СД, като ДДС за внасяне в размер на 12 543.89
лв. Действителната стойност на дължимия за периода данък е следвало да бъде
формирана като от общия размер на декларирания ДДС, начислен за продажбите - 32
341.44 лв., се приспадне реалната сума на ДДС с ПДК за доставките - 15 457.55
лв., а полученият резултат от 16 883.89 лева, представлява дължимия данък за
периода. От разликата между реалния данъчен резултат – ДДС за внасяне 16 883.89
лева и декларираният от подсъдимата в раздел В на СД – ДДС за внасяне 12 543.89
лв. се установява и размера на избегнатото данъчно задължение - 4 340.00 лева. Със същата стойност е и
неправомерно приспаднатия от подс. П. ДДС с ПДК по
фактурата за доставка от „***“ ООД. С описаните действия подсъдимата е
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения, като за тази цел е
съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките на „****“ ООД за
месец октомври 2011 г. и е потвърдила неистина в оформената от нея СД по ЗДДС №
163421102282897/ 14.11.2011 г., за данъчен период 01.10.2011 г. – 31.10.2011
г., подадена пред ТД на НАП – П.. Действителния размер на ДДС с ПДК, начислен
от „***“ ООД по данъчна фактура № ****г. се установява чрез приложено копие на
същата, както и на извлечения от счетоводните записвания на дружеството
доставчик. При определяне на действителните размери на данъчните задължения за
„****“ ООД за периода са взети предвид констатациите от заключението на
назначената по делото ССчЕ. В тяхна подкрепа са и
показанията на свидетелите П. М., Б. К. и Д. Мушева,
а също и приложените по делото първични счетоводни документи, отчетни регистри
и СД по ЗДДС, хронологии на счетоводни
записвания и др. Обясненията на подсъдимата не противоречат на посочените
доказателства, като кореспондират и с изявленията на св. П. М., че не е знаел
за действията й.
Данъчният кредит и правото на приспадане на такъв, са елементи от механизма
на ДДС, при който част от задълженията на данъчната администрация по
администрирането на данъка са прехвърлени върху регистрираните лица. Нормалното
възникване, развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква от всяко
регистрирано лице, включено в механизма на данъка, да изпълнява добросъвестно
задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС, съответно и при ползването на
право на данъчен кредит. В конкретния случай, с инкриминираното поведение на подс. П., механизмът на отчитане на финансовия резултат от
стопанската дейност на „****“ ЕООД и на правото на приспадане на ДДС за
изброените в обвинението данъчни периоди са били компрометирани, което е довело
до избягване на установяването и отчитането на ДДС от облагаемите продажби за
същите данъчни периоди.
Описаната
фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото
доказателства. Тя се установява на първо място от самопризнанието направено от подс.А.П. по реда на чл.371, т.2 от НПК, и на следващо - от
показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство,
които, съдът преценява като логични, последователни, взаимно допълващи се и в съответствие
с останалия събран доказателствен материал, от
писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК, като всички те
подкрепят признанието направено от подсъдимата. Изложеното се подкрепя и от
изготвените експертни заключения по ССчЕ и
допълнителната ССчЕ, които са обосновани, отговарят
пълно на поставените задачи, изготвени са обективно и се възприемат от съда.
Анализ на доказателствата:
Видно
от показанията на инспекторите от НАП, извършили ревизия на „****“ ЕООД –
свидетелите Д. Е. и М. Р., започването на ревизията било провокирано от сигнал
на Окръжна прокуратура П. по повод дадени показания от управителя на посоченото
дружество, като свидетел по друго досъдебно производство, водено отново срещу подс.П., по което се установило, че са налице фактури, в
които фигурира името на това дружество, но същите са неизвестни за св.П. М. –
управител на „***“ ЕООД. При извършената проверка по време на ревизията, освен
нередности с тези фактури, проверяващите се натъкнали на редица други
несъответствия за периода на проверката, които отразили в констатациите си.
Св.П.
М. е категоричен, че извършваните от подсъдимата действия по манипулиране на
счетоводните резултати на дружеството му, са му станали известни едва при
започване на проверка на един от контрахентите по
документи на „****“ ЕООД, за който се оказва, че не е действителен такъв. Той е анулирал
заявените от името на фирмата му действия, като данъчните власти са признали
това и дружеството е продължило да функционира, въпреки констатираните
множество нарушения на данъчното законодателство и начислените размери ДДС за
внасяне.
Свидетелите
- собственици и счетоводители на цитираните по-горе дружества по всеки един от
пунктовете на обвинението против подсъдимата, дават показания, че не са били
наясно с това, че фактурите не отразяват реално действителността, а именно, че
в някои от случаите изобщо няма доставки, а в други е осчетоводена различна от
действителната цена, поради което те ги включили в собственото си счетоводство
без угризения.
Самата
подсъдима не отрича, че е манипулирала резултатите, като изтъква за това
причини – висок размер ДДС за внасяне от страна на „****“ ЕООД, който тя решила
да намали, подпомагане данъчния резултат на други, обслужвани от нея дружества и
т.н. – все действия, предприети без съгласуване с управителите на съответните
дружества. Относно дублирането на осчетоводени фактури, които иначе отразяват
действителни сделки, подсъдимата признава, че е направила това, променяйки
някои от реквизитите им.
Заключенията
на в.л. Т. Б. по ССчЕ и допълнителната ССчЕ, съвпадат с
констатациите по ревизионния акт, като вещото лице също стига до извод, че в
случая действително е налице разлика между деклариран начислен ДДС и установен
ДДС за начисляване в размери посочени в заключенията.
Анализа
на всички събрани доказателства, дава възможност да се възприеме, като случила
се в действителността, именно описаната в обвинителния акт и призната от
подсъдимата, фактическа обстановка. Установява се, че подсъдимата е лицето,
имащо отношение към воденето на счетоводството и подаването на месечните СД за
„****“ ЕООД за инкриминирания период, като при подаване на месечните СД и
Дневници покупки и продажби към НАП, лично е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери, включвайки в
месечната документация за посочените по-горе месеци, описаните подробно по-горе
фактури, неотразяващи реални сделки, с различни от действителните цени или
дублирани действителни, като така е заявила неследващ се данъчен кредит за
дружеството „****“ ЕООД. Фактите не се и оспорват от подсъдимата, която ги
призна изцяло, така, както са описани в обвинителния акт, а отделно от това
призна и вината си.
От правна страна:
Подсъдимата
А.Н.П. е осъществила състава на престъплението по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, предл.1, т.6,
т.7, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че:
През периода месец декември 2007 г. – месец
ноември 2011 г., в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в
качеството на счетоводител на „****“ ООД/ЕООД – гр. П., с ЕИК по БУЛСТАТ: ****,
е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери 154 491.30 лева за „****“ ООД/ЕООД – гр. П., представляващи данък върху
добавена стойност, като при водене на счетоводството е съставила документи с
невярно съдържание: отчетни регистри – дневници за покупките на „****“ ООД/ЕООД
– гр. П. съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в
които е отразила данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит
без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и данъчни фактури
със завишени стойности и е избегнала данъчни задължения в особено големи
размери – 154 491.30 лева, като е потвърдила неистина в подадени декларации,
които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му – чл.125,
ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС -
пред ТД на НАП – П. и е приспаднала неследващ се данъчен кредит, както
следва:
1.
През месец декември 2007 г., при водене на счетоводството е съставила документ
с невярно съдържание – дневник на покупките на „****“ ООД – П., в който е
отразила данъчна фактура със завишени стойности с № ***г., с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 11 400.00 лева, с посочен
доставчик „****“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, при действително издадена от
посочения доставчик данъчна фактура с начислен данък с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 400.00 лева,
а на 14.01.2008 г. е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 9 000.00
лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 1041689/14.01.2008 г, за данъчен период
01.12.2007 – 31.12.2007 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина
в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен
ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 15 837.20 лв., а
действително установеният е 6 837,20 лева и е променила резултата за периода,
като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за възстановяване в размер
на 1 476.45 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 7 523,55 лева, като е приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 9 000.00 лева.
2. През месец април 2008 г., при
водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на
покупките на „****“ ООД – П., в който е отразила данъчна фактура със завишени
стойности с № *** г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 5 624.53 лева, с посочен доставчик „****“ ООД – П. с ЕИК по
БУЛСТАТ: ****, при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура
с начислен данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 214.53 лева,
а на 13.05.2008 г. е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 5 410.00
лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001098283/13.05.2008 г., за данъчен период
01.04.2008 – 30.04.2008 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина
в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен
ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 177.03 лв., а
действително установеният е 1 767.03 лева и е променила резултата за периода,
като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1
509.64 лева, а действително установеният
е ДДС за внасяне в размер на 6 919.64 лева, като е приспаднала неследващ се
данъчен кредит в размер на 5 410.00 лева.
3. През месец юни 2008 г., при
водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на
покупките на „****“ ООД – П., в който е отразила данъчна фактура със завишени
стойности с № ***г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 5 594.28 лева, с посочен доставчик „****“ ЕООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, при
действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен данък с
право на пълен данъчен кредит в размер на 374.28 лева,
а на 14.07.2008 г. е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 5 220.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №
16001127861/14.07.2008 г., за данъчен период 01.06.2008 – 30.06.2008 г.,
подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“ от
декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 303.85 лв., а действително
установеният е 2 083.85 лева и е променила резултата за периода, като в раздел
„В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на 96.15 лева, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5 316.15 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен
кредит в размер на 5220,00 лева.
4. През месец юли 2008 г. при водене на счетоводството е съставила
документ с невярно съдържание – дневник на покупките на „****“ ООД – П., в
който е отразила данъчна фактура № ***** г., с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 5 000 лева, с посочен доставчик „****“
ЕООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, без да е налице доставка по смисъла на чл. 9
от ЗДДС,
а на 13.08.2008 г. е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 5 000.00
лв. като в СД по ЗДДС с вх. № 16001142630/13.08.2008 г., за данъчен период
01.07.2008 – 31.07.2008 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина
в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен
ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 745.12 лв., а
действително установеният е 4 745.12 лева и е променила резултата за периода,
като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за възстановяване в размер
на 613.12 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 4
386.88 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 5
000.00 лева.
5. През месец август 2008 г., при
водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на
покупките на „****“ ООД – П., в който е отразила данъчна фактура със завишени
стойности с № ***г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 18 017.83 лева, с посочен доставчик „****“ ООД – П. с ЕИК по
БУЛСТАТ: ****, при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура
с начислен данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 17.83 лева,
а на 15.09.2008 г. е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 18
000.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001159287/ 15.09.2008 г., за данъчен
период 01.08.2008 – 31.08.2008 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила
неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 19
351.29 лв., а действително установеният е 1 351.29 лева и е променила резултата
за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в
размер на 693.57 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 18 693.57 лв., като е приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 18 000.00 лева.
6. През месец септември 2008 г., при
водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на
покупките на „****“ ООД – П., в който е отразила данъчна фактура № ***г., с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 334.00
лева, с посочен доставчик „****“ ЕООД – гр. А., обл. П.ска,
с ЕИК по БУЛСТАТ: *********, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9
от ЗДДС,
а
на 13.10.2008 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 334.00 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001169323/13.10.2008 г., за данъчен
период 01.09.2008 – 30.09.2008 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила
неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 20
002.80 лв., а действително установеният е 19 668.80 лева и е променила
резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за
възстановяване в размер на 20.74 лева, а действително установения е ДДС за
внасяне в размер на 313.26 лева, като е
приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 334.00 лева.
7. През месец декември 2008 г., при
водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на
покупките на „****“ ООД – П., в който е отразила:
- данъчна фактура със завишени
стойности с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 14 752.00 лева, с посочен доставчик „*****“ ООД – с.К., обл. С. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, при действително издадена от
посочения доставчик данъчна фактура с начислен данък с право на пълен данъчен
кредит в размер на 792.00 лева,
- данъчна фактура № ****г., с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 934.21 лева,
с посочен доставчик „***“ ЕООД – с. Б.р.,
обл. П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
- данъчна фактура № ****г., с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 13
020.00 лева, с посочен доставчик „***“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
а
на 23.02.2009 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 27 914. 21 лв. като в СД по ЗДДС с вх. №
16-95 от 23.02.2009 г., коригираща СД по
ЗДДС с вх.№ 16001218384/ 13.01.2009 г.,
за данъчен период 01.12.2008 – 31.12.2008 г., подадена пред ТД на НАП – П., е
потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 31 122.59 лв., а действително установеният е 3 208.38 лева и е променила
резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 3 578.94 лева, а действително установения е ДДС за внасяне
в размер на 31 493.15 лева, като е
приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 27 914. 21 лева.
8. През месец април 2009 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности
с № **** г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2 172.80 лева, с посочен доставчик „***“ АД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***,
при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен
данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 1372.80 лева,
а на 13.05.2009 г. е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 800.00 лв.,
като в СД по ЗДДС с вх. № 16001285562/13.05.2009 г., за данъчен период 01.04.2009 г. –
30.04.2009 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“
от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 953.24 лв., а
действително установеният е 5 153.24 лева и е променила резултата за периода,
като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на 2
835.36 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3635.36
лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 800.00 лева.
9. През месец юли 2009 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности
с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 579.91 лева, с посочен доставчик „****“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****,
при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен
данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 99.91 лева,
а на 14.08.2009 г., е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 480.00 лв.,
като в СД по ЗДДС с вх. № 16001341799/ 14.08.2009 г., за данъчен период 01.07.2009 г. –
31.07.2009 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“
от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 306.83 лв., а
действително установеният е 1 826.83 лева и е променила резултата за периода,
като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на
393.17 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 873.17
лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 480.00 лева.
10. През месец септември 2009 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности
с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1 444.08 лева, с посочен доставчик „****“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****,
при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен
данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 359.08 лева,
а на 14.10.2009 г, е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 1 085.00
лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001374833/14.10.2009 г., за данъчен период 01.09.2009 г. –
30.09.2009 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“
от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 506.34 лв., а действително установеният е 1 421.34 лева и
е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 3.99 лева, а действително установеният е
ДДС за внасяне в размер на 1 088.99 лева, като е приспаднала неследващ се
данъчен кредит в размер на 1 085.00 лева.
11. През месец октомври 2009 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила данъчна фактура № ****г., с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 160 лева, с
посочен доставчик „***“ ЕООД – П. с ЕИК
по БУЛСТАТ: ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
а на 16.11.2009 г., е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 2 160.00
лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001394087/ 16.11.2009 г., за данъчен период 01.10.2009 г. –
31.10.2009 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“
от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 727.79 лв., а действително установеният е 567.79
лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е
декларирала ДДС за възстановяване в размер на 1 809.19 лева, а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 350.81 лева, като е приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 2 160.00 лева.
12. През месец ноември 2009 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности
с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 24 700.34 лева, с посочен доставчик „****“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ:
****, при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с
начислен данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 200.34 лева,
а на 14.12.2009 г., е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 24
500.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001411963/14.12.2009 г., за данъчен период 01.11.2009 г. –
30.11.2009 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“
от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26 199.52 лв., а действително установеният е 1 699.52
лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 333.08 лева, а действително установеният
е ДДС за внасяне в размер на 24 833.08 лева, като е приспаднала неследващ се
данъчен кредит в размер на 24 500.00 лева.
13. През месец декември 2009 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила данъчна фактура № ****г., с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 003.04 лева, с
посочен доставчик „***“ ЕООД – С. с ЕИК
по БУЛСТАТ: ***, без да е налице доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС,
а на 14.01.2010 г., е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 5 003.04
лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001430264/14.01.2010 г., за данъчен период 01.12.2009 г. –
31.12.2009 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“
от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 916.09 лв., а действително установеният е 2 913.05
лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 1 397.78 лева, а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 6 400.82 лева, като е приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 5 003.04 лева.
14. През месец юни 2010 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности
с №**** г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4 487.04 лева, с посочен доставчик „***“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ****,
при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен
данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 487.04 лева,
а на 14.07.2010 г., е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 4 000.00
лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001539618/14.07.2010 г., за данъчен период 01.06.2010 г. –
30.06.2010 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“
от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 636.74 лв., а действително установеният е 4 636.74
лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е
декларирала ДДС за възстановяване в размер на 849.00 лева, а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 3 151.00 лева, като е приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 4000.00 лева.
15. През месец юли 2010 г., при водене на счетоводството
е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките на „****“ ООД
– П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности с № ****г., с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4
203.00 лева, с посочен доставчик „*****“ ООД – с.К., обл.
С. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, при действително издадена от посочения доставчик
данъчна фактура с начислен данък с право на пълен данъчен кредит в размер на
223.00 лева,
а на 16.08.2010 г., е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 3
980.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №
16001558270/16.08.2010 г., за данъчен
период 01.07.2010 г. – 31.07.2010 г., подадена пред ТД на НАП – П., е
потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 5 338.52 лв., а действително установеният е 1 358.52 лева и е променила
резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 1 163.88 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне
в размер на 5 143.88 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в
размер на 3 980.00 лева.
16. През месец септември 2010 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила:
-
данъчна фактура със завишени стойности с № ****г., с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 727.84 лева, с посочен
доставчик „*****“ ООД – с.К., обл. С. с ЕИК по
БУЛСТАТ: ***, при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура
с начислен данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 015.15 лева и
-
данъчна фактура № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 4 600.00 лева, с посочен доставчик „*****“ ООД – с.К.,
обл. С. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС,
а на 14.10.2010 г., е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 13
312.69 лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001595814/ 14.10.2010 г., за данъчен период 01.09.2010 г. –
30.09.2010 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“
от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 21 501.45 лв., а
действително установеният е 8 188.76 лева и е променила резултата за периода,
като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на 9
973.65 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 23 286.34
лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 13 312.69
лева.
17. През месец ноември 2010 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности
с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 5 504.33 лева, с посочен доставчик „***“ ЕООД – С. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***,
при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен
данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 504.33 лева,
а на 14.12.2010 г., е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 5 000.00 лв.,
като в СД по ЗДДС с вх. № 16001633540/14.12.2010 г., за данъчен период 01.11.2010 г. –
30.11.2010 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“
от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 11 675.32 лв., а действително установеният е 6 675.32
лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 9.16 лева, а действително установеният е
ДДС за внасяне в размер на 5 009.16 лева, като е приспаднала неследващ се
данъчен кредит в размер на 5 000.00 лева.
18. През месец декември 2010 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени стойности
с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6 660.00 лева, с посочен доставчик „***“ ЕООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***,
при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен
данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 960.00 лева,
а на 13.01.2011 г., е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 4
700.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №
16001649003/13.01.2011 г., за данъчен период 01.12.2010 г. – 31.12.2010 г.,
подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“ от
декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 12 528.10 лв., а действително установеният е 7 828.10
лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 82.80 лева, а действително установеният
е ДДС за внасяне в размер на 4 782.80 лева, като е приспаднала неследващ се
данъчен кредит в размер на 4 700.00 лева.
19. През месец февруари 2011 г., при водене на счетоводството е
съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките на „****“ ООД – П.,
в който е отразила данъчна фактура със завишени стойности с № ****г., с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 11
455.30 лева, с посочен доставчик „***“ ООД – С. с ЕИК по БУЛСТАТ: 1***, при
действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура с начислен данък с
право на пълен данъчен кредит в размер на 1 455.30 лева,
а на 13.03.2011 г., е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 10 000.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №
16001687692/13.03.2011 г., за данъчен период 01.02.2011 г. – 28.02.2011 г.,
подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“ от
декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 16 482.78 лв., а действително установеният е 6 482.78
лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 17 400.75 лева, а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 27 400.75 лева, като е приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 10 000.00 лева.
20. През април 2011 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила:
-
данъчна фактура със завишени стойности с № ****г., с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 226.34 лева, с посочен
доставчик „***“ ООД – С. с ЕИК по БУЛСТАТ: 1***, при действително издадена от
посочения доставчик данъчна фактура с начислен данък с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1 226.34 лева и
-
данъчна фактура със завишени стойности с № ****г., с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 637.53 лева, с посочен
доставчик „***“ ЕООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, при действително издадена от посочения
доставчик данъчна фактура с начислен данък с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1 343.53 лева,
а на 16.05.2011 г., е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 1 294.00
лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001730055/16.05.2011 г., за данъчен период
01.04.2011 г. – 30.04.2011 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила
неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 24
924.71 лв., а действително установеният
е 23 630.71 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ от
декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1 653.50 лева, а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 2 947.50 лева, като е приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 1 294.00 лева.
21. През месец май 2011 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила повторно, на отделен ред, с добавяне на
допълнителна цифра „0“ към номера, данъчна фактура № ****г., с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 620.00 лева, с
посочен доставчик „***“ АД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с предмет на доставката:
„електроенергия“, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, при
наличие на действително издадена от посочения доставчик фактура с № ****г., с
предмет на доставката „присъединяване мощност“, с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 1 620.00 лева,
а на 14.06.2011 г., е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 1 620.00
лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 16001747610/14.06.2011 г., за данъчен период
01.05.2011 г. – 31.05.2011 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила
неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12
382.50 лв., а действително установеният е 10 762.50 лева и е променила
резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 7 989.12 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне
в размер на 9 609.12 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в
размер на 1 620.00 лева.
22. През месец август 2011 г., при водене на
счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на покупките
на „****“ ООД – П., в който е отразила повторно, на отделен ред, данъчна
фактура № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 1 338.36 лева, с посочен доставчик „***“ ООД – П. с ЕИК по БУЛСТАТ:
***, с предмет на доставката: „строителни материали“, без да е налице доставка
по смисъла на чл.9 от ЗДДС,
а на 14.09.2011 г., е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 1 338.36
лв., като в СД по ЗДДС с вх. № 163421101766890/14.09.2011 г., за данъчен период
01.08.2011 г. – 31.08.2011 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила
неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 10
445.85 лв., а действително установеният е 9 107.49 лева и е променила резултата
за периода, като в раздел „В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в
размер на 1 735.44 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер
на 3 073.80 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на
1338.36 лева.
23. През
месец октомври 2011 г., при
водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание – дневник на
покупките на „****“ ООД – П., в който е отразила: данъчна фактура със завишени
стойности с № ****г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 5 165.75 лева, с посочен доставчик „***“ ООД – П. с ЕИК по
БУЛСТАТ: ****, при действително издадена от посочения доставчик данъчна фактура
с начислен данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 825.75 лева,
а на 14.11.2011 г., е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 4 340.00 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №
163421102282897/14.11.2011 г., за данъчен период 01.10.2011 г. – 31.10.2011 г.,
подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдила неистина в раздел „Б“ от
декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 19 797.55 лв., а действително
установеният е 15 457.55 лева и е променила резултата за периода, като в раздел
„В“ от декларацията е декларирала ДДС за внасяне в размер на 12 543.89 лева, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 16 883.89 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен
кредит в размер на 4 340.00 лева.
По
тази правна квалификация, съдът я призна за виновна.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че подс.А.П.
е била упълномощена да води счетоводството и да подава месечните
справки-декларации за дружеството „****“ ЕООД, с управител през процесния период – св.П. М.. В това си качество, лично, без знанието и съгласието на управителя
М., при водене на счетоводството на дружеството е включила цитираните по-горе фактури
в месечните СД за съответните изброени данъчни периоди. Не се установи по част
от фактурите сделките да са извършени, по друга част вписаните цени да са
действителните и по трета – дублираните, да е налице реалност на сделките.
Така, с включването на тези фактури в Дневника Покупки за съответния месечен
период, се е стигнало и до избягване установяването и плащането на данъчни
задължения – в посочените размери по обвинението, тъй като в подадените за периодите
СД по ЗДДС, на практика е потвърдена неистина относно размера на описаните
доставки и начисления ДДС. Като счетоводител на дружеството, подсъдимата е
следвало да изпълнява специалните разпоредби на данъчните закони, свързани с ****ното осчетоводяване на търговска дейност, но с цел облекчаване
данъчната тежест на обслужваните от нея дружества и без знанието на
управителите им, тя е предприела манипулиране на действителните резултати, като
по този начин е избегнала както установяване, така и плащане на дължим ДДС. Последица
от действията й е неправомерното приспадане на данъчен кредит в размерите
цитирани в обвинението. С това, състава на престъплението по чл.255 от НК се
явява изпълнен. Няма спор, че съобразно разпоредбата на чл.93, т.14 от НК в случая става въпрос за данъци в особено
големи размери, тъй като е надхвърлена границата от 12 000 лева. В случая
се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като
всички деяния по отделните пунктове на обвинението, поотделно осъществяват
еднакъв състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието
е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавала
обществено опасният му характер, предвиждала е и е искала настъпването на
неговите обществено опасни последици.
По наказанието:
Съдът,
като взе предвид степента на обществената опасност на деянието – висока, с
оглед обществените отношения, които засяга, като съобрази и степента на
обществената опасност на дееца – не завишена, подсъдимата действително е
осъждана общо 18 пъти до момента, но само първото й осъждане е било факт към
момента на извършване на деянието по настоящото дело, от друга страна съдът
прецени и обстоятелствата, че тя изразява самокритичност към извършеното,
признава вината си и осъзнава стореното от нея, взе предвид и броя на деянията
включени в продължаваното престъпление, и като отчете и изминалия период от
осъществяване на деянието – почти 8 години, съдът прецени, че наказанието
следва да се определи около, но над минимума на предвиденото в закона и при
предвидени параметри на наказанието Лишаване от свобода от 3 до 8 години и
Конфискация на цялото или част от имуществото, избра да наложи наказание Лишаване
от свобода в размер на 4 години и 6 месеца, наказанието Конфискация не се
наложи, тъй като видно от доказателствата по делото, подсъдимата няма
имущество, върху което би могло да се насочи това наказание. С оглед
процедурата, по която протече делото, и съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК съдът намали
определеното наказание Лишаване от свобода с една трета, или крайния размер
такова, което беше наложено на подсъдимата става 3 години Лишаване от свобода.
Наказанието следва да се изтърпи ефективно, което е единствен възможен вариант
предвид предходните осъждания на подсъдимата. Предвид необходимостта от
групиране на наложеното наказание Лишаване от свобода с предходни такива
наказания, съдът отложи решаването на въпроса за първоначалния режим на
изтърпяване, за момента след определянето на общо наказание.
Подсъдимата
има 18 предходни осъждания, като по 17 от тях деянията са извършени в
съвкупност и последователно са били групирани по съдебен път, а наложеното общо
най-тежко и увеличено наказание Лишаване от свобода в размер на 5 години и 2
месеца е изтърпяно изцяло от подсъдимата. Деянията по тези 17 дела и деянието
по настоящото дело се намират в условията на съвкупност помежду си – извършени
са преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях и няма
пречка на подсъдимата да бъде определено едно общо най-тежко наказание, което
се явява наказанието Лишаване от свобода в размер на 3 години и 8 месеца. Съдът
не намира за необходимо да утежнява съдържанието на мотивите с данни за датите
на деянията, влизането в сила на съдебните актове и размера на наложените
наказания по всяко едно от участващите в съвкупността осъждания, тъй като
същите са налични в напълно актуален вид – по делото беше приобщена справка за
съдимост на подсъдимата, издадена в деня преди съдебното заседание, като тук ще
бъдат посочени единствено номерата на делата, по които бе предприето групиране
на наказанията. Това са: настоящото НОХД № 642/2019 год., по описа на Окръжен
съд – П., НОХД № 270/2012 г., по описа на Районен съд – П., НОХД № 6837/2012
г., по описа на Районен съд – П., НОХД № 2357/2013 г., по описа на Районен съд
– П., НОХД № 3704/2013 г., по описа на Районен съд – П., НОХД № 7654/2012 г.,
по описа на Районен съд – П., НОХД № 4368/2012 г., по описа на Районен съд – П.,
НОХД № 1637/2013 г., по описа на Окръжен съд – П., НОХД № 593/2014 г., по описа
на Окръжен съд – П., НОХД № 1620/2014 г., по описа на Окръжен съд – П., НОХД №
1269/2014 г., по описа на Окръжен съд – П., НОХД № 129/2015 г., по описа на
Окръжен съд – П., НОХД № 94/2016 г., по описа на Окръжен съд – П., НОХД №
1720/2016 г., по описа на Окръжен съд – П., НОХД № 5/2017 г., по описа на
Окръжен съд – Смолян, НОХД № 1128/2018 г., по описа на Окръжен съд – П., НОХД №
1350/2018 г., по описа на Окръжен съд – П., НОХД № 1211/2018 г., по описа на
Окръжен съд – П.. Предвид обема на престъпната дейност очертана в диспозитивите на общо 18-те съдебни акта, участващи в
групирането, броя на деянията по всяко от осъжданията и размера, с който е
засегната данъчната система на Държавата, съдът намери, че определеното общо
най-тежко наказание Лишаване от свобода, следва да се увеличи на основание
чл.24 от НК, поради което и предприе такова увеличение с 1 година и 4 месеца,
или общото наказание, наложено на подсъдимата става 5 години Лишаване от
свобода. Тъй като по две от делата, включени в съвкупността е имало наложено и
наказание Глоба, то по-голямото от тях – 1000 лева, следва да се присъедини към
определеното общо най-тежко и увеличено наказание Лишаване от свобода, поради
което и съдът на основание чл.25, ал.3 от НК присъедини изцяло към общото
най-тежко наказание Лишаване от свобода и наказанието Глоба в размер на 1000
лева. Режима за изтърпяване на определеното общо най-тежко и увеличено наказание
Лишаване от свобода, съдът прецени, че следва да е строг, предвид разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. Предвид обстоятелството, че по включените
в съвкупността дела, подсъдимата вече е изтърпяла наказание в общ размер
по-висок от определения сега, то съдът приспадна изцяло търпяното наказание,
при което не остава остатък за изтърпяване по актуалната кумулативна верига.
Съобразно изхода от делото, на основание чл.189, ал.3
от НПК, подс.П. бе осъдена да заплати в полза на ОД
на МВР П. направените по делото разноски в досъдебна фаза в размер на 988.08
лева.
Причини за извършване на престъплението
– неспазване на установения в страната правов ред, и в частност реда за
деклариране на данъчни задължения.
По изложените съображения от фактическо
и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: