РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. Варна, 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Мирела Огн. Кацарска
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Х.ва
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100500626 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 9490/07.02.2023г. от „Енерго-
Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс-Г“, чрез
процесуалния му представител адв. Х. И. от АК – Варна, срещу решение №
184 от 19.01.2023г., постановено по гр. дело № 14770/2021г. на ВРС, IХ-ти
състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу
„Биоагро Импекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „А.К.“ ***, първоначално обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва: 1/ 310,30 лева, представляваща цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност за обект с
абонатен № ********** и с клиентски № **********, находящ се в с. Звънец,
п. к. 9142, ПИ № 060010, област Варна, с предназначение на обекта за
стопански нужди, за която сума са издадени фактури за периода от
20.07.2020г. до 20.05.2021г. и 2/ 10,09 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата от 310,30 лева за периода от падежа на всяка
фактура до 04.06.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
1
14.07.2021г. до окончателното погасяване на вземанията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3449/15.07.2021г.
по ч. гр. д. № 10334 по описа за 2021г. на РС-Варна, IХ-ти съдебен състав.
В жалбата е изразено становище за неправилност на обжалваното
решение, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила, както и в разрез със събрания доказателствен
материал. Въззивникът намира правните изводи на първоинстанционни съд за
незаконосъобразни и изведени след превратно тълкуване на събраните по
делото доказателства, като излага подробни съображения. Отправеното
искане е за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на сторените
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който намира за неоснователни оплакванията срещу
решението, което счита за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт и за присъждане на сторените
разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове иск с правно основание чл.422
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Енерго- Про Продажби” АД
срещу „Биоагро Импекс“ ООД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1. 4.50 лева, представляваща стойността на реално потребена и незаплатена
ел. енергия за периода от 08.07.2018г. до 07.08.2018г. за обект с абонатен
№ ********** и с клиентски № **********, находящ се в с. Звънец, п. к.
9142, ПИ № 060010, област Варна, с предназначение на обекта за
стопански нужди, за която сума е издадена фактура №
**********/20.08.2018г.;
2. 1.19 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата
от 4.50 лева за периода от 25.09.2018г. до 04.06.2021г.;
3. 310.30 лева, представляваща цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност за обект
с абонатен № ********** и с клиентски № **********, находящ се в с.
Звънец, п. к. 9142, ПИ № 060010, област Варна, с предназначение на
обекта за стопански нужди, за която сума са издадени фактури за
периода от 20.07.2020г. до 20.05.2021г.;
4. 10.09 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата от 310.30 лева за периода от падежа на всяка фактура до
04.06.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
14.07.2021г. до окончателното погасяване на вземанията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
2
3449/15.07.2021г. по ч. гр. д. № 10334 по описа за 2021г. на РС-Варна,
ГО, IX-ти състав.
Ищецът твърди се в исковата молба, че е подал заявление по реда на чл.
410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената
заповед е депозирано възражение в срока по чл. 414 от ГПК за недължимост
на заявените вземания, което обстоятелство обуславя правния интерес на
ищеца да предяви настоящите искове.
Сочи се, че ответникът е небитов клиент на „Енерго-Про Продажби“
АД, като собственик на обект с абонатен № ********** и с клиентски №
**********, находящ се в с. Звънец, п. к. 9142, ПИ № 060010, обл. Варна,
чието предназначение е за стопански нужди. Навежда се, че между страните е
учредено облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба на ел.
енергия, което е регламентирано от ЗЕ, Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „Енерго - Про продажби" АД, Правилата за
търговия с електрическа енергия и решенията на КЕВР, по силата на които
потребителят е задължен да заплаща както стойността на използваната в
имота ел. енергия, така и цена от 0.2053 лв./кW/ден за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена резервирана мощност
от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер от 39 квтч през
целия период на фактуриране /20.07.2020г.-20.05.2021г./. Ищецът твърди, че е
доставил на ответника посоченото във фактура № **********/20.08.2018г.
количество ел. енергия. Наред с това се излага, че при потребление за
небитови нужди, каквото е осъществявано в обекта на ответното дружество,
цената за достъп е опредЕ. на ден съобразно предоставената мощност и се
дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, без да е
обвързано от количеството потребена ел. енергия. Именно заради това в нито
една от останалите фактури не е начислена стойност на потребена ел. енергия,
тъй като такава няма, но е начислена сума за осъществен достъп до
разпределителната мрежа при резервирана мощност от капацитета й. Излага
се, че ищецът е изправна страна по облигационната връзка, като ответникът
не е изпълнил насрещните си задължения за заплащане на претендираните
суми в уговорения срок, поради което е изпаднал и в забава.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който
ответното дружество не оспорва, че е потребител на ел. енергия за процесния
обект. Признава задълженията си в размер от 4.50 лева за реално доставено и
потребено количество ел. енергия по фактура № ********** от 20.08.2018г.
Оспорва дължимостта на останалите вземания както по основание, така и по
размер. Твърди се, че предпоставка за заплащане на цената за мрежови услуги
е да са налице фактурирани, респективно ползвани количества активна ел.
енергия. Сочи се, че от 2018г. в обекта няма никакво потребление. Същият е
преустановил дейност и не ползва нито крайния продукт, нито
електроразпределителната мрежа, както и каквито и да е услуги на
електроразпределителни предприятия и доставчици на ел. енергия.
С обжалваното решение са уважени първите два иска и са отхвърлени
останалите искове.
3
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 10334/2021г. по описа на ВРС е видно
издаването на заповед за изпълнение № 3449/15.07.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „Енерго- Про Продажби” АД
срещу „Биоагро Импекс“ ООД Заповедта е връчена редовно на длъжника,
който е оспорил същата своевременно, което обстоятелство е обусловило
правния интерес на кредитора за предявяване на специалния установителен
иск, по арг. от чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
В периода от 20.07.2020г. до 20.05.2021г. ищцовото дружество е издало
12 броя фактури, на името на титуляра на партидата „Биоагро Импекс“ ООД,
за обект № **********, с адрес Звънец 9142, ПИ 060010.
Представено и приобщено по делото е и извлечение за фактури и
плащания за период от 2014г. до м. май 2021г., от коет осе установява, че
последното плащане е извършено на 12.04.2016г., след което до 20.08.2018г.
няма издавани фактури. С фактура от последната дата е начислена сумата от
4,50 лв. Следва период, през който също не са начислявани суми по фактури.
От 20.07.2020г. е започнало издаване на фактури за предоставена мощност от
39 кВт, при нулево потребление на ел. енергия, които не са платени.
От констативен протокол № 5175366 от 19.05.2021г. е видно, че в
процесния имот е бил монтиран трифазен електромер с фабр. №
114171564323818, който е произведен през 2015г., като през 2020г. е
преминал през годишна метрологична проверка, и на посочената дата –
19.05.2021г., е демонтиран. Показанията по двете тарифи към датата на
демонтажа са 2846 - нощна тарифа и 5915 - дневна тарифа. Токовият обхват
на СТИ е 5 (120) А, а предпазителят е автоматичен.
От писмо от „Електроразпределение Север“ АД е видно, че
предоставената мощност за процесния обект в с. Звънец, въведена в
системата на дружеството, е 39 кВт, която е опредЕ. на база въведения към
тогавашния период автоматичен предпазител 3х63А, а от констативен
протокол № 7126479 от 03.11.2022г. /л. 134-I/ е видно, че в имота има
захранване до съществуващо ЕМТ, като липсва СТИ.
Видно е от договор от 01.10.2012г. /л. 127-I/, сключен между „Енерго-
Про Мрежи“ АД и Х. К.К. и И.П.Д., че процесният обект в с. Звънец,
представляващ ПИ 060010, е присъединен към електроразпределителната
мрежа, съгласно предварителен договор за присъединяване и становище №
В12-4915/03.09.2012г. и се ползва за стопански нужди. От съдържанието на
правната сделка се констатира по несъмнен начин, че договорената
предоставена мощност за обекта е 15 кВт, а присъединената мощност 19,5
кВт. Монтираният електромер в обекта е трифазен, директен. Токовото
ограничаване е съобразно заявената мощност - МАП 2х25А - 1бр. Срокът за
изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоражения е
три месеца. Договорът е сключен със срок на действие три месеца след
въвеждане на присъединявания обект в експлоатация, като в чл. 43 вр. чл. 10
4
от договора е уговорено, че договорът се прекратява с изтичане на този срок.
В приетото по делото заключение по допусната комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, в част техническа, вещото лице Н.
Върбанов сочи, че реално предоставената мощност на ответника е била 39
кВт през целия период на фактуриране, доколкото електромерът е трифазен с
3 броя автоматични предпазители с ток 63А - 63 ампера Х 220 волта
напрежение = 13,86 кВт или средно по 13 кВт на предпазител. Процесният
електромер е директен, т.е. измерва отчетената електроенергия директно, без
да са необходими токови трансформатори, поради което в ел. табло не са били
монтирани такива.
Настоящият въззивен състав не кредитира прието заключение в горния
смисъл, поради следните съображения: вещото лице, при изслушването му в
съдебно заседание, излага противоречиви мнения по въпроса откъде извлича
данни за предоставената мощност на процесния имот, като първоначално
сочи, че това е посочено в протокола за демонтаж от 19.05.2021г., а след това
се позовава на издадените фактури. По-късно излага, че не е запознат със
сключен между страните договор, защото по информация на адв. Мачева,
адвокат на ищцовото дружество, такива договори на практика в дружеството
няма. От изслушването се установя, че вещото лице не е посетило обекта и
основава заключението си единствено на представените от ищеца фактури и
предоставената от същия устна информация.
От експертното заключение по част счетоводна, което съдът кредитира
като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
задължението за плащане на мрежови услуги общо на ответника е за периода
от 20.07.2020г. до 20.05.2021г. е 310,30 лв. Плащания на задължението
вещото лице не е установило. Мораторната лихва, считано от деня, следващ
падежа на задължението по всяка от фактурите до 14.07.2021г., вещото лице е
изчислило в размер на 13,32 лв., като подробно е посочен период с начална и
крайна дата на начисление за всяко вземане.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
За уважаването на предявения положителен установителен иск е
необходимо ищецът да докаже факта, от който произтича вземането му, а
ответникът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Приложими за казуса са разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/,
5
Правилата за търговия с електроенергия /ПТЕЕ/, Наредба № 6 от 24.02.2014г.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, Наредба №
1/14.03.2017г. за регулиране на цените на ел. Енергията, както и от Общите
условия на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ на Енерго - Про Продажби" АД и
„Електроразпределение – Север“ АД.ЗЕ, ПТЕЕ. Материалната легитимация
на ищеца да получи търсената престация следва от разпоредбата на чл. 28
ПТЕЕ - битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители
заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния
снабдител.
Съгласно т. 8 ДР на ПТЕЕ „мрежови услуги“ са достъп, пренос и
системно управление. Понятието „достъп" е легално определено в пар.1, т.15
ДР на ЗЕ като право за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу
заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно чл. 33 и сл.
от Наредба 6/2014г. предоставената мощност се заявява от клиента в искането
за проучване на условията за присъединяване на база на необходимите за
ползване в обекта приемници на електрическа енергия.
За да възникне правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия
не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона /чл.91, ал.1 вр. чл.92, т.1 ЗЕ и чл. 97 и чл. 98а
ЗЕ/. В чл. 91, ал.1 вр.чл. 92, т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. ал. 2 ЗЕ е предвидено, че
продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по
регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и
на организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са
общественият доставчик на електрическа енергия и потребителят- краен
клиент. Ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните
клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на
мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа
енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея, като цените за достъп
и/или пренос се дължат от производителите на електрическа енергия,
операторите на електроразпределителни мрежи за количеството ел. енергия за
покриване на технологичните разходи по преноса и от крайните клиенти,
присъединени към електроенергийната система, освен в случаите по чл. 119,
ал.1, т.2 и ал. 2 /какъвто настоящият не е/, а редът, условията и съотношението
в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се
определят с Правилата за търговия с ел. енергия /чл. 104 ЗЕ/. Съгласно
разпоредбите на чл.104а ЗЕ, крайните клиенти използват електропреносната
или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени,
при публично известни общи условия, като разпределението на електрическа
енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се
осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици
на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на
разпределение на електрическа енергия за съответната територия. С изм. на
6
ЗЕ с ДВ бр. 57/2020г., в сила от 01.10.2020г. е предвидeно, че небитовите
клиенти следва да направят избор на доставчик на електрическа енергия
независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото
доставчикът спазва правилата по чл. 91, ал. 2 /чл. 95 вр. чл. 94а ЗЕ/, защото
крайният снабдител осигурява снабдяване на ел. енергия само за обекти на
битови абонати. Според пар. 28, б. „а“ от ЗЕ- „Краен снабдител“ е: енергийно
предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови крайни
клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия. Съгласно чл. 95а ЗЕ
доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа
енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния
снабдител по чл. 94а, ал.1 до избора на друг доставчик или избраният
доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини,
като услугата е в обществен интерес по смисъла на този закон, която се
предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на
равнопоставеност в съответствие с Правилата по чл. 91, ал. 2. Следователно
фигурата на доставчик от последна инстанция е въведена в интерес на
обществото и с цел да продължи предоставянето на услугата по снабдяване
обекта на крайния клиент с ел. енергия, когато той не е направил избор на
доставчик на свободния пазар в срока по пар. 15 ПЗР на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г.
в сила от 01.10.2020г./. А пар. 15 ПЗР на ЗЕ предвижда, че в 30-дневен срок
от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат
уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с
електрическа енергия от 1 октомври 2020г. на обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия. В случай, че до 30 септември 2020г. включително
клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва
от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.39,
ал.1, т.5. Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите, които до
30 септември 2020г. включително не са сключили договор с търговец на
електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020г. до
30 юни 2021г. и до сключването му, доставчикът по ал. 2 осигурява
доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно
заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.
В случая е нямало твърдения, респ. ангажирани доказателства
ответникът да е сключил за процесния обект договор с търговец на ел.енергия
по свободно договорени цени. Както се посочи, тези разпоредби са
предвидени в обществен интерес и дотолкова, доколкото крайният клиент не
е сключил договор с търговец на свободния пазар, при което в срок до
30.06.2021г. тази доставка се осъществява от доставчика от последна
инстанция и без наличието на сключен типов договор. Нормата на чл. 29, ал.
1 от Правилата за търговия с електрическа енергия и Решение Ц-29 от
01.07.2020г. на КЕВР за определяне на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа, водят на извод, че дължимостта на цената
за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението
7
на електроенергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от
потребителя капацитет на мрежата, за което потребителят дължи заплащането
на разходите, които прави разпределителното предприятие за експлоатацията
и обслужването на мрежата. Липсата на потребление на електроенергия в
свързания с електроразпределителната мрежа обект, не води до отпадане на
задължението на потребителя да заплаща опредЕ.та цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, което следва пряко от обстоятелството, че
задължението и отговорността на оператора на електроразпределителната
мрежа, да осигури и гарантира /резервира/ съответната предоставена мощност
на разположение на клиента по всяко време, без оглед на потенциалните
искания от други клиенти, отразява правото и възможността във всеки един
момент, клиентите да ползват предоставената им мощност.
Съгласно чл. 33 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, предоставената мощност се заявява
от клиента в искането за проучване на условията за присъединяване на база
на необходимите за ползване в обекта приемници на електрическа енергия
при предполагаем режим на едновременната им работа с максимален товар в
продължение на 15 минути. Предоставената мощност, нивото на напрежение
на приемниците на клиента и броят на фазите определят техническите
параметри, по които съответният мрежови оператор извършва избор на
средствата за търговско измерване в съответствие с действащата нормативна
уредба, както и избор на комутационната и защитна техника. Минималните
стойности на предоставената мощност за обектите на клиентите се определят
с наредбите по чл. 83, ал. 1,т. 1 и ал. 2 от ЗЕ.
Съгласно чл. 37 от Наредба № 6 от 24.02.2014г., предоставената и
присъединената мощност може да се увеличи или намали до изтичане срока
на договора за присъединяване. В тези случаи клиентът следва да подаде
ново искане до съответния мрежови оператор. Предоставената мощност може
да се увеличи над договорената присъединена мощност след предварително
писмено съгласие на съответния мрежови оператор и промяна в
договора/договорите по чл. 23, ал. 3, т. 1 от Наредбата, при условие че
техническите параметри на съоръженията за присъединяване и на
електрическата мрежа позволяват това; увеличението не води до смущения
или до снижаване сигурността на електроснабдяването на други клиенти;
увеличението не води до смущаващи обратни въздействия върху устройства
на съответния мрежови оператор или на трети лица - арг. от чл. 40, ал. 1 от
Наредбата. За увеличаване на предоставената мощност над договорената
присъединена мощност клиентът подава писмено искане за проучване на
условията за присъединяване по реда на чл. 4 от Наредбата, сключва договор
за присъединяване и заплаща цена за присъединяване за целия размер на
новата предоставена мощност, опредЕ. съгласно действащата нормативна
уредба, когато не са налице условията по чл. 40, ал. 1 от Наредбата, и се
изисква проектиране и изграждане по реда на ЗУТ на нови съоръжения за
присъединяване за увеличаване на договорената предоставена и
присъединена мощност на обекта - арг. от ал. 4 на цитирания подзаконов
8
текст.
В конкретния случай, при подписване на договора за присъединяване
на обект на потребител към електроразпределителната мрежа от 02.10.2012г.
е договорена предоставена мощност 15 кВт и присъединена мощност 19,5
кВт. Към настоящия момент, договорът е преустановил действието си, поради
изтичане на срока, за който е сключен, а именно три месеца след въвеждане
на присъединения обект в експлоатация - арг. от чл. 43, т. 1 вр. чл. 10 вр. чл.
9, ал. 3 от договора, доколкото между страните няма спор, че процесният
обект е въведен в експлоатация. Т.е., няма как в отношенията между страните
през процесния отчетен период от м. юли 2020г. до м. май 2021г. да се
прилагат постигнатите договорености от 2012г. Същевременно, ищецът не е
ангажирал по делото нито писменото искане на ответника, нито
предварителното писмено съгласие на мрежовия оператор, респективно, нито
подписания между страните договор за увеличаване на предоставената
мощност от 15 кВт на 39 кВт. Посоченото пасивно процесуално поведение на
ищеца води до недоказаност на правопораждащия юридически факт, въз
основа на който се претендира заплащане на процесните суми и обуславя
извод за неоснователност на исковете за присъждане паричната
равностойност на предоставената до имота на ответника мощност от 39 кВт за
периода от м. юли 2020 г. до м. май 2021г. в общ размер на 310.30 лева, ведно
с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от
падежа на всяка фактура до 04.06.2021г.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции,
съдът приема, че постановеното решение в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски
пред настоящата инстанция, които представляват 400 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184 от 19.01.2023г., постановено по гр.
дело № 14770/2021г. на ВРС, IХ-ти състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Енерго- Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна
Тауърс-Г“ срещу „Биоагро Импекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „А.К.“ *** първоначално обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 1/ 310,30 лева, представляваща цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност за обект с
абонатен № ********** и с клиентски № **********, находящ се в с. Звънец,
п. к. 9142, ПИ № 060010, област Варна, с предназначение на обекта за
9
стопански нужди, за която сума са издадени фактури за периода от
20.07.2020г. до 20.05.2021г. и 2/ 10,09 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата от 310,30 лева за периода от падежа на всяка
фактура до 04.06.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
14.07.2021г. до окончателното погасяване на вземанията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3449/15.07.2021г.
по ч. гр. д. № 10334 по описа за 2021г. на РС-Варна, IХ-ти съдебен състав.
Решение № 184 от 19.01.2023г., постановено по гр. дело № 14770/2021г.
на ВРС, IХ-ти състав, в останалата му част, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна да заплати на „Биоагро Импекс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „А.К.“ ***
сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, по арг. от чл.280, ал.3, т.1, предл.
първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10