Присъда по дело №1777/2024 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №1777 по описа за 2024 год. на ШРС, по
общия ред , задочно .

От Шуменска районна прокуратура на 10.10.2024г. е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по ПД № 126/2024г. , досъдебно производство
№316/2023 год. по описа на РУ МВР гр.Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия А. К. Ю., ЕГН
**********, роден на ***********од. в гр.Шумен, български гражданин, без
образование, безработен, неженен, осъждан за извършено престъпление от
общ характер по чл.196, ал.1, т.2 от НК, във вр. чл. 195, ал.1 ,т.4, пр.2, вр.
чл.194, ал.1 от НК, във вр.чл. 20, ал.2 от НК, вр. чл. 18 , ал.1, вр. чл.29, ал.1,б.
„а“ и „б“ от НК .
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че
подсъдимият на 01.04.2023г. в гр. Шумен, в района на „Мадара“ АД, при
условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с лице, с
неустановена самоличност и чрез използване на техническо средство - клещи,
е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1бр. метална врата с
размери 183х83см. с тегло 20кг. и сноп от метални водопроводни тръби,
арматурни пръти и метални профили с различни размери и форми с общо
тегло 40кг., всичко на обща стойност 30,90лв. от владението на В. С.ов С.,
собственост на „Мадара“ АД гр. Шумен, без негово съгласие с намерение
противозаконно да бъдат присвоени, като опитът е останал недовършен,
поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от
НК, във вр. чл. 195 ал.1 , т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр.чл. 20, ал.2 от
НКвр. чл. 18 ,ал.1 вр. чл.29, ал.1,б.„а“ и „б“ от НК.
Делото е разгледано по общия ред в условията на задочно производство,
по чл.269, ал.3, т.1,т.2 и т.4, б.а от НПК, в присъствието на служебен
защитник на подсъдимия, назначен в хода на ДП .
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение по
чл.196, ал.1, т.2 от НК, във вр. чл. 195, ал.1 , т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 от НК,
във вр.чл. 20, ал.2 от НКвр. чл. 18 ,ал.1 вр. чл.29, ал.1,б.„а“ и „б“ от НК и
предлага на съда да наложи наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от
НК, а именно „ лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, което да бъде
изтърпяно ефективно при строг режим.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, излага в
мотивите си, че подсъдимият не е имал съзнанието, че върши престъпление
защото конкретния парцел е бил сметище и той е помислил, че това е място
на което се изхвърлят строителни отпадъци .
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият А. К. Ю. живеел в гр.Шумен и не работел.
На 01.04.2023г., около 14,00-14,30 часа, подс.А. Ю., заедно с още едно
лице, с неустановена в хода на разследването самоличност, отишли с
велосипеди до района на предприятие „Мадара“ АД-гр.Шумен,
представлявано от изпълнителен директор - В. С.ов С., в участък, обособен
като „депо“ за метални отпадъци. Стопанският двор на „Мадара“АД-
гр.Шумен бил ограден с телена мрежа, която на места била скъсана, а зад
мрежата имало изграден насип от строителни отпадъци с височина около 1-2
метра, състоящи се от парчета железобетон и други материали поставени с
1

цел, да се огради територията на предприятието, включително и тази на
„депото“ за метални отпадъци, за да се възпрепятства свободния достъп до
него през скъсаните участъци от оградната мрежа.
Имало поставени на различни места камери за видеонаблюдение, бил
въведен 24-часов видеоконтрол и имало определен служител по сигурността,
който следял на монитори записите от камерите, за да сигнализира при
наличие на неправомерно проникване на лица в района на предприятието.
Подс.Ю. и лицето-негов съучастник с неустановена в хода делото
самоличност, преминали през едно от местата, където оградната мрежа била
скъсана, изкачили се по насипа от парчета желязобетон, бутайки с ръце
велосипедите си и влезли в района на „депото“ за метални отпадъци.
Подс.Ю. и лицето-негов съучастник с неустановена в хода делото
самоличност започнали да събират метални отпадъци и да ги струпват на
купчина до велосипедите си, като приготвили следните вещи, собственост на
„Мадара“ АД гр.Шумен - 1бр. метална врата с размери 183х83см., с тегло
20кг., метални водопроводни тръби, арматурни пръти и метални профили с
различни размери и форми с общо тегло 40кг. Металните водопроводни тръби,
арматурни пръти и метални профили с различни размери и форми с общо
тегло 40кг., вързали на сноп с многожилен ел.проводник.
Междувременно служител по сигурността в предприятието, отговарящ
за видео наблюдението, забелязал действията на подс.Ю. и съучастника му с
неустановена самоличност и докладвал за това на свидетелката Е. А. Е.,
работеща на длъжност „Мениджър по сигурността“ в „Мадара“ АД-
гр.Шумен. Веднага подала сигнал на ЕЕНСП 112 и съобщила за
извършващото се престъпление в РУ-Шумен.
Малко по-късно пристигнали св.Б. Г. М. и Р., служители при РУ-
Шумен, които отишли до района на депото за отпадъци и видели подс. и
съучастника му. Полицейските служители разпоредили на подс.Ю. и лицето-
негов съучастник с неустановена в хода делото самоличност да останат на
место. Едното от лицата се качило на велосипеда си. В предприетото
преследване на лицата,полицейските служители успели да задържат само
подсъдимия Ю., а съучастника му успял да избяга.
Със Заповед за задържане на лице от 01.04.2023г. подс.Ю. бил
задържан за срок от 24 часа по реда на чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВ.
С постановление на РП-Шумен спрямо подс.Ю. е било взето
предварително задържане за срок от 72 часа, считано от 02.04.2023г.
С протокол за оглед на местопроизшествие от 01.04.2023г. от
местопрестъплението са били иззети и приложени като веществени
доказателства по делото следните вещи:
1бр. велосипед черно-зелен на цвят, с надпис „Avigo“ и „Park Ride“.
Същият се намира на съхранение в РУ на МВР -Шумен;
метална врата, кафява на цвят с размери 187х83см., сноп от метални
тръби, водопроводни, различни по размер и арматурни пръти различни по
размер, метални профили различни по форма и размер, вързани с бял на
цвят мостов електрически проводник.
Същите са предадени за отговорно пазене с разписка от 01.04.2023г. от
служител от РУ на МВР - Шумен на св. П.С.С. - работещ като охрана в
„Мадара“АД.
С протокол за доброволно предаване от 03.04.2023г. Е. А. Е. е предала
по делото - 1бр. CD-R диск със записи от видеокамера.
2

От заключението на назначената по делото съдебно - икономическа
експертиза се установява, че общата стойност на вещите, предмет на
посегателство, е в размер на 30,90лв.
Въпреки проведените ОИМ, не е била установена самоличността на
лицето, извършило престъплението в съучастие като съизвършител с подс. А.
Ю.. Поради това с постановление от 24.10.2023г. материалите по настоящото
дело са разделени, като тези, касаещи неиздирения съучастник, са отделени в
отделно наказателно производство.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз
основа на: показанията на свидетеля Б.М., включително и на прочетените на
основание разпоредбата на чл.281, ал.4 от НПК, вр. ал.1, т.2 от НПК; от
показанията на свид. В. Д., включително и на прочетените на основание
разпоредбата на чл.281, ал.4 от НПК, вр. ал.1 , т.2 от НПК показания на този
свидетел;
частично от показанията на свид.Г.И., включително и на прочетените
на основание разпоредбата на чл.281, ал.4 от НПК, вр. ал.1, т.1 от
НПК;показанията на свид. Е. Е. включително и на прочетените й показания
на основание разпоредбата на чл.281, ал.4 от НПК, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК;
показанията на свид. Р.; показанията на свид. В.В. бивш служител на Мадара
АД от протокол за оглед на местопроизшествие и албум, заповед за
задържане; разписка за отговорно пазене; протокол за оглед на веществени
доказателства, албум, заключение на съдебно -икономическа експертиза;
докладни записки; протоколи за доброволно предаване; от приложения по
делото диск съдържащ записи от видеокамера на завод Мадара от
01.04.2023г.; протоколи за предупреждение; от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства по делото, както и от приобщените
веществени доказателства.
Фактическа обстановка се изяснява и от заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно - икономическа експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че общата стойност на вещите
изследвани от експертизата е 30,90лв.
По отношение на събраните гласни доказателства съдът намира, че
напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Б.М., В. Д.,
Е. Е., Р. и В., доколкото са логични, последователни и отразяват различни
обстоятелства които са наблюдавани от свидетелите. Показанията им са
непредубедени и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия
събран по делото доказателствен материал.
Показанията на свид. И., се кредитират частично .Показанията на този
свидетел дадени в с.з. по делото, проведено на 20.02.2025г. съдът не
кредитира, като намира, че касаят друг случай. Кредитират се
показанията на свид. И., дадени в хода на ДП /стр. 40 , том 1 от ДП
/приобщени на осн. чл.281, ал.4 от НПК, вр. ал.1, т.1 от НПК в частта
относно обстоятелствата, касаещи ограждането на територията на
предприятието.
Доколкото делото се проведе по реда на задочното производство и в
отсъствие на подсъдимия, той не е давал обяснения .
Съдът напълно кредитира заключението на изготвената, в хода на
досъдебното производство експертиза.
По делото е приложено като веществено доказателство електронен
носител на информация - диск, съдържащ записи от камера за
видеонаблюдение на завод Мадара, дискът бе изгледан в с.з.
3

При преценка на това доказателство съдът съобрази обстоятелството,
че същото следва да се третира като веществено доказателство по смисъла на
чл.109, ал.1 НПК. Същото има качеството на предмет, върху които има следи
от престъплението, поради което без съмнение може да се ползва. В тази
връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос,
съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи,
видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за
обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, могат да се
ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и
не бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства,
визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 НПК. В този смисъл е Решение
№390/02.10.2009 год. по н.д. №393/2009 год., II н.о. ; Р № 766/2009 III н.о.; Р№
395/2013г. на III н.о ; Р. 499/2012г. на III н.о и др.
Не се споделя становището на защитата за липса на субективна страна
в поведението на подсъдимия както и за липса на умисъл .
От показанията на част от свидетелите се установява, че на
конкретното място се събира метален скраб с цел по - късно да бъде
продаден. Не става дума за „сметище“, на което се изхвърлят непотребни
метални отпадъци.
В подкрепа на това е и фактът, че на територията на завода, която е
обширна, е организирано постоянно видеонаблюдение. В подкрепа на този
извод на съда са събраните по делото доказателства, видеозапис и
показанията на свидетелите .
Според заявеното от свид. Д. в с.з.20.02.2025г.: “… … Имаме много
площадки с метален скраб. Също има други фирми на нашата територия, но
мисля, че от наша площадка за скраб е било събрано това желязо. Тази
площадка се намира на територията на завода. Тя и няколко
други…………..Между тази площадка и останалата част – не / няма
вътрешни огради, като отговор на въпрос на защитата/. Има външна ограда
около целия завод, който е огромен - 900 000кв.м.По цялото протежение на
жп линията- от едната страна има ниви, от другата страна е голямата ни
ограда откъм бул. „Мадара“. Тя е метална, висока, с бетонна основа. Тази
площадка не знам точно къде се намира. Към бул. „Мадара“ - там са
административните сгради, цеховете. Тези площадки са по - към центъра на
завода, по - към жп линията. Табели на порталите със сигурност има. По
протежение на оградите - те са километри ограда. Ние едва успяваме да го
оградим, крадат ни оградата, защото е метална. Имаме изисквания, ние
преди сме имали лиценз за охранителна дейност и тези изисквания, въпреки
че вече нямаме звено „Охрана“ табелите са си оставени с цялата
информация, която се изискваше. В този ден, случаите са идентични, някой
от видеонаблюдението, което е денонощно, вижда, че някъде някой шава,
изпраща се екип на място, а може в същото време вече да звънят на
полицията, но понякога е по - добре да отидат да
проверят………………..Това е така, както съм го казал. Предупредителни
табели на самото депо няма. Не се сещам къде се намира това депо, за което
прочетохте. На мен ми обясни Е. какво се е случило, кой в колко часа се е
обадил и какво са правили. Това, което съм изложил, е пресъздадено от Е.. Аз
не съм очевидец, само препредадох това, което ми каза. Не съм ходил на
самото място в депото. Не знам дали има табела на самото място. Най -
вероятно няма, защото няма такава практика вътре в завода да се слагат
табели, въпреки, че има знаци за регулиране.. „
4

Същият свидетел в показанията си дадени в хода на ДП/ стр. 42 том 1
от ДП/ приобщени на осн. чл.281, ал.4 от НПК, вр. ал.1 , т.2 от НПК посочва
:
“…………В хода на нашата производствена дейност, когато част от
машините и съоръженията излязат от употреба, ние ги преместваме и ги
складираме на определени места на територията на завода . Тези места-
депа ,са няколко . Именно на едно от тях са отишли тези две лица на
01.04.2023г. иса направили опит да отнемат една метална врата и
определено количество метални тръби и профили различни размери .
Въпреки, че на пръв поглед това може да изглежда като изхвърлено желязо
,това не е така .Тези депа не са безпризорни ,намират се на територията на
завода ,даже се наблюдават от видеонаблюдение. Достъпа до тях от
определени посоки е възможен ,но територията на завода е голяма и той не
е ограден от всякъде.Целта на тези депа е там да се събере определено по –
голямо количество отпадъчно желязо и тогава то да бъде продадено
наведнъж. „
Свид. И. в показанията си, дадени в хода на ДП / на стр. 42 , том 1 от
ДП/ приобщени на осн. чл.281, ал.4 от НПК, вр. ал.1, т.1 от НПК, посочи:
„ …………..От източната страна на предприятието няма ограда ,
насипан е бетон, като изкоп в продължение на около 2 км и е висок повече
от 2 м.Също така малко по-надолу от този насип, около 12м от оградната
мрежа липсва и по този начин свободно може и каруца да влезе.“
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение
във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в
следния смисъл:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196, ал. 1, т.1 от
НК във вр. чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 18, ал.
1 от НК във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.
Същевременно съдът прие, че не се доказа по категоричен начин
деянието по чл.196, ал.1, т.2 от НК, във вр. чл. 195 ал.1 ,т.4, пр.2 вр. чл.194,
ал.1 от НК, във вр.чл. 20, ал.2 от НК вр. чл. 18 , ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и „б“
от НК, описано в обвинителният акт, квалифицирано като такова с оглед
използване на техническо средство клещи .
По делото не са налице доказателства обосноваващи извод за
използване на техническо средство- клещи от страна на подсъдимия.
Твърдения в тази насока се намират единствено в показанията на свидетеля
Б.М., но те не намират опора в приобщените по делото доказателства.
*По отношение квалификацията на чл. 195, ал.1, т.4 от НК в ОА
квалифициращото обстоятелство използване на техническо средство
клещи, съдът намира следното :
Свидетелят Б. М., в своите показания посочва, че клещи са изпаднали
от подсъдимия при качването му на дърво, докато го е гонил полицейският
служител. С протокол за доброволно предаване от 01.04.2023г. свид Б.М. е
предал на разследващите 1 бр. клещи. Действително на стр. 54 от ДП е
приложено постановление за възлагане на действия по разследване, с което
е възложено на служител при РУ - Шумен да приобщи като веществено
5

доказателство 1 бр. клещи червено черни и да състави необходимите
документи за това.
От приложените по делото веществени доказателства обаче, липсва
приобщено веществено доказателство-клещи.
Освен това съдът е съгласен с изложеното от защитата, че не е
изяснено и съответно не е доказано по безспорен начин в кой момент от
престъпната деятелност на подсъдимия са били използвани клещите, както и
за какво точно са му послужили. Изложеното в ОА, че „с помощта на клещи
подсъдимият вързал на сноп металните водопроводно тръби , арматурни
пръти и метални профили с различни размери и форми с общо тегло от 40
кг., като използвал за това многожилен проводник“, не се подкрепя от
доказателствата по делото. Същевременно в обвинителният акт е посочено, че
веществените доказателства - сноп от метални тръби, водопроводни, различни
по размер и арматурни пръти различни по размер, метални профили различни
по форма и размер, са вързани с бял на цвят мостов електрически проводник,
който представлява бял кабел.
Поради изложеното, съдът прие, че не са налице категорични и
безспорни доказателства за това квалифициращо обстоятелство, поради което
осъди подсъдимия по чл.196, ал. 1, т.1 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„А“ и б. „Б“ от НК.
Поради изложеното съдът оправда подсъдимия по първоначално
повдигнатото обвинение.
Подсъдимият е осъществил престъпление от общ характер, наказуемо
по чл.196, ал. 1, т.1 от НК във вр. чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК,
поради следното:
*Обект на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК са обществените
отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на
собственост и правото на владение и държане върху движими вещи.
*Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице,
което не е притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението.
*От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими
вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия и за
отнемането им е липсвало съгласие от страна на владелеца. В случая е налице
опит за отнемане на вещите който е останал недовършен по независещи от
дееца причини.
За да има наказуем опит, деецът трябва да е започнал осъществяването
на изпълнителното деяние на престъплението. При престъплението кражба е
възможен САМО недовършен опит, тъй като промяната на фактическата
власт върху вещта настъпва със самото довършване на деянието. При
недовършения опит по смисъла на чл.18 НК от обективна страна „започнато
изпълнение на умишленото престъпление, при което изпълнителното деяние
не е довършено. Освен това е необходимо от субективна страна да е налице
пряк умисъл“. /т.см. Гергинов, Коментар на НК, Обща част, том I, стр. 452/.
Доказателствата по делото сочат, че в случая именно с подготвянето на
процесните вещи, събирането им на едно място, привързването им, е
започнало осъществяването на изпълнителното деяние, което е останало във
фазата на опита -недовършен по независещи от дееца причини .
*От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата
на пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че предприема действия
6

конкретни действия с които прави опит да лиши от фактическа власт
собственика на чуждите движими вещи, предвиждал е установяване на своя
фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, като е имал намерение противозаконно да ги присвои, т.е.
съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването
на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
ниската правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от
закона право на собственост.
Съдът намира, че деяние по чл.196, ал. 1, т.1 от НК във вр. чл. 194, ал. 1
от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК във вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК е доказано по категоричен начин.
При определяне на квалификацията на инкриминирано деяние съдът
установи, че подсъдимият е извършил престъплението, предмет на доказване в
настоящото наказателно производство при условията на „опасен рецидив“,
който се определя във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК.
Тази квалификация е налице, тъй като подсъдимият е извършил
процесното деяние след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което
не е отложено по чл.66 от НК, като в същото време е извършил процесното
деяние, след като е бил осъждан два и повече пъти на “лишаване от свобода”
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено на основание чл.66, ал. 1 от
НК - по НОХД 2128/2019г. по описа на ШРС, в.з.с. на 08.10.2019г. наложено
наказание „лишаване от свобода“ за 1 година и 10 месеца при
първоначален строг режим ; по НОХД № 2068/2018г. на ШРС в.з.с. на
02.08.2018г. наложено наказание 10 месеца „ лишаване от свобода „ при
първоначален строг режим; по НОХД № 1291/2022г на ШРС в.з.с. на
01.07.2022г. наложено наказание 10 месеца „лишаване от свобода при
първоначален строг режим .
От момента на изтърпяване на наказанията по посочените по-горе
присъди до извършване на деянието, предмет на настоящото дело не са
изминали пет години.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът прецени:
Степента на обществена опасност деянието, която преценява като
сравнително висока. Степента на обществената опасност на подсъдимия,
която съдът преценява като висока с оглед данните за личността на дееца,
наличието на множество предишни осъждания, както и факта, че е изтърпял
последното наказание – 10 месеца ефективно „лишаване от свобода“ на
25.03.2023г. и на 01.04.2023г . извършва настоящото.
Съдът не споделя предложението заявено от представителя на
държавното обвинение за приложение на чл. 194 ал.3 от НК .
При обсъждане на въпроса дали е налице "маловажен случай" по см. на
чл. 93, т. 9 от НК, практиката задължава да се вземат предвид не само
обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните
последици, но и обстоятелството дали с оглед смекчаващите отговорността
обстоятелства, деянието представлява по- ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с останалите случаи от този вид, като следва да се
прецени личността на неговия извършител. Не са налице основания да се
приеме, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като тя предвижда, че
7

деянието макар и формално да осъществява признаците на престъпление не е
престъпно при две хипотези-поради своята малозначителност, изобщо не е
общественоопасно или когато неговата обществена опасност е явно
незначителна. Конкретиката по настоящото дело не дава основание за
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК и в двете му хипотези, нито за
преквалифицирането му като "маловажен случай" по чл. 194, ал. 3 от НК, тъй
като деянието разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение
с престъпленията от същия вид, поради което не може да се приеме, че е
налице явна незначителност, или малозначителност, въпреки невисоката
стойност на предмета на престъплението.
Освен това съдът съобрази и константната съдебна практика / Р.№ 101 /
23.02.2009г на ВКС I н.о./ според която привилегировани състави при
„маловажен случай” на кражба са предвидени само спрямо основния състав на
чл. 194, ал. 1 от НК и спрямо съставите на чл. 195, ал. 1, т. 2 (кражба на вещ
без постоянен надзор) и т. 6 (кражба от длъжностно лице) от НК. При
рецидивната кражба, в хипотезата на опасен рецидив (чл. 29 от НК),
„маловажен случай” не е възможен.
Същевременно съдът прие, че при преценката си за определяне на
наказанието следва в значителна степен да бъде отчетено обстоятелството
касаещо стойността на предмета на посегателство, а именно 30,90лв. Именно
това обстоятелство е от решаващо значение в преценката на съда,
съобразявайки предложеното от представителя на държавното обвинение да
приеме, че съответно и справедливо на извършеното от подсъдимия, ще бъде
прилагането на разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
Горното обстоятелство, съпоставено на минимума на предвиденото в
чл. 196, ал.1, т.1 от НК наказание от 2 години „лишаване от свобода„
очертава несъразмерната му тежест. В тази връзка се съобрази и
обстоятелството, че не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
обществено опасни последици от конкретното деяние. За постигане на
съответствие между извършеното и наказанието което се следва, съдът
прие, че е необходимо прилагането на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и определянето
на наказание „лишаване от свобода“ под минималния от 2 години , което би
било достатъчно за постигане на целите на наказанието, посочени в чл.36 от
НК. / в този смисъл Р. № 279/ 2010 на ВКС, II н.о../ С оглед горното съдът
прие, че адекватен размер в случая е „лишаване от свобода“ под минимално
предвидения в нормата на чл. 196, ал.1, т.1 от НК , а именно 6 месеца
„лишаване от свобода“.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”,
съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в
чл.36 от НК се налага неговото ефективно изтърпяване. Отделно от това е
невъзможно условното осъждане на дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК,
а и такова дори да е възможно не би могло да даде необходимия и целен
положителен резултат.
Поради изложеното на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът
определи първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така определеното
общо наказание „лишаване от свобода“.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на държавата направените деловодни разноски в общ размер на 182 лв.,
от които, 122лв. да се внесат по сметка на ОД на МВР Шумен, а 60 лв. да се
внесат в полза на държавата по сметка на ШРС.
Веществените доказателства - метална врата, кафява на цвят с размери
8

187х83см., сноп от метални тръби, водопроводни, различни по размер и
арматурни пръти различни по размер, метални профили различни по форма и
размер, вързани с бял на цвят мостов електрически проводник, да се върнат
на „ Мадара“ АД Шумен .
Веществено доказателство - велосипед, черно-зелен на цвят, с надпис
„Avigo“ и „Park Ride“ да се върне на собственика му Асан К. Ю..
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително
влияние и върху другите членове на обществото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

9

Номер на акта:	27
Дата:	13 май 2025 г.
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20243630201777
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 октомври 2024 г.

Присъда по дело №1777/2024 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите