№ 38
гр. Велико Търново, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20204000500158 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, вр. § 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр.
чл. 154 от ЗПКОНПИ.
С Решение № 31/ 10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 369/ 2018 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ, като
неоснователни, предявените искове от ищеца КПКОНПИ/Комисията/ – гр.
София, срещу ответниците: Ц. Х. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. Плевен; Ц. Х. Г., ЕГН**********, от гр. Долни Дъбник и Н. Б. Г., ЕГН
**********, от гр. Долни Дъбник, за отнемане в полза на Държавата на
следното имущество, на обща стойност 20 000 лева, както следва:
На основание чл. 64, т. 2, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от
ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 143, чл. 142 и чл. 141 от ЗПКОНПИ, за обявяване
на сделката, с която Ц. Х. Ц. е продал своята ½ идеална част от недвижим
имот /НИ/ - РИБАРНИК, целият с площ от 34,391 дка, находящ се в
1
землището на гр. Долни Дъбник, ЕКАТТЕ 22407, обективирана в НА № 24,
том І, дело № 30/ 17 г., вх. рег. № 65 от 09.01.2017 г. на СВ – гр. Плевен – на
Ц. Х. Г., в режим на СИО с Н. Б. Г., като недействителна по отношение на
Държавата, тъй като е извършена с незаконно придобито имущество;
На основание чл. 64, т. 2, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от
ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 143, чл. 142 и чл. 141 от ЗПКОНПИ, за отнемане в
полза на Държавата от: Ц. Х. Ц.; Ц. Х. Г. и Н. Б. Г., на ½ идеална част от НИ,
който съгласно скица № К08069/ 23.04.2013 г. е с начин на трайно ползване
РИБАРНИК, целият с площ от 34,391 дка, находящ се в землището на гр.
Долни Дъбник, ЕКАТТЕ 22407, вид на собствеността – частна, в местността
„Вита“, съставляващ имот № 392001 по плана за земеразделяне, при граници
и съседи: имот № 387009-полски път на Община Долни Дъбник; имот №
385201-полски път на Община Долни Дъбник; имот № 289001-изоставена
ливада на Община Долни Дъбник; имот № 595006-изоставени трайни
насаждения на наследниците на П. Д. П.; имот 595005-изоставени трайни
насаждения на Г. Т. Х.; имот № 396019-полски път на Община Долни
Дъбник; имот № 000586-полски път на Община Долни Дъбник; имот №
387013-ливада на Е. Х. Г. и др.; имот № 584001-др. селскост. т. на Н. Б. Г.;
имот № 387018-ливада на Б. В. С., а съгласно документ за собственост –
Договор от 26.01.2000 г. за замяна на земеделска земя-частна общинска
собственост със земя-частна собственост по чл. 35, ал. 2 от ЗОС, вписан в РС
– гр. Плевен под № 316/ 08.02.2000 г., том І, № 142 и Анекс към същия от
23.04.2013 г., вписан в АВ-гр. Плевен, с вх. рег. № 6327/ 25.04.2013 г., акт №
258,том 8, дело № 2382/ 2013 г., продаваният имот е описан като земеделска
земя – Рибарник, в местността „Вита“, целият с площ от 34,390 дка, ,
неопределена категория, парцел 1 от масив 392, съставляващ имот № 392001
по плана за земеразделяне на Община Долни Дъбник, при граници и съседи:
имот № 387009-полски път имот № 385021-полски път; имот № 289001-др.
изоставена ливада на общинска земя; имот № 595006-ливада на наследници
на П. Д. П.; имот № 595005-ливада на наследници на Т. Х. Ц.; имот №
396019-полски път; имот № 586/?/-полски път; имот № 387002-ливада на
наследници на Д. К. С.; имот № 584001-др. селскост. т.; имот № 387001-
ливада на наследници на В. С. П., придобит с НА № 24, том І, дело № 30/ 17
г., вх. рег. № 65 от 09.01.2017 г. на СВ – гр. Плевен.
Пазарната стойност на ½ идеална част от имота към настоящия момент
2
по твърдения на ищеца е 20 000 лева;
ОТНЕМА в полза на Държавата, на основание чл. 74 от ЗОПДНПИ
/отм./, сега чл. 153 от ЗПКОНПИ, по исковете на КПКОНПИ
На основание чл. 68, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от
ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 147, вр. чл. 142, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ, от Ц. Х. Ц.,
както следва:
СУМАТА в общ размер 47 690,24 лева, иззета с Протокол за
претърсване и изземване от 30.03.2016 г., съставен по ДП № 61/ 2015 г. по
описа на Следствен отдел на Специализирана прокуратура, пр. пр. № 538/
2015 г. по описа на Специализирана прокуратура, от апартамент № 1А,
находящ се в гр. София, ******* обитаван от Ц. Х. Ц., описана подробно като
брой банкноти със съответния номинал в протокола за изземване;
СУМАТА в общ размер 401 950 лева, иззета с Протокол за
претърсване и изземване от 31.03.2016 г., съставен по ДП № 61/ 2015 г. по
описа на Следствен отдел на Специализирана прокуратура, пр. пр. № 538/
2015 г. по описа на Специализирана прокуратура, от къща в гр. Долни
Дъбник, *******, обитавана от Ц. Х. Ц. и М. Ц. Г., описана подробно като
брой банкноти със съответния номинал в протокола за изземване;
На основание чл. 72, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от
ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 151, вр. чл. 142, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ, от Ц. Х. Ц.,
както следва:
СУМАТА 1 197,79 лева, представляваща заплатени погасителни
вноски по овърдрафт в периода 23.05.2008 г. – 31.12.2008 г., по
разплащателна сметка в лева, с IBAN BG76 RZBB 9155 ******* в
„Раюфайзенбанк България“ АД;
СУМАТА 207,97, представляваща заплатени погасителни вноски на
кредит през 2008 г., по разплащателна сметка с IBAN BG26 BPBI 7923
******** в „Юробанк България“ АД;
ОСЪДИЛ е, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, ответника Ц. Х.
Ц. да заплати: по сметка на съда държавна такса в размер на 18 041,84 лева,
както и сумата 15,80 лева, представляваща пътни разноски на свидетелката Т.
Г. К. от гр. Велико Търново; на ищеца КПКОНПИ направените разноски по
делото в размер на 11 385,36 лева, по компенсация;
3
ОСЪДИЛ е, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца КПКОНПИ, да
заплати на ответниците: Н. Б. Г. – сумата 260 лева; Ц. Х. Г. – сумата 464 лева,
представляващи направени разноски по делото.
Недоволен от постановеното Решение, в отхвърлителната му част, с
която съдът е отхвърлил исковете за обявяване на сделката, с която Ц. Х. Ц. е
продал на Ц. Х. Г., в режим на СИО с Н. Б. Г., своята ½ идеална част от НИ,
който съгласно скица № К08069/ 23.04.2013 г. е с начин на трайно ползване
РИБАРНИК, целият с площ от 34,391 дка, находящ се в землището на гр.
Долни Дъбник, ЕКАТТЕ 22407, за недействителна по отношение на
Държавата, тъй като е извършена с незаконно придобито имущество и за
отнемане в полза на Държавата на ½ идеална част от този НИ, ищецът
КПКОНПИ е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на
съдебния акт, в обжалваната част. Навеждат се доводи за нарушение на
материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди се, че съдът е следвало да кредитира първата съдебно-
техническа и оценителна експертиза /СТОЕ/, изготвена от вещото лице доц.
д-р инж. А. Ф., а не допълнителната такава само по отношение на процесния
рибарник, изготвена от вещото лице инж. С. И. С.. Твърди се също така, че
съдът не е изложил мотиви защо кредитира изготвеното Заключение по
допълнителната СТОЕ, както и че липсват мотиви относно посочените от
ищеца аргументи в подкрепа на доводите за знанието за незаконно
придобитото имущество от ответниците Ц. Х. Г. и Н. Б. Г.. Излагат се
съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд
да отмени решението, в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с
което да уважи исковете, като осъди ответниците да заплатят направените
разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В законно-определения срок, редовно уведомени, ответниците са
подали отговор на въззивната жалба чрез пълномощниците си по делото. И в
трите отговора е изразено становище за неоснователност на жалбата, като са
изложени съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без
уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение, като се
претендират направените разноски.
Срещу решението в частта му, с която са били уважени исковете на
ищеца КПКОНПИ, въззивна жалба е била подадена от ответника Ц. Х. Ц.,
4
чрез пълномощника адвокат Г.А. от АК – гр. София. Оплакването е за
недопустимост и неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Жалбата
е изключително подробна, като в нея са изложени доводи относно
недопустимостта на производството, което възражение е било напълно
пренебрегнато от съда според жалбоподателя, макар да е подробно и
своевременно въведено като предмет на спора още с отговора на исковата
молба. Изложени са също така подробни доводи относно неправилността на
решението, като се твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални
нарушения на съществени процесуални правила, като е определил погрешно
предмета на делото, вследствие лошо изпълнение на задължението си за
доклад по чл. 146 от ГПК. Твърди се и че всички изводи на съда относно
релевантни факти, са необосновани. Изложени са съображения в подкрепа на
доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да обезсили или отмени
решението, като прекрати производството по делото или отхвърли
съединените конститутивни искове и присъди на жалбоподателя направените
съдебни разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните
страни подробен отговор е подал ищеца КПКОНПИ. В него е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба, като са изложени доводи
относно допустимостта на производството, редовността на подадената искова
молба и правилността на решението, в обжалваната част. Иска се от
въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с
нея Решение. Претендират се направените разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен
акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което
следва да се разгледат по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 6382/
25.05.2018 г., от ищеца КПКОНПИ, Булстат *********, с адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа в гр. Враца, **********, срещу
ответниците: Ц. Х. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Плевен; Ц.
5
Х. Г., ЕГН**********, от гр. Долни Дъбник и Н. Б. Г., ЕГН **********, от гр.
Долни Дъбник, с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, във
връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, вр. чл. 154 от ЗПКОНПИ и цена –
471 006 лева. В исковата молба се твърди, че с Решение № 109/ 21.02.2018 г.
на КПКОНПИ е било образувано производство за отнемане в полза на
Държавата на незаконно придобито имущество и налагане на обезпечителни
мерки, въз основа на постъпило уведомление, с изх. № 538/ 2015 от
12.04.2016 г. на Специализирана прокуратура за привличане в качеството на
обвиняем, а впоследствие и за приключване на досъдебното производство и
внасяне на обвинителния акт в Специализирания наказателен съд, срещу
проверяваното лице Ц. Х. Ц. за извършени престъпления, попадащи в обхвата
на чл. 22, ал. 1, т. 18, т. 21 и т. 23 от ЗОПДНПИ /отм./, като периодът на
проверката е от 13.05.2006 г. до 13.05.2016 г., когато е започнала. Проверката
е извършена по реда на чл. 27 от ЗОПДНПИ /отм./, като съдебната практика
приема, че посочените в тази разпоредба на закона срокове са инструктивни.
След извършения анализ на целия проверяван период, включващ: доходи,
приходи или източници на финансиране общо в размер на 214 532,83 лева;
обичайни и извънредни разходи общо в размер на 75 714,08 лева; установен
нетен доход в размер на 138 818,75 лева; имущество /пари; парични суми,
внесени по банкови сметки; допълнителни парични вноски в търговски
дружества; движими и недвижими вещи; ограничени вещни права;
нематериални активи/ общо в размер на 510 112,51 лева, Комисията е
установила несъответствие в размер на - 371 293,76 лева. С оглед на това
несъответствие, предмет на отнемане в исковото производство е имущество
на стойност 471 064 лева, като искането е следното:
На основание чл. 64, т. 2, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от
ЗОПДНПИ /отм./, да се обяви сделката, с която Ц. Х. Ц. е продал своята ½
идеална част от недвижим имот /НИ/ - РИБАРНИК, целият с площ от 34,391
дка, находящ се в землището на гр. Долни Дъбник, ЕКАТТЕ 22407,
обективирана в НА № 24, том І, дело № 30/ 17 г., вх. рег. № 65 от 09.01.2017
г. на СВ – гр. Плевен – на Ц. Х. Г. и Н. Б. Г., като недействителна по
отношение на Държавата, тъй като е извършена с незаконно придобито
имущество, като Ц. Х. Г. и Н. Б. Г. са знаели или са могли да предполагат, че
имотът е незаконно придобит;
На основание чл. 64, т. 2, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от
6
ЗОПДНПИ /отм./, да се отнеме в полза на Държавата от Ц. Х. Г. и Н. Б. Г., ½
идеална част от НИ, който съгласно скица № К08069/ 23.04.2013 г. е с начин
на трайно ползване РИБАРНИК, целият с площ от 34,391 дка, находящ се в
землището на гр. Долни Дъбник, ЕКАТТЕ 22407, вид на собствеността –
частна, в местността „Вита“, съставляващ имот № 392001 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот № 387009-полски път на Община
Долни Дъбник; имот № 385201-полски път на Община Долни Дъбник; имот
№ 289001-изоставена ливада на Община Долни Дъбник; имот № 595006-
изоставени трайни насаждения на наследниците на П. Д. П.; имот 595005-
изоставени трайни насаждения на Г. Т. Х.; имот № 396019-полски път на
Община Долни Дъбник; имот № 000586-полски път на Община Долни
Дъбник; имот № 387013-ливада на Е. Х. Г. и др.; имот № 584001-др.
селскост. т. на Н. Б. Г.; имот № 387018-ливада на Б. В. С., а съгласно
документ за собственост – Договор от 26.01.2000 г. за замяна на земеделска
земя-частна общинска собственост със земя-частна собственост по чл. 35, ал.
2 от ЗОС, вписан в РС – гр. Плевен под № 316/ 08.02.2000 г., том І, № 142 и
Анекс към същия от 23.04.2013 г., вписан в АВ-гр. Плевен, с вх. рег. № 6327/
25.04.2013 г., акт № 258,том 8, дело № 2382/ 2013 г., продаваният имот е
описан като земеделска земя – Рибарник, в местността „Вита“, целият с площ
от 34,390 дка, , неопределена категория, парцел 1 от масив 392, съставляващ
имот № 392001 по плана за земеразделяне на Община Долни Дъбник, при
граници и съседи: имот № 387009-полски път имот № 385021-полски път;
имот № 289001-др. изоставена ливада на общинска земя; имот № 595006-
ливада на наследници на П. Д. П.; имот № 595005-ливада на наследници на Т.
Х. Ц.; имот № 396019-полски път; имот № 586/?/-полски път; имот №
387002-ливада на наследници на Д. К. С.; имот № 584001-др. селскост. т.;
имот № 387001-ливада на наследници на В. С. П., придобит с НА № 24, том
І, дело № 30/ 17 г., вх. рег. № 65 от 09.01.2017 г. на СВ – гр. Плевен.
Пазарната стойност на ½ идеална част от имота към настоящия момент
е 20 000 лева;
На основание чл. 68, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от
ЗОПДНПИ /отм./, да се отнеме в полза на Държавата от Ц. Х. Ц., както
следва:
СУМАТА в общ размер 47 690,24 лева, иззета с Протокол за
7
претърсване и изземване от 30.03.2016 г., съставен по ДП № 61/ 2015 г. по
описа на Следствен отдел на Специализирана прокуратура, пр. пр. № 538/
2015 г. по описа на Специализирана прокуратура, от апартамент № 1А,
находящ се в гр. София, ******* обитаван от Ц. Х. Ц., описана подробно като
брой банкноти със съответния номинал в протокола за изземване;
СУМАТА в общ размер 401 950 лева, иззета с Протокол за
претърсване и изземване от 31.03.2016 г., съставен по ДП № 61/ 2015 г. по
описа на Следствен отдел на Специализирана прокуратура, пр. пр. № 538/
2015 г. по описа на Специализирана прокуратура, от къща в гр. Долни
Дъбник, *******, обитавана от Ц. Х. Ц. и М. Ц. Г., описана подробно като
брой банкноти със съответния номинал в протокола за изземване;
На основание чл. 72, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от
ЗОПДНПИ /отм./, да се отнеме в полза на Държавата от Ц. Х. Ц., както
следва:
СУМАТА 1 197,79 лева, представляваща заплатени погасителни
вноски по овърдрафт в периода 23.05.2008 г. – 31.12.2008 г., по
разплащателна сметка в лева, с IBAN BG76 RZBB 9155 ******* в
„Раюфайзенбанк България“ АД;
СУМАТА 207,97, представляваща заплатени погасителни вноски на
кредит през 2008 г., по разплащателна сметка с IBAN BG26 BPBI 7923
******** в „Юробанк България“ АД.
Направени са доказателствени искания за допускане извършването на
съдебно-оценителни експертизи на недвижими имоти и МПС, на съдебно-
икономическа експертиза и да бъдат приети представените с исковата молба
многобройни писмени доказателства, като се претендират направените
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Пред Плевенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 369/ 2018 г. по
описа на съда.
С Определение № 693/ 20.06.2018 г. съдът е допуснал изменение на
иска, както следва:
На основание чл. 64, т. 2, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от
ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 143, чл. 142 и чл. 141 от ЗПКОНПИ, за обявяване
на сделката, с която Ц. Х. Ц. е продал своята ½ идеална част от недвижим
имот /НИ/ - РИБАРНИК, целият с площ от 34,391 дка, находящ се в
8
землището на гр. Долни Дъбник, ЕКАТТЕ 22407, обективирана в НА № 24,
том І, дело № 30/ 17 г., вх. рег. № 65 от 09.01.2017 г. на СВ – гр. Плевен – на
Ц. Х. Г., в режим на СИО с Н. Б. Г., като недействителна по отношение на
Държавата, тъй като е извършена с незаконно придобито имущество;
На основание чл. 64, т. 2, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от
ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 143, чл. 142 и чл. 141 от ЗПКОНПИ, за отнемане в
полза на Държавата от: Ц. Х. Г., Н. Б. Г. и Ц. Х. Ц., на ½ идеална част от НИ,
който съгласно скица № К08069/ 23.04.2013 г. е с начин на трайно ползване
РИБАРНИК, целият с площ от 34,391 дка, находящ се в землището на гр.
Долни Дъбник, ЕКАТТЕ 22407, вид на собствеността – частна, в местността
„Вита“, съставляващ имот № 392001 по плана за земеразделяне, при граници
и съседи: имот № 387009-полски път на Община Долни Дъбник; имот №
385201-полски път на Община Долни Дъбник; имот № 289001-изоставена
ливада на Община Долни Дъбник; имот № 595006-изоставени трайни
насаждения на наследниците на П. Д. П.; имот 595005-изоставени трайни
насаждения на Г. Т. Х.; имот № 396019-полски път на Община Долни
Дъбник; имот № 000586-полски път на Община Долни Дъбник; имот №
387013-ливада на Е. Х. Г. и др.; имот № 584001-др. селскост. т. на Н. Б. Г.;
имот № 387018-ливада на Б. В. С., а съгласно документ за собственост –
Договор от 26.01.2000 г. за замяна на земеделска земя-частна общинска
собственост със земя-частна собственост по чл. 35, ал. 2 от ЗОС, вписан в РС
– гр. Плевен под № 316/ 08.02.2000 г., том І, № 142 и Анекс към същия от
23.04.2013 г., вписан в АВ-гр. Плевен, с вх. рег. № 6327/ 25.04.2013 г., акт №
258,том 8, дело № 2382/ 2013 г., продаваният имот е описан като земеделска
земя – Рибарник, в местността „Вита“, целият с площ от 34,390 дка, ,
неопределена категория, парцел 1 от масив 392, съставляващ имот № 392001
по плана за земеразделяне на Община Долни Дъбник, при граници и съседи:
имот № 387009-полски път имот № 385021-полски път; имот № 289001-др.
изоставена ливада на общинска земя; имот № 595006-ливада на наследници
на П. Д. П.; имот № 595005-ливада на наследници на Т. Х. Ц.; имот №
396019-полски път; имот № 586/?/-полски път; имот № 387002-ливада на
наследници на Д. К. С.; имот № 584001-др. селскост. т.; имот № 387001-
ливада на наследници на В. С. П., придобит с НА № 24, том І, дело № 30/ 17
г., вх. рег. № 65 от 09.01.2017 г. на СВ – гр. Плевен.
9
С отговорите на исковата молба ответниците, чрез пълномощниците си
по делото, са оспорили допустимостта и основателността на исковете по
подробни съображения, изложени в отговорите, като в отговора на ответника
Ц. Х. Ц. е направено възражение и за нередовност на исковата молба.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба, отговорите на исковата молба, както и в рамките на
производството по делото страните са представили многобройни писмени
доказателства, които са били допуснати от съда. Истинността на част от тях, а
имено – на представените от ответника Ц. Х. Ц. договори за заем с дати:
08.05.2007 г.; 15.02.2008 г.; 10.04.2009 г.; 18.12.2007 г.; 25.07.2008 г.;
29.12.2011 г., както и на договорите за дарение с дати: 24.09.2005 г;
15.05.2009 г., са били оспорени от ищеца, като в рамките на производство по
чл. 193 от ГПК съдът е допуснал извършването на три съдебно-графически
експертизи /СГЕ/. В заключенията си вещото лице М. Д. М. – специалист в
областта на почерково и техническо изследване на документи, е отговорил на
поставените задачи. В о.с.з. на 27.05.2019 г. е заявил, че подържа
заключенията, които не са били оспорени от страните и са били приети от
съда.
По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на следните
експертизи:
Съдебна автотехническа -оценителна експертиза/САТОЕ/. В
заключението си вещото лице Ц. Л. М. – автоексперт, оценител на машини и
съоръжения, е отговорил на поставените му задачи. В о.с.з. на 11.03.2019 г.
вещото лице е заявило, че подържа изготвеното заключение, като на стр. 7,
над таблица 5 е написал марка „Фолксваген Голф“, а следва да се чете „Форд
Фокус“. Заключението не е било оспорено от страните и е било прието от
съда;
Съдебна техническо-оценителна експертиза/СТОЕ/. В заключението си
вещото лице доц. д-р инж. А. Ф. е отговорил на поставените му задачи. В
о.с.з. на 11.03.2019 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, като е
отговорило на въпросите на процесуалните представители на страните по
делото. Съдът е приел заключението, но по искане на процесуалния
представител на ответника Ц. Х. Ц. – адвокат А., е допуснал изготвянето на
повторна СТОЕ по отношение пазарната стойност на ½ идеална част от
10
рибарник, като заключението по тази експертиза е изготвено от вещото лице
инж. С. И. С., което е отговорило на поставената му задача. В о.с.з. на
27.05.2019 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението.
Процесуалният представител на ответниците Ц. Х. Г. и Н. Б. Г. – адвокат Р. се
е противопоставил на приемането на заключението с довода, че липсва точна
база за сравнение на цените, като процесуалният представител на ищеца – н-к
отдел Катя Танаицова е възразил, като е заявил, че подържа искането за
приемане на заключението и съдът го е приел;
Съдебно-икономическа експертиза/СИЕ/. В заключението си вещото
лице В. А. В. е отговорило на поставените му в исковата молба задачи. В о.с.з.
на 27.05.2019 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, като е
отговорило на поставените му въпроси. По искане на процесуалния
представител на ответника Ц. Х. Ц. – адвокат А., на вещото лице са били
поставени допълнителни задачи, на които то е отговорило с допълнително
Заключение. В о.с.з. на 09.12.2019 г. вещото лице е заявило, че подържа
допълнителното заключение и съдът го е приел.
По делото са били разпитани 17 свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
Несъстоятелен е довода на процесуалния представител на ответника Ц.
Х. Ц. – адвокат А., във въззивната жалба, за недопустимост на
производството и на решението, по следните съображения:
Видно от приложеното, с отговора от КПКОНПИ на въззивната жалба,
подадена от ответника Ц. Х. Ц., чрез пълномощника адвокат А., Решение на
Съда на ЕС от 19.03.2020 г., постановено по дело № С-234/ 2018 г. по описа
на съда е, че относно конфискация на облаги, средства и имущество от
престъпление съдът се е произнесъл, че рамково Решение 2005/ 212 трябва да
се тълкува в смисъл, че допуска правната уредба на държава-членка, съгласно
която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно
придобито имущество след производство, което не зависи нито от
установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание от осъждане
на предполагаемите извършители на това престъпление, поради което
възражението за недопустимост на производството поради липса право на иск
11
и приложение правото на ЕС, подържано с отговора на исковата молба, в
течение на цялото производство по делото и във въззивната жалба, е изцяло
неоснователно.
Следва да се посочи, че с Определение № 29/ 19.01.2021 г. въззивният
съд е спрял производството по делото, на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1
от ГПК, до произнасяне от Съда на ЕС по дело С-319/ 2019 г., образувано по
преюдициално запитване, отправено от СГС, като след произнасяне с
Решение от 28.10.2021 г. в насока, че Директива 2014/ 42 трябва да се тълкува
в смисъл, че не се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно
която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито
имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до
установяване на едно или няколко престъпления, производството по делото е
било възобновено.
Несъстоятелен се явява и довода за нередовност на исковата молба, по
следните съображения:
Общите изисквания за съдържанието на исковата молба са уредени в
чл. 127 от ГПК, като централно място сред тях заемат изискванията във
връзка с определяне предмета на делото - изложение на обстоятелствата, на
които се основава иска/основание на исковата молба/ и в какво се състои
искането/петитум на исковата молба/, които според въззивния съд са налице в
подадената от Комисията искова молба.
С оглед спецификата на правоотношенията по ЗОПДНПИ/отм./, в чл.
77, ал. 4 от закона е уредено изрично кои доказателства се представят от
Комисията, което означава че обстоятелствата, за доказването на които се
представят тези доказателства, трябва да бъдат посочени в основанието на
исковата молба. Видно от представената исковата молба е, че в нея са
посочени, както следва: обстоятелствата във връзка с надлежното сезиране на
Комисията и акта на директора за образуване на производство за
установяване на незаконно придобиване на имущество; видът и стойността
на придобитото през изследвания период имущество; обстоятелствата, от
които произтича твърдяното наличие на значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице; обстоятелството, че третите лица са
знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито,
както и други обстоятелства, имащи значение за произхода на имуществото и
12
начина на придобиването му, за доказването на които обстоятелства са били
представени от ищеца визираните в чл. 77, ал. 4 от ЗОПДНПИ/отм./
доказателства.
Следователно, налице са както общите, така и специалните изисквания
на закона за редовност на исковата молба, поради което възражението в тази
насока е неоснователно.
Нарушението на правото на защита на ответниците в хода на
административното производство, каквито твърдения има в отговорите на
исковата молба, е без значение за правото на Комисията да предяви исковете,
с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ/отм./, тъй като в рамките на
исковото производство тези нарушения могат и следва да бъдат отстранени.
За да бъдат уважено искането на КПКОНПИ за отнемане на незаконно
придобитото имущество през проверявания период следва да бъде установено
наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 22,
ал. 1 от ЗОПДНПИ/отм./, във връзка с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, вр. чл.
5, ал. 1 и чл. 107, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 108, ал. 1 от същия закон.
По смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗПКОНПИ незаконно придобито
имущество е това имущество, за придобиването на което не е установен
законен източник. Законодателят е визирал една оборима презумпция, че
липсата на законен източник на доходи предполага, че имуществото е
незаконно придобито и в тежест на ответника е да обори тази презумпция.
Безспорно установено по делото е, че срещу проверяваното лице Ц. Х.
Ц. е бил внесен, в Специализирания наказателен съд, Обвинителен акт за
извършени престъпления, попадащи в предметния обхват на чл. 22, ал. 1, т.
18, т. 21 и т. 23 от ЗОПДНПИ /отм./, въз основа на който пред този съд е
било образувано н.о.х.д. № 537/ 2017 г. по описа на съда, производството по
което не е приключило.
Изводът за липса, съответно наличие, на законен източник за
придобиване на процесното имущество от проверяваното лице през
проверявания период, се извежда от икономическия анализ за финансовото
състояние на ответника Ц. Х. Ц., а за периода 01.07.2015 г. – 13.05.2016 г. и на
М. Ц. Г., намираща се във фактическо съжителство с проверяваното лице,
извършен от допуснатата от съда СИЕ.
В основното Заключение, изготвено по поставени въпроси от ищеца,
13
вещото лице В. А. В. е анализирало на първо място какъв е размера на
законноустановените доходи, приходи или източници на финансиране на
проверяваното лице за проверявания период от 13.05.2006 г. до 13.05.2016 г.,
представляващи: налични средства по разплащателна сметка; от трудови
правоотношения и обезщетения; от обезщетения на М. Г.; от продажба на
МПС; от получени застрахователни ренти; от усвоен кредит; от отпуснат
овърдрафт; от върнати заеми; от продажба на ценни книжа; от възстановен
данък; от лихви по разплащателни сметки; от възстановени суми, или общо
в размер на 256 788,20 лева за проверявания период.
Във връзка с твърдението на ответника Ц. Х. Ц. за наличието и на
други източници на приходи, а имено: от производство и реализация на
тютюн; от дарения и заеми; от участие в т. нар. „игри на късмета“, и
представените в тази насока доказателства, съдът е допуснал допълнителна
задача на вещото лице, което е отговорило с допълнително Заключение в
различни варианти, така както са били формулирани в поставените от съда
задачи.
По отношение на приходите на ответника Ц. Х. Ц. от производство и
реализация на тютюн за 2004 г. и 2005 г. в общ размер на 6 956,80 лева,
въззивният съд намира, че същите са извън проверявания период от
13.05.2006 г. до 13.05.2016 г. и не могат да бъдат отразени като начално салдо
при анализа на приходите, доходите и източниците за финансиране в
допълнителното Заключение на вещото лице по допуснатата допълнителна
СИЕ, тъй като за периода 2004-2005 г. не са били анализирани разходите на
проверяваното лице.
Ответникът Ц. Х. Ц. твърди, че е реализирал приходи от дарения и
заеми, като в подкрепа на твърдението си е представил: два договора за
дарение от 24.09.2005 г. и от 15.05.2009 г., заедно с разписки към тях, за
сумите 32 000 лева и 30 000 лева, или общо за сумата 62 000 лева; шест
договора за заем с дати: 08.05.2007 г.; 18.12.2007 г.; 15.02.2008 г.;
25.07.2008 г.; 10.04.2009 г.; 29.12.2011 г., съответно за сумите: 8 500 лева;
8 700 лева; 9 000 лева; 8 600 лева; 8 000 лева; 9 000 лева, или общо за
сумата 51 800 лева. Договорите, както и разписките са без нотариална заверка
на подписите и датите върху тях. Истинността на договорите е била оспорена
от ищеца, като по искане на ответника съдът е допуснал извършването на три
14
СГЕ. В изготвените заключения вещото лице М. Д. М. е посочил, че
подписите в договорите са положени от дарителя, съответно от
заемодателите, като заключенията не са били оспорени от страните, поради
което въззивният съд ги кредитира. Разпитани в открито съдебно заседание
свидетелите: Х. Ц. С. – баща на ответника; Г. И. П. и З. Х. В. – приятели на
ответника потвърждават: първият свидетел – направените дарения; вторият и
третият свидетел – дадените заеми и обстоятелството, че те не са били
върнати от ответника. Независимо от тези обстоятелства въззивният съд
приема, че ответникът не е доказал твърдението си за реализирани приходи
през проверявания период от дарения и заеми, тъй като договорите са без
достоверна дата и не могат да служат като доказателство за предоставените
суми спрямо трети неподписали ги лица, каквото е Държавата, действаща
чрез процесуалния си субституент – Комисията. Освен това, единият от
договорите за дарение е с дата 24.09.2005 г., т.е. касае се за дарение на сума,
извършено преди проверявания период, поради което тази сума не следва да
се взема предвид. Въззивният съд не кредитира и показанията на тримата
свидетели, с оглед безспорната заинтересованост и на тримата, както и с
оглед на противоречията в показанията на двамата свидетели – заемодатели,
касаещи обстоятелства във връзка с времето и начина на даване на заемите.
По изложените съображения сумите: 62 000 лева – представляваща
дарение и 51 800 лева – представляващи предоставени на ответника в заем
парични средства, не следва да се включат в анализа за доходите, приходите
или източниците за финансиране на проверяваното лице за проверявания
период от време.
Ответникът е представил пред съда, с отговора на исковата молба, 252
листа с общо 1 429 бр. фишове от „игри на късмета“ – „Еврофутбол“,
„Еврофутбол Спортмакс“ и „Еврошанс“ за периода 2011 г. – 2015 г., като
твърди, че е реализирал приходи от тези игри. В допълнителното си
Заключение вещото лице е изчислило размера на тези приходи и ги е
включило в размера на доходите, приходите или източниците за финансиране
на проверяваното лице за проверявания период.
Въззивният съд намира, че въпросът дали представените фишове за
изплащане печалби от т.нар. „игри на късмета“ представляват безименна
ценна книга на приносител, както е приел първостепенният съд, е спорен тъй
15
като според въззивният съд такива са попълнените бланки за участие в
игрите, а не фишовете за изплащане на печалбата, но е безспорно, че от
представените по делото фишове не може да се установи, че именно
ответникът Ц. Х. Ц. е участвал в тези игри и нему са били изплащани
процесните суми, тъй като в тях не фигурира неговото име, поради което
реализираните доходи от тези игри не следва да бъдат включвани в размера
на доходите, приходите или източниците за финансиране на проверяваното
лице за проверявания период.
В основното си Заключение по допуснатата от съда СИЕ вещото лице е
анализирало какъв е размера на обичайните и извънредни разходи на
проверяваното лице за проверявания период от 13.05.2006 г. до 13.05.2016 г.,
а за периода 01.07.2015 г. – 13.05.2016 г. и на М. Ц. Гегова, намираща се във
фактическо съжителство с проверяваното лице, както следва: за издръжка на
семейството съгласно данни на НСИ; за пътувания в чужбина; за мобилни
услуги, надвишаващи предвидените разходи по данни от НСИ; за данъци и
такси; други извънредни разходи; погасителни вноски по кредити, отпуснати
преди проверявания период, или общо сумата 76 251,82 лева. С допълнително
Заключение вещото лице е прецизирало разходите за служебни командировки
в чужбина на проверяваното лице на сумата 10 438,12 лева като е заявило, че
тази сума не оказва никакво влияния при анализа на приходите и разходите на
ответника, тъй като тези разходи са свързани със служебното
правоотношение на ответника и са изцяло поети от ИА „АА“ – гр. София.
Според вещото лице нетните доходи, които съгласно § 1, т. 5 от ДР на
ЗОПДНПИ /отм./ са доходите, приходите или източниците на финансиране,
намалени с извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното
лице и членовете на семейството му, за проверявания период са в размер на
180 536,38 лева, т.е. положителен нетен доход, като отговаряйки на третия
въпрос в основното си Заключение и посочвайки общо процесната сума,
вещото лице е изчислило размера на нетните доходи по отделни години и с
натрупване за целия проверяван период.
В Приложение № 6 към заключението, представляващо анализ на
нетните доходи по отделни години и с натрупване за целия период, за
периода 2009 г. - 2012 г., нетният доход с натрупване е положителна
величина, като са посочени значителни стойности, а за времето от 01.01.2013
16
г. до 31.12.2013 г., когато е бил закупен от ответника Ц. Х. Ц. ½ идеална част
от недвижим имот, представляващ „Рибарник“ за сумата от 800 лева, нетният
доход на проверяваното лице е положителна величина – 8 836,65 лева, а с
натрупване – 29 572,09 лева. Тъй като покупната цена от 800 лева не
ангажира Държавата, в качеството й на трето лице спрямо сделката, по делото
съдът е допуснал извършването на две съдебни техническо-оценителни
експертизи /СТОЕ/, които да установят пазарната цена на този недвижим
имот към момента на придобиването му от ответника. В заключението си
вещото лице доц. д-р А. Ф. е посочило като справедлива пазарна стойност на
имота сумата 34 390 лева, а вещото лице С. И. С., в повторната СТОЕ –
сумата 11 715 лева. Настоящият състав на въззивния съд приема пазарната
стойност на имота в размер на 11 715 лева, по следните съображения:
В заключението си вещото лице А. Ф. посочва, че е определил
пазарната стойност на недвижимия имот към момента на покупката му въз
основа на информация от кантора „Адрес-недвижими имоти“ – гр. Велико
Търново, като към него е приложено писмо от тази кантора за цените на
недвижимите имоти в землището на гр. Долни Дъбник и гр. Троян. В о.с.з. на
11.03.2019 г. вещото лице заявява, че пазарната цена е била определена въз
основа на цени в две брокерски къщи, в Плевен и Велико Търново.
В заключението по повторната СТОЕ вещото лице С. С. е посочило, че
е определило пазарната стойност на недвижимия имот към момента на
покупката му – 30.04.2013 г., на базата на информация за действително
извършени сделки или оферти за продажби на имоти с характеристики близки
до тези на оценявания имот – визирани като аналози 1, 2 и 3 в таблица на стр.
4 от заключението. Според въззивния съд имено по тази причина това
заключение е обосновано, за разлика от първоначалното такова и трябва да се
кредитира от съда. Следва да се посочи също така, че макар и да възразява
срещу повторното Заключение във въззивната си жалба, Комисията не го е
оспорила в открито съдебно заседание, а напротив – възразила е срещу
противопоставянето на адвокат Р. за приемането на заключението.
Следователно, за придобиването на ½ идеална част от рибарника на
30.04.2013 г., ответникът Ц. Х. Ц. е разполагал с достатъчно парични
средства, придобити по законен начин, поради което имотът не подлежи на
отнемане и искането на Комисията в тази насока е неоснователно, и следва да
17
се отхвърли.
На въпроса за стойността на придобитото от ответника имущество
/пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и материални
активи/ вещото лице посочва размер от 510 128,86 лева.
По смисъла на § 1, т. 1 от ДР към ЗОПДНПИ /отм./ имуществото е
пари, активи от всякакъв вид – материални или нематериални, движими или
недвижими вещи или ограничени вещни права, като разпоредбата е
редактирана в приложимия § 1, т. 4 от ЗПКОНПИ по следния начин:
имущество е всякакъв вид собственост, материална или нематериална,
движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически
документи, доказващи правото на собственост или други права върху него.
Процесуалният представител на ответника оспорва обстоятелството, че
сумата 401 950 лева подлежи на отнемане с доводи, че към момента на
отнемане на сумата от жилище в гр. Долни Дъбник, ответникът Ц. Х. Ц. е
регистриран на адрес в гр. София, където живее със семейството си под наем
и откъдето е била иззета друга сума пари в размер на 47 690,24 лева, поради
което презумпцията на чл. 68 от ЗОПДНПИ /отм./ не може да се тълкува
разширително, както и че представените протоколи за претърсване и
изземване не представляват допустимо доказателствено средство.
Според въззивният съд изисканите от съда и представени от
Специализирания наказателен съд протоколи за претърсване и изземване, в
заверени преписи, съставени в рамките на досъдебното производство,
представляват допустимо доказателствено средство относно размера на
иззетите парични средства и къде са били намерени, като обстоятелствата, че
са били намерени и иззети парични средства са били потвърдени от
разпитаните в производството по делото свидетели – поемни лица в
досъдебното производство. Свидетелката Д. П. П. посочва, че присъствалият
на обиска Ц. Х. Г. е заявил пред разследващите, че не знае за съществуването
на парите и че стаята, където те са намерени, се ползва от дъщеря му и от Ц.
Х. Ц.. С оглед на тези обстоятелства, а също така и на историята на адресите
на Ц. Х. Ц. в исковата молба, от която се установява, че за времето от
22.01.2013 г. до 16.12.2016 г. неговият постоянен адрес е бил в гр. Долни
Дъбник, *******, независимо че е живеел под наем в гр. София, въззивният
съд приема, че намерените и иззети средства в размер на 401 950 лева
18
принадлежат на ответника Цветан Христов Ц., като презумпцията на чл. 68 от
ЗОПДНПИ /отм./ не е била оборена от ответника, чиято е доказателствената
тежест.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ,
установеното несъответствие между имущество и нетен доход е – 329 592,48
лева и е налице „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от
ЗПКОНПИ, поради което искането на комисията е основателно и следва да се
уважи, като от ответника Ц. Х. Ц. следва да се отнеме, в полза на Държавата,
следното имущество:
На основание чл. 68, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от
ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 147, вр. чл. 142, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ:
СУМАТА в общ размер 47 690,24 лева, иззета с Протокол за
претърсване и изземване от 30.03.2016 г., съставен по ДП № 61/ 2015 г. по
описа на Следствен отдел на Специализирана прокуратура, пр. пр. № 538/
2015 г. по описа на Специализирана прокуратура, от апартамент № 1А,
находящ се в гр. София, ******* обитаван от Ц. Х. Ц., описана подробно като
брой банкноти със съответния номинал в протокола за изземване;
СУМАТА в общ размер 401 950 лева, иззета с Протокол за
претърсване и изземване от 31.03.2016 г., съставен по ДП № 61/ 2015 г. по
описа на Следствен отдел на Специализирана прокуратура, пр. пр. № 538/
2015 г. по описа на Специализирана прокуратура, от къща в гр. Долни
Дъбник, *******, обитавана от Ц. Х. Ц. и М. Ц. Г., описана подробно като
брой банкноти със съответния номинал в протокола за изземване;
На основание чл. 72, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от
ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 151, вр. чл. 142, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ:
СУМАТА 1 197,79 лева, представляваща заплатени погасителни
вноски по овърдрафт в периода 23.05.2008 г. – 31.12.2008 г., по
разплащателна сметка в лева, с IBAN BG76 RZBB 9155 ******* в
„Раюфайзенбанк България“ АД;
СУМАТА 207,97, представляваща заплатени погасителни вноски на
кредит през 2008 г., по разплащателна сметка с IBAN BG26 BPBI 7923
******** в „Юробанк България“ АД.
Като е оставил без уважение иска за отнемане на ½ идеална част от
недвижим имот – рибарник и е уважил същия в останалата му част,
19
Плевенският Окръжен съд е постановил правилно Решение, което следва да
се потвърди изцяло.
По отношение на разноските:
Жалбоподателят-ответник Ц. Х. Ц. е бил освободен от съда от внасяне
на държавна такса за подаване на въззивна жалба, но не и от заплащане на
разноски в производството по делото, а жалбоподателят-ищец КПКОНПИ е
освободен от предварително заплащане на държавна такса, на основание чл.
154, ал. 3 от ЗПКОНПИ.
С оглед оставяне без уважение на въззивната жалба на Комисията,
същата следва да се осъди да заплати по сметка на Апелативния съд сумата
234,30 лева, представляваща държавна такса за подаване на въззивна жалба,
както и да заплати направените разноски от ответниците Ц. Х. Г. и Н. Б. Г. за
защита срещу въззивната жалба, както следва: на ответника Ц. Х. Г. общо
сумата 980,44 лева, от които: 881,45 лева адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед основателността на
възражението на Комисията за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лева; 19 лева – 1 бр. автобусен билет и
79,99 лева заплатено гориво, за които разноски са представени доказателства;
на ответника Н. Б. Г. общо сумата 978,45 лева, от които: 881,45 лева
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед
основателността на възражението на Комисията за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева; 19 лева – 1
бр. автобусен билет и 78 лева заплатена нощувка, за които разноски са
представени доказателства.
С оглед оставяне без уважение въззивната жалба на ответника Ц. Х. Ц.
и осъществената защита срещу нея, включително и процесуално
представителство, от служители на Комисията с юридическо образование, на
КПКОНПИ следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 450 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
20
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 31/ 10.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 369/ 2018 г. по описа на Плевенския Окръжен съд.
ОСЪЖДА КПКОНПИ, Булстат *********, с адрес: гр. София, ул.
„Г.С.Раковски“ № 112, да заплати по сметка на Великотърновския
Апелативен съд сумата 234,30 /двеста тридесет и четири лева, и тридесет
стотинки/ лева, представляваща държавна такса за подаване на въззивна
жалба.
ОСЪЖДА КПКОНПИ, Булстат *********, с адрес: гр. София, ул.
„Г.С.Раковски“ № 112, да заплати на ответника Ц. Х. Г., с адрес: гр. Долни
Дъбник, *******, общо сумата 980,44 /деветстотин и осемдесет лева, и
четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща направени разноски
във въззивното производство, както и да заплати на ответника Н. Б. Г. общо
сумата 978,45 /деветстотин седемдесет и осем лева, и четиридесет и пет
стотинки/ лева, представляваща направени разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Ц. Х. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Плевен,
**********, да заплати на КПКОНПИ, Булстат *********, с адрес: гр.
София, ул. „Г.С.Раковски“ № 112, сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21