№ 9420
гр. София, 04.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110142756 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „..“ ЕАД срещу ответника Л. В. А..
Ищецът твърди, че на ... г. между „..“ АД /заемодател/ и Л. В. А. /заемател/ бил
сключен договор за паричен заем с № .. в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора заемодателят се задължил да
предостави на заемателя парична сума в размер на 500 лева, представляваща главница по
кредита. Ищецът твърди, че договорът за заем имал силата на разписка, като реалното
предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Заявява, че между
страните била уговорена възнаградителна лихва в размер на 59 лева и 92 стотинки.
Съгласно договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 16.
01. 2020 г. на 6 равни месечни погасителни вноски в размер на 93 лева и 32 стотинки всяка.
Твърди, че ответникът дължи обезщетение за забава за периода от 20. 08. 2019 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (31. 03. 2021 г.), която е в общ
размер на 52 лева и 62 стотинки. Поддържа, че ответникът не бил извършил плащания по
въпросния кредит. Изтъква, че за процесните вземания била издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение по ч. гр. дело № 18212/2021 г. по
описа на Софийския районен съд. Твърди, че на 01. 03. 2020 г. било подписано приложение
1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16. 11. 2010 г.,
сключен между „..” АД и „..” ООД (праводател на ищеца), по силата на което вземането на
„..” АД, произтичащо от договор за паричен заем № ../... г., било прехвърлено в собственост
на „..” ООД ведно с всички привилегии и обезпечения. Твърди, че по реда на чл. 99, ал. 3
ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „..” АД чрез „..“ ЕАД уведомително писмо с
изх. № УПЦ-П-ИАМ/ .. от 05. 03. 2020 г. за станалата продажба по пощата с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника, но пратката
останала непотърсена.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответника. Той освен това не се явява
в съдебно заседание.
След като съобрази процесуалното поведение на страните и представените
доказателства, съдът направи следните вероятностни изводи.
1
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Още с исковата молба на л. 4 от делото ищецът е поискал „в случай че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, такова да
бъде постановено“. С молба от 24.11.2022 г. ищецът е поискал да се даде ход на делото и е
повторил искането си да бъде постановено неприсъствено решение. Ответникът, редовно
призован, не изпраща представител.
Предпоставките за постановяването на неприсъствено решение са налице: ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е
за последиците по чл. 238 ГПК (с връчването на преписа от разпореждането по чл. 131 ГПК
на 02. 02. 2022 г. – л. 32 от делото), бил е редовно призован за първото открито съдебно
заседание, в което съдът е дал ход на делото (л. 51 от делото) и нито се е явил лично, нито е
изпратил представител, нито е направил искане делото да бъде разгледано в негово
отсъствие. Същевременно ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение. Що се отнася до вероятната основателност на предявените искове, съдът приема
следното.
С исковата молба са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК два кумулативно
съединени иска за установяването на съществуването на парични задължения за главница и
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит с правно основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 във връзка с чл. 99 ЗЗД, както и по същия ред е предявен иск за установяването на
съществуването на задължение за обезщетение за забава. Предвид разпределената
доказателствена тежест (л. 35 – 36 от делото) и представените доказателства – договор за
паричен заем № ../ ... г., сключен между ответника и „..“ АД, рамков договор за цесия от 16.
11. 2010 г. между „..“ АД и „..“ ООД, уведомително писмо за цесия ведно с пълномощно за
уведомяване за цесията и справка от информационната система „Апис“ за универсално
правоприемство (промяна на правната форма) между „..“ ООД и ищеца, то съдът намира, че
предявените искове вероятно са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да
се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК,
с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и във връзка с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18. 06. 2014 година, постановено по тълкувателно дело
№ 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по отговорността за
разноски в исковото и заповедното производство.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 75 лв. за
заповедното производство и 125 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от
2
Гражданския процесуален кодекс иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във
връзка с чл. 99 ЗЗД, че ответникът Л. В. А., ЕИК ********** с адрес ..., дължи на ищеца „..“
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. ..., ..., сумата в размер на 500 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 381027, сключен на
17.07.2019 г., както и договорна лихва в размер на 59 лева и 92 стотинки за периода от
19.08.2019 г. до 16.01.2020 г., ведно със законна лихва от 31.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което задължение е била издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № 18212 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 и ЗЗД във връзка с чл.
99 ЗЗД, че ответникът Л. В. А., ЕИК ********** с адрес ..., дължи на ищеца „..“ ЕАД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление в гр. ..., ..., сумата в размер на 52 лева и 62
стотинки, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.08.2019 г. до 31.03.2021
г., за което задължение е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 18212 по
описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. В. А., ЕИК ********** с адрес гр. ...
да заплати на „..“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. ..., ... сумата в
размер на 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата в
размер на 125 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3