№ 27004
гр. София, 23.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110116523 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Н. С. Л. срещу „Вива Кредит“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Възраженията на ответника за недопустимост и нередовност на исковата молба са
неоснователни.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Основателно е искането на ответника за задължаване на ищцата да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане.
Неотносимо към настоящия спор по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК е искането на
ответника за извършването на служебна справка за образувани на други дела между
ищцата и други кредитни институции, поради което следва да бъде отхвърлено.
Следва да се отхвърли искането на ответника за задължаване на ищцата по реда
на чл. 190 ГПК да представи СЕФ. Същата не излага твърдение разполага с документа,
поради което не може да бъде приложена санкцията на чл. 161 ГПК при
непредставянето му. Освен това в двустранни облигационни отношения всяка от
страните разполага с възможността да представи договора и изготвените във връзка с
него документи.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
УКАЗВА на ищцата на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК в срок до откритото по делото
съдебно заседание да посочи с препис за ответника банкова сметка или друг начин за
плащане.
ОТХВЪРЛЯ направените от ответника искания за извършването на служебна
1
справка за образувани на други дела между ищцата и други кредитни институции,
както и за задължаване на ищцата по реда на чл. 190 ГПК да представи СЕФ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 11.09.2025 г.
от 09:55 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане: 1/ установителен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем
Standart 30 № ******* от 21.11.2023 г. поради противоречието му със закона и 2/
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
сумата от 1785,37 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за
паричен заем Standart 30 № ******* от 21.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.
Ищцата Н. С. Л. твърди, че на 21.11.2023 г. сключила с ответното дружество
„Вива Кредит“ АД договор за паричен заем. По силата на договора й била
предоставена в заем парична сума в размер на 1300 лв. при фиксиран ГРП 40,32 % и
ГПР от 49,49 %. Бил уговорен 15-месечен срок за погасяване. Сочи, че съгласно чл. 1,
ал. 2 и ал. 3 от договора й била начислена такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на заема в размер на 954,90 лв. Било предвидено освен това
в чл. 5, ал. 1 от договора, че ищецът следвало да обезпечи заема с поръчител –
физическо лице, който следва да отговаря на множество изисквания или банкова
гаранция в размер на цялото задължение по кредита, като при неизпълнение на това
задължение на заемателя в тридневен срок от сключване на договора, същият дължи
неустойка в размер на 636,60 лв. Счита, че договорът за заем е нищожен поради
сключването му в нарушение на закона. Счита, че са нарушени разпоредбите на ЗПК,
кредиторът е начислил недопустимо „такса за експресно разглеждане“, касаеща
действие, свързано с усвояване и управление на кредита, като по този начин
годишният процент на разходите надхвърлял предвидения в закона максимален
размер. Договорът включвал и клауза за неустойка при неизпълнение на задължението
на заемателя да предостави обезпечение на кредита, като в случая предвидената
неустойка нямала обезщетителна и обезпечителна функция, като водила до
неоснователно обогатяване на кредитора. Освен това намира, че същата противоречи и
на добрите нрави. Сочи, че неправилно допълнително начислените суми не са
включени при формиране на ГПР, което водило до нищожност на договора, която
моли да бъде установена от съда. Твърди, че общо погасената от нея сума по договора
възлиза на 3085,37 лева, като намира, че с оглед недействителността на договора за
кредит дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита от 1300 лева. Ето
защо моли ответникът да бъде осъден да й заплати горницата от 1785,37 лева като
платена при начална липса на основание. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
договорът за заем е сключен съгласно изискванията на ЗПК, като не са налице
сочените от ищеца пороци. Излага подробни аргументи за действителността на
клаузата, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както
и на клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане на
документите за паричен заем. Сочи, че същите не следва да бъдет включени при
формиране на ГПР, като последният е определен правилно и съобразно изискванията
на ЗПК. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По установителня иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК:
2
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за паричен заем Standart 30 № ******* от 21.11.2023 г., който
противоречи на закона.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 1785,37 лв., надхвърляща чистата стойност по заема, без да е имало
основание за извършване на престацията /поради недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че ищецът и ответникът са страни по процесниия
договор за паричен заем Standart 30 № ******* от 21.11.2023 г.; че е начислена за
експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 954,90 лв.,
както и неустойка за неизпълнение на задължението на потребителя да предостави
обезпечение в размер на 636,60 лв., които суми не са включени при формиране на
уговорения в договора за потребителски заем размер на ГПР; че ответникът е
изпълнил задължението си да предостави сумата по договора за потребителски заем на
ищеца; че общият размер на погасената от ищеца сума по договора за заем възлиза на
сумата от 3085,37 лева.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3