Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
Гр. Разград, 16 ноември 2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора СЕЗГИН
ОСМАНОВ разгледа докладваното от съдия
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело № 92 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба на К. К. К. от гр. В. против Решение № 296/02.09.2020г., постановено по АНД №364/2020г. по описа на Разградски районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) №
20-1075-000163/17.03.2020 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Разград, който за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложил административни наказания „глоба“ в размер на 1 000, 00 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Недоволно от решението е останало наказаното лице. В жалбата си и по
същество сочи, че в хода на административното производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които са ограничили
неговото право на защита. С оглед на това моли съда да отмени решението на
въззивния съд като неправилно и необосновано и обжалваното НП като
незаконосъобразно.
Ответникът по касационната
жалба, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е недоказана и
неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Прокурорът заключава, че
жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди решението на районния
съд като правилно и законосъобразно.
Съдът след като прецени
направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които
съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в срок, от надлежна страна против решение, което подлежи на касационен
контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и
правни изводи:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които
установяват по категоричен и безспорен начин възприетите от наказващия орган и
районния съд факти и обстоятелства. Те сочат, че на 25.01.2020г. около 01, 25 часа,
в гр. Разград, на бул. „Странджа“ служители на ОДМВР извършили проверка на жалбоподателя,
който управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ********. Той бил тестван
на място за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510 с фабр. ARDN № 0060, при което електронната скала
отчела 1,12 промила алкохол в количеството издишан въздух. При тези данни е
прието, че с поведението си водачът е извършил административно нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като е нарушил регламентираната там императивната и
безусловна забрана да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила
и срещу него е съставен АУАН бл. №*********.01.2020г. Той е бил надлежно
предявен на нарушителя, който е отказал да го подпише. Издаден бил и талон за
медицинско изследване бл. № 0023088, с предоставени 30 минути от връчването на
уличеното лице да се яви в ЦСМП в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Разград за да даде кръвна проба. Той също бил предявен на
нарушителя, който отново отказал да го подпише. Отказите на лицето са оформени
по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че процесният
АУАН е редовно съставен и се ползва с формална доказателствена сила по смисъла
на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Не са налице неправомерни действия на полицейските
служители, а с поведението си водачът сам се е поставил в невъзможност да
получи същите, поради което не може да черпи права от това.
След това жалбоподателят започнал да звъни на телефон 112. В системата
имало регистрирани три обаждания. В 02,04 часа той се оплакал, че полицаи са го
спрели и са му взели документите, като поискал от оператора да изпрати на място
полицаи, които да не са от „Пътна полиция". При този разговор той не е
отправял искане за вземане на кръвна проба. След консултация с дежурен в ОДМВР,
операторът на тел.112 му указал да отиде в РУ на МВР – Разград. При последващото позвъняване в 03,01 часа той заявил на
оператора, че се намира в РУ на МВР – Разград, като обяснил, че след извършена
проверка на пътя с дрегер, който отчел употреба на
алкохол, полицаите са му взели документите, а от РУ на МВР – Разград отказват
да му вземат кръвна проба. Операторът уведомил жалбоподателя, че се намира в РУ
на МВР и не може да му помогне с друго. При последното обаждане в 03,03 часа К. К. потърсил сметка от оператора защо прекъсва разговора, отново се оплакал, че
от полицията отказват да му вземат кръвна проба, при което му било обяснено, че
случаят му не е спешен и няма право да се обажда на този телефон в неговата
ситуация.
Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган и въз
основа на тях той е издал процесното НП, с което на основание чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП за вменено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон наложил на
жалбоподателя административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца. С решението си въззивният съд е потвърдил НП като законосъобразно.
Изложените от него съображения напълно се споделят и от настоящата инстанция.
При съставяне на АУАН и постановяване на НП са спазени процесуалните
правила и норми. Тези актове са издадени от оправомощен орган, в кръга на
неговата материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените
за това срокове. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са
посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на
нарушителя. Наказаното лице е могло да разбере в какво е обвинено и в пълен
обем и достатъчно ефективно да организира своята защита. В съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП са приложени и съответните законови
разпоредби.
Събраните в хода на производството писмени, веществени и гласни
доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че от обективна и
субективна страна жалбоподателят е извършил вмененото административно
нарушение. Както вече беше посочено, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставеният
АУАН се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на
това, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в този случай, въз
основа на специалния закон, е обърната доказателствената тежест и нарушителят
следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в
АУАН. Такива доказателства не са ангажирани. В казуса са събрани необходимите
доказателства, които еднозначно сочат, че на посочената дата, време и място К. К. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от
1,12 промила, установена с годно техническо средство, при спазване на условията
и реда, предвидени в Наредба №Н-22 от 18.09.2012г. за установяване на
употребата на алкохол или други упойващи вещества на членовете на корабните
екипажи. Ето защо съдът намира, че правилно и обосновано е ангажирана неговата
административна отговорност на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Наложеното наказание
е в абсолютния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва правна възможност то да бъде
намалено по размер или заменено по вид.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че обжалваното
решение като валидно, обосновано, правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №296/02.09.2020г., постановено по АНД №364/2020г. по описа на
Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/