№ 386
гр. Плевен, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500705 по описа за 2021 година
С решение № 260465/07.07.2021 г. по гр.д.№ 4794/2020 г. по описа
на ПлРС са оставени без уважение предявените искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че А.В.И. дължи на
„ЧЕЗ Разпределение България“АД със седалище гр.София
сума в размер на 1372.13 лева, представляваща главница за доставка
на електрическа енергия след корекция при неизмерване, (за което са
съставени Констативни протоколи № ***** г. и № **** г. за обект с
клиентски № ****, за адрес с.О. ул.Кольо Фичето № 10), за което са
издадени фактури: Фактура № **********/25.09.2019 г. за период от
*** г. на стойност 8ЗЗ.29 лева и Фактура № ***/15.11.2019 г. за
период от **** г. на стойност 538.84 лв.; сумата 52.38 лв.,
представляваща законната лихва за забава, начислена върху сумите по
главното вземане, от която 36.81 лв. за период от 08.10.2019 г. до
16.03.2020 г. по фактура № **********/25.09.2019 г. и 15.57 лв. за
1
периода 03.12.2019 г. до 16.03.2020 г. по фактура № ***/15.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по ч. гр. д. № 1553/2020 г. по описа на РС
Плевен – 23.03.2020 г., до изплащане на вземането, за които в полза на
ищеца и против ответника е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 857/09.04.2020 г. по реда на чл. 410 от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от „ЧЕЗ Разпределение
България“АД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу
решение № 260665/07.07.2021 г. по гр.д.№ 4794/2020 г. по описа на
ПлРС, което счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон, поради което се
прави искане да се отмени изцяло, като се произнесе по съществото на
спора и да се потвърди иска като основателен.
За въззиваемата страна А.В.И. назначеният особен представител
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да
се постанови решение, с което да се потвърди като правилно
обжалваното решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
вал**ността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
2
част, като обжалваното такова е вал**но и допустимо, а по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може
да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени от първоинстанционния съд.
Относно изложеното във въззивната жалба съдът намира за
установено следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че по отношение на
установяването на точния адрес и собствеността на процесния имот
следва да се има впредв**, че точният адрес на всеки обект на даден
клиент се определя единствено по данни на самия абонат.Въззивникът
не разполага с правомощия за проверка на обекти, собственост на
потребителите, като съгласно чл.6, т.1, буква „в“ от Регламент (ЕС)
№2016/679 (Общ регламент относно защитата на личните данни), за
въззивника като администратор на лични данни не съществува
законово задължение за обработка на личните данни на собствениците
на имоти, чрез изискване за представяне на копия от нотариални
актове или други документи, като се позовава и на чл.4 от Общите
условия.Поради това в процесните КП е записано, че проверките са
били извършени реално на ул.“К.Ф.“№** тъй като реално там е
разположен стълба, към който е извършена промяната в схемата на
свързване, т.е. въззивникът извършва проверки на електромери и
разпределителни мрежи, а не на имоти, в които няма и достъп.
Съгласно чл.4 от приложените Общи условия за използване на
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение
България“АД, всяко лице, чийто обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство и е приело общите условия за продажба на крайния
3
снабдител, може да използва електроразпределителната мрежа за
снабдяване на обекта с електрическа енергия при тези Общи условия,
като потребителите на електрическа енергия използват
електроразпределителната мрежа при условията и параметрите, при
които съответният обект е присъединен към мрежата.
От доказателствата по делото не се установява въззиваемата А.И.
да е имала присъединен обект, находящ се на ул.“К.Ф.“№ 10.
В двата констативни протокола - от 10.09.2019 г. и от 09.11.2019 г.
е посочено, че потребителят А.И. е потърсен на обекта, който обект на
проверката представлява къща на ул.“К.Ф.“№ 10 в с.Ореховица.
От приложения нотариален акт за покупко -продажба на
недвижим имот от 23.08.2012 г. е в**но, че въззиваемата е закупила
процесния недвижим имот, находящ се на ул.“К.Ф.“№ 3, като така е
отразен и в справката на СВ.
От приложеното писмо от 26.04.2021 г. на Община Д.М. е в**но,
че на посочения адрес с.О. ул.“К.Ф.“№ 10 няма декларирано движимо
и недвижимо имущество за нуждите на данъчното облагане, като имот
под такъв номер не е разкрит в отдел „Есграон“.
От писмото от 31.05.2021 г. е в**но, че имот, находящ се в с.О.
ул.“К.Ф.“№ 3, е регистриран в техническата и данъчната служба на
А.И..При направена справка в отдел „ГРАО“ е в**но, че не
съществува регистриран имот под № 10 на ул.“К.Ф.“.
От заключението на ВЛ инж.М., неоспорено от страните, което
съдът възприема като обективно и компетентно, е в**но, че ответника
с обект „къща“ на ул.“К.Ф.“** с.О. обл.Плевен, е регистриран с аб.№
****** място на доставка ** 32Z1030021033944, клиентски номер
****, номер на инсталация ***, бизнес партньор ***
Този аб.№ *** е посочен в писмата на въззивника от 11.09.2019 г.
и от 25.09.2019 г., респ. от 11.11.2019 г. и от 15.11.2019 г.Посочено е,
че се касае за средство за търговско измерване с фабричен № ****,
4
при която е констатирано промяна в схемата на свързване.Посочен е
кл.№ ****, който е посочен и в издадените фактури от **** г.
От приложеното писмо от 29.04.2021 г. на „ЧЕЗ Електро
България“ АД е в**но, че на *****и***** г. дружеството е имало
сключен договор за продажба на електрическа енергия с клиентски
номер ***** с въззиваемата А.И., като договорът е в сила от
04.03.2017 г. до настоящия момент.
Следователно има несъвпадение на клиентските номера и не се
установява, че клиентски номер **** касае обект, регистриран от
А.И..
На следващо място във въззивнтата жалба е налице позоваване на
писмо от РУ на МВР-Д.Д. за образуване на досъдебно производство
№ 486/2019 г. по описа на РП-Плевен и ЗМ № 80/2019 г. по описа на
РУ на МВР-Д.М., като от него е в**но, за адрес, на който е
осъществено неправомерно въздействие върху уредите за търговско
измерване на ел.енергията е посочен с.О. ул.“К.Ф.“№ 10.
От горепосочените доказателства може да се направи извод, че не
съществува регистриран обект на адрес ул.“К.Ф.“№ ** който е да
свързан с неправомерно ползване на ел.енергия от въззиваемата А.И..
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че според
чл.120, ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни
клиенти, се измерва със средства за търговско измерване -
собственост на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като от
основно значение за правоотношението по доставка на ел.енергия е
самия електромер, а не толкова имота, който се захранва с енергия.
От доказателствата по делото е в**но, че при средство за
търговско измерване с фабричен № **** е констатирана промяна в
схемата на свързване.
Приложен е протокол от 29.07.2015 г. относно електромер с
5
фабричен номер ****.
От заключението на ВЛ е в**но, че се касае до електромерно
табло на уличен стълб с общо 6 бр.електромери, като в момента на
съставяне на двата констативни протокола абоната е с прекъснато
захранване, като в двата случая консумираната ел.енергия не се
измерва от СТИ ф.№**** като изключен монтажно електрически с
тъмен дисплей, а променената схема на свързване към ЕРМ е преди
него.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че СТИ с ф.
№**** не може да се свърже с въззиваемата А.И., тъй като, както се
посочи по-горе, договорът е в сила от **** г., т.е. няма прекъсване на
електрозахранването.
На следващо място във въззивната жалба е налице позоваване на
показанията на св**етеля Мечков, който е заявил, че електромера с
таблото се намира на една улица, а потребителят се е закачил за
мрежата по въздушен път на друга улица.В тази насока са и
показанията на св**етеля Ръжевски, който е пояснил, че електромерът
на имота реално се намира на друга улица, различна от тази, на която
се намира имота, като данни за собственика на процесния имот са
предоставени и от съседи на ответника.Позовава се и на показанията
на св**етелите Христов и Попов, според които процесният имот е с
прекъснато електрозахранване, на е бил установен кабел, който е
захранвал неправомерно имота от електромерното табло.
В тази насока следва да се посочи от въззивния съд, че договорът
на А.И. не е прекратен от 2017 г.Двата имота - на ул.“К.Ф.“№ 3, на
който е собственик тя, и този, на който са били извършени проверките
от въззивника - ул.“К.Ф.“№ ** са на една улица.Въззивникът сочи, че
потребителят се е закачил за мрежата по въздушен път на друга улица,
но не се установява коя е тази улица, с номер, нито се установява, че
потребител на тази ел.енергия е била въззиваемата А.И..Основателно в
тази насока тя се позовава на чл.92, чл.94А, вр. с чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ, вр.
6
с §1, т.2 от ДР на ЗЕ и счита, че собствениците и титулярите на
ограничено вещно право на ползване са подразбираните от закона
клиенти при доставка на електроенергия за битови нужди, като в това
си качество те са страна по продажбеното правоотношение с
предприятието-краен снабдител съгласно решение № 169/17.12.2020 г.
на ВКС по гр.д.№ 340/2020 г., III г.о., решение № 205/28.02.2019 г. на
ВКС по гр.д.№ 439/2018 г., III г.о.
Съгласно чл.94а, ал.1 от ЗЕ, енергийното предприятие - краен
снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти
на битови и небитови клиенти, като условията и редът за
присъединяване към електропреносната и електроразпределителната
мрежа и за сключване на това са регламентирани в подзаконов
нормативен акт на ДКЕВР (чл.117, ал.3), като се изисква
представянето на документ, удостоверяващ вещното право върху
обекта/имота или нотариално заверен договор за наем, т.е. тези са
страните по продажбеното правоотношение с крайния снабдител
(решение № 60/29.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 4280/2014 г., ІV г.о.).В
процесния случай мястото на използване на количествата
електрическа енергия, както са посочени в констативните протоколи -
къща на ул.“К.Ф.“№** не може да се свърже съгласно представените
по делото доказателства с въззиваемата като купувач на ел.енергия.
Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че не са
налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260465/07.07.2021 г. по гр.д.№
4794/2020 г. по описа на Плевенски районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
7
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8