№59
гр.Силистра, 20.12.2018 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателен състав- в открито заседание на двадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ
ХЪРВАТЕВ
1.
АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. АНА АВРАМОВА
при секретаря Д. Георгиева и с участието на прокурора Св. Тодоров, като изслуша докладваното от съдия Великова ВЧНД № 306 по описа за 2018 г. на СОС и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С Решение № 515/28.11.2018 г., постановено по ЧНД № 749/18 г. по описа на СРС и по реда на чл. 154 и сл. от Закона за здравето Г.Н.В. е била настанена за принудително лечение в ДПБ гр. Бяла за срок от три месеца.
Въззивното производство е инициирано по жалба на В.,чрез назначения сл. защитник, в която се прави искане решението да бъде изменено като В. бъде настанена в „Психиатрично отделение“ на МБАЛ Силистра.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Нови доказателства не се сочат. Защита твърди, че са налице предпоставките на чл. 89, б. „а“ от НК.
Представителят на ОП Силистра счита жалбата за частично основателна. Излага съображения,че принудителното лечение на предл. В. може да бъде извършено и в „ПО“ при МБАЛ Силистра.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид изнесеното във въззивната жалба и становищата на страните, и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт установи:
Първоинстанционното производство е било инициирано по искане на РП Силистра. След изслушване на предложеното лице и свидетелите, СРС е назначил съдебнопсихиатрична, като определението на съда не е било обжалвано по реда на чл. 161 от ЗЗ.
Видно от заключението на вещото лице предл. В. страда от параноидна шизофрения, пореден пристъп с параноиден и изразена емоционално-волева промяна на личността; не осъзнава своето заболяване и е с нарушени базисни психични годности да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си, респективно не е годна да изразява валидно информирано съгласие за необходимото ѝ лечение, отказва лечение.
С оглед на това е било прието, че е налице висок риск от извършване на обществено опасно деяние от предложената, което предполага и принудително лечение, което да бъде проведено в психиатрична болница с нужното ниво на сигурност, каквато се явява ДПБ - Бяла.
Вещото лице е установило, че от 2003 г. до момента заболяването на В. не е лекувано изобщо.
Въз основа на горното СРС е преценил, че са налице кумулативните изисквания на закона, а именно:
1. Предложеното лице да страда от психично разстройство и да попада в кръга лица по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ.
В конкретния случай е доказано, че В. страда от параноидна шизофрения, която от 2003 г. не е била лекувана и безспорно е от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.1 от ЗЗ
и
2. Предложеното лице да представлява опасност за собственото си здраве и това на околните, както и да извърши престъпление.
Съобразно доказателствения материал, агресията по отношение на околните е налице – видно от разказа на предл. В., тя е участвала в скандал пред дома на певеца Георги Христов, тъй като го обичала и искала да живее с него,а охраната му не ѝ разрешавала. Скитала се бездомна по улиците на гр. София в продължение на близо една година, без близките ѝ да знаят къде се намира, поради което и е била обявена за издирване.
През септември 2003 г. е подала жалба в РП Силистра с налудна мотивация – изживявания за отношение, преследване и въздействие от страна на телевизионния журналист Александър Пелев.
По този повод е била настанена в „психиатрично отделение“ при МБАЛ гр. Силистра за оказване на СПЕ. Още тогава заболяването ѝ е било диагностицирано като Параноидна шизофрения. Престояла е ПО около три седмици и заявила,че ще продължи редовно амбулаторно лечение, но след изписването не е вземала никакви лекарства.
В години назад е отказвала да бъде лекувана. Към настоящия момент отрича да има заболяване и не осъзнава болестното си състояние. Отказва да бъде лекувана доброволно.
Това води до извод, че кумулативните предпоставки за принудително лечение са налични и към настоящия момент.
С оглед на гореизложеното , въззивният съд счита жалбата на предл. В. за неоснователна.
При постановяване на съдебното си решение, решаващият съд е спазил процесуалните правила и не е допуснал нарушения, които да водят до отмяна или изменение на проверявания акт, като е анализирал правилно и наличния доказателствен материал.
СРС е преценил, че едно принудително лечение от три месеца би било достатъчно, при положение да е налице положително влияние на нужните медикаменти.
В случай на нужда от предсрочно прекратяване на принудителното лечение или нужда от удължаване на срока му, медицинското заведение разполага с законови инструменти за действие.
Предвид горното и на осн. чл. 163 от ЗЗ, Силистренски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 515/28.11.2018 г., постановено по ЧНД № 749/18 г. по описа на СРС
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.