Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1488 22.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при
участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 17429 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № ***, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д. Д. – з. у., против Т.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с номер ***-***, като ответната страна дала съгласието си освен
посочения усвоен кредитен лимит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта *** ***. На 22.03.2016 г. Т.Н. активирала
предоставената й кредитна карта с № ***, с максимален кредитен лимит в размер
на 4000 лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством трансакции, осъществени чрез издадената
му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращия кредит, за
кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Твърди се, че
ответната страна преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.01.2017 г., когато извършила последното плащане по нея, като балансът бил в
размер на минус 4860,43 лева, поради което ищецът блокирал използването й. Въпреки многократните опити за връзка с
длъжника и покани за доброволно погасяване на сумите, плащане не постъпило. За
събиране на вземането си ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа
на което било образувано ч.гр.д. № 9114/2018 г. по описа на ПдРС, І брачен
състав, по което съдът издал заповед за следните суми: главница по револвиращия
кредит в размер на 4138,93 лева, възнаградителна лихва в размер на 721,50 лева
за периода от 01.01.2017 г. до 10.11.2017 г., обезщетение за забава в размер на
210,08 лева за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г. или общо за сумата от
5070,51 лева, както и за направените по делото разноски. Срещу заповедта за
изпълнение длъжникът подал възражение, което обуславяло и правния интерес на ищеца
да предяви настоящия иск за установяване на вземането си. Претендира се и
присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски, в
това число и възнаграждение за ю..
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Т.Б.Н., чрез п. й
– а.. Н.С. е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Ответната страна оспорва
представителната власт на лицето, подписало процесния договор, като
представител на ищеца - кредитодател, депозирало заявлението по чл. 410 от ГПК,
както и исковата молба инициирала настоящия процес, като оспорва иска, с
твърдението че е подаден от нелегитимирано лице. Твърди, че не се установява ответната страна да е получила
сумата от 4000 лева. Въвеждат се и възражения за недействителност на договора
за револвиращ кредит на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като шрифта на същия бил с
размер по-малък от 12, които възражения били относими и към Сертификата,
Приложението и Общите условия. Прави възражение за нищожност на уговорения в
договора годишен лихвен процент поради противоречие с добрите нрави, тъй като
уговорената възнаградителна лихва многократно надвишавала законната лихва. Също
се въвежда и твърдение за нищожност на годишния процент на разходите по
идентични съображения. Ответната страна твърди на следващо място, че договорът
съдържа неравноправни клаузи, каквато се явявали клаузата за вмъкване на сума
за застрахователна премия. Твърди се още, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, на която ищецът се позовава, тъй като същият не е
обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред, нито длъжникът е уведомен за
това. Въз основа на гореизложените твърдения ответната страна моли за
отхвърляне на предявения иск, като недоказан по основание и размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното
по делото ч. гр. д. № 9114/2018 г., по описа на ПдРС, І бр. с., в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
6494/17.07.2018 г., за сумата от 4138,93 лева – главница, дължима по договор за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта *** *** с номер
***-***; 721,50 лева – възнаградителна лихва за периода 01.01.2017 г. – 10.11.2017
г.; 210,08 лева – мораторна лихва за периода 10.11.2017 г. – 11.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.06.2018 г. до изплащането й, както и разноските по делото, от
които: 101,41 лева – държавна такса и 50 лева – ю. в.. В срока по чл. 414 ГПК
от ответника – длъжник в заповедното производство е постъпило възражение, поради
което и е указано на ищеца – заявител да предяви иска по чл. 422 ГПК, което е
сторено в срок.
По
делото е представен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***-*** от
02.08.2015 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Т.Б.Н.. Съгласно
чл. 12 от представените условия по договора, кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до
10 000 лева. Посочено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на
кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за
кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че всички задължения свързани с
ползването на кредитна карта ще възникнат само след активирането от
кредитополучателя на издадената кредитна карта. В чл. 15, е посочено, че договорът
за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като срокът на валидност на
кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за
револвиращ потребителски кредит. Кредитният лимит на картата бил едностранно
определен от кредитора, а за ползването на кредитния лимит кредитополучателя следвало
да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на
ползването му. В чл. 21 е посочено, че кредитната карта ще бъде доставена от
кредитора на кредитополучателя, както и, че с кредитната карта ще бъде доставен
документ – приложение неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Посочено
е също така, че задължения за кредитополучателя за плащания по картата ще
възникнат след активирането и използването й в съответствие с договора и
приложенията към него.
По делото е
представено и Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***-***, съгласно което
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000
лева, издава кредитна карта М. на кредитополучателя, при годишен лихвен процент
35% и годишен процент на разходите 44,90%. В чл. 13 е уговорено, че месечните
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е
посочено че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна
вноска е 60 лева.
От приложената по
делото товарителница № *** от *** г. на „МиБМ Експрес“ ООД, се установява, че
на ответницата е изпратена пратка, като върху товарителницата е отбелязано, че
съдържанието на пратката са „документи“. Пратката е получена от отевтницата на
21.03.2016 г.
Приложена е и
товарителница № *** от 20.11.2017 г. на „МиБМ Експрес“ ООД, видно от която, на
ответницата е изпратена „Покана-пред.изискуемост“, като е отразено, че пратката
е получена от б. н. о. на 21.11.2017 г.
Представена е и
последна покана, адресирана до ответницата, с която същата е уведомена, че във
връзка с отпуснатия й револвиращ потребителски кредит, е активирала и използвала
кредитна карта *** ***-***, както и, че поради преустановяване плащането на
вноските по договора от 01.01.2017 г., дължи главница в размер на 4138,93 лева,
договорна лихва 721,50 лева и обезщетение за забава в размер на 6,93 лева или
общо сумата от 4867,36 лева.
По делото е изготвено
и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, по което в. л. е
посочило, че в приложеното на л. 30 от делото месечно извлечение по кредитна
карта ***-*** от 13.10.2017 г., е посочено, че кредитният лимит по картата е
4000 лева. В. л. е посочило, че общата стойност на погасителните вноски по ***-*** е 2252 лева, като са извършени
плащания, съответно на 30.03.2016 г. в размер на 200 лева; на 29.04.2016 г. –
360 лева; на 30.05.2016 г. – 240 лева; на 29.06.2016 г. – 240 лева; на
30.07.2016 г. – 200 лева; на 01.08.2016 г. – 30 лева; на 16.08.2016 г. – 10
лева; на 27.09.2016 г. – 492 лева; на 27.10.2016 г. – 240 лева и на 01.12.2016
г. – 240 лева. В. л. е посочило, че със сумата от 2252 лева е погасена главница
в размер на 1523,11 лева; лихва в размер на 485,29 лева; такса в размер на 48
лева; застраховка в размер на 183,60 лева и разноски в размер на 12 лева. Посочено
е, че по данни от месечно извлечение по кредитна карта ***-*** от 13.10.2017 г.
/л. 30 от делото/ използваният кредитен лимит е 4860,43 лева, т.е. превишението
на кредитния лимит е 860,43 лева. В приложената по делото покана /л. 32 от
делото/ дължимата от месечното извлечение по кредитна карта ***-*** сума е в
размер на 4860,43 лева, представляваща сбор от главница в размер на 4138,93
лева и договорна лихва от 721,50 лева, както и обезщетение за забава в размер
на 210,40 лева за периода 10.11.2017 г. – 11.05.2018 г. По данни от извлечения
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, размерът на задълженията на
ответника по кредитна карта ***-*** към датата на завеждане на заявлението по
чл. 410 ГПК са както следва: 4138,93 лева – главница; 721,50 лева – договорна
лихва за периода 01.01.2017 г. – 10.11.2017 г.; 210,08 лева – обезщетение за
забава за периода 10.11.2017 г. – 11.05.2017 г. или сума в общ размер на
5070,51 лева.
По делото е прието и
заключение по допуснатата СТЕ, както и допълнение към същата. От заключението
на в. л. се установява, че договорът за кредит е написан със серифен шрифт с
големина 12 пункта. Сертификата към него е написан с безсерифен шрифт с
големина 8 пункта. Общите условия са написани с безсерифен шрифт с големина 8
пункта. От допълнението към СТЕ, се установява, че процесното Приложение към
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ***-*** /находящо се на л. 28 от делото/,
е написано с безсерифен шрифт с големина 11 пункта.
Съдът кредитира
заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи като
обективно, компетентно изготвени, а и неоспорени от страните.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това
независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с
предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото
договорът за заем е реален договор, то по делото не се установява заплащане на
заемната сума. Ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, не
ангажира доказателства, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за револвиращ потребителски кредит, усвоен
посредством кредитна карта, като не се представиха и доказателства, че сумата
от 4860,43 лева, е реално усвоена от ответницата. По делото не се доказа, че
кредиторът е доставил съгласно чл. 12 от договора за кредит за покупка на стоки
или услуги от 02.08.2015 г. кредитна карта на кредитополучателя, заедно с
приложението по чл. 21 от договора. Не се доказа и обстоятелството, че
ответницата е активирала картата и е усвоила процесните суми по нея.
Действително по делото е приложена товарителница № *** от *** г. на „МиБМ
Експрес“ ООД, с която е изпратена пратка – документи, получена от ответницата
на 21.03.2016 г. Върху товарителницата обаче не са описани конкретните
изпратени на ответницата документи, както и дали действително касаят процесното
правоотношение. Ето защо съдът намира, че представената по делото товарителница
№ *** от *** г., не доказва на ответницата да е предадена именно кредитна карта
и Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***-***. Поради
което и от представените по делото доказателства не би могло да се направи категоричен
и безспорен извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена от
ответницата, както и че последната е извършвала трансакции, усвоявайки
предоставения й кредитен лимит. В заключението на допуснатата по делото ССЕ,
действително е посочено, че съгласно Приложение към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***-*** ***-*** от 02.08.2015 г., е предоставен на
ответницата револвиращ кредит с кредитен лимит от 1000 лева /л. 28 от делото/,
а в месечно извлечение по кредитна карта ***-*** от 13.10.2017 г. /л. 30/ е
посочен кредитен лимит 4000 лева, както и, че във връзка с кредитната карта са
правени погасителни вноски, но съдът намира, че липсват доказателства
посочените действия да са били извършени именно от ответницата, поради което и
въз основа на тях не би могъл да се направи извод, че картата е била в нейна
фактическа власт. По делото не са ангажирани доказателства и относно това кога
и по какъв начин са усвоявани сумите по процесната кредитна карта, като не е
представено и посоченото в чл. 17 от договора от 02.08.2015 г. извлечение,
съдържащо извършените с картата трансакции. Представеното по делото извлечение
от сметка /л. 30/, представлява едностранно изготвен електронен документ на
хартиен носител, който не се ползва с материална доказателствена сила и не се
подкрепя от останалите събрани по делото доказателства. Освен това в същото не
са посочени и дати и начин на усвояване на суми от кредитната карта. Във връзка
с изложеното и с оглед реалния характер на договора на заем съдът намира за
недоказано наличието на сключен между страните договор за предоставяне на заем
чрез кредитна карта, с описаните в исковата молба параметри, като приетото като
доказателство Приложение не е подписано от ответницата, а в сключения договор
за потребителски кредит се предвижда единствено възможност за предоставяне на
такава карта, но не се удостоверява нито предаване на картата и съответния пин
код, нито уговарянето на основните параметри на договор за кредит. Поради
изложеното, исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна.
Дори и да се сподели
различно от гореизложеното становище, то предявените искове са неоснователни и
поради следното:
По отношение на
твърдения за сключен между страните и обективиран в приложените към исковата
молба писмени доказателства договор за револвиращ кредит, следва да се приложат
разпоредбите на ЗПК. Процесният договор има характер на потребителски такъв по
смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата
действителност намират приложение императивните изисквания уредени в Закона за
потребителския кредит. Съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № *** начин. В представеното по делото Приложение /л.
28-29/ е посочен размер на лихвен процент от 35%, както и размер на ГПР от
44,90%, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 44,90% /. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/,
както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора.
Ето защо, дори да беше
установено, че е налице сключен договор за заем с ответника, усвоим чрез
предоставена на последния кредитна карта, то кредитното правоотношение между
страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка
правни последици.
Само с оглед пълнота на
изложението, следва да се посочи и, че съдът намира за основателно стореното в
отговора на исковата молба възражение за нищожност на Приложение към договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***-***
***-*** от 02.08.2015 г., поради нарушаване изискването на чл. 10, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит. От приетото допълнение към заключението на
съдебно – техническата експертиза се установи, че типът на използвания шрифт е
безсерифен, семейството на шрифта е „Ариал“, а размерът на шрифта е 11 пункта.
Следователно, Приложението, конкретизиращо параметрите на договора за кредитна
карта е недействително поради нарушение на изискването за шрифт не по-малък от
12.
С оглед всичко гореизложеното
относно липсата на доказателства за предаване на заемната сума, както и
допълнителните съображения за недействителност на договора, предявените
установителни искове, съдът намира да се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Поради извода за неоснователност
на предявените установителни искове, безпредметно е обсъждането на останалите
възражения на ответника за недължимост на процесното вземане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същите се констатираха от съда в размер на 100
лева – депозит за съдебно-техническа експертиза /л. 81 от делото/ и 1390 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение /л. 52 от делото/, за които са представени
доказателства по делото да са сторени реално от ответника и следва да му бъдат
присъдени.
По
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № ***, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д. Д. – з.. у. против
Т.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване
на установено в отношенията между страните, че Т.Б.Н., ЕГН ********** дължи на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, сумата от 4138,93 лева – главница,
дължима по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта *** *** с номер ***-*** ***-***, активиран на 22.03.2016 г., с максимален
кредитен лимит от 4000 лева; 721,50 лева – възнаградителна лихва за периода
01.01.2017 г. – 10.11.2017 г.; 210,08 лева – мораторна лихва за периода
10.11.2017 г. – 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6494/17.07.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 9114/2018 г.
по описа на ПдРС, І брачен състав.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. – з.. у. ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА от общо 1490 лева
/хиляда четиристотин и деветдесет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна
Славова
Вярно с оригинала.
С.А.